България, която загубихме…

Исторически сведения за България и българите от средата на 19-ти век, засвидетелствани в поклонническото Сказание (пътепис) на руския монах Партений Агеев

„Българският народ заслужава всякаква похвала и почит: страннолюбив и милостив, много усърден към Св. Църква, обича благолепието на Божиите храмове и е много ревностен към Св. места – Света Гора Атон и Св. град Йерусалим, така че превъзхожда всички други християнски народи - гърци, сирийци, грузинци, сърби, власи, молдовци и дори руснаците. И нито един друг народ не прави поклонения по светите Места като българите и нито един друг народ не им прави толкова дарения, колкото българите. И те толкова обичат монасите, че смятат за истинско щастие  да приемат монах в къщата си; и от никой друг народ не произлизат толкова много монаси, както от българите. Света Гора е пълна с българи; и по цяла България има много манастири, пълни с монаси българи. Наистина добра земя е българската и хората, които живеят в нея, са благословени!“ [Сказание, част II, 50-51].

Българите са много трудолюбиви, затова всичките им земи са обработени: развити са земеделието, градинарството и дори копринарството. Хората са милостиви, учтиви и ласкави; имат голямо благоразположение към Русия, заради общите ни корени, език и обичаи. Много ги поттиска турското иго, и ако този народ беше свободен, щеше да е още по-превъзходен.

Църквите им са без камбани, по градовете не бият дори клепало, но църквите винаги са пълни с хора. В църквата стоят чинно, като монаси; в наоса жени няма да видиш, всички жени са в галерията, на балкона, а където няма такъв, лявата страна на кораба е оградена и жените стоят там благочинно. Тази добра практика се наблюдава и в цяла Гърция, от Константинопол до самия Йерусалим. Българските жени покриват глави, както е и според древния руски обичай.

Като подминахме Търново, два дни минавахме през разни села, спяхме и се хранихме у страннолюбиви хора и при техните Христови пастири. Когато минавахме по улиците, не само че не се налагаше да просим храна, но почти от всяка къща излизаха жени и ни питаха накъде отиваме, а след като им кажехме, те ни молеха да ги поменем в молитвите си на Атон и ни даряваха с хляб, сирене, платове. И ни умоляваха да не пием вода, за да не навредим на здравето си, а ни пълнеха кратунките с вино [Сказание, Част II, 51-52].

Достигайки до село Шипка, пренощувахме у един христолюбец и на сутринта отидохме в църквата, понеже беше празникът на св. мъченик Димитрий. Уставът и редът в църквата са манастирски, както и в предходните села; четат по руски книги, пеят на български напев. Мнозина в село Шипка произвеждат розово масло: около селото са насадени големи масиви с рози, шипки, и оттам е името на селото.

Вечерта стигнахме в голямото българско село Калофер, където ни приеха с любов и ни утешиха с храна и питие. Това село Калофер, славно в цяла България, е голямо и многолюдно, като голям град; богатите му търговци търгуват по Европа; в него има много различни фабрики, тъкат платове и коприна, като за целта използват вода. През селото тече голяма река, която чрез канали е отведена из цялото село до почти всяка къща, а в почти всяка къща има фабрика. И с тази вода тъкат, предат и плетат, на което ние много се чудехме. В Калофер има много църкви и два манастира: на края на селото има богат женски манастир, известен в цяла Турция, с повече от хиляда монахини. Мъжкият манастир е в планината, в пустошта. Във всички църкви и манастири четат по руски книги и пеят на български напев. И много христолюбци ни молиха да останем с тях поне една седмица, понеже много обичат руснаците и никога не са виждали руснаци в селото си. Караха ни да ходим по манастирите им и да събираме милостиня.  Но опасявайки се да не ни хване зимата, тъй като вече бе 26 октомври, рано сутринта се сбогувахме и отново тръгнахме из равните полета, през българските и турските села, хранени и поени от българите. [Сказание, част II, 53-55].

