Св. Симеон Нови Богослов, Слово 33: Към причастяващите се с Божествените Тайни. И за това кой се причастява недостойно.

Както когато някой благороден и богат човек, изоставяйки проправения и обичаен път и тръгвайки към пуста и непроходима местност, и там попадне в ръцете на разбойници, които, като го сграбчат, съблекат му хубавите одежди и го облекат в рубище, напоено с кръв и всякакви нечистотии, и след това, задържайки го при себе си, го карат и него заедно с тях да преяжда, да се напива и да върши срамни дела, както и да разбойничи като тях, и с течение на времето да привиква към техните разбойнически обичаи в многоядене, многопиене и нечисти дела, и така прилепвайки се напълно към тях, забравя и целия си род, и предишния си благороден и честен живот, поради причината, че съвсем се е охладила в него любовта, която е имал преди, към честните и благочестиви нрави и обичаи – по същия и дори още по-лош начин страда и християнинът, който, оставяйки пътя, който подобава да вървят християните, се отклонява към разпътствата на дявола, и да кажем например, оставяйки честния и трудолюбив живот, за да живее от своя си труд и да бъде доволен, но вместо това възлюбва живот със светски утехи и заради него започва да върши неправди, лъжи и кражби, а после стига и до нечистите и срамни дела на блудството. Не е ли очевидно, че такъв е попаднал в ръцете на демоните и е разсъблечен от тях от благодатта на светото Кръщение?

Ясен признак, че се е съблякъл от благодатта на светото Кръщение, е собственото му признание, че той по никакъв начин не може да спре и отсече срамната си похот и не може да се въздържи да я задоволява със срамни дела. А колко такива нещастници имаме, които са още по-нещастни, защото не разпознават и не усещат тежкото си положение?! Междувременно виждаме, че някои от тях достигат до такава лудост, че се осмеляват да се причастяват с пречистото Тяло и драгоценната Кръв Христова. Какво безсрамие и самозабрава! Горко на свещеника, който преподава на такъв Божествените Тайни, и горко на този, който се причастява с тях. Горко на този, който се причастява, защото, като се причастява след срамни дела, неочистени от покаяние и епитимия, той все повече и повече пада под властта на дявола и накрая напълно бива завладян от него; и Бог напълно изоставя такъв заради неговата срамота и нечистота, и особено за неговото безсрамие и наглост, както пише св. Евангелие за Иуда, че щом вкусил от хляба, даден му от Христа Господа, на онази божествена вечеря, веднага Сатана влезе в него (Йоан 13:27). Горко на свещеника, който го причастява, че удостоява да причасти недостоен човек и дава пречистото Тяло и скъпоценната Кръв на Христа Спасителя на онзи, който не е достоен дори да прекрачи прага на Божия храм, с когото дори е забранено на всеки християнин да яде обикновена храна заедно, както е постановил св. ап. Павел, казвайки: Но сега ви писах да не се сношавате с оногова, който, наричайки се брат, остава си блудник, или користолюбец, или идолослужител, или хулник, или пияница, или грабител; с такъв дори и да не ядете. (1Кор. 5:11). Виждате, че наистина такъв човек дори не е брат на християните, а само така се нарича.

Този, който преподава на такъв Тайните, справедливо подлежи на осъждане и поради факта, че чрез това прави човека, който съгрешава чрез отклонение от правилната мисъл и поради лекомислена небрежност, съвършен враг на Бога. Свещеникът или духовникът не трябва да преподава на такъв човек на Тайните, но следва да го подтикне към покаяние с кротки и трогателни думи, напомняйки му за ужасните мъки на ада, които грешниците непременно ще изпитат; да го вразумява и води, сякаш е сляп, и да се грижи за него, сякаш е излязъл от ума си и като страдащ от изкушението и насилието на дявола, и да се моли на Господ да отвори ушите на душата му и да му помогне да се опомни поне малко, да познае нечестието си и пак чрез покаяние да се завърне сред верните, защото такъв е неверният нечестивец. Ако той би имал благоговение и вяра в Христа и би изповядал в сърцето си, че Той е Бог, Който не желае беззаконие , пред Когото не ще се всели вършещият зло, нито беззаконниците ще пребъдат пред очите Му (Пс. 5:5-6), тогава той би се уплашил и не би дръзнал да се причастява с пречистите Му Тайни с такова лекомислие, за да не го порази ангелският меч невидимо за това.

Има мнозина в света, които заради човешкия срам, за да не се открие, че са недостойни, се осмеляват да пристъпват към Пречистите Тайни, знаейки, че са недостойни; и ако някой започне да ги възпира от такава наглост, те биха му се ядосали и дори нагрубили като груб човек, но не биха се опомнили, нито засрамили, не осъзнавайки злоумието си, но биха се противопоставили по всякакъв възможен начин онези, които им забраняват св. Причастие, и независимо от всичко биха желали да се причастяват, или по-добре казано, да се подхвърлят на крайна гибел, в безнадеждност и отхвърляне от Бога. Те би трябвало по-добре да послушат този, който им забранява да се причастяват недостойно, и да му благодарят, защото той ги избавя от най-голямото нещастие, по-голямо от което няма и никога не е имало, тъй като тези, които се причастяват недостойно, са виновни за кръвта на Христа Господа, тоест те ще бъдат осъдени заедно с Иуда и разпинателите на Господа. И какво може да бъде по-лошо и по-болезнено от това да попаднеш под същото осъждане като тези, които разпнаха Господа?

За такъв грешник би трябвало всички братя да се съберат и със сълзи да се молят на Бога, за да го предаде на сатаната за омаломощаване на плътта, та духът му да бъде спасен в деня Господен, както казва божественият Павел (1Кор. 5:5). Предаването на сатана за омаломощаване на плътта също означава, че грешникът се наказва с различни телесни немощи, страдания, рани и неизлечими болести, така че той да помъдрее, да дойде на себе си и да се покае и макар неохотно, принуден от страданието на тялото, да направи това, което не искал да прави, докато е бил здрав, та поне сега да го направи заради болестта и мъчението на плътта. Защото Бог, когато душата съгреши, наказва тялото, та като дойде на себе си, да се покае и да се спаси. Когато такъв, покаял се и поправил се, се причасти със светите Тайни, тогава великата светиня на божественото приобщение ще разкрие в него сила и власт, ще смаже греха и ще очисти душата му от склонността и похотта, които има към греха. Защото както е невъзможно огън и вода да бъдат заедно в един съд, така е невъзможно и пречистото Тяло Христово, и мерзостта на греха да бъдат заедно в един и същи християнин.

Ако някой, който обича греха и недостойно се причастява с Пречистите Тайни на Тялото и Кръвта на Спасителя, не бъде незабавно подложен на вразумителни мъки, тогава той по никакъв начин няма да избегне вечните мъки там, където са незаспиващият червей и неугасимият огън. И така, ако такъв не се бои от вечното изгаряне и непоносимите мъки заедно с дявола во веки веков, тогава нека безстрашно да се причастява. А ако се бои, тогава е по-добре за него, като се въздържа известно време от причастяване с Пречистите Тайни, да се покае, да поплаче пред Бога, да се потруди според силите си да промени волята си и да спре злия си и грешен навик, и тогава да се причасти , без опасност за душата му - и от него ще излезе сатаната, който, живеейки в него, насилствено го е подтикнал към разврат и всякаква нечистота. Защото онзи, който обича срамните и безполезни дела, ги обича не сам по себе си, а според действието на сатана, който е отначало измамник, открехвайки му само вратата на сладострастното желание, и той поставяйки там само главата си, т.е., поставяйки началото на греха, но след това малко по малко с укрепването на навика към греха, той навлиза напълно в него, завладява всички сили на душата му, ляга в сърцето му, сякаш на легло, и с действието си разпалва в него любов към срамните дела, така че да се отдава на тях с удоволствие, подобно на обсебените от бесове, които често ядат своите изпражнения с удоволствие и наслада. Това трябва да се има предвид от онзи, който по великото Божие човеколюбие, чрез действието на Божието присъствие получава известна почивка от сатанинските желания за грях, за да дойде на себе си и да прибегне към Христа, Който единствен може да изгони демоните и да изцели всяка душевна и телесна болест.

Подобава да знаем, че има пет групи хора, на които светите отци забраняват да пристъпват към св. Причастие: първата са оглашените, като още некръстени; втората - кръстените, но обикнали срамните и неправедни дела, като отстъпници от светия живот, за който са били кръстени, например: блудници, убийци, сребролюбци, грабители, оскърбители, горделиви, завистливи, злопаметни, които бидейки такива, не чувстват, че са врагове на Бога и се намират в бедствено положение, защо не се съкрушават, не плачат за греховете си и не се каят; третата група са бесноватите, ако хулят и подиграват това божествено тайнство; четвъртата са тези, които са се опомнили и са се покаяли, прекратили са греховните си дела и са се изповядали, но преминават през наложената им епитимия да стоят известно време извън църквата; и петата група са тези, у които все още не е узрял плода на покаянието, тоест, които все още не са стигнали до решението да посветят целия си живот на Бога и да живеят чист и безупречен живот в Христа. Тези пет групи очевидно са недостойни за св. Причастие. Достоен да се причасти с Пречистите Тайни е онзи, който е чист и непричастен на греховете, за които говорихме. Но когато някой от достойните се оскверни с някакво оскверняване, като човек, тогава, разбира се, и той ще се причасти недостойно, ако не измие с покаяние това, с което се е осквернил. Така и той става както такъв, който яде и пие недостойно, защото не е пристъпил достойно към Светите Тайни. Нека се удостояваме достойно да се причастяваме с Пречистите Тайни, в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото да бъде слава в безкрайните векове. Амин.

