Св. Кирил Йерусалимски - Четвърто огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, за десетте догмати, и върху думите от посланието до Колосяните: Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа (Кол. 2:8)].

1. Порокът имитира добродетелта, а плевелите се опитват да изглеждат като жито. На външен вид, вярно, те приличат на жито, но тези, които ги различават, ги разпознават, когато ги вкусят. И дяволът се превръща в светъл ангел не за да се върне в първоначалното си състояние, а за да мами хората (защото има сърце твърдо като наковалня, има и воля, която вече не може да се покае), така че тези, които водят равноангелски живот, да бъдат обременени с мрак на слепота и смъртоносно разпространение на неверието. Има много вълци, които се разхождат в овчи кожи; те имат вид на овце, но нямат техните копита и зъби. Покрити с кожа на кротко животно и с външен вид, съблазняващ обикновените хора, те изпускат от челюстите си смъртоносната отрова на нечестието. И така, имаме нужда от Божествена благодат, бодра мисъл и благоразумни очи, за да не ядем плевели вместо жито и да не претърпим зло, за да не попаднем в ръцете на вълка, като го сбъркаме с овца, и за да не се превърнем в храна за злия дявол, като го вземем за благодетелен ангел. Защото той, според Писанието, обикаля като ревящ лъв и търси кого да погълне (1 Петрово 5:8). Ето защо Църквата предлага наставления, затова се правят и настоящите поучения, затова се чете и Светото Писание.

2. Образът на богопочитанието се състои в следните две неща: в точно познаване на догматите на благочестието и в добрите дела. Догматите без добри дела не са приятни Богу; Той не приема и добрите дела, ако не се основават на догматите на благочестието. Защото каква е ползата да познаваш добре Божието учение и позорно да блудстваш? От друга страна, каква е ползата да се въздържаш, както трябва, но да богохулстваш нечестиво? Следователно познаването на догматите и бдителността на душата са най-голямата придобивка. И тъй като мнозина са онези, които мамят с философия и суетни лъжи: езичниците увличат склонните към сладките приказки; мед капе от устните на жените блудници (Притчи 5:3); обрязаните мамят, като изопачават Божественото Писание, трудейки се върху това от детството до старост и остаряват в невежество; последователите на еретиците мамят сърцата на обикновените хора с ласкави и красиви думи, под името Христово, сякаш под мед, и крият отровата на злочестивите си правила – та за всички тях Спасителят казва: пазете се да не ви измами някой (Мат. 24:4). Затова е нужно наставление във вярата, затова се правят и изяснения за нея.

3. Но преди да влезете в общността на верните, струва ми се, че не е безполезно да представим накратко необходимите догмати (истини на вярата), така че изобилието от теми, които трябва да бъдат обсъдени, и продължителността на дните на цялата Света Четиридесетница, да не ви накара да забравите за най-важните за размисъл истини. Впрочем, след като сега ги предложим накратко, няма да пропуснем да ги разгледаме и по-подробно. Но онези, които са най-съвършени сред присъстващите, имайки умението и усета... да различават доброто от злото (Евр. 5:14), нека търпеливо понесат, че ще слушат учение, което е по-характерно за младенци, и наставление, подобно на млечната храна, така че и тези, които се нуждаят от оглашение да получат полза, и онези, които вече са придобили знания да си спомнят това, което вече са научили преди.

За Бога

4. И тъй, нека преди всичко да бъде поставено в основата на вашата душа учението за Бога: Бог е един, единствен нероден, безначален, неизменен, непроменяем, нероден от никого и нямащ друг приемник в Своя живот, нито е започнал да живее във времето, нито има край на живота. Той е благ и заедно с това справедлив; затова, когато чуеш думите на еретика, че един бог е справедлив, а друг е добър, веднага спомняйки си това,  ще разпознаеш отровата на ереста, която дръзва да разделя единствения Бог чрез нечестиво учение. А други казват, че има един създател и господар на душата, а друг - на тялото; това са безумни и в същото време нечестиви учители. Защото как може човек да бъде слуга на двама господари, след като Господ казва в Евангелието: Никой не може да служи на двама господари (Матей 6:24)? Следователно има само един Бог – Творец на душата и тялото. Той е Създател на много неща, но е Отец само на Единствения Свой Единороден Син, нашият Господ Иисус Христос, чрез Когото е сътворил всичко, видимо и невидимо.

5. Отецът на нашия Господ Иисус Христос не е ограничен в някое място и не е по-малък от небето, но, напротив, небето е дело на Неговите ръце и цялата земя се съдържа в Неговата длан. Той е във всичко и отвъд всичко. Не мисли, че Той е по-малък от слънцето или равен на него. Защото Този, Който първоначално е създал слънцето, трябва да бъде несравнимо по-велик и по-ярък от него. Той знае бъдещето предварително, Той е по-могъщ от всичко; знае и прави така, както желае. Той не е подвластен на реда на нещата, нито на повелението на звездите, нито на случайността, ни на съдбата; съвършен във всичко, съдържащ в Себе Си цялата пълнота на съвършенството, не нарастващ, но винаги притежаващ едно и също в еднаква степен; Той е приготвил наказание за грешниците и венец за праведните.

6. А мнозина по различни начини се отклониха от единия Бог: някои обожествиха слънцето, така че след залез слънце, през нощта, да останат без Бога; някои обожествиха луната, за да нямат Бога през деня; някои - други части на света, други - изкуствата, трети - храната, четвърти - удоволствията. А някои, безумно пристрастени към жените, поставяйки изображение на гола жена на възвишение и наричайки я Венера, в този образ се покланят на страстта си, докато други, изумени от блясъка на златото, обожествяват както него, така и други неща. Ако някой постави учението за единовластието на Бога като основа на сърцето си и повярва в Него, той ще унищожи цялата пагуба на злото идолопоклонство и еретическата измама. И тъй, преди всичко в основата на своята душа положи тази истина на благочестието, с помощта на вярата.

За Христос

7. Вярвай и в Сина Божи, единия и единствения, нашия Господ Иисус Христос, Който е у Бога, роден от Бога, Живот роден от Живота, Светлина, родена от Светлината, Който във всичко е подобен на Родилия Го, Който не е получил битие във времето, но преди всички векове от Отца е роден вечно и по непостижим начин, Който е Божията Премъдрост и Сила и самобитна Истина; Който седи отдясно на Отца преди всички векове, защото Той не едва след като пострада беше увенчан, както мислят някои, а получи от Бога седалище от дясната Му страна със самото Си битие. Той Се ражда и винаги има царско достойнство, седи заедно с Отца, Той е Бог, и Премъдрост, и Сила, както е казано: заедно с Отца царува и върши всичко според волята на Отца, без обаче да има по-малко божествено достойнство от Него; познава Родилия Го, както Го познава Родилият Го. Накратко, припомни си написаното в Евангелието: никой не познава Сина, освен Отец; и никой не познава Отца освен Сина (Мат. 11:27).

8. Не отделяй Сина от Отца и не Ги смесвай, допускайки Сино-Отчество, но вярвай, че един е Единородният Син на единия Бог, Бог Слово преди всички векове; слово не като това, което след като бъде произнесено, се разнася във въздуха, слово, не подобно на несамостойни думи, а Слово -  Син, Творецът на словесните същества, Слово, слушащо Отца и Само говорещо. Но ако Бог пожелае, това ще ви бъде разказано по-подробно след време: помня своето намерение да дам сега само кратки наставления във вярата.

За раждането от Девата

9. Вярвай, че Единородният Син Божи заради нашите грехове слезе от небето на земята, като възприе нашето човешко естество и Се роди от Светата Дева и Светия Дух. Не привидно и призрачно, но истинско бе Неговото въплъщение; Той не премина през Девата като през канал, но наистина Се въплъти от Нея; наистина ядеше като нас и наистина пиеше като нас. Защото, ако въплъщението е призрачно, тогава и спасението ще бъде сън. Христос имаше две природи: Той бе човек, тъй като беше видим, и заедно с това – Бог невидим. Като човек, Той наистина ядеше като нас (защото имаше плът като нашата), а като Бог нахрани пет хиляди души с пет хляба; наистина умря като човек, а като Бог възкреси четиридневния мъртвец; действително спеше на кораба като човек и ходеше по водите като Бог.

За Кръста

10. Той наистина бе разпнат за нашите грехове. Ако решиш да отхвърлиш това, тогава това място тук би те осъдило - тази благословена Голгота, на която сега сме се събрали заради Него, Разпнатия. И цялата вселена вече има частици от Кръстното дърво, и Той бе разпнат не за Свои грехове, а за да се освободим ние от греховете си. Тогава Той бе подиграван от хората и понесе плесници като човек, но бе познат от творението като Бог. Защото слънцето, виждайки Господа безславен, помръкна в трепет, неспособно да понесе такава гледка.

За погребването Му

11. Той бе наистина положен в скален гроб като човек, но заради Него камъните се разцепиха от страх; Той слезе в подземните места, за да освободи оттам праведните. Защото искаш ли, кажи ми, живите да се радват на благодат, докато повечето от тях са неправедни, а онези, които са били затворени за дълго от Адам насам, да не получат свобода? Пророк Исая на всеослушание предсказа толкова много неща за Него; не искаш ли Царят да слезе и да освободи глашатая? Там беше Давид, и Самуил, и всички пророци, и самият Йоан, който говори чрез пратениците: Ти ли си Този, Който има да дойде, или другиго да чакаме? (Мат. 11:3). Не би ли искал Той да слезе и да освободи и тях?

За възкресението Му

12. Но Този, Който слезе в подземните места, излезе оттам, и погребаният Иисус наистина възкръсна на третия ден. И ако някога евреите те упрекнат, тогава веднага трябва да ги попиташ така: ако Йона излезе от кита на третия ден, тогава защо и Христос да не е възкръснал от земята на третия ден? Ако мъртвият, когото докоснаха костите на Елисей, възкръсна, то не можеше ли и Творецът на всичко да възкръсне чрез силата на Отца? И така, Той наистина възкръсна и, възкръсвайки, отново Се яви на учениците; а свидетели на Неговото възкресение са дванадесетте ученика, които не свидетелстваха за възкресението с прелъстителни думи, а се изложиха на мъки и смърт, подвизавайки се за истинността на Възкресението. Ако чрез устата на двама или трима свидетели, както казва Писанието, се потвърждава всяка дума (Мат. 18:16), то дванадесет души свидетелстват за Възкресението на Христа;  нима не вярваш още във Възкресението?

За възнесението Му

13. След като завърши подвига на търпението и изкупи човеците от греховете им, Иисус Се възнесе отново на небесата, издигнат на облак. Ангели се появиха пред Възнасящия Се, а апостолите бяха очевидци. Ако някой не вярва на тази история, трябва да повярва на реалността, която вижда сега. Всички царе, умирайки, се лишават от властта си заедно с живота си, а на Разпнатия Христос се покланя цялата вселена. Изричаме името на Разпнатия и злите духове треперят. Мнозина са били разпнати в различни времена, но кога името на някой друг разпнат е прогонвало злите духове?

14. И така, да не се срамуваме от Христовия Кръст, но макар друг някой да го крие, ти ознаменувай открито челото си с него, та злите духове, разпознавайки царския знак, да бягат далеч от теб с трепет. Осенявай се с него, когато се храниш, кога пиеш, седиш, лягаш, ставаш от сън, говориш, ходиш, въобще по всякакъв повод. Защото Разпнатият на Кръста пребивава на небето. Ако Разпнатият и Погребан бе останал в гроба, тогава щеше да има причина да се срамуваш, но Разпнатият на Голгота Се възнесе на небето от източната страна на Елеонската планина. След като слезе оттук в ада и Се върна при нас, Той Се възнесе от нас отново на небето, докато гласът на Отца Го призоваваше: Седни от дясната Ми страна, докле положа враговете Ти подножие на нозете Ти (Пс. 109:1) .

За бъдещия съд

15. Същият Този възнесъл Се Иисус Христос ще дойде отново от небето, а не от земята. Не от земята, казвам, защото от земята скоро ще се появят много противници на Христа. Вече мнозина, както знаеш, започнаха да казват: Аз съм Христос (Мат. 24:5) и накрая ще се появи мерзостта на запустението (Мат. 24:15), неправедно присвоявайки си името на Христа. Но ти чакай истинския Христос, Единородния Син Божи, Който няма вече да дойде от земята, а от небето; Който ще Се разкрие на всички по-бързо от светкавица и светли лъчи, придружен от Ангели, за да съди живи и мъртви и да царува в Царството небесно, вечно и безкрайно. Запомни и това, тъй като мнозина казват, че Царството Христово ще има край.

За Светия Дух

16. Вярвай и в Светия Дух и дръж за Него същите мисли, каквито имаш за Отца и Сина, и не слушай богохулните учения за Него. Знай, че този Свети Дух е един, неразделен, всесилен, многодействен, но Сам по Себе Си неделим, Който знае тайните, прониква във всичко, дори и в дълбините Божии (1 Кор. 2:10), Който слезе във вид на гълъб върху Господа Иисуса Христа, и Който е действал в закона и пророците; Който и сега запечатва душата ти по време на кръщението. Цялата разумна природа се нуждае от Неговото освещение. Ако някой се осмели да Го похули, няма да получи опрощение нито на този, ни на онзи свят (Мат. 12:32). Той е почетен със славата на Божествеността заедно с Отца и Сина; ангелските престоли и господства, началства и власти имат нужда от Него. Защото един е Бог, Отец на Христа, и един е Господ Иисус Христос, Единородният Син на единия Бог, един е и Дух Свети, Който освещава и обожва всичко, Който е говорил в закона и пророците, в Стария Завет и в Новия.

17. Запечатвай това учение в мислите си постоянно, сега то ти се представя съкратено; ако Господ даде, то според възможностите ще ти бъде представено и с доказателства от Светото Писание. Защото никоя Божествена и свята тайна на вярата не трябва да се съобщава без Божественото Писание и не трябва да се основава само на вяра и избрани думи. Не ми вярвай дори, когато ти говоря за Него, ако няма доказателства за думите ми от Божественото Писание. Защото силата на вярата, която ни спасява, не зависи от избора на думи, а от доказателството на Божествените Писания.

За душата

18. След като позна тази чиста, славна и всесвята вяра, познай и самия себе си, какво си - познай, че си човек, състоящ се от две части - душа и тяло, и че, както наскоро бе казано, един и същ Бог е Творец на душите и телата. Знай, че имаш свободна душа, прекрасно Божие творение, създадено по образа на Създателя, безсмъртно по благодатта на Бога, Който го прави безсмъртно, творение живо, разумно, нетленно по благодатта на Този, Който го е създал, творение, което има силата да прави каквото иска. Защото ти не съгрешаваш, понеже си роден по едно или друго време, не съдбата те принуждава да блудстваш, не разположението на звездите, както някои празнословят, те принуждава да се отдадеш на похотта. Защо, не желаейки да признаеш собственото си зло, приписваш причината му на невинните звезди? Не слушай звездобройците. Защото Божественото Писание говори за тях: нека излязат ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи по новолуния, и по-нататък: Ето, те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка (Ис. 47:13-14).

19. Знай също, че душата изобщо не е съгрешила, преди да дойде на този свят; идвайки в него безгрешни, сега грешим по свое желание. Изобщо не слушай някой, който зле обяснява следното място от Писанието: върша това, що не желая (Рим. 7:16), но си спомни думите: Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни;ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби (Ис. 1:19-20) и т.н.; и на друго място: Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела (Рим. 6:19). Спомни си също следните думи от Писанието:  понеже те се не опитаха да имат Бога в разума си (Рим. 1:28); и още: онова, що може да се знае за Бога, тям е явно (Рим. 1:19); и тези: затвориха очите си (Мат. 13:15), а на друго място думите на самия Бог: Аз те посадих като благородна лоза…; а как се ти превърна… в дива издънка от чужда лоза? (Йер.2:21).

20. Душата е безсмъртна и душите на мъжете и жените са еднакви; само членовете на тялото са различни. Душите не са устроени по такъв начин, че едни по природа да грешат, докато други по природа да вършат добро; но и двете зависят от волята, а същността на душите във всички е една и съща и сходна. Бих могъл да говоря за много неща, но мина много време; но за какво друго да говорим, ако не за спасението? Нима не искаш да приемеш напътствия за подвиг срещу еретиците? Нима не искаш да узнаеш завоите на пътя, за да не паднеш по стръмното поради незнание? Ако наставниците виждат значителна полза в това да научиш тези неща, то не трябва ли и ти, обучаваният, да приемаш с удоволствие всичко, което ти се казва?

21. Душата е самовластна; следователно дяволът може да подбужда, но няма власт да принуди някого против волята му. Той ти внушава мисъл за блудство; ако поискаш, ще я приемеш, ако ли не, няма. Защото, ако вършиш прелюбодеяние по необходимост, тогава защо Бог е подготвил геена? Ако по естество, а не по свобода вършиш добро, тогава защо Бог е приготвил неописуеми венци? Овцата е кротка, но никога няма да бъде увенчана заради кротостта си, защото нейната кротост идва не от свободата, а от природата.

За тялото

22. Възлюбений, сега ти узна колкото е възможно повече за душата; приеми посилно наставление и за своето тяло. Не слушай никого, който казва, че то не е от Бога. Защото тези, които вярват, че тялото не е от Бога, свободно го използват, като чужд съд, за блудство. И защо презират достойното за удивление свое тяло? Какъв недостатък на красота има то? Каква изкусност не достига в строежа му? Защо не си представят най-прозрачния състав на очите? Или как ушите, които са криво оформени, могат да чуват безпрепятствено? И как обонянието е способно да приема и различава миризмите? Как служи езикът по два начина: за различаване на вкуса и за словесно действие? Как белият дроб, скрит вътре, постоянно диша въздуха? Кой кара сърцето да бие непрекъснато? Кой е направил толкова много вени и артерии? Кой мъдро свързва костите със сухожилията? Кой определя една част от храната за поддържане на живота, а другата отделя за изхвърляне и скри срамните членове на по-благоприлични места? Кой прави да се размножава непрекъснато чрез удобно съвкупление човешкия род, който можеше да измре?

23. Не ми казвай, че тялото е причина за греха, защото, ако тялото е виновно за грях, защо не греши мъртвият? Постави меч в ръката на току-що починалия и няма да има убийство. Дори всички красавици да се явят пред вече мъртвия младеж, но в него похот за блудство няма да има. Защо? Защото тялото не греши само по себе си, но душата греши чрез тялото. Тялото е инструмент и като че ли облекло и покров за душата. Ако тя реши да блудства, тогава тялото става нечисто; ако е съединено със свята душа, тогава става храм на Светия Дух. Това не го казвам аз, а апостол Павел: Не знаете ли, че тялото ви е храм на Светия Дух, Който живее във вас? (1 Кор. 6:19). И така, пази тялото си, тъй като то е храм на Светия Дух. Не осквернявай плътта си с блудство, не опетнявай тази твоя прекрасна одежда. Ако си го изцапал, то очисти го сега с покаяние, измий се, докато има време.

24. Вслушайте се в учението за целомъдрието първо вие, които принадлежите към съсловието на монасите и девиците, които водите на земята равноангелски живот, а след това и другите членове на Църквата. Велик венец е приготвен за вас, братя; не разменяйте великото достойнство за дребни удоволствия, вслушайте се в думите на апостола:  да не би да има между вас някой блудник, или нечестивец като Исава, който за една гозба се отказа от първородството си. (Евр. 12:16). Вие вече сте вписани в ангелските книги заради решимостта си да пазите целомъдрието; внимавайте да не бъдете заличени отново заради вашите блудни дела.

25. От друга страна, ти, който водиш девствен живот, не се възгордявай над женените. Защото бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто (Евр. 13:4), както казва апостолът. И ти, който пазиш своята невинност, не си ли роден от брак? Не презирай среброто, затуй че имаш злато. Нека пребъдват в добра надежда брачните, които живеят в брак законно, които се женят според Божия закон, а не от похот, следвайки необуздана воля; които знаят времето за въздържание, за да се занимават свободно с молитва; които в църковните събрания с чисти дрехи имат чисти тела; които са встъпили в брак с цел създаване на потомство, а не за похот.

26. Първобрачните да не презират онези, които са сключили втори брак: въздържанието е наистина добро и удивително нещо; обаче е и извинително да се сключи втори брак, за да не блудстват немощните.  Добре им е, ако си останат като мене. Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. (1 Кор. 7:8-9) И нека всичко останало - блудство, прелюбодейство и всякакво невъздържание - да се махнат помежду вас; нека тялото се пази чисто за Господа, за да го почете Господ. Нека тялото се храни само за поддържане на живота и за безпрепятствено служение, а не да се отдава на удоволствия.

За храната

27. Що се отнася до храната, ето правилата за вас, тъй като мнозина съгрешават чрез храна. Някои безразборно употребяват идолски жертви, докато други се въздържат от тях, но осъждат онези, които ядат, и по различни начини, в преценките за храната, се оскверняват душите на някои, които не знаят основните причини да се яде нещо или да не се яде. Ние постим, въздържаме се от вино и месо не защото ги мразим като нечисти неща, а защото очакваме награди за това; заради презрението на чувственото - да се наслаждаваме на духовна и умствена трапеза и след като сме посяли сега със сълзи - да можем да пожънем с радост в бъдещия век. И така, не презирай онези, които ядат и приемат храна поради телесна немощ, и не обвинявай онези, които пият малко вино поради стомаха си и честите си боледувания. (1 Тим. 5:23), и не ги осъждай като грешници, не се гнуси от месото като нещо несвойствено за тебе. Защото такива има предвид апостолът, когато казва: онези, които забраняват да се встъпва в брак и съветват въздържане от ястия, що Бог е създал да ги ядат с благодарност верните, и ония, които са познали истината. (1 Тим. 4:3) Затова, когато се въздържаш от него, не се въздържай като от нещо скверно, иначе няма да имаш за това награда. Но, считайки го за добро, презирай го, защото ти се предлага най-доброто – духовното.

28. Бъди твърд в душата си, за да не ядеш никога храна, принесена на идоли. Не само аз съм загрижен за това сега, но още апостолите и Йаков, епископът на тази църква, са били загрижени. Апостолите и презвитерите написаха съборно послание до всички народи, като ги помолиха да се въздържат особено от идолски жертви, а след това и от кръв и удушено (Деяния 15:20). Защото мнозина човеци, бидейки зверовидни и живеещи като кучета, пият кръв по примера на дивите зверове и лакомо ядат удушено месо, а ти, рабе Христов, пази благоговение и при ядене. Стига толкова за храната.

29. Носи проста одежда, не за украса, а за необходимо покритие, не за да се обличаш разкошно, но за да се стоплиш през зимата и да прикриеш голотата на тялото. Грижейки се за облеклото си под предлог, че прикриваш срамотиите си, не си навличай друг срам.

За всеобщото възкресение

30. Пази, моля те, тялото си и знай, че ще възкръснеш от мъртвите и ще бъдеш съден с това тяло. Ако не вярваш в това, като нещо невъзможно, тогава от това, което виждаш в себе си, направи някакъв извод за това, което не виждаш. Представи си и ми кажи в какво положение си бил самият ти до десет или повече годишна възраст, от какво незначително и слабо състояние си достигнал до такава възраст и до такава красота. Наистина ли Този, Който приведе небитието в битие, не е в състояние да възкреси това, което вече е съществувало и е било унищожено отново? Наистина ли за Онзи, Който съживява посятото за нас жито, което всяка година тлее, ще бъде трудно да възкреси нас, за които Сам Той възкръсна? Виждаш ли, че дърветата стоят сега толкова месеци без плод и без листа, а когато зимата отмине, тогава всичко отново като от мъртвите ще оживее? Няма ли да е много по-добре и по-лесно ние да оживеем? По волята на Бога Моисеевият жезъл се превърна в чуждото за него естество на змията, а нима човекът, претърпял смърт, няма да се върне в първоначалното си състояние?

31. Не слушай онези, които казват, че това тяло няма да се възстанови - то ще се възстанови! Исая свидетелства за това, казвайки: Твоите мъртъвци ще оживеят, мъртвите тела ще възкръснат! (Ис.26:19) и Ангелът говореше на Данаил: И много от спящите в земния прах ще се събудят - едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама. (Дан.12:2) На всички хора предстои да възкръснат, но възкресението не е еднакво за всички. Всички ще получим вечни тела, но не всички еднакви. Праведните ще ги получат, за да се радват вечно с ангелите, а грешниците ще ги получат, за да претърпят вечни мъки за греховете си.

За кръщението

32. Затова Господ, по Своето човеколюбие, първо ни даде изкупление чрез покаяние, така че, като отхвърлихме повечето, или още по-добре цялото бреме на греховете, приемайки печата на Светия Дух, да станем наследници на вечен живот. Но преди достатъчно говорих за покаянието, сега остава да преподам последното подготвително поучение.

За Божественото Писание

33 . Това ни учат вдъхновените писания на Стария и Новия завет. Защото и в двата Завета един е Бог, Който в Стария завет предвъзвести Христа, явил Се в Новия, и Който ни доведе до Христа чрез закона и пророците. Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие. И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа. (Гал. 3:23-24). И ако чуеш, че някой от еретиците хули закона или пророците, тогава му кажи в противовес тези спасителни думи: Иисус не дойде да наруши закона, а да го изпълни (Мат. 5:17). Внимателно проверявай в Църквата кои книги са от Стария и кои от Новия завет и не чети книги, чиято боговдъхновеност е неясна. Защото, без да знаеш какво изповядват всички, защо да се занимаваш напразно с това, което е съмнително? Чети Божествените Писания, двадесет и двете книги на Стария завет, преведени от седемдесет и двамата тълковници.

34. След смъртта на Александър, царя Македонски, и след разделянето на неговото царство на четири държави - Вавилонска, Македонска, Азийска и Египетска, един от царете на Египет, Птолемей Филаделф, цар, много отдаден на науките, събирайки книги от навсякъде, когато чу от Димитрий от Фалерея, началника на книгохранилището, за Божествените Писания на закона и пророците, тогава, считайки, че е много по-добре да придобие тези книги не чрез принуда против волята на собствениците, а като ги спечели на своя страна чрез дарове и приятелство (той знаеше, че това, което се дава насила, най-вече дадено без свободна воля, може да бъде измамно, а това, което се дава по желание, винаги е истина), изпрати богати дарове на Елеазар, тогавашния първосвещеник на тукашния Йерусалимски храм и го помоли да даде за превода по шестима души от всичките дванадесет израилски племена. Тогава, както за да провери дали книгите са божествени, така и като предпазна мярка, така че изпратените преводачи да не общуват помежду си, той определи на всеки от тях отделен дом в така наречената Фара, разположена близо до Александрия, и нареди на всеки да превежда всички Писания. Когато свършиха работата в течение на седемдесет и два дни, той, като сравни преводите, над които всички бяха работили в различните къщи, без да се съгласуват помежду си, установи, че те са съгласни не само по смисъл, но и по думи. Защото делото не зависеше от изобретяването на красиви човешки мъдрувания, но както Божествените Писания бяха възвестени от Светия Дух, така и техният превод бе извършен със съдействието на Светия Дух.

