[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, върху думите: И в единия Господ Иисус Христос; и също върху думите от Първото послание до Коринтяните: Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него. (1Кор. 8:5–6)]
1.
Тези, които са се научили да вярват в единия Бог Отец Вседържителя, трябва да
вярват и в Единородния Му Син, понеже който
отрича Сина, няма и Отца (1Йоан. 2:23). Аз
съм вратата, - казва Иисус (Йоан 10:9), - никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Йоан 14: 6). Отхвърлиш
ли тази врата, за теб ще е закрито познанието на Отца. И нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.
(Мат.11:27) Ако пък отхвърляш Тогова, Който открива, то пребиваваш в незнание. В
Евангелието е речено: който пък не вярва
в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него (Йоан 3:36). Защото
Отец се гневи на отхвърлянето на Единородния Си Син. Тежко е за царя, когато е
обезчестяван прост войн, гневът му се усилва, когато бъде обезчестен някой от
избраните му телохранители или другари. Оскърби ли някой обаче Единородния Син
на Царя, кой тогава ще измоли прошка от Отца, разгневен заради Единородния Син?
2.
Така че иска ли някой да бъде благочестив почитател на Бога, да се поклони на
Сина, иначе Отец не ще приеме служението му. Тъй възгласи Отец от небесата: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето
благоволение (Мат. 3:17). Благоволението на Отца е в Сина; ако нямаш любов
към Него, няма да имаш и живот. Не следвай юдеите, коварно утвърждаващи, че
един е само Бог, но признавайки единия Бог, знай, че има и Единороден Син Божи.
Не аз пръв казвам това, но псалмопевецът от лицето на Сина говори: Господ Ми каза: Син Мой Си Ти (Пс. 2:7).
И така, не слушай думите на юдеите, а словата на пророците. Учудва ли те, че те
отхвърлят реченото от пророците? Та те
пребиваха пророците с камъни и ги умъртвяваха.
3.
Вярвай в Единия Господ Иисус Христос, Единородния Син Божи; в Единия, казваме, заради Единородното
Синовство; в Единия, за да не
помислиш, че е имало и друг; в Единия,
за да не разпространяваш върху мнозина синове Неговите различно изобразявани
действия. Той Се нарича Врата, но не мисли за дървена врата, а за Врата
разумна, жива, разпознаваща влизащите. Той Се нарича Път, но не потъпкван с
крака, а водещ към Небесния Отец. Нарича Се Агнец
(Деян. 8:32), но не безсловесен, а очистващ света от греховете със Своята пречиста
Кръв; Агнец, воден пред стригачите Си и
знаещ, кога да не отваря уста Си (Ис. 53:7). Този Агнец Се нарича и Пастир,
Който казва за Себе Си: Аз съм добрият
пастир (Йоан 10:11); Агнец по човешко естество, Пастир по Божествено
човеколюбие. А искаш ли да знаеш, какво са словесни овци? За това Спасителят
говори на апостолите: Ето, Аз ви пращам
като овци посред вълци (Мат. 10:16). Още, Той Се нарича и Лъв, но не такъв,
който поглъща човеци, а чрез това име като че указва Своята царствена, крепка и
неизменяема същина. Нарича Се Лъв противно на онзи лъв, нашия враг, който реве
и поглъща прелъстените. Защото дошлият Спасител, без да изменя кроткото Си естество,
като силен Лъв от коляното Иудово спасява вярващите, а враговете потъпква.
Нарича Се Камък, но не бездушен, какъвто издира ръцете човешки, а Камък краеъгълен, тъй че който вярва в Него,
няма да се посрами (Ис. 28:16).
4. Той
Се нарича Христос (Помазаник), помазан
не от човешки ръце, а Когото Отец предвечно помаза (Деян. 4:27) за
първосвещенство по-висше от човешкото (Евр. 7:3). Нарича Се Мъртвец, Който не
остана в ада като всички останали мъртъвци, а Който единствен е хвърлен между
мъртвите (Пс. 87:6). Нарича Се Син Човешки, Който не е получил битието Си от
земята като всеки от нас, а Който иде на небесните облаци (Мат. 24:30) да съди
живите и мъртвите. Нарича Се Господар
(Лука 2:11) не в обикновения смисъл, както биват наричани човеци, а като
притежаващ естествено и вечно владичество. Нарича Се по самата Си същност Иисус
(Спасител), получавайки това име от
спасителното изцерение. Нарича Се Син не по осиновяване, а по естествено
рождение. Много имена има нашият Спасител. И така, да не се подведеш от
множеството имена и да мислиш, че има мнозина синове, както еретиците говорят,
че един бил Христос, друг Иисус, друг бил Вратата и така нататък; вярата обаче
те предупреждава, казвайки правилно: вярвам
и в Единия Господ Иисус Христос, защото макар и да са много имената, едно е
Лицето.
5. По
различен начин Спасителят служи всекиму за полза. За искащите веселие е Лоза;
за търсещите вход става Врата; за желаещите да възнесат молитви е Архиерей
Ходатай; за съгрешаващите е Агнец, Който да Се принесе за тях в жертва. За
всички Той е всичко, Самият Той пребиваващ по естеството Си такъв какъвто е.
Защото пребивавайки неизменен и имайки непреложно достойнство на истинен Син,
Той като някакъв благ лечител и състрадателен Учител снизхожда към нашите
немощи. Бидейки Господ по самата истина, Той не е получил господство по
преимущество, а притежава естествено право на владичество; не в обикновен смисъл
като нас се нарича господар, а е наистина Господ, понеже по волята на Отца
притежава Своите творения. Защото ние имаме власт над хора равни и подобни на
нас, а понякога и над по-стари, така че често млад господар притежава стари
роби. Не такова е владичеството на нашия Господ Иисус Христос. Първо Той е
сътворил всичко по волята на Отца, а чак после притежава Своите творения.
6.
Христос е Господ родил ни Се в града Давидов (Лк.2:11). А искаш ли да знаеш, че
Христос ведно с Отца е бил Господ още преди да приеме човешко естество? За да
можеш не само на вяра да приемеш тези думи, но и да имаш доказателство за тях
от Ветхия Завет, отвори първата книга Битие, където Бог рече: да сътворим човек, не по Мой образ, а по Наш образ (Бит.1:26), а след
сътворението на Адам Писанието свидетелства: И сътвори Бог човека... по Божий образ го сътвори. (Бит. 1:26) Защото
не само в Отца Писанието припознава достойнството на Божеството, но го
присвоява и на Сина, за да покаже, че човек е творение не само на Бог Отец, а и
на Господ наш Иисус Христос, тъй като и Той е истинен Бог. Този Господ, творящ
заедно с Отца, Му е съдействал и при наказанието на Содом, както казва
Писанието: Тогава Господ изля върху Содом
и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето. (Бит. 19:24). Този
Господ Се яви също и на Моисей (Изх. 3:2,6; 34:5-6), доколкото той е можел да
Го види. Защото човеколюбивият Господ винаги снизхожда към нашите немощи.
7. А
за да узнаеш, че Той е Същият, Който Се бе явил на Моисей, изслушай и свидетелството
на Павел: защото пиеха от духовния камък,
който идеше подире им; а камъкът беше Христос. (1Кор. 10:4) И на друго
място: с вяра Моисей напусна Египет; и
пак там казва: и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото
египетските съкровища (Евр. 11:27, 26). Този Моисей Му говори: открий ми пътя Си. (Изх. 33:13) Виждаш,
че и пророците тогава са виждали Христа, но само доколкото всеки от тях е
съумявал да вмести. Открий ми пътя Си, за
да Те позная. Бог обаче казва: не може човек да Ме види и да остане жив. (Изх.