Кога и от кого е кръстен светият равноапостолен Константин Велики

 

Православната църква в продължение на хилядолетия дълбоко почита и тачи паметта на първия християнски император  – светия равноапостолен Константин Велики. Благодарение на неговия подвиг на вярата, светлината на Христовата истина просветлява не само всички народи във всички краища на великата Римска империя, но и се разпространява през вековете до народите, които възприемат културното и духовно наследство на Новия Рим – Византия. Затова е много жалко да наблюдаваме, когато тази памет у нашите съвременници под прикритието на "научна обективност" се осквернява от древната лъжа на еретиците, която не само е проникнала в семинарските учебници, но и е довела до ревизия и коренна редакция на житието на светия цар. Мисля, че "ценителите" на историята се досещат за какво говоря – това е прословутият въпрос за времето на приемането на тайнството кръщение от първия християнски император.

Както минали, така и настоящи академични историци на Православието, следвайки светските, единодушно заявяват, че св. Константин Велики е кръстен на смъртното си ложе през 337 г.от епископа арианин Евсевий Никомидийски. За това пишат такива светила от историята на древната църква като В.В. Болотов[1], А. В. Карташев[2], А. И. Брилянтов[3], М. Е. Поснов[4], а от съвременните историци, които ми идват на ум, са протоиерей Валентин Асмус[5] и Александър Дворкин [6].

В своите заключения научната общност разчита на най-древни християнски автори. И действително, как да не се вярва на човек, лично приближен до император Константин - неговия първи официален биограф Евсевий Кесарийски? В четвъртата си книга "За живота на блажения василевс Константин" той излага обстоятелствата на кръщението на царя:

"Първо Константин започна да страда от телесна немощ, а след това в него се откри болест. Затова, оставяйки града си, той отиде на топлите води и оттам се премести в едноименния град на майка си Еленополис. Тук, прекарвайки време в храма на мъчениците, той възнасяше усърдни молитви и молби към Бога; когато усети края на живота си, той реши, че е време да се очисти от предишните грехове, защото вярваше, че всичко, в което е съгрешил като смъртен, ще бъде премахнато от душата му чрез силата на тайнствените молитви и спасителното слово на кръщението. Размишлявайки по този начин, той коленичи на земята, изля молитви пред Бога, изповяда греховете си в самия храм и тук за първи път беше удостоен с молитвено полагане на ръце. След това, като се премести оттук в покрайнините на град Никомидия и там събра епископите, им каза следното: "Дойде онова желано време, за което отдавна жадувам и за което се моля, като време на спасение в Бога. Време е и ние да приемем печата на безсмъртието, да се приобщим към спасителната благодат. Мислех да направя това във водите на река Йордан, където в нашия образ, както е речено, самият Спасител беше кръстен, но Бог, Който знае полезното, ме удостоява с това тук. И така, нека не се колебаем повече, защото ако Господ на живота и смъртта пожелае и удължи моето съществуване, ако веднъж е определено, че отсега нататък ще се присъединя към Божия народ и като член на Църквата ще участвам в молитвите заедно с всички, тогава чрез това ще се подчиня на правилата на живота, съобразени с Божията воля". Така каза Константин и епископите, като извършиха свещен обред над него, изпълниха Божието определение, подготвяйки необходимото, го научиха на тайнството. Така Константин, първият от всички, от векове царували автократори, чрез възраждането в църквата на мъчениците, стана съвършен християнин...". [7]

Други църковни битиеписатели от 4–5 век Ермий Созомен, Сократ Схоластик, св. Теодорит Кирски, накратко повтарят историята на Евсевий[8] и само блаженият Йероним Стридонски, най-древният автор след Евсевий, прави важно уточнение в своята "Хроника", че цар Константин е кръстен от Евсевий Никомидийски[9].

Мисля, че ако попитате някой семинарист и дори свещеник за кръщението на равноапостолния Константин, ще чуем в отговор горната история на Евсевий Памфил. Следователно за много православни може да се окаже цяло откритие, че Православната църква е отхвърлила тази версия на Евсевий като умишлено изкривяване на историята от еретиците ариани.

За да се разбере позицията на Църквата, трябва да се обясни на кого "бащата на църковната история" приписва кръщението на първия православен суверен. Прави впечатление, че в работата си за "Василевса Константин" авторът дори не смее да назове името на този човек – това било е твърде предизвикателно. Но всички древни отлично разбирали кого има предвид историкът арианин[10]. Името на този човек, както вече беше споменато, е посочено в неговата хроника само от блажения Йероним Стридонски, при това с многозначителния извод: "Константин, в последното време от живота си, бидейки кръстен от Евсевий, епископ Никомидийски, се отклонява в арианското учение"[11]. Т.е. блажени Йероним посочва отклоняването на на светия цар в ерес с мотива, че той бил кръстен от Никомидийския епископ, известен  на всички с арианството си. Никомидийският епископ не е само един от йерарсите, симпатизиращи на еретиците. Това е не друг, а главата на самата арианска ерес. Сега е обичайно да наричаме последователите на ересиарха Арий ариани, докато самите еретици се наричали "евсевиани". Ето какво съобщава професор В. Болотов за това:

"Историческите ариани не искали да бъдат наричани по името на своя водач, както обикновено се случва, но се наричали евсевиани, протестирайки срещу името ариани по този начин: "Как ние, епископите, ще следваме един презвитер (свещеник) - Арий?" Следователно Арий бил указателят за посоката, а истинският водач на ереста бил Евсевий Никомидийски"[12].

С други думи, да се каже, че цар Константин е кръстен от Евсевий Никомидийски би било същото като да се каже, че самият Арий го е кръстил. Вероятно, за да не хвърлят сянка върху царя, почитан от Църквата, именно поради тази причина нито Ермий Созомен, нито Сократ Схоластик, нито блаженият Теодорит Кирски назовават името на кръстника, а Руфин Аквилейски дори не споменава този сюжет с кръщението.

Но Православната църква не е последвала мнението на тези авторитетни църковни историци от древността, въпреки че сред тях били и свети мъже като Теодорит Кирски и Йероним Стридонски. От незапомнени времена тя се придържа към друга версия за кръщението на първия православен цар още преди Никейския събор - от св. Силвестър, епископа на Рим, около 323 г.

Същността на тази версия е следната: цар Константин се разболял от проказа, която покрила цялото му тяло. Много лекари били безсилни да помогнат на пациента. Накрая езическите жреци от идолския храм отишли при Константин, като го съветвали за изцелението му да се изгради купел в езическия храм и там да се изкъпе в кръвта на кърмачета. Царят, слушайки жреците, събрал бебетата за клане, но трогнат от плача на майките, уплашил се от намерението си и пуснал майките и децата с дарове. 

В същата нощ в съня на Константин се явили апостолите Петър и Павел, които, като го похвалили за отказа му да извърши този ужасен грях, в замяна предложили друг начин за очистване от болестта – чрез приемане на православната вяра и кръщение от епископа на Рим свети Силвестър. 

Събуждайки се, царят намерил Силвестър, който се криел от гонението, и го попитал какви богове са му се появили насън. Силвестър обяснил на Константин, че това не са богове, а апостолите на Единния Бог и нашия Господ Иисус Христос Петър и Павел и като доказателство му представил икони на светиите, в които царят разпознал апостолите, които му се явили насън. 

Свети Силвестър огласил Константин във вярата, заповядал му да се покае и да пости, да прекрати идолопоклонството и преследването на християните. След известно време, след като изпълнил всичко необходимо, Константин приел тайнството на кръщението от светия папа Силвестър и в кръщелния купел се очистил от проказата. От този момент той се преобразил от езически император в цар християнин.