Тогава стигнахме в град Базар-Чук (Пазарджик), където местните българи казаха, че в града няма църква и ни отведоха през целия град до една църква в полето. На сутринта отидохме на служба, изкараха утреня и литургия заедно. Четяха и пееха утренята на гръцки. Християните всички са българи, не разбират нищо на гръцки. Градът е доста голям, има тридесет турски джамии. Повече от половината жители са християни; църквата е една и то извън града, на полето, вехта и бедна... Тук идват хиляди християни, но църквата е толкова малка, че трудно може да побере сто души. Има само олтар и клирос; хората стоят почти на открито, вътре в оградения двор. Макар че християните са изградили нова каменна църква, толкова голяма, че да има седем престола, и вече са я вдигнали до прозорците и много й се радват, но турците не им позволяват да я завършат. В града има 25 свещеници и 15 дякони, и епископ... [Сказание, гл. II, 56-57].

Минахме Тракия и навлязохме в Македония. Вечерта стигнахме село Батак, където бяхме приети от свещеника в къщата му, който ни утеши с любов и ни разпита за различни неща и най-вече за Русия и руското благочестие. Тогава свещеникът каза, че няма да ни пусне, докато не се намерят спътници за нас, защото пътят е много опасен: всички гори и планини, и дивата пустиня са пълни с разбойници арнаути. На сутринта отидохме в църквата, която е голяма, каменна, заобиколена от каменна висока ограда; вътре иконостасът е красив и има много икони от най-добро гръцко изкуство, достойни за всяка похвала, такива рядко съм виждал във всичките си скитания; изписани са от някакъв светогорски монах; всичките им църковни книги бяха печатани в Москва, прилична ризница, много лампади и пет кристални полилея. В селото има само триста къщи: всички дървени, изсечени от трупи, покрити с дъски, много от които са двуетажни; не можеш и да помислиш, че селото е българско, напълно прилича на  руско. Няма градини поради студения климат. Имат само ечемичен хляб, тъй като друг тук не се ражда. Недалеч от Батак има друго българско село, в което преди имало християни, но турците ги помохамеданчили, за което християните много ги съжаляват; но те все още говорят български. [Сказание, част II, 58–59].

На ден и половина път беше големият манастир, Лаврата на преподобния отец Йоан Рилски, където се е спасявал. Там и досега почиват нетленните му мощи. Братята са повече от триста, всички чисти българи. Църковната служба се чете и пее според руските книги; манастирът е много богат, но не е общежителен. Искахме да го посетим, но ни разубедиха, защото поради трудността на пътя не можело да се намери без водач.

Когато стигнахме до манастира Св. Йоан Кръстител в Сяр, ни заведоха в библиотеката и ни показаха много кожени и хартиени ръкописи на славянски книги, повече от хиляда; те лежаха там без никакви грижи, което много ни натъжи; повечето от тях вече са повредени. На въпроса каква е причината за такова небрежение, ни отговориха: „Че за какво са ни тези книги? Да ги четем не можем. Въпреки че всички братя са българи, никой не разбира да чете на славянски; защото всички сме от Македония. И в цяла Македония, в градове и села, никъде не четем български, а навсякъде на гръцки. Навсякъде живеят българи, които не разбират нищо на гръцки, нито миряните, нито свещениците, но това е така от древни времена и вече сме свикнали с него: защото от младини се учим да четем и пеем на гръцки. А тази библиотека е дарена от българските и сръбските царе. Тогава по цяла Тракия и Македония четяли и пеели на български, а сега само в село Патаке и в манастира на преподобния Йоан Рилски [Сказание, част II, 67].

Синаксар за Велика Сряда

В Светата и Велика Сряда божествените отци заповядаха да се прави спомен за жената блудница, която помаза Господа с миро, защото това събитие се случило не много преди спасителните Христови страдания.