33:20). Така че, доколкото нито един от живите не може да види Божественото
лице, затова Той прие човешко лице, за да може гледайки го да бъдем живи. А
когато и него възжела да покаже в някаква слава, когато лицето Му светна като слънце (Мат.17:2), учениците паднаха в страх;
ако просветилото се телесно лице, впрочем не с такава светлина, каквато би
могъл да покаже Действащият тук, а с каквато са могли да понесат учениците, ги
е уплашило толкова, че не са могли да я търпят, то кой би могъл да погледне към
славата на Божеството? Велико нещо искаш, Моисее, казва Господ, но Аз приемам
силното ти желание и това, което ти каза, ще сторя (Изх.33:13), но само колкото
съумееш да понесеш: Аз ще те туря в
пукнатината на скалата (Изх. 33:22). Защото колкото си малък, в толкова
малко пространство и ще се намираш.
8. С
това, което ще ти се каже сега, трябва да се утвърдиш против юдеите. Защото
смятам да докажа, че Господ Иисус Христос е бил с Отца. И тъй рече Господ на
Моисея: Аз ще направя да мине пред тебе
всичката Ми слава и ще провъзглася името на Господа пред тебе. (Изх.33:19) Щом
Той Сам е Господ, кой друг Господ иска да призове? Виждаш ли как Той прикрито е
преподавал благочестивото учение за Отца и Сина? После по-нататък със също такива
думи е писано: И слезе Господ в облак, и се спря там близо до него и
провъзгласи името Господне. И премина Господ пред лицето му и извика: Господ, Господ, Бог човеколюбивий и
милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний, Който пази (правдата
и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях.
(Изх. 34:5-7). После Моисей, като се преклони пред Господа призоваващ Отца,
рече: нека дойде Господ между нас. (Изх.
34:9).
9.
Като чу това първо доказателство, изслушай друго, също толкова ясно: Рече Господ Господу моему: седи от дясната
Ми страна. (Пс. 109:1). Господ казва това на Господ, не на роб, а на
Гоподаря на всичко, на Своя собствен Син, защото всичко покори под нозете Му; а щом се казва, че „всичко е Нему покорено“, очевидно е, че (Му е покорено всичко) освен
Оногова, Който е подчинил Нему всичко, за
да бъде Бог всичко у всички (1Кор. 15:27,28). Единородният Син е Господ на
всички, Син послушен на Отца, не заграбил господството, а получил го естествено
от Самовластния. И Синът не е заграбил, и Отец не е отказал да даде. Синът Сам
рече: Всичко Ми е предадено от Моя Отец (Мат.11:27),
но не като на нямал го преди, и Аз го съхранявам щателно, без нищо да отнемам
от Подалия го.
10. И
така, Синът Божий е Господ, Господ, Който Се роди във Витлеем юдейски, както
Ангелът е възвестил на пастирите: ето,
благовестя ви голяма радост... защото днес ви се роди в града Давидов Спасител,
Който е Христос Господ. (Лк. 2:10-11). Другаде един от апостолите казва за Него:
Той прати на синовете Израилеви словото,
като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички (Деян. 10:36).
Когато пък казва „на всички“, то никого не изключва от Неговото владичество,
било то Ангели, или Архангели, или Начала, или Власти (Кол. 1:16; Еф. 1:21),
или други споменати от апостолите твари, - всички те са под владичеството на Сина.