Източникът на този разказ в науката се нарича "Деяния (или актове) на Силвестър". В древността той е признат за равен на историята на Евсевий. Такова допускане е направено още в 19 в. от професор Болотов.[13] Някои съвременни западни изследователи (Поликамп) извеждат ранните редакции на "Деянията на Силвестър" също към 4 век. [14]

Фактът, че във византийския Изток още от 6 в. историографите свързват кръщението на цар Константин със свети Силвестър, също говори за древността на приемането на това предание от Църквата. Така Йоан Малала (6 в.) в своята хронография пише:

"След като пости и получи наставление, той [Константин] бе кръстен от Силвестър, епископът на Рим – той самият, и майка му Елена, и всички негови роднини, и приятелите му, и цял куп други римляни. И така император Константин стана християнин".[15]

А вече в 8 в., друг византийски историк, когото православната църква почита като светец, монахът Теофан Сигриански Изповедник, говори в своята хронография недвусмислено в полза на кръщението на Силвестър, отхвърляйки информацията на Евсевий Памфил като арианска измислица:

"През тази година[16], както казват някои, Константин Велики е кръстен със сина си Крисп в Рим от папа Силвестър. И сега жителите на стария Рим пазят кръщелната му, като свидетелство за кръщението му в Рим от Силвестър, след унищожаването на тираните. Други казват, че той е кръстен на изток, в Никомидия, преди смъртта си, от арианина Евсевий Никомидийски, където и починал. Те уверяват, че той е отложил кръщението поради причината, че се е надявал да го извърши в река Йордан. Но според мен най-вероятно той е кръстен в Рим от Силвестър и че заръките към Милтиад[17] под негово име, са измислени от арианите. С това те искали да получат слава за себе си и да клеветят благочестивия цар, твърдейки, че не е кръстен; но това е нелепо и невярно. Ако той некръстен е присъствал на Никейския събор, следва, че също не се е причастил с божествените тайни и не е имал общение със светите отци; а това и да се говори и мисли е напълно безумно."[18].

Мнението на преподобния Теофан не е само негово частно мнение, то изразява мнението на цялата пълнота на Православната Църква. Светите отци засвидетелстват своето единомислие по този въпрос на Седмия вселенски събор в Никея, в който взима участие, както се предполага, и самият свети Теофан. На този събор, като доказателство за истинността и древността на почитането на иконите на Запад, са прочетени посланията на римския първосвещеник Адриан. В тях, по-специално, папата се позовава на древното предание на Римската църква за кръщението на Константин Велики в Рим от папа Силвестър, а именно моментът, когато свети Силвестър показал на Константин иконата на апостолите Петър и Павел, за да потвърди, че не богове са се явили на царя насън, а именно първовърховните апостоли, които му посочили приемането на кръщението като средство за очистването от проказата.

След като прочита папските послания, целият събор на въпроса "Приема ли Светият събор посланието на светия папа от Древен Рим?" казва: "Допускаме и приемаме!". Освен това всеки епископ след това лично потвърждава съгласието си с папските послания и подлага на анатема несъгласните в следната формулировка:

"Посланията, изпратени от Адриан, светейшия папа на Древен Рим, до благочестивите наши императори, а също и до светейшия Вселенски патриарх наш Тарасий, признавам като божествено определение на православието и приемам свещените и досточтими икони, според древното предание на Вселенската и апостолската църква; тези, които мислят по друг начин, подлагам на анатема".[19]

Така седмият Вселенски събор признава преданието за кръщението на Константин Велики от светия епископ на Рим Силвестър за законно предание на цялата пълнота на Православната църква. Следователно именно в тази форма той е включен в официалните византийски исторически хроники и жития. И именно в такава безалтернативна редакция Православната църква на светата Рус ги приема от Византия.

Всички преведени и местни световни хроники в Русия съдържат разкази за кръщението на Константин от Силвестър. Това събитие е описано подробно и в "Хрониката на Георги Амартол" [20] (написана през 840-та година, преведена на славянски през 11 в.), и в "Летописец елински и римски"[21] (староруски хронографски свод 15 в.), и в "Руски хронограф"[22] (нач. 16 в.) и в други староруски летописни сводове.

Същият текст за римското кръщение на Константин Велики се съдържа в различни авторитетни за Църквата руски издания на житията на светиите, като например великите Чети-минеи на св. Макарий Московски [23] (средата на 16 в.), Жития на светиите от св. Димитрий Ростовски[24], и Пролога[25]. Тези книги за православния човек имат статут на официално църковно предание, тъй като Типиконът ги предписва да се четат в определени моменти от богослужението.[26]

Това предание е отразено и в православното богослужение. В службата на равноапостолните Константин и Елена Църквата възхвалява Свети Константин с тези думи:

"От Божиите богати дарове най-доброто ти получи, царю честити, Константине превелики, и добре просия с тях; защото просветен с лъчите на Пресветия Дух от светителя Силвестър при кръщението, се показа непобедим между царете, като поднесе вселената и царския град в зестра на твоя Творец…" [27]

Както знаете, за православното съзнание църковното богослужение е израз на Свещеното Предание, а значи и на Божието Откровение. Както пише преподобният Юстин (Попович) в "Догматика на Православната църква": "Богослужебният живот на Църквата е най-вярното Предание на Църквата, живо и безсмъртно свещено Предание"[28].

И така, ако за Православната църква законно свещено предание е било кръщението на Константин Велики от римския първосвещеник свети Силвестър, при това несъгласието с него попада едва ли не под анатема, то как би могло за най-видните православни академични богослови-историци версията за кръщението на Константин от Евсевий Кесарийски да се окаже по-приемлива от мнението на Православната църква? На този въпрос веднъж отговаря професорът от Санкт Петербургската духовна академия В. Болотов. Колкото и да е странно да се чуе това от православен човек, историкът академик отрича достоверността на "Деянията на Силвестър", въпреки безусловната им древност, на основание, че те се стремят "животът и дейността" на първия християнски суверен да "представят строго православно" и в тях има твърде много чудотворства, което само по себе си също "от обективна гледна точка изглежда недостоверно"[29].

Т.е. критериите за истинност, с които се ползва Църквата при оценката на едно или друго историческо събитие, върху професорите от православните духовни академии са произвели съвършено обратен ефект. Освен това непримиримостта на учените по този въпрос е толкова голяма, че ги тласка дори към откровена фалшификация. При превода на "Житията на светиите" на Димитрий Ростовски на руски език в края на 19-ти и началото на 20-ти век, житието на св. равноапостолен Константин Велики е напълно заменено с версията на Евсевий Кесарийски, а сюжетно свързаните с него жития на св. Силвестър Римски и св. Великомъченик Артемий са благоразумно изчистени. (Това може всеки да провери при сравняването на изданията на Чети-Минеите на светителя Димитрий Ростовски на славянски и руски език [30].) По този начин историческата клевета срещу светия равноапостолен Константин Велики придобива формата на църковна официалност и днес дори консервативно настроените православни християни са принудени да повтарят тази лъжа.

За съжаление случаят с представянето на историята на кръщението на светия равноапостолен Константин Велики не е частно изключение, а отразява общото желание за "научно-критична" ревизия на църковното предание от страна на академичното богословие. В този пример обаче се сблъскваме не само с проблема за избора на православния християнин на кого да вярва: на църковното предание или на "историческата наука", но и с въпроса как да разберем къде е истинското Предание на Църквата, когато "научните" предположения се опитват да се облекат в дрехите на църковната традиция.

На благочестивия християнин може да се даде само един съвет – да слуша православното богослужение и да се обръща към назидателни четения изключително на църковнославянски език.

 

________________________________________

[1] Болотов В. Лекции по история на древната църква. - Минск, 2008. С. 330

[2] Карташев А.В. Вселенските събори.

[3] Брилиантов А. И. Лекции по история на древната църква.

[4] Поснов М. История на християнската църква (преди разделянето на църквите - 054 г.)

[5]Протойерей Валентин Асмус. Историята на Църквата http://azbyka.bg/otechnik/Valentin_Asmus/istorija-tserkvi/

[6] Александър Дворкин. Есета за историята на Вселенската православна църква. Лекционен Курс. - Нижни Новгород: издателство на Братството в името на Св. княз Александър Невски, 2005

[7] Четири книги на Евсевий Памфил, епископ на Кесария Палестинска за живота на блажения василевс Константин. Кн. 4. Глави 61-62.

[8] Ермий Созомен. Църковна история. Кн. II. Гл. 34; Сократ Схоластик. Църковна история. Кн.1. Гл. 39; Бл. Теодорит Кирски. Църковна история. Кн. 1. Гл. 32.

[9] Ващева И. Ю. Константин Велики: вариации на образа в християнските истории от късната античност.

[10] Именно в тази ерес Седмия вселенски събор обвини Евсевий Памфил Кесарийски и на това основание призна много факти, описани в неговите трудове, за незаслужаващи доверие: „И първо Евсевий Памфил е приведен от тях [иконоборците] за свидетелство; а междувременно цялата католическа            (съборна) Църква го признава за привърженик на ереста на Арий, както се вижда и от всички негови съчинения и издания" (Деяния на Вселенските събори, том 7. Свети Вселенски събор седми, Никейски втори. Деяние шесто, том трети).

[11] Творенията на блажения Йероним от Стридон. Част 5. – Киев. 1879. С. 397

[12] Болотов В. Лекции по история на древната църква. - Минск, 2008. С. 323

[13] Пак там, с. 32

[14] ht2p://smirennyj-otrok.livejournal.com/20407.html

[15] Йоан Малала. Хронография. Книги 13-18 / Белгород, 2014. С. 34

[16] 314 г. от Рождество Христово според Александрийската ера, т. е. в съвременната хронология ок. 323 г.

[17] Има се предвид споменатото в "Църковната история" на Евсевий Кесарийски писмо на св. Константин Велики до предшественика на св. Силвестър римския първосвещеник Милтиад (кн. 10 гл.5), където той вече се показва като християнин, въпреки че според „Деянията на Силвестър“ той не само не е бил християнин, но и е подлагал християните на гонения, поради което свети Силвестър бил принуден да се крие.