Когато Иисус Христос възлизал в Йерусалим и гостувал в дома на Симон Прокажения, една блудница дошла при Него и изляла на главата Му скъпоценно миро. Споменът за това събитие е положен тук, та по думите на Спасителя нейното най-голямо усърдие да бъде обявено навсякъде и на всички. Какво я подтикнало да отиде там? Това, че видяла състраданието и благосклонността на Христос към всички, особено сега, когато научила, че Той бил доведен в къщата на прокажения, когото законът нареждал да се счита за нечист и изключен от общение. Ето защо жената си помислила, че както Христос е прекратил проказата на своя домакин, така ще изцери и нейния душевен недъг. И ето, когато Господ седял на вечерята, тя изляла върху главата Му миро на стойност около триста динария или шестдесет асария, десет номизми или три аргира. Учениците, особено Юда, започнали да я осъждат, но Христос се застъпил за жената, като им заповядал да не пречат на доброто й намерение. Освен това Той споменал за Своето погребение, давайки възможност на Юда да се откаже от предателството и удостоявайки жената с чест, тъй като за доброто й дело ще бъде разказвано по цялата вселена.

Трябва да се знае, че макар някои да смятат, че тази жена е една и съща у всички евангелисти, това не е така. Но у първите трима, според божествения Златоуст, тя е една и е наречена блудница, но у Йоан е друга, а именно достойната за възхищение и живеещата благочестиво сестра на Лазар Мария, която ако беше блудница, не би била обичана от Христа.

От тези жени, Мария, шест дни преди Пасха, когато Господ бил на вечерята в дома й във Витания, извършила помазанието с миро, като го изляла върху пречистите Му нозе и ги избърсала с косата си, като Му отдала най-високата чест и Му принесла миро като на Бог. Защото тя много добре знаела, че в жертва на Бога се принася елей и свещениците се помазват с миро, а в древност Иаков помазал с елей камъка, на който бил възложил главата си, когато насъне видял стълбата достигаща небето. Затова и тя Му принесла миро като на Бог, благодарейки на Наставника Христа за възкресението на брат си Лазар. Ето защо награда на нея не й е обещана, а и в нейния случай роптае само Юда, като сребролюбец.

А другата жена, известна блудница, два дни преди Пасха, когато Христос все още бил във Витания, в къщата на прокажения Симон отново на вечеря, изляла върху главата Му скъпоценно миро, за което разказват светите евангелисти Марк и Матей. Против тази блудница негодуват и другите ученици, които смятали за по-правилно да се раздаде като милостиня това, което тя приготвила с усърдие за Христа. За нея има награда – да се прослави доброто й дело по цялата вселена.

И така, някои говорят за една-единствена жена, а Златоуст - за две. Има и такива, които твърдят, че са били три: две - за които вече бе казано и които се появяват, когато наближили страданията Господни, а третата е преди тях, и тя е по-скоро първа по време, отново блудница и грешница, която извършила същото само че някъде около средата на евангелската проповед. В дома на Симон, но не прокажения, а фарисея, тя изляла миро само върху нозете на Христа, и тогава само фарисеят - домакин се съблазнил. На нея се дава също награда от Спасителя - опрощение на греховете. За нея се разказва само в Евангелието на божествения Лука, който описва случилото се по средата на Христовото проповядване, както вече бе казано. Защото след историята за тази блудница, евангелистът веднага добавя: след това Той обхождаше градове и села, като проповядваше и благовестеше царството Божие (Лк. 8,1), от което става ясно, че това не се е случило по време на страданията. И ето, след внимателното разглеждане на времето, местата, хората и къщите, в които бил приет Христос, и самия начин на помазване с миро изглежда, че все пак жените са били три: две блудници, а третата е Мария, сестрата на Лазар, която сияела с чист живот.

