15 (28) януари - Служба на преподобния наш отец Гавриил Лесновски *

 На вечернята на Господи, воззвах, стихири на преподобния, глас 1:

Преподобни отче Гаврииле, твоят живот в света се оказа свръхестествен, защото като живя на земята, ти остана безстрастен, възлюби мира и безмълвието, а като последва Христос по тесния и скръбен път, влезе в небесните жилища, където непрестанно се молиш за спасението на всички нас.

Преблажени отче Гаврииле, ти получи достоен ангелски дял и заставайки пред Бога с безплътните сили, не забравяй и нас, които празнуваме твоята свята памет, но погледни от небесата и ни освети с твоята светлина, за да прославим радостно твоите чудеса.

Чудотворче отче Гаврииле, като видя великите ти подвизи и твоите трудове, с които просия на светилника с Христовото сияние, Бог те обогати с дара на чудотворството и те яви на всички да те знаят, заради чудесата на изцеленията, затова и ние те молим: моли се на Христа Бога за всички, които празнуват светата ти памет, и ни избави от греховните страсти.

Други стихири на преподобния, глас 6:

Днес монашеските множества празнуват паметта на преставянето на преподобния наш отец Гавриил, възхвалата на Лесново и наше украшение; макар от земно естество, той бе равноангелен, затова стана наш молитвеник пред престола на Всевишния, за да получим вечни блага в Деня на съда.

Днес по-силно от слънцето на небосвода на вярата засия паметта на нашия богоносен отец Гавриил, който насочи всички верни към добродетелта: едни чрез боговдъхновена наука, а други чрез равноангелски живот, като предивно показа и двете като изключителен водач към богоугодни дела; по неговите молитви, Христе Боже наш, помилвай ни и ни спаси.

Днес се събираме в цялата българска земя и благочестиво възпяваме с псалми и песни преблажения наш отец Гавриил, който остави измамата на този свят, взе на плещите си Христовото иго и смело победи бесовските пълчища, като на дело ни показа чудния път на божествената любов; той се моли непрестанно да бъдат спасени нашите души.

Слава, на преподобния, глас 6: Кой няма да те облажи, преподобни отче? Кой не ще възпее твоя равноангелски живот? Защото ти възсия в святост на земята като ученик на Христа, а Той те прие в царството Си, причисли те към всички светии и въпреки че по естество си човек, роден на земята, Той те направи другар на ангелите и познат на всички поколения. Него моли, преблажени Гаврииле, да се смили над нашите души.

И ныне, Богородичен догматик, глас 6: Кой няма да Те нарече блажена, Пресвета Дево? И кой ли не ще възпее Твоята пречиста Рожба? Защото Единородният Син, възсиял от Отца извън времето, Същият от Тебе, Чиста, произлезе и неизказано Се въплъти; бидейки Бог по естество, Той по естество стана човек заради нас, но не разделян в две лица, а познаван в две неслитни естества; моли Го, Чиста, Всеблажена, за помилването на нашите души.

Вход. Свете тихий: Прокимен и паримии на преподобен

На литията, стихира на храма и следните на преподобния, глас 1:

Настъпи празникът на твоето преставяне, всеславни отче Гаврииле, и ето твоето свято стадо ти пее благочестиво, прославяйки твоите страдания и подвизи, които си претърпял, защото си като красив град в пустинята.

Днес България празнува и всички славянски страни, особено храмът на свети архистратиг Михаил в Лесново, основан от тебе; ние благодарим на Бога, че те даде на нас, като силен застъпник и горещ молитвеник пред Светата Троица, Която ти непрестанно моли за нашите души.

Слава, глас 4: Веселете се, небеса, тържествувайте вие, които обичате благочестието, заиграйте, Лесновски планини, защото ето, предстои пред Христа непобедимият поборник и горещият защитник на нашия народ, който отсече корените на страстите и набезите на бесовете, и ни дава непобедима сила чрез действието на Кръста на Спасителя, пред Когото се покланя, молейки Христа да дарува на душите ни голяма милост.

И ныне, Богородичен, същия глас: Пресвета Дево Богородице, милостива Майко, ето прибягваме към Твоята благост, повдигайки очите на сърцата си към Тебе и прекланяйки колене, със сълзи Те молим: не презирай въздишките ни и бъди наша Покровителка и Помощница в Деня на съда.

На стиховните стихири:

Слава, на преподобния, глас 6: Похвална песен в твоя памет поднасяме днес, отче Гаврииле, а ти я приеми и с твоите молитви бързай към Бога; избави ни от лявата страна на съда и ни удостой да застанем от дясната, та всички да те облажаваме достойно като горещ застъпник.

И сега, Богородичен, глас 6: Моят Творец и Избавител Христос Господ произлезе от Твоята утроба, о, Пречиста, и в мен – човека Се облече и от древното проклятие освободи Адам; затова към Теб, Всечиста, като към Божия Майка и истинска Дева „радвай се” непрестанно зовем с ангелския поздрав: „Радвай се, Владичице, защита, покров, и спасение на нашите души!”.

Тропар на преподобния, глас 8:

Усърдно възлюбил Христос повече от всичко и украсил се с кротост, смирение и търпение, ти Му отдаде целия си земен живот, преподобне отче Гаврииле, затова наследи небесните жилища и се удостои с участта на праведните; заедно с тях моли да се спасят нашите души.

На утренята, първи седални, глас 1:

От младини възлюби монашеския живот и от душа последва Христа, богоблажени Гаврииле, просиявайки с добродетели в живота си. Чрез молитви, пост и бдения ти стана образец за монасите, и затова ти викаме: слава на Този, Който ти даде сила, слава на Увенчалия те, слава на Дарувалия чрез тебе изцеление за всички.

Слава, и ныне, Богородичен, същия глас: Пресвета Дево, упование на християните, непрестанно моли Този, Когото роди свръхразумно и неизказано, да дарува опрощение на греховете и поправяне на живота на всички, които винаги Те прославят с вяра и любов.

Втори седални, глас 4:

Твоят живот, блажени отче Гаврииле, стана твърдо правило за монашеството; подражавайки му сега, ние се спасяваме, следвайки благочестивите ти наставления.

Слава, и ныне, Богородичен, същия глас: Желаейки да види неизречената слава на Твоя Син и Бог, Богородице, блаженият Гавриил взе на рамото си честния Му кръст и последва живоносните Му стъпки.

Полиелей и величание. Седален след полиелея, глас 8:

Протягайки ръцете си към небето, преподобни наш отче Гаврииле премъдри, и въздигайки молитвите си към Всевишния, ти ясно видя с ангелите Царя на славата – Христа, и в непроходимите пустини се всели, славейки Господа, Който те запази чрез божествената благодат.

Слава, същият. И ныне, Богородичен: Принасяме Ти песента на Гавриил, Богоблагодатна, като се радваме и казваме: радвай се, осветена Обител; радвай се, Славо на преподобните и на верните Спасение; радвай се, защото чрез Теб се обожѝхме, Богородице Приснодево.

Канон на преподобния, глас 3. Катавасии на Сретение Господне.

Песен 1

Ирмос: Ти Си Бог, Който върши чудни и преславни чудеса, защото превърна морската бездна в суша, удави колесниците (на фараона) и спаси народа, който Те възпява като наш Цар и Бог.

Припев: Преподобни отче Гаврииле, моли Бога за нас!

Ти обикна Господа усърдно и се подвизаваше с желанието да достигнеш Царството Небесно; като просветен с божествената благодат, озари разума ми, за да възпея твоя живот.

Никой не може да изброи всичките ти подвизи и трудове, всенощните бдения, а с тях и множеството твои добродетели, за които получи награда от Бога.

Ти живя на земята дивен живот, молеше се и се трудеше в бдения, затова се пресели в небесните жилища.

Богородичен: Избави душата ми от мрежите на дявола, пречиста Богородице, защото си силна помощница и гореща застъпница за всички на земята.

Песен 3

Ирмос: Укрепи сърцата ни, Господи, и ги насочи към песнопения за Тебе, за да Те славим, Спасителю, во веки.

Озарен от благодатта на Божия промисъл, ти стана като странник между всичките си роднини и познати, присъедини се към небесния род и сега живееш безкраен живот.

Ти знаеше как да замениш всички красоти на този свят, защото не искаше нищо по-голямо от любовта на Христа, като поиска да се наситиш на Неговата слава и вечна радост, в която и ангелите желаят да надникнат.

Като имаше неоскъдна вяра в душата си, трудолюбиво умножи поверения ти талант и получи власт над нечистите духове, така че не забравяй нас, които служим на твоята свята памет.

Богородичен: Владичице и Майко Божия, благословена и непорочна, моля Те, излекувай раните на душата ми, умъртви плътските ми страсти и измий ума ми от всяка вреда и нападение на врага.

Седален на преподобния, глас 2:

Със смирение и велик подвиг си станал син на светлината, преблажени Гаврииле, и сега в царството небесно ясно съзерцаваш Светата Троица, Която моли да даде прошка на греховете на празнуващите с любов твоята свята памет.

Слава, и ныне, Богородичен, същия глас: Пред красотата Ти, възрадвана от Бога, архангел Гавриил застана в почуда и Ти рече: „О, Невесто безмъжна, Девице нетленна! Как да Ти кажа тайната, скрита преди сътворението на света, защото Ти си съединението на небесните със земните. Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе“.

Песен 4

Ирмос: Чудно и неизказано е тайнството на Твоето рождение; чух и се уплаших, но радвайки се Ти зова: „Слава на Твоята сила, Човеколюбче!”.

Ти бе син на послушанието и подчини страстните си помисли на духа на Владиката, като викаше към Христа: слава на Твоята сила, Човеколюбче.

Ти живя в пустинята като в град, преподобни отче Гаврииле, от нищо не се смущаваше, и заради твоите трудове бе увенчан от Христа Бога, Комуто непрестанно пееш: слава на Твоята сила, Човеколюбче.

Намрази греховната тъмнина и възлюби светлината на ангелската чистота, възнесе се към небесата със златни крила, непрестанно пеейки: слава на Твоята сила, Човеколюбче.

Богородичен: Бъди Покров, Застъпница и Прибежище за мене, Твоя раб, Богородице, и ме изцели от безбройните ми злини, за да Ти пея, о, Пречиста: слава на Твоето Детерождение.

Песен 5

Ирмос: С Твоята незалязваща светлина озари смирената ми душа, Христе Боже, и я упътвай към Твоя страх, защото Твоите заповеди са светлина.

Ти разцъфтя като кипарис на Лесновската планина, преподобни отче Гаврииле, и роди плодовете на Духа в голямо търпение, телесни страдания, и злоба от бесове и зли хора, затова си получил вечната утеха.

Призивът към тебе не беше от човеци, а от Бога, премъдри Гаврииле, и като жаден елен ти побърза към изворите на живата вода, като напои душата си с Христовата любов, защото беше укрепен за това от Царят на света.

Просветен от Премъдростта Божия, с духовния огън угаси веществения огън и с чистия си живот се удостои с лика на безплътното войнството.

Богородичен: Навсякъде изливаш реки от изцеление за болните, защото милостивият Господ, непостижимо роден от Тебе, Те направи Източник на милосърдие, Владичице.

Песен 6

Ирмос: Дълбочината на страстите и бурята на насрещните ветрове ме заплашва, но Ти побързай да ме спасиш, Спасителю, и ме избави от погибел, както спаси пророка от кита.

Воден от Божия Дух, богоблажени, ти запази чистотата на естеството си, като живя живот на ангел, затова се моли да се спасим от нашите врагове.

Ти винаги държеше своя ум в Бога, ставайки безчувствен към всичко житейско и разкъса като мрежи всички коварства на лукавия, а сега непрестанно се молиш за всички нас.

Умоляваме те, блажени отче Гаврииле, моли се на Христа, нашия Бог, за нашето православно отечество, и изпросѝ освобождение от греха и спасение за всички верни, и мир за света.

Богородичен: Простри пречистите си ръце, Богородице, и покрий всички, които се надяват на Тебе и зоват към Твоя Син: дай на всички, Христе, Твоята милост.

Кондак на преподобния, глас 6:

Ангелски живя на земята, с живота си изясни Евангелието, насочи ума си към небето и научи хората на благочестие, затова те прославяме: радвай се, преподобни Гаврииле, Лесновска похвала.

Икос: Горко на мене, скверния и многогрешния, защото се осмелих да пея на тебе, чистия и светия, преподобни отче Гаврииле! Но се надявам на твоето милосърдие и помощ и дръзвам да ти пея, защото ти бе земен ангел и човек небесен, от душа последва Христа, на земята отхвърли тленното и с усилия, подвизи и голямо въздържание, много страдания, имайки земята за постеля, с пост, бдения и молитви, ти стана образец за своите ученици, запази непорочен храма на тялото си, като стана дом Божи и жилище на Светия Дух, затова Отец, Син и Свети Дух – Троичният Бог дойде и се всели в тебе, и ти дарува небесното наследство; затова те почитаме с думите: радвай се, преподобни Гаврииле, Лесновска похвало!

Синаксар: В този ден празнуваме паметта на преподобните Гавриил Лесновски (ХІ – ХІІ век), Прохор Пшински (+1067), Павел Тивейски (ок. 341) и Йоан Колибар (V век). По техните молитви, Христе Боже наш, помилвай и ни спаси. Амин.

Песен 7

Ирмос: Младежите угасиха пламъка в пещта и с вяра получиха небесната роса; благословен Си, Боже на нашите отци.

Винаги виждайки деня Господен пред очите си, ти служи на своя Владика с много търпение, пеейки: благословен Си, Боже на нашите отци.

Нито една от красотите на този свят не можа да те отдели от любовта ти към Христа, защото ти повече от всичко възлюби пресладкия Иисус, Когото призоваваш: благословен Си, Боже на нашите отци.

Ти живя безстрастно, благословен от Бога отче, и се показа с душа като твърд диамант, така че сега стоиш пред Христа и викаш: благословен Си, Боже на нашите отци.

Богородичен: Не презирай моята каеща се душа, Всечиста, но скоро се смили и ме спаси от множеството мои извършени злини, и като обновиш Твоята благодат към мен, просвети ме, Дево чиста.

Песен 8

Ирмос: Свещеници, възпявайте Носения на херувимски престол, люде, превъзнасяйте Го през всички векове.

Ти заблестя на светилника с Христовото сияние и Господ Христос те обогати с дара на чудотворството, като те прослави по целия свят, и така сега всички викат с тебе: благословете Господа, всички дела Господни, и Го превъзнасяйте през всички векове.

Ти стана изряден поради много трудове и подвизи, и тайни молитви към Бога, за които хората не знаеха, но са видяни и знайни от Бога, Комуто зовеш: благословете Господа, всички дела Господни, и Го превъзнасяйте през всички векове.

Ти не възлюби нищо светско, потопи ума си в дълбините на смирението, като пожела да се веселиш в Царството Небесно, което и получи, затова зовеш: благословете Господа, всички дела Господни, и Го превъзнасяйте през всички векове.

Богородичен: Благословете, всички дела Господни, Господа, роден от Дева Мария и издигнал пак човечеството до небесната висота, Когото възпяват всички ангели: нека цялото творение благославя Господа и Го превъзнася през всички векове.

Песен 9

Ирмос: Величаем Те като неизгаряща Къпина, Пресвета Дево, като Майка на Светлината и Богородица, надежда на всички нас.

Ти беше син и наследник на Божието Царство, което скри в сърцето си с твоите добродетели, затова те облажаваме като величаем Христа.

Всички български събори, младежи и девойки, старци и старици, немощни и силни, се покланят на твоите свети мощи и те прославят, като величаят Христа.

Като похваляваме светлата ти памет, молим те, преподобни отче: изпълни и нас с радост и духовно веселие.

Богородичен: Нека прославим Майката на нашия Бог, Която възпяват всички небесни сили, светите ангели и архангели, и всички народи и поколения Й се покланят, и Я облажават като казват: радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Светилен, глас 2:

Просветен от Христовата светлина, ти стана светилник за целия ни народ, защото духом гореше за Христовата заповед и всички просвети с Евангелието, а сега, като стоиш в светлината на Светата Троица, моли да се спасим.

Хвалитни стихири, глас 6:

Прилежно служейки на Христ, нашия Бог, ти Му принесе подвизите и делата си, и донесе духовна полза на мнозина, а като сняг избели ризата на душата си, искрено послуша Христа, Когото с дръзновение моли за нашите души.

Презря завинаги плътските желания, изостави всички блага на света, и стана изряден послушник Христов; с търпение, пост и смирение се яви неугасим светилник за всички верни, придоби за себе си Царството Небесно. Моли се за спасението на нашите души.

Кой може да изброи всичките ти дела и подвизи, които претърпя за Христа? Понеже с делата си изпълни всичките Христови учения и след преставянето си, просия светлината на твоето житие, и сега пребъдваш в светлината със светите ангели. Затова сега те молим: моли да се спасят нашите души.

С дълбоките рани на въздържанието ти победи всички телесни страсти и се облече в Христа, подражавайки на безплътните, затова изобличи многото вражески пълчища, преподобни отче Гаврииле; моли да се спасят душите ни.

На Литургията:

Алилуя, глас 6: Блажен е човекът, който се бои от Господа - той крепко ще възлюби Неговите заповеди. Стих: Силно на земята ще бъде потомството му, родът на праведните ще бъде благословен.

* Взето с някои редакции от тук

Свт. Кирил Йерусалимски - Тринадесето огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, върху думите: И бе разпнат... и бе погребан; и също върху думите от Исаия: Господи! Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня? и прочее  Като овца биде Той заведен на клане (Ис.53:1,7).]

1. Всяко Христово дело е причина за прославянето на Съборната Църква, но най-голямата й слава е Кръстът. Знаейки това, Павел казва: а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа (Гал.6:14). Макар че наистина чудо бе проглеждането на слепородения в Силоам (Йоан 9:7), но какво е той в сравнение със слепите в цялата вселена? Велико и свръхестествено е, че Лазар бе възкресен на четвъртия ден (Йоан 11:39-44), но тази благодат бе ограничена само до него. И какво е той в сравнение с умъртвените от греха във вселената? Чудо е, че петте хляба нахраниха изобилно пет хиляди души (Мат. 14:21), но какво са те в сравнение с гладуващите от невежество по цялата вселена? Чудо е, че жената, свързана от сатана от осемнадесет години, бе освободена, но какво е тя в сравнение с нас, които сме свързани с оковите на греховете? А славата на Кръста просвети заслепените от невежеството и освободи всички, които бяха държани във властта на греха, и изкупи целия човешки род.

2. И не се чуди, че целият свят е бил изкупен, защото Този, Който умря за него, не бе обикновен човек, а Единородният Божи Син. Грехът на един човек, Адам, донесе смърт на света. И ако чрез греха на едного (Рим. 5:17) смъртта се възцари в света, тогава не подобава ли и животът да се възцари чрез праведността на Един? И ако някога прародителите бяха изгонени от рая, защото ядоха от дървото, нима сега няма да е по-лесно за вярващите да влязат в рая чрез Дървото на Иисус (Кръста)? Ако първосъздаденият от земна пръст причини всеобща смърт, тогава Този, Който го е сътворил от земната пръст, не може ли да донесе вечен живот, след като Самият Той е Животът? Ако ревнителят Финеес, убивайки вършещият беззаконие човек, възпря Божия гняв (Числа 25:8), то не може ли Иисус, Който не е убивал никого, но даде Себе Си като откуп, да потуши гнева срещу човеците? (1 Тим. 2:6).

3. И тъй, да не се срамуваме от Кръста на Спасителя, а напротив, нека да се хвалим с него. Защото словото за Кръста е безумие за тези, които погиват (1Кор. 1:18); за езичниците той е безумие, а за нас е спасение - а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. Защото Този, Който умря за нас, не беше обикновен човек, както вече беше казано, но Божият Син, въ-човечен Бог. Освен това, ако агнето по времето на Мойсей отблъскваше ангела-унищожител (Изх. 12:23), тогава Божият Агнец, Който взема греха на света, не може ли да го освободи от греховете? (Йоан 1:29). Кръвта на нямо агне донесе спасение; няма ли да спаси кръвта на Единородния? Ако някой не вярва в силата на Разпнатия, нека пита злите духове. Ако някой не вярва на думите, нека вярва на това, което вижда: мнозина във вселената са били разпънати, но злите духове не се страхували от никого от тях. Защото те умирали заради собствените си грехове, но Иисус умря за греховете на другите, защото Той не стори грях и не се намери лъст в устата Му; кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули. (1Петр. 2:22-23) И не Петър казва това, иначе би могъл да бъде заподозрян в ласкателство към Учителя, а Исая, който тогава не е присъствал телом, но духом е предвидял Неговото идване в плът (Ис. 53:9). И защо ми е сега да привеждам един пророк за свидетел? Това е свидетелството на самия Пилат, който, след като Го осъди, каза: не намерих у Тогова Човека никаква вина (Лк. 23:14). И когато им Го предаваше, измивайки ръцете си, рече: невинен съм за кръвта на тоя Праведник (Мат. 27:24). Има и друг свидетел за невинността на Иисус - разбойникът, който пръв влезе в рая, и който, укорявайки своя другар, каза: „Ние… получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил (Лк. 23:41), а аз и ти заслужаваме осъждане.“

4. И така, Иисус наистина пострада за всички човеци, защото Кръстът не е сън, нито изкуплението е сън. Ако смъртта беше просто призрак, тогава прави щяха да са онези, които казаха: спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна. (Мат. 27:63) И така, страданието е истина, защото Той наистина беше разпнат и ние не се срамуваме от това; Той беше разпнат и ние не го отричаме; аз дори се хваля, когато говоря за това. Ако и да бих започнал да отричам, тогава тази Голгота, край която сега всички се намираме, ще ме осъди; Кръстното дърво, части от което оттук се разнасят по цялата вселена, също ще ме осъди. Изповядвам Кръста, защото знам за Възкресението. Защото, ако след като бе разпнат, Христос бе останал както си беше, може би нямаше да го изповядам, може би щях да премълча за него и за моя Учител. Но тъй като Кръстът бе последван от Възкресението, не ме е срам да говоря за него.

5. И така, бидейки в плът като всички останали, Той бе разпнат, но не за грехове като техните. Той не беше отведен на смърт поради сребролюбие, защото бе Учител на бедността; Той не беше осъден за плътска похот, защото Самият Той ясно каза: Всеки, който погледне на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си (Мат. 5:28); нито заради дързък удар или побой, защото Той обърна и другата си буза пред удрящия Го; нито заради презиране на закона, защото Той бе Изпълнителят на закона; нито заради хулене на пророк, защото Самият Той бе Провъзгласеният от пророците; не и заради задържане на заплатата някому, защото Самият Той послужи без отплата и даром; не заради съгрешаване с думи, дела или помисли, защото Той не стори никакъв грях и нямаше лъст в устата Му (1Петр. 2:22-23), Той не отиде на страдания неволно, но доброволно. Ако някой дори и сега започнеше да Му противоречи, казвайки: милостив Бог към Тебе, Господи! Той пак щеше да му отговори: махни се от Мене, сатана! (Мат. 16:22-23).

6. И искаш ли да се увериш, че Той доброволно отиде на страдание? Други умират неволно или неочаквано, но Той предсказа Своето страдание: и Човешкият Син ще бъде предаден, за да бъде разпнат. (Мат. 26:2) А знаеш ли защо Човеколюбецът не избяга от смъртта? За да не загине светът напълно поради греховете. Ето, възлизаме за Йерусалим и Синът Човечески ще бъде предаден, за да бъде разпнат (Мат. 18:19); и на друго място: Той тръгна по пътя за Йерусалим. (Лк. 9:51) А искаш ли да узнаеш със сигурност, че Кръстът е слава за Иисус? Слушай не моите, а Неговите собствени думи. Той беше предаден от Иуда, който стана неблагодарен към Домакина и бързо напусна вечерята, след като пи от чашата на благословението; в замяна на това спасително питие, той отиде да пролее праведна кръв: човекът, който яде хляба Му, той дигна пета против Него. (Пс. 40:10). Тъкмо ръцете му бяха приели благословението, а той вече подготвяше коварна смърт за сребро. Макар да бе изобличен, чувайки думите: Ти каза (Мат. 26:25), но все пак той тръгна. Тогава Иисус рече: Дойде часът да Се прослави Синът Човечески. (Йоан 12:23) Виждаш ли как Той е знаел, че Кръстът е Неговата истинска слава? Е, какво тогава – щом за Исая не бе срамно да бъде разрязан с пила, нима е срам за Христа, че умря за света? Сега Се прослави Синът Човечески (Йоан 13:31). Това не означава, че Той не е имал слава и преди - защото Той бе прославен със слава преди създанието на света, Той, като Бог, винаги е бил прославян, а сега е прославен, защото е увенчан с венеца на търпението. Той не изостави живота поради необходимост и не беше убит насила; чуйте какво казва Той: Имам власт да дам живота си, и власт имам пак да го приема. (Йоан 10:18) По Своя воля допускам враговете Си, защото, ако не бях го поискал, това нямаше да се случи. И така, по собствена воля Той отиде на страдания, веселейки Се от извършеното дело, радвайки Се на венеца и утешавайки Се от човешкото спасение. Той не Се срамуваше от Кръста, защото с него спаси вселената; защото Страдащият не беше слаб човек, а въ-човечен Бог, подвизаващ Се с подвига на търпението.

7. Но евреите възразяват на това, бидейки винаги готови да противоречат, но не и да повярват, поради което пророкът, който току-що прочете казва: Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? (Ис. 53:1) Персите вярват, но евреите не вярват.  Ще прозрат онези, на които не им е говорено за Него, и ще узнаят това, за което не са чули (Ис. 52:15); а тези, които са го изучавали, ще отхвърлят наученото. Те ни противоречат и казват следното: нима може наистина да страда Господ? Могат ли човешки ръце да надвият Господа? Прочетете книгата на Плача, защото оплакващият ви Йеремия написа в своя плач това, което е достойно за оплакване - той видя вашата погибел, видя вашето отпадане, оплака тогавашния Йерусалим, защото сегашният няма нужда да бъде оплакван, тъй като онзи разпна Христос, а сегашният Му се покланя. И така, оплакващият пророк казва:  Духът на живота ни, помазаникът Господен е уловен в техните ями (Пл. Йер. 4:20). Да не би да изказвам тук свое мнение? Сам пророкът свидетелства, че Христос Господ е хванат от човеците. Какво ще стане от тук нататък? Кажи ми, пророче! И той казва: под сянката Му ще живеем между народите, и така посочва, че живителната благодат вече няма да пребивава у Израиля, а сред езичниците.

8. Но тъй като чуваме много възражения от тях, сега с помощта на вашите молитви, колкото ни позволява краткото време, и при съдействието на Божията благодат, ще предложим няколко свидетелства за страданието. Защото всичко, което се отнася до Христос, е написано и нищо не е съмнително, и нищо при Него не е без свидетелство. Всичко е написано в пророческите книги, не на каменни плочи, но е написано ясно от Светия Дух. След като си чул, че Евангелието говори за Иуда - не трябва ли да приемеш и пророчеството за него? Чул си, че Христос бил прободен с копие в ребрата (Йоан 19:34) - не трябва ли да разбереш дали и това не е написано?  Чул си, че бил разпнат в градината (Йоан 19:41) - не трябва ли да разбереш дали е писано и за това? Чул си, че бил продаден за тридесет сребърника (Мат. 26:15) - нима не трябва да научиш кой пророк е говорил за това?  Чул си, че бил напоен с оцет (Марк 15:36) - научи къде е писано за това! Чул си, че тялото Му било положено в скален гроб, затворен с камък (Мат. 27:60) - не трябва ли и за това да има пророческо свидетелство? Чул си, че бил разпънат заедно с разбойниците (Мат. 27:38) - не трябва ли да разбереш дали и това е написано? Чул си, че бил погребан - не трябва ли да разбереш дали не е написано точно и за погребението? Чул си, че е възкръснал (Лк. 24:34) - не трябва ли да разбереш дали не те заблуждаваме, когато учим това?  Защото в нашето слово и в нашата проповед не си служим с убедителни думи на човешка мъдрост (1Кор. 2:4), ние сега не предлагаме софистични хитрости и не се въоръжаваме с думи срещу думи, за да ги опровергаем, а проповядваме Христа разпнатия (1Кор. 1:23), след като Той вече бе проповядван от пророците преди. А ти, като приемеш свидетелствата, запечатай ги в сърцето си. Тъй като те са много, а остава малко време, сега чуй, доколкото е възможно, някои от най-важните от тях и, като ги вземеш за основа, погрижи се да намериш останалите сам. Защото ръката ти трябва не само да е протегната, за да получава, но и да е готова за работа. Бог дава всичко, защото, ако ви липсва мъдрост, искайте от Бога (Йак. 1:5) и ще получите. Нека с вашите молитви Той даде сила на нас, говорещите, да изпълняваме казаното на дело, а на вас, слушателите, да повярвате.

9. И така, нека потърсим свидетелства за страданието Христово, защото не сме се събрали да направим спекулативно обяснение на Писанията, а главно за да се убедим в това, в което вече вярваме. Чувал си свидетелства за идването на Иисус и преди, както и за това, че Той е ходил по морето, защото е писано: В морето са Твоите пътища. (Пс. 76:20) А друг път си чувал свидетелства за различни изцеления. Така че започвам от мястото, където започнаха страданията. Неговият предател, Иуда, дойде и застана срещу Него, говорейки Му мирни думи, но подготвяйки враждебно дело (Мат. 26:49). Псалмопевецът говори за това: Другарите и близките ми се приближиха и насрещу ми се спряха. (Пс. 37:12) И на друго място: омекнаха думите им повече от елей, ала пак са стрели. (Пс. 54:22)  Каза Му: Радвай се, Рави! (Мат. 26:49), но предаде Учителя на смърт, без да се срамува от Този, Който го увещаваше, казвайки: Иуда, с целувка ли предаваш Сина Човечески? (Лк. 22:48) Сякаш му казваше: спомни си името си - Иуда означава „изповедание“, и ти постави условие, според което си взел среброто, изповядай го веднага: Боже, не премълчавай моята възхвала, понеже устата на грешника и устата на измамника се отвориха против мене, с език лъжлив срещу мен говориха и с думи на омраза ме обкръжиха. (Пс. 109:1-3 ) А че някои от първосвещениците бяха там и че Той беше вързан пред портите на града, това си чувал и преди, ако само си спомниш обяснението на псалма, който говори за това време и място, как се върнаха вечерта (Пс. 58:7) и гладни като кучета, обиколиха града (Пс. 59:15).

10. Чуй и за тридесетте сребърника:  И ще им кажа: ако ви е угодно, дайте Ми заплатата Ми; ако ли не - не давайте. (Зах. 11:12) Друга отплата трябваше да Ми дадете за изцеленията на слепи и хроми, но получавам това. Вместо благодарност приемам безчестие, вместо поклонение - обиди. Виждаш ли как са предсказани събитията в Писанието? И претеглиха ми цена тридесет сребърника. (Зах. 11:12) Колко точни са пророците! Колко велико и непогрешимо е знанието на Светия Дух! Не каза: десет, нито двадесет, а точно: трийсет, колкото бяха. А сега ми кажи, пророче, какво става с тази цена? Този, който я взе, запазва ли я или я връща? И ако я връща, къде? И пророкът казва: И взех трийсетте сребърника и ги хвърлих в пещта, в дома Господен. (Зах. 11:13 – по Септ.) Сравни Евангелието с пророчеството; там се казва, че Иуда се разкаял и върнал тридесетте сребърника, като ги захвърлил в дома Господен и си тръгнал (вж. Мат. 27:3, 5).

11. Но сега трябва да потърся точното решение на това привидно несъответствие. Защото ония, които отхвърлят пророчествата, твърдят, че пророкът от една страна казва: и ги хвърлих в пещта, в дома Господен (Зах. 11:13 – по Септ.), а Евангелието казва: и дадоха ги за грънчаревата нива. (Мат. 27:10) Чуй как може и двете да са верни. Защото онези строги иудеи, тогавашните първосвещеници, като видели, че Иуда се разкаял, казвайки: Съгреших, че предадох невинна кръв, му рекли: Що ни е грижа? Ти му мисли. (Мат. 27:4 ) Нима не е ваша работа, разпинатели? Този, който получи заплащане за убийството и го върна, прозря, а вие, които убивате, не виждате? Тогава те казали помежду си: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. (Мат. 27:6 ) От устата ви излиза вашето собствено осъждане. Ако заплащането е нечисто, и делото е нечисто, а ако постъпвате справедливо, разпъвайки Христа, тогава защо не приемате цената? Но трябва да докажем, че няма разногласие, когато Евангелието казва: грънчаревата нива, а пророкът: пещта. Не само златарите имат тигел и не само тези, които работят с мед, имат пещ, но и грънчарите имат пещ за своите съдове. Защото, за да извлекат меката, тлъста и подходяща част от земята и да отделят от нея ситните камъчета и неизползваемата пръст, те първо наливат вода върху глината в тигела, за да могат безпрепятствено да се оформят съдовете. Защо да се учудваш тогава, че Евангелието ясно казва: грънчаревата нива, а пророкът е предсказал загадъчно, тъй като пророчеството в по-голямата си е в гадания?

12. Вързали Иисус и Го отвели в двора на първосвещеника. Искаш ли да узнаеш и видиш какво пише за това? Исая казва: Горко на душата им! защото сами на себе си навличат зло. Кажете на праведника: блазе му! защото ще яде плодовете на делата си; а на беззаконника - горко му! (Ис. 3:9-10) И наистина горко на душата им! - да видим защо. Исая беше разсечен, но след това народът бе изцелен. Йеремия бе хвърлен в тинен ров, но раната на иудеите бе изцелена. Защото не беше толкова голяма, понеже грехът им беше срещу човек. Но сега, тъй като иудеите съгрешиха не против човек, а против Бога, Който стана човек, то горко на душата им! Да вържем Праведника! Но някой може да каже: не можеше ли да Се освободи Оня, Който освободи от оковите на смъртта четиридневния Лазар (Йоан 11:1-44) и Петър от железните окови в тъмницата? (Деян. 12:7) Ангелите Му стояха в готовност, думайки: Да разкъсаме техните окови (Пс. 2:3), обаче се въздържаха, защото Учителят искаше да претърпи. След това Той бе отведен на съдилището пред старейшините. Ти вече имаш свидетелство за това: Господ влиза в съд със старейшините на Своя народ и с Неговите князе. (Ис. 3:14)

13. Първосвещеникът, след като Го попита и чу истината, се възмути и злият слуга Го удари. И лицето, сияещо като слънце, понасяше удари от беззаконни ръце, докато други идваха и плюеха в лицето на Онзи, Който изцели слепородения с калчица. (Мат. 26:67) Това ли въздаваш Господу, народе глупав и несмислен? (Втор. 32:6) Пророкът, удивен от това, казва: Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? (Ис. 53:1) Става нещо невероятно – единият Бог, Божият Син и Силата Господня търпи това. Впрочем, за да не останат в неверие спасяваните, Светият Дух е написал предварително от името на Христа, Който казва (защото Този, Който тогава е говорил тези неща, след това Сам е участвал в тях): Гърба Си подложих на биещите. (Ис. 50:6) Защото Пилат, след като Го бичува, Го предаде да на разпятие. (Марк 15:15) И страните Си подложих на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване (Ис. 50:6); като че ли казваше това, предусещайки: „Макар да знаех, че ще Ме бият, Аз не отвърнах бузите Си, защото как бих могъл да вдъхновя учениците да умрат за истината, ако самият Аз се страхувам от нея? Казах: Който обича живота си, ще го погуби. (Йоан 12:25) Ако ценя живота Си, как бих могъл да преподавам това, без да върша, каквото Съм ги учил?“. Затова първо Сам Той, бидейки Бог, понесе такива страдания от хората, за да не се срамуваме след това ние да понасяме подобни неща от хората заради Него. Виждаш, че пророците ясно са писали и за това. Впрочем, поради краткостта на времето, оставяме многото свидетелства от Писанието, както казах и преди. Защото, ако някой потърси всичко с точност, ще види, че нито едно от Христовите дела няма да остане без свидетелство.

14. Той бе пратен вързан от Каиафа при Пилат (Йоан 18:28); не е ли писано и за това? И онези, които Го вързаха, Го взеха като дар на цар Иарим. (Ос. 10:6) Но някой от внимателните слушатели ще възрази: Пилат не е бил цар. И така, оставяйки много изследвания, ние питаме: как онези, които Го вързаха, Го изпратиха като дар на цар Иарим? Но прочетете какво е написано в Евангелието: Пилат, като чу, че е от Галилея, Го изпрати при Ирод (Лк. 23:7); а Ирод тогава беше цар и беше в Йерусалим. Обърнете внимание на пророческата точност. Ето защо Той бе пратен като дар: И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против друг. (Лк. 23:12) Защото на Този, Който искаше да примири небето и земята, подобаваше първо да примири онези, които Го осъдиха; при това, тук присъстваше Самият Господ, Който лишава от ум главатарите на земните народи. (Иов 12:24) Виждаш ли точността на пророците и истинността на свидетелството?

15. Погледни със страхопочитание към осъдения Господ; Той търпя да Го водят и влачат войниците. Пилат, докато Го съдеше, седеше, а Този, Който седи отдясно на Отца, стоеше прав пред него. Народът, освободен от египетската земя и освобождаван многократно от други страни от Него, викаше за Него: премахни Го, премахни, разпни Го! (Йоан 19:15) За какво, евреи? Дали защото изцели слепците ви? Или защото излекува нозете на вашите хроми и ви стори други благодеяния? Ето как ужасеният пророк говори за това: Против кого разтваряте уста и изплезвате език? (Ис. 57:4) И Сам Господ казва у пророците: Моето наследие стана за Мене като лъв у гора, издигна против Мене гласа си; затова го намразих. (Йер. 12:8) „Не Аз ги отхвърлих, но те самите Ме отхвърлиха.“ Затова и веднага казва: Аз оставих Моя дом (Йер. 12:8). 

16. Когато бе съден, Той мълчеше, така че дори Пилат, състрадавайки Му, каза: Не чуваш ли какво свидетелстват тия против Тебе? (Мат. 26:62) Не защото познаваше Осъдения, но бе уплашен от възвестения сън на жена му. Но Иисус мълчеше. Затова псалмопевецът казва: Пък аз като глух не ги чувах и като ням уста не отварях (Пс. 37:15) И добавя: и бях като човек, който не слуша и който не намира в устата си изобличение. (Пс. 37:14) Чувал си за това и преди, ако си спомняш.

17. Войниците, които Го окръжаваха, Му се надсмиваха; Господ стана за тях предмет за осмиване и Учителят търпеше подигравки (Лк. 23:36); гледаха ме и клатеха главите си. (Пс. 109:25) Обаче образите на царската власт оставаха с Него: те Му се присмиваха, но прекланяха колене, войниците Го разпъваха, но преди това Го облякоха в багреница и Му сложиха корона на главата. Какво като е от тръни? Всеки цар бива провъзгласен от войници: и Иисус, по същия начин, трябваше да бъде увенчан от войници. Затова Светото Писание казва в Песните: Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му. (Песен 3:11) И тръненият венец беше тайна, защото носеше свобода от греховете и освобождаване от наказанието, определено за тях.

18. Адам прие осъждането: проклета да е земята поради тебе; тръне и бодили ще ти ражда тя. (Бит. 3:17-18) А Иисус прие тръни, за да го освободи от това осъждане; и бе погребан в земята, така че прокълната земя да получи благословия вместо проклятие. Когато предците съгрешиха, те бяха покрити с листа от смокиново дърво: затова Иисус извърши последното си знамение върху смоковницата. Защото, възнамерявайки да отиде на страдание, Той прокле смоковницата (Мат. 21:19), не всички смокинови дървета, но една смоковница конкретно, като образ на райската, казвайки: Отсега нататък никой да не яде плод от теб до века. (Марк. 11:14) Осъждането премина и тъй като прародителите бяха покрити със смокинови листа, Той дойде във време, когато нямаше плод на нея. Кой не знае, че през зимата смокинята не дава плод, а само се покрива с листа? Това, което всички знаеха, нима Иисус не знаеше? Обаче, знаейки това, Той отиде до нея, сякаш възнамерявайки да търси плод от нея. Знаеше, че няма да намери, но искаше само да покаже, че символичното проклятие се е разпростряло само върху листата.

19. Като се докоснахме до събития, случили се в рая, наистина се удивлявам на истината на предобразите: в рая е падението, пак в градина е и спасението; от дърво дойде грехът, пак от дърво е спасението (ср. Бит. 3:8). След пладне прародителите се скриха от Господа, ходещ из рая, след пладне и разбойникът е въведен от Господа в рая (Лк. 32:43). Но някой би ми казал: „Измисляш си; представи ми свидетелство за Кръстното дърво от пророка; ако не представиш пророчество за това, няма да повярвам.“ Тогава че вслушай се в Иеремия и се убеди: Аз пък бях като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че те замислят кроеж против мене (Иер.11:19). Чети това като въпрос, както аз го прочетох. Понеже нима не знае Този, който рече: знаете ли, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие (Мат. 26:2)?  Като кротко агне, водено на клане, пък да не знае, че те замислят кроеж? Какво агне? Йоан Кръстител обяснява, като казва: ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света (Иоан 1:29). Те замислят кроеж против мене (Иер.11:19); Този, Който знае помислите, нима не е знаел онова, което трябваше да се случи? Та какво са си казали те? Да турим отровно дърво в неговото ядене (Иер.11:19). Ако Господ те удостои, после ще узнаеш, че Неговото тяло според Евангелието има образа на хляб: да турим отровно дърво в неговото ядене и да го изтръгнем от земята на живите (Иер.11:19). Животът не се изтръгва, защо се трудите напразно? И името му вече да се не споменува: всуе е съветът ви, тъй като името му съществува преди слънцето (Пс.71:17) в Църквата. Също и за това, че Животът вися на дърво, Моисей рече с плач: Животът ти ще виси пред тебе, ще трепериш денем и нощем и няма да бъдеш уверен за живота си (Втор. 28:66). И наскоро прочетеното Писание казва: Господи! Кой повярва на това, що е чул от нас? (Ис. 53:1).

20. Този образ представи Моисей в окачената на дърво змия, та да може ухапаният от жива змия като погледне медната змия, да бъде изцерен по вяра (Числ.21:9). Така че щом разпнатата медна змия спасяваше, то нима въплътеният Син Божи разпнат няма да спаси? Животът винаги се дарува чрез дърво. Защото по времето на Ной чрез дървен ковчег бе съхранен животът; а по времето на Моисей, морето, като съзря жезъла, се изплаши от ударилия го. Така че щом Моисеевият жезъл има сила, нима ще е безсилен кръстът на Спасителя? За краткост ще пропусна множество предобрази. Дървото по времето на Моисей направи водата сладка, а от реброто Иисусово вода изтече по дървото.

21. Началото на Моисеевите личби са кръв и вода и същото е завършекът на личбите Иисусови. Най-напред Моисей превърна реката в кръв (Изх.7:17); а най-накрая от ребрата на Иисус изтекоха кръв и вода (Йоан 19:34), може би заради двата гласа - на този, който Го съдеше и на тези които крещяха срещу Му, или пък заради вярващите и невярващите. Защото Пилат рече: невинен съм за кръвта (Мат. 27:24) и уми ръце с вода; а иудеите викаха: кръвта Му нека бъде върху нас (Мат. 27:25). Така че две вещества се изляха от реброто: за съдията навярно вода, а за викащите – кръв. И по друг начин може да се разбира това: за иудеите кръв, а за християните вода, понеже за първите като злоумишленици от кръвта иде осъждане, а за теб, повярвалия сега, чрез водата – иде спасение. Защото нищо не бе извършено случайно. Тълкувателите на Писанието, нашите отци, представиха още една причина за това събитие. Тъй като според Евангелието спасителното кръщение има двойна сила: едната се дарява на просвещаваните чрез вода, а другата в гонения се приобщава на светите мъченици чрез собствената им кръв. Така че от спасителното ребро изтекоха кръв и вода, които утвърждават благодатта на изповядването на Христа при кръщение и при мъченичество. Има и друго обяснение за реброто: виновна за греха бе жената сътворена от ребро, затова Иисус, като дойде да дарува прошка на греховете както за мъжете, така и за жените, е прободен в реброто заради жените, за да унищожи греха.

22. Ако някой потърси, ще намери и други обяснения, но стига и вече казаното, както защото времето е малко, така и за да не дотегна на слушателите; макар че никога не бива да се отегчават слушащите за венчания Владика, а пък особено слушащите това на тази всесвята Голгота. Защото другите само слушат, а ние и виждаме и докосваме; никой да не се отегчава. Въоръжи се против врага със самия Кръст. За победно знаме против прекословещите издигни вярата в Кръста. Защото когато заспориш с неверните за Кръста Христов, най-напред стори с ръка знамението на Кръста Христов и спорещият ще онемее. Не се срами да изповядваш Кръста, защото Ангелите намират за похвално да кажат: знаем, че търсите разпнатия Иисуса (Мат. 28:5). Не е ли могъл Ангелът да рече: „знам, че търсите моя Владика“? „Но аз - казва той откровено – знам Разпнатия“. Защото Кръстът е венец, а не безчестие.

23. Сега да се обърнем към споменатите от нас пророчески указания. Разпнат бе Господ, имаш за това свидетелства. Виждаш мястото на Голгота и възгласяваш похвала като съгласен. Гледай да не се отречеш никога по време на гонение. Не само в мирно време се радвай на Кръста, но и във време на гонение имай същата вяра в него. Недей да бъдеш по време на мир приятел Иисусов, а при раздор Негов враг. Сега ти получаваш прошка на греховете и царските награди на духовния дар. Като настъпи война, подвизавай се мъжествено за своя Цар. Иисус, без да е сторил грях, се разпна за теб: няма ли и ти да се разпнеш за Този, Който се разпна заради теб? Не дар даваш, защото вече си получил преди дар от Него, а отвръщаш за дара, въздавайки дължимото на Тогова, Който на Голгота бе разпнат за теб. Голгота означава „лобно място“. Не е ли пророчески наречено от някого Голгота това място, където истинната глава – Христос претърпя Кръст по думите на апостола: Синът е образ на невидимия Бог и малко по-късно: Той е Глава на тялото, сиреч на църквата (Кол. 1:15,18)? А на друго място: глава на всеки мъж е Христос (1Кор. 11:3); и още: [Той] е Глава на всяко началство и власт (Кол. 2:10). Тази глава пострада на лобното място. Колко е знаменателно това пророческо име! Като че самото име те убеждава казвайки: не гледай на Разпнатия като на прост човек; разпнатата глава е глава на всяка власт, глава имаща Отца. Защото глава на всеки мъж е Христос... на Христа пък глава е Бог (1Кор. 11:3).

24. И така, Христос е разпнат заради нас, след като бе съден през нощта, когато беше студено и затова бе накладен огън. Той бе разпнат в третия час. А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час (Мат. 27:45), а след деветия час пак светлина. Да изследваме, не е ли писано и за това? Тук Захария казва: В оня ден няма да има светлина, светилата ще се махнат (Зах. 14:6). Беше зима, затова Петър се грееше на огъня. Тоя ден ще бъде... известен само на Господа (Зах. 14:7). Какво? Нима Той не знае други дни? Много са дните, но този ден е денят на страданието Господне; денят, който сътвори Господ. Тоя ден ще бъде... известен само на Господа: нито ден, нито нощ (Зах. 14:7). Каква загадка ни предлага пророкът: как денят не е нито ден, нито нощ? Как да го назовем тогава? Обяснява ни го Евангелието, като разказва за това събитие. Не беше това ден, тъй като слънцето не светеше постоянно от изгрева си до залеза, но от шестия час до деветия настъпи тъмнина. Средата на деня бе заета от тъмнина, а тъмнината Бог нарече нощ. Затова този ден не беше нито ден, нито нощ: защото не по цялото му течение беше светло, та да може да се нарече ден; и не през цялото му време беше тъмно, та да се нарече нощ; но след деветия час пак се яви слънце. И това го предсказа пророкът, защото като рече: нито ден, нито нощ, добави: привечер ще се яви светлина (Зах. 14:7). Виждаш ли точността пророческа, виждаш ли истината на това, що е писано?

25. Но искаш да знаеш, в кой именно час помръкна слънцето – в петия, или в шестия, или в деветия? Кажи, пророче, най-определено на упоритите иудеи, кога ще престане да свети слънцето? Тук пророк Амос казва: И в оня ден, казва Господ Бог, ще направя слънцето да залезе по пладне (Ам. 8:9), защото от шестия час настана тъмнина, и ще помрача земята посред бял ден (Ам. 8:9). По кое време ще бъде това, в кой ден? Ще обърна празниците ви на тъга (Ам. 8:10). А това се случи на празника на опресноците по време на празнуването на Пасха. И по-нататък казва: ще туря вретище на всички чресла и плешивост - на всяка глава (Ам. 8:10). Тогава беше денят на орпесноците и празник; а междувременно жените иудейски се съкрушаваха и плачеха, а криещите се апостоли скърбяха. Наистина е дивно това пророчество!

26. Но някой би казал: покажи ми и друг признак. Какъв друг, по-добър признак може да се намери за това събитие? Иисус, като бе разпнат, имаше една долна и една горна дреха. Воините си разделиха горната дреха като я разкъсаха на четири части; а долната не беше разкъсана, понеже ако беше разкъсана, нямаше да става за нищо. Затова воините хвърлят за нея жребий. Едната дреха делят, а за другата хвърлят жребий. Не е ли писано и за това? Това знаят прилежните църковни псалмопевци. Като подражават на ангелското войнство и винаги прославят Бога, те се удостояват да пеят на Голгота така: разделиха помежду си одеждите ми, а за ризата ми хвърляха жребие. (Пс. 21:19), като този жребий бе жребият на воините.

27. Също така, като бе осъден пред Пилат, Иисус бе облечен в багреница: облякоха Му багреница (Мат. 27:28). Не е ли писано и за това? Исаия казва: Кой е Тоя, Който иде от Едом, в червени одежди от Восор? (Ис. 63:1). Кой е облечен в знак на безчестие в червени одежди? Защото Восор значи нещо подобно у евреите. Защо Твоето облекло е червено, и Твоите одежди - като на оногова, който е жлеб тъпкал? (Ис. 63:2). А той отговаря с думите: Весден простирах ръце Си към непокорния народ, който ходеше... по своите помисли (Ис. 63:2).

28. Той простря ръце на Кръста, за да обеме краищата на вселената, защото тази Голгота е средата на земята. Не са мои тези думи, но пророкът рече: Бог е нашият Цар преди вековете, Той извърши нашето спасение посред земята. (Пс. 73:12). Простря човешки ръце Този, Който с духовни ръце утвърди небето. Приковани бяха, за да може, като бе прикована към дървото човешката Му природа, поела греховете човешки, та когато човешкото естество престане да живее, заедно с него да умре и грехът, та ние да възкръснем в правда. Защото щом чрез един човек дойде смъртта, чрез един човек ще е и животът, чрез един Човек – Спасителя, умиращ по Своя воля. Та спомни си думите Му: Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема (Йоан 10:18).

29. Впрочем Той претърпя това като дойде за спасение на всички, обаче народът Му въздаде зло. Иисус казва: жаден съм (Йоан 19:28). Този, Който извлече за тях вода от твърдия камък, помоли за плодовете на гроздето, от Него насадено. А какво стори гроздето, по рождение произхождащо от светите отци, а по воля от содомци? Защото лозето им е от содомска лоза и от гоморски полета (Втор. 32:32). Като напои гъбата и бе наденато на тръст то донася на жадния Господ оцет. И дадоха ми жлъчка за храна, и в жаждата ми с оцет ме напоиха. (Пс.68:22). Виждаш ли яснотата на пророческото предсказание? „Каква жлъчка Ми дадоха?“ Дадоха Му, казва Евангелието, вино със смирна (Мк. 15:32), а смирната е подобна на жлъчка и горчива. Това ли въздаваш Господу, народе глупав и несмислен? (Втор. 32:6) Това ли грозде принасяте на Владиката? С право ви оплаква Исаия като казва: Моят Възлюбен имаше лозе навръх торна рътлина (Ис. 5:1). И като пропуснем някои думи, очакваше да роди добро грозде, а то роди диво грозде (Ис. 5:2). „Виждаш ли венеца, който Ми възложиха? Какъв съд ще произнеса след това? И ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него“ (Ис. 5:6). И облаците, т.е. пророците бяха отнети от тях. Пророците сега са в Църквата Христова, както рече Павел: Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат (1Кор. 14:29); а другаде: Бог постави едни за апостоли, други за пророци (Еф. 4:11). Агав, който си върза ръцете и краката, беше пророк.

30. За разбойниците разпнати заедно с Него е речено: и към злодейци биде причислен (Ис. 53:12; Лк. 23:32). Преди това те и двамата бяха беззаконници, а от това време нататък единият престана да е беззаконник. Понеже единият до смъртта си остана беззаконник не приемайки спасение. Ръцете му бяха приковани, а езикът му поразяваше с хула. Минаващите там иудеи клатеха глави хулейки Разпнатия. Върху тях се изпълни написаното: гледаха ме и клатеха главите си. (Пс. 108:25) И този разбойник хулеше заедно с тях, но другият сдържаше хулещия и краят на живота за него стана начало на изправянето, а предаването на душата му – получаване на спасение. След като укорява първия, той казва: „спомни си за мене, Господи (Лк. 23:42), към Теб въздигам глас. Остави този, помрачени са духовните му очи, а мен помени. Не казвам: помени делата ми, защото се страхувам за тях. Всеки е благоразположен към спътника си, а аз Те съпътствам в смъртта. Помени Твоя спътник, но не казвам да ме поменеш сега, а кога дойдеш в царството Си“ (Лк. 23:42).

31. Каква сила те вразуми, разбойнико? Кой те научи да се покланяш на презирания и Разпнатия заедно с теб? О, вечна светлина, просвещаваща помрачените! Затова с право той чу: „надявай се не защото делата ти са ти дали право да се надяваш, а защото тук е благодатният Цар. Просбата бе за след дълго време, а благодатта бе дарена доста скоро. Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая (Лк. 23:43). Защото днес ти чу Моя глас и не ожесточи сърцето си (Пс. 94:7-8). Бързо изрекох отсъждане против Адам и бързо ти прощавам. Речено му беше на Адам: в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш (Бит. 2:17). Сега ти се покори на вярата, сега е и спасението за теб. Онзи падна, като вкуси от дървото, а ти чрез дървото си въвеждан в рая. Не се бой от змията, няма да те низвергне тя; защото падна от небето. Днес Аз не ти казвам: днес ще си отидеш, но: днес ще бъдеш с Мене (Лк. 23:43). Надявай се, няма да бъдеш отхвърлен, не се бой от огнения меч: той ще се засрами от Владиката.“ Колко велика и неизяснима благодат! Верният Авраам още не е влязъл там, където влиза разбойникът. Още не са влезли Моисей и пророците, а престъпилият закона разбойник влиза. Дивеше се на това и преди теб Павел казвайки: Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие (Рим. 5:20). Претърпелите зноя още не са влезли, а дошлият в единадесетия час влезе. Никой да не роптае срещу Домовладиката, понеже казва Той: „приятелю, аз те не увреждам (Мат. 20:13). Нямам ли власт да разполагам с Моето, както поискам? Разбойникът иска да твори добро, но смъртта му пречи. Аз не само очаквам дела, но и вярата приемам. Като дойдох да паса в градината, дойдох да паса и между криновете (Песен. 6:2-3). Аз намерих загубената овца (Лк. 15:4-5): вдигам я на раменете си, защото той вярва така, както сам рече: Заблудих се като загубена овца: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! (Пс. 118:176; Лк. 23:42)

32. „За тази градина Аз пях на Моята невяста в Песните с тези думи: Дойдох в градината си, сестрице невесто“ (Песен. 5:1) На онова място, дето беше разпнат, имаше градина (Йоан 19:41). Какво намираш там? Обрах си смирната (Песен. 5:1), когато Той пи виното смесено със смирна и оцета. А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! (Йоан 19:30). Защото се изпълни тайнството, изпълни се писаното, унищожен е грехът: Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа, нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление. Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта, колко повече кръвта на Христа (Евр. 9:11-14). А на друго място: И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път, който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си (Евр. 10:19-20). И понеже Неговата завеса – плътта му, бе обезчестена, то предобразяващата я храмова завеса се раздра, както е писано: И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу (Мат. 27:51). Дори и малка част от нея не остана неразкъсана. А понеже Владиката рече: Ето, оставя се вам домът ви пуст (Мат. 23:38), то и домът рухна.

33. Претърпя това Спасителят, та чрез кръвта на Кръста да примири небесното и земното (Кол. 1:20). Защото бяхме станали врагове поради греха; и Бог определи на грешника смърт. Кое от двете трябваше да стане: по правосъдие ли да умъртви, или по човеколюбие да наруши присъдата? Но забележи премъдростта Божия: Той съхрани и истината на определената присъда и силата на човеколюбието. Христос Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата (1Пет. 2:24). Не бе маловажен Умрелият заради нас, не бе видимо агне, не бе прост човек, не бе ангел, а въчовечилият Се Бог. Не бе толкова важно беззаконието на грешниците, колкото правдата на Умрелия за тях. Не съгрешихме толкова ние, колкото стори правда Положилият за нас душата Си. Положи я, когато поиска и пак когато поиска я прие. А искаш ли да узнаеш, че Той не свърши живота Си насила и не против волята си предаде дух? Той възгласи към Отца така: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си (Лк. 23:46). Предаде го, за да го приеме отново, и като извика така, изпусна дух (Мат. 27:50), но не за дълго, понеже скоро възкръсна от мъртвите.

34. Помръкна слънцето заради Слънцето на правдата, срутиха се камъните заради камъка духовен, гробовете се отвориха и мъртвите възкръснаха заради Този, Който бе хвърлен между мъртъвци (Пс. 87:6). Той освободи Своите затворници от рова, в който няма вода (Зах. 9:11). Така че не се срамувай от Разпнатия, а с дръзновение казвай и ти: Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи... и чрез Неговите рани ние се изцелихме (Ис. 53:4-5). Да не бъдем неблагодарни на Благодетеля. И още: за престъпленията на Моя народ претърпя смърт. Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях (Ис. 53:8-9). Затова ясно говори Павел: Христос умря за греховете ни, според Писанията... бе погребан и... на третия ден възкръсна, според Писанията (1Кор. 15:3-4).

35. Искаме ли да знаем точно, къде е погребан Той? С ръце ли е направен гробът Му? Издигнат ли е по-високо от земята подобно на царските гробове? Изграден ли е паметник от камъни? И какво е положено върху него? Кажете ни определено, о, пророци, и за гроба, където Той е положен и как да Го търсим? Те казват: Погледнете на скалата, от която сте изсечени (Ис. 51:1), съзрете и се засрамете. Чуваш в Евангелието: и Го положи в гроб, изсечен в скала (Лк. 23:53; Мк. 15:46). И по-нататък какво? Каква е вратата на гроба? За това друг пророк казва: захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни (Плач. 3:53). „Аз, краеъгълният Камък, избраният, честният, лежа вътре в камъка, но не за дълго. Камък за препъване на иудеите, но спасителен за вярващите“. И тъй, посадено е Дървото на живота, за да получи благословение подложената на проклятие земя и мъртвите да се освободят.

36. Така че да не се срамуваме да изповядваме Разпнатия, с дръзновение да изобразяваме с ръка знака на кръста на челата си и навсякъде: на хляба, който вкусваме, на чашите, от които пием, да Го изобразяваме на входовете и изходите, когато лягаме да спим и когато ставаме, когато сме на път и когато почиваме. Той е велика защита, дадена на бедните даром и на слабите без усилие. Защото това е Божия благодат, знамение за верните и ужас за злите духове. Защото чрез него Той ги победи, изложи ги на позор (Кол. 2:15). Когато видят кръст, те си спомнят Разпнатия. Страхуват се те от съкрушилия главите драконови. Не пренебрегвай кръстния знак понеже ти е даден даром, но заради това още повече почитай Благодетеля.

37. Пък ако ти се случи да разискваш това, а да не намериш доказателства, нека твърдата вяра пребъде в теб. А като добиеш много знания, най-добре затваряй устата на иудеите с пророците, а на елините – с техните си баснословия. Те се покланят на поразени от мълния, а мълнията като слиза от небето, слиза не без причина. Ако за тях не е срамно да се покланят на богоненависни люде, поразени от мълния, то ти ли ще се срамуваш да се покланяш на Възлюбения от Бога и на Сина Божи, разпнат заради теб? Срам ме е да говоря за онези, които те наричат богове, а поради краткостта на времето ще оставя да говорят за това знаещите. Да се заградят устата на всички еретици, и ако някой казва, че Кръстът е мечтание, отвращавай се от такъв. Ненавиждай тези, които казват, че Неговото разпятие било призрачно. Понеже ако разпъването на Кръста е призрачно, докато от Кръста е спасението, то и спасението ще е призрачно. Ако Кръстът е призрачен, то е призрачно и Възкресението. Ако пък Христос не е възкръснал... вие сте си още в греховете (1Кор. 15:17). Ако е призрачен Кръстът, то е призрачно и възнесението. А ако е призрачно възнесението, то без съмнение е призрачно и Второто пришествие и накрая няма да остане нищо твърдо.

38. Нека Кръстът да ти бъде първа непоклатима основа и върху него съзиждай всичкото останало учение на вярата. Не се отричай от Разпнатия: защото ако се отречеш, мнозина ще те изобличат. Пръв ще те изобличи Иуда предателят. Понеже като извърши предателството, видя, че Иисус е осъден от първосвещениците и стареите на смърт. Ще свидетелстват срещу теб тридесетте сребърника. Ще свидетелства Гетсимания, където се случи предателството. Да не говоря за планината Елеонска, на която се молеха дошлите там нощем. Ще свидетелства нощната луна, ще свидетелстват денят и слънцето, което помръкна, защото не можа да гледа извършваното беззаконие. Ще те изобличи огънят, край който стоя и се гря Петър. Ако се отречеш от Кръста, те очаква огън вечен. Жестоко говоря, за да не бъдеш изкушен жестоко. Спомняй си мечовете гетсимански, с които дойдоха против Христа, та да не бъдеш поразен от меч вечен. Ще те изобличи домът на Каиафа, чието сегашно запустение явява силата на Този, Който тогава бе осъден в него. Ще застанат против теб и Ирод и Пилат като че казвайки: защо се отричаш от Този, Който в наше присъствие бе разпнат от иудеите и за Когото знаем, че в нищо не е съгрешил? Понеже аз, Пилат, умих тогава ръцете си. Ще застанат против теб лъжесвидетелите и стражите, които Го облякоха в багреница, възложиха върху Му трънен венец и Го разпнаха на Голгота и хвърляха жребий за хитона Му. Ще те изобличи Симон Киринеец, който носи Кръста след Иисус.

39. От светилата ще те изобличи помръкналото слънце, от земните неща – виното смесено със смирна, от тръстите – онази тръст, от растенията – исопът, от произлезлите от морето неща – гъбата, от дърветата – Дървото Кръстно. Ще те изобличат войните, които, както бе казано, Го приковаха и мятаха жребий за дрехите Му, войнът, пробол с копие ребрата Му, жените, присъствали там, храмовата завеса, която тогава се разкъса, преторията на Пилат, сега запустяла по силата на Разпнатия тогава, тази свята възвисяваща Голгота, видима и днес, досега показваща, как са се разпаднали заради Христос камъните, намиращия се наблизо гроб, в който Той бе положен и докараният при входа камък, до днешен ден лежащ до гроба, Ангелите, които тогава бяха там, жените, които Му се поклониха след възкресението, Петър и Йоан, които се притекоха до гроба и Тома, докоснал с ръката ребрата Му и с пръст раните от гвоздеите. Защото той освен друго и заради нас с такава щателност осезаваше тялото Му. Това, което би потърсил сега ти, който тогава не си присъствал, Тома по божествен промисъл намери, бидейки на мястото.

40. Свидетели на Кръста са дванадесетте апостоли, видимата вселена и светът, състоящ се от хората, вярващи в Разпнатия. Дори и самото това, че ти дойде тук, би трябвало да те убеди в силата на Разпнатия. Защото кой те доведе тук? Кои стражи те довлякоха? С какви окови? Кой съд те принуди? Победният спасителен знак на Кръста Иисусов, Кръстът събра всички. Той покори персийците, укроти скитите, той наместо кучета и котки и многоразлични заблуди дарува на египтяните богопознание. Той и досега изцерява болести, досега прогонва злите духове и разсейва лъжите на чародеите и вълшебниците.

41. Кръстното знамение отново ще се яви от небесата с Иисус. Понеже победното знаме ще предшества този Цар, за да може, като съзрат Тогова, Когото прободоха и като познаят по Кръста поругания, иудеите да заплачат в разкаяние. Ще заплачат те, ще заплаче всяко коляно, защото ще се разкаят, когато вече няма да има време за разкаяние. Ние пък радостно да се хвалим с Кръста, като се покланяме на пратения и разпнат заради нас Господ, като се покланяме и на изпратилия Го Бог Отец заедно със Светия Дух. На Него слава във вечни векове. Амин.

Четиринадесето поучение