Сиропустна неделя, на всеопрощението

Започваме Великия пост с искане на прошка един от друг, отхвърляйки спомена за обидите, независимо колко стари са те, обръщайки гръб на неприязънта и гнева. Тръгваме по този път, желаейки да си върнем това, което Адам и Ева загубиха, когато отпаднаха от Рая чрез непослушанието. За да си възвърнем небесния рай, първо трябва да се освободим от оковите, които ни свързват. Злопаметството е верига. Без значение колко се молим на Бога, ако изпитваме злоба срещу някого, нашите молитви няма да достигнат до Него. Но ако простим всичко, както ние искаме да ни бъде простено, ще намерим вратата на истинската молитва отворена за нас и нашите молитви ще се издигнат бързо пред Бога. В този случай  прошката на греховете е много близо до нас.

Всички ние сме грешили съзнателно и несъзнателно през целия си живот, и мнозина продължават по този път, дори до сега. Това е плачевен резултат на отпадането от Рая в този свят. Адам съгреши и умря; ние, като потомци на Адам, наследяваме смъртта от него, и заради това умираме. Така склонността към греха е свързана с нашата смъртност. Въпреки това, нашата надежда и радост почива във възкресението от мъртвите на нашия Спасител - Христа, защото чрез него Той ни избави от смъртта, и по този начин от греха. Ние не сме вече под греха, както бяхме преди раждането ни в Църквата, но вече сме свободни да изберем кой път ще следваме. Тази свобода е отличителен белег на живота ни в Христа. Ако пазим тази цел като зеница на око, никога няма да попаднем в мрежите на греха, но ще продължим от ден на ден да възрастваме в доброто.

Съвременният човек особено цени свободата. Той смята, че има право да бъде свободен. И наистина модерното общество се гради върху принципа за свободата на човешката личност. Никой няма право да нарушава нейната свобода и права. Е, нека разгледаме това в контекста на душата. Ако ние ценим нашата политическа свобода, колко повече трябва да ценим нашата духовна свобода? Човек, който извършва престъпления губи свободата си, лишава се от правата си, попадайки под ударите на закона. С човек, който върши духовни престъпления става същото. Първият търпи временни последици, а последният - вечни. Каквото посеем в този свят, това и ще пожънем във вечността. Греховете, които безразсъдно вършим изчезват от паметта скоро след това, но ще си ги спомним отново в часа на смъртта, и ако не сме се покаяли за тях, те ще останат с нас във вечността.

Разказват за един сравнително млад човек, който едва избегнал смъртта. Само миг преди злополуката, той видял живота си да преминава пред очите му, сякаш на филмова лента. Видял всеки грях, който извършил, до най-малкото изобличение на съвестта. Ние също ще изпитаме това, когато преминаваме през изпитанието в часа на собствената ни смърт. Така че нека като мъдрите девици да изпълним нашите съдове с масло, тоест сърцата и душите си с любов и прошка, докато имаме още време.

Адам, вкусил от храната, изгонва се от рая, като непокорен; а Мойсей стана Боговидец, очиствайки душевните очи чрез поста. Затова като желаем да станем жители на рая, нека се въздържаме от непринасящата полза храна; и като желаем да съзерцаваме Бога, като Мойсей да постим четирийсет дни, отдавайки се непорочно на молитви и моления. Да укротим душевните страсти, да загърбим плътските излишества и необременени да се отправим в пътя си нагоре, там дето ангелските ликове с непрестанни слова възпяват неразделната Троица, и така да съзерцаваме неописуемата и владичествена красота. Удостой и нас, Сине Божи, Податею на живота, там да ликуваме заедно с ангелските войнства, по молитвите, Христе, на родилата Те Майка, на апостолите, мъчениците и преподобните. (Хвалитна стихира от утренята на Сиропустна неделя, глас 6)


Канон на утренята и синаксар - тук