петък, 27 август 2010 г.

15/28 август ВСЕБЛАЖЕНО УСПЕНИЕ НА ПРЕНЕПОРОЧНАТА ВЛАДИЧИЦА НАША БОГОРОДИЦА И ПРИСНОДЕВА МАРИЯ


Беседа за празника от св. Григорий Палама

 

Настоящее мое слово к любви вашей вызывается и любовию, и необходимостью. Я говорю не потому только, что, по причине своей любви к вам, желаю, чтобы спасительное слово достигло вашего боголюбивого слуха и, таким образом, напитало ваши души; но и потому, что мне весьма необходимо, совместно с похвалами в церкви, излагать величие Приснодевы и Богоматери. И как желание, будучи сугубым против обыкновенного, побуждает и склоняет, так и неизбежная необходимость вынуждает; хотя слово не может постигнуть того, что выше всяких слов, подобно тому. как глаз не может пристально взирать на солнце. А поскольку не свойственно говорить о том, что выше слов, то любовь к Богоматери должно освящать по преимуществу песнопениями. Если "честна смерть преподобных" (Пс.115, 6), и "память праведнаго с похвалами" (Притч. 10, 7), то насколько более - память Святейшей святых, чрез Которую - всякое освящение святым, - память Приснодевы и Богоматери, которую (память) нам прилично сотворить с величайшими благохвалениями? Мы ныне празднественно творим святое Успение, или преставление, чрез которое Умаленная на краткое время пред Ангелами, превзошла без сравнения Ангелов и Архангелов, и сущие над ними премирныя Силы, Своей близостию к Богу и от века предначертанными и совершившимися над Нею чудными делами. Ибо ради Нее были предречения богодухновенных пророков, чудотворения, предуказавшие на великое чудо вселенной - Сию Приснодеву и Богоматерь; установления Духа, разнообразно прообразовавшие будущую действительность; обетования о рождении Имеющей родить бессеменно Рождаемого от Бога Отца предвечно... Царь всяческих возжелал таинственной красоты Приснодевы, как предрек Давид, и в Нее вселилась воплотившаяся Сила Всевышнего не чрез мрак и огонь, как Богодухновенному Моисею, и не посредством бури и облаков, как пророку Илии явила Свое присутствие; а непосредственно, без всякой завесы Сила Вышнего осенила всепречистое и девственное чрево. Так несказанно вселилось в Нее и из Нее произошло облеченное плотию Слово Божие, и "на земли явися и с человеки поживе" (Вар. 3, 38), обожив нашу природу и даровав нам, согласно с Божественным апостолом, то "в няже желают Ангели проникнути" (1 Пет. 1, 12), и в этом - чудное прославление и пречестная слава Этой Приснодевы.
А какое слово в состоянии изъяснить то, что было после неизреченного рождения? Ибо, содействовавшая и сострадавшая свыше произведенному чрез Нее истощанию Слова Божия, Она и спрославляется вместе с Ним, по достоянию сопревозносится, прибавляя величия к чудным величиям. Но и по восшествии на Небо Воплотившегося из Нее, Она, по доставленному Ей от Него, превосходящему ум и слово величию, как бы соревновала Ему многообразными подвигами и молитвами, а также попечениями о всем мире, ободрениями проповедников во всех концах земли; и вообще для всех Она была единственной опорой и утешением, всячески содействуя благовестию Евангельскому и, ясно являя Сама на Себе и жизнь исполненную борьбы, и господство над умом и словом. Поэтому, конечно, живоносна и смерть Ее, переводящая в Небесную и бессмертную жизнь; и воспоминание ее есть радостный праздник и всемирное торжество. Руками Сына Ее был принят Богоносный дух Приснодевы; Им же немного спустя, и родственное то тело было переселено в вечную и Небесную обитель. Все это справедливо и вполне приличествовало. В самом деле, многие удостоились от века Божественного благоволения, славы и могущества, как и Давид говорит: "мне же зело честни быша друзи Твои, Боже, зело утвердишася владычествия их. Изочту их, и паче песка умножатся" (Пс. 138, 17, 18). "Многи дщери, - по Соломону, - стяжаша богатство, и многи сотвориша силу" (Притч. 31, 30). Сия же - Пречистая Дева и превознеслась над всеми и всем: Она единая, ставши между Богом и родом человеческим, сотворила Бога Сыном человека, а людей соделала сынами Божиими; Она соделала землю небом и обоготворила род человеческий; Она единая из всех превыше всякаго естества явилась Матерью Бога по естеству, а чрез несказанное рождение стала царицей всякой сущей в мире и премирной твари, и, возвышаясь таким образом над подчиненными Ей чрез Нее Самое, и, делаясь Сама причастницей высшего избрания чрез Божественного Духа, Она является высочайшей из превознесенных и блаженнейшей царицей блаженного рода.
Ныне же Имущая небесное приличное жилище, как бы Ей Самой соответствующий чертог, в который днесь переселилась от земли, предстала одесную Вседержителя "в ризах позлащенных одеяна, преиспещрена" (Пс. 44, 10), согласно изречению о Ней Псалмопевца пророка. Под одеждой позлащенной разумей боголепное тело Ее преиспещренное многоразличными добродетелями: ибо Она единая ныне вместе с Сыном в богопрославленном теле имеет небесное обиталище: поскольку земля, гроб и смерть не имели власти удержать до конца живоначальное и богоприемное тело лучшее неба и неба небес жилище. И подлинно, если душа имевшая обитающую (в ней) благодать Божию, оставляя земное, возносится к небу, как это стало ясным из многих примеров, и мы верим сему: то как могло быть не вознесено от земли на небо тело, не только принявшее в себя Единородного и Предвечного Сына Божия, неиссякаемый источник благодати, но и родившее и явившее Его? Как соделалась бы перстью, подвергшись тлению, Та, Которая, еще будучи трехлетней, и еще не имея в Себе Пренебесного Вселившегося, еще не рождшая Воплотившегося, обитала во Святом святых? Поэтому и родившее естественно тело спрославляется богоприличной славой (вместе) с Рожденным и совоскрешается, по пророческой песни, вместе с прежде воскресшим тридневно Христом, "кивот святыни" Его (Пс. 131, 8). Было и доказательство воскресения Ее из мертвых для апостолов - плащаница и погребальные одежды, одни лишь и оставленные во гробе и одни только найденные в нем пришедшими для осмотра: точно также, как было и ранее относительно Сына Ее и Господа. Но не было нужды, чтобы Она еще некое время пребывала на земле, как Сын Ее и Бог; и потому Она прямо из гроба была вознесена в пренебесное жилище, откуда сияет светозарным и Божественнейшим блеском, освещая оттуда всякое земное достояние, и за это всеми верными поклоняемая, восхваляемая и воспеваемая. Даже и то, о чем сказано в начале, что Она была унижена на краткое время пред Ангелами, (разумеем вкушение смерти), - и это должно служить к умножению во всем величия Богоматери. Поэтому и справедливо все соединяется и содействует нынешнему торжеству.
Итак, надлежало, чтобы Вместившая Исполняющего все и Сущего превыше всего и Сама достигла всего и стала превыше всего Своими добродетелями и высотою достоинства. И поэтому то, что всем от века лучшим отдельным лицам помогало становиться лучшими, и что имеют только облагодатствованные Богом (каждый в отдельности) ангелы и человеки, - все то совмещает Она в Себе, и Одна лишь преизбыточествует всем несказанно: приобретением бессмертия по смерти, и обитанием на небе во плоти вместе с Сыном и Богом, и с того времени обильным излиянием оттуда преизбыточествующей благодати всем почитающим Ее. Она даже дарует дерзновение прибегать к Ней, сущей сосудом стольких благодеяний: щедро раздает блага и никогда не прекращает для нас этого полезного подаяния и щедрой помощи.
Взирая на Сей источник и сокровищницу всякаго блага, кто-либо скажет, что Дева совершает ради добродетели и ради живущих добродетельно то, что для чувственного света и живущих под ним - солнце. Но если он перенесет мысленный взор к Солнцу, пресущественно воссиявшему людям от Девы Сей, - к Солнцу, Которое по природе и в преизбытке имеет все, что даровано Ей по благодати, то Дева тотчас представляется небом: ибо Она по благоволению Божию чрез все благодеяния стяжала наследие настолько драгоценнейшее из поднебесных и пренебесных облагодатствованных, - насколько небо более солнца, а солнце блистательнее неба.
Какое слово может описать боголепную красоту Твою, Богоматерь Дево? Ведь невозможно все Твое изложить рассуждениями и словами: поскольку все оно превосходит ум и слово. Однако же воспевать необходимо, если Ты человеколюбиво дозволяешь. Ибо Ты - вместилище всех благодатных даров и полнота всякой праведности, отображение и одушевленный образ всякой благости и всякой доброты, как единая только всецело удостоенная даров Духа, в особенности же, как единая, имевшая вселившимся во утробе Того, в Ком сокровищница всего этого, и соделавшаяся чудесною обителью для Него; и поэтому ныне, прейдя чрез смерть в бессмертие, и праведно преставившись от земли на Небо, в Пренебесные обители, Ты стала сожительницей Ему на вечное время, и там (пребываешь), не оставляя попечений о Своем достоянии, и непрестанными мольбами к Нему умилостивляя Его ко всем. Настолько ближе всех приближенных к Богу Богородица, и настолько больших почестей Она удостаивается сравнительно со всеми (разумею не земнородных только, но и всех даже Ангельских священноначалий).
О чиноначалиях их еще ранее написал Исаия: "И Серафими стояху окрест Его" (Ис. 6, 2). А о Ней опять Давид: "Предста Царица одесную Тебе" (Пс. 44, 10). Видите ли различие предстояния? Из этого различия можете уразуметь и различие чина по достоинству: ибо Серафимы - вокруг Бога, а близ Его Самого - Единая только Царица, Которая восхваляется и прославляется от Самого Бога, возвещающего как бы о Ней окружающим Его Силам (Ангельским) и говорящего, как сказано в Песни Песней: "добра еси, ближняя Моя" (Песн. 6, 3) света блистательнейшая, рая Божественного сладостнейшая и всего мира видимого и невидимого прекраснейшая. Но Она по справедливости стала не только вблизи, а и одесную: ибо, где воссел Христос на Небесах, там ныне стала и Сия, возшедшая от земли на Небо, - не только потому, что желала того, и взаимно более всех была желаема, и по самым естественным законам, но и потому, что Она есть истинный Его Престол. Сей Престол видел и Исаия среди того Херувимского лика и назвал его высоким и превознесенным (Ис. 6, 1), показывая (этим) превознесение Богоматери над Небесными Силами. Поэтому пророк и представляет этих Ангелов славящими Бога от Нее и говорящими: благословенна Слава Господня от места Его (Иез. 3, 12). Иаков же патриарх, гадательно созерцавший то же, изрек: "яко страшно место сие: несть сие, но дом Божий, и сия врата Небесная" (Быт. 28, 17). А Давид опять, соединяя в себе множество спасенных, как бы воспользовавшись некими струнами или различными звуками согласуемыми Сей Приснодевой из различных родов в одно созвучие, припевает к песни о Ней, говоря: "помяну имя Твое во всяком роде и роде: сего ради людие исповедятся Тебе в век и во век века" (Пс. 44, 18).
Видите ли, что вся тварь прославляет Сию Матерь Деву, и не в течение определенного времени, но во век и во век века? Отсюда можно уразуметь, что и Она не перестанет в продолжение всего века благотворить всей твари; говорю не о нашей только твари, а и о самих бестелесных и сверхъестественных чиноначалиях, ибо то, что они вместе с нами чрез Нее единую приобщаются и прикасаются Богу, Существу Неприкосновенному, это ясно показал Исаия: он видел, что Серафим не непосредственно взял с жертвенника уголь, но взял посредством клещи, которой он и прикоснулся к пророческим устам, подавая очищение (Ис. 6. 6). Это видение клещи было тождественно с тем великим зрелищем, которое созерцал Моисей - с купиной, объятой огнем и не сгоравшей (Исх. 3, 2). Кто не знает, что эта купина и та клеща есть Матерь Дева, неопально приявшая Огнь Божества, так как и здесь зачатию прислуживал Архангел, который чрез Нее приобщил человеческому роду Вземлющего грех мира и очистил нас через это неизреченное приобщение? И поэтому Она единая только есть посредница между сотворенной и несотворенной природой; и никто не придет к Богу, если только не озарится чрез Нее как чрез истинно Боголепный светильник, поскольку "Бог посреде Ея, и не подвижится" (Пс. 45, 6).
Если же воздаяние бывает по мере любви к Богу, и любящий Сына будет возлюблен Им и Самим Отцем, и соделается местопребыванием Обоих, таинственно вселяющихся и пребывающих в нем согласно обетованиям Господним (Ин. 14, 21), то кто возлюбит его более Матери, Которая не только Сего Единородного, но и едина только родила неискусобрачно, чтобы Ей быть вдвойне предметом любви Соединившегося (с Нею) и Приобщившегося? Кто более Матери возлюблен был бы Единородным и притом Родившися от Нее Единой неизреченно в последние времена и предвечно от Единаго Отца, как бы ни была умножена, соответственно с приличествующим положением и подобающая Ей по закону честь от Пришедшего исполнить закон?
Итак, как чрез Нее единую Пришедший к нам "на земли явися и с человеки поживе" (Вар. 3, 38), будучи невидим прежде Нее, так и в последующее время Он является всяким источником божественного просвещения, и всецелым откровением Божественных таинств, и полным воплощением духовных дарований, будучи, однако, для всех невместимым, кроме Нее. Сама же Она, первая из всех приявшая превосходнейшую полноту Наполняющего все во всем, доставляет всем Вмещенного, уделяя всякому по возможности соответственно и соразмерно чистоте каждого, так что Она есть и хранилище, и обладательница богатства Божества.
Если же таков вечный закон на Небесах, что чрез меньших между большими входят в общение с имеющими большую силу, то, конечно, наибольшее несравненно влияние имеет Матерь Дева, чрез Которую приобщаются Богу все, кто бы только ни приобщался; и Ее познают вместилищем Невместимого все, которые лишь знают Бога, и будут совоспевать Ее с Богом все, кто только воспевает Бога. Сама же Она есть виновница всего бывшаго до Нее, и предстательница всех бывших после Нее, и посредница вечных благ. Она - предмет предречений пророческих, начальница апостолов, утверждение мучеников, основание учителей. Она - земнородных слава, Небесных радование и всей твари похвала. Она - начало, источник и корень неизреченных благ, Она - глава и совершение всякой святыни.
О, Дево Божественная и ныне Небесная! Как поведаю все о Тебе? Как прославлю Тебя, Сокровищница Славы? Чрез Тебя просветляется зрение разума, чрез Тебя просвещается дух наитием Святого Духа, поскольку Ты соделалась хранилищем и сосудом дарований; однако же не так, что удерживаешь в Самой Себе, но так, что все исполняешь дарами благодати. Ибо Владетель неистощимых сокровищ предоставляет их Тебе для раздаяния; в противном случае зачем бы Он создавал блаженство, сокрываемое и нерождаемое? Поэтому, о Госпоже, подай обильно всему народу Твоему и этому достоянию Твоему от милости Твоей и даров Твоих. Даруй избавление от обдержащих нас бедствий; виждь, сколь многими и великими внешними и внутренними мы угнетаемся. Твоим могуществом преобразуй все к лучшему; воздай страданиям нашим Твою помощь и врачевство, уделяя душам нашим и телам щедрую благодать для всего потребную. А если бы мы не могли вместить, соделай нас достойными вмещения и столько удели, чтобы мы, благодатию Твоею спасаемые и укрепляемые, прославили воплотившееся от Тебя нас ради Предвечное Слово, со Безначальным Его Отцом и Животворящим Духом ныне и присно и в бесконечные веки. Аминь.

сряда, 18 август 2010 г.

Преображение Господне 6 / 19 август

Велика вечерня. 
Стихири на Господи воззвах на 4-ти глас от св. Козма Маюмски, по два пъти:

Преди Твоето Разпятие, Господи, планината се уподоби на небе и облакът се разпростря като шатра, когато Ти Се преобразяваше и бе засвидетелстван от Отца; там бе Петър с Йаков и Йоан, защото им предстоеше да бъдат с Теб и в часа на Твоето предаване, та виждайки Твоите чудеса, да не се уплашат от страданията Ти, на които ни удостой да се поклоним в мир по Твоята велика милост.

Преди Твоето Разпятие, Господи, Ти взе учениците на високата планина и Се преобрази пред тях, като ги озари с лъчите на силата, желаейки да им покажеш от една страна с човеколюбие, а от друга – с могъщество светлината на Възкресението; удостой ни с него в мир, Боже, като Милостив и Човеколюбец.

Планината, която някога бе покрита с мрак и дим, сега е почитана и свята, понеже на нея стояха Твоите нозе, Господи; предвечното и съкровено тайнство стана явно в последните дни чрез Твоето страшно преображение пред Петър, Йаков и Йоан. Те, като не понесоха сиянието на Твоето лице и блясъка на Твоите одежди, към земята склониха своите лица и обхванати от изумление, удивяваха се, виждайки Мойсей и Илия да събеседват с Теб за онова, което трябваше да стане с Теб. И глас от Отца свидетелстваше, казвайки: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте, Той дарява света с велика милост!”

На високата планина Се преобрази Спасителят пред първовърховните Си ученици, и славно просия, показвайки, че сияещите с високи добродетели ще се удостоят с божествената слава. А беседващите с Христа Мойсей и Илия показаха, че Той владичества над живи и мъртви и че Оня, Който в древност говори чрез закона и пророците, е Същият, за Когото свидетелства от светлия облак гласът на Отца, казвайки: „Послушайте Този, Който с Кръста пленява ада и на мъртвите дарува живот вечен!”

Слава и ныне, глас 6: Предизобразявайки Своето възкресение, Христе Боже, ти взе тогава Своите трима ученици Петър, Йаков и Йоан и на Тавор Се възкачи. И при Твоето, Спасе, преображение Таворската планина със светлина се озари. Твоите ученици, Слове, паднаха ничком на земята, не можейки да понесат съзерцанието на невидимия образ. Ангели Ти служиха със страх и трепет, небесата се уплашиха, земята затрепери, виждайки на земята славата на Господа.

Вход. Прокимен на деня. Паримии: 

Из книга Изход чтение.
Рече Господ на Моисея: „Възлез при Мен на планината и стой там; ще ти дам каменни плочи, и закон, и заповеди, които написах за тяхна поука.” И стана Мойсей с Иисуса, своя служител, и възлезе Мойсей на Божията планина, а на стареите каза: „Останете тука, докле се върнем при вас; ето Аарон и Ор са с вас; който има съдба, нека дохожда при тях. И възлезе Мойсей на планината и облак покри планината, и слава Господня осени планина Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден Господ повика Моисея изсред облака. А славата Господня навръх планината изглеждаше пред очите на Израилевите синове като огън, който изпояжда. Мойсей влезе всред облака и възлезе на планината; и стоя Мойсей на планината четирийсет дена и четирийсет нощи.

Из книга Изход чтение.
В ония дни Господ говореше лице с лице с Моисея, като да говореше някой с приятеля си; и той се връщаше в стана, а неговият служител Иисус, син Навинов, момък, не се отлъчваше от скинията. Мойсей рече на Господа: ето, Ти ми говориш: води тоя народ, а ми не яви, кого ще пратиш с мене, ако и да каза: "Аз те знам по име, и ти спечели благоволение в Моите очи"; и тъй, ако съм спечелил благоволение в Твоите очи, моля, открий ми пътя Си, за да Те позная, за да спечеля благоволение в Твоите очи; и помисли, че тия люде са Твой народ. Господ му каза: Сам Аз ще вървя пред тебе и ще те заведа в покоище. Отговори Му Мойсей: ако не дойдеш Ти Сам с нас, то и не ни извеждай оттук; защото, по какво ще познаем, че аз и Твоят народ сме спечелили благоволение в Твоите очи? Нали по това, ако дойдеш Ти с нас? Тогава аз и Твоят народ ще бъдем по-славни от всеки народ на земята. И Господ рече на Моисея: и това, което ти каза, ще сторя, защото ти спечели благоволение в Моите очи, и Аз те зная по име. Мойсей каза: покажи ми славата Си. Отговори Господ на Моисея: Аз ще направя да мине пред тебе всичката Ми слава и ще провъзглася Моето име на Господ пред тебе; и който е за помилване, ще го помилвам, който е за съжаляване, ще го съжаля. И после каза: лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив. И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала. И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина; и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо за тебе. И стана Мойсей сутринта рано и възлезе на Синай планина, както му заповяда Господ. И слезе Господ в облак, и се спря там близо до него Мойсей и призова името Господне. И премина Господ пред лицето му и извика: Господ, Господ, Бог щедър и милосърден, дълготърпелив, многомилостив и истинен!  И веднага падна на земята Мойсей и се поклони на Господа.

Из Трета книга Царства чтение.
В ония дни дойде Илия във Вирсавия, която е в Иудея, и остави там отрока си, а сам отиде в пустинята на един ден път и, като дойде, седна под една хвойна и легна, та заспа под хвойната. И ето, някой се докосна до него и му каза: стани, яж и пий. Илия погледна, и ето до главата му печена питка и стомна вода. Той хапна, пийна и пак заспа. И се върна Ангелът Господен повторно, докосна се до него и каза: стани, яж и пий, понеже те чака дълъг път. Той стана, хапна и пийна и, като се подкрепи с тая храна, вървя четирийсет дни и четирийсет нощи до Божията планина Хорив. И влезе там в пещерата и пренощува в нея. И ето биде към него слово Господне, и Господ му каза: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра - земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса - огън, но не в огъня е Господ; след огъня - лъх от тих вятър и там е Господ. Като чу това, Илия си закри лицето със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И Господ му рече: върни се по пътя си през пустинята в Дамаск и помажи Елисея, Сафатовия син, за пророк вместо себе си.

Литийни стихири, глас 2:
Ти, Който със Своята Светлина цялата вселена освети, на високата планина Се преобрази, Благий, показвайки на учениците Си Своето могъщество, защото света избавяш от престъплението. Затова и Ти зовем: „Милосърдни Господи, спаси нашите души!”.

На планина Тавор преобразявайки Се в слава, Христе Боже, и показвайки на Своите ученици славата на Твоето божество, озари и нас със светлината на Твоето познание и ни насочи по пътя на Твоите заповеди, като единствен благ и Човеколюбец!

Христос, Който е Светлината, съществуваща преди слънцето, живеейки в плът на земята и преди Кръста извършвайки боголепно всичко от Своя страшен промисъл, днес на планина Тавор тайнствено показва образа на Троицата. Тримата най-съвършени от учениците – Петър, Йаков и Йоан възвежда със Себе Си на нея насаме. И, отчасти скривайки възприетата плът, преобразява Се пред тях, явявайки благолепието на първоначалната красота, макар и не напълно, едновременно уверявайки ги, но също и щадейки ги, за да не се лишат от зрение и живот, и само доколкото могат да понесат телесните им очи. И довежда най-великите от пророците, Мойсей и Илия, които съгласно свидетелстват за Неговото божество и че Той е истинското Сияние от същността на Отца, Който владее над живи и мъртви. Затова и облак като шатра ги покри и гласът на Отца свише от облака гръмогласно свидетелства и казва: „Този е Когото родих нетленно от утробата преди утринната звезда, Моят Син възлюбен, Когото пратих да спаси кръщаващите се в името на Отца и Сина и Духа Свети и изповядващите с вяра, че неразделна е едната власт на Божеството, Него слушайте!" Ти Сам, Човеколюбче Христе Боже, и нас озари със Светлината на непристъпната Ти слава и ни покажи достойни наследници на безкрайното Ти Царство като Преблаг!

Слава, глас 5: Елате да се изкачим на планината Господня и в дома на нашия Бог и да съзрем славата на Неговото преображение, слава като на Единороден от Отца; светлина да приемем от Светлината и възвисени духом Единосъщната Троица да възпеем во веки.

И ныне, глас 5: Законът и пророците Теб, Христе, засвидетелстваха като Творец и Изпълнител, щом Те видяха в облака Боговидецът Мойсей и Илия – възлезлият с огнена колесница на небесата, в Твоето преображение. Заедно с тях и нас сподоби с Твоето просвещение, Владико, за да Те възпяваме во веки.

Стиховни стихири, самогласни, глас 1:
Този, Който в древност беседваше с Мойсей на планина Синай чрез образи, казвайки: „Аз Съм Вечносъществуващият", днес преобразявайки Се на планина Тавор пред учениците, показа образа на първоначалната красота, възприемайки в Себе Си човешката природа и като постави за свидетели на тази благодат Мойсей и Илия, направи ги причастници на радостта, които предвъзвестяват спасителното чрез Кръста Твое Възкресение.

Стих: Твоя сyть небеса, и твоя есть земля.

Пришествието при човеците в плът на Твоя Единороден Син предвиждайки чрез Духа, богоотецът Давид отдалеч призовава към веселие цялото творение и пророчески възкликва: „Тавор и Ермон за Твоето име ще се възрадват". Защото, възкачвайки Се на тая планина с Твоите ученици, Спасителю, и преобразявайки Се Ти отново направи да засияе помраченото Адамово естество, претворявайки го в славата и сиянието на Твоето божество. Затова Ти и зовем: „Създателю на всичко, Господи, слава Тебе!"

Стих: Тавор и Ермон о имени твоeм возрaдуятся.

Съзерцавайки непоносимото излияние на Твоята светлина и непристъпно божество, безначални Христе, на планината на преображението избраните от апостолите се измениха от божествен страх и озарени от светъл облак, слушаха Отеческия глас, известяващ тайнството на Твоето въчовечаване, че и след въплъщението Си единствен Син Единороден и Спасител на света.

Слава и ныне, глас 5: На Петър, Йоан и Йаков – избраните Твои ученици, Господи, днес на планината Тавор Ти показа славата на Твоя божествен облик; защото те видяха Твоите одежди засияли като светлина и лицето Ти – по-ярко от слънце; и като не понесоха съзерцанието на нетърпимото Твое сияние, на земята паднаха, съвсем безсилни да гледат. Но чуха глас, свидетелстващ свише: „Този е Моят Син възлюбен, дошъл в света да спаси човека!"

Тропар на празника, глас 7:
Преобразил Си Се на планината, Христе Боже, показвайки на учениците Си Твоята слава, доколкото можеха да я видят. Нека осияе и нас, грешните, Твоята вечна светлина, по молитвите на Богородица, Подателю на светлината, слава Тебе! (3)

Утреня - тук

вторник, 10 август 2010 г.

В чест на успението на св. Климент Охридски 27 юли / 9 август

АКАТИСТ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ НАШ 
КЛИМЕНТ, АРХИЕПИСКОП ОХРИДСКИ

КОНДАК1
Всепобедният Военачалник на светлите безплътни сили те проводи, светителю отче Клименте, да прогониш бесовския мрак от българската земя. Затова ние, твоите чеда, просветени чрез словото ти, празнуваме твоята пресветла памет, възпявайки те с тая похвална песен: - Радвай се, светителю отче Клименте, охридски чудотворче, равноапостол и просветител на българския народ!

ИКОС 1
Ти си ангелът на охридската църква, светителю отче Клименте, който си получил евангелската просвета от първоучителите на славянския род. Сам ти просвети и нашите смирени сърца, за да ти пеем достойно тази хвалебна песен:
- Радвай се, от Бога даруван сине на своите родители;
- Радвай се, от Бога предизбран Христов светителю;
- Радвай се ти, който от майчино мляко си възпитан в благочестие;
- Радвай се ти, който от детство си придобил правия Дух Божий;
- Радвай се ти, който от младини си отправил взор към небето;
- Радвай се ти, който от първото си дихание си възлюбил Бога;
- Радвай се ти, който се възнасяш с молитвите си към Бога;
- Радвай се ти, който се красиш с благоуханието на целомъдрието;
- Радвай се ти, който си роден за просвещение на българския род;
- Радвай се ти, който си възприел правата вяра от светите Методий и
Кирил;
- Радвай се ти, който от тях премъдро си утвърден в православието;
- Радвай се, неуморим радетелю на Христовото благовестие;
- Радвай се, светителю отче Клименте, охридски чудотворче, равноапостол и просветител на българския народ!

КОНДАК 2
Виждайки след смъртта на свети Методий лютото гонение на латинските духовници към учениците Методиеви, ти, светителю отче Клименте, изпита тежка скръб, но не потърси спасение от другаде, а възложи цялата си надежда на Бога и дойде в нашата славянска страна, пеейки с твърда вяра „Алилуия”!

ИКОС 2
Помрачен от латинската ерес княз Светополк те хвърли в тъмница заедно с твоите съратници, светителю отче Клименте, и след тежки мъки те прогони към бреговете на Дунава. И ние те възпяваме като непоколебим изповедник на православието с тая похвална песен:
- Радвай се ти, който мъжествено встъпи в бран със злите еретици;
- Радвай се ти, който претърпя от тях люто гонение;
- Радвай се ти, който показа апостолска ревност;
- Радвай се ти, който пренебрегна всичко заради благочестието;
- Радвай се ти, който не се уплаши от жестоките мъки заради православието;
- Радвай се ти, който предаде себе си на апостолска нищета заради Бога;
- Радвай се, блюстителю на заповедите Господни;
- Радвай се, изпълнителю на заветите на своите наставници;
- Радвай се, велегласен проповедниче на Евангелието сред славяните;
- Радвай се, строги пазителю на чистотата на православието;
- Радвай се, прекрасен храме на Светия Дух;
- Радвай се, дръзновен изобличителю на триезичното заслепление;
- Радвай се, светителю отче Клименте, охридски чудотворче, равноапостол и просветител на българския народ!

КОНДАК З
Силата Божия те напътстваше, светителю отче Клименте, да се отправиш заедно със светите си събратя Наум и Ангеларий в богохранима България, където ти с твърда надежда начена да разпространяваш евангелската проповед на славянски език, благодарствено възклицавайки: Алилуия!

ИКОС З
Духът Божий те отведе заедно с твоите спътници в дома на боголюбив българин, светителю отче Клименте, комуто ти с молитва възкреси внезапно починалия обичан син. И ние, като се удивяваме на пребъдващата у тебе равноапостолна сила Божия, благоговейно ти пеем:
- Радвай се ти, който изтърпя негодуванието на скръбния баща:
- Радвай се ти, който след възкресението на мъртвия получи изобилните му благодарения:
- Радвай се ти, който с това спечели топла любов;
- Радвай се ти, който с това посрами лукавия;
- Радвай се ти, който с любовта си привлече всички към себе си;
- Радвай се ти, който в името на Христа успяваш всичко да направиш;
- Радвай се, извършители на велико чудо;
- Радвай се, възкресителю на починалия момък;
- Радвай се ти, който със смирението си покри чудотворението;
- Радвай се ти, който с чудотворението обърна всички към Бога;
- Радвай се ти, който чрез благодатта на Бога си получил укрепление:
- Радвай се ти, който носиш в сърцето си дух на умиление;
- Радвай се, светителю отче Клименте, охридски чудотворче, равноапостол и просветител на българския народ!

КОНДАК 4
Вълна на духовна радост се понесе над благочестивите люде, когато ти, светителю отче Клименте, стъпи на българска земя, а само бесовете на идолослужението, предчувствайки края на своето царство на мрака, възнегодуваха срещу тебе, защото само те не можеха да ти пеят алилуия!

ИКОС4
Като чу благочестивия и правоверен цар Борис за идването ти, вкупом с твоите спътници, на българска земя, светителю отче Клименте, заповяда да бъдете изпратени при него с подобаващата ви чест, защото той търсеше мъже достойни, които да проповядват словото Божие сред неговия новопокръстен народ. Радвайки се заедно с него и ние днес ти пеем:
- Радвай се ти, който ни озари с Божията светлина;
- Радвай се ти, който ни просвети с пречистите догмати;
- Радвай се ти, който с апостолските си дела прослави Бога;
- Радвай се ти, който в живота си просиял като земен ангел;
- Радвай се, учителю на православната вяра;
- Радвай се, радетелю на църковното служение;
- Радвай се ти, който блестиш със смирение и кротост;
- Радвай се ти, който си подобен на небесните ангели;
- Радвай се ти, който си вечноцъфтящ храст при водни извори;
- Радвай се ти, който носиш живата вяра в сърцето си;
- Радвай се ти, който с благодатта си като крин изпълваш Църквата с благоухание;
- Радвай се ти, който още на земята си получил небесния венец;
- Радвай се, светителю отче Клименте, охридски чудотворче, равноапостол и просветител на българския народ!

КОНДАК 5
Светла от Бога проведена звезда озари богохранимата българска земя, светителю отче Клименте, когато управителят на Бялград те изпрати при благоверния цар Борис, за да научиш неговите люде да проумеят православната вяра и да пеят: Алилуия!

ИКОС 5
Като те видя благочестивият цар Борис, светителю отче Клименте, посрещна те като велик изповедник на православието; а като видя и твоето благочестие, проявено чрез Дух и сила, и като усвои от тебе словото и мъдростта на божественото писание и християнските добродетели, отдаде ти достойна почит, като те възхвали с тия слова:
- Радвай се, носителю на непоколебима вяра;
- Радвай се, учителю на православно благочестие;
- Радвай се ти, който не скри таланта си в земята;
- Радвай се ти, който обогати народа ни с православието;
- Радвай се ти, който усърдно просвещаваш народите във вярата;
- Радвай се ти, който явяваш със себе си апостолски подвиг;
- Радвай се ти, който блестиш с всички добродетели;
- Радвай се ти, който сияеш с правда и любов;
- Радвай се ти, който в смирението си не се превъзнесе от почести.
- Радвай се ти, който с молитвите си носиш благодат на народа;
- Радвай се ти, който вършиш чудеса пред ония, които те почитат;
- Радвай се ти, който се явяваш със знамения на ония, които ти се молят;
- Радвай се, светителю отче Клименте, охридски чудотворче, равноапостол и просветител на българския народ!

КОНДАК 6
Ти стана първоименит проповедник на Евангелието в българската земя, светителю отче Клименте, и затова мнозина от цялата страна се устремиха към тебе, за да чуят от твоите боговдъхновени уста спасителното учение; и в домовете си те канеха, за да ги научиш с умиление да пеят на Христа: Алилуия!

ИКОС 6
След като освети със светлината на православното благовестие източните земи на България, о светителю Клименте, благоверният цар Борис те проводи и към западните предели на своето царство , та и там да просветиш народа със словото на истината и да бъдеш прославен с тия хвалебни слова:
- Радвай се, първоучителю на българския народ.
- Радвай се, просветителю на цяла Македония;
- Радвай се, разрушителю на езическите капища;
- Радвай се, строителю на Божии храмове;
- Радвай се ти, който прогони мрачните суеверия;
- Радвай се ти, който утвърди в живота Божиите заповеди;
- Радвай се, пазителю на чистото православие;
- Радвай се, застъпниче наш пред Бога;
- Радвай се ти, който изкорени измамата на идолослужението;
- Радвай се ти, който насади истините на богопочитанието;
- Радвай се ти, който очисти развратните обичаи;
- Радвай се ти, който посея семето на чистите християнски нрави;
- Радвай се, светителю отче Клименте, охридски чудотворче, равноапостол и просветител на българския народ!

КОНДАК 7
По Божие изволение благоверният цар Борис те издигна с почести и дарове, светителю отче Клименте; но ти запази апостолско смирение и, според думите Господни, изпълни дълга си като последен раб Христов, пеейки непрестанно: Алилуия!

ИКОС 7
Ти просия в българската земя като нов апостол Павел, светителю отче Клименте, разкривайки на народа божествените догми на вярата и спасителните заповеди Христови за православна просвета и благочестив живот. Ние благоговеем пред дълбината на твоето учение и те славим с тая песен:
- Радвай се, пастиреначалниче, който ни водиш към Бога;
- Радвай се, духовний наставниче на нашия народ.
- Радвай се, архипастирю състрадателен като Христа;
- Радвай се, отче снизходителен към молбите на твоите чеда;
- Радвай се ти, който водиш ангелски живот;
- Радвай се ти, който служиш на Бога с ангелските чинове;
- Радвай се ти, който се отрече от земните страсти;
- Радвай се ти, който придоби ангелско безстрастие;
- Радвай се ти, който сочиш на твоето паство пътя към небето;
- Радвай се ти, който цериш всички ни безсребрено;
- Радвай се ти, който избавяш от напасти ония, които те тачат;
- Радвай се ти, който даваш лек за душите и телата на ония, които ти се молят;
- Радвай се, светителю отче Клименте, охридски чудотворче, равноапостол просветител на българския народ!

КОНДАК 8
Като виждаме твоето странническо житие, светителю отче Клименте, и ние се поучаваме да не се пристрастяваме към суетата на тоя век, а да живеем като странници през дните на нашето земно странстване, като пеем непрестанно на подвигоположника и спасителя Христа: Алилуия!

ИКОС 8
Ти всецяло предаде себе си на благовестието Христово, светителю отче Клименте, и като събра отвсякъде множество ученици, с духовни грижи възпита душите им и им разкри дълбоката мъдрост на Писанието; затова ще бъдеш облажаван от всички твои чада с тия похвални слова;
- Радвай се ти, който си изяснил дълбоката мъдрост на светото Писание;
- Радвай се ти, който си разкрил на твоите ученици тайните на богословието,
- Радвай се ти, който си надвил козните на латинската ерес;
- Радвай се ти, който си унищожил вражеските заблуди;
- Радвай се, архангелска тръба, от която гърми гласът на благовестието;
- Радвай се, медоносна пчела, която обилно смуче от нектара на Писанието;
- Радвай се, съставители на проповеднически поучения.
- Радвай се, любители на духовни съзерцания;
- Радвай се ти, който сред многословието на учителството, запази безмълвието;
- Радвай се ти, който в основата на живота си, си поставил смирението;
- Радвай се ти, който си смирил себе си в трудове и подвизи;
- Радвай се ти, който непрестанно си пребивавал в пост и молитва;
- Радвай се, светителю отче Клименте, охридски чудотворче, равноапостол и просветител на българския народ!

КОНДАК 9
Ти показа превелико усърдие в просвещението на нашия народ, светителю отче Клименте, и затова великият цар Симеон те проводи за Архипастир в Охрида. А людете Божии, като видяха новопросиялия архиерей от своя род, благодариха Богу и с радост запяха: Алилуия!

ИКОС 9
Мъдрословесни витии не смогват да възхвалят многостранните твои трудове, светителю отче Клименте, защото ти всестранно и справедливо си редил Божието свещенство: достойните си въвеждал в свещенически сан, неуките си обучавал на писмо, на преуспяващите си преподавал Божията премъдрост - за всички си бил всичко, та по всякакъв начин да приготвиш мнозина за служба на народа. Затова ние те прославяме възклицавайки:
- Радвай се, светило на архиерейското служение;
- Радвай се, поборниче срещу всяка ерес;
- Радвай се, архипастирю на стадото словесно;
- Радвай се, вместилище на всяко дарование небесно;
- Радвай се, пример на беззаветно строителство;
- Радвай се, образец на богомъдро учителство;
- Радвай се, на благоговейното свещенство украшение.
- Радвай се, небесен зефир на духовно утешение;
- Радвай се, неизтощим извор на всяко усърдие;
- Радвай се, кротък наставниче на всяко поучение;
- Радвай се, непоколебим стълбе на православието;
- Радвай се, небесно съкровище на българската страна;
- Радвай се, светителю отче Клименте, охридски чудотворче, равноапостол и просветител на българския народ;

КОНДАК 10
Ти пожела да спасиш повереното ти от Бога стадо, спасителю отче Клименте, и затова неуморно обходи с апостолска ревност цялата страна, изкоренявайки всяко идолослужение, призовавайки народа към спасение и утвърждавайки всячески православието, за да можем всички с една уста и с едно сърце да пеем на Христа: Алилуия!

ИКОС 10
Крепост и защита на всички ни си ти, светителю отче Клименте: ти помагаш на безпомощните, ти се застъпваш за онеправданите, ти чудотворно укрепваш разслабените, изправяш хромите, даваш зрение на слепите. Затова ние те прославяме с тая похвална песен:
- Радвай се ти, който си въздигнал манастир на целителя свети Пантелеймон;
- Радвай се ти, който също като него си получил от Бога благодат за изцеление:
- Радвай се ти, който избавяш от беди ония, които те почитат;
- Радвай се ти, който успокояваш душите на ония, които прибягват към тебе;
- Радвай се, защото под твоето крило ние се запазваме от напасти;
- Радвай се, защото пред твоето лице ние горещо се каем за греховете си;
- Радвай се ти, който се издигаш към съвършенството на небесния Отец;
- Радвай се ти, който имаш любовта на добрия пастир Христа;
- Радвай се ти, който обладаваш всички добродетели;
- Радвай се ти, който си преминал тоя свят в ангелско житие;
- Радвай се, защото те слави целия православен български народ;
- Радвай се, защото те честват всички православни църкви;
- Радвай се, светителю отче Клименте, охридски чудотворче, равноапостол и просветител на българския народ!

КОНДАК 11
За да възнасяш молитви към Бога в монашеско безмълвие и да се приготвиш за отминаване от мира сего, ти си пожелал, светителю отче Клименте, да се отдалечиш в манастир, а на светителското ти място да дойде друг, който да може бодро да пее: Алилуия!

ИКОС 11
Но благоверния цар Симеон, виждайки в тебе незаменим богосияен светилник, не искаше да те отпусне. Тъй и ние, привързани духовно към светите ти нозе, те молим да пребиваваш неотлъчно с нас и от чисто сърце ти пеем тая богохвална песен:
- Радвай се, защото си достигнал безстрастието на безплътните;
- Радвай се, защото си придобил достойнствата на ангелите;
- Радвай се ти, който си възненавидял фарисейското високомерие;
- Радвай се ти, който си обикнал митаревото смирение;
- Радвай се ти, който си наставлявал с боговдъхновени поучения твоето паство;
- Радвай се ти, който си запазил от всякакви ереси твоите люде;
- Радвай се, първопрестолниче на нашите свети архиереи;
- Радвай се, наставниче на нашите благоговейни свещеници;
- Радвай се ти, който си угодил на Бога с чистите си добродетели;
- Радвай се ти, който си възрадвал ангелите с християнската си правда;
- Радвай се, защото сега си наследник на вечния блажен живот;
- Радвай се, защото ти изливаш благодат върху ония, които прибягват към тебе;
- Радвай се, светителю отче Клименте, охридски чудотворче, равноапостол и просветител на българския народ;

КОНДАК 12
Тогава небесния Цар, като пожела да ти даде благодатта на вечната награда, изпрати ти, светителю отче Клименте, предсмъртна немощ. А ти, като предусети смъртния си час, раздаде всичко на бедните, даде наставления на твоите люде, благослови твоя народ, и така, в Христов мир, предаде светата си душа в Божии ръце, пеейки Богу безконечно във вечността: Алилуя!

ИКОС 12
Като ти пеем тия похвални песни, светителю отче Клименте, ние прославяме многобройните чудеса, извършени пред твоите свети мощи: бесове биват прогонени, сухи ръце и нозе биват съживявани, слепи очи биват отваряни; затова ние непрестанно ще пеем:
- Радвай се, защото твоите свети мощи ни дават духовно изцеление;
- Радвай се, защото молитвата в твоя свети храм носи избавление от всички болести;
- Радвай се, чудотворче, който съживяваш сухи членове;
- Радвай се, противоборче, който освобождаваш хората от бесове;
- Радвай се, защитниче, който ни защищаваш от вражески нападения;
- Радвай се, целебниче, който ни лекуваш от всички страсти;
- Радвай се ти, който осветляваш пътя на православните люде;
- Радвай се ти, който извеждаш техните души от мрака в светлината;
- Радвай се ти, който си източник на неизброими чудеса;
- Радвай се ти, който си похвала на православния свят;
- Радвай се ти, който си сияйна слава на Охридския град;
- Радвай се ти, който си духовна твърдина на българския народ;
- Радвай се светителю отче Клименте, охридски чудотворче, равноапостол и просветител на българския народ!

КОНДАК13
О, преблажений светителю отче Клименте! Приеми тая наша скромна
похвала, която ние ти принасяме от дълбините на сърцата и непреставай да утвърждаваш твоя народ в православната вяра. Дай ни, чрез твоите молитви пред Бога, прощение на греховете, та да се сподобим и ние заедно с тебе и с всички светии да пеем на светата Троица хвалебно: Алилуия!

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
Преклонше колена ко светителю отцу нашему
Клименту Охридскому чудотворцу, помолимся!
О, великий Божий угодниче и всеблаги наш отче Клименте Охридски чудотворче! Ти, който озари надлъж и на шир българската земя със светлината на евангелската истина, послушай нас, които с вяра прибягваме до твоето застъпничество и с гореща молитва те призоваваме на помощ!
Дарувай ни добро здраве и всяко земно благополучие, избавяй ни от стрелите на лукавия, утвърди ни в евангелската правда, укрепи ни в любовта към Бога и към ближния и ни подкрепи в подвига на благодатното възхождане по небесната лествица на вечното спасение. Огради и занапред с душеспасителни грижи твоето правоверно българско паство и го запази от военно нашествие, от вътрешни метежи, от земетръс, от глад и от всяко зло и беда. Бъди му всегдашен небесен покровител, за да пребъдва в свобода и благоденствие, в любов и благочестие, в мир и благоплоден възход. Както някога си удостоявал с милостта си всички, които с вяра, прибягвали до светителския ти престол, така сега помилвай нас, които с жива вяра падаме пред светите ти мощи и усърдно те молим: облечи ни в духовна сила, за да изпълняваме заветите на Христовото евангелие и ни утвърди в пътя на евангелските добродетели, та чрез подвига на благочестието и чрез твоето невидимо застъпничество да преминем мирно и безбедно житейското си поприще, да прекараме тих и безгрешен живот в този век, а в бъдещия да се удостоим да чуем Христовия блажен и спасителен зов: 'Дойдете вие благословени на Отца Ми и наследете царството, приготвено вам от създание мира!АМИН.