неделя, 26 февруари 2012 г.

Сиропустна неделя, на всеопрощението



Започваме Великия пост с искане на прошка един от друг, отхвърляйки спомена за обидите, независимо колко стари са те, обръщайки гръб на неприязънта и гнева. Тръгваме по този път, желаейки да си върнем това, което Адам и Ева загубиха, когато отпаднаха от Рая чрез непослушанието. За да си възвърнем небесния рай, първо трябва да се освободим от оковите, които ни свързват. Злопаметството е верига. Без значение колко се молим на Бога, ако изпитваме злоба срещу някого, нашите молитви няма да достигнат до Него. Но ако простим всичко, както ние искаме да ни бъде простено, ще намерим вратата на истинската молитва отворена за нас и нашите молитви ще се издигнат бързо пред Бога. В този случай  прошката на греховете е много близо до нас.


Всички ние сме грешили съзнателно и несъзнателно през целия си живот, и мнозина продължават по този път, дори до сега. Това е плачевен резултат на отпадането от Рая в този свят. Адам съгреши и умря; ние, като потомци на Адам, наследяваме смъртта от него, и заради това умираме. Така склонността към греха е свързана с нашата смъртност. Въпреки това, нашата надежда и радост почива във възкресението от мъртвите на нашия Спасител - Христа, защото чрез него Той ни избави от смъртта, и по този начин от греха. Ние не сме вече под греха, както бяхме преди раждането ни в Църквата, но вече сме свободни да изберем кой път ще следваме. Тази свобода е отличителен белег на живота ни в Христа. Ако пазим тази цел като зеница на око, никога няма да попаднем в мрежите на греха, но ще продължим от ден на ден да възрастваме в доброто.

Съвременният човек особено цени свободата. Той смята, че има право да бъде свободен. И наистина модерното общество се гради върху принципа за свободата на човешката личност. Никой няма право да нарушава нейната свобода и права. Е, нека разгледаме това в контекста на душата. Ако ние ценим нашата политическа свобода, колко повече трябва да ценим нашата духовна свобода? Човек, който извършва престъпления губи свободата си, лишава се от правата си, попадайки под ударите на закона. С човек, който върши духовни престъпления става същото. Първият търпи временни последици, а последният - вечни. Каквото посеем в този свят, това и ще пожънем във вечността. Греховете, които безразсъдно вършим изчезват от паметта скоро след това, но ще си ги спомним отново в часа на смъртта, и ако не сме се покаяли за тях, те ще останат с нас във вечността.

Разказват за един сравнително млад човек, който едва избегнал смъртта. Само миг преди злополуката, той видял живота си да преминава пред очите му, сякаш на филмова лента. Видял всеки грях, който извършил, до най-малкото изобличение на съвестта. Ние също ще изпитаме това, когато преминаваме през изпитанието в часа на собствената ни смърт. Така че нека като мъдрите девици да изпълним нашите съдове с масло, тоест сърцата и душите си с любов и прошка, докато имаме още време.


Адам, вкусил от храната, изгонва се от рая, като непокорен; а Мойсей стана Боговидец, очиствайки душевните очи чрез поста. Затова като желаем да станем жители на рая, нека се въздържаме от непринасящата полза храна; и като желаем да съзерцаваме Бога, като Мойсей да постим четирийсет дни, отдавайки се непорочно на молитви и моления. Да укротим душевните страсти, да загърбим плътските излишества и необременени да се отправим в пътя си нагоре, там дето ангелските ликове с непрестанни слова възпяват неразделната Троица, и така да съзерцаваме неописуемата и владичествена красота. Удостой и нас, Сине Божи, Податею на живота, там да ликуваме заедно с ангелските войнства, по молитвите, Христе, на родилата Те Майка, на апостолите, мъчениците и преподобните. (Хвалитна стихира от утренята на Сиропустна неделя, глас 6)


Канон на утренята и синаксар - тук

събота, 18 февруари 2012 г.

Неделя на Страшния Съд


На Вечернята, на 
Господи воззвах, глас 6:

Когато решиш да дойдеш, за да извършиш праведен съд, о най-праведен Съдия, сядайки на престола на Твоята слава, ужасяващата огнена река пред Твоето съдилище ще повлече всички и тогава ще предстоят пред Тебе небесните Сили и човеците ще бъдат съдени според това, което всеки е извършил; пощади ни тогава, Христе, и с вяра Те молим да ни удостоиш с участта на спасяваните, като Добросърдечен.

Книгите ще се разтворят и ще се разкрият човешките деяния пред неустоимото Съдилище и ще се огласи цялата долина от страшен плач при вида на всички съгрешили, които Твоят праведен съд изпраща във вечни мъки и те напразно ще заплачат, Щедри. Затова Те молим, Благий: „Пощади нас, които Те възпяваме, единствен Многомилостиви!”.

Ще затръбят тръби и гробовете ще опустеят и ще възкръсне в трепет цялото човешко естество: вършилите добро ще се радват в радост, очаквайки получаването на наградата; а съгрешилите ще треперят в страшно ридание, изпращани в мъката и отделяни от избраните. Господи на славата, пожали ни, като Благ и удостой ни с участта на възлюбилите Те!

Плача и ридая, когато ясно си представя вечния огън, външната тъма, тартара и жестокия червей, а също и непрестанното скърцане със зъби, мъката, която предстои за без мяра съгрешилите и чрез своя зъл нрав разгневили Теб, Преблагия – сред тях, и то пръв, съм окаяният аз! Но по Твоята милост, о Съдия, спаси ме, като Милосърден.

