сряда, 18 септември 2024 г.

Св. Симеон Нови Богослов, Слово 33: Към причастяващите се с Божествените Тайни. И за това кой се причастява недостойно.


Както когато някой благороден и богат човек, изоставяйки проправения и обичаен път и тръгвайки към пуста и непроходима местност, и там попадне в ръцете на разбойници, които, като го сграбчат, съблекат му хубавите одежди и го облекат в рубище, напоено с кръв и всякакви нечистотии, и след това, задържайки го при себе си, го карат и него заедно с тях да преяжда, да се напива и да върши срамни дела, както и да разбойничи като тях, и с течение на времето да привиква към техните разбойнически обичаи в многоядене, многопиене и нечисти дела, и така прилепвайки се напълно към тях, забравя и целия си род, и предишния си благороден и честен живот, поради причината, че съвсем се е охладила в него любовта, която е имал преди, към честните и благочестиви нрави и обичаи – по същия и дори още по-лош начин страда и християнинът, който, оставяйки пътя, който подобава да вървят християните, се отклонява към разпътствата на дявола, и да кажем например, оставяйки честния и трудолюбив живот, за да живее от своя си труд и да бъде доволен, но вместо това възлюбва живот със светски утехи и заради него започва да върши неправди, лъжи и кражби, а после стига и до нечистите и срамни дела на блудството. Не е ли очевидно, че такъв е попаднал в ръцете на демоните и е разсъблечен от тях от благодатта на светото Кръщение?

Ясен признак, че се е съблякъл от благодатта на светото Кръщение, е собственото му признание, че той по никакъв начин не може да спре и отсече срамната си похот и не може да се въздържи да я задоволява със срамни дела. А колко такива нещастници имаме, които са още по-нещастни, защото не разпознават и не усещат тежкото си положение?! Междувременно виждаме, че някои от тях достигат до такава лудост, че се осмеляват да се причастяват с пречистото Тяло и драгоценната Кръв Христова. Какво безсрамие и самозабрава! Горко на свещеника, който преподава на такъв Божествените Тайни, и горко на този, който се причастява с тях. Горко на този, който се причастява, защото, като се причастява след срамни дела, неочистени от покаяние и епитимия, той все повече и повече пада под властта на дявола и накрая напълно бива завладян от него; и Бог напълно изоставя такъв заради неговата срамота и нечистота, и особено за неговото безсрамие и наглост, както пише св. Евангелие за Иуда, че щом вкусил от хляба, даден му от Христа Господа, на онази божествена вечеря, веднага Сатана влезе в него (Йоан 13:27). Горко на свещеника, който го причастява, че удостоява да причасти недостоен човек и дава пречистото Тяло и скъпоценната Кръв на Христа Спасителя на онзи, който не е достоен дори да прекрачи прага на Божия храм, с когото дори е забранено на всеки християнин да яде обикновена храна заедно, както е постановил св. ап. Павел, казвайки: Но сега ви писах да не се сношавате с оногова, който, наричайки се брат, остава си блудник, или користолюбец, или идолослужител, или хулник, или пияница, или грабител; с такъв дори и да не ядете. (1Кор. 5:11). Виждате, че наистина такъв човек дори не е брат на християните, а само така се нарича.

Този, който преподава на такъв Тайните, справедливо подлежи на осъждане и поради факта, че чрез това прави човека, който съгрешава чрез отклонение от правилната мисъл и поради лекомислена небрежност, съвършен враг на Бога. Свещеникът или духовникът не трябва да преподава на такъв човек на Тайните, но следва да го подтикне към покаяние с кротки и трогателни думи, напомняйки му за ужасните мъки на ада, които грешниците непременно ще изпитат; да го вразумява и води, сякаш е сляп, и да се грижи за него, сякаш е излязъл от ума си и като страдащ от изкушението и насилието на дявола, и да се моли на Господ да отвори ушите на душата му и да му помогне да се опомни поне малко, да познае нечестието си и пак чрез покаяние да се завърне сред верните, защото такъв е неверният нечестивец. Ако той би имал благоговение и вяра в Христа и би изповядал в сърцето си, че Той е Бог, Който не желае беззаконие , пред Когото не ще се всели вършещият зло, нито беззаконниците ще пребъдат пред очите Му (Пс. 5:5-6), тогава той би се уплашил и не би дръзнал да се причастява с пречистите Му Тайни с такова лекомислие, за да не го порази ангелският меч невидимо за това.

Има мнозина в света, които заради човешкия срам, за да не се открие, че са недостойни, се осмеляват да пристъпват към Пречистите Тайни, знаейки, че са недостойни; и ако някой започне да ги възпира от такава наглост, те биха му се ядосали и дори нагрубили като груб човек, но не биха се опомнили, нито засрамили, не осъзнавайки злоумието си, но биха се противопоставили по всякакъв възможен начин онези, които им забраняват св. Причастие, и независимо от всичко биха желали да се причастяват, или по-добре казано, да се подхвърлят на крайна гибел, в безнадеждност и отхвърляне от Бога. Те би трябвало по-добре да послушат този, който им забранява да се причастяват недостойно, и да му благодарят, защото той ги избавя от най-голямото нещастие, по-голямо от което няма и никога не е имало, тъй като тези, които се причастяват недостойно, са виновни за кръвта на Христа Господа, тоест те ще бъдат осъдени заедно с Иуда и разпинателите на Господа. И какво може да бъде по-лошо и по-болезнено от това да попаднеш под същото осъждане като тези, които разпнаха Господа?

За такъв грешник би трябвало всички братя да се съберат и със сълзи да се молят на Бога, за да го предаде на сатаната за омаломощаване на плътта, та духът му да бъде спасен в деня Господен, както казва божественият Павел (1Кор. 5:5). Предаването на сатана за омаломощаване на плътта също означава, че грешникът се наказва с различни телесни немощи, страдания, рани и неизлечими болести, така че той да помъдрее, да дойде на себе си и да се покае и макар неохотно, принуден от страданието на тялото, да направи това, което не искал да прави, докато е бил здрав, та поне сега да го направи заради болестта и мъчението на плътта. Защото Бог, когато душата съгреши, наказва тялото, та като дойде на себе си, да се покае и да се спаси. Когато такъв, покаял се и поправил се, се причасти със светите Тайни, тогава великата светиня на божественото приобщение ще разкрие в него сила и власт, ще смаже греха и ще очисти душата му от склонността и похотта, които има към греха. Защото както е невъзможно огън и вода да бъдат заедно в един съд, така е невъзможно и пречистото Тяло Христово, и мерзостта на греха да бъдат заедно в един и същи християнин.

Ако някой, който обича греха и недостойно се причастява с Пречистите Тайни на Тялото и Кръвта на Спасителя, не бъде незабавно подложен на вразумителни мъки, тогава той по никакъв начин няма да избегне вечните мъки там, където са незаспиващият червей и неугасимият огън. И така, ако такъв не се бои от вечното изгаряне и непоносимите мъки заедно с дявола во веки веков, тогава нека безстрашно да се причастява. А ако се бои, тогава е по-добре за него, като се въздържа известно време от причастяване с Пречистите Тайни, да се покае, да поплаче пред Бога, да се потруди според силите си да промени волята си и да спре злия си и грешен навик, и тогава да се причасти , без опасност за душата му - и от него ще излезе сатаната, който, живеейки в него, насилствено го е подтикнал към разврат и всякаква нечистота. Защото онзи, който обича срамните и безполезни дела, ги обича не сам по себе си, а според действието на сатана, който е отначало измамник, открехвайки му само вратата на сладострастното желание, и той поставяйки там само главата си, т.е., поставяйки началото на греха, но след това малко по малко с укрепването на навика към греха, той навлиза напълно в него, завладява всички сили на душата му, ляга в сърцето му, сякаш на легло, и с действието си разпалва в него любов към срамните дела, така че да се отдава на тях с удоволствие, подобно на обсебените от бесове, които често ядат своите изпражнения с удоволствие и наслада. Това трябва да се има предвид от онзи, който по великото Божие човеколюбие, чрез действието на Божието присъствие получава известна почивка от сатанинските желания за грях, за да дойде на себе си и да прибегне към Христа, Който единствен може да изгони демоните и да изцели всяка душевна и телесна болест.

Подобава да знаем, че има пет групи хора, на които светите отци забраняват да пристъпват към св. Причастие: първата са оглашените, като още некръстени; втората - кръстените, но обикнали срамните и неправедни дела, като отстъпници от светия живот, за който са били кръстени, например: блудници, убийци, сребролюбци, грабители, оскърбители, горделиви, завистливи, злопаметни, които бидейки такива, не чувстват, че са врагове на Бога и се намират в бедствено положение, защо не се съкрушават, не плачат за греховете си и не се каят; третата група са бесноватите, ако хулят и подиграват това божествено тайнство; четвъртата са тези, които са се опомнили и са се покаяли, прекратили са греховните си дела и са се изповядали, но преминават през наложената им епитимия да стоят известно време извън църквата; и петата група са тези, у които все още не е узрял плода на покаянието, тоест, които все още не са стигнали до решението да посветят целия си живот на Бога и да живеят чист и безупречен живот в Христа. Тези пет групи очевидно са недостойни за св. Причастие. Достоен да се причасти с Пречистите Тайни е онзи, който е чист и непричастен на греховете, за които говорихме. Но когато някой от достойните се оскверни с някакво оскверняване, като човек, тогава, разбира се, и той ще се причасти недостойно, ако не измие с покаяние това, с което се е осквернил. Така и той става както такъв, който яде и пие недостойно, защото не е пристъпил достойно към Светите Тайни. Нека се удостояваме достойно да се причастяваме с Пречистите Тайни, в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото да бъде слава в безкрайните векове. Амин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар