[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, върху думите: Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Бог истинен, чрез Когото всичко е станало; и също върху думите от Посланието до Евреите: Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците, в последните тия дни говори ни чрез Сина (Евр.1:1–2).]
1. Че
имаме надежда в Иисуса Христа, затова достатъчно и доколкото бе възможно беше
казано в поучението, преподадено ви вчера. Но не е достатъчно да се вярва в
Иисус Христос, почитайки Го наравно с някого от мнозината, наречени в
несобствен смисъл христосовци (помазаници); те са предобразни помазаници, а
Този е истинният Христос, Който не е встъпил в свещенство изсред човеците по
приемственост, а винаги е имал достойнството на свещенството, дадено от Отца. Затова
вярата, предпазвайки ни да не търсим сред простите помазаници истинния Христос,
добавя: в единия, възвестявайки в
Символа на вярата, че вярваме в единия Господ Иисус Христос, Сина Божи,
Единородния.
2.
Сега, като чуваш Сина, разбирай, не
Син осиновен, а Син по природа, Единороден, Който няма до Себе Си друг брат.
Той Се нарича Единороден, защото по Божествено достойнство и по рождението Си
от Отца няма брат, а Го наричаме Син Божи не самоволно, а защото Сам Отец
нарече Иисус Христос Син Божи. А името, което се дава от Отец на чедата, е
истинно.
3.
Господ наш Иисус Христос Се въчовечи, но мнозина не Го познаха. А когато,
желаейки да разкрие непознаваемото, попита събралите се ученици: за кого Ме човеците мислят — Мене, Сина
Човечески? (Мат. 16:13) (а ги попита така не от тщеславие, а за да им
покаже истината, та като живеят заедно с Бога, Единородния Син Божи, да не
мислят за Него като за обикновен човек) – и когато учениците Му отвърнаха: едни за Илия, а някои - за Иеремия (Мат.16:14),
Той им рече: за онези, които не Ме познават, това е извинително, но вие,
апостолите, които с Моето име очиствате прокажени, не може да не познавате
Този, с Чиято сила творите чудеса. Докато всички мълчаха (защото това учение е
било отвъд човешкото разбиране), тогава Петър, първенствуващ между апостолите и
върховен проповедник в църквата, не следвайки измислици и човешки
умозаключения, а бидейки просветен в разума от Самия Бог Отец, Му каза: Ти Си Христос, Синът на Живия Бог (Мат. 16:16).
И след тези думи последва наричането му блажен. Наистина тези слова са отвъд
човешкото разбиране и запечатаха истината за това, че Отец му ги разкри. Защото
Спасителят каза: блажен си ти, Симоне,
син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на
небесата (Мат. 16:17). И така, който признава нашия Господ Иисус Христос за
Син Божи, има участие в облажаването, а който не Го признава за Син Божи, е нещастен и беден човек.
4.
Прочее, като слушаш, че Христос е Син Божи, не възприемай това в несобствен
смисъл, но вярвай, че Той наистина е Син, Син по естество, безначален, не
преминал от робство в достойнство на осиновяване, а Син предвечно роден с
рождение неизяснимо и непостижимо. Също така като слушаш, че Той е първороден,
не мисли, че Той е такъв по човешки. Защото първородните деца на човеците имат
и други братя, както е казано в Писанието: Израил
е Мой първороден син (Изх. 4:22). Но както първородният син Рувим, така и
Израил се лишиха от първородството. Защото първият се възкачи на ложето на баща
си, а Израил като изгони Сина на Отца от лозето, Го разпна. Писанието и на
други казва: Вие сте синове на Господа,
вашия Бог (Втор. 14:1); а също: Аз
рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния (Пс. 81:6) – само
че рекох, а не родих ви. Те чрез това слово Божие получиха осиновение, каквото
преди нямаха. А пък Христос не е бил преди нещо друго, та да стане различен
след раждането, а от начало Се роди Син, Син на Отца, подобен във всичко на Родилия
Го; роди Се като Живот от Живота, Светлина от Светлината, Истина от Истината, Премъдрост
от Премъдростта, Цар от Царя, Бог от Бога.
