Неделя след Рождество Христово - памет на светите праведни Йосиф Обручник, цар Давид и Йаков, брат Господен

 

На Великата Вечерня, 1-ва катизма. На Господи, воззвахъ: 3 възкресни стихири и 4 на Рождество Христово, глас 2:

Елате да се възрадваме в Господа, изяснявайки настоящото Тайнство: разруши се отделящата ни от Бога стена, прибира се пламенният меч и Херувимът отстъпва от Дървото на живота; и аз се приобщавам към райската храна, от която се лиших заради непослушанието. Защото неизменният Образ на Отца, Образът на Неговата вечност, приема облик на раб, произлизайки от невкусилата брак Майка, без да претърпи при това изменение. Той остана Такъв, Какъвто беше – Бог истинен и прие на Себе си това, което не беше, ставайки Човек поради човеколюбието Си. Към Него нека викнем: „Боже, роден от Девата, помилуй ни!”

С раждането на Господа Иисуса от светата Дева целият свят се просвети: пастирите свиреха на свирала и мъдреците се покланяха, ангелите възпяваха, а Ирод се смути, че в плът яви Се Бог, Спасителят на нашите души.

Твоето Царство, Христе Боже, е Царство на всички векове и Твоето владичество е във всеки род. Въплъщавайки Се от Светия Дух и въ-човечавайки Се от Приснодева Мария, Твоето пришествие запали светлина за нас, Христе Боже. Светлина от Светлина, Сияние на Отца, Ти просвети цялото творение. Всяко дихание Те възхвалява, о, Образ на Отческата слава. Вечносъществуващ и Предвечен и Възсиял от Девата, Боже, помилуй ни!

Какво да Ти принесем, Христе, за това, че Се яви на земята като Човек заради нас? Всяко от творенията, създадени от Тебе, благодарност Ти принася; ангелите – песен, небесата – звезда, мъдреците – дарове, пастирите – удивление, земята – пещера, пустинята – ясли, а ние –Майката Дева. Предвечен Боже, помилуй ни!

И стихири на светиите, глас 1, под.: Небесных чиновъ:

Нека всички да прославим цар Давид, * Божия праотец, * защото от него произлезе Жезълът - Девата, * а от Нея разцъфна Цветът - Христос, * Който изведе Адам и Ева от тлението, * като Добросърдечен.

В старостта си Йосиф Обручник * видя ясно как предсказанията на пророците се изпълняват, * като след странния годеж * получи и откровение от ангелите, * които викат: „Слава на Бога, * Който изпрати мир на земята!“.

Нека всички да прославим Йаков брата Божий, * като свят йерарх, * който благородно просия в мъченичество; * по неговите молитви спасявай всички, които Те възпяват, Иисусе, Боже наш, * повит сега в пелени в пещерата.

Слава, глас 6: Да празнуваме паметта на благочестивия Давид - царя и пророка, и на Йаков - апостола и първия епископ; и, избавени от измамата чрез техните поучения, да прославим Христа, Който възсия от Девата и Се въплъти, за да спаси нашите души.

И ныне, Богородичен догматик на владеещия глас, от Окотиха.

Вход. Прокимен на деня.

На литията - стихири на празника, глас 1, от преп. Йоан Дамаскин:

Нека днес се възвеселят небето и земята според пророчеството; ангели и човеци духовно нека тържествуват, защото Бог, раждайки Се от Девата Се яви в плът на тия, които седяха в тъмнина и сянка; пещерата и яслите Го приеха, пастирите проповядват чудото; мъдреци от изток във Витлеем дарове принасят; а ние да Му принесем макар и с недостойни уста хвала по ангелски: „Слава във висините Богу и на земята мир, защото дойде Очакваният от народите, дойде да ни спаси от робството на врага!”.