Той е Господ на Ангелите, както е писано в Евангелието: Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и
Му служеха (Мат. 4:11), защото не е казано, че са Му помагали, а: Му служеха, което означава робско
състояние. Когато Той пожела да Се роди от Дева, тогава Му служеше Гавриил,
встъпил в своето достойнство за служение Нему. Когато Той пожела да отиде в
Египет, за да съкруши ръкотворните египетски богове, пак Ангел се явил на сън
на Йосиф. След Неговото разпятие и възкресение Ангел благовестил на жените като
добър служител казвайки им: Идете скоро,
та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в
Галилея... На, казах ви (Мат. 28:7). Все едно им е казал: аз не наруших заповедта,
потвърждавам, че това ви е казано, понеже ако пренебрегнете това, няма аз да
съм виновен, а пренебрегналите го. И тъй, Този Иисус Христос е един Господ, та
за Него и днешното четиво казва: Защото,
макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята... и прочее,
- ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един
Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него. (1Кор. 8:5–6)
11. Иисус
и Христос са две наименования. Иисус,
защото спасява, а Христос, защото
свещенства; и предвиждайки това божественият пророк Моисей е дал тези две имена
на двама мъже из средата на всички избрани: единия – приемника на своята власт
Навин, той преименува Иисус; а другия – своя брат Аарон, нарече Христос, за да
бъдат представени в двамата избрани мъже първосвещеническото и царското
достойнство на единия Иисус Христос, Който има да дойде. Защото Христос е
Първосвещеник също като Аарон. Понеже не Сам прослави Себе Си, за да бъде
първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: Ти Си свещеник навеки по чина Мелхиседеков. (Евр. 5:5-6). А Иисус
Навин Го предобрази по много начини. Защото той, приемайки управлението над
народа, го начена от Йордан, откъдето и Христос, като Се кръсти, започна да
проповядва Евангелието. Навиновият син определи дванадесет мъже за разделение
на наследието, а пък Иисус прати по цялата вселена дванадесет апостоли,
проповедници на истината. Предобразяващият Иисус спаси повярвалата блудница
Раав, а истинният Иисус рече: митарите и
блудниците преварват ви в царството Божие. (Мат. 21:31). от едно
възклицание на народа пред предобраза Иисус Навин паднаха стените на Йерихон, а
вследствие на думите Иисусови: няма да
остане тук камък върху камък (Мат. 24:2) падна юдейският храм, който бе
противоположност на нашия. Не тези думи бяха причината за падането, но причина беше
грехът на законопрестъпниците.
12.
Един е Господ Иисус Христос, чудно име, за Когото прикрито са предвъзвестили
пророците; пророк Исаия казва: твоят
Спасител иде... и отплатата Му — пред Него (Ис. 62:11). А Иисус у евреите
означава Спасител, защото пророческата благодат, предвиждайки убийците на
Господа – юдеите, прикри това име, за да не би те, като го разпознаят ясно, да
побързат да сторят нещо по зъл умисъл. Ясно е, че Той е наречен Иисус не от
хората, а от Ангела, който дойде не по своя воля, а бе изпратен от силата Божия
и рече на Йосиф: Не бой се да приемеш
Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и
ще Му наречеш името Иисус. (Мат. 1:20-21) И веднага изявява причината за
това име, казвайки: защото Той ще спаси
народа Си от греховете му. (Мат. 1:21) Размисли как Той би могъл да има
Свой народ още преди да Се роди, ако не е бил Господ преди рождението Си? И
ето, пророкът от Негово име казва: от
майчина Ми утроба нарече името Ми (Ис. 49:1), понеже Ангелът предвъзвести,
че ще му нарекат име Иисус. И отново говори за злодеянието на Ирод: със сянката на ръката Си Ме покриваше.
(Ис. 49:2)
13. И
така, Иисус за евреите означава Спасител, а на гръцки език – Сотир (Лекар).
Понеже Той е Лекар на душите и телата и Церител на духовете, Церител на слепите
с чувствените си очи и ведно с това Просветител на умовете. Лекар на видимите
сакати и Пътеводител на грешниците към покаяние. Той казва на разслабения: недей греши вече (Йоан 5:14) и вземи одъра си и ходи (Йоан 5:8).
Защото, тъй като тялото било разслабено поради душевния грях, то Той първо
изцели душата, за да даде и на тялото изцеление. И така, ако нечия душа страда
от грехове, ето й Лекар. А ако някой от вас е маловерен, нека Му каже: помогни на неверието ми. (Марк 9:24) Ако
някой е засегнат и от телесни болести, да не се отчайва, а да дойде при Него,
защото Той и тях лекува, та да научи, че Иисус е Христос.
14.
Юдеите признават, че Той