35. Чети двайсет и двете книги, които те преведоха, и не се докосвай до тези, чието боговдъхновение е скрито. Занимавай се усърдно само с тези, които безопасно четем в Църквата. Апостолите и древните епископи, предстоятели на Църквата, са били много по-разумни от теб; именно те ни предадоха тези книги. А ти, като син на Църквата, не променяй нейните закони. От Стария завет, както се каза, изучавай двадесет и двете книги и ако искаш да се научиш, опитай се да ги запомниш поименно чрез моите думи. Първите пет книги са книгите на Мойсей, известни под името на Закона - книгите Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие; след това книгата на Иисус Навин, после книгата на Съдиите с книгата на Рут, които се считат за седма; от останалите исторически книги Първата и Втората книга на царете са една книга у евреите, а Третата и Четвъртата също са една; по същия начин у тях Първа и Втора книга на летописите също са една книга, и първата и втората Ездра се считат за една. Дванадесета книга е на Естир. Това са исторически книги. Пет книги, написани в стихове: Иов, Псалми, Притчи, Еклисиаст и Песен на песните, която ще бъде седемнадесетата книга. Освен това и петте книги на пророците - една на дванадесетте малки пророци, една на Исая, една на Йеремия заедно с Варух, с Плача и Посланието, след това една на Йезекиил и накрая Данаил - двадесет и втората книга на Стария завет.

36. Книгите на Новия завет са: четирите Евангелия, а другите евангелия са фалшиви и вредни. И манихеите са написали евангелие на Тома, което, помазано с тамяна на евангелското название, покварява душите на обикновените хора. Също така приеми Деянията на дванадесетте апостоли като вдъхновени от Бога; освен това седемте съборни послания – на Йаков, Петър, Йоан и Иуда-Тадей; а запечатването на всичко и последно дело за учениците са четиринадесетте Павлови послания; и нека всички други писания извън тези да се считат за второстепенни. Не чети сам нищо, което не се чете в църквите, както вече чу да се казва. Но стига толкова за това.

37. Бягай от всяко дяволско действие и не се подчинявай на този змей, отстъпникът, който самоволно измени добрата си същност. Той може да подчини всеки, който го поиска, но не може да принуди никого да го направи. Не скланяй към ученията на астролозите, нито към гаданията по птици, нито към поличбите, нито към баснословните елински пророчества; дори не слушай за чародейства, магически заклинания и други най-беззаконни дела, извършвани чрез призоваване на мъртвите. Презирай всякаква невъздържаност, не угаждай на корема, не обичай удоволствията. Бъди над страстите на сребролюбието и алчността. Не влизай в езически събирания за зрелища и когато си болен, никога не използвай магически амулети. Напълно отбягвай кръчмарската вулгарност; не се отклонявай нито към самарянството, нито към юдаизма, защото Иисус Христос вече те изкупи. Изостави всякакво спазване на съботите и особено се отвращавай от всяко събиране на еретиците, нарушаващи закона; укрепвай душата си по всякакъв начин чрез пост, раздаване на милостиня и четене на Божественото Писание, та след като преживееш останалото време в плътта в целомъдрие с благочестивите догмати на вярата, да се насладиш на единствения спасителен дар на кръщението и така да бъдеш причислен от Отца и Бога към небесните войнства и да се удостоиш с небесни венци в Христа Иисуса, нашия Господ. Нему слава во веки веков. Амин.

Пето поучение

Огласителни поучения на светия наш отец Кирил, архиепископ Йерусалимски (+386)

Първо огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, въведително за пристъпващите към кръщение, върху думите на пророк Исая: умийте се, очистете се и т.н. (Исая 1:16).]

Второ огласително поучение

[До онези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка - за покаянието, опрощението на греховете и за врага, върху думите на Йезекиил: Правдата на праведния при него си остава (Йезек. 18:20).]

Трето огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, говорено без подготовка - за кръщението, върху думите от Посланието до римляните: „Не знаете ли, че всички ние, които в Христа се кръстихме в Неговата смърт се кръстихме? И така ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта и т.н. (Рим. 6:3-4).]

Четвърто огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, за десетте догмати, и върху думите от посланието до Колосяните: Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа (Кол. 2:8)].

Пето огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, за вярата, върху словата от Посланието до евреите: вяра е жива представа на онова, за което се надяваме и т.н. (Евр. 11:1).]

Шесто огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, за Божието единовластие (монархия), върху думите: Вярвам в единия Бог… и за ересите; също и върху думите на Исая: Млъкнете пред Мене, острови; Израил ще бъде спасен с вечно спасение от Господа; вие не ще бъдете посрамени и постидени во веки веков и т.н. (Ис. 41:1; 45:16-17).]

Седмо огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, изречено без подготовка, за Бога Отца, върху думите от Посланието до ефесяните: Затова прекланям колене пред Отца на Господа нашего Иисуса Христа и т. н. (Еф.3:14).]

Осмо огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, изречено без подготовка, върху думата от Символа на вярата: Вседържителя, и върху думите на пророк Йеремия: Велик по мъдрост и силен по дела, Комуто очите са отворени върху всички пътища на синовете човешки и т.н. (Йер. 32:19).]

Девето огласително поучение

[До тези, които се готвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, за думите от Символа на вярата: Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. А също и върху думите на Иов: кой е тоя, който омрачава Провидението с думи без смисъл? и така нататък. (Иов 38:2)]

Десето огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, върху  думите: И в единия Господ Иисус Христос; и също върху думите от Първото послание до Коринтяните: Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него. (1Кор. 8:5–6)]

Единадесето огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, върху думите: Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Бог истинен, чрез Когото всичко е станало; и също върху думите от Посланието до Евреите: Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците, в последните тия дни говори ни чрез Сина (Евр.1:1–2).]

Дванадесето огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, върху думите: и Се въплъти... и стана човек; и също върху думите от Исаия: И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече: искай за себе си личба от Господа и прочее (Ис. 7:10). Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил и прочее (Ис. 7:14).]

Тринадесето огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, върху думите: И бе разпнат... и бе погребан; и също върху думите от Исаия: Господи! Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня? и прочее  Като овца биде Той заведен на клане (Ис.53:1,7).]

Четиринадесето огласително поучение

 [До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, върху думите: и възкръсна в третия ден, според Писанията, и се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца; и също върху думите апостолски: Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих… че [Христос] бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията (1Кор.15:1-4).]

Петнадесето огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, изречено без подготовка, върху думите: И пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите. И за антихриста. Също върху думите на Данаил: Видях най-сетне, че бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни и  т. н.  Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий и прочее. (Дан. 7:9, 13)]

Шестнадесето огласително поучение

[До онези в Йерусалим, които се подготвят за просветление, изречено без подготовка, върху думите: И в единия Свети Дух, Утешителя, Който е говорил чрез пророците, а също и върху думите от Посланието до коринтяните: А за духовните дарби не искам, братя, да не знаете… Има различни дарби, ала Духът е един и същ и т. н. (1 Кор. 12:1,4)]

Седемнадесето огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, в което се предлага продължение на учението за Светия Дух; и също върху думите от първото послание към Коринтяни: едному се дава чрез Духа слово на мъдрост и така нататък (1Кор. 12:8).]

Осемнадесето огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, върху думите: Вярвам в едната Света Съборна Църква; вярвам във възкресението в плът и във вечния живот; и също върху думите на Йезекиил: Биде върху мене ръката Господня, и Господ ме изведе чрез духа, тури ме всред полето, - а то беше пълно с кости и така нататък (Йез. 37:1).]

Превод от руски и английски: 

свещеник Иван Латковски и Деян Кънчев

+++

Пет тайновъведителни слова към новопросветените

Св. Кирил Йерусалимски - Трето огласително поучение

[На тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, говорено без подготовка - за кръщението, върху думите от Посланието до римляните: „Не знаете ли, че всички ние, които в Христа се кръстихме в Неговата смърт се кръстихме? И така ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта и т.н. (Рим. 6:3-4).]

1. Радвайте се, небеса, и весели се, земьо, за онези, които желаят да бъдат поръсени с исоп, да се очистят с духовен исоп и със силата на Този, на Когото по време на страданието Му бе дадено да пие чрез исоп и тръст. Да се ​​радват небесните сили и да се готвят за това душите, на които предстои да се съединят с духовния Жених. Защото гласът вече вика в пустинята: пригответе пътя на Господа (Ис. 40:3). Това не е маловажно дело, не става дума за обикновено и безразборно съчетаване по плът, а за избиране чрез вяра на всетърсещия Дух. Светските женитби и брачните съюзи не се извършват с необходимата разсъдителност, но където има богатство или красота, младоженецът скоро се съгласява. А тук се почита не телесната красота, но непорочната съвест на душата, не осъдителното богатство, а богатството на душевното благочестие. И тъй, чеда на оправданието, чуйте Йоан, който увещава и казва: изправете пътя Господен (Йоан 1:23), старайте се да разрушите всяка пречка и съблазън, за да вървите право към вечния живот. Чрез нелицемерна вяра пригответе чистите съсъди на душата за приемане на Светия Дух. Започнете да изпирате одеждите си с покаяние, та когато ви призоват в брачния чертог, да се явите чисти. Защото, макар Младоженецът да призовава всички без изключение, понеже благодатта е щедра и високият глас на глашатаите да събира всички, обаче Сам Той различава онези, които са влезли на тайнствения сватбен пир. Дано никой от тези, чиито имена са включени в списъка, да не чуе думите: приятелю, как влезе тук като не си в сватбарска премяна? (Матей 22:12). Но всеки от вас да чуе: Хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си“ (Матей 25:21), защото досега ти стоеше вън от портата. О, да може всеки от вас да каже: Царят ме въведе в чертозите си. С радост ще се радвам в Господа, душата ми ще се развесели в моя Бог: защото Той ме облече в спасителна одежда, надяна ми дреха на правда, като на младоженец възложи венец и като невеста с накит накичи. (Песен 1:3 ; Ис.61:10). Нека на всеки един от вас душата му да няма петно, или порок, или нещо подобно (Ефес. 5:27). Не казвам, че това трябва да се случи преди получаването на благодатта: защото защо тогава да ви призовавам към опрощаване на греховете? Но така че когато се дава благодатта, съвестта да е в съгласие с нея, като се окаже непорочна.

2. Велико наистина е това дело, братя, и затова подхождайте с внимание към него. На всекиго от вас предстои да се яви пред Бога и пред безбройните ангелски войнства. Светият Дух ще запечата душите ви. Ще бъдете избрани във войнството на великия Цар. И така, предразположете се и се пригответе, като се облечете не в скъпоценни одежди, а в благочестието на душата, което се разкрива в чистата съвест. Пристъпете към кръщението не като към обикновена вода, а към духовната благодат, давана чрез водата. Защото, както това, което се принася в жертва, бидейки обикновено по естество, се осквернява чрез призоваването на идолите, така, напротив, обикновената вода, след като получи сила от призоваването на Светия Дух, Христа и Отца, става свята. Тъй като човек се състои от две части, душа и тяло, и очистването е двойно: безплътно за безплътното и телесно за тялото. Водата очиства тялото, а Духът запечатва душата, за да можем да пристъпим към Бога с поръсено сърце и измито с чиста вода тяло. И тъй, когато слизате във водата, не си представяйте обикновена вода, но очаквайте спасение от действието на Светия Дух. Защото без двете е невъзможно да постигнете съвършенство. Не аз казвам това, а Господ Иисус Христос, Комуто принадлежи властта в това дело. Той казва: ако някой не се роди свише - и добавя думите: чрез вода и Дух, не може да види Царството Божие (срв. Йоан 3:3,5). Нито този, който е кръстен с вода, но не е удостоен с Духа, няма съвършена благодат; нито оня, който дори и да е бил добър по дела, но не е получил запечатване с вода, няма да влезе в Царството Небесно. Словото е дръзко, но не е мое, защото така е определил Иисус. И ето го доказателството в Божественото Писание. Корнилий беше праведен човек, удостоен с ангелско видение, молитвите и милостините му бяха красив стълб към небето пред Бога. Петър дойде и Духът се изля върху вярващите и те започнаха да говорят на други езици и да пророчестват. По-нататък Писанието казва, че дори след тази духовна благодат Петър им заповядал да бъдат кръстени в името на Иисус Христос, така че след възраждането на душата чрез вярата, и тялото да получи благодат чрез водата. Ако някой иска да знае защо благодатта се дава чрез вода, а не чрез друга стихия, ще намери отговора на това в Божественото Писание. Водата е нещо особено и най-добро от четирите видими елемента на света. Небето е жилище на ангелите, но небесата са от вода. Земята е жилище на хората, но земята е направена от вода. И преди шестдневното създаване на тварите, Божият Дух се носеше над водите. Началото на света е водата, а началото на Евангелието е Йордан. Освобождението на Израил от фараона бе извършено чрез морето, а освобождаването на света от греховете се извършва чрез умиване с вода под действието на Божието Слово. Навсякъде, където Бог сключва завет с някого, има вода. Беше сключен завет с Ной след потопа; беше сключен завет и с Израиля на планината Синай, но той също беше сключен чрез вода, червена вълна и исоп. Илия бе възнесен, но и тук това не стана без вода. Защото първо мина през Йордан, а после се издигна на небето. Първосвещеникът първо се измива, след което запалва тамян. Аарон първо се уми, след което беше поставен за първосвещеник. Защото как би могъл да започне да се моли за другите, ако самият той не беше очистен с вода? И символ на кръщението беше умивалникът, който беше в скинията.

3. Кръщението е краят на Стария Завет и началото на Новия. Защото начало му даде Йоан, от когото няма по-голям измежду родените от жени (Мат. 11:11). Той е краят на пророците: всички пророци и законът бяха пророкували до Йоан (Мат. 11:13), и на евангелската история той е първи плод. Защото Началото на Евангелието на Иисуса Христа и т.н. е: Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на грехове (Марк 1:1,4). Ще кажеш, тесвиецът Илия беше взет на небето, но той не е по-велик от Йоан. Енох беше пренесен на небето, но не беше по-велик от Йоан. Мойсей беше най-великият законодател и всички пророци бяха удивителни, но не бяха по-велики от Йоан. Не смея да сравнявам пророци с пророци, но самият техен и наш Владика, Господ Иисус, произнесе присъда: между родените от жени не се е явил по-велик от Йоан Кръстител (Матей 11:11); между родените не от девици, а от жени. Великият служител се сравнява с неговите съслужители, но превъзходството и благодатта на Сина са несравними по отношение на слугите. Виждаш ли какъв човек избра Бог да бъде предтеча на тази благодат? Беден, любител на пустинята, но не и човеконенавистник; ядеше акриди и имаше вдъхновена душа; ядеше мед и думите му бяха по-сладки и по-полезни от меда; носеше дрехи от камилска вълна и бе пример за подвижнически живот; още в утробата на майка си бе осветен от Светия Дух. Вярно е, че Йеремия също беше осветен от утроба, но той не пророкува в нея. Само Йоан, намиращ се в утробата на майка си, проигра радостно (Лука 1:44) и без да вижда с телесните си очи, духом позна Господа. Тъй като благодатта на кръщението беше велико нещо, нейният първи вестител също трябваше да бъде велик.

4. Той кръщаваше в Йордан и цял Йерусалим излизаше при него, получавайки първите плодове на кръщението, защото всички най-добри благословения са в Йерусалим. Но знайте, йерусалимци, по какъв начин онези, които отиваха, получаваха кръщение от него: те изповядаха греховете си. Първо разкриваха  раните, после той прилагаше лекарство и на повярвалите даваше изкупление от вечния огън. И ако сам искаи да се убедиш, че кръщението на Йоан е изкупление от застрашаващия огън, то чуй какво казва той: рожби ехиднини! Кой ви каза да бягате от бъдещия гняв? (Мат. 3:7). И така, не бъди вече змия, но както някога си бил нейно потомство, сега остави, казва той, образа на предишния ти грешен живот. Всяка змия, пълзяща през тясно място, оставя след себе си старата кожа и изхвърляйки старото, младее по тяло. Така и ти, казва той, влез през тесните врати;  като се изтощиш с пост, изгони онова, което те погубва. Съблечи ветхия човек с делата му (Кол. 3:9) и кажи думите, които четем в Песните: Съблякла съм хитона си, пак ли да го обличам? (Песен 5:3). Но има ли сред вас някой лицемер, човекоугодник, даващ си само вид на благочестие, а не вярващ от сърце, лицемерещ заедно със Симон влъхв, дошъл не да получи благодат, а да изпита това, което се дава? Нека такъв чуе и тези думи на Йоан: Секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън (Матей 3:10). Съдията е неумолим - оставете лицемерието.

5. Какво трябва да се направи и какви са плодовете на покаянието? Който има две дрехи, да даде на оня, който няма (Лука 3:11). Този, Който учеше на това, заслужава да Му се вярва, защото Самият Той пръв изпълни това, което учеше. Говореше без задръжка, защото съвестта не го укоряваше и не му връзваше езика. И който има храна, нека прави същото (Лука 3:11). Искаш да получиш благодатта на Светия Дух, но не благоволяваш да дадеш обикновена храна на бедните? Търсиш великия дар, а небрежиш за малкия? Дори да си бил митар, дори и да си бил прелюбодеец, надявай се да се спасиш. Митарите и блудниците ви преварят в Царството Божие (Матей 21:31). И Павел свидетелства за това, като казва: нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито онези, които изброява по-нататък, няма да наследят Божието царство. И такива бяха някои от вас, но се умихте, но се осветихте (1 Кор. 6:9, 11). Той не каза: такива сте, а каза: такива бяхте. Грехът на невежеството се опрощава, а закоравялото зло се осъжда.

6. Кръщението е прославено за вас от самия Единороден Божи Син. Какво повече да говоря за един човек? Йоан е велик, но какво е той в сравнение с Господа? Този глас е красноречив, но какво е той в сравнение със Словото? Вестителят е много знаменит, но какво е той в сравнение с Царя? Този, който кръщава с вода, е известен, но какво е той спрямо Този, Който кръщава със Светия Дух и огън? Спасителят кръсти апостолите със Светия Дух и огън, когато внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий (Деяния 2:2-4).

7. Който не приеме кръщение, за него няма спасение, освен мъчениците, които и без вода получават Царството Небесно. Защото Спасителят, след като изкупи вселената с Кръста и беше прободен в реброто, източи от него кръв и вода, така че едни да бъдат кръстени с вода в мирно време, а други по време на гонение да бъдат кръстени в собствената си кръв. И Своето мъченичество Спасителят нарича кръщение, като казва: Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз Се кръщавам? (Марк 10:38). И мъчениците осъзнават това, превръщайки се в зрелище за света, както за Ангели, тъй и за човеци. Но скоро ще разбереш, че още не е време да слушаш за това.