5. И
така, когато чуеш думите на Евангелието:
родословие на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов (Мат. 1:1), разбирай
тук раждане по плът. Защото Той направи Себе си Син Давидов към края на
вековете, а Син Божи е преди всички векове, безначално. В първия случай Той е
получил нещо, което е нямал, а тук винаги има каквото има, бидейки роден от
Отца. Той има двама отци: Давид по плът и Бог Отец по Божество. Но раждането от
Давид и във времето подлежи и на разследване и на родословно изчисление, а
раждането по Божество не подлежи нито на време, нито на място, нито на
родословно изчисление. Защото рода Му кой
ще обясни (Ис. 53:8); Бог е Дух и като Дух и като безтелесен духовно ражда с
раждане неизследимо и непостижимо. Самият Син казва за Отца: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те
родих (Пс.2:7), днес тук значи не
нещо скорошно, а вечно, безвременно, днес
– преди всички векове: из утроба преди
денница като роса е Твоето рождение (Пс. 109:3).
6. И
така, вярвай в Иисус Христос, Сина на Живия Бог, Сина Единороден, съгласно
думите евангелски: Бог толкоз обикна
света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не
погине, а да има живот вечен (Йоан 3:16); и другаде: Който вярва в Него, не бива съден... а е минал от смърт към живот
(Йоан 3:18; 5:24), който пък не вярва в
Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него (Йоан 3:36),
защото не е повярвал в Единородния Син Божи, за Когото свидетелствайки Йоан
рече: и ние видяхме славата Му, слава
като на Единороден от Отца, пълно с благодат и истина (Йоан 1:14). Демоните
треперейки пред Него казваха: какво имаш
Ти с нас, Иисусе Назареецо... Светия Божий, Сине на Всевишния Бог (Лк. 4:34).
7. И
така, Той е Син Божи по естество, а не по осиновение, роден от Отца. Всеки, който люби Родилия, люби и Родения от
Него (1Йоан. 5:1), а отхвърлящият Родения причинява оскърбление на Родилия.
Когато пък слушаш за Бога, че ражда, не
впадай в плътски помисли, не мисли за тленно раждане, за да не станеш нечестив.
Бог е Дух и раждането е духовно. От тела се раждат тела и за телесното раждане
е нужно известно протичане на време. При това роденото така се ражда несъвършено,
а пък Синът Божи Се ражда съвършен. Защото какъвто е Той сега, такъв е изначално,
тъй като е роден безначално. Ние като се раждаме, преминаваме от състояние на
младенческо неразумие към състояние на разумност. Раждането ти, човече, е
несъвършено. Съзряването ти става постепенно. Но за онова Раждане не мисли така
и не обвинявай Родилия в слабост. Защото ако Той е родил някой несъвършен и чак
във времето Роденият е получил съвършенство, то като мислиш така, обвиняваш
Родилия в слабост. Ако пък Роденият е получил нещо с течение на времето, то според
теб Родилият не му е дал това нещо изначално.
8. И
така не считай, че това раждане е човешко, не го считай такова, както Авраам
роди Исаак. Авраам роди Исаак, но роди не тогова, когото би искал да роди, а
когото Друг му дарува. Но когато ражда Бог Отец, няма място нито за незнание,
нито за размишление. Да се каже, че Той не е знаел Родения от Себе Си, ще е
най-велико нечестие; да се каже, че Той размишлявайки във времето най-накрая е
станал Отец, ще е също такова нечестие. Защото Бог не е бил преди без Сина и не
е станал Отец по-късно във времето, но винаги има Сина, раждайки Го не така,
както хората раждат други хора, но така, както Сам Той единствено знае, раждайки
Го преди всички векове като истинен Бог.
9.
Отец, Богът истинен, роди Сина като Бог истинен подобен на Себе Си, роди не
така, както учителят ражда учениците си, не така, както Павел казва на някои
верни: аз ви родих в Иисуса Христа чрез
Евангелието (1Кор. 4:15). Тук този, който не е бил син на Павел по
естество, е станал син чрез учене от него, а там Синът е по естество, истинен
Син, не така, както вие готвещите се сега за просвещение ставате синове Божии.
И вие също ставате синове Божии, но по осиновение чрез благодат, както е
писано: А на всички ония, които Го
приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии;
те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха
(Йоан 1:12-13). Макар и ние да се раждаме чрез вода и Дух, но не така, както Христос
Се ражда от Отца, Който по време на Неговото Кръщение велегласно рече: Този е Моят възлюбен Син. (Мат. 3:17) Не
каза: сега стана Мой Син, а: Този е Моят Син, за да покаже, че и преди
действието на Кръщението Той е бил Син.
10.
Отец роди Сина не така, както умът в човека ражда словото. Защото умът
пребивава в нас неизменен, а словото, като бъде произнесено, се разсейва във
въздуха и чезне. Но ние знаем, че роденият Христос е Слово не произнесено, а
Слово постоянно пребиваващо и живеещо, не изречено от уста, а вечно, по
неизречен начин, като Лице родено от Отца. В
начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог (Йоан 1:1). Слово
седящо отдясно на Отца, разбиращо волята на Отца и по Негов почин действащо във
всичко; Слово слязло на земята и възнесло Се, защото устно произнасяното слово
нито слиза нито възлиза; Слово говорещо и рекло: Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец (Йоан 8:38); Слово
могъществено и царстващо над всичко, защото Отец всичко Му е предал в ръцете (Иоан
13:3).
11.
Отец роди Сина не така, както би си помислил някой от хората, а така, както
единствено Самият Той знае. Защото ние не твърдим по какъв начин Го е родил, но
настояваме, че това не е било по познатия начин. И не само ние не знаем за
произхода на Сина от Отца, но и всяка сътворена природа. Поговори със земята, и ще те поучи (Иов 12:8). И ако се захванеш да
изследваш всичко намиращо се на земята, нищо няма да можеш да кажеш за това раждане. Защото земята не може да говори
за същината на Създалия и Образувалия я. И не само земята, но и слънцето не
знае това. Защото слънцето, сътворено на четвъртия ден, не знае какво се е
случило в трите дни преди него, а без да знае, какво се е случило през трите
дни преди него, не може да знае за същината и на Самия Създател. Самите небеса
не могат да обяснят това. Защото и небесата по заповед на Отца чрез Христа ще
изчезнат като дим (Ис. 51:6). И небесата на небесата няма да узнаят, нито
водите, които са по-високо от небесата (Пс. 148:4) няма да го узнаят. И така,
за какво да се смущаваш, човече, ако не знаеш това, което не знаят и небесата!
И не само небесата не познават това раждане, но и цялото ангелско естество.
Защото ако някой, стига това изобщо да беше възможно, като се възкачи на
първото небе и като погледне състоянието на намиращите се там Ангели, пристъпи
към тях и попита, как Бог е родил Своя Син, мисля, че те биха казали: по-високо
над нас има по-големи от нас, тях попитай. Възкачи се сега на второто и третото
небе, достигни, ако можеш, до Престолите и Господствата, до Началата и Властите.
Ако и до тях би стигнал, което е невъзможно, то и те биха отклонили обяснението
и няма да ти кажат, защото не знаят.
12.
Винаги съм се чудил на онези дръзки люде, които чрез мнимо благочестие изпадат
в нечестие. Защото без да знаят нито Престолите, нито Господствата, нито
Началата, нито Властите, се осмеляват да любопитстват за техния Творец. Кажи ми
първо ти, дръзки, каква е разликата между Престолите и Господствата? И тогава
любопитствай за Христа. Кажи ми, какво е Начало, какво е Власт, какво е Сила,
какво е Ангел? И тогава любопитствай за Създателя им. Защото всичко чрез Него
стана (Йоан 1:3). Но ти не искаш или не можеш да разпитваш Престолите и
Господствата. Кой друг познава дълбините Божии (1Кор. 2:10) освен единствено
Дух Светий, изрекъл Божественото Писание? Но и Самият Свети Дух не изясни в
Писанието раждането на Сина от Отца. И така, защо любопитстваш за онова, което
и Свети Дух не е изрекъл в Писанието? Без да знаеш дори написаното,
любопитстваш за онова, което не е написано. В Божественото Писание се намират
много предмети за разискване, а ние не разбираме написаното. Поради що да
любопитстваме за онова, което не е написано? Достатъчно ни е да знаем, че Бог
роди само един Син.
13. Не се срамувай да признаеш незнанието си, защото споделяш незнанието с Ангелите. Единствен Родилият знае Родения, а Родилият Се от Него познава Родилия. Родилият знае Кого е родил, а Светият Дух Божи свидетелства в Писанието, че Родилият Се е Бог безначален. Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух. (1Кор. 2:11). Както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си (Йоан 5:23), защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска. (Йоан 5:21) И Родилият от нищо не Се е лишил, и Роденият няма никакъв недостатък (знам, че многократно съм ви говорил за това, но го повтарям заради вашето утвърждение), и Родилият няма Свой Отец, и Роденият няма брат, и Родилият не Се е изменил в Син, и Роденият не е станал Отец. От Един само Отец Се роди единствен Единородния Син, нито има двама неродени, нито двама единородни. Един е нероденият Отец (нероден е Този, Който Сам няма Отец) и един е Синът, вечно раждащ Се от Отца, родил Се не във времето, а роден преди вековете, не постепенно израствал, а роден Такъв, какъвто е Той сега.
14. И така, вярваме в Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове, Бог истинен, понеже истинният Бог не ражда лъже-бог, както вече беше казано. При това Той Го роди не след предварително размишление, но Го ражда извечно, несравнимо по-бързо, отколкото у нас се раждат думи и мисли. Защото ние, произнасяйки думите във времето, употребяваме за това време, но раждането извършвано от силата Божия няма време. Бог, както вече бе многократно казано, не е привел Своя Син от небитие в битие, не е осиновил някое лице, което преди не е било Син; но бидейки вечен Отец, Той вечно и неизречено ражда само един Син, Който няма брат. Няма две начала, но едно е Началото, Отец – главата на Сина. Защото Отец роди Бог истинен и Му се нарече име Емануил. А Емануил значи: с нас е Бог (Мат.1:23).
15.
Пък ако искаш да знаеш, че Родилият Се от Отца и след въчовечаването Си е Бог,
то изслушай словата на пророка: Този е
нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него. Той намери всички пътища на
премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля. След това
Той се яви на земята и живя между людете (Варух 3:36-38). Виждаш ли, че Бог
Се въчовечи след законодателството Моисеево? Приеми и друго свидетелство за
Божествеността на Христа, наскоро прочетено: Твоят престол, Боже, е вечен (Пс. 44:7). А за да не помисли някой,
че поради явяването Му в плът Той е получил достоянието на Божеството с течение
на времето, ясно се казва: Ти обикна
правдата... затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите
съучастници. (Евр.1:9) Виждаш ли, че Христос Бог е помазан от Бога Отца?
16.
Искаш ли да узнаеш и третото свидетелство за Божествеността на Христа? Изслушай
словата на Исая: печалбите на египтяни и
търговията на етиопци (Ис.45:14), и по-нататък: ще те последват, във вериги ще дойдат, ще паднат пред тебе ничком и ще
те молят, думайки: само ти имаш Бог, и няма друг бог. Наистина, Ти Си Бог
съкровен, Бог Израилев, Спасител. (Ис. 45:14-15) Виждаш ли, че Бог Син има
в Самия Себе Си Бога Отца, когато говори почти същото, което каза и в
Евангелието: Аз Съм в Отца, и Отец е в
Мене. (Йоан 14:10)? Не рече: Аз Съм Отец, но: Аз Съм в Отца, и Отец е в
Мене. А другаде не каза: Аз и Отец Сме едно и също, но: Аз и Отец едно Сме (Йоан 10:30), за да не отделяме Единия от Другия
и да не Ги смесваме чрез Сино-Отчество. Те Са едно по достойнството на
Божеството, доколкото Бог роди Бога; едно Са по царствена власт, понеже Отец не
царства над едни, а Синът над други (като Авесалом, въстана против баща си), а
над които царства Отец, над същите царства и Синът; едно Са, тъй като помежду Им няма никакво
разногласие или разстояние, защото волята на Отца не е различна от волята на
Сина; едно Са, тъй като творенията на
Христа не са различни от тези на Отца; едно
Са, понеже едно е сътворението, сътворение от Отца чрез Сина: защото Той каза - и се създадоха, заповяда - и се
сътвориха (Пс. 148:5), казва псалмопевецът. Говорещият говори на Слушащия и
Заповядващият заповядва на Намиращия Се с Него.
17. И
така, Синът е Бог истинен, имащ Сам в Себе Си Отца, но не изменил Се в Отец.
Защото не Отец Се въчовечи, а Синът. Да изясним истината по-свободно. Не Отец
пострада за нас, но Отец изпрати Пострадалия за нас. Няма да казваме, че Той някога
не е съществувал и не е бил Син; нито ще допускаме Сино-Отчество, но ще тръгнем
по царския път без да се отклоняваме нито наляво, нито надясно. Няма да
наричаме Сина Отец, като си мислим да Му въздадем с това чест; нито ще почитаме
Сина като която и да е от тварите, мислейки си с това да отдадем чест на Отца.
Трябва да се покланяме на един Отец чрез единия Син и да не разделяме
поклонението. Да бъде проповядван един Син преди всички векове, седящ отдясно
на Отца, получил това седалище не във времето, след страданието в мярата на
усъвършенстване, а имащ това седалище от вечност.
18. Който е видял Сина, видял е Отца (Йоан 14:9),
понеже Синът във всичко е подобен на Родилия Го, тъй като е роден живот от
живот, светлина от светлина, сила от сила, Бог от Бог. Божествените свойства в
Сина ни най-малко не са различни. Затова удостоилият се да съзре Божествеността
на Сина, се наслаждава от съзерцаването на Родилия Го. Това не са мои думи, а
думи на Единородния Син: толкова време Съм
с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца (Йоан
14:9). Накратко, ние не бива да ги разделяме, нито да ги смесваме. Не казвай,
че Синът уж някога бил отчужден от Отца и не слушай тези, които казват за Отца,
че Той уж по някое време бил Отец, а в друго Син. Такова учение е чуждо,
нечестиво, не е учение на Църквата. Отец ражда Сина, пребивава Отец и не Се
изменя. Той ражда Премъдростта, но Сам Той не остава без премъдрост; ражда Сила,
но не Се обезсилва; ражда Бог, но Самият Той не Се лишава от Божество и нищо не
губи, не Се смалява, не Се изменя, а също така и Роденият няма никакъв
недостатък. Съвършен е Родилият, съвършен е и Този, Когото роди. Родилият е Бог
и Роденият е Бог. Той, Бог на всичко, впрочем почита Отца като Свой Бог. Защото
не Се посвени да каже: възлизам при Моя
Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог (Йоан 20:17).
19.
Но за да не помислиш, че Той в един и същи смисъл е Отец на Сина и на тварите,
затова Христос тук направи разграничение. Не каза: възлизам при нашия Отец, за да не излезе общност между тварите и
Единородния, а каза: при Моя Отец и при
вашия Отец; едно е при Моя, Отец по естество, друго е – при вашия, по
осиновяване; и пак: при Моя Бог и вашия
Бог; едно е при Моя, тъй като Аз Съм Син истинен и Единороден, друго е –
при вашия, тъй като вие сте твари. И така, Синът Божи е истинен Бог, неизказано
роден преди вековете. Многократно ви говоря все за едно и също, за да се
запечата това в ума ви. Че Бог има Син, вярвай в това, а как Го има, не любопитствай.
Защото няма да постигнеш това с изследвания. Не се превъзнасяй извънмерно, за
да не паднеш. Каквото ти е заповядано, за
него размисляй. (Сир.3:22) Кажи ми първо, Кой е Родилият и тогава
разузнавай, какво е родил Той. Ако не можеш да си представиш естеството на
Родилия, не любопитствай за свойствата на Родения.
20.
За благочестието ти е достатъчно да знаеш, както казах, че Бог има един само
Син, единствен роден по естество, Който не е започнал съществуването Си, когато
Се е родил във Витлеем, а преди всички векове. Изслушай словата на пророк
Михей: И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си
между хилядите Иудини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в
Израиля и Чийто произход е от край време, от вечни дни. (Мих. 5:2) Не
гледай на Него като на сега родил Се във Витлеем, а Му се покланяй като на
предвечно роден от Отца. Не слушай, ако някой ти каже, че началото на Сина е
временно, но знай, че началото Му е безвременно – Самият Отец. Началото на Сина
е безвременно, непостижимо, безначалният Отец, Изворът на реката на истината,
Отец на Единородния, родил Го така, както единствено Той знае. Ако пък искаш да
узнаеш, че нашият Господ Иисус Христос е и Цар вечен, вслушай се пак в словата
на Самия Него: Авраам, вашият баща, би се
зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва. (Йоан 8:56). После, когато
юдеите приеха тези думи с огорчение, Той, за тяхно още по-голямо огорчение
рече: преди Авраам да е бил, Аз Съм (Йоан
8:58). На друго място, обръщайки Се към Отца, Той казва: И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе
преди свят да бъде. (Йоан 17:5). Ясно каза, че „преди свят да бъде, имах у
Тебе слава“. Също така, като рече: защото
Ме възлюби, преди свят да се създаде (Йоан 17:24), ясно казва: „Аз имах у
Тебе вечна слава“.
21. И
така, вярваме в Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички
векове; чрез Него е създадено всичко... било
Престоли, било Господства, било Началства, било Власти (Кол.1:16); всичко чрез Него стана (Йоан 1:3) и няма
нищо от сътвореното, което да е иззето от Неговата власт. Да замлъкне всяка
ерес, въвеждаща различни създатели и светотворци. Да замлъкне езикът хулещ
Христа, Сина Божи. Да замлъкнат казващите, че слънцето е Христос, защото Той е
Създателят на слънцето, а не е видимото слънце. Да замлъкнат тези, които
искайки да отнемат достойнството на Единородния, казват, че светът е творение
на Ангелите. Понеже всичко... видимо и
невидимо; било Престоли, било Господства (Кол.1:16), или както и да се
нарича, всичко чрез Христа и за Христа е създадено. Той царства над всичко
сътворено от Него, царства без да е откраднал чужда собственост, а над
собствените Си творения царства, както каза евангелист Йоан: Всичко чрез Него стана, и без Него не стана
нито едно от онова, което е станало. (Йоан 1:3). Всичко чрез Него е
създадено, понеже Отец твори чрез Сина.
22.
Иска ми се да ви предоставя и пример за казаното, но знам, че ще е слаб. Защото
какво от видимите неща може да послужи за пример за обяснение на Божествената и
невидима сила? Впрочем, от слабите за слабите нека и примерът ми да е слаб. Все
едно някой цар, който има син, и той цар, като пожелал да уреди някой град,
поръчал на своя син и съуправник градоустройството и той, като получил плана, отишъл да довърши на дело начертаното на ум;
така, когато Отец пожела да създаде всичко, Синът по почин на Отца устрои
всичко, така че поради този почин напълно се съхранява властта на Отца, а
същевременно Синът има власт над Своите творения, така че Синът царува над
тварите, сътворени не от някой друг, а от Самия Него. Понеже не Ангелите, както
казах, са създали света, а Единородният Син, роден преди всички векове, както е
речено: Всичко чрез Него стана, без да се изключва нито една Негова твар. И
това казано от мен, по благодатта Христова, засега е достатъчно.
23.
Да завършим сега нашето слово, като се обърнем пак към Символа на вярата.
Всичко сътвори Христос – и Ангелите, и Архангелите, и Господствата, и
Престолите, не защото Отец и Сам не би могъл да създаде тварите, а защото е
пожелал Синът да царува над сътвореното от Него, Сам Той показвайки Му образеца
на творението. Защото Единородният въздавайки чест на Своя Отец, рече: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си,
ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът (Йоан
5:19), а също: Моят Отец досега работи, и
Аз работя (Йоан 5:17), така че няма нищо противоположно в извършваните
дела. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое (Йоан
17:10), казва в Евангелието Господ и същото може ясно да се види в Стария и
Новия Завети. Защото Този, Който рече: да
сътворим човек по Наш образ, [и] по Наше подобие (Бит. 1:26), без съмнение
е разговарял с някой намиращ се заедно с Него. Но много по-ясно го изказа
псалмопевецът: Той [каза — и се
създадоха,] заповяда — и се сътвориха (Пс.148:5). Отец повелил и рекъл, а
Синът по Негов почин всичко сътворил. За което и Иов тайнствено изрече: Той Сам простира небесата и ходи по морското
висине (Иов 9:8), показвайки с това на разбиращите, че ходилият по морето
по време на пребиваването Си на земята,
преди това е бил Творец на небесата. А на друго място Господ казва: или си взел глина от земята, та си създал
живо същество, и си я положил със силата на словото на земята? (Иов 38:14 –
по превода на 70-те); и по-нататък: Отваряли
ли са се за тебе вратите на смъртта, и видял ли си ти вратата на смъртната
сянка? (Иов 38:17), показвайки с това, че Същият, Който по човеколюбието Си
слезе в ада, в началото създаде човека от глина.
24. И
така, Христос е Единородният Син Божи и Творецът на света. В света беше, и светът чрез Него стана (Йоан 1:10); и: дойде у Своите Си (Йоан 1:11), както ни
учи Евангелието. Христос е Творец не само на видимите, но и на невидимите по заповедта
на Отца. Понеже чрез Него е създадено
всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли,
било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е
създадено; Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи (Кол. 1:16-17).
Ако отвориш дума и за самите векове, то и техен Творец по почин на Отца е Иисус
Христос. Защото в последните тия дни
говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори
и вековете. (Евр.1:2). Да Му бъде слава, чест, сила, с Отца и Светия Дух,
сега и винаги и во веки веков. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар