Синаксар за Велики Понеделник

       

         Стихове за Йосиф Прекрасни:

Целомъдреният Йосиф 

стана справедлив управник,

раздаващ жито; о, изобилие на блага!

Стихове за изсъхналата смоковница:

Оприличавайки еврейската синагога

на смоковницата, лишена от духовни плодове,

Христос я исшушава с проклятие;

а ние да избегнем нейната съдба.

 В светия и Велик Понеделник спомняме блажения Йосиф Прекрасни и изсъхналата смоковница, тъй като от днес започва седмицата на светите страдания на нашия Господ Иисус Христос, а Негов предобраз е преди всичко Йосиф.

Той бил единадесетият син на патриарх Йаков, роден му от Рахил. Братята, завиждайки му заради някои видения, които имал насън, първоначално хвърлили Йосиф в дълбок ров, но скрили това от баща си, като го излъгали с помощта на окървавената братова одежда, представяйки му, че Йосиф бил изяден от див звяр. Тогава го продали за тридесет сребърника (в книга Битие 37:28: за двайсет златника) в робство на измаилтяните, които пък препродали Йосиф на Пентефрия, началника на евнусите на египетския цар - фараона. А когато жената на Йосифовия господар посегнала на целомъдрения младеж, той не пожелал да извърши с нея беззаконие и като оставил одеждите си в ръцете й, избягал, а тя го оклеветила пред господаря му. Йосиф бил окован във вериги и хвърлен в страшна тъмница. Оттам бил освободен заради разтълкувани от него сънища, бил доведен при царя и поставен за владетел над цялата Египетска земя. Йосиф се разкрил на братята си, когато им продал хляб, и като прекарал в святост цялото време на живота си, умрял в Египет, прославяйки се с велико целомъдрие и с всички останали добродетели.

Той е предобраз на Христа, защото и Христос бе подложен на завист от страна на единоплеменните Си иудеи, бе продаден от ученик за тридесет сребърника, бе затворен в мрачен и тъмен ров — в гроба, и излизайки оттам със Своята власт сега царува над Египет, т.е. над всеки грях, напълно побеждавайки го, владее над целия свят и човеколюбиво ни изкупва с тайнствено хлебораздаване, като Сам Се предаде за нас и ни храни с небесния хляб — Своята животворяща плът. Ето защо днес си спомняме за Йосиф Прекрасни.

Спомняме си и за изсъхналата смоковница, защото светите евангелисти, а именно Матей и Марк, след разказа за влизането на Господа в Йерусалим, добавят: „На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня; и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, понеже още не беше време за смокини, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.“ Тази смоковница е образ на иудейското множество, защото като не намери в него достоен плод, а само сянката на Закона, Спасителят и това му отне, правейки го напълно безполезно.

А ако някой каже: защо бездушното дърво, което не съгреши, беше прокълнато и изсъхна? - нека знае, че евреите, виждайки Христос, Който винаги облагодетелствал всички и не причинявал никаква скръб на никого, смятали, че Той има силата само да благодетелства, но да не и причинява зло. Владиката, за да убеди неблагодарните човеци, че има достатъчна сила и да наказва, но не иска, защото е добър, по своето човеколюбие не искал да прояви това спрямо човека и да му причини мъчение, сторил го на неодушевено и безчувствено създание.

Освен това има и едно тайнствено обяснение, дошло до нас от премъдрите старци. Както казва Исидор Пелусийски, смоковницата е дървото на непослушанието, с чиито листа се покрили онези, които съгрешили (Адам и Ева); затова, макар и не веднага, човеколюбиво било прокълнато от Христа, за да не дава повече от плода, станал причина на греха. А че грехът е подобен на смокиня, е очевидно, защото има свойството да услажда като страстта, да се прилепва като греха, а след това да се втвърдява и да произвежда горчивина, като съвестта.

Разказът за смоковницата обаче е поставен тук от отците заради съкрушението, а разказът за Йосиф — защото той е предобраз на Христа. Смоковницата е всяка душа, която не носи никакъв духовен плод, и която Господ, на следващата сутрин, т.е. след този живот, не намирайки покой в нея, изсушава с проклятие и изпраща във вечния огън, а тя стои като някакъв изсъхнал стълб, като заплаха за онези, които не вършат добродетели и не принасят достоен плод.

По молитвите на Йосиф Прекрасни, Христе Боже, смили се над нас.

 

Свт. Кирил Йерусалимски - Осемнадесето огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, върху думите: Вярвам в едната Света Съборна Църква; вярвам във възкресението в плът и във вечния живот; и също върху думите на Йезекиил: Биде върху мене ръката Господня, и Господ ме изведе чрез духа, тури ме всред полето, - а то беше пълно с кости и така нататък (Йез. 37:1).]

1. Коренът на всяко добро дело е надеждата във възкресението. Тъй като очакването на награда укрепва душата в добрата деятелност. Защото всеки работник драговолно понася трудове, когато предвижда заплата за трудовете, а пък у тези, които се трудят без да виждат отплата, заедно с тялото преждевременно изнемогва и душата. Войнът в очакване на награда доброволно върви срещу враговете; и напротив, никой войн на служба при неразсъдителен цар, който не дава отплащане на войните за труда им, няма да иска да умре за него. Така и всяка душа вярваща във възкресението опазва себе си както се полага, а пък невярващата във възкресението оставя себе си да погине. Който вярва, че тялото ще възкръсне, пази тази одежда и не осквернява тялото с блудство, а който не вярва във възкресението, предава себе си на блудство нехаейки за своето тяло, като че то е чуждо. Така че вярата във възкресението на мъртвите е важно наставление и учение на Светата Съборна Църква, важно и много нужно. И макар мнозина да му противоречат, обаче истината го потвърждава. Противоречат му елините, не вярват самаряните, а го опровергават еретиците. Многообразно е противенето, а истината е неизменна.

2. Елините ведно със самаряните ни противоречат така: отива в земята умрелият човек и изгнива, целият се превръща в червеи, а после и червеите умират. Щом като тялото се подлага на такова гниене и разрушение, как да бъде възкресено? Тези които са потънали, биват изядени от риби, които сами биват изядени. Тези, които са се сражавали със зверове, биват умъртвени от лъвове и мечки, а самите им кости – смлени. Лешоядите и гарваните, като ядат плътта на лежащите мъртъвци, се разлитат из целия свят. Откъде да се вземе тялото? От птиците, които го изяждат, на една ще се случи да умре в Индия, на друга -  в Персия, на трета – в земята на готите. Пък при други, които са изгорели в огън, дори пепелта бива разнесена от дъжда и вятъра. Откъде ще се вземе тялото?

3. За теб, човека, същество доста ограничено и слабо, Индия е далече от земята на готите и Испания е далече от Персия; за Бог обаче, Който в дланта Си държи цялата земя, всичко е близко. Така че заради това, че си слаб, недей да си представяш немощен Бога, но по-добре обърни внимание на Неговото могъщество. Не е ли велико негово творение слънцето, което с едно устремление на лъчите си сгрява целия свят; и въздухът, който Бог сътвори, обема всичко в света; нима Бог – Творецът на слънцето и въздуха е по-далече от света? Да речем, че се смесят семена на различни растения (за тебе, слабия във вярата, и примерите ми ще са слаби) и тези различни растителни семена ще се намират в едната ти шепа. За теб, човека, трудно ли ще е, или напротив, лесно да различиш, какво се намира в шепата ти и да отделиш семената на всяко от растенията според свойствата им, и да им определиш на всяко мястото му за да растат? Така, ти можеш да различиш и да приведеш в предишното му състояние това, което се намира в ръката ти. А нима Бог не може да различи и да приведе в предишното му състояние това, което се намира в Неговата шепа? Осмисли, каквото ти казвам, не е ли нечестиво дело да се отхвърля това?

4. Вникни и в самия закон на справедливостта и се обърни към самия себе си. Ти имаш различни роби, едни са добри, други – лоши. Добрите ти, разбира се, хвалиш, а лошите наказваш. А ако си съдия, то отдаваш почит на добрите и наказваш законопрестъпниците. Така че у теб, смъртния човек, се наблюдава справедливост, а нима у Бога, вечния Цар на всички, няма да има справедливо възмездие? Нечестиво е да се отрича това. Разгледай каквото ти казвам: мнозина ненаказани убийци умряха на ложето си, къде е тогава правосъдието Божие? Често се случва убиец да е виновен за петдесет убийства, но му отсичат само една глава; къде тогава ще понесе той наказание са четиридесет и деветте убийства? Ако няма да има съд и възмездие след свършека на този свят, то ти ще обвиняваш Бога в неправосъдие. Впрочем не се чуди на бавността на съда. Всеки подвизаващ се след извършването на състезанието бива увенчан или посрамен; и определящите награди за подвизаващите се никога не ги увенчават по време на състезанието, но чакат, докато всички подвизаващи се не свършат, така че след края на всичко, като разсъдят, да могат да дадат на всекиго подобаващи награди и венци. По същия начин и Бог, докато все още продължава в този свят състезанието, въпреки че помага колкото е необходимо на праведните, но съвършената награда им въздава след това.

5. Ако според тебе няма да има възкресение на мъртвите, то защо тогава обвиняваш тези, които ограбват мъртвите? Ако тялото е загинало и не може да се надява на възкресение, защо да се подлага на наказание ограбващият мъртъвците? Виждаш ли, че макар с уста и да отричаш възкресението, обаче в съвестта ти истината му остава необорима.

6. Дърво като се посече, пак разцъфва, а човек като бъде посечен от смъртта, нима няма да разцъфти? Това, което сеем и жънем ние, бива съхранено на гумната, а човек като бъде пожънат от този свят, нима няма да бъде съхранен на гумното на оня свят? След като бъдат напълно отрязани и посадени, клонките на лозето и на други дървета оживяват и донасят плод, та нима човекът, заради когото собствено съществуват дърветата, след като си отиде в земята, няма да възкръсне? Ако се сравнява трудността на направата на вещ, то кое ще е по-трудно: да се извае статуя от самото начало, или да се приведе в предишния ѝ вид паднала такава? Бог, Който всички нас сътвори от нищо, нима няма да може да възкреси вече съществуващите след като умрем? Но ти, елине, не вярваш на това, което се говори в Писанието за възкресението, тогава разглеждай това изхождайки от природата на нещата и го узнавай, като се основаваш на онова, което виждаш и досега. Сее се, да речем, пшеница или друг вид семе: падналото семе умира, изгнива и става негодно за ядене. Обаче, след като изгние, се явява пак раззеленено и след като е паднало дребно, се издига сега в прекрасен вид. Но пшеницата е сътворена заради нас, тъй като тя всъщност дарува семената си заради наша употреба, а не ги сътворява заради себе си. Така че сътвореното заради нас, след като бива умъртвено, се съживява, а пък ние, заради които е сътворено то, като умрем, няма ли да станем пак?

7. Сега, както виждаш, е зимно време, дърветата стоят като мъртви, защото къде са листата смокинови? Къде са чепките грозде? Прочее, те са мъртви зиме, а през пролетта се раззеленяват. И когато им дойде времето, то като че самата им мъртвост им придава живот. Бог, като предвижда твоето неверие, в това, което виждаш всяка година, ти явява действието на възкресението, та като виждаш случващото се с бездушни неща, да повярваш в това и относно одушевени разумни същества. В повечето случаи мухите и пчелите, които падат във вода и се давят, като бъдат извадени, често се съживяват, а някои видове земни животни, като прекарват зимата неподвижни, през лятото пак се съживяват. Понеже твоето разбиране е слабо, то давам ти съобразни с него примери. Така че Този, Който на безсловесните и презрени животни свръхестествено придава живот, нима няма да благоволи да го дари и на нас, заради които е сътворил тях?

8. Прочее, елините искат още по-ясно да се уверят във възкресението на мъртвите; те казват, че макар и да се съживяват онези животни, обаче те не са били докрай изтлели. Искат явно да видят животно, което напълно да изтлее и да възкръсне. Бог предвидя неверието на човеците и затова създаде птицата наречена феникс. Тя, както пише Климент и както разказват мнозина други, бидейки единствена в своя род, след петстотин години долита в египетската страна и явява възкресение, при това не в някакви пусти места, където извършваната тайна би останала неизвестна, а посред града, та да може осезателно да се види това, в което не се вярва. Като си построи гнездо от ливан, смирна и други благовонни вещества и след свършека на годините си като кацне в него, тя явно за всички умира и изтлява. После от изгнилата плът се ражда някакъв червей. (Не бива да не вярваш на това. Защото виждаш, че пчелите по същия начин се образуват от червеи, а виждаш и че от най-течните яйца се образуват пера и кости и останалият състав на птицата). След това фениксът, за когото споменах, като се покрие с пера и стане такъв, какъвто е бил и преди - феникс, излита в същия вид, в който е умрял, с което съвсем ясно показва на хората възкресението на мъртвите. Чудна птица е фениксът, но е птица безсловесна и никога не е славословила Бога. Тя лети във въздуха, но не познава Единородния Син Божи. Така че ако на безсловесно животно, не знаещо Твореца на всички смъртни, му се дарува възкресение, нима на нас, които прославяме Бога и пазим заповедите Му, няма да бъде дарувано възкресение?

9. Но доколкото фениксът – знамението на възкресението, е отдалечен от нас и се явява рядко, а и някои не вярват в съществуването му, то има доказателство за възкресението, което виждаш всеки ден. Преди сто или двеста години къде сме били всички ние, които сега говорим и слушаме? Не знаем ли първоначалния състав на нашите тела? Не знаеш ли, че се раждаме от слаби, безобразни и прости вещества? От това еднообразно и слабо вещество се образува жив човек, от това нищожно нещо, като приеме плът, се образуват здрави жили и ясни очи, ноздри за обоняние, уши за чуване, език за слово, сърце биещо, образуват се ръце за работа и нозе за вървене и всички останали членове. И това слабо нещо става строител на кораби и къщи, и художник във всяко изкуство, и войн, и законодател, и цар. Бог, Който от неоформени вещества ни сътвори, нима няма да съумее да възкреси мъртвите? Този, Който от най-нищожното вещество образува тялото, нима няма да може да възкреси умряло тяло? Този, Който сътвори това, което преди не е съществувало, нима няма да възкреси този, който е съществувал преди и умрял?

10. Ето едно още по-ясно доказателство за възкресението на мъртвите, което се потвърждава в небето и светилата всеки месец. Лунното тяло, което съвсем прекратява да свети, така че вече никак не може да се види, отново се изпълва със светлина и достига предишното си състояние. И, за да ти бъде доказано това в съвършенство, луната през няколко години се затъмнява и явно се превръща в кръв, след което пак приема светъл вид. Бог устрои това, за да можеш и ти, човече, състоящ се от кръв, да не оставаш в неверие относно възкресението на мъртвите, но да вярваш в това и относно самия себе си, като гледаш случващото се с луната. Такъв вид доказателства използвай против елините. Срещу тези, които не приемат това, което се намира в Свещеното Писание, се сражавай не с оръжието на Писанието, а само с умозаключителни разсъждения. Защото на тях не им е известно кой е Моисей и кой е Исаия, нито са им известни Евангелието и Павел.

11. Сега премини към самаряните, които приемат само закона, без да приемат пророците. За тях не е убедително сегашното четиво от Иезекиил, понеже те, както казах, не приемат пророците. Как тогава да убеждаваме самаряните? Да се обърнем към писаното в Закона. Тъй рече Бог на Моисей: Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов (Изх. 3:6, 15-16). Няма съмнение, че Той е Бог на такива, които имат битие и съществуване. Защото ако Авраам, Исаак и Иаков са престанали да бъдат, то очевидно Бог ще бъде Бог на някои, които не съществуват. Казвал ли е някой цар, че царува над воини, които ги няма? Показва ли някой богатства, които няма? Така че следва да заключим, че действително съществуват и Авраам, и Исаак, и Иаков, та Бог да е Бог на съществуващи. Той не каза: Аз бях, а: Аз Съм техен Бог. А че ще има съд, за това Авраам говори на Господа: Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно? (Бит. 18:25)

12. Но и на това противоречат неразумните самаряни и казват, че душите на Авраам, Исаак и Иаков могли да имат битие, но телата им не може да възкръснат. Възможно е жезълът на праведния Моисей да стане змия, а нима за телата на праведните да е невъзможно да оживеят и възкръснат? Онова не е било според закона на естеството, а това, което е според закона на естеството, няма ли да се върне в предишното си състояние? И жезълът на Аарон, отсечен и изсъхнал, разцъфтя без водна влага, освен това бидейки под покрив произведе това, което расте на полето и лежейки на сухо място за една нощ донесе плодове, които се раждат на места, напоявани в продължение на много години. Жезълът на Аарон като че възкръсна от мъртвите, нима самият Аарон няма да се въздигне? За да му достави първосвещенство, Бог сътвори чудо над дървения жезъл, нима няма да благоволи да възкреси и самия Аарон? Свръхестествено жената Лотова стана на сол и плътта се превърна в сол; нима плътта не може да стане пак плът? На солен стълб стана жената на Лот, а жената на Авраам няма ли да възкръсне? От каква сила се измени ръката на Моисей, която за миг стана бяла като сняг, а после се върна в предишното си състояние? Без съмнение по Божествена повеля. Да! Тогава, значи, Божественото е било силно, а нима сега е престанало да бъде силно?

13. Освен това от какво е сътворен в начало човекът, о, най-неразумни от всички хора самаряни? Отворете първата книга на Писанието, която и вие приемате: И създаде Господ Бог човека от земна пръст. (Бит. 2:7) Пръстта се превръща в плът, а плътта няма ли да стане отново плът? Да ви попитам: от какво са били изградени небесата, и земята, и морята? От какво са направени слънцето, и луната, и звездите? Как от водите са произлезли птиците и рибите? Как от земята са произлезли всички животни? Такива мириади са приведени от небитие към битие, нима ние, човеците, имащи образ Божи, няма да възкръснем? Наистина мисълта на самаряните е изпълнена с неверие, а за невярващите ще последва голямо осъждане. Авраам казва на Господа: Съдия на цялата земя (Бит. 18:25), а поучаващите се в Закона не вярват. Писано е, че човек е сътворен от пръст, а четящите Закона не вярват.

14. Това е казано за тях, невярващите, а за нас, вярващите, има свидетелства у пророците. Доколкото обаче някои, като четат и пророците, не вярват на това, що е писано у тях и ни противополагат първо тези думи: не ще се вдигнат нечестивците за съд (Пс. 1:5) и още: слезлият в преизподнята не ще излезе (Иов 7:9), а също: мъртвите не ще Те възхвалят, Господи (Пс. 113:25) (добре е писано, но зле го тълкуват те), то ще трябва мимоходом и колкото е възможно сега, да им отговорим. Когато се казва, че нечестивците не ще се вдигнат за съд, това значи, че те ще възкръснат не за съд, а за осъждане. Защото на Бог не е нужно продължително разследване, но веднага щом възкръснат нечестивите, ще последва наказанието им. И когато се казва: мъртвите не ще Те възхвалят, Господи, с това се посочва, че времето за покаяние и отпущане на греховете се ограничава само с този живот, в течението на който получилите опрощение ще Те възхвалят, а завършилите живота си в грехове след смъртта си вече няма да могат да Те хвалят подобно на онези, които ще получат благодеянието. Те ще трябва да плачат, защото възхвалата подобава на благодарящите, а плачът на наказваните. Затова праведните тогава ще възхваляват Бога, а за умрелите в грехове вече няма да има време да Го славят.

15. Що се отнася до това място: слезлият в преизподнята не ще излезе (Иов 7:9), то чети и следващите след това думи. Веднага след това е писано: не ще се вече върне в къщата си. (Иов 7-10) Когато премине целият свят и бъде разрушена всяка къща, то в коя къща ще влезе той, понеже земята ще бъде вече нова? Но трябваше да чуят те тези слова на Иов: За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат: ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха, но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено. А човек умира и изтлява. Отива си и де е той? (Иов 14:7-10) С това той като че засрамва и укорява. Защото въпросително трябва да се четат тези думи: де е той? Дървото, казва той, пада и пак се въздига, нима същият този човек, заради когото са сътворени дърветата, няма да въздигне? И за да не си помислиш, че извращавам смисъла на речта, то прочети това което следва. След като рече с въпрос: Отива си човекът и де е той, казва: Кога умре човек, ще живее ли пак? И веднага добавя: През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната (Иов 14:14). А другаде: Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа, и аз в плътта си ще видя Бога. (Иов 19:25-26) А пък пророк Исаия рече: Твоите мъртъвци ще оживеят, мъртвите тела ще възкръснат! (Ис. 26:19) Съвсем ясно говори и пророк Иезекиил: ето, Аз [Господ] ще отворя гробовете ви и ще ви изведа (Йез. 37:12) Също и Даниил рече: И много от спещите в земния прах ще се събудят - едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама. (Дан. 12:2)

16. А и многократно Писанието свидетелства за възкресението на мъртвите. Защото и на много други места говори то за това. Затова само мимоходом ще споменем за възкресението на четиридневния Лазар, мимоходом, поради краткостта на времето, ще споменем и за възкръсналия син на вдовицата. За припомняне само ще представим дъщерята на началника на синагогата. За едното припомняне ще кажем и за това, че камъните се разпукаха и много тела на починали светии възкръснаха (Мат. 27:52), когато се отвориха гробовете. Най-вече трябва да се спомене за това, че Христос възкръсна от мъртвите. Да не говорим за Илия и за сина на вдовицата, който бе възкресен от него, да не говорим за Елисей, който извърши възкресение на два пъти: веднъж приживе, а веднъж посмъртно. Той, бидейки жив, извърши чудото на възкресението с душата си. Впрочем, за да не бъдат почитани само душите на праведниците, а да се вярва, че и телата на праведните имат такава сила, то мъртвият, паднал в гроба на Елисей, като се докосна до мъртвото тяло на пророка, се съживи. Мъртвото тяло на пророка извърши това дело вместо душата. Така че то, бидейки мъртво и лежащо в гроб, дарува живот на мъртвец и то, като дарува живот, самото то остана както и преди мъртво. Поради що? Затова, за да не бъде така, че ако беше възкръснал Елисей, това дело да бъде приписано само на душата му, а да покаже, че и тогава, когато душата я няма в тялото, в телата на светите се съдържа някаква чудодействена сила, тъй като в продължение на много години в тялото е обитавала праведна душа, на която то е било покорно. И не бива по детински да не вярваме на това като на небивало. Защото ако кърпите и убрусите, намиращи се извън тялото, като бяха допирани до болните, въздигаха недъгавите, то няма ли да е по-сгодно самото тяло на пророка да възкреси мъртвия?

17. Много още би могло да се каже за това, като се разкаже за чудесата на всяко случило се събитие, но поради умората, която произтича от продължителния пост в петък и от бдението, ще говорим за това мимоходом, като хвърлим немного семена, та вие по примера на добрата земя, като приемете семената, да донесете изобилни плодове. Да си спомним също, че и апостолите възкресяваха мъртви: Петър в Иопия възкреси Тавита, Павел в Троада – Евтих и всички останали апостоли, макар че не е написано всяко чудо, което всеки един от тях е извършил. Припомнете си всичко онова, което в Първото послание до коринтяни пише Павел против говорещите: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат? (1Кор. 15:35). Той казва: защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал. (1Кор. 15:16) И нарече невярващите безумни. Припомнете си и всичкото намиращо се там учение за възкресението на мъртвите и това, което той написа до солунците: Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. (1Сол. 4:13) Както и всичко останало, но в особеност това: и мъртвите в Христа ще възкръснат първом. (1Сол. 4:16)

18. Но в особеност забележете, как Павел, като че сочейки с пръст, казва: защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното — да се облече в безсмъртие (1Кор. 15:53). Тъй като това тяло ще се въздигне не в това състояние на немощ, в което се намира сега, ще възкръсне същото, но ще се измени, като се облече в нетление. Ще се измени, както желязото от огъня става огнено или, още по-добре, както знае това възкресяващият Господ. Ще възкръсне същото тяло, но не в същото състояние, то ще бъде вечно. Вече няма да има нужда от нашата храна за поддържане на живота, нито от стълби за изкачване. Тялото ще е духовно, чудно, такова, че не е възможно да изясним свойствата му както подобава. Тогава праведните - казва Писанието - ще блеснат като слънце (Мат. 13:43) и луна и като светилата на твърдта. (Дан. 12:3) А Бог, като предвидя човешкото неверие, дарува на най-дребните червеи способността по лятно време да излъчват от телата си световиден блясък, така че хората, като съдят по това, което виждат, да вярват в това, което очакват. Този, Който дава малко, може да даде и всичко. Този който сътвори червейчето сияйно, още повече ще просветли праведния човек.

19. Така че ще възкръснем и всички ще имаме вечни тела, но не всички ще са подобни. Ако някой е праведен, ще получи тяло небесно, в което да може както се полага да общува с Ангелите. Ако пък някой е грешен, ще получи вечно тяло, което следва да търпи мъчение за греховете, та вечно да гори в огъня и да не се разрушава. И справедливо ще въздаде Бог и на едните и на другите. Ние нищо не правим без тялото. Хулим с уста и се молим с уста, блудстваме с тяло и чистотата пазим пак с тяло, грабим с ръка и милостиня даваме пак с ръка и също така всичко останало. Така че тъй като тялото във всичко съдейства на душата, то и в бъдещия век ще получи възмездие съобразно на делата си.

20. Така че да пазим, брате, телата си и да не ги употребяваме за зло като че са чужди. Да не казваме подобно на еретиците, че тези телесни одежди са били чужди, но да ги съхраняваме като свои. Понеже надлежи да дадем отговор на Господа за всичко, което сме извършили в тяло. Не казвай: „никой не ме вижда“ и не си мисли, че няма свидетелство за делата ти: човек-свидетел често няма, но Творецът е свидетелят, Който е верен на небесата (ср. Пс. 88:38) и вижда делата ти. При това и греховните скверноти остават на тялото. Защото както раната, случила се на тялото, макар и някак да бъде излекувана, но оставя след себе си белег, така и грехът наранява душата и тялото и белезите от отминали рани остават и по едното и по другото, а се изглаждат само у тези, които приемат кръщение. Предишните рани на душата и тялото Бог изцерява чрез кръщението, но занапред всички ние трябва да се пазим да съхраним тази наша телесна одежда в чистота, та да не би заради кратковременно прелюбодеяние или сладострастие или още някакъв извършен грях да не се лишим от небесното спасение, но да наследим Царството Божие, вечното, с което всички нас със Своята благодат да сподоби Бог.

21. Това трябваше да кажем, за да докажем възкресението на мъртвите. А изповеданието на вярата, което ви повторихме при самото наше четене, вие трябва с всяка щателност да произнесете и запомните.

22. Произносимият Символ на вярата по реда си съдържа такива думи: и в едно кръщение на покаяние за оставяне на греховете, и в една Свята Вселенска Църква, и във възкресение по плът и в живот вечен. За кръщението и покаянието говорих в първите поучения, а настоящите ми бележки относно възкресението на мъртвите бяха направени по отношение на думите „вярвам и  във възкресението на плътта“. Сега остава да поговорим и относно думите: „и в една Свята Вселенска Църква“. За нея може да се говори много, но ние ще кажем накратко.

23. Църквата се нарича Вселенска затова, защото се намира по цялата вселена от край до край на земята, защото навсякъде и в пълнота преподава цялото онова учение, което трябва да знаят хората, учение за нещата видими и невидими, небесни и земни, защото целия човешки род привежда към истинската вяра: началници и подчинени, учени и прости хора, и навсякъде лекува и изцерява всички видове грехове извършвани с душа и тяло, има в себе си всякакъв вид съвършенства, явяващи се в дела, слова и във всякакви духовни дарби.