[18] Летописи на византиеца Теофан от Диоклециан до царете Михаил и неговия син Теофилакт. М. 1884

[19] Деяния на Вселенските събори, том 7. Свети Вселенски събор седми, Никейски втори. Акт втори

[20] Матвиенко В. А., Щеголева Л. И. Временникът на Георги Монах (Хроника на Георги Амартол). М. 2000, с. 262-264

[21] Елински и римски Летописец. Т.1. С.-Петербург, 1999. С. 280-283

[22] ПСРЛ. С. Петербург, 1911. Стр. 263-264

[23] Велики Чети-Минеи. Януари. Дни 1-6. М. 1910. ст. 67, ст. 88-98

[24] Препечатни издания на Житията на светиите от св. Димитрий Ростовски на славянски език, Декември-Февруари. М. 2008, с. 453-456; Март-Май. М. 2007, с. 904-906.

[25] Пролог. Книга първа. Септември-Февруари. Издание на Московския Сретенски манастир 2003. - лист 294; Пролог. Книга втора. Март-август. Издание на Московския Сретенски манастир 2003. лист 180

[26] Ако за Пролога изрично се споменава в Типикона, то Чети-Минеите се появяват в него под името Четения на Метафраст.

[27] Минея май, част 2. М.: Издателски Съвет на Руската Православна Църква, 2002. С. 338. Между другото, последната фраза е ясна индикация за "Константиновия Дар".

[28] Събрани творения на преп. Юстин (Попович). М. 2007. С. 294

[29] Болотов В. Лекции по история на древната църква. - Минск, 2008, с. 31-33

[30] Жития на светиите, изложени на руски език според ръководството на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски с допълнения, обяснителни бележки и изображения на светиите в 12 тома, второ издание, М., Синодална Печатница, 1903

Протойерей Алексий Чаплин

Синаксар в светия и Велик Вторник

  

Стих:

Най-великия Вторник ни води десетте девици,

Които чуха присъда от неподкупния Владика.

 В светия и Велик вторник споменаваме притчата за десетте де­ви­ци, защото такива притчи отиващият на страдания Господ, влизайки в Йе­ру­салим, разказвал на Своите ученици; а има и други, които на­со­чвал към юдеите. Притчата за десетте девици Той казал, за да ни под­тик­не към милостиня, а заедно с това учи всички да бъдем готови за смърт­та. Защото много им говорил за девството и за скопци и то­ва не е за удивление, тъй като девството е облечено с много слава и е наистина велико.

Но за да не би някой, като се подвизава в тази добродетел, да не­бре­жи за останалите и най-вече за милостинята, чрез която све­тил­ни­кът на девството ярко засиява, Свещеното Евангелие привежда та­зи притча; и нарича мъдри петте девици, съчетали девството с елей на милостиня, едновременно изобилен и драгоценен; а дру­гите пет – неразумни, защото и те имали девство, но милостиня – не­сравнено по-малко. Затова са и неразумни, понеже след като из­пъл­нили по-голямото, небрежели за по-малкото и с нищо не се раз­ли­чавали от блудниците - онези чрез плътта, а тези чрез бо­гат­ството били победени.

След като изминала нощта на настоящия живот, всички девици за­дремали, т.е. умрели, защото смъртта се нарича сън. И докато спе­ли посред нощ се разнесъл вик. Едните, като взели много елей, влез­ли с Жениха, когато се отворили вратите. А неразумните, имащи недостатъчно елей, след като се събудили започнали да го тър­сят. Мъдрите пожелали да им дадат, но не могли и преди да вля­зат им отговорили, казвайки: да не би да не стигне и нам, и вам; иде­те прочее при продавачите, т.е. бедните, и си купете. Но на­праз­но, защото след смъртта не е възможно. Както и в притчата за бо­га­та­ша и бедния Лазар Авраам открива същото, говорейки: трудно е да преминеш оттук там. Но неразумните, след като дошли не­про­све­тени, така завикали, удряйки по вратата: Господи, Господи, от­во­ри ни. Сам Господ им дал онзи страшен отговор: махнете се от Мен, ре­къл, не ви познавам; как можете да видите Жениха, когато нямате зе­стра - самата милостиня?

Поради това богоносните отци са положили тук притчата за десетте девици, за да ни поучат винаги да бдим и да бъдем готови да посрещнем истинския Жених, вършейки добри дела, а най-вече ми­ло­стиня. Защото неизвестен е денят и часът на смъртта. Така и Йо­сиф ни учи да придобием целомъдрие, а смоковницата да при­на­ся­ме непрестанно духовен плод. Който се подвизава в едно и не­оспо­ри­мо по-велико дело, но небрежи за другите и особено за ми­ло­сти­нята, не ще влезе с Христос във вечното упокоение, но бива върнат назад посрамен. Понеже няма нищо по-печално и преизпълнено със срам от девство, побеждавано от пристрастието към богатството.

Но, о, Женише Христе, причисли и нас към мъдрите девици, на­пра­ви ни причастници на Твоето избрано стадо и ни помилуй. Амин.

Превод - Ловчанска митрополия

Синаксар за Велики Понеделник

       

         Стихове за Йосиф Прекрасни:

Целомъдреният Йосиф 

стана справедлив управник,

раздаващ жито; о, изобилие на блага!

Стихове за изсъхналата смоковница:

Оприличавайки еврейската синагога

на смоковницата, лишена от духовни плодове,

Христос я исшушава с проклятие;

а ние да избегнем нейната съдба.

 В светия и Велик Понеделник спомняме блажения Йосиф Прекрасни и изсъхналата смоковница, тъй като от днес започва седмицата на светите страдания на нашия Господ Иисус Христос, а Негов предобраз е преди всичко Йосиф.

Той бил единадесетият син на патриарх Йаков, роден му от Рахил. Братята, завиждайки му заради някои видения, които имал насън, първоначално хвърлили Йосиф в дълбок ров, но скрили това от баща си, като го излъгали с помощта на окървавената братова одежда, представяйки му, че Йосиф бил изяден от див звяр. Тогава го продали за тридесет сребърника (в книга Битие 37:28: за двайсет златника) в робство на измаилтяните, които пък препродали Йосиф на Пентефрия, началника на евнусите на египетския цар - фараона. А когато жената на Йосифовия господар посегнала на целомъдрения младеж, той не пожелал да извърши с нея беззаконие и като оставил одеждите си в ръцете й, избягал, а тя го оклеветила пред господаря му. Йосиф бил окован във вериги и хвърлен в страшна тъмница. Оттам бил освободен заради разтълкувани от него сънища, бил доведен при царя и поставен за владетел над цялата Египетска земя. Йосиф се разкрил на братята си, когато им продал хляб, и като прекарал в святост цялото време на живота си, умрял в Египет, прославяйки се с велико целомъдрие и с всички останали добродетели.

Той е предобраз на Христа, защото и Христос бе подложен на завист от страна на единоплеменните Си иудеи, бе продаден от ученик за тридесет сребърника, бе затворен в мрачен и тъмен ров — в гроба, и излизайки оттам със Своята власт сега царува над Египет, т.е. над всеки грях, напълно побеждавайки го, владее над целия свят и човеколюбиво ни изкупва с тайнствено хлебораздаване, като Сам Се предаде за нас и ни храни с небесния хляб — Своята животворяща плът. Ето защо днес си спомняме за Йосиф Прекрасни.

Спомняме си и за изсъхналата смоковница, защото светите евангелисти, а именно Матей и Марк, след разказа за влизането на Господа в Йерусалим, добавят: „На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня; и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, понеже още не беше време за смокини, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.“ Тази смоковница е образ на иудейското множество, защото като не намери в него достоен плод, а само сянката на Закона, Спасителят и това му отне, правейки го напълно безполезно.

А ако някой каже: защо бездушното дърво, което не съгреши, беше прокълнато и изсъхна? - нека знае, че евреите, виждайки Христос, Който винаги облагодетелствал всички и не причинявал никаква скръб на никого, смятали, че Той има силата само да благодетелства, но да не и причинява зло. Владиката, за да убеди неблагодарните човеци, че има достатъчна сила и да наказва, но не иска, защото е добър, по своето човеколюбие не искал да прояви това спрямо човека и да му причини мъчение, сторил го на неодушевено и безчувствено създание.

Освен това има и едно тайнствено обяснение, дошло до нас от премъдрите старци. Както казва Исидор Пелусийски, смоковницата е дървото на непослушанието, с чиито листа се покрили онези, които съгрешили (Адам и Ева); затова, макар и не веднага, човеколюбиво било прокълнато от Христа, за да не дава повече от плода, станал причина на греха. А че грехът е подобен на смокиня, е очевидно, защото има свойството да услажда като страстта, да се прилепва като греха, а след това да се втвърдява и да произвежда горчивина, като съвестта.

Разказът за смоковницата обаче е поставен тук от отците заради съкрушението, а разказът за Йосиф — защото той е предобраз на Христа. Смоковницата е всяка душа, която не носи никакъв духовен плод, и която Господ, на следващата сутрин, т.е. след този живот, не намирайки покой в нея, изсушава с проклятие и изпраща във вечния огън, а тя стои като някакъв изсъхнал стълб, като заплаха за онези, които не вършат добродетели и не принасят достоен плод.

По молитвите на Йосиф Прекрасни, Христе Боже, смили се над нас.

 

Свт. Кирил Йерусалимски - Осемнадесето огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, върху думите: Вярвам в едната Света Съборна Църква; вярвам във възкресението в плът и във вечния живот; и също върху думите на Йезекиил: Биде върху мене ръката Господня, и Господ ме изведе чрез духа, тури ме всред полето, - а то беше пълно с кости и така нататък (Йез. 37:1).]

1. Коренът на всяко добро дело е надеждата във възкресението. Тъй като очакването на награда укрепва душата в добрата деятелност. Защото всеки работник драговолно понася трудове, когато предвижда заплата за трудовете, а пък у тези, които се трудят без да виждат отплата, заедно с тялото преждевременно изнемогва и душата. Войнът в очакване на награда доброволно върви срещу враговете; и напротив, никой войн на служба при неразсъдителен цар, който не дава отплащане на войните за труда им, няма да иска да умре за него. Така и всяка душа вярваща във възкресението опазва себе си както се полага, а пък невярващата във възкресението оставя себе си да погине. Който вярва, че тялото ще възкръсне, пази тази одежда и не осквернява тялото с блудство, а който не вярва във възкресението, предава себе си на блудство нехаейки за своето тяло, като че то е чуждо. Така че вярата във възкресението на мъртвите е важно наставление и учение на Светата Съборна Църква, важно и много нужно. И макар мнозина да му противоречат, обаче истината го потвърждава. Противоречат му елините, не вярват самаряните, а го опровергават еретиците. Многообразно е противенето, а истината е неизменна.

2. Елините ведно със самаряните ни противоречат така: отива в земята умрелият човек и изгнива, целият се превръща в червеи, а после и червеите умират. Щом като тялото се подлага на такова гниене и разрушение, как да бъде възкресено? Тези които са потънали, биват изядени от риби, които сами биват изядени. Тези, които са се сражавали със зверове, биват умъртвени от лъвове и мечки, а самите им кости – смлени. Лешоядите и гарваните, като ядат плътта на лежащите мъртъвци, се разлитат из целия свят. Откъде да се вземе тялото? От птиците, които го изяждат, на една ще се случи да умре в Индия, на друга -  в Персия, на трета – в земята на готите. Пък при други, които са изгорели в огън, дори пепелта бива разнесена от дъжда и вятъра. Откъде ще се вземе тялото?

3. За теб, човека, същество доста ограничено и слабо, Индия е далече от земята на готите и Испания е далече от Персия; за Бог обаче, Който в дланта Си държи цялата земя, всичко е близко. Така че заради това, че си слаб, недей да си представяш немощен Бога, но по-добре обърни внимание на Неговото могъщество. Не е ли велико негово творение слънцето, което с едно устремление на лъчите си сгрява целия свят; и въздухът, който Бог сътвори, обема всичко в света; нима Бог – Творецът на слънцето и въздуха е по-далече от света? Да речем, че се смесят семена на различни растения (за тебе, слабия във вярата, и примерите ми ще са слаби) и тези различни растителни семена ще се намират в едната ти шепа. За теб, човека, трудно ли ще е, или напротив, лесно да различиш, какво се намира в шепата ти и да отделиш семената на всяко от растенията според свойствата им, и да им определиш на всяко мястото му за да растат? Така, ти можеш да различиш и да приведеш в предишното му състояние това, което се намира в ръката ти. А нима Бог не може да различи и да приведе в предишното му състояние това, което се намира в Неговата шепа? Осмисли, каквото ти казвам, не е ли нечестиво дело да се отхвърля това?

4. Вникни и в самия закон на справедливостта и се обърни към самия себе си. Ти имаш различни роби, едни са добри, други – лоши. Добрите ти, разбира се, хвалиш, а лошите наказваш. А ако си съдия, то отдаваш почит на добрите и наказваш законопрестъпниците. Така че у теб, смъртния човек, се наблюдава справедливост, а нима у Бога, вечния Цар на всички, няма да има справедливо възмездие? Нечестиво е да се отрича това. Разгледай каквото ти казвам: мнозина ненаказани убийци умряха на ложето си, къде е тогава правосъдието Божие? Често се случва убиец да е виновен за петдесет убийства, но му отсичат само една глава; къде тогава ще понесе той наказание са четиридесет и деветте убийства? Ако няма да има съд и възмездие след свършека на този свят, то ти ще обвиняваш Бога в неправосъдие. Впрочем не се чуди на бавността на съда. Всеки подвизаващ се след извършването на състезанието бива увенчан или посрамен; и определящите награди за подвизаващите се никога не ги увенчават по време на състезанието, но чакат, докато всички подвизаващи се не свършат, така че след края на всичко, като разсъдят, да могат да дадат на всекиго подобаващи награди и венци. По същия начин и Бог, докато все още продължава в този свят състезанието, въпреки че помага колкото е необходимо на праведните, но съвършената награда им въздава след това.

5. Ако според тебе няма да има възкресение на мъртвите, то защо тогава обвиняваш тези, които ограбват мъртвите? Ако тялото е загинало и не може да се надява на възкресение, защо да се подлага на наказание ограбващият мъртъвците? Виждаш ли, че макар с уста и да отричаш възкресението, обаче в съвестта ти истината му остава необорима.

6. Дърво като се посече, пак разцъфва, а човек като бъде посечен от смъртта, нима няма да разцъфти? Това, което сеем и жънем ние, бива съхранено на гумната, а човек като бъде пожънат от този свят, нима няма да бъде съхранен на гумното на оня свят? След като бъдат напълно отрязани и посадени, клонките на лозето и на други дървета оживяват и донасят плод, та нима човекът, заради когото собствено съществуват дърветата, след като си отиде в земята, няма да възкръсне? Ако се сравнява трудността на направата на вещ, то кое ще е по-трудно: да се извае статуя от самото начало, или да се приведе в предишния ѝ вид паднала такава? Бог, Който всички нас сътвори от нищо, нима няма да може да възкреси вече съществуващите след като умрем? Но ти, елине, не вярваш на това, което се говори в Писанието за възкресението, тогава разглеждай това изхождайки от природата на нещата и го узнавай, като се основаваш на онова, което виждаш и досега. Сее се, да речем, пшеница или друг вид семе: падналото семе умира, изгнива и става негодно за ядене. Обаче, след като изгние, се явява пак раззеленено и след като е паднало дребно, се издига сега в прекрасен вид. Но пшеницата е сътворена заради нас, тъй като тя всъщност дарува семената си заради наша употреба, а не ги сътворява заради себе си. Така че сътвореното заради нас, след като бива умъртвено, се съживява, а пък ние, заради които е сътворено то, като умрем, няма ли да станем пак?

7. Сега, както виждаш, е зимно време, дърветата стоят като мъртви, защото къде са листата смокинови? Къде са чепките грозде? Прочее, те са мъртви зиме, а през пролетта се раззеленяват. И когато им дойде времето, то като че самата им мъртвост им придава живот. Бог, като предвижда твоето неверие, в това, което виждаш всяка година, ти явява действието на възкресението, та като виждаш случващото се с бездушни неща, да повярваш в това и относно одушевени разумни същества. В повечето случаи мухите и пчелите, които падат във вода и се давят, като бъдат извадени, често се съживяват, а някои видове земни животни, като прекарват зимата неподвижни, през лятото пак се съживяват. Понеже твоето разбиране е слабо, то давам ти съобразни с него примери. Така че Този, Който на безсловесните и презрени животни свръхестествено придава живот, нима няма да благоволи да го дари и на нас, заради които е сътворил тях?

8. Прочее, елините искат още по-ясно да се уверят във възкресението на мъртвите; те казват, че макар и да се съживяват онези животни, обаче те не са били докрай изтлели. Искат явно да видят животно, което напълно да изтлее и да възкръсне. Бог предвидя неверието на човеците и затова създаде птицата наречена феникс. Тя, както пише Климент и както разказват мнозина други, бидейки единствена в своя род, след петстотин години долита в египетската страна и явява възкресение, при това не в някакви пусти места, където извършваната тайна би останала неизвестна, а посред града, та да може осезателно да се види това, в което не се вярва. Като си построи гнездо от ливан, смирна и други благовонни вещества и след свършека на годините си като кацне в него, тя явно за всички умира и изтлява. После от изгнилата плът се ражда някакъв червей. (Не бива да не вярваш на това. Защото виждаш, че пчелите по същия начин се образуват от червеи, а виждаш и че от най-течните яйца се образуват пера и кости и останалият състав на птицата). След това фениксът, за когото споменах, като се покрие с пера и стане такъв, какъвто е бил и преди - феникс, излита в същия вид, в който е умрял, с което съвсем ясно показва на хората възкресението на мъртвите. Чудна птица е фениксът, но е птица безсловесна и никога не е славословила Бога. Тя лети във въздуха, но не познава Единородния Син Божи. Така че ако на безсловесно животно, не знаещо Твореца на всички смъртни, му се дарува възкресение, нима на нас, които прославяме Бога и пазим заповедите Му, няма да бъде дарувано възкресение?

9. Но доколкото фениксът – знамението на възкресението, е отдалечен от нас и се явява рядко, а и някои не вярват в съществуването му, то има доказателство за възкресението, което виждаш всеки ден. Преди сто или двеста години къде сме били всички ние, които сега говорим и слушаме? Не знаем ли първоначалния състав на нашите тела? Не знаеш ли, че се раждаме от слаби, безобразни и прости вещества? От това еднообразно и слабо вещество се образува жив човек, от това нищожно нещо, като приеме плът, се образуват здрави жили и ясни очи, ноздри за обоняние, уши за чуване, език за слово, сърце биещо, образуват се ръце за работа и нозе за вървене и всички останали членове. И това слабо нещо става строител на кораби и къщи, и художник във всяко изкуство, и войн, и законодател, и цар. Бог, Който от неоформени вещества ни сътвори, нима няма да съумее да възкреси мъртвите? Този, Който от най-нищожното вещество образува тялото, нима няма да може да възкреси умряло тяло? Този, Който сътвори това, което преди не е съществувало, нима няма да възкреси този, който е съществувал преди и умрял?

10. Ето едно още по-ясно доказателство за възкресението на мъртвите, което се потвърждава в небето и светилата всеки месец. Лунното тяло, което съвсем прекратява да свети, така че вече никак не може да се види, отново се изпълва със светлина и достига предишното си състояние. И, за да ти бъде доказано това в съвършенство, луната през няколко години се затъмнява и явно се превръща в кръв, след което пак приема светъл вид. Бог устрои това, за да можеш и ти, човече, състоящ се от кръв, да не оставаш в неверие относно възкресението на мъртвите, но да вярваш в това и относно самия себе си, като гледаш случващото се с луната. Такъв вид доказателства използвай против елините. Срещу тези, които не приемат това, което се намира в Свещеното Писание, се сражавай не с оръжието на Писанието, а само с умозаключителни разсъждения. Защото на тях не им е известно кой е Моисей и кой е Исаия, нито са им известни Евангелието и Павел.

11. Сега премини към самаряните, които приемат само закона, без да приемат пророците. За тях не е убедително сегашното четиво от Иезекиил, понеже те, както казах, не приемат пророците. Как тогава да убеждаваме самаряните? Да се обърнем към писаното в Закона. Тъй рече Бог на Моисей: Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов (Изх. 3:6, 15-16). Няма съмнение, че Той е Бог на такива, които имат битие и съществуване. Защото ако Авраам, Исаак и Иаков са престанали да бъдат, то очевидно Бог ще бъде Бог на някои, които не съществуват. Казвал ли е някой цар, че царува над воини, които ги няма? Показва ли някой богатства, които няма? Така че следва да заключим, че действително съществуват и Авраам, и Исаак, и Иаков, та Бог да е Бог на съществуващи. Той не каза: Аз бях, а: Аз Съм техен Бог. А че ще има съд, за това Авраам говори на Господа: Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно? (Бит. 18:25)

12. Но и на това противоречат неразумните самаряни и казват, че душите на Авраам, Исаак и Иаков могли да имат битие, но телата им не може да възкръснат. Възможно е жезълът на праведния Моисей да стане змия, а нима за телата на праведните да е невъзможно да оживеят и възкръснат? Онова не е било според закона на естеството, а това, което е според закона на естеството, няма ли да се върне в предишното си състояние? И жезълът на Аарон, отсечен и изсъхнал, разцъфтя без водна влага, освен това бидейки под покрив произведе това, което расте на полето и лежейки на сухо място за една нощ донесе плодове, които се раждат на места, напоявани в продължение на много години. Жезълът на Аарон като че възкръсна от мъртвите, нима самият Аарон няма да се въздигне? За да му достави първосвещенство, Бог сътвори чудо над дървения жезъл, нима няма да благоволи да възкреси и самия Аарон? Свръхестествено жената Лотова стана на сол и плътта се превърна в сол; нима плътта не може да стане пак плът? На солен стълб стана жената на Лот, а жената на Авраам няма ли да възкръсне? От каква сила се измени ръката на Моисей, която за миг стана бяла като сняг, а после се върна в предишното си състояние? Без съмнение по Божествена повеля. Да! Тогава, значи, Божественото е било силно, а нима сега е престанало да бъде силно?

13. Освен това от какво е сътворен в начало човекът, о, най-неразумни от всички хора самаряни? Отворете първата книга на Писанието, която и вие приемате: И създаде Господ Бог човека от земна пръст. (Бит. 2:7) Пръстта се превръща в плът, а плътта няма ли да стане отново плът? Да ви попитам: от какво са били изградени небесата, и земята, и морята? От какво са направени слънцето, и луната, и звездите? Как от водите са произлезли птиците и рибите? Как от земята са произлезли всички животни? Такива мириади са приведени от небитие към битие, нима ние, човеците, имащи образ Божи, няма да възкръснем? Наистина мисълта на самаряните е изпълнена с неверие, а за невярващите ще последва голямо осъждане. Авраам казва на Господа: Съдия на цялата земя (Бит. 18:25), а поучаващите се в Закона не вярват. Писано е, че човек е сътворен от пръст, а четящите Закона не вярват.

14. Това е казано за тях, невярващите, а за нас, вярващите, има свидетелства у пророците. Доколкото обаче някои, като четат и пророците, не вярват на това, що е писано у тях и ни противополагат първо тези думи: не ще се вдигнат нечестивците за съд (Пс. 1:5) и още: слезлият в преизподнята не ще излезе (Иов 7:9), а също: мъртвите не ще Те възхвалят, Господи (Пс. 113:25) (добре е писано, но зле го тълкуват те), то ще трябва мимоходом и колкото е възможно сега, да им отговорим. Когато се казва, че нечестивците не ще се вдигнат за съд, това значи, че те ще възкръснат не за съд, а за осъждане. Защото на Бог не е нужно продължително разследване, но веднага щом възкръснат нечестивите, ще последва наказанието им. И когато се казва: мъртвите не ще Те възхвалят, Господи, с това се посочва, че времето за покаяние и отпущане на греховете се ограничава само с този живот, в течението на който получилите опрощение ще Те възхвалят, а завършилите живота си в грехове след смъртта си вече няма да могат да Те хвалят подобно на онези, които ще получат благодеянието. Те ще трябва да плачат, защото възхвалата подобава на благодарящите, а плачът на наказваните. Затова праведните тогава ще възхваляват Бога, а за умрелите в грехове вече няма да има време да Го славят.

15. Що се отнася до това място: слезлият в преизподнята не ще излезе (Иов 7:9), то чети и следващите след това думи. Веднага след това е писано: не ще се вече върне в къщата си. (Иов 7-10) Когато премине целият свят и бъде разрушена всяка къща, то в коя къща ще влезе той, понеже земята ще бъде вече нова? Но трябваше да чуят те тези слова на Иов: За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат: ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха, но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено. А човек умира и изтлява. Отива си и де е той? (Иов 14:7-10) С това той като че засрамва и укорява. Защото въпросително трябва да се четат тези думи: де е той? Дървото, казва той, пада и пак се въздига, нима същият този човек, заради когото са сътворени дърветата, няма да въздигне? И за да не си помислиш, че извращавам смисъла на речта, то прочети това което следва. След като рече с въпрос: Отива си човекът и де е той, казва: Кога умре човек, ще живее ли пак? И веднага добавя: През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната (Иов 14:14). А другаде: Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа, и аз в плътта си ще видя Бога. (Иов 19:25-26) А пък пророк Исаия рече: Твоите мъртъвци ще оживеят, мъртвите тела ще възкръснат! (Ис. 26:19) Съвсем ясно говори и пророк Иезекиил: ето, Аз [Господ] ще отворя гробовете ви и ще ви изведа (Йез. 37:12) Също и Даниил рече: И много от спещите в земния прах ще се събудят - едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама. (Дан. 12:2)

16. А и многократно Писанието свидетелства за възкресението на мъртвите. Защото и на много други места говори то за това. Затова само мимоходом ще споменем за възкресението на четиридневния Лазар, мимоходом, поради краткостта на времето, ще споменем и за възкръсналия син на вдовицата. За припомняне само ще представим дъщерята на началника на синагогата. За едното припомняне ще кажем и за това, че камъните се разпукаха и много тела на починали светии възкръснаха (Мат. 27:52), когато се отвориха гробовете. Най-вече трябва да се спомене за това, че Христос възкръсна от мъртвите. Да не говорим за Илия и за сина на вдовицата, който бе възкресен от него, да не говорим за Елисей, който извърши възкресение на два пъти: веднъж приживе, а веднъж посмъртно. Той, бидейки жив, извърши чудото на възкресението с душата си. Впрочем, за да не бъдат почитани само душите на праведниците, а да се вярва, че и телата на праведните имат такава сила, то мъртвият, паднал в гроба на Елисей, като се докосна до мъртвото тяло на пророка, се съживи. Мъртвото тяло на пророка извърши това дело вместо душата. Така че то, бидейки мъртво и лежащо в гроб, дарува живот на мъртвец и то, като дарува живот, самото то остана както и преди мъртво. Поради що? Затова, за да не бъде така, че ако беше възкръснал Елисей, това дело да бъде приписано само на душата му, а да покаже, че и тогава, когато душата я няма в тялото, в телата на светите се съдържа някаква чудодействена сила, тъй като в продължение на много години в тялото е обитавала праведна душа, на която то е било покорно. И не бива по детински да не вярваме на това като на небивало. Защото ако кърпите и убрусите, намиращи се извън тялото, като бяха допирани до болните, въздигаха недъгавите, то няма ли да е по-сгодно самото тяло на пророка да възкреси мъртвия?