8. Иисус освети кръщението, като Сам Се кръсти. Щом Божият Син Се е кръстил, кой благочестив човек тогава би презрял кръщението? Той Се кръсти не за да получи опрощение на греховете (защото беше безгрешен), но бидейки безгрешен Се кръсти, за да даде божествената благодат и слава на онези, които се кръщават. Защото, както децата са причастници по плът и кръв, така и Той Сам прие същото, та и ние, ставайки съучастници с Него във въплътеното Му явяване, същевременно да станем съучастници и в Неговата Божествена благодат; затова се и кръсти Иисус, та чрез това и ние, ставайки отново Негови съобщници, да получим слава заедно със спасението. По думите на Иов във водите имало змей, който можел да погълне Йордан. И така, тъй като главата на змея трябваше да бъде смачкана, Той слезе във водите и върза силния, за да получим от Него силата да настъпваме змии и скорпиони. Не беше малък този звяр, а страшен. Всички риболовни кораби не можеха да повдигнат и кожа от опашката му; той беше предшестван от гибел, поглъщаща онези, които го срещаха. Но Животът дойде, за да спре най-после действието на смъртта, за да можем всички ние, спасени, да кажем: Где ти е, смърте, жилото? Где ти е, аде, победата? (1 Кор. 15:55). Кръщението притъпява жилото на смъртта.

9. Слизаш във водата с греховете си, но благодатното призоваване, което запечатва душата ти, вече не ще позволи да бъдеш погълнат от страшния змей. Слизайки мъртъв поради греховете, възкръсваш оживотворен чрез правдата. Защото, ако сш станали съ-образен с подобието на смъртта на Спасителя (Рим. 6:5), тогава ти също ще се удостоиш и с възкресение. Тъй като Иисус, като пое върху Себе Си греховете на вселената, умря, та умъртвявайки греха да ви възкреси чрез оправдание, тогава ти, слизайки във водата и по някакъв начин погребвайки се в нея, както Той беше погребан в каменна гробница, възкръсваш отново, за да ходиш в обновен живот (Рим. 6:4). Тогава, когато се удостоиш с благодатта, Той ще ти даде сила да се бориш с вражеските сили. Защото, както Той беше изкушаван четиридесет дни след кръщението, не защото преди това не можеше да победи врага, а защото искаше да направи всичко по ред и постепенно, така и тш, който преди кръщението не смееше да се сражаваш с враговете, сега, приел благодатта и насърчен от оръжието на правдата, опълчи им се и, ако искаш, проповядвай Евангелието.

10. Иисус Христос е Синът Божи, но Той не започва да проповядва Евангелието преди кръщението Си. Ако самият Господар е спазвал реда на времето, тогава ние, робите, ще започнем ли нещо без да спазваме реда? Иисус започна да проповядва откакто Светият Дух слезе върху Него в телесна форма под вид на гълъб; не за да Го познае за първи път (защото Той Го познаваше и преди телесното Му слизане), но за да Го види Йоан, който Го кръсти. Защото аз не Го познавах, казва той, но Онзи, Който ме прати да кръщавам във вода, каза: Върху Когото видиш Духа да слиза и да остава върху Него, Той е, Който кръщава с Дух Свети (Йоан 1:33). Ако и ти имаш нелицемерно благочестие, и върху теб ще слезе Светият Дух, а гласът на Отца отгоре ще те призове, но не с думите: Този е Моят Син (Мат. 3:17), но „сега стана Мой син“, защото да бъде Син принадлежи Нему, понеже в началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог (Йоан 1:1). За Него се казва: е, защото Той винаги е Син Божи; а на теб се казва: сега стана син, защото нямаш синовството по природа, а го получаваш чрез осиновяване. Той е вечният Син, а ти получаваш тази благодат, според мярката на усъвършенстването си.

11. И така, приготви духовен съд, за да станеш Божий син, наследник на Бога, сънаследник на Христа, само ако наистина се подготвиш да приемеш този дар, ако с вяра желаеш да станеш верен, ако доброволно съблечеш от себе си ветхия човек. Защото всичко, което си сторил, ще ти бъде простено, независимо дали е блудство, прелюбодейство или друг вид невъздържание. Какво е по-страшно от разпъването на Христос? Кръщението очиства и от това. Защото онези, които, като се обърнаха към Господа, попитаха: Какво да правим, мъже братя? (Деяния 2:37) Голяма рана ни отвори ти, Петре, с нашето престъпление, като каза: Убихте Началника на живота (Деяния 3:15). Как може да се излекува такава рана? Как да се очисти такава сквернота? Как да се спасим от такава погибел? Покайте се, каза той, и нека всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, нашия Господ за опрощение на греховете и да приеме дара на Светия Дух (Деяния 2:38).

12 . Необяснимо е Божието човеколюбие! Хората не очакват да получат спасение, а биват удостоени със Светия Дух. Виждаш ли силата на кръщението? Ако някой от вас поради незнание се е отрекъл от Христа пред хората, ако някой Го е разпнал с богохулни слова, ако някой е похулил учението Му със зли дела, то такъв нека се покае и нека има добра надежда, защото същата благодат е с нас сега. Дерзай, Йерусалиме, Господ ще премахне от теб всичките ти беззакония, ще измие нечистотата на дъщерите Сионски и ще очисти кръвта на Йерусалим... с дух, който съди и Дух, който пали (Ис. 4:4), ще ви поръси с чиста вода и ще се очистите от цялата си нечистота (Йезек. 36:25). Ангелите ще тържествуват за вас и ще кажат: Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя Възлюбен? (Песен 8:5) Защото душата, която преди е била робиня, сега има за свой сродник самия Владика, Който, приемайки нейното нелицемерно желание, ще възкликне: О, хубава си, любима моя, прекрасна си…, зъбите ти са като стадо остригани овце (Песен 1:14; 4:2) според чистосърдечната ти изповед, и след това: всяка има по две агнета (Песен 4:2) според дадената двойна благодат, т.е. чрез водата и Духа и възвестена в Стария и Новия завет. И така, след като завършите попрището на поста, запазите в паметта си казаното, дадете плод на добри дела и застанете в непорочност пред Духовния Жених, нека се удостоите да получите опрощаване на греховете от Бога. Нему слава заедно със Сина и Светия Дух во веки веков. Амин.

Четвърто поучение

Св. Кирил Йерусалимски - Второ огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка - за покаянието, опрощението на греховете и за врага, върху думите на Йезекиил: Правдата на праведния при него си остава (Йезек. 18:20).]

1. Ужасно зло е грехът, а най-жестоката болест на душата е престъплението на закона; то напълно я лишава от сили и я хвърля във вечен огън; злото на самия човек е дело на волята. А че наистина съгрешаваме според собствената си воля, пророкът ясно говори за това някъде: Насадих те като благородна лоза... как се превърна в дива клонка от чужда лоза? (Йер. 2:21). Насаждението е добро, а плодът - лош: злото идва от волята. Насаждащият е невинен, но гроздето ще изгори в огън. Защото беше насадено за добър плод, но от самосебе си даде лош плод. Според Еклисиаст, Бог създаде човека прав, но хората се отдадоха на много мъдрувания (Екл. 7:29). Защото ние сме Негово творение, казва апостолът, създадени... за добри дела (Еф. 2:10). Създателят, бидейки добър, ни създаде за добри дела, но творението се обърна към злото по собствена воля. И така, грехът, както беше казано, е ужасно зло, но не и нелечимо. Ужасно за този, който го има, но лесно лечимо за онзи, който го отхвърля чрез покаянието. Защото представете си, че някой държи огън в ръката си. Докато държи въглена, той несъмнено ще го опари, но ако го хвърли, изгарянето ще спре. Ако някой мисли, че не изгаря от греховете, Писанието му казва: Може ли някой да си тури огън в пазвата, без  да изгорят дрехите му? (Притчи 6:27). Така грехът изгаря силите на душата.

2. Но някой ще каже: какво е грях ? Животно ли е? Ангел ли е? Зъл дух ли е? Какво е това, което действа така? Това не е враг, който те атакува отвън, човече, а негоден израстък, поникнал от теб. Гледай с прави очи и няма да има похот у тебе; пази своето и не кради чуждото - и склонността към кражба ще престане. Помни за съда - и нито блудството, нито прелюбодейството, нито убийството ще се умножат у тебе. Когато забравяш Бога, тогава именно започваш да мислиш зло и да вършиш беззаконни дела.

3. Но не само ти самият си виновник за греха, има и един друг, който е най-злият подбудител – дяволът. Той подбужда всички, но не побеждава онези, които не му се подчиняват. Ето защо Еклисиаст казва: Ако гневът на началника пламне против тебе, тогава не напускай мястото си (Екл. 10:4). Затвори вратата си, дръж го далеч от себе си и той няма да те нарани. Ако хладнокръвно допуснеш мисълта за похотта, тогава тя, обръщайки се към сърцето ти, ще пусне корени в тебе, ще върже ума ти и ще те завлече в бездната на злините. Но може би ще кажеш: „Аз съм верен и похотта няма да надделее над мен, дори ако често се събужда в мислите ми.“ Нима не знаеш, че дори коренът се впива в камъка, ако стои дълго върху него? Не приемай семето, иначе то ще потисне вярата. Изкоренявай злото, преди да е разцъфнало, та да не би ако го пренебрегнеш в началото, после да имаш нужда от брадва и огън. Когато започне очното заболяване, лекувай се овреме, за да не търсиш после лекар, когато вече си ослепял.

4. Първият виновник за греха и бащата на злото (Йоан 8:44) е дяволът. Господ го каза, не аз. Първо дяволът съгреши (1Йоан 3:8). Никой не беше съгрешил преди него. Той съгреши не защото по природа получи необходима склонност към грях (защото тогава причината за греха би паднала върху този, който го е създал такъв); но той, бидейки създаден добър, по своя воля станал дявол, получавайки това име от действията си. Защото, бидейки Архангел, по-късно, поради клеветата си, бе наречен дявол и, като добър служител на Бога преди, сега получи характерното име сатана, тъй като „сатана“ означава противник. Това не е мое учение, а на духоносния пророк Йезекиил. Той, оплаквайки го, казва: Ти бе печат на съвършенството, пълнота на мъдростта и венец на красотата, ти беше... в Божията градина (вж. Йезек. 28:12-13). И малко по-нататък: Ти беше съвършен в пътищата си от деня, когато бе сътворен, докато се намери в тебе беззаконие (Езек. 28:15). Много добре е казано: докато се намери в тебе, тъй като злото не е влязло в теб отвън, но ти сам си го родил. След това той каза и причината за това: Заради красотата ти сърцето ти се възгордя, поради тщеславието си ти погуби мъдростта си; затова Аз ще те сваля наземи (Йезек. 28:17). В съгласие с това Господ казва в Евангелието: Видях сатана как падна от небето като светкавица (Лука 10:18). Виждате ли приликите между Стария и Новия завет? Падайки, той увлече мнозина със себе си; той подбужда страстите на онези, които му се подчиняват. От него идва прелюбодеянието, блудството и всички други злини. Чрез него нашият праотец Адам беше изгонен и вместо рая, който раждаше чудни плодове без обработка, той получи земя, раждаща тръни.

5. Е, ще каже някой, погинахме измамени и наистина ли няма спасение след това? Паднахме – наистина ли е невъзможно да станем? Ослепяхме - наистина ли е невъзможно да прогледнем отново? Окуцяхме - наистина ли няма да можем вече да ходим право? Накратко, умряхме - и наистина ли няма начин да възкръснем? За Онзи, Който възкреси Лазар на четвъртия ден, вече вонящ, невъзможно ли е, човече, да те възкреси жив? Този, Който проля скъпоценната Си кръв за нас, ще ни освободи от греха. Да не се отчайваме, братя, да не се хвърляме в безнадеждно състояние. Защото е страшно да нямаш вяра и надежда за покаяние. Който не се надява да бъде спасен, умножава без страх греховете си, а който се надява да получи изцеление, без трудности се предпазва от тях. Разбойникът, ако не очаква прошка, стига до огорчение, а ако се надява да получи прошка, често стига до покаяние. И змията съблича кожата си; няма ли и ние да оставим греха? И земята, която ражда тръни, добре обработена се превръща в плодородна, та за нас ли спасението е непостижимо? И така, нашата природа може да приеме спасение; изисква се само нашата воля.

6. Бог е човеколюбив и то безгранично. Не казвай: блудствах, прелюбодействах, страшни грехове извърших, и то не веднъж, а много пъти. Ще ми прости ли Той наистина? Наистина ли ще ги предаде на забвение? Чуйте какво казва псалмопевецът: Колко много са Твоите блага,  Господи (Пс. 30:20). Всичките ти грехове взети заедно не могат да надмогнат величието на Божествената милост. Твоите язви не превишават опита на твоя Лекар. Само се предай на Него с вяра, кажи на Лекаря болестта си, и кажи заедно с Давид: Казах: „Ще изповядам престъпленията си на Господа“ и следващите думи ще се сбъднат върху теб: и Ти сне от мене вината за моя грях (Пс. 31:5).

7. Искаш ли да видиш Божието човеколюбие, ти, който наскоро започна да слушаш огласителните поучения? Искаш ли да видиш Божието човеколюбие и велико търпение? Чуй какво се случи с Адам. Първосъздаденият Адам не се подчини на Божията заповед; не можеше ли тогава Бог да го предаде на смърт? Виж какво направи най-човеколюбивият Господ! Вярно,  изгони го от рая (тъй като поради греха си той стана недостоен за това място); но го засели точно срещу рая, за да може, като гледа откъде отпадна, от какво в какво състояние се подхвърли, впоследствие да се спаси чрез покаяние. Първороденият мъж Каин стана братоубиец, изобретател на злодеяния, виновник и началник на убиването и първият човек, който изпита завист. Но след като уби брата си, на какво бе осъден? Ще бъдеш изгнаник и скитник по земята (Бит. 4:12). Грехът е голям – а наказанието леко.

8. Така Божията любов към човечеството наистина се разкрива тук, но тя все още не е толкова голяма, колкото ще видим по-късно. Представи си какво се е случило по времето на Ной. Прегрешиха исполините, нечестието се разпространи надлъж по земята, заради което трябваше да последва потоп. И в петстотната година от живота на Ной, Бог разкри Своята заплаха; но чак през шестстотната година Той напрати потоп на земята. Виждаш ли величието на Божието човеколюбие, което продължава още сто години? Не можеше ли да направи веднага това, което направи след век? Но Той съзнателно удължи времето, за да даде възможност за покаяние. Виждаш ли Божията благост? Ако се бяха покаяли дори тогава, нямаше да се лишат от човеколюбието Божие.

9. Нека разгледаме и други, които са се спасили чрез покаяние. Може би и някоя от жените ще каже: „Блудствах, прелюбодействах и оскверних тялото си с всякакво невъздържание – мога ли да се спася?“. Жено, погледни Раав и се надявай на спасение. Защото, ако тя, като явна и всенародна блудница, е била спасена чрез покаяние, то няма ли жена, която веднъж е извършила прелюбодеяние преди да приеме благодатта, да бъде спасена чрез покаяние и пост? Виж как бе спасена Раав. Тя каза само: Вашият Бог е Бог горе на небето и долу на земята (Иисус Навин 2:11). Тя не посмя да Го нарече свой, осъзнавайки своята нечистота. И ако искаш доказателство от Писанието, че тя е била спасена, тогава ще го намериш в псалмите: Ще си спомня за онези, които Ме познават, за Раав и Вавилон (Пс. 86:4). Велико е Божието човеколюбие! Бог си спомня дори блудниците в Писанието! И освен това той не просто казва: ще спомена Раав и Вавилон, но добавя: за онези, които Ме познават. И така, спасението, което се придобива чрез покаяние, е еднакво възможно за мъжкия и за  женския пол.

10. И дори цял народ да съгреши, човеколюбието Божие не бива победено. Народът израилски изля телец, но Бог не остави човеколюбието Си. Хората се отрекоха от Бога, но Бог не се отрече от Себе Си. Ето го твоят бог (златният телец), Израйлю (Изход 32:4), казаха те. Но Богът Израилев, както е свойствено за Него, отново стана техен Спасител. Освен това не само народът съгреши, но и първосвещеникът Аарон. Моисей свидетелства за това: И Господ се разгневи много на Аарон, но аз се помолих за него, продължава той, и Бог му прости (Втор. 9:20). И така, ако Мойсей чрез ходатайството си за грешния първосвещеник умилостиви Господа, то Иисус, Единородният Син Божи, няма ли да умилостиви Бога с ходатайството Си за нас? И ако Бог не е забранил на Аарон, който съгреши, да приеме първосвещеническото достойнство, наистина ли ще препречи входа на тебе, който произлизаш от езичниците? Покай се по същия начин, о, човече, и благодатта няма да ти се отнеме. В предстоящите дни изповядай безсрамния си начин на живот. Защото Бог наистина е човеколюбив и никой не може достойно да опише човеколюбието Му. И дори ако всички човешки народи се съберат, те не биха могли дори частично да опишат Божието човеколюбие. Защото от Писанието ние възвестяваме само известна част за Божията милост към хората, но все още не знаем какво снизхождение е проявил Той към самите ангели.  Той снизхожда и към тях, тъй като само Един е безгрешният - Иисус, Който очиства нашите грехове. Но стига за тях.

11. Ако искаш и други примери да ти бъдат представени от мен, тогава погледни блажения Давид и го вземи за пример на покаяние. Този велик човек падна, когато, станал от следобеден сън, се разхождаше по покрива на своя дом. Погледна невнимателно и се подложи на човешката слабост. Грехът бе сторен, но от това не се премахна у него доброто разположение да признае падението си. Пророк Натан веднага дойде да изобличи и излекува раната. Господ ти се разгневи, каза му той, защото съгреши (виж 2Царе 12). Така говореше един поданик на царя, но облеченият в порфира цар не му се обиди. Защото той не гледаше към този, който говореше, а към Този, Който го беше изпратил. Той не бе заслепен от множеството воини, които го заобикаляха, защото си представяше в ума си войнството на Господните ангели и се страхуваше от Невидимия, сякаш Го беше видял. Защото той каза в отговор на дошлия при него, а в негово лице на Този, Който го бе пратил: Съгреших пред Господа (2 Царе 12:13). Виждаш ли смирението на царя, виждаш ли неговото признание? Не беше уличен от никого; малцина знаеха за постъпката му. Делото бе извършено бързо, веднага. Пророкът се явява за изобличение, а падналият признава престъплението си. И тъй като съзнанието му бе искрено, той много скоро получи изцеление. Защото същият пророк Натан, който го заплаши, веднага каза: и Господ сне от тебе твоя грях (2 Царе 12:13). Виждаш ли колко бързо човеколюбивият Бог прилага Своята присъда? Междувременно пророкът казва: с това дело ти даде повод на враговете на Господа да Го хулят (2 Царе 12:14). Ти имаше много врагове поради своята праведност, но целомъдрието ти те пазеше. Когато загуби това силно оръжие, враговете ти са готови да те нападнат. Така му говореше пророкът.

12. Но блаженият Давид, макар наистина чу думите: Господ сне от тебе греха ти, - обаче не спря да се покайва, но вместо багреница се облече във вретище и вместо позлатен престол царят седна в пепел на земята; и не само седна в пепел, но и яде пепел като храна, както сам каза: Ям пепел като хляб (Пс. 101:10). Със сълзи той изсуши похотливото си око; обливам, казва той, всяка нощ леглото си със сълзи (Пс. 6:7). Когато царедворците го посъветваха да яде хляб, той не ги послуша, а продължи да пости цели седем дни. Ако царят се покая по този начин, тогава ти, който си поданик, не си ли длъжен да се покаеш? И по време на бунта на Авесалом, докато мнозина му отваряха пътища за бягство, той искаше да избяга през Елеонската планина, сякаш насочваше мислите си към Изкупителя, Който трябваше да Се възнесе от нея на небето. И когато Семей гневно го злословеше, той каза: Оставете го (виж 2 Царе 16:10), защото знаеше, че на този, който прощава, ще му бъде простено.

13. Виждаш ли, че покаянието е добро дело. Виждаш ли, че онези, които се каят се спасяват. И Соломон падна, но какво каза? Той обърна сърцето ми (Притчи 24:32). А самарийският цар Ахав бе най-беззаконен идолопоклонник, беззаконник, убиец на пророци, чужд на благочестието, алчен за чужди ниви и лозя. Но след като Навутей бе убит чрез Йезавел, когато пророк Илия дойде и изрече заплахи, той разкъса дрехите си и се облече във вретище (виж 3Царе 21:27). Какво казва човеколюбивият Бог на Илия? Виждаш ли как Ахаав се смири пред Мене? (3 Царе 21:29). Той сякаш убеждава пророка, разпален от гняв, да снизходи към каещия се. Няма да напращам беди, казва Той, в неговите дни. И въпреки че след прошката той няма да остави своето нечестие, Господ напълно му прощава; не защото не знае бъдещето, но дава прошка в съответствие с настоящото време на покаяние. Защото справедливият Съдия съди всяко дело така, както се е случило.

14. По същия начин Йеровоам принесе идолска жертва на олтара (виж 3 Царе 13:4). Ръката му изсъхна, когато заповяда да хванат пророка, който го изобличи. Но, като позна от опит силата на този човек, той му каза: Умилостиви лицето на Господа твоя Бог (3 Царе 13:6). И в резултат на тези думи ръката му отново оздравя. Ако пророкът е излекувал Йеровоам, не може ли Христос да те излекува и освободи от греха? Манасия също бе най-беззаконен човек; той разряза Исая с пила, оскверни се с всякакви идолопоклонства и напълни Йерусалим с невинна кръв. Но след като бе отведен в плен във Вавилон, той превърна претърпяното нещастие в лечебно покаяние. Защото Писанието казва, че Манасия се смири пред лицето на Господа и Му се помоли, и Бог склони към него... и го върна... на престола му (2Пар. 33:13). Ако този, който преряза пророка с пила, се спаси чрез покаяние, наистина ли ти няма да се спасиш, като не си направил нищо подобно?

15. Внимавай да не отхвърлиш без причина действията на покаянието. Искаш ли да знаеш колко силно е покаянието? Искаш ли да познаеш силното оръжие на спасението и да разбереш колко мощна е изповедта? Сто осемдесет и пет хиляди (4 Царе 19:35) неприятели Езекия обърна в бягство чрез изповедта си. Това дело бе наистина велико, но все още е незначително спрямо това, което още ще се каже. Той спря изреченото Божествено постановление с покаянието си. По време на болестта му, Исая му каза: Направи завещание за своя дом, защото ще умреш и няма да оздравееш (4 Царе 20:1; Исая 38:1). Може ли след това да очаква, може ли да се надява на изцеление, когато пророкът казва: ти умираш? Но Езекия не изостави покаянието, но, като си спомни думите на Писанието: ако беше останал на място и в мир, щеше да се спасиш (Ис. 30:15), той се обърна към стената и от леглото си, простирайки мислите си към небето (защото непроницаемостта на стените не спира молитвите, изпратени с благочестие), каза: „Господи, помени ме (виж 4 Царе 20:3). Защото, за да бъда изцелен, достатъчно е Ти да Си спомниш за мене. Ти не Си подвластен на времето, но Сам Си Законодателят на живота. Нашият живот не зависи от разположението на звездите, както някои говорят празни приказки, но Ти Сам и по Своя воля решаваш кой и кога да живее.“ И на този, който според думите на пророка нямаше надежда да живее повече, се добавиха още петнадесет години живот, в знак на което слънцето обърна своя ход. Тогава за Езекия слънцето се върна назад, а за Христа то помръкна. Не се върна, а помръкна и чрез това показа разликата между единия и другия, тоест между Езекия и Иисус. Единият успя да отклони Божественото определение, а Иисус не дава ли опрощение на греховете? Обърни се и заплачи за себе си, затвори вратата и се моли Той да ти опрости и да те освободи от горящия пламък. Защото изповедта е мощна да угаси огъня и лъвове да укроти.

16. Ако още не вярваш, представи си какво се случи с Анания и тези, които бяха с него в пещта, какви извори изляха! Каква мярка вода би могла да угаси пламъка, който се издигна до четиридесет и девет лакти? Но където пламъкът се издигаше прекомерно, там като река се изля вяра, там се съпротивиха на злото с такъв глас: Ти Си праведен във всичко, което стори с нас... Защото съгрешихме и постъпихме беззаконно (Дан. 3:27,29). И покаянието угаси пламъка. Ако не вярвате, че покаянието може да угаси огъня на геената, тогава научете това от случилото се с Анания. Но някой от внимателните слушатели ще каже: Бог ги запази тогава за тяхната праведност, тъй като те не искаха да се поклонят на идола, Бог им даде такава сила. И понеже е така, то ще представя друг пример за покаяние.

17. Какво мислиш за Навуходоносор? Не си ли чувал от Писанието, че той бе кръвожаден, свиреп човек, със зверски нрав? Не си ли чувал, че е изхвърлил костите от царските гробници? Не си ли чувал, че е отвел цял народ в плен? Не си ли чувал, че ослепил царя, след като видял как убиват децата му? Не си ли чувал, че той строши херувимите? Не говоря за духовните херувими, не, не мисли така, човече! Но изваяните херувими в светилището, посред които Бог говореше на глас. Той стъпка завесата на светилището, взе кадилницата и я премести в идолското капище, взе всички дарове и изгори храма до основи. Какво наказание заслужаваше той за убийството на царе, за опожаряването на светилището, за пленяването на народа, за посвещаването на свещените съдове на идолите? Не беше ли достоен хиляди пъти да умре?!

18. Ти видя величието на злото, сега виж и Божието човеколюбие. Той бе превърнат в звяр, заживя в пустинята и беше бит, за да може да се спаси. Имаше нокти като лъв, защото беше хищник, похитил светинята. Имаше косми на лъв, защото беше хищен и ревящ лъв. Ядеше тревата като вол, защото беше скот, който не познаваше Този, Който му бе дал царството. Тялото му се мокреше от росата, защото, като видя огъня, угасен от росата, той не повярва. Е, и какво стана? Аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небето... и благослових Всевишния, възхвалих и прославих Вечносъществуващия (Дан. 4:31). И така, когато той позна Всевишния и издигна благодарствен глас към Бога, когато се разкая за извършвания грях и позна своята немощ, тогава Бог му върна царската чест.

19. Е, какво? На Навуходоносор, който извърши толкова много зло и после се разкая, Бог даде прошка и царство, а на тебе, каещия се, няма ли да даде опрощаване на греховете и Царството небесно, ако живееш както подобава? Господ е човеколюбив, бързо прощава, но се бави да наказва. Затова нека никой не губи надежда за своето спасение. Петър, върховният и най-първият от апостолите, се отрече от Господа три пъти пред една слугиня, но, разкайвайки се, плака горко (Матей 26:75). А плачът изразява сърдечно покаяние. И затова той не само получи прошка за своето отречение, но и запази неотменно апостолското си достойнство. И тъй, братя, като виждате много примери на съгрешили, покаяли се и спасени, побързайте сами да се покаете пред Господа, за да получите прошка за греховете си и да бъдете достойни за Царството небесно и да наследите дара небесен заедно с всички светии в Христа Иисуса. Нему слава во веки веков. Амин.

Трето поучение