Слава, глас 8: Когато се поставят престолите и книгите се разтворят и Бог седне на съда, о, какъв страх ще бъде тогава, когато и ангелите ще предстоят в трепет и реката огнена всичко ще поглъща! Какво ще правим тогава ние човеците, виновни за премного грехове? И кога Го чуем да призовава благословените на Отца в Царството, а грешните да отпраща в мъката, кой ще издържи на тая страшна отсъда? Но единствен Човеколюбче, Спасе, Царю на вековете, преди да настъпи краят, обърни ме в покаяние и ме помилуй!

На литията:

Слава, глас 7: Научавайки Господните заповеди, нека тъй и да постъпваме: да нахраним гладните, жадните да напоим, голите да облечем, странниците да приберем и пребиваващите в тъмница да посетим, та и нам да каже Този, Който ще съди цялата земя: „Елате, благословени на Отца Ми, наследете приготвеното ви Царство!”.

И ныне, глас 7: Прибягвайки под Твоя покров, Владичице, всички родени на земята Те възпяваме: „Богородице, упование наше, избави ни от безбройните съгрешения и спаси нашите души!”.

На стиховните:

Слава, глас 8: Горко ми, помрачена душо, докога няма да се отделяш от злите дела? Докога ще се предаваш на униние? Защо не мислиш за страшния час на смъртта? Защо цяла не трепериш пред страшното съдилище на Спасителя? Какво ще кажеш за свое оправдание или какъв отговор ще дадеш? Делата ти предстоят за твое изобличение, делата изобличават и обвиняват. Прочее, о душо, настана времето: тичай бързо и с вяра призови: „Съгреших, Господи, съгреших Ти; но зная, Човеколюбче, Твоето добросърдечие, о добри Пастирю, не ме отлъчвай от дясната Си страна по Твоята велика милост!”.

И ныне, глас 8: Не познала брак Девице, която неизказано зачена Бога по плът, Майко на всевишния Бог, приеми молбите на Твоите раби, Всенепорочна, и на всички дай очистване от прегрешенията; приемайки сега нашите моления, моли се всички да се спасим.

Канон на Утренята на Неделя на Страшния Съд, 

творение на преп. Теодор Студит, глас 6. 

Катавасии - ирмосите на канонаомощник и Покровител..."

Песен 1

Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение - Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на моя баща и ще Го превъзнеса, задето славно Се прослави.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Като помисля за страшния ден на неизказаното Твое Пришествие, аз се ужасявам; страхувам се, виждайки как ще седнеш да съдиш живите и мъртвите, всесилни Боже мой.

Когато дойдеш с хиляди и десетки хиляди небесни ангелски началства, Боже, тогава удостой и мен, нещастният, на облаците да Те срещна, о Христе.

Ела, душо моя, и представи си този час и ден, когато Бог пред тебе явно ще застане; и заридай, заплачи, за да се окажеш чиста в часа на изпитанието.

Ужасявам се и се страхувам от неугасимия геенски огън, червея горчив и скърцането със зъби; но освободи ме, прости ми и ме постави там, където стоят Твоите избраници, Христе.

Нека и аз окаяният чуя многожелания Ти глас, призоваващ в радостта Твоите светии и да получа неизказаното блаженство на Царството Небесно.

Не влизай в съд със мене, разкривайки моите деяния, изпитвайки словата и изобличавайки стремежите, но по Твоето милосърдие, като презреш тежките ми грехове, спаси ме, о Всесилний.

Слава: Триипостасна Единице, всеначалстващ Господи на всички, съвършено и най-високо от всички начала Начало! Сам ни спаси, Отче, и Сине, и Душе Пресвети!

И ныне: Кой някога е раждал син без бащино семе, както е според природния закон? Но Бог Отец ражда такъв Син без майка. О, преславно чудо! Защото Ти, Пречиста, роди Оня, Който едновременно е Бог и Човек.

Песен 3

Ирмос: Утвърди, Господи, върху камъка на Твоите заповеди моето разколебано сърце, защото Ти единствен Си свят и Господ.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Господ идва и кой ще устои на страха пред Него? Кой ще се яви пред лицето Му? Но бъди готова за срещата, душо!

Да побързаме с плач да се примирим с Бога преди края, защото страшно е съдилището, пред което ние всички голи ще застанем.

Помилуй ме, Господи, помилуй ме, зова към Тебе, кога дойдеш с Твоите ангели да въздадеш на всеки заслуженото според делата.

Как ще понеса, Господи, нетърпимия гняв на Твоя съд аз, който наруших заповедта Ти? Но пощади, пощади ме в часа на съда.

Обърни се и заридай, окаяна душо, преди да настъпи краят на тържеството на живота, преди да затвори Господ дверите на брачния чертог.

Съгреших, Господи, както никой друг човек, престъпих всяка човешка мярка, но преди съда бъди милостив към мене, Човеколюбче!

Слава: Троице проста и нетварна, безначално Естество, възпявано в три Лица, спаси нас, които с вяра се покланяме на Твоята сила.

И ныне: Ти роди безсеменно живото Слово, Пречиста, Което Се въплъти в Твоята утроба, без да Се изменя. Слава, Богомайко, на Твоето Детерождение!

Седален, глас 6:

Размислям за страшния ден и оплаквам злите си деяния. Как ще дам отговор на безсмъртния Цар? Или как ще дръзна аз, блудният, да погледна към Съдията? Добросърдечни Отче, Сине Единородни и Душе Светий, помилуй ме!

Слава: В долината на плача, на мястото, което Си определил, когато седнеш, Милостиви, да извършиш праведния съд, не разкривай тайните ми дела и не ме посрамвай пред ангелите, но пощади ме, Боже, и ме помилуй!

И ныне: Блага надежда за света си Ти, Богородице Дево, само за Твоето страшно за бесовете покровителство се моля: смили се над лесно изпадащите в беди люде, моли милостивия Бог да се избавят душите ни от всяко наказание, едничка Благословена!

Песен 4

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Дева да Се родиш и да Се явиш на човеците и казваше: „Чух словата Ти и се смутих, слава на Твоята сила, Господи!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Настъпи денят, бодърствай, душо, и пред вратите е съдът, където заедно царе и князе, богати и бедни се събират и всеки ще получи отплата според делата си.

Монахът и йерархът, старият и младият, робът и господарят ще бъдат изпитани всеки в своето звание; вдовицата и девата ще бъдат изправени и горко тогава на всички, които нямат безупречен живот.

Нелицеприятен е Твоят съд, не ще се утаи в Твоето съдилище ни хитростта, ни изкуството на ораторите, криещи истината, ни показанията на свидетелите, заблуждаващи правосъдието, защото пред Тебе, Боже, всички тайни предстоят.

Нека не отида в земята на плача, да не видя мястото на тъмнината, Христе мой, нито да бъдат свързани ръцете и нозете ми и да бъда изхвърлен от Твоя чертог, Слове, понеже все-окаяният аз оскверних нетленната одежда.

Кога разделиш грешните от праведните, съдейки света, приеми ме като една от Твоите овци, разлъчвайки ме от козлите, Човеколюбче, за да чуя благословения Ти глас.

Когато настъпи изпитанието и се разтворят книгите, какво ще правиш, о нещастна душо? Какво ще кажеш на Съда като нямаш плодовете на правдата, за да ги принесеш на Христа, Твоя Създател?

Чувайки жалните слова на богаташа в мъчителния пламък, плача и скърбя окаяният аз, дос-тоен за същото осъждане и моля: „Помилуй ме, Спасителю на света, по време на Съда!”.

Слава: Славя Сина и Духа, Които произлизат от Отца, подобно на Светлина и Лъч от Слънцето – Единият чрез раждане, защото е Раждащ Се, Другият пък чрез произхождение, защото е Произходящ, съ-безначална Божествена Троица, приемаща поклонение от всяка твар.

И ныне: Пречиста Дево, родила на света Младенеца и запазила чистотата си, Ти се яви като родителка на Бога и Човека, Който е едно Лице в две природи. Твоето чудо, Дево-Майко, поразява всеки ум и помисъл!

Песен 5

Ирмос: Нощем бодърствам, Човеколюбче, и Те моля просвети ме и води ме чрез Твоите заповеди, и научи ме, Спасе, да върша Твоята воля.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Там е неописуем трепет и страх, защото ще дойде Господ и с Него ще се открие делото на всеки човек; и кой за себе си не ще заплаче?

Реката огнена смущава ме и мъчи, терзае ме скърцането със зъби и тъмната бездна; и как или какво да сторя, че Бога да умилостивя?

Пощади, пощади, Господи, Твоя раб, да не ме предадеш никога на суровите мъчители, неумолимите ангели; там, сред тях е невъзможно да намеря покой.

Князът и вождът там са равни, богатият и безславният, големият заедно с малкият еднакво ще отговарят; горко тогава на всеки, който не е готов!

Отпусни, Господи, и прости, каквото пред Тебе съгреших, и не ме явявай там - пред ангелите, осъден на огън и на безконечен срам.

Пощади, пощади, Господи, Твоето създание. Съгреших, прости ми, защото по природа само Ти единствен Си чист и никой друг не е лишен от нечистота.

Слава: Възпявам Те, Троице, като Единица по естество, безначално, непостижимо, началствено, царствено, свръх-съвършено Единство, Бог и Светлина и Живот, и Създател на света.

И ныне: В Твоето свръхестествено Детерождение, Пречиста, природните закони се отменят, защото Ти безсеменно раждаш предвечния Бог, Който е роден от Отца.

Песен 6

Ирмос: От цялото си сърце призовах милосърдния Бог и Той ме чу как викам от преизподния ад и изведе от тлението моя живот.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

При Твоето страшно пришествие, Христе, когато Се явиш от небесата, поставят се престолите и се разтворят книгите, пощади, пощади тогава Спасителю, Твоето създание.

Нищо не ще помогне там, където Бог явява Се като Съдия: ни старанието, ни хитростта, ни славата, ни дружбата, освен силата на собствените ти дела, о душо моя!

Там заедно ще бъдат княз и вожд, беден и богат, о душо; ни баща, ни майка ще може да помогне, нито брат ще те избави от осъждането.

Размисляйки за страшното изпитание от Съдията, ужаси се от това, о душо, и се подготви да отговаряш, за да не бъдеш осъдена на вечни вериги.

Нека не чуя, Господи, че ме отхвърляш с думите: „Получи заслуженото за делата си!”, нито словата: „Върви в огъня с проклетите!”, но да чуя многожелания Ти глас, благославящ праведните.

От дверите на ада избави ме, Господи, от бездната и тъмнината, дето няма светлина, от преизподнята и неугасимия огън и от всяко друго вечно наказание.

Слава: Троичното единство на Божеството аз възпявам: Отца, и Сина, и Божествения Дух, Властта на едното Начало, съ-разделяемо в три Лица.

И ныне: Ти си Двер, през която премина Единственият, Който влезе и излезе, без да разкъса ключалките на девството, Пречиста - Иисус, Творецът на Адам и Твоят Син.

Кондак, глас 1: 

Кога дойдеш със слава на земята, Боже, целият свят ще затрепери; река огнена тече пред Съдилището, книги се отварят и тайни се разкриват. Тогава избави ме от неугасимия огън и ме удостой да застана отдясно на Тебе, о най-праведен Съдия!

Икос: Като размишлявам за страшния Ти съд, преблаги Господи, и за съдния ден, ужасявам се и се боя, изобличаван от съвестта си! Кога седнеш на Твоя престол и започнеш изпитанието, тогава никой не ще може да се отрече от греховете си, изобличен от истината и обхванат от страх; силно ще зашуми геенският огън, грешниците със зъби ще заскърцат! Затова помилуй ме преди края и пощади ме, о най-праведен Съдия!

Синаксар

Песен 7

Ирмос: Съгрешихме, постъпвахме беззаконно и неправедно пред Тебе, нито опазихме, нито вършихме това, което Си ни заповядал; но не ни оставяй до край, Боже на нашите отци.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Да паднем и заплачем, верни, преди съда, когато небесата ще погинат, звездите ще паднат и цялата земя ще се разтърси, та накрая да придобием милост от Бога на нашите отци.

Безпристрастно е разследването и страшен е съдът там, където Съдия е Този, за Когото няма тайни и Който не се склонява с дарове към лицеприятие; тогава пощади ме, Владико, и избави ме от Твоя страшен гняв.

Господ идва, за да съди, кой ще понесе Неговия вид? Трепери, окаяна моя душо, трепери и приготви делата си за края, та да придобиеш милост и милосърдие от благословения Бог на нашите отци.

Неугасимият огън ме смущава и горчивият червей ме яде, душепагубният ад ме плаши, но съвсем не идвам в благоумиление. Но, Господи, Господи, преди края утвърди ме в Твоя страх.

Падам пред Тебе и Ти принасям като сълзи моите слова: „Съгреших така, както и блудницата не е съгрешавала и извърших беззаконие както никой друг на земята, но смили се, Владико, над Твоето създание и ме призови!”.

Обърни се, покай се, открий тайните си, кажи на всезнаещия Бог: „Ти знаеш моите тайни, Едничък Спасителю; но Сам ме помилвай, както пее Давид, по Твоята милост!”.

Слава: Трима в едно Естество и Един в три Лица така възпявам: „Отец, Син, и Свети Дух - една сила, воля и действие. Един трисвят Бог, едно единоначално Царство!”.

И ныне: Най-прекрасният излиза от чертога на Твоята утроба като Цар, облечен в богоизтъкана багреница, обагрена тайнствено с пречистата Ти кръв, непознала брак Невесто, и царува над земята.

Песен 8

Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Като помисля за срещата с Твоето страшно Второ пришествие, Господи, треперя от Твоето наказание, боя се от Твоя гняв и викам: „От тоя час навеки ме спаси!”.

Кой от пребъдващите в страсти земнородни ще може да понесе Тебе - Бога и Съдията на всички, когато ще приеме вечно осъждане в неугасим огън?

Когато призовеш всяко дихание заедно на Твоя съд, Христе, голям ще е страхът тогава, велика скръб, и само делата ще ни помогнат навеки.

Съдия на всички, Боже мой и Господи, нека чуя тогава Твоя глас многожелан, да видя великата Ти светлина, да съзра селенията Ти и да видя славата Ти, радвайки се во веки.

Правосъден Спасителю, помилуй и избави ме от огъня и наказанието, което ми предстои справедливо да изпитам на Съда, дай ми облекчение преди края, заради добродетелта и покаянието.

Когато седнеш като добросърдечен Съдия и покажеш страшната Си слава, Христе, о какъв страх ще бъде тогава от горящата пещ и всички ще се боят от непоносимото Твое Съдилище!

Благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.

Почитам Бога, Един по естество, възпявам трите Ипостаси, различавайки Ги именно по свойства, но не и по природа, защото едно е Божеството и в трите Лица: Отец, Син и Божественият Дух.

И ныне: От най-светлите Твои недра излезе Христос, като Жених от брачен чертог, възсиявайки като велика Светлина за пребъдващите в тъмнина. И ето, Той – Слънцето на Правдата заблестя, просветявайки света, Пречиста.

Песен 9

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на непозналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове Теб, като Богоневеста и Майка, православно величаем.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Господ идва да накаже грешниците, а праведните да спаси; да заплачем, заридаем и да си представим мислено оня Ден, в който откривайки скритото и тайното, Той ще въздаде на човеците заслуженото.

В страх и трепет изпадна Мойсей, съзирайки Те в гръб; а аз, окаяният, как ще устоя тогава, гледайки лицето Ти, когато дойдеш от небето? Но пощади ме, Милосърдни, с милостивия Си поглед.

Даниил се уплаши от часа на изпитанието, а аз, окаяният, как ще претърпя в оня страшен ден, Господи? Но дай ми преди края да Ти послужа благоугодно и да получа Твоето Царство.

Огънят се подготвя, червеят е готов; а също – веселието, славата, отрадата, незалязващата светлина, радостта на праведниците; и кой е тъй блажен, че да избегне наказанията, а да получи дял в блаженствата?

Нека не ме отстрани от Твоето лице, Господи, Твоят яростен гняв и нека не чуя слова на проклятие, изпращащи ме в огъня, но да вляза и аз тогава в радостта на Твоя нетленен брачен чертог заедно с Твоите светии.

Умът се израни, тялото се покри със струпеи, боледува духът, словото изнемогна, животът се умъртви, краят е близо. И тъй, окаяна душо, какво ще сториш, когато дойде Съдията да изпита твоите дела?

Слава: Единствен Отче, Който единствен Си родил Сина Единороден; и Единствена Светлино, Сияние от Единствената Светлина; и Единствен Свети Душе на Единия Бог, истински Господи, о Троице, свята Единице! Спаси мене, който богословствам за Тебе!

И ныне: Чудото на Твоето Детерождение ме удивява, Всенепорочна, как зачеваш безсеменно Непостижимия? Кажи как Дева оставаш, раждайки като Майка? Приемаме с вяра свръх-естественото и се покланяме на Родения, защото Той върши, каквото поиска! 

Светилни
Размисляйки за страшния ден на Съда и за Твоята неизречена Слава, аз цял треперя и със страх зова: "Кога дойдеш със слава на земята да съдиш целия свят, Христе Боже, тогава ме избави, окаяния, от всяко наказание и ме удостой, Владико, да застана Тебе отдясно.”
Слава: Ето, настъпва Денят на Господа Вседържителя и кой ще понесе страха от Неговото пришествие? Защото това е денят на гнева и е подобен на запалена пещ, когато Съдията ще седне да въздаде на всекиго заслуженото според делата му.
И ныне: За часа на изпитанието и страшното пришествие на човеколюбивия Владика размислям и цял треперя и скръбно зова към Тебе: "Съдия мой най-праведен и единствен многомилостив, приеми мене каещия се, по молитвите на Богородица!”.
Хвалитни стихири, глас 6: 
Размишлявам за този ден и час, когато всички ще застанем голи и като осъдени пред неподкупния Съдия. Тогава ще загърми тръбата силно и ще се разклатят земните основи и мъртвите от гробовете ще възкръснат, и на една възраст ще бъдат всички, и тайните им явно ще застанат пред Тебе; ще се разридаят и разплачат и във външния огън ще отидат тези, които никога не са се каяли, а в радост и веселие ще влезе жребият на праведните - в чертога небесен.
О, какъв страшен час и ден ще бъде тогава, когато седне Съдията на страшния престол! Книги се разтварят и делата се изобличават, тъмните тайни стават явни; ангели бързат от всички страни и събират всички народи. Елате и чуйте, царе и князе, роби и свободни, грешници и праведници, богати и бедни, че идва Съдията да съди цялата вселена. И кой ще устои пред лицето Му, когато ангели застанат, изобличавайки дела, намерения и помисли, станали денем и нощем. О, какъв страх ще бъде тогава! Но преди да настъпи краят, погрижи се, душо, и призови: "Боже, обърни ме и ме спаси, като Единствен милосърден!"

Глас 8: Пророкът Даниил, бидейки мъж ревностен, видя Божието владичество и викна: "Съдията седна и книги се разтвориха". Гледай, душо моя, като постиш, да не презреш своя ближен. Като се въздържаш от храна, не осъждай своя брат, та да не бъдеш хвърлена в огън и да изгориш като восък, но безпрепятствено да те въведе Христос в Своето Царство.

Глас 1: Нека отнапред да се очистим, братя, с царицата на добродетелите – (поста), защото ето тя дойде, подавайки ни богатство от блага: успокоява бурите на страстите и при Владиката довежда падналите. Затова с радост нека я приемем, викайки към Христа Бога: "Възкръснал от мъртвите, запази ни неосъдени, славословещи Теб, единия безгрешен!".

вторник, 14 февруари 2012 г.

2 / 15 февруари, Сретение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос

Празнична утреня
Седални, глас 1:

Нека ангелският лик да се удиви от чудото, а ние земните да запеем песен на глас, виждайки неизразимото Божие снизхождение: защото Този, пред Когото треперят небесните сили, сега е взет в обятията на старческите ръце, като едничък Човеколюбец.
Пребъдващият вечно с Отца на светия Престол, идвайки на земята Се роди от Девата и Младенец стана Този, Който по същност е неподвластен на времето. Симеон, приемайки Го в обятията си се радваше и казваше: „Сега отпускаш, Милосърдни, възвеселявайки Твоя раб!”.
Глас 4: Старият по дни заради мене става Младенец. Пречисти Боже, Ти Се приобщаваш към обряда на очистването, за да увериш, че Си приел от Девата плът като моята. И Симеон, посвещавайки се в това, позна Те като Бог явил Се в плът и приветствайки Те като Живот, радваше се и зовеше със старчески глас: „Отпусни ме, понеже Те видях, Животе на всичко! ”.
Стихира след 50 псалом, глас 6: Нека се отворят днес небесните врати, защото безначалното Слово на Отца, приело начало във времето, без да загуби божествеността Си, доброволно Се принася като четиридесетдневен Младенец в храма на Закона от Девата - Майка и в обятията си Го приема старецът, който вика: „Отпусни твоя раб, Владико, защото очите ми видяха Твоето спасение!” Господи, Който дойде в света, за да спасиш човешкия род, слава Тебе!

Канон от св. Козма Маюмски, глас 3.

Песен 1

Ирмос: Слънце огря изсъхналата земя, родена някога от бездната, и водата застана като стена от двете страни за преминаващият пеша през морето народ, който богоугодно пееше: „Да възпеем Господа, защото Той славно Се прослави!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Нека облаците да пролеят вода, защото изгря Слънцето - Христос, носен на леки облаци - непорочните ръце на Девата и в храма Се яви, като Младенец; затова и ние, верни, нека да възкликнем: „Да възпеем Господа, защото Той славно Се прослави!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Укрепнете ръце Симеонови, немощни от старост, и отрудени старчески нозе бодро се движете, за да посрещнете Христа; съединявайки се с безплътните, нека да възпем Господа, защото Той славно Се прослави!
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Възвеселете се небеса, премъдро разпростряни и радвай се, земьо, защото произлезлият от свръхбожествените недра Създател Христос, Се принася от Майката Дева на Бога Отца като Младенец - Този, Който е преди всички, защото Той славно Се прослави.
Песен 3
Ирмос: Ти Си утвърждение на надяващите се на Тебе, Господи, утвърди Църквата, която придоби с драгоценната Си кръв.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Първородният от Отца преди вековете Се яви първороден Младенец от нетленната Дева, подавайки ръка за спасението на Адам.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
За да възстанови в предишното състояние първосъздадения, който стана неразумен като младенец чрез заблудата, Бог Слово Се яви като Младенец.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Произлязлото от земята естество, което отново в нея се завърна, Създателят го яви съ-образно на Божеството, ставайки Младенец, без да Се измени.
Седален: В древност на планината Синай Мойсей видя Бога изотзад и се удостои неясно да чуе Божествения глас в мрака и бурята; сега пък Симеон, приемайки в ръце неизменно въплътилия Се заради нас Бог, радостно се устреми от тукашния към вечния живот. Затова и рече: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико!”.

Песен 4

Ирмос: Твоята добродетел покри небесата, Христе, защото излизайки от кивота на Твоята светиня – нетленната Ти Майка – Ти Се яви в Храма на Твоята слава като Младенец, носен на ръце, и всичко се изпълни с хвала за Тебе.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„Симеоне, служителю на неизказаните тайни, възрадвай се за Този, Който в древност ти беше възвестен от Светият Дух, – говореше Богородица – и приеми в ръцете си станалото Младенец Слово - Христа, и викни към Него: всичко се изпълни с хвала за Тебе!”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
С радост приеми, Симеоне, Този на Когото се надяваше - Христа - Дете по възраст, утешение на богоизбрания Израил, Законодател и Владика, изпълняващ правилото на Закона, и викни към Него: „Всичко се изпълни с хвала за Тебе!”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Виждайки в плът безначалното Слово – Причината за битието на всичко, носено от Девата като Младенец на херувимски престол, Симеон в удивление викаше към Него: „Всичко се изпълни с хвала за Тебе!”
Песен 5
Ирмос: Когато Исаия видя образно превъзнесения на престол Бог, окръжен от ангели на славата, извика: „О, окаяният аз, видях въплъщаващия Се Бог, Незалязващата Светлина и Владиката на света.”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Божественият старец, разбирайки славата, явена в древност на пророка, видя Словото, носено в майчините ръце и викна: „Радвай се, Пречиста, защото ти си като престол, който носи Бога, Незалязващата Светлина и Владиката на света.”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Старецът се поклони и благоговейно докосна стъпките на непозналата брак Богомайка, казвайки: „Огън носиш ти, Пречиста; страхувам се да взема в обятията си Младенеца - Бога, Незалязващата Светлина и Владиката на света.”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„Очиства се Исаия, приемайки въглена от Серафима - рече старецът на Богомайката – а ти ме просвещаваш, подавайки ми с ръце, като клещи, Носения от тебе, Незалязващата Светлина и Владиката на света.”
Песен 6
Ирмос: Възкликна към тебе старецът, виждайки с очите си спасението, което дойде при човеците от Бога: „Христе, Ти Си Бог мой!”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
На Сион Ти бе положен като Камък, за непокорните – камък за препъване и съблазън, а за верните - несъкрушимо спасение.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Наистина носейки образа на Родилия Те преди вековете, Ти по Своето милосърдие сега Се облече в човешката немощ.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Отпусни сега с мир този, който се поклони на Тебе – Сина на Всевишния, Сина на Девата, на Бога, станал Младенец.
Кондак, глас 1: Освещавайки девическата утроба с Твоето рождение и благославяйки предварително ръцете Симеонови както подобаваше, сега Ти си ни спасил, Христе Боже. Но огради с мир сред войните Твоя народ и укрепи тези, които възлюби, единствен Човеколюбче.
Икос: Ние прибягваме към Богородица, желаейки да видим нейния Син, Който е донесен при Симеон; гледайки към Него от небесата безплътните сили в удивление възклицават: „Чудно и преславно е това, което сега съзерцаваме, необяснимо и непостижимо! Защото носят като Младенец Твореца на Адам, Невместимият Се вмества в старческите обятия, Пребъдващият в безпределните недра на Своя Отец доброволно става описуем по плът, но не и по божество - единственият Човеколюбец!”

Песен 7

Ирмос: Тебе, Бога Слово, Който в огъня ороси богословстващите отроци и Който Се всели в нетленната Дева, ние славим, благоговейно пеейки: „Благословен е Бог на нашите отци!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„Отивам, за да известя Адам, който пребивавава в ада и да принеса на Ева благата вест” – рече Симеон, тържествувайки с пророците: „Благословен е Бог на нашите отци!”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
За да избави земния род, Бог слиза даже до ада, давайки на всички пленници освобождение, на слепите – прозрение, както и на немите способност да зоват: „Благословен е Бог на нашите  отци!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„И твоето сърце, Непорочна, меч ще прониже - предвъзвести Симеон на Богородица - когато видиш на Кръста своя Син, Комуто зовем: „Благословен е Бог на нашите отци!””

Песен 8

Ирмос: Намирайки се в нетърпим огън, юношите – първенци в благочестието, останаха невредими от пламъка и пееха божествената песен: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Народе Израилев! Виждайки своята слава - Емануил, Младенецът от Девата, тържествувай сега пред лицето на божествения кивот: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Възкликна Симеон: „Този - Бог истинен и Младенец – ще бъде повод за противоречия”. Нека, верни, Го възпеем: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Този, Който е Живот по същност, Бог Слово, станал Младенец, ще бъде падение за непокорните, както и въздигане за всички, които с вяра възпяват: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!”.

Песен 9

Ирмос: В сянката и буквата на Закона ние виждаме образ, верни: всяко същество от мъжки пол, което отваря майчина утроба е посветено Богу; затова първородното Слово, Сина на безначалния Отец, първороден и на непозналата мъж Майка, ние величаем.
У древните, заедно с новородените били принасяни двойка гургулици или две гълъбчета; вместо тях божественият старец и целомъдрената Анна пророчица, служат на Родения от Девата и единствен Син на Отца, донесен в храма, и Го величаят.
Рече Симеон: „Ти ме дари с радост от Твоето спасение, Христе, приеми Своя служител, отруден под сянката на Закона, като свещенопроповедник и тайнозрител на новата благодат, който Те величае с похвала!”.
Пророчествайки със свято благоговение, целомъдрената и праведна старица Анна ясно изповяда Владиката в храма и величаеше Неговата Майка, проповядвайки я на всички присъстващи като истинска Богородица.
Светилен: Доведен в храма от Духа, старецът прие в ръцете си Владиката на Закона и извика: „Освободи ме сега от връзките на тая плът, както каза Ти, с миром, защото с очите си видях откровението за езичниците и спасението на Израиля!”
Хвалитни стихири, глас 4: Изпълнявайки Закона, даден в Писанията, Човеколюбецът сега Се принася в Храма и в старческите си ръце Го приема старецът Симеон с думите: „Сега ме отпускаш към тамошното блаженство, защото Те видях днес, облечен в смъртна плът, но господстващ над живота и смъртта!”
Като Светлина за откровение на езичниците Се яви Ти, Господи, Слънце на правдата, носено на облак лек, изпълнявайки скритото в сянката на Закона и явявайки началото на новата благодат. Затова, виждайки Те, Симеон възкликна: „Освободи ме от тлението, защото днес Те видях!”
Без да Се разлъчваш от недрата на Отца по божество, Ти Се въплъти, както Сам благоволи, и държейки всичко в ръката Си, Ти бе носен в обятията на Приснодевата и бе подаден в ръцете на Богоприемеца Симеон. Затова той с радост казваше: „Сега отпускаш с мир мене - Твоя раб, защото Те видях, Владико!”.
Слава, и ныне, глас 6: На старческите ръце в днешния ден като на херувимска колесница Ти благоволи да Се склониш, Христе Боже, избавяйки от властта на страстите нас, които Те възпяваме и Те призоваваме, спаси ни като Човеколюбец!

Вечерня на Сретение - тук

неделя, 12 февруари 2012 г.

Неделя на блудния син

В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин. 

Днес Светата Църква отбелязва Неделята на блудния син, една притча, която показва двата вида човеци в този свят. Едните, които старателно спазват Божиите заповеди през целия си живот, но не успяват да придобият любящия и опрощаващ нрав на Небесния Отец, и другите, които загърбвайки заповедите попадат в мрежите на дявола, но по-късно намират у себе си смирение, за да се покаят и да се върнат в лоното на Небесния Отец.

Размисляйки върху това към кои принадлежим, лесно се оприличаваме на по-малкия син, който отнесе наследството на Баща си в чужда земя и там го пропиля в разточителен живот. Там, в тази чужда земя, блудният син се пристави да пасе свинете на новия си господар. Това всъщност означава, че той се продал чрез греха на дявола, който го принудил да пасе свини, тоест да стане учител на зли нрави за гражданите на онзи чужд народ. Блудният син гледал храната на учениците си и желаел да я вкуси, такава била неговата поквара. Точно както шушулката от рожков прилича при първоначалното вкусване на сладостта на шоколада, но след това се превръща в горчивина, така и блудният син усетил как моментната сладост на греха изчезва в горчивината на демонично робство. Той се опитал да напълни корема си с такова удоволствие, без да осъзнава, че плътските удоволствия никога не ни задоволяват, но безкрайно ни водят към миража на пустинния оазис, който все остава недостъпен за нас. Такава е лъжата на този измамлив свят, такава е неговата съблазън! Блудният безкрайно търси удовлетворение, но нито веднъж не постига желаното и постоянно се мъчи в духовна жажда.

Любовта, която Бог питае към нас никога не се отдалечава от нас, без значение колко далеч можем да избягаме от нея или колко силно се борим срещу нея. Божията любов достига до дълбините на отчаяното сърце дори и на блудния син, и от тук семената на покаянието израстват в нежен стрък. Накрая блудният си спомня своя Небесен Отец, спомня си пълнотата на Неговата любов и придобива увереност заради  опростителното предразположение, което е характерно за цялото поведение на неговия Баща. Тази надежда му дава сили да стане и да започне пътуването към дома. Въпреки че е наемник, робството му свършва в момента, в който прави първата стъпка. Неговият договор приключва и Бащата вече обръща Своя взор към него.

Това е първата стъпка към спасение за нас. Нашият Небесен Отец ще ни изпрати семе - помисъл за покаяние, но ние трябва да действаме, трябва да направим първата стъпка, за да се отделим от нашия греховен живот, като отхвърлим греховните си навици. Виждайки тази добра воля, Бог неизменно ни изпраща Своята благодат, засилва нашата решимост и ни подава ръка в нашето слабо и жалко състояние. След като направим тази първа стъпка обаче, трябва да направим и втората и третата, защото пътуването не ни дава никакво време за обръщане назад. Да си спомним жената на Лот, която се превърна в стълб от сол само защото обърна поглед назад към унищожаването на Содом и Гомор, стълб от сол, който стои и до днес.

Когато блудният син се завръща, той изповядва своите грехове: „Отче, съгреших против небето и пред тебе...”, ясно показвайки, че Бащата, за Когото говори притчата е небесният Отец, „и не съм вече достоен да се наричам Твой син”. Той дори не довършва думите си, „... направи ме като един от наемниците си”, а Отецът вече вика слугите Си да облекат блудния син в красива дреха, да му сложат пръстен на ръката и да заколят угоеното теле. Всичко това ни представя любовта, която Бог проявява към тези, които идват в Църквата: те са облечени в светла одежда, на ръката им се поставя пръстен на осиновение и им се дава да участват в божествената жертва на Евхаристията. От сега нататък, блудният син се превръща във верен син и винаги остава с Небесния Отец.

Но нека обърнем внимание на другия син, защото наистина, именно за него е разказана тази притча. Другият син олицетворява фарисеите, които се гордееха с това, че пазят Божия закон и никога не престъпват законите на Мойсей; това е общ образ на онази общност от хора, които се раздразниха завистливо, когато видяха езичниците да влизат в Църквата и да участват в нейните тайнства. Такова бе тяхното предразположение, че те си представяха Бога като свое лично притежание, че те контролират кой да бъде допуснат да се доближи до Него и кой да получи милост от Него. Именно заради тях нашият Господ казва, че Бащата моли големия си син да прости на по-малкия брат и да се възрадва за неговото спасение, защото загубеното се е намерило.

Както казахме по-горе, ние сме склонни да се оприличаваме на по-младия син, тъй като общоприета е мисълта, че начина на живот, който водел той е толкова ужасен, че за него е срамно дори да се говори. В действителност обаче, по-възрастният син страда от болест, много по-страшна от тази на брата си. Бащата не отива в чуждата страна, за да спаси малкият си син, но излиза при сина, който стои наблизо, за да го избави от плена на дявола; и въпреки това неговият по-голям син не ще и да чуе да стори милост за брата си. Неговото измамно послушание го довежда до пропастта на гордостта и високомерието, а блудния син чрез непослушанието си намира бездната на смирението. Единият пада в мрежата на плътските грехове, но намира покаянието. Другият избягва по-малкото зло, само за да попадне в по-голямото.

Аскетизмът е оръжието, с което страстният човек преодолява своето привързване към плътското удоволствие, молитвата е средството, чрез което човек, страдащ от духовни страсти ги преодолява. Всяка болест, независимо дали на тялото или на душата, има съответен лек. Духовните болести са по-разрушителни за душата, отколкото телесните, но те са и по-лесно преодолими, ако имаме твърда решимост. За пълното отхвърляне на телесните страсти трябва време и в това се състои по-голямата опасност от връщане към тях.

Братя, нека се смирим като митаря и да се върнем при Бога като блудния син. Да отхвърлим злото разположение на фарисея и също тъй да отхвърлим вискомерната гордост на по-големия син, който отказа да прояви милост към брата си. Така ще срещнем нашия Спасител предразположен към нас, защото с каквато мярка мерим, така и ще бъдем съдени от нашия Господ, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение. Амин.

Синаксар на неделята - тук

неделя, 5 февруари 2012 г.

Неделя на митаря и фарисея

Евангелие от Лука, 18:10-14:

На ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, Иисус каза следната притча: двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. 

В името на Отца и Сина и Светия Дух,

Първата неделя на Триода е Неделята на митаря и фарисея. Ние започваме нашия поход към светата Пасха, припомняйки си гордостта, която повали фарисея, и смирението, които възвиси митаря към спасението.  Основният урок, който ни се преподава в тази притча е, че придобиването на добродетели, без значение колко високо можем да се изкачим, няма да ни бъде от полза без смирението. Без смирение е невъзможно да се спасим, без значение колко добри дела бихме могли да направим. И по-нататък, дори и да не притежаваме никоя друга добродетел, ако само се смирим, Бог никога не ще ни изостави: накрая ще намерим спасение.

Когато нашият Спасител ни казва да вземем Неговото иго върху себе си и да се научим от Него, какво е това иго? Това е игото на смирението. Да седнем в нозете на Христа и да чуем Неговото учение, както стори Мария, е живот, който носи мир и пълнота за душата, с които никое друго занятие не може да се сравни. Дяволът ни заблуждава да мислим, че послушанието е болезнен път и че ще бъдем нещастни, ако живеем в послушание. Такъв съвет идва само от бащата на лъжата, който желае от нас да следваме неговите разрушителни за душата стъпки. Но нашият Господ ни дава път, който води към вечния живот с Него. Той ни приканва да участваме в този живот с Него свободно, без принуда, така че ясно да видим ползата от постъпването в съгласие с Неговата мъдрост.

Нека сега се обърнем към предстоящите месеци и да не изпускаме от внимание целта: а тя е Пасха. Припомняйки си предишните години, в които сме участвали в радостта на възкръсналия Христос, нека се подготвим да заживеем изцяло в съгласие с нашата съвест, да се покаем и за най-малките грехове, постоянно да насочваме духовните си  очи към нашия Спасител. Ние трябва да започнем това пътуване, подражавайки на митаря, като паднем пред Бога със сълзи, молейки за Неговата милост и помощ да завършим течението на Великия пост.

Молитвата е велико дело. По природа, тя е общение на Бога с човека. За човек, който наистина се моли, той стои пред Бога като пред Съдия, насочвайки цялото си същество към Този, към Когото пристъпва. Молитвата е огледало на нашия напредък, ние виждаме нашето духовно състояние, когато съсредоточим вниманието си в сърцето. Външния свят излива водата на тщеславието върху нас, но в молитвата Бог ни разкрива истинската ни същност. Молитвата е майка на всяка добродетел, фонтан, изливащ реката на вечния живот. Молитвата е търсач на сърцето, който ни разкрива с какво земно нещо все още сме обвързани - за него обикновено започваме да мислим по време на молитва и така се разсейваме. Това знание е неизразимо благословение за нас, защото ни разкрива кои неща трябва да отрежем от душата си. Когато човек е привързан към Бога, той не ще отвлича вниманието си по време на молитва, но ще бъде изцяло насочен към Този, с Когото разговаря, молейки за Неговата милост.

Човек, който се моли с потоци сълзи и лесно ги пролива, не превъзхожда непременно онзи, който се бори, за да отрони само една капка от очите си. Бог е Този, Който измерва степента на нашия напредък, усилията, които полагаме, за да Му угодим. Ето защо, никога не трябва да презираме човеците. Можем да ги видим да падат в грях, но ние не виждаме борбата, през която са преминали, за да се противопоставят на греха, нито дълбокото покаяние, което са принесли след това. В действителност, тези други фактори може да направят техният грях да изглежда толкова незначителен пред Божия Съд, че дори да не се вземе предвид, докато нашата жестока преценка за човека и последвалото му осъждане да бъдат далеч по-сериозни грехове от падението на нашия брат. Нека Бог ни даде мъдрост във всички неща! Амин.

Синаксар за неделята - тук