17. Много още би могло да се каже за това, като се разкаже за чудесата на всяко случило се събитие, но поради умората, която произтича от продължителния пост в петък и от бдението, ще говорим за това мимоходом, като хвърлим немного семена, та вие по примера на добрата земя, като приемете семената, да донесете изобилни плодове. Да си спомним също, че и апостолите възкресяваха мъртви: Петър в Иопия възкреси Тавита, Павел в Троада – Евтих и всички останали апостоли, макар че не е написано всяко чудо, което всеки един от тях е извършил. Припомнете си всичко онова, което в Първото послание до коринтяни пише Павел против говорещите: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат? (1Кор. 15:35). Той казва: защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал. (1Кор. 15:16) И нарече невярващите безумни. Припомнете си и всичкото намиращо се там учение за възкресението на мъртвите и това, което той написа до солунците: Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. (1Сол. 4:13) Както и всичко останало, но в особеност това: и мъртвите в Христа ще възкръснат първом. (1Сол. 4:16)

18. Но в особеност забележете, как Павел, като че сочейки с пръст, казва: защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното — да се облече в безсмъртие (1Кор. 15:53). Тъй като това тяло ще се въздигне не в това състояние на немощ, в което се намира сега, ще възкръсне същото, но ще се измени, като се облече в нетление. Ще се измени, както желязото от огъня става огнено или, още по-добре, както знае това възкресяващият Господ. Ще възкръсне същото тяло, но не в същото състояние, то ще бъде вечно. Вече няма да има нужда от нашата храна за поддържане на живота, нито от стълби за изкачване. Тялото ще е духовно, чудно, такова, че не е възможно да изясним свойствата му както подобава. Тогава праведните - казва Писанието - ще блеснат като слънце (Мат. 13:43) и луна и като светилата на твърдта. (Дан. 12:3) А Бог, като предвидя човешкото неверие, дарува на най-дребните червеи способността по лятно време да излъчват от телата си световиден блясък, така че хората, като съдят по това, което виждат, да вярват в това, което очакват. Този, Който дава малко, може да даде и всичко. Този който сътвори червейчето сияйно, още повече ще просветли праведния човек.

19. Така че ще възкръснем и всички ще имаме вечни тела, но не всички ще са подобни. Ако някой е праведен, ще получи тяло небесно, в което да може както се полага да общува с Ангелите. Ако пък някой е грешен, ще получи вечно тяло, което следва да търпи мъчение за греховете, та вечно да гори в огъня и да не се разрушава. И справедливо ще въздаде Бог и на едните и на другите. Ние нищо не правим без тялото. Хулим с уста и се молим с уста, блудстваме с тяло и чистотата пазим пак с тяло, грабим с ръка и милостиня даваме пак с ръка и също така всичко останало. Така че тъй като тялото във всичко съдейства на душата, то и в бъдещия век ще получи възмездие съобразно на делата си.

20. Така че да пазим, брате, телата си и да не ги употребяваме за зло като че са чужди. Да не казваме подобно на еретиците, че тези телесни одежди са били чужди, но да ги съхраняваме като свои. Понеже надлежи да дадем отговор на Господа за всичко, което сме извършили в тяло. Не казвай: „никой не ме вижда“ и не си мисли, че няма свидетелство за делата ти: човек-свидетел често няма, но Творецът е свидетелят, Който е верен на небесата (ср. Пс. 88:38) и вижда делата ти. При това и греховните скверноти остават на тялото. Защото както раната, случила се на тялото, макар и някак да бъде излекувана, но оставя след себе си белег, така и грехът наранява душата и тялото и белезите от отминали рани остават и по едното и по другото, а се изглаждат само у тези, които приемат кръщение. Предишните рани на душата и тялото Бог изцерява чрез кръщението, но занапред всички ние трябва да се пазим да съхраним тази наша телесна одежда в чистота, та да не би заради кратковременно прелюбодеяние или сладострастие или още някакъв извършен грях да не се лишим от небесното спасение, но да наследим Царството Божие, вечното, с което всички нас със Своята благодат да сподоби Бог.

21. Това трябваше да кажем, за да докажем възкресението на мъртвите. А изповеданието на вярата, което ви повторихме при самото наше четене, вие трябва с всяка щателност да произнесете и запомните.

22. Произносимият Символ на вярата по реда си съдържа такива думи: и в едно кръщение на покаяние за оставяне на греховете, и в една Свята Вселенска Църква, и във възкресение по плът и в живот вечен. За кръщението и покаянието говорих в първите поучения, а настоящите ми бележки относно възкресението на мъртвите бяха направени по отношение на думите „вярвам и  във възкресението на плътта“. Сега остава да поговорим и относно думите: „и в една Свята Вселенска Църква“. За нея може да се говори много, но ние ще кажем накратко.

23. Църквата се нарича Вселенска затова, защото се намира по цялата вселена от край до край на земята, защото навсякъде и в пълнота преподава цялото онова учение, което трябва да знаят хората, учение за нещата видими и невидими, небесни и земни, защото целия човешки род привежда към истинската вяра: началници и подчинени, учени и прости хора, и навсякъде лекува и изцерява всички видове грехове извършвани с душа и тяло, има в себе си всякакъв вид съвършенства, явяващи се в дела, слова и във всякакви духовни дарби.

24. А Църква [гр. - еклисия, т.е. събрание] се нарича с право, понеже всекиго призовава и събира всички заедно, както Господ рече в книгата Левит: и събери целия народ при входа на скинията на събранието. (Лев. 8:3) Забележително е, че за пръв път думата „събери“ е използвана в Писанието тогава, когато Бог постави Аарон за първосвещеник. И в книгата Второзаконие Бог рече на Моисей: събери при Мене народа, и Аз ще им възвестя Моите думи, от които ще се научат да се боят от Мене. (Втор. 4:10) Това наименование се използва също и когато става дума за скрижалите: а на тях [написани бяха] всички думи, които ви изрече Господ на планината изсред огъня в деня на събранието. (Втор. 9:10) Като че Моисей би казал по ясно така: „в деня когато бяхте призовани от Бога, когато се събрахте“. И псалмопевецът казва: Ще Ти принасям хваления в огромното събрание, сред могъщи люде ще Те възхвалявам. (Пс. 34:18)

25. Отначало псалмопевецът възпя: В събранията благославяйте Бога Господа, от изворите на Израиля! (Пс. 67:27) Обаче откакто юдеите поради злия си умисъл против Спасителя бидоха отхвърлени от благодатта, Спасителят създаде от езичниците друга Свята Църква, нашата Църква на християните, за която рече на Петър: и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят. (Мат. 16:18) Като предричаше за тази и за другата, Давид ясно каза за първата, отхвърлената: намразих сборището на злосторниците. (Пс. 25:5) За втората, която тепърва трябваше да бъде създадена, рече в същия псалом: Господи, възлюбих великата хубост на Твоя дом и обиталището на Твоята слава (Пс. 25:8), и пак там: в събранията църковни ще Те благославям, Господи. (Пс. 25:12) Защото когато първата иудейска църква беше отхвърлена, то по цялата Вселена вече се множат Христовите църкви, за които в псалмите е речено: Възпейте Господу песен нова; възхвала Нему в събранието на светиите. (Пс. 149:1) В съгласие с това и пророкът рече на юдеите: Не е благоволението Ми към вас, казва Господ Саваот. (Мал. 1:10) И веднага след това: Защото от слънчев изток до запад ще стане велико името Ми между народите. (Мал. 1:11) За тази Света Вселенска Църква Павел пише до Тимотея: да знаеш, как трябва да постъпваш в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината. (1Тим. 3:15)

26. Тъй като наименованието църква се използва в различни случаи, например за хората, които бяха на зрелището в Ефес, както е писано: Като каза това, разпусна събранието (Деян. 19:40), то с право и наистина може да се нарекат църква на лукавстващите сборищата на еретиците, тоест на маркионитите и манихеите и други, та затова Символът на вярата предпазвайки те учи така: и в една Свята Вселенска Църква, та да избягваш онези скверни сборища, а винаги да пребиваваш в Святата Вселенска Църква, в която ти се възроди. Ако пристигнеш в някой град, не е достатъчно просто да попиташ, къде е храмът Господен. Защото и останалите нечестиви еретици наричат своите пещери храмове Господни. И не питай само, къде е църквата, но къде е Вселенската Църква. Защото това, собствено, е името на тази Свята и всеобща наша Майка Църква, която е Невястата на нашия Господ Иисус Христос, Единородния Син Божи. Защото писано е: както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея и т.н. (Еф. 5:25). Тя носи образа и подобието на горния Иерусалим, който е свободен: той е майка на всинца ни (Гал. 4:26). Тя преди беше безплодна, а сега има много чеда (виж Гал.4:27).

27. След отхвърлянето на първата, в тази нова Вселенска Църква по думите на Павел, от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване (1Кор. 12:28) и всякакъв вид добродетели, тоест премъдрост и разум, целомъдрие и правда, милостиня и човеколюбие и непобедимо търпение сред гоненията. Тази Църква чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка, при чест и безчестие (2Кор. 6:7-8) по-рано сред гонения и напасти украсяваше за търпението им светите мъченици с различни и многообразни венци, а сега, по време на мир, по благодатта Божия, получава дължимата чест от царе и управници и от хора от всеки род и съсловие. Царете на страни и народи имат предели на властта си, единствено Светата Вселенска Църква в целия свят има безпределна сила. Понеже Бог, както е писано, дава в твоите предели мир (Пс. 147:3). Ако и да имах намерението да кажа за нея всичко, то за изложението на това щеше да потрябва твърде много време.

28. В тази Свята Вселенска Църква ние, като приемаме наставления и водим добър живот, ще получим Царството Небесно и ще наследим вечния живот, заради който понасяме всичките трудности, та да го получим от Господа. Тъй като не е маловажно за нас това наше намерение, вечният живот – предмет на нашата грижа. Затова в изповеданието на вярата след: и във възкресение в плът, т.е. от мъртвите, за което вече беседвахме, ние се научаваме да вярваме и във вечния живот, заради който ние, християните, се подвизаваме.

29. И така, същественият и истински живот е Отец, Който чрез Сина и в Светия Дух излива върху всички небесните дарове. По Неговото човеколюбие и на нас без лъжа ни е обещан вечният живот, не бива да се съмняваме във възможността му. Не на нашата немощ, а на Божието всемогъщество трябва да гледаме и в него да вярваме, понеже за Бога всичко е възможно. А че това е възможно и ние трябва да очакваме вечен живот, говори Даниил: ония, които са обърнали мнозина към правда — като звездите, вовеки, за всякога. (Дан. 12:3) Също и Павел рече: и така винаги с Господа ще бъдем (1Сол. 4:17). Защото да бъдем винаги с Господа означава да живеем вечно. Съвсем ясно го казва и Спасителят в Евангелието: И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците — в живот вечен (Мат. 25:46).

30. Много още доказателства има за вечния живот. А на нас, които желаем да получим вечния живот, Божественото Писание предлага самите средства за получаването му. За тях поради продължителността на словото ще предложим не много свидетелства, а останалото ще оставим за издирване на усърдните. Понякога за такова средство се сочи вярата, понеже е писано: Който вярва в Сина, има живот вечен и т.н. (Йоан 3:36). Другаде пък Самият Спасител казва: Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен (Йоан 5:24). Понякога за средство се предлага евангелската проповед, понеже пак Той рече: Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот (Йоан 4:36). Понякога това е мъченическият подвиг и изповядването на Христа, защото Той рече: който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот (Йоан 12:25). Също и предпочитането на Христа пред имот и сродници: и всеки, който остави къща, или братя, или сестри и тъй нататък, ще наследи живот вечен (Мат. 19:29). И съблюдаването на заповедите: не убивай, не прелюбодействай и така нататък (Мат. 19:18), което следва от отговора на Спасителя на онзи юноша, който като пристъпи, попита: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? (Мат. 19:16). Също така като средство се посочва изоставянето на злите дела и служението Богу, както казва Павел: Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят - живот вечен (Рим. 6:22).

31. И многоразлични са още средствата за получаването на вечния живот, каквито не споменах сега поради причина на множеството им. Защото Господ, бидейки човеколюбив, отвори не само една или две, а много врати за влизане във вечния живот, така че всички да го получат, доколкото от Негова страна няма препятствия. Сега накратко казах и за вечния живот, който в изповеданието на вярата представлява последния предмет на учението и завършек. Всички ние, както поучаващи, така и слушащи, с благодатта Божия да се сподобим да го получим.

32. Накрая, братя възлюбени, умолявам всички вас в тази поучителна беседа към приемане на небесните дарове. За предадената ви за изповядване свята и апостолска вяра, колкото беше възможно да се събере в огласителните наставления, по благодатта Господня вече ви говорих през изминалите дни на четиридесетница. Не само това трябваше да ви кажа, понеже много нещо пропуснах, което може би ще изисква повече работа, при това и от по-добри учители. Прочее, като настъпи денят на светата Пасха и като се просветите в Христа, о, възлюбени, с банята на пакибитието, тогава, ако благоволи Бог, пак ще чуете прилично учение за това, с какво благоговение и подготовка трябва вие, призваните, да встъпите в Църквата, защо се извършват всичките тайнствени обреди на Кръщението, с какво благоговение и подготовка трябва след Кръщението да се пристъпва към светия жертвеник Божи и да се причастяване там с духовните и небесни Тайни, та душата ви, бидейки предварително просветена със словото на учението, да опознае във всяко нещо величието на даровете, които ви се изпращат от Бога.

33. След светия и спасителен ден на Пасха, от втория й ден нататък във всеки ден от седмицата, като се събирате на светото място на възкресението, ще слушате други поучения, ако бъде угодно Богу. От тях ще чуете изяснение на всичко онова, което ще се случва с вас и ще научите доказателства за това от Стария и Новия Завет. Ще узнаете първо, какво се случва преди самото Кръщение, после – как сте получили от Господа очистване на греховете с водната баня чрез словото (Еф. 5:26), как вие, като бяхте осветени, станахте причастници на името Христово и как ви бе даруван печат чрез общението на Светия Дух. Ще узнаете за извършваните на жертвеника тайни на Новия Завет, които тук получиха началото си, както и какво е предадено за тях в Божественото Писание, каква е силата им, как да се пристъпва към тях и кога и по какъв начин следва да се употребяват. В заключение на всичко – как в следващото време трябва да се държите и с думи и с дела достойно за тази благодат, така че да бъде възможно всички вие да получите вечен живот. За това, ако бъде угодно Богу, ще ви говоря.

34. Прочее, братя мои, радвайте се в Господа (Филип. 3:1) и пак ще кажа: радвайте се (Филип. 4:4). Защото се приближава избавлението ви (Лк. 21:28) и небесното Ангелско войнство очаква вашето спасение и гласът вече вика в пустинята: пригответе пътя на Господа (Мат. 3:3). И възкликва пророкът: Вие, които жадувате! дойдете всички при водите (Ис. 55:1). И после пак там: Послушайте Ме внимателно и яжте, що е добро, и душата ви да се наслади с тлъстина (Ис. 55:2). И не след дълго ще чуете благите слова: Дигни се, светлей [Йерусалиме]; защото дойде твоята светлина (Ис. 60:1). За този Йерусалим рече пророкът: тогава ще говорят за тебе: град на правда, вярна столица (Ис. 1:26). Защото от Сион ще излезе законът и от Йерусалим - словото Господне (Ис. 2:3), което начевайки от тук се изля върху цялата вселена като дъжд. Като се обръща към Сион, пророкът говори за вас: Подигни очи и погледай наоколо: те всички се събират, идат при тебе (Ис. 60:4). А Сион отвръща, казвайки: Кои са тия, които летят като облаци, и като гълъби - към гълъбарниците си? (Ис. 60:8). Облаци сте, защото сте духовни и гълъби, защото сте незлобни. А другаде: Кой е слушал такова нещо? Кой е виждал подобно на това? Възниквала ли е страна в един ден? Раждал ли се е народ отведнъж, както Сион: току-що се замъчил от родилни болки, — роди синовете си? (Ис. 66:8). А вие ще се веселите и ще се радвате вовеки за това, което Аз творя; защото ето, творя Йерусалим за веселие, и народа му - за радост (Ис. 65:18).

35. Да речем сега и за вас: Радвайте се, небеса, и весели се, земьо и прочее, защото Господ утеши Своя народ и помилува Своите страдалци (Ис. 49:13). Това зависи от човеколюбието на Господа, Който ви рече: Ще излича като мъгла твоите беззакония и твоите грехове - като облак (Ис. 44:22). А вие, като се удостоите с името верни, за които е писано: а рабите Си ще назове с друго име, с което, който се благославя на земята (Ис. 65:15-16), ще речете с веселие: Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата (Еф. 1:3), в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат (Еф. 1:7), каквато Той изобилно ни дарува и тъй нататък (Еф. 1:8); и още: Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна (Еф. 2:4), и нас, макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа и прочее (Еф. 2:5). Подобно на това хвалете Господа на всички блага думайки: А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога, Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго, Когото изобилно изля върху нас чрез Иисуса Христа, нашия Спасител, та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот (Тит. 3:4-7). Щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви (Еф. 1:17-18) и да устрои Той тъй, че и делата, и словата, и мислите ви да бъдат добри. Защото Нему подобава слава, чест и власт чрез нашия Господ Иисус Христос, и със Светия Дух, сега и всякога и в безкрайните векове на вечността. Амин.

Пет тайновъведителни слова към новопросветените