Небето и земята днес се събраха при родилия Се Христос; днес Бог дойде на земята, а човекът се въздигна в небесата. Заради човека, днес в плът е видим Този, Който е невидим по природа. Затова и ние, славословейки, нека Му възкликнем: „Слава във висините Богу, и на земята - мир, който ни дари Твоето пришествие, Спасителю наш, слава Тебе!”

Днес чувам във Витлеем безплътните да пеят: „Слава във висините Богу, Който благоволи на земята да настане мир!” Сега Девата е по-широка от небесата, защото Светлина възсия за помрачените и възвиси смирените, които като ангелите пеят: слава във висините Богу!

Като видя създадения по Свой образ и подобие човек, погинал поради престъплението, Иисус слезе, прекланяйки небесата и Се всели без изменение в девствената утроба, за да обнови в нея изтлелия Адам, който вика: „Слава на Твоето явяване, Избавителю мой и Боже!”.

Слава, и ныне, глас 5: Мъдреците - персийските царе, познали ясно родилия Се на земята Цар Небесен, водени от светлата звезда, достигнаха във Витлеем, носейки избрани дарове: злато, тамян, и смирна; и падайки пред Него, поклониха Му се, защото видяха в пещерата Вечния, лежащ като Младенец.

Стиховни стихири – възкресни.

Слава, глас 6: Твоето Рождество стана празник за свещениците и радост за царете, Човеколюбче, и радвайки му се, казваме: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!“.

И ныне, глас 6: Днес невидимото Естество Се съедини с човеците чрез Девата; днес безкрайното Същество Се обвива в пелени във Витлеем; днес чрез звездата Бог води влъхвите на поклонение, като предвъзвестява Своето тридневно погребение чрез техните дарове от злато, смирна и тамян. На Него пеем: „Христе Боже, Който Се въплъти от Девата, спаси душите ни!“.

На петохлебието, празничният тропар, глас 4:

Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се учеха да се покланят на Теб, Слънцето на правдата, и да познават Теб – Светилото свише. Господи, слава Тебе!(2)

И тропар на светиите, глас 2:

Благовести, Йосифе, * за чудесата на Божия праотец Давид: * ти видя Девата да ражда; * с пастирите славословеше, * с влъхвите се поклони * и от ангела вест прие. * Моли Христа Бога да спаси нашите души.

На Утренята, на Бог Господь: тропар възкресен (2), Слава, тропар на светиите, И ныне, на празника. До каноните – всичко възкресно.

Канони – Възкресен и Богородичен от Октоиха; на празника, глас 1 от преп. Козма Маюмски, с акростих в оригинала: Ставайки човек, Христос остана Бог, какъвто бе преди и на светиите, глас 4, от същия автор. Катавасии: Христос раждается.

Песен 1

Ирмос: Христос Се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пей на Господа, цяла земьо, и с веселие Го възпейте, люде, защото Се прослави!

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Създадения по образ Божи човек се подложи на тление заради престъплението и цял погина, лишавайки се от по-добрия божествен живот, но премъдрият Създател го обнови отново, защото Се прослави.

Като видя погиващ човека, когото създаде с ръцете Си, Творецът слиза, прекланяйки небесата и приема цялото му същество, въплъщавайки се истинно от божествената и чиста Дева, защото Се прослави.

Премъдростта, Словото и Силата, Синът и Сиянието на Отца по естество - Христос Бог, тайно от силите, както небесните, тъй и земните, Се въ-човечи и отново ни обнови, защото Се прослави.

Ирмос: Ще те възпея, Господи Боже мой, защото ни изведе от египетското робство и покри с водите фараоновите колесници и войски.

Ние, които празнуваме Рождественските празници на Този, Който Се въплъти заради нас, да възпеем с радост Йаков, брата Божий, и Давид, Божия праотец.

Ангелските хорове застанаха пред Йосиф във Витлеем и запяха: „Слава във висините Богу!“. Нека заедно с тях да възпеем Онзи, Чието благоволение бе да Се въплъти.

О, Давиде, прародителю Божий, извикай праведния Йаков и с гусли възпявайте Господа, Който Се въплъти от Иесеевия корен.

Богородичен: На Тебе ще пея, Господи, Боже мой, защото Се роди от светата Майка и Дева и Я показа като Надежда за нашите души.

Песен 3

Ирмос: Нека викнем към Родения нетленно преди вековете от Отца Син, Който в последните дни Се въплъти безсеменно от Девата - Христа Бога: „Ти въздигна нашата сила, Свят Си Ти, Господи!”.

Създаденият от земна пръст Адам, който чрез Божественото вдъхване стана причастен на нетленния живот, но чрез излъгването на жената падна в тлението, виждайки сега Христа, роден от Жена, зове: „Свят Си Ти, Който заради мене стана като мен, Господи!”.

Приемайки образа на изваяния от земна пръст човек и обличайки Се в немощната плът Ти й сподели божественото естество; ставайки смъртен, Ти остана Бог и въздигна нашия рог; Свят Си Ти, Господи!

Весели се, Витлееме, царствен граде на князете Иудини, защото Пастирът Израилев, Който е носен на раменете херувимски - Христос, явно от тебе произлезе и въздигайки нашия рог, Се възцари над всички.

Ирмос: Ти си утвърждение на надяващите се на Тебе, Господи; утвърди ни в православната Твоя вяра като Човеколюбец.

С ангелите нека всички да възпеем Христа Бога, родил Се безсемено по плът от Девата, и да извикаме така: „Слава на Бога във висините!“.

Заедно с Давид и Йаков да почетем както подобава с песни най-великия празник на Този, Който Се понизи заради нас.

„Като младоженец от сватбен чертог Господ ще излезе от майчината Си утроба!“. Така рече Давид, когото заедно с Йаков сега нека да възпеем.

Богородичен: Да почетем непозналата брак Богородица Мария, заради Която Слънцето на правдата изгря над нас.

Кондак на празника, глас 3, самоподобен:

Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непри-стъпния; ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват, защото заради нас Се роди като Отроче младо предвечният Бог!

Икос: Витлеем отвори Едем, елате да го видим – в тайната намерихме наслада. Елате да получим райските наслади в пещерата; там Се яви Корен ненапоен, даряващ опрощение; там се намери Кладенец неизкопан, от Когото в древност Давид пожела да пие. Там Девата роди Младенеца и веднага утоли жаждата на Адам и на Давид. Затова нека да побързаме и да отидем там, където Се роди като младо Отроче предвечният Бог.

Седален, глас 3, под.: Дева днесь:

Нека да възпеем както подобава праведния Йосиф, сгодения за Девата, заедно с Йаков и Давид; защото, вървейки по праведния път, те достигнаха до небесните обители и достойно присъединили се към ангелските ликове, просят за нас опрощение на греховете.

Слава, на същия глас: Девицата роди Създателя на всичко и влъхвите идват да Му се поклонят по плът; човеците и ангелите славословят, а пещерата и яслата поднасят дарове, възхвалявайки Онзи, Който Се роди като Отроче младо, предвечния Бог!

И ныне, глас 1, под. Лик Ангельский: Хорът на пророците божествено възпява чудото, което стана в Тебе, Дево, защото Ти роди Бога, въплътил Се на земята. Затова ангелите и пастирите пеят, а влъхвите и Йосиф с вяра в чудото викат и разказват на праотеца Божий Давид.

Песен 4

Ирмос: Жезъл от корена Йесеев и Цвят от него Си, о, Всехвални Христе; Ти разцъфтя от Девата и дойде от планината, засенчена с гора, въплъщавайки Се от непозналата мъж, но Си остана Бог Невеществен. Слава на Твоята сила, Господи!

О, Христе, Когото в древност Йаков пророкува като Очакване на народите, Ти възсия от Иудиното коляно и дойде да отнемеш могъществото на Дамаск и плячката на Самария, превръщайки заблудата в боголепна вяра. Слава на Твоята сила, Господи!