24. А Църква [гр. - еклисия, т.е. събрание] се нарича с право, понеже всекиго призовава и събира всички заедно, както Господ рече в книгата Левит: и събери целия народ при входа на скинията на събранието. (Лев. 8:3) Забележително е, че за пръв път думата „събери“ е използвана в Писанието тогава, когато Бог постави Аарон за първосвещеник. И в книгата Второзаконие Бог рече на Моисей: събери при Мене народа, и Аз ще им възвестя Моите думи, от които ще се научат да се боят от Мене. (Втор. 4:10) Това наименование се използва също и когато става дума за скрижалите: а на тях [написани бяха] всички думи, които ви изрече Господ на планината изсред огъня в деня на събранието. (Втор. 9:10) Като че Моисей би казал по ясно така: „в деня когато бяхте призовани от Бога, когато се събрахте“. И псалмопевецът казва: Ще Ти принасям хваления в огромното събрание, сред могъщи люде ще Те възхвалявам. (Пс. 34:18)

25. Отначало псалмопевецът възпя: В събранията благославяйте Бога Господа, от изворите на Израиля! (Пс. 67:27) Обаче откакто юдеите поради злия си умисъл против Спасителя бидоха отхвърлени от благодатта, Спасителят създаде от езичниците друга Свята Църква, нашата Църква на християните, за която рече на Петър: и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят. (Мат. 16:18) Като предричаше за тази и за другата, Давид ясно каза за първата, отхвърлената: намразих сборището на злосторниците. (Пс. 25:5) За втората, която тепърва трябваше да бъде създадена, рече в същия псалом: Господи, възлюбих великата хубост на Твоя дом и обиталището на Твоята слава (Пс. 25:8), и пак там: в събранията църковни ще Те благославям, Господи. (Пс. 25:12) Защото когато първата иудейска църква беше отхвърлена, то по цялата Вселена вече се множат Христовите църкви, за които в псалмите е речено: Възпейте Господу песен нова; възхвала Нему в събранието на светиите. (Пс. 149:1) В съгласие с това и пророкът рече на юдеите: Не е благоволението Ми към вас, казва Господ Саваот. (Мал. 1:10) И веднага след това: Защото от слънчев изток до запад ще стане велико името Ми между народите. (Мал. 1:11) За тази Света Вселенска Църква Павел пише до Тимотея: да знаеш, как трябва да постъпваш в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината. (1Тим. 3:15)

26. Тъй като наименованието църква се използва в различни случаи, например за хората, които бяха на зрелището в Ефес, както е писано: Като каза това, разпусна събранието (Деян. 19:40), то с право и наистина може да се нарекат църква на лукавстващите сборищата на еретиците, тоест на маркионитите и манихеите и други, та затова Символът на вярата предпазвайки те учи така: и в една Свята Вселенска Църква, та да избягваш онези скверни сборища, а винаги да пребиваваш в Святата Вселенска Църква, в която ти се възроди. Ако пристигнеш в някой град, не е достатъчно просто да попиташ, къде е храмът Господен. Защото и останалите нечестиви еретици наричат своите пещери храмове Господни. И не питай само, къде е църквата, но къде е Вселенската Църква. Защото това, собствено, е името на тази Свята и всеобща наша Майка Църква, която е Невястата на нашия Господ Иисус Христос, Единородния Син Божи. Защото писано е: както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея и т.н. (Еф. 5:25). Тя носи образа и подобието на горния Иерусалим, който е свободен: той е майка на всинца ни (Гал. 4:26). Тя преди беше безплодна, а сега има много чеда (виж Гал.4:27).

27. След отхвърлянето на първата, в тази нова Вселенска Църква по думите на Павел, от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване (1Кор. 12:28) и всякакъв вид добродетели, тоест премъдрост и разум, целомъдрие и правда, милостиня и човеколюбие и непобедимо търпение сред гоненията. Тази Църква чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка, при чест и безчестие (2Кор. 6:7-8) по-рано сред гонения и напасти украсяваше за търпението им светите мъченици с различни и многообразни венци, а сега, по време на мир, по благодатта Божия, получава дължимата чест от царе и управници и от хора от всеки род и съсловие. Царете на страни и народи имат предели на властта си, единствено Светата Вселенска Църква в целия свят има безпределна сила. Понеже Бог, както е писано, дава в твоите предели мир (Пс. 147:3). Ако и да имах намерението да кажа за нея всичко, то за изложението на това щеше да потрябва твърде много време.

28. В тази Свята Вселенска Църква ние, като приемаме наставления и водим добър живот, ще получим Царството Небесно и ще наследим вечния живот, заради който понасяме всичките трудности, та да го получим от Господа. Тъй като не е маловажно за нас това наше намерение, вечният живот – предмет на нашата грижа. Затова в изповеданието на вярата след: и във възкресение в плът, т.е. от мъртвите, за което вече беседвахме, ние се научаваме да вярваме и във вечния живот, заради който ние, християните, се подвизаваме.

29. И така, същественият и истински живот е Отец, Който чрез Сина и в Светия Дух излива върху всички небесните дарове. По Неговото човеколюбие и на нас без лъжа ни е обещан вечният живот, не бива да се съмняваме във възможността му. Не на нашата немощ, а на Божието всемогъщество трябва да гледаме и в него да вярваме, понеже за Бога всичко е възможно. А че това е възможно и ние трябва да очакваме вечен живот, говори Даниил: ония, които са обърнали мнозина към правда — като звездите, вовеки, за всякога. (Дан. 12:3) Също и Павел рече: и така винаги с Господа ще бъдем (1Сол. 4:17). Защото да бъдем винаги с Господа означава да живеем вечно. Съвсем ясно го казва и Спасителят в Евангелието: И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците — в живот вечен (Мат. 25:46).

30. Много още доказателства има за вечния живот. А на нас, които желаем да получим вечния живот, Божественото Писание предлага самите средства за получаването му. За тях поради продължителността на словото ще предложим не много свидетелства, а останалото ще оставим за издирване на усърдните. Понякога за такова средство се сочи вярата, понеже е писано: Който вярва в Сина, има живот вечен и т.н. (Йоан 3:36). Другаде пък Самият Спасител казва: Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен (Йоан 5:24). Понякога за средство се предлага евангелската проповед, понеже пак Той рече: Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот (Йоан 4:36). Понякога това е мъченическият подвиг и изповядването на Христа, защото Той рече: който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот (Йоан 12:25). Също и предпочитането на Христа пред имот и сродници: и всеки, който остави къща, или братя, или сестри и тъй нататък, ще наследи живот вечен (Мат. 19:29). И съблюдаването на заповедите: не убивай, не прелюбодействай и така нататък (Мат. 19:18), което следва от отговора на Спасителя на онзи юноша, който като пристъпи, попита: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? (Мат. 19:16). Също така като средство се посочва изоставянето на злите дела и служението Богу, както казва Павел: Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят - живот вечен (Рим. 6:22).

31. И многоразлични са още средствата за получаването на вечния живот, каквито не споменах сега поради причина на множеството им. Защото Господ, бидейки човеколюбив, отвори не само една или две, а много врати за влизане във вечния живот, така че всички да го получат, доколкото от Негова страна няма препятствия. Сега накратко казах и за вечния живот, който в изповеданието на вярата представлява последния предмет на учението и завършек. Всички ние, както поучаващи, така и слушащи, с благодатта Божия да се сподобим да го получим.

32. Накрая, братя възлюбени, умолявам всички вас в тази поучителна беседа към приемане на небесните дарове. За предадената ви за изповядване свята и апостолска вяра, колкото беше възможно да се събере в огласителните наставления, по благодатта Господня вече ви говорих през изминалите дни на четиридесетница. Не само това трябваше да ви кажа, понеже много нещо пропуснах, което може би ще изисква повече работа, при това и от по-добри учители. Прочее, като настъпи денят на светата Пасха и като се просветите в Христа, о, възлюбени, с банята на пакибитието, тогава, ако благоволи Бог, пак ще чуете прилично учение за това, с какво благоговение и подготовка трябва вие, призваните, да встъпите в Църквата, защо се извършват всичките тайнствени обреди на Кръщението, с какво благоговение и подготовка трябва след Кръщението да се пристъпва към светия жертвеник Божи и да се причастяване там с духовните и небесни Тайни, та душата ви, бидейки предварително просветена със словото на учението, да опознае във всяко нещо величието на даровете, които ви се изпращат от Бога.

33. След светия и спасителен ден на Пасха, от втория й ден нататък във всеки ден от седмицата, като се събирате на светото място на възкресението, ще слушате други поучения, ако бъде угодно Богу. От тях ще чуете изяснение на всичко онова, което ще се случва с вас и ще научите доказателства за това от Стария и Новия Завет. Ще узнаете първо, какво се случва преди самото Кръщение, после – как сте получили от Господа очистване на греховете с водната баня чрез словото (Еф. 5:26), как вие, като бяхте осветени, станахте причастници на името Христово и как ви бе даруван печат чрез общението на Светия Дух. Ще узнаете за извършваните на жертвеника тайни на Новия Завет, които тук получиха началото си, както и какво е предадено за тях в Божественото Писание, каква е силата им, как да се пристъпва към тях и кога и по какъв начин следва да се употребяват. В заключение на всичко – как в следващото време трябва да се държите и с думи и с дела достойно за тази благодат, така че да бъде възможно всички вие да получите вечен живот. За това, ако бъде угодно Богу, ще ви говоря.

34. Прочее, братя мои, радвайте се в Господа (Филип. 3:1) и пак ще кажа: радвайте се (Филип. 4:4). Защото се приближава избавлението ви (Лк. 21:28) и небесното Ангелско войнство очаква вашето спасение и гласът вече вика в пустинята: пригответе пътя на Господа (Мат. 3:3). И възкликва пророкът: Вие, които жадувате! дойдете всички при водите (Ис. 55:1). И после пак там: Послушайте Ме внимателно и яжте, що е добро, и душата ви да се наслади с тлъстина (Ис. 55:2). И не след дълго ще чуете благите слова: Дигни се, светлей [Йерусалиме]; защото дойде твоята светлина (Ис. 60:1). За този Йерусалим рече пророкът: тогава ще говорят за тебе: град на правда, вярна столица (Ис. 1:26). Защото от Сион ще излезе законът и от Йерусалим - словото Господне (Ис. 2:3), което начевайки от тук се изля върху цялата вселена като дъжд. Като се обръща към Сион, пророкът говори за вас: Подигни очи и погледай наоколо: те всички се събират, идат при тебе (Ис. 60:4). А Сион отвръща, казвайки: Кои са тия, които летят като облаци, и като гълъби - към гълъбарниците си? (Ис. 60:8). Облаци сте, защото сте духовни и гълъби, защото сте незлобни. А другаде: Кой е слушал такова нещо? Кой е виждал подобно на това? Възниквала ли е страна в един ден? Раждал ли се е народ отведнъж, както Сион: току-що се замъчил от родилни болки, — роди синовете си? (Ис. 66:8). А вие ще се веселите и ще се радвате вовеки за това, което Аз творя; защото ето, творя Йерусалим за веселие, и народа му - за радост (Ис. 65:18).

35. Да речем сега и за вас: Радвайте се, небеса, и весели се, земьо и прочее, защото Господ утеши Своя народ и помилува Своите страдалци (Ис. 49:13). Това зависи от човеколюбието на Господа, Който ви рече: Ще излича като мъгла твоите беззакония и твоите грехове - като облак (Ис. 44:22). А вие, като се удостоите с името верни, за които е писано: а рабите Си ще назове с друго име, с което, който се благославя на земята (Ис. 65:15-16), ще речете с веселие: Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата (Еф. 1:3), в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат (Еф. 1:7), каквато Той изобилно ни дарува и тъй нататък (Еф. 1:8); и още: Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна (Еф. 2:4), и нас, макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа и прочее (Еф. 2:5). Подобно на това хвалете Господа на всички блага думайки: А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога, Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго, Когото изобилно изля върху нас чрез Иисуса Христа, нашия Спасител, та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот (Тит. 3:4-7). Щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви (Еф. 1:17-18) и да устрои Той тъй, че и делата, и словата, и мислите ви да бъдат добри. Защото Нему подобава слава, чест и власт чрез нашия Господ Иисус Христос, и със Светия Дух, сега и всякога и в безкрайните векове на вечността. Амин.

Пет тайновъведителни слова към новопросветените

Свт. Кирил Йерусалимски - Седемнадесето огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, в което се предлага продължение на учението за Светия Дух; и също върху думите от първото послание към Коринтяни: едному се дава чрез Духа слово на мъдрост и така нататък (1Кор. 12:8).]

1. В предишното поучение доколкото можахме предложихме на вашата любов, о, слушатели, известна част от свидетелствата за Светия Дух. Сега, по волята Божия, ще приведем, доколкото успеем, и останалите свидетелства от Новия Завет. По-рано, за да не отегчавам слуха ви, възпрях вашата ревност (защото със словото за Светия Дух никога не е възможно да се наситим); сега ще предложим някоя част от това, което остана да се каже. Аз сега чистосърдечно признавам, че нашата немощ не може да вмести всичко, речено за това в Писанието. Впрочем и сега няма да прибягвам към човешко мъдруване, понеже е безполезно. Ще предложа само това, което се съдържа в Свещеното Писание, защото то е съвършено безопасно, по думите на свети апостол Павел, който казва: това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно (1Кор.2:13). Ние постъпваме като пътешестващите или плаващите, които като имат една цел в далечния си път, макар и с усърдие да бързат да я стигнат, обаче поради немощта човешка обикновено се спират за почивка в някои градове и пристанища.

2. Макар че ние разделяме нашите разсъждения за Светия Дух, обаче Самият Той е неразделим и един и същ. Също както и в нашите беседи за Отца веднъж бе предлагано учението за Неговото единовластие, друг път за това, защо Той Се нарича Отец и Вседържител, а понякога за това, че Той е Творец на всичко, но между различаването на поученията не се разделяше вярата и имаше и има само един край на благочестието. И както в беседите за Еднородния Син Божи веднъж учехме за Неговата Божественост, друг път за човешката Му природа и макар да разделяхме учението за нашия Господ Иисус Христос на многочислени разсъждения, обаче проповядвахме неразделима вяра в Него, така и сега като разделяме по различен начин нашите поучения за Светия Дух, ние проповядваме неразделна вяра в Него. Защото един и същ е Духът, разделящ дарбите по особеностите на всекиго, както е Нему угодно, но самият Той пребивава неделим. Тъй като Утешителят не е някой друг, различен от Светия Дух, но е един и същи, само наричан с различни имена. Той има живот, самобитие; говори, действа и е Осветител на всички разумни същества, сътворени от Бога чрез Христа, т.е. на Ангели и на човеци.

3. За да не би поради различните наименования на Светия Дух някои по невежеството си да не помислят, че това са били различни духове, а не един и същ Дух, Който е един, то за да те предпази, Съборната Църква предаде в изповеданието на вярата да се вярва в един Дух Свети, Утешителя, Който е говорил чрез пророците, та да знаеш, че макар да са много имената, но един е Свети Дух. Та за тези имена, като избрахме някои от многото, ще говорим сега.

4. Нарича се Той просто Дух, както бе прочетено сега: едному се дава чрез Духа слово на мъдрост (1Кор. 12:8). Нарича се Дух на истината, както рече Спасителят: А кога дойде Оня, Духът на истината (Йоан 16:13). Нарича се Утешител, както рече Спасителят: ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас (Йоан 16:7). А че Той е един и същ, но наричан с различни имена, се вижда ясно от следното. Защото за това, че Дух Свети е същият, Който е и Утешителят, е речено: А Утешителят, Дух Светий (Йоан 14:26). Пък относно това, че Утешителят е същият, Който е и Духът на истината, е речено тъй: ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки, Духът на истината (Йоан 14:16-17). И още: А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината (Йоан 15:26). Нарича се Той и Дух Божи, както е писано: и Йоан  видя Духа Божий да слиза като гълъб (Мат. 3:16); а другаде: понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии (Рим. 8:14). Нарича се и Дух на Отца, както казва Спасителят: не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас. (Мат. 10:20); и пак Павел: Затова прекланям колене пред Отца, и т. н., да ви даде... да се утвърдите чрез Духа Му (Еф. 3:14, 16). Нарича се и Дух Господен, както рече Петър: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен (Деян. 5:9). Нарича се също Дух Божи и на същото място Дух на Христа, както пише Павел: Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов (Рим. 8:9). Нарича се още Дух на Сина Божи, както е казано: понеже сте синове, изпрати Бог Духа на Своя Син. Нарича се в особеност Дух Христов, както е писано: кое и какво време е посочвал Христовият Дух (1Пет. 1:11). А на друго място: с вашата молитва и чрез съдействие на Духа Иисус Христов (Флп. 1:19).

5. Освен тези, ще намериш и още много други названия за Светия Дух. Нарича се Дух на освещението, както е писано: по духа на освещението (Рим. 1:4). Нарича се Дух на осиновението, както рече Павел: защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! (Рим. 8:15). Нарича се и Дух на откровение, както е писано: да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете (Еф. 1:17). Нарича се и Дух на обещанието, както казва отново Павел: чрез Него и вие... бидохте запечатани с обещания Свети Дух (Еф. 1:13). Нарича се и Дух на благодатта, по думите на все същия апостол: и е похулил Духа на благодатта (Евр. 10:29). Нарича се с много други подобни имена. Ти ясно чу още в предишното поучение, че в псалмите Той понякога бива наречен благ (Пс. 142:10), понякога властен (Пс. 50:14). А в пророчеството на Исаия се нарича Дух на премъдрост и разум, на съвет и крепост, на знание и благочестие и Дух на страх Господен (ср. Ис. 11:2-3). Всичко това, казано и преди и сега, потвърждава, че макар имената да са различни, но Свети Дух е един и същ, имащ живот и самобитие и винаги пребиваващ с Отца и Сина; не изричан или дишан от устата и словото на Отца или Сина, нито витаещ във въздуха, а съществуващ самолично; Самият Той говорещ и действащ, устройващ и освещаващ, понеже неразделен, съвкупен и единен е спасителният за нас промисъл на Отца и Сина и Светия Дух, както казахме по-рано. Понеже искам да помните наскоро казаното от мен и в съвършенство да знаете, че не е един в закона и пророците, а друг в Евангелието и апостолите, а един и същ е Свети Дух във Ветхия и в Новия Завет, Който изрече Божественото Писание.

6. Същият този Дух Свети слезе върху Светата Дева Мария. Защото, когато Христос Единородният трябваше да Се роди, силата на Вишния Я осени и Светият Дух, слизайки върху Нея, Я освети, за да може Тя да приеме Този, чрез Когото произлезе всичко. Няма нужда да говоря много за това, за да те науча, че това раждане бе нескверно и чисто, защото знаеш, че Гавриил Й рече: „Аз Ти предвъзвестявам каквото следва да се случи, но не действам в него. Макар да съм Архангел, но знам дълга си и Ти възвестявам радост. А как ще родиш, това зависи не от моето дарование. Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий“ (Лк. 1:35).

7. Този Свети Дух действаше в Елисавета. Защото Той бива не само в девици, но се приближава и към съчеталите се с мъж, ако бракът е по закон: и Елисавета се изпълни с Духа Светаго (Лк. 1:41) и пророкувá. И тази добра рабиня говори за Господа: И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? (Лк. 1:43). Ублажаваше Я Елисавета. А като се изпълни с този Свети Дух, Захария, бащата на Йоан, пророчестваше, говорейки за това, колко много блага ще донесе Единородният и за това, че Йоан чрез кръщаването ще бъде Негов Предтеча. От този Свети Дух бе известен и праведния Симеон, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен (Лк. 2:26) и, като възприе Този Христос на ръце в храма, ясно свидетелстваше за Него.

8. И Йоан, изпълнен с Дух Свети още в утробата на майка си, за това бе осветен от Него, за да кръсти Господа. Сам той не даваше Духа, но проповядваше за Този, Който дава Духа, затова и казваше: аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми и прочее, Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън (Мат.3:11). Защо с огън? Защото във вид на огнени езици бе съшествието на Светия Дух, за което с радост казва Спасителят: Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал! (Лк. 12:49).

9. Този Свети Дух слезе, когато Господ Се кръсти, та да не бъде скрита славата на Кръстения, както рече Йоан: но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий (Йоан 1:33). Но забележи, какво казва Евангелието: отвориха Му се небесата (Мат. 3:16). Отвориха се поради славата на Слизащия. И ето, - казва - отвориха Му се небесата... и видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него (Йоан 1:32), т.е. слезе Сам по Своя воля. Защото подобаваше, както обясняват някои, начатъците и преимущественото действие на Духа Свети, които се даруват на кръщаваните, да бъдат съобщени на човешкото естество на Спасителя, Който ни дарува тази благодат. А пък в образ на гълъб слезе Той, може би, както казват някои, в съответствие с изобразилата Го чиста и беззлобна гълъбица, която се принася в жертва при молитвите за раждане на деца и отпускане на греховете. Понеже бе гадателно предсказано, че Христос ще разкрие Себе Си точно по този очевиден начин. Защото в песните за Жениха се възвестява и казва: очите му - като гълъби край водни потоци (Песен 5:12).

10. Тази гълъбица отчасти е предизобразена, по мнението на някои, от гълъбицата на Ной. Тъй като както при него посредством дърво и вода се извърши спасение за тези с него, а същевременно започна ново битие и гълъбицата привечер се върна при него с маслинов лист, - по подобен начин, казват тези тълкуватели, и Свети Дух слезе върху истинския Ной, причинителя на друго битие, Който съединява ведно волите на всички народи, които бяха предизобразени от различните видове животни, които бяха в ковчега. Понеже при Неговото пришествие духовните вълци пасат заедно с агнетата и в Неговата Църква телец и вол и лъв пасат заедно, тъй като и досега виждаме, че църковните учители ръководят и учат земните властници. И така, тази духовна гълъбица слезе по време на Кръщението, та да покаже, според обяснението на някои, че това е Същият Онзи, Който чрез Кръстното Дърво ще спаси вярващите и привечер чрез Своята смърт ще дарува спасение.

11. Но това може да се обясни и другояче, обаче по-добре сега да чуем, какво казва за Светия Дух Самият Спасител: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие (Йоан 3:5). А за това, че тази благодат е от Отца, Той казва: колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светий на ония, които Му искат (Лк. 11:13). А за това, че на Бог трябва да се кланяме с дух, казва: Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина (Йоан 4:23-24). И още: Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух и т. н. (Мат. 12:28), а след малко: Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците (Мат. 12:31). И веднага след това: ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят (Мат. 12:32). Другаде пък казва: И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки, Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде (Йоан 14:16-17). И пак: Това ви казах, бидейки с вас. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил (Йоан 14:25-26). И още: А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене (Йоан 15:26). А на друго място Спасителят рече: ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя; и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд (Йоан 16:7-8). И после още: Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе (Йоан 16:12). А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето (Йоан 16:13). Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести (Йоан 16:14). Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести (Йоан 16:15). Аз сега ти предложих свидетелства на Самия Единороден, та да не се вслушваш в човешки думи.

12. Този Дух Светий Спасителят дарува на апостолите, тъй като е писано: И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат (Йоан 20:22-23). Това е второто духване, понеже първото е загубено от съзнателни грехове (виж Бит.2:7). За това второто е писано: Подига се против тебе разрушител (Наум 2:1). Подига се откъде? От ада. Защото Евангелието известява, че това Негово духване бе след Възкресението. И макар сега да дава благодат, но желае да даде нещо по-голямо и казва на апостолите: „Аз съм готов да дам и сега, но още не можете да поемете. Приемете засега благодат в мярата, в която можете да поемете. Прочее, очаквайте и нещо повече. А вие стойте в град Йерусалим, докле се облечете в сила отгоре (Лк. 24:49). Засега приемете малко, тогава ще получите в пълна мяра. Защото често се случва приемащият несъвършено да използва, каквото му е дадено, обаче обличащият се се покрива с одежди от всички страни. Не се бойте, казва Той, от оръжието на дявола и от стрелите му, понеже ще имате силата на Светия Дух“ (помнете, какво ви се каза наскоро, че Дух Светий не се разделя, а само благодатта пращана чрез Него).

13. И така, Иисус Се възнесе са небето и изпълни обещанието. Той рече на учениците: Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител (Йоан 14:16). Те пребиваваха в Йерусалим като очакваха слизането на Свети Дух и при настъпването на Петдесетница (виж Деян. 2:2) в този град Йерусалим (и това предимство имаме ние: благата, за които говорим са дадени не някъде си, а у нас са дарувани), в деня, казвам, на Петдесетница, когато те бяха заедно, слезе от небето Утешителят, съхраняващ и освещаващ Църквата, промислящ за душите, кормчия на страдащите от буря, просвещаващ заблудените, награждаващ подвижниците и увенчаващ победителите.

14. А слезе Той затова, за да облече в сила и да кръсти апостолите. Защото рече Господ: вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий (Деян. 1:5). Не е това частна благодат, а съвършена сила. Понеже както оня, който се потапя във водите и се кръщава, бива обкръжен от всички страни от води, така и апостолите се кръстиха съвършено с Дух Светий. Но водата умива външността, а Дух Светий кръщава всичката вътрешност на душата и защо се чудиш? Ето ти осезаем пример, който макар да е дребен и маловажен, но е полезен за простите хора: ако огънят, като прониква в твърдостта на желязото, цялото го прави огнено, така че хладното става горещо и тъмното става светло, ако (казвам) огънят, бидейки тяло, влиза в тялото на желязото и там безпрепятствено извършва своето действие, то защо да се чудим, ако Светият Дух прониква в самата вътрешност на душата?

15. Но за да не остане скрито величието на тази слязла благодат, тя възгърмя като небесна тръба: И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър (Деян. 2:2). Какво означава нейното слизане? За да могат и очи да видят огнените езици, и уши да чуят шума: и напълни цялата къща, дето седяха (Деян. 2:2). Тази къща стана вместилище на духовна вода. Учениците бяха вътре и цялата къща се изпълни с нея. Така че по обещание те се кръстиха с цялото същество, облякоха се с душа и тяло в Божествените спасителни одежди: И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий (Деян. 2:3-4). Приеха те огън не изгарящ, а спасителен, огън изтребващ тръните на греховете, а просвещаващ душата. Този огън сега предстои да дойде и върху вас и да изгори и изтреби тръните на вашите грехове, а скъпоценната придобивка на вашите души още повече да просвети и да ви дарува благодат. Защото тогава Той я дарува на апостолите. А във вид на огнени езици се спусна върху им затова, та чрез огнените езици да увенчае главите им с нови духовни венци. Пламенният меч преди заграждаше входа на рая, а спасителният огнен език възвърна благодатта.

16. И наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят (Деян. 2:4). Галилейците Петър и Андрей се изразяваха ту на персийски, ту на мидийски език; Йоан и останалите апостоли говориха на всякакви езици пред езичниците. Защото не сега са започнали да се събират тук отвсякъде в множества другоземци, а от тогава. Къде ще се намери учител, който внезапно да научи това, което те без да се учат узнаха? Колко години при ръководство на граматиката и по други начини се учат хората на гръцки език, за да могат добре да говорят на него и все пак не всички наравно говорят: риторът говори добре, граматикът понякога не толкова добре, а знаещият граматиката не знае въпросите на философията. Дух Свети обаче изведнъж ги научава на много езици, които апостолите преди това изобщо не са знаели. Това е наистина велика мъдрост;  това е Божествена сила. Как може да се сравни дълговременното им невежество с пълното, многообразно, необичайно, внезапно разкрило се действие на езиците?

17. В слушащия народ произлезе смесване. Второ смесване, противоположно на първото, зло вавилонско смесване, понеже в онова смесване на езиците имаше разделение на волята, тъй като замисълът бе богопротивен. А в това – утвърждение и съединение на мисълта, понеже целта тук беше благочестието. Чрез онова стана отпадането, пак чрез такова е и възстановяването. Чулите това му се учудваха и казваха: тия, които говорят, не са ли всички галилейци? (Деян. 2:7). Хич не е чудно, че не знаете, защото и Никодим не знаеше, как дохожда Духът и му бе речено: Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива (Йоан 3:8). Така и аз не мога да ви науча, какво е Той по същността Си.

18. А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили (Деян. 2:13). Истината казваха, но с присмех. Виното наистина бе ново, благодатта на Новия Завет. Но това ново вино е от духовното лозе, което вече много пъти донасяше плодове в пророците, а в Новия Завет процъфтя в съвършенство. Защото както вещественото лозе, винаги пребиваващо еднакво, в известно време дава нови плодове, така и този Дух, като пребивава винаги такъв, какъвто Той е и като бе действал многократно в пророците, сега показа нещо ново и чудно. Защото и на отците се даваше благодат, но тук тя преизобилства. Понеже там само се приобщиха към Светия Дух, а тук се кръстиха с Него в съвършенство.

19. Но Петър, който имаше Светия Дух и знаеше, Кого има в себе си, рече: мъже иудеи (Деян. 2:14), които знаете пророк Иоил, но не разбирате, какво е написано у него: тия не са пияни, както вие мислите (Деян. 2:15). Напиха се те, но не с това, което вие предполагате, а с това, за което е писано: ще се опиват от тлъстината на Твоя дом и с потоци от сладост ще ги напоиш (Пс. 35:9). Напиха се с трезво напиване, което умъртвява греха и оживотворява сърцето, с напиване противоположно на телесното напиване: защото онова причинява забравяне на каквото се е знаело, а това произвежда познание за неща непознати. Напиха се като отпиха вино от духовната лоза, Която казва за Себе си: „Аз съм лозата, вие пръчките (Йоан 15:5). Ако пък не ми вярвате, то разберете истината на думите ми поради самото време: защото е трети час през деня (Деян. 2:15). Защото в третия час, по думите на Марк, Разпнатият в третия час сега изпрати тази благодат. Понеже не е различна благодатта на Разпнатия от тази на сега Действащия, но Този, Който бе разпнат и обеща, сега изпълнява Своето обещание. Ако пък искате да имате свидетелство, то слушайте, какво казва Петър: но това е реченото чрез пророк Иоиля: „и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът“ (Деян. 2:16-17). Чрез думата „ще излея“ се изобразява изобилното дарование: понеже Бог не с мярка Му дава Духа. Отец люби Сина, и всичко е дал в ръката Му (Йоан 3:34-35). Даде Му Той власт да дава и благодатта на Всесветия Дух на когото Той благоволи. Ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват (Деян. 2:17; Иоил 2:28); и после: И в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват (Деян. 2:18; Иоил 2:28). Дух Светий не гледа на лице: Той не търси външни преимущества, а благочестие на душата, и богатите да не се превъзнасят, и бедните да не униват; но всеки да приготвя само себе си за приемане на небесната благодат.

20. Много нещо вече ви бе казано и сигурно слухът ви се умори, но още повече остана и наистина, за да се изложи учението за Светия Дух ще трябва и трето поучение, ще трябват много поучения. Но простете ми за това; макар че поради настъпването на светия празник Пасха аз сега удължих словото си, обаче всичките свидетелства, които би надлежало да предложа от Новия Завет не можах да предложа. Не са приведени още много свидетелства от Деяния на апостолите, където се разказва, как благодатта на Светия Дух действаше в Петър и у всичките апостоли заедно; не са приведени също много свидетелства от Съборните послания и от четиринадесетте послания Павлови. От всичките тези Писания като цветя от велика морава сега ще се постараем да съберем поне малко свидетелства, та да ги споменем.

21. Със силата на Светия Дух, по волята на Отца и Сина Петър се изправи с единайсетте, издигна глас (Деян. 2:14) (понеже е речено): възвиси силно гласа си, благовестителю Йерусалиме! (Ис. 40:9) и с духовната мрежа на своите слова улови около три хиляди души. Толкова силно бе действието на благодатта във всичките апостоли, че същите онези иудеи, които разпнаха Христа, в толкова голямо множество повярваха, кръстиха се в името Христово и постоянно пребиваваха в ученичество у апостолите и в молитви. По-късно, със същата сила на Светия Дух Петър и Йоан , когато влизаха в храма за молитва в деветия час на деня при червената порта, изцериха с името на Иисус сакатия по рождение, който беше на четиридесет години (виж Деян. 3:1-2,12) (та да се изпълни реченото: Тогава хромият ще скочи като елен (Ис. 35:6); с мрежата на духовното учение уловиха пет хиляди души изведнъж повярвали, а заблудилите се първенци народни и първосвещеници изобличаваха не със своята мъдрост, понеже те бяха люде неуки и прости, а с действието на Светия Дух, тъй като е писано: Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светий, им рече (Деян. 4:8). И чрез дванадесетте апостоли благодатта на Светия Дух толкова силно действаше във вярващите, че при тях сърцето и душата бяха единни, а също така и употребата на имуществото беше обща. И доколкото притежателите на имоти и къщи с благоговение донасяха цената за продаденото имущество, то сред тях нямаше никой беден. Когато пък Анания и Сапфира дръзнаха да излъжат пред Светия Дух, възприеха достойно наказание.

22. А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса (Деян. 5:12). И такава духовна благодат се изливаше върху апостолите, че те бяха страшни въпреки цялата си кротост. От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше (Деян. 5:13); А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени (Деян. 5:14). Улиците се напълниха с болни, лежащи по постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях (Деян. 5:15). Стичаха се в Йерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха (Деян. 5:16) с тази сила на Светия Дух.

23. Също тъй дванадесетте апостоли, като бяха хвърлени от първосвещениците в тъмницата, когато по чуден начин бяха изведени от нея в нощно време от Ангела и бяха доведени от храма в съдилището, то безстрашно ги изобличаваха в своето слово към тях за Христа. Добавиха към това и, че и Дух Светий... Бог даде на ония, които Му се покоряват (Деян. 5:32); и след като бяха бити, излязоха... радостни (Деян. 5:41) и не преставаха да поучават и благовестят за Иисуса Христа (Деян. 5:42).

24. Не само в дванадесетте апостоли действаше благодатта на Светия Дух, но и в първородните синове на безплодната някога Църква, т. е. в седемте дякони. Тъй като те бяха избрани, както е писано: изпълнени с Дух Светий и с мъдрост (Деян. 6:3). Достойният за името си Стефан, един от тях, начатък на мъчениците, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий (Деян. 6:5), вършеше големи чудеса и личби между народа (Деян. 6:8), а препиращите се с него побеждаваше - не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше (Деян. 6:10). Когато пък беше оклеветен и доведен в съдилището, сияеше с ангелска светлина: И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел (Деян. 6:15). А когато с мъдър отговор изобличи твърдоглавите иудеи, необрязани по сърце и уши, винаги упорстващи срещу Светия Дух, то съзря небесата отворени, видя Сина Човечески стоящ отдясно на Бога, видя това не със своя сила, но както казва Божественото Писание, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога (Деян. 7:55).

25. Със същата сила на Светия Дух и Филип някога в самарийския град с името Христово изгонваше нечисти духове, които излизаха със страшен вопъл, изцеряваше разслабени и хроми и множество повярвали хора довеждаше при Христа, а пък Петър и Йоан, като пристигнаха там, с молитва и възлагане на ръце преподаваха на вярващите Светия Дух, за Когото по справедливост бе счетен недостоен само Симон влъхва. А някога същият този Филип, бидейки призован от Ангел Господен да иде и обърне благоговейния етиопски евнух, ясно чу: приближи се и се допри до тая колесница (Деян. 8:29), научи етиопеца и прати в Етиопия проповедник Христов, както е писано: Етиопия ще простре ръце към Бога (Пс. 67:32), след което, взет от Ангел, проповядваше Евангелието в други градове.

26. С този Свети Дух се изпълни Павел, след като бе призован от нашия Господ Иисус Христос. Свидетел на това е благочестивият Анания в Дамаск, който му рече: Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий (Деян. 9:17). Този Свети Дух веднага подейства: на слепия с очите Павел дарува прозрение, а душата му запечата със Своята благодат, направи го избрано оръдие да носи името на явилия му Се Господ на царе и синове Израилеви, та някогашния гонител направи проповедник и добър раб, понеже той изпълни всички земи от Йерусалим до Илирия с евангелското учение, поучаваше и в Рим, а по ревността си стигна с проповед чак в Испания, понесе безчислени трудове е извърши личби и чудеса. Но засега достатъчно за него.

27. Със силата на Светия Дух върховният апостол и притежаващ ключовете от Царството Небесно Петър в Лида, която сега е Диоспол, изцери разслабения Еней, в Иопия възкреси от мъртвите добродетелната Тавита, в горницата на къщата в изстъпление видя небето отворено и чрез слизащия от там съд подобен на плащеница, изпълнен с най-различни и разнородни животни, ясно се научи да не счита за нечист и скверен нито един човек, пък бил той и елин и, когато бе извикан от Корнилий, ясно чу от същия Свети Дух: ето, търсят те трима души. Стани, слез и иди с тях, без да се двоумиш ни най-малко; защото Аз ги пратих (Деян. 10:19-20). И за да покаже ясно, че и езичниците могат да бъдат причастни на благодатта на Светия Дух, то когато Петър пристигна в Кесария и поучаваше за Христа, Писанието казва за Корнилий и тези с него: Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото (Деян. 10:44), така че и вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа (Деян. 10:45).

28. И когато започна да се разпространява проповедта за Христа в Антиохия, славния град Сирийски, от тук бе пратен там Варнава, добър помощник, мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра (Деян. 11:24). Той, като видя обилната жътва от вярващи в Христа, доведе от Тарс в Антиохия сподвижника Павел. И понеже множество народ бе поучавано и събирано в църквата, то първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни (Деян. 11:26). Аз смятам, че това отдавна предвъзвестено от Господа ново име е дадено на вярващите от Светия Дух. Когато се изля върху Антиохия голяма благодат от Бога, там се явиха пророци и учители, сред тях и Агав. Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал (Деян. 13:2). И след възлагане на ръце върху им те бяха пратени от Светия Дух. Така че се вижда, че Дух Светий, Който говори и изпраща, е жив, самосъщностен и действащ, както казахме за това по-горе.

29. Този Свети Дух заедно с Отца и Сина, като постанови Новия Завет във Вселенската Църква, ни освободи от тежкото бреме на закона: тук имам предвид установленията за чистата и нечиста храна, за съботата и новомесечието, за обрязването, за поръсванията и жертвоприношенията. Защото всички те, бидейки дадени временно, имат сянката на бъдещите блага (Евр. 10:11), така че при явяването на самото нещо, по справедливост бяха изоставени. Тъй като поради спора, произлязъл от ония, които твърдяха, че трябва да се обрязва и да се съблюдават обредите Моисееви, в Йерусалим бяха пратени Павел и Варнава и намиращите се тук апостоли с написаното послание освободиха цялата вселена от всичко законово и предобразно. Впрочем те не си присвоиха правото да се разпореждат с толкова важно нещо, а в написаното Послание изповядват: Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща: да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство (Деян. 15:28-29). С това писание те ясно показаха, че макар то да бе писано от апостолите – човеци, но с действието на Духа стана закон за вселената и като приеха този закон, Варнава и Павел го направиха действащ в целия свят.

30. Като продължих до тук словото си, моля ви, възлюбени, а особено моля живеещия в Павел Дух прошка, ако поради моята слабост и вашата, слушатели, умора, не можах да ви кажа всичко. Понеже мога ли да повествувам, както се полага, за чудните дела, които със силата на Светия Дух и в името Христово са извършени от него в Кипър над Елим влъхвата, в Листра, където изцери хромия, в Киликия, Фригия, Галатия, Мизия и Македония, или пък това, което извърши във Филипи – тук имам предвид неговата проровед и изгонването с името Христово на прорицаващия дух, а през нощта след разтърсването на тъмницата, спасението посредством кръщение на тъмничния пазач с целия му дом, или пък това, което той свърши в Солун и произведе проповедта му посред Атина в Ареопага, или как поучаваше из цяла Ахая? Мога ли както трябва да изкажа делата, извършени чрез Павел в Ефес от Светия Дух, Когото, обитаващите там, както не Го знаеха преди, го познаха чрез Павловото учение? Защото, когато Павел възложи ръце и когато слезе върху им Дух Свети, те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват (Деян. 19:6). Такава беше в него благодатта на Светия Дух, че не само самият той с докосването си лекуваше, но и взиманите от тялото му кърпи и убруси изцеряваха болести и прогонваха зли духове. Даже занимавалите се с чародейство като събраха книгите си, горяха ги пред всички (Деян. 19:19).

31. Да не споменавам за делото му в Троада над Евтих, който като падна посред сън от третия етаж долу, беше намерен мъртъв и възкресен от Павел. Ще премълча и за беседата му с ефеските презвитери, които привика в Милет и ясно им рече: освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби (Деян. 20:23), тъй като с думите „по всички градове“ Павел ясно показа, че извършените от него във всеки град чудеса са произведени с действие на Светия Дух, по Божествен подтик и в името на говорилия в него Христос. По силата на Този Свети Дух същият Павел побърза да пристигне в светия град Йерусалим. Въпреки че Агав предрече чрез Духа, какво ще му се случи тук, той обаче не преставаше с дръзновение да проповядва за Христа. Като бе доведен в Кесария посред съдилището, ту пред Феликс, ту пред управителя Фист и цар Агрипа, Павел толкова силно имаше от Светия Дух благодатта на премъдрост, че даже самият иудейски цар Агрипа рече: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин (Деян. 26:28). Същият Дух Свети опази Павел от вреда, когато той бе ухапан от ехидна на остров Малта и извърши чрез Него различни изцерения над болните. Същият Свети Дух накрая доведе до царстващия Рим този проповедник Христов, който някога беше гонител, където той мнозина живеещи там иудеи убеди да вярват в Христа, а на противящите се ясно рече: добре е рекъл Дух Светий на отците ни чрез пророк Исаия и прочее (Деян. 28:25).

32. А че Павел и всички подобни на него апостоли и останалите след тях вярващи в Отца и Сина и Светия Дух [Единосъщния] бяха изпълнени от Дух Свети, за това изслушай, какво ясно пише Павел в своите Послания: И словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила (1Кор. 2:4); а другаде: Той ни и запечата (ср. 2 Кор.1:22). Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа (2Кор. 5:5). И още: Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух (Рим. 8:11). Също така в Посланието до Тимотей: Запази добрия залог чрез Духа Светаго, Който живее в нас (2Тим. 1:14).

33. А че Дух Свети е самосъщностен, и живее, и говори, и предсказва, за това беше многократно казано от мен и преди. И Павел ясно пише до Тимотей: Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата (1Тим. 4:1), което и виждаме в разделенията на Църквата, каквито имаше не само в миналото, но и в наше време, защото заблудата на еретиците е различна и многообразна. И на друго място пак той казва: която не беше възвестена на синовете човешки от предишните поколения, както сега се откри на светите Му апостоли и пророци чрез Духа Светаго и нататък (Еф. 3:5). И още: Поради това, както Светий Дух казва (Евр. 3:7). Също така: свидетелствува ни и Дух Светий (Евр. 10:15). И на друго място призовава въоръжените с правда като казва: вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово; с всяка молитва и просба молете се духом (Еф. 6:17-18). И също: И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух, като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни (Еф. 5:18-19). И още: Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас (2Кор. 13:13).

34. Всичко това и още много пропуснато тук представя самосъщностната, освещаваща и действаща сила на Светия Дух. Тъй като не би ми стигнало време за повествование, ако бих поискал да изложа останалите свидетелства за Светия Дух от четиринадесетте Послания на апостол Павел, в които той разнообразно, достатъчно и благочестиво учи за Него. Прочее, Самият Всемогъщ Дух Светий да прости това, което пропуснах поради недостиг на време, а на вас, слушатели, да даде съвършено познание за пропуснатото. Защото прилежните от вас ще го узнаят от многократно четене на Божественото Писание, а от тези двете и от по-рано изложените поучения още повече ще се утвърдят във вярата в единия Бог Отец Вседържител и в нашия Господ Иисус Христос, Сина Му Единороден и в Светия Дух, Утешителя. Въпреки че самата дума и названието Дух в Божественото Писание да се отнася към всичките три Лица, защото е казано за Отца: Бог е Дух, както е написано в Евангелието от Йоан (4:24); и за Сина: Духът на живота ни, Христос Господ (ср. Плач 4:20), както казва пророк Йеремия; и за Светия Дух: А Утешителят, Дух Светий (Йоан 14:26), както бе казано; обаче учението на вярата, благочестиво разбирано, отхвърля Савелиевата заблуда. И така, да се върнем в разсъжденията си към това, което се налага и ще бъде полезно за вас да кажа.

35. Пази се да не пристъпиш към тези, които кръщават, подобно на Симон с лицемерие, без да се грижиш в сърцето си за истината. Нашата работа е да засвидетелстваме, а твоята – да се утвърждаваш. Стоиш ли във вярата, блажен си, ако пък изпаднеш в неверие, то оттук нататък остави неверието и бъди уверен. По време на кръщението, когато пристъпиш към епископи, или презвитери, или дякони (навсякъде има благодат – и в селата, и в градовете, сред простите хора и сред учените, сред робите и свободните, понеже благодатта не е от човеците, а от Бога се дава чрез хората), пристъпи към кръщаващия, но като пристъпваш, не гледай на лице този, когото виждаш, а се дръж в мислите си към Този Свети Дух, за Когото беседваме сега. Защото Той е готов да запечата душата ти. И ще ти даде той печат наистина небесен и Божествен, от който се ужасяват дяволите, както е и писано: и като повярвахте в Него, бидохте запечатани с обещания Светий Дух (Еф. 1:13).

36. Но Той изпитва душата и не хвърля бисера на свинете. Ако лицемериш, то хората сега ще те кръстят, а Духът няма да те кръсти. Ако пък пристъпваш с вяра, то човеците ще извършат видимото, а Дух Свети ще приобщи невидимото. Ти за кратко време ще бъдеш подложен на важно изпитание, на избор във велико войнство. Ако пропилееш това време, то ще ти е невъзможно да поправиш злината. Ако се сподобиш с благодатта, то ще се просвети душата ти: ще получиш сила, каквато не си имал, ще получиш оръжие, страшно за злите духове. И ако не престанеш да носиш това оръжие, а пазиш печата върху душата, то злият дух няма да пристъпи към теб, защото се страхува, понеже с Духа Божи се прогонват злите духове.

37. Ако повярваш, не само че ще получиш отпущане на греховете, но и ще извършиш дела, превишаващи човешките сили. Дай Бог да се удостоиш и с пророческия дар. Ти ще получиш благодат в тази мяра, в която ще съумееш да вместиш, а не в тази, в която аз говоря. Аз трябва да говоря за малкото, а ти да получиш повече, защото вярата е велика сделка. Утешителят винаги ще те пази, ще се грижи за тебе като за Свой воин, когато влизаш, и когато излизаш, и когато зло се замисля против тебе. Той ще ти даде всякакъв вид дарове, ако не Го оскърбиш с грехове. Понеже е писано: И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за в деня на избавлението (Еф. 4:30). Как, възлюбени, да се съхранява благодатта? Бъдете готови да приемете благодат и като я приемете да не я занемарявате.

38. Нека Сам Бог на всичко, Който е говорил чрез Дух Свети в пророците, Който Го изпрати тук в деня Петдесетница върху апостолите, Сам Той да Го прати и върху вас и чрез Него да съхрани и нас, като благотвори на всички нас, за да принасяте винаги плодовете на Светия Дух: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22-23), в Христа Иисуса, нашия Господ; чрез Него и с Него слава на Отца заедно със Светия Дух, и сега и винаги и във вечни векове. Амин.

Осемнадесето поучение