И една е къщата на Симон фарисея, друга е на Симон прокажения във Витания, и трета - на сестрите Лазареви Марта и Мария в същата Витания. И оттук следователно може да се направи изводът, че за Христос били устроени две вечери и двете във Витания. Едната - шест дни преди Пасха в къщата на Лазар, когато самият Лазар ял с Него, както сина на гърма Йоан ни казва със следните думи: Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. (Йоан 12: 1–3).

Друга вечеря му била устроена два дни преди Пасха, когато Христос все още бил във Витания, но вече в дома на прокажения Симон и когато към Христа пристъпила блудницата и изляла скъпоценно миро, както подробно пише за това светият евангелист Матей, говорейки сякаш от името на самия Христос на учениците: знаете, че подир два дни ще бъде Пасха (Матей 26.2). И малко по-нататък: А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му…(Матей 26.6-7). Съгласно с това говори и Марк: След два дни идеше Пасха и празник Безквасници… И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, и така нататък (Марк 14.1-3).

Онези, които оспорват това твърдейки, че една и съща жена е помазала Господа с миро у всичките четирима Господни евангелисти, те същите смятат и за един и същ човек Симон фарисея и Симон прокажения (който пък според някои е бащата на Лазар и сестрите му Марта и Мария), и вечерята за една, и къщата във Витания за същата, където била приготвена горницата за Тайната вечеря. Но те мислят погрешно. Защото тези две вечери били устроени за Христа извън Йерусалим, във Витания, както вече беше споменато шест дни и два дни преди иудейската Пасха, когато жените поднесли мирото на Христа по различни начини. А Тайната вечеря и постланата горницата се приготвили в град Йерусалим в деня преди иудейската Пасха и Христовите страдания, според някои - в къщата на неизвестен човек, а според други - в дома на доверения и любим ученик на Господа Йоан в Светия Сион. Там намерили убежище Неговите ученици поради страха от иудеите, там станало и докосването на Тома след Възкресението, там било и Слизането на Светия Дух на Петдесетница и се извършили и други неизказани и тайнствени неща.

Ето защо ми се струва по-надеждно - и наистина е така - мнението на Златоуст, че тук трябва да се разбират две жени: едната, както казват тримата евангелисти, блудница и грешница, която изляла мирото върху Христовата глава, а другата – тази, за която говори Йоан – е сестрата на Лазар Мария, възляла мирото само върху божествените нозе на Христа. По същия начин двете вечери във Витания и Тайната вечеря са различни и това става ясно и от факта, че след историята за блудницата се съобщава, че Спасителят изпратил учениците в града с думите: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си. (Матей 26.18). И по-нататък: и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; и той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе. И учениците Му отидоха и намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата. (Марк 14.13-16; Лука 22.10-13), тоест законната Пасха наближавала и като дошъл в горницата, Христос я извършил заедно с учениците си, както казва божественият Златоуст. Тогава, по време на вечерята – подразбира се Тайната - по средата й, се извършило и божественото умиване на нозете на учениците, след което Христос седнал отново на същата трапеза и им преподал нашата Пасха, както казва Йоан Златоуст. И наистина е така.

Боговдъхновеният евангелист Йоан, както и Марк, също подчертават вида на това миро, наричайки го „чисто“ и „скъпоценно“. Предполага се, че чисто означава несмесено, с доказана чистота, без примеси. Така може би се наричало най-доброто и първо по достойнство миро. Марк добавя, че жената от усърдие счупила съда - който той също нарича алабастър - защото се оказал с тясно гърло. Това бил, както казва св. Епифаний, стъклен съд, направен без никаква дръжка, и който се нарича „викион“. А мирото се правело от всякакви ароматни вещества, главно от цветовете на смирна, ароматна канела, ирис, ароматна тръстика и масло.

Помазан с духовно миро, Христе, Боже наш, избави ни от нападащите ни страсти и ни помилуй, защото единствено Ти Си свят и Човеколюбец. Амин.