Възсиявайки като Звезда от Йаков, о, Владико, Ти изпълни с радост звездобройците, мъдрите тълкуватели на словата на древния прорицател Валаам, доведени при Тебе като начатък от езическите народи и открито ги прие, когато Ти принесоха приятни дарове.

Ти слезе в Девическата утроба като дъжд върху руно и като капки, падащи на земята, Христе; Етиопия и Тарсис, Аравийските острови, владетелите на Сава и Мидия паднаха пред Теб, Спасителю; слава на Твоята сила, Господи!

Ирмос: Проповядвайки Твоето явяване и пришествие на земята, Христе Боже, пророкът с веселие зовеше: „Слава на Твоята сила, Господи!”.

С влъхвите да се поклоним на Родения и с ангелите и Йосиф да ликуваме, болепно викайки така: „Слава на Христа Бога във висините!“.

Христос, Който царува над всички царе и Който Се роди в плът от Давидовото семе, прие и Йаков, Своя избран брат, както Му беше угодно.

Господ Бог, Който Се яви в плът чрез Девата, прослави вашата обща памет, о, светий - Йакове, избран от апостолите, и Давиде всеблажени.

Богородичен: Радвай се, непознала брак Богородице, Която надвишаваш херувимските чинове и роди по плът Бога, Който бе носен в Твоите ръце.

Песен 5

Ирмос: Като Бог на мира и Отец на милосърдието, Ти ни прати Ангела на Великия Съвет, даряващ мир. Затова приведени към светлината на богопознанието, посрещайки зората след нощта, славословим Те, Човеколюбче.

Ти бе вписан сред робите на кесаря, подчинявайки Се на неговото повеление, а нас – робите освободи от врага и греха; обеднявайки изцяло, подобно нам, Христе, Ти обоготвори нашата пръст чрез единението и общението Си с нея.

Ето, Девата зачена, както бе казано в древност, и роди въ-човечилия Се Бог и пребъдва Дева; примирени чрез Нея с Бога ние, грешните, както подобава с вяра Я възпяваме като истинска Богородица.

Ирмос: О, Ти, Който създаде светлината, направи светла зората и откри деня, слава на Тебе, слава на Тебе, Иисусе, Сине Божий.

„Въплътени Боже, на Когото бе угодно да приемеш плът от пречистата Дева, слава на Тебе, слава на Тебе!“ – Йосиф викаше със силен глас.

Слава на Тебе! Слава на Тебе, Иисусе, Сине Божий, Който Се роди от Девата и прослави паметта на Йаков и Давид.

Йаков проповядваше Иисуса, Сина Божий, Когото пророк Давид боговдъхновено нарече Дъжд върху руно.

Богородичен: Не можейки да мълчи, творението Ти поднася ангелския поздрав, Дево: „Радвай се, пречиста Майко на Иисуса, Сина Божий!“.

Песен 6

Ирмос: От утробата си морският звяр изхвърли като младенец Йона цял, какъвто го погълна, а Словото, вселявайки Се в Девата и възприемайки плът, мина през Нея, опазвайки Я нетленна, защото бидейки Сам неподвластен на изтление, Той и Родилата Го съхрани невредима.

Дойде в плът Христос, нашият Бог, Когото Отец от утробата Си ражда преди утринната звезда; Този, Който управлява пречистите небесни Сили, лежи сега в скотски ясли и Се повива с пелени, но така разкъсва заплетените греховни мрежи.

Младо Отроче Се роди от естеството на Адам и на верните се даде Син, но Той е и Отец и Владетел на бъдещия век, и Се нарича Ангел на Великия Съвет; това е крепкият Бог, Който в Своя власт държи цялото творение.

Ирмос: Предизобразявайки тридневното Ти погребение, пророк Йона в утробата на кита, молейки се викна: избави ме от тлението, Иисусе, Царю на силите!

В страхопочитание небесните войнства застанаха пред пещерата и като не можеха да останат в мълчание, възпяваха Твоето пречисто рождество, пеейки: „Слава във висините на новородения Бог!“.

Ти седна на Твоя престол, както Се закле на пророк Давид, Владико, произлизайки от Плода на чреслата му; а на Йаков Ти повери престола на Църквата, Христе.

Цар Давид се показа като чуден пророк и прародител на въплъщението на Бога, а Йаков, ученикът на Иисус - като пръв епископ.

Богородичен: Молим Те, Дево Богородице: за Твоите раби моли Този, Който Се въплъти от Тебе, защото знаем, че Ти си нашата единствена Застъпница.

Кондак , глас 3, под.: Дева днесь…:

С радост днес изпълва се божественият Давид, * а Йосиф заедно с Йаков хвала принася. * Радват се, получавайки венец чрез родството си с Христа * и възхваляват Родилия Се неизказано на земята, зовейки: * „O, Щедри, спасявай тези, които Те почитат!“.

Икос: По волята на неизразимия Троичен Съвет, Безтелесният Се ражда в плът и Неописуемият става телом описуем, като запазва неизменни двете естества; начало приема Този, Който е безначален и единствен отвъд времето; като Младенец Се явява Този, Който е всесъвършен; на ръце е носен Този, Който носи всичко. Затова като Бог, Той увенчава чрез Своето раждане онези, които са почетени от родството си с Него и като ги прославяме с вяра, ние непрестанно викаме така: „O, Щедри, спасявай тези, които Те почитат!“.

Песен 7

Ирмос: Отроците, възпитани в благочестие, пренебрегвайки нечестивото повеление, не се уплашиха от застрашителния огън, но пееха, стоейки посред пламъка: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Пастирите на полето се удостоиха с поразително светоносно явление, защото славата Господня ги озари и ангел извика: „Запейте, защото Се роди Христос, благословеният Бог на отците!”.

Внезапно, заедно със словото на ангела, небесните войнства запяха: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение: възсия Христос; благословеният Бог на отците!”.

„Какви са тия слова?” – рекоха пастирите – „Да идем и да видим божествения Христос!”. Стигайки във Витлеем, те Му се поклониха заедно с Родилата Го, пеейки: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Ирмос: Някога във Вавилон отроците Авраамови потъпкаха пламъка на пещта и пеейки зовяха: „Боже на отците ни, благословен Си!“.

Удивени от неизказанато Раждане на Богородица Мария, ангелските хорове викаха към Йосиф тъй: „Слава във висините и на земята мир!“.

Давид, Невестоводителят, и Йаков, домоуправителят на божествената Църква, казваха: „Боже, Който Се въплъти заради нас, благословен Си!“.

Ти, който бе цар сред пророците и пророк сред царете, с богомъдрия Йаков и нам запей: „Христе, Който Се въплъти заради нас, благословен Си!“.

Богородичен: Ти бе пророчески описана чрез неизгарящата къпина и росоносната пещ, Пречиста Майко, защото роди безсеменно въплътения Бог, о, вечно Благословена.

Песен 8

Ирмос: Оросяващата пещ показа образа на свръхестественото чудо, защото не изгаряше юношите, които прие, така както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Дъщерята Вавилонска някога взе от Сион пленените Давидови чеда, но сега сама изпраща своите деца – мъдреците с дарове, за да молят приелата в себе си Бога Давидова Дъщеря. Затова нека да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Инструментите не засвириха плачевни песни, защото чедата на Сион не пееха в чуждата земя, но възсиявайки от Витлеем Христос разрушава всяко Вавилонско заблуждение и музикален звън; затова нека да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Вавилон завладя царството и плененото богатство на Сион, а чрез пътеводната звезда Христос привлича към Сион Вавилонските съкровища - царете-звездобройци. Затова нека да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Ирмос: Пленените юноши, които изповядаха Христа за Цар, извикаха със силен глас в пещта: „Всички творения, възпявайте Господа!“.

Йосиф Обручник непрестанно възпява въплътения Христос, Когото небесните войнства славословеха: „Всички творения, възпявайте и превъзнасяйте Господа вовеки!“.

Йаков проповядва на народа въплътения Христос, Когото Давид, Божият праотец, предсказа, викайки: „Всички творения, възпявайте и превъзнасяйте Господа вовеки!“.

Христа, родилия Се от Дева Мария и възвеличилия свещената памет на Давид и Йаков като Негови приятели - всички творения, възпявайте и превъзнасяйте Го вовеки.

Богородичен: Христа Царя, Когото Мария Богородица роди за нас и остана чиста Дева и след раждането Му - всички творения, възпявайте и превъзнасяйте Го вовеки.

На 9-та песен пеем Честнейшую херувимъ…

Песен 9

Ирмос: Тайнство странно и преславно виждам – пещерата е небе, а Девата – херувимски престол; яслите са вместилище, където легна невместимият Христос Бог, Когото в песни величаем.

Виждайки особеното движение на непознатата нова звезда, явила се неотдавна и светеща по-ярко от небесните светила, мъдреците разбраха, че във Витлеем на земята Се е родил Царят Христос, за нашето спасение.

„Къде е новороденият царствен Отрок, Чиято звезда се яви? – питаха мъдреците – Къде е, понеже дойдохме да Му се поклоним?”. Тогава безумният богоборец Ирод се смути и в яростта си реши да убие Христа.

Ирод разпита за точното време на явяването на звездата, под чието водителство във Витлеем мъдреците се поклониха на Христа с дарове; насочени към отечеството си от нея, те оставиха подигран жестокия детеубиец.

Ирмос: На планината Мойсей видя неизгарящия храст, а в пещерата Йосиф чу за неизказаното Рождество. Нескверна Дево, Майко, непознала мъж, с песни, Богородице, Те величаем.

С трепет цялото творение служи на Този, Който Се роди от Девата: небесата със звезда, земята с ясли, планината с пещера, влъхвите с дарове, пастирите с удивление и ангелите с песен: Слава на Бога във висините!

В древност Давид бе избран за цар измежду пастирите, а ти, Йакове, от царското Иудино коляно бе показан като пастир на стадото на Въплътения Агнец и Сина на Всевишния Бог.

Радвай се сега, Витлееме, станал град на новия Давид! О, Сионе, майко на Църквите, ликувай сега в общото веселие на Царя на всички и Неговите угодници.

Богородичен: Ангелските събори, Богородителко, Те славят и човешкият род непрестанно Те почита с песни, защото чрез божественото Рождество Ти съедини земното с небесното. Затова Те и почитаме.

Светилен възкресен.

Слава, на светиите, под. Со ученики: Да възпеем Божия праотец Давид, божествения Йосиф, сгоден за Богородица и славния брат Божий Йаков, защото заедно с ангелите, влъхвите и пастирите, те боголепно послужиха при божественото Рождество на Христа във Витлеем, пеейки Му песен като на Бог и Владика.

И ныне, на празника: Посети ни свише нашият Спасител, Светило от изток, и ние, пребиваващите в тъмнина и сянка придобихме истината, защото от Девата Се роди Господ.

Хвалитни стихири – 4 възкресни от Октоиха и 4 самогласни на празника, от Андрей Йерусалимски, глас 4:

Веселете се, праведници, радвайте се, небеса! Заиграйте, планини, защото Христос Се роди! Девата седи като Херувимски престол, носейки в лоното си Въплътения Бог – Слово. Пастирите славят Родилия Се, мъдреците принасят дарове на Владиката. Ангелите възхваляват, пеейки: „Непостижими Господи, слава Тебе!”.

Богородице Дево, родила Спасителя, Ти премахна древното Евино проклятие, защото стана Майка по благоволението на Отца, носейки в лоното си Въплътения Бог – Слово. Тази тайна не търпи изследване и само с вяра ние всички я прославяме, зовейки заедно с Теб: „Непостижими Господи, слава Тебе!”.

Стих: От утробата преди зорницата Аз Те родих; закле Се Господ и не ще Се разкае.

Елате да възпеем Майката на Спасителя, Която и след раждането Му остана Дева: „Радвай се, одушевен Граде на Царя и Бога Христа, Който в него Се посели и извърши спасение!”. Възпяваме Те заедно с Гавриил и Те славим с пастирите, зовейки: „Богородице, моли Въплътилия Се от Тебе за нашето спасение!”.

Стих: Рече Господ на моя Господ: седи от дясната Ми страна, докле туря враговете Ти подножие на нозете Ти.

Отец благоволи и Словото стана плът, и Девата роди въ-човечилия Се Бог; звездата възвестява, мъдреците се покланят, пастирите се удивяват и творението се радва.

Слава, глас 8: Кръв, огън и стълбове дим са личбите, които Йоил предвидя на земята - кръвта е Въплъщението; огънят - Божеството; стълбовете дим – Дух Светий, Който слиза върху Девата и света облагоухава. Велика е тайната на Твоето въплъщение, Господи, слава на Тебе!

И ныне: Преблагословена Си, Богородице Дево…

Велико славословие.

На Литургията, блаженства – 4 възкресни и 4 на отците от 6-та песен на канона.

След входа – тропари: възкресен, на празника и на светиите, Слава, кондак на светиите, И ныне: кондак на празника.

След Апостола:

Алилуя от Октоиха и на светиите, глас 4: Помени, Господи, Давида и всичката му кротост.

Рождественско послание на Синода на Истинно-православната църква в Америка

В името на Отца, Сина и Светия Дух. Амин!

До възлюбените архипастири, пастири, йеромонаси, свещеници, йеродякони и дякони, иподякони и четци; до верните и клириците, разпръснати по целия европейски континент: в Италия, България, Румъния, Франция и Обединеното кралство; до верните, населяващи огромния африкански континент: в Уганда, Конго, Нигерия и нашата възлюбена община в Ангола; до аванпоста в Коста Рика; до всички верни мъже и жени, до всички бащи и майки, до младоженците и до всички младежи, юноши и девойки и до всички възлюбени дечица в Христа,

Вашите верни йерарси единодушно ви поздравяват с радостното възклицание: 

Христос Се роди! Славете Го!

Благодарим на въплътения Господ, нашия Спасител, Иисус Христос, за великия Му дар за човечеството, проявен в единството на Църквата. Представяйки си огромното множество верни, събрани от толкова много народи, обитаващи на толкова различни места, ние свеждаме глави в дълбока благодарност към Бога за любовта и верността на всеки един от вас и на всички нас заедно, които Бог е призовал в единството на Църквата.

От краищата на земята, ние сега се събираме заедно по тайнствен начин във Витлеемската пещера, за да съзрем една тайна, която надхвърля човешката мисъл - дар, който никой език не може да опише, чудо, което е докоснало живота на всеки един от нас: Бог стана човек, за да може човекът да стане бог.

Този, Който държи цялото творение в дланта Си, сега суче от гърдите на Майка - Девица. Безграничният Бог Се ограничи в пределите на човешко тяло. Онзи, Който облича небесата в облаци, сега е обвит в пелени. В тишината на тъмната нощ ,Той тихо идва, незабелязан от сътворения от Него свят, явен само на малцина безценни достойни души. Множествата не успяха да забележат Неговото идване, мнозинството не разбра звездата, явила се на влъхвите. И все пак всеки, който има очи, можеше да види тази пътеводна светлина, водила ги цели девет месеца. Всеки, който има уши, можеше да чуе тържествуващия поздрав към пастирите, които пазеха стадата си през нощта. Но преди много години славният пророк Исая предсказа на евреите: „Волът познава стопанина си, и магарето – яслите на господаря си, но Израил не Ме познава!“ .

Това, което се случи тогава, продължава да се случва и до днес. Светлината на истината свети в мрака, но светът я подминава, неспособен да чуе, неспособен да види, неспособен да възприеме по какъвто и да е начин космическото преобразяване, предизвикано от дара на Бога, дошъл на земята. И все пак, за тези, които стояха около и в пещерата, съзерцавайки Хляба на живота (Христа), почиващ в яслите в града на дома на хляба (Витлеем), мракът на околния свят по никакъв начин не успя да намали радостта и истинското удивление, които изпълваха сърцата им с трепетно преклонение пред Младенеца Христос. По същия начин, в тази свята нощ, и ние принасяме своите молитви, прослава и благодарност на нашия Спасител,  Когото светът не позна и не може да познае, „защото ако Го познаваше, никога не би разпнал Господа на славата.“

Толкова много аспекти на Христовото Рождество са опорочени от безполезните човешки традиции, които изобилстват в нашия съвременен свят. Толкова богохулни неща са се изписали, че днес умовете на много хора са отровени с вражда срещу Господа. Това, което те знаят, или по-скоро - което си въобразяват, че знаят, е толкова далеч от истината и реалността на нещата, че е чудно, че някой все още е способен да има някаква вярна представа за Христа.

Жалкият образ на Дядо Коледа, който носи играчки на децата, извратената представа за "Светото семейство", в което Йосиф Обручник е красив млад мъж, прегърнал Девата и Младенеца, безсмислените коледни и новогодишни украси и почти всички светски коледни песни само разпалват плътските желания за удоволствията на този свят. Всички тези неща, които характеризират "най-прекрасното време на годината", никога не могат да приведат човека към Христа, а точно обратното. Дори популярното изображение на Рождество Христово в плевня, сред събрани наоколо симпатични животни, е просто още едно изопачаване на историческата реалност.

Но такова е морето, през което плава корабът на Църквата. Това е бурята, която се опитва да потопи Ковчега на спасението. Малцината верни, намерили време да дойдат до пещерата и оказали се достойни първи да посрещнат новородения Христос, ни представят съвършен пример за подражание: като оставим грижите на този свят и безсмисления блясък на мигащите светлини, да побързаме с пречистени сърца да прославим Бога, Който Се откри на Църквата.

Четиридесет дни преди празника Рождество Христово започнахме да постим, за да подготвим духовно себе си за посрещането на новородения Христос с вниманието, любовта и почитта, които заслужава това изключително събитие. Замисляли ли сме се обаче, че от момента, в който Адам и Ева били изгонени от райската градина, човечеството е живяло с надеждата и очакването на идването на Христа? Замисляли ли сме се колко поколения хора са се родили, живели и накрая умрели в очакване на изкуплението, което Бог е обещал? За нас четиридесетте дни изглеждат дълъг период, а за тях са минали хилядолетия... И все пак те останали верни, вярвайки в Божиите думи, предадени им от праведниците и пророците. Старозаветните праведници носеха факела на Божията истина сред онова нечестиво и извратено поколение и можем да бъдем сигурни, без всякакво съмнение, че те се зарадваха с голяма радост, когато видяха всяко едно слово на устата им, пророчески вдъхновено от Светия Дух, да се изпълнява в словата и делата на Господ Иисус Христос. Те бяха оправдани чрез вярата. Сега ние сме наследници на всичко, което те предвидяха в Божия Дух и разкриха на дома Израилев чрез своите пророчески слова.

Това наистина е голямо съкровище, възлюбени верни чеда в Господа, съкровище, което трябва да пазим и съхраняваме в пълнота, знаейки че при великото Второ пришествие на Господа ще даваме отчет за таланта, който Той е поверил на всеки един от нас.

Нека благодатта на нашия Господ Иисус Христос, любовта на Бога Отца и общението на Светия Дух да бъдат с всички вас. Амин.

Христос Се ражда! Славете Го!

+Архиеп. Григорий, +Еп. Йоан и +Еп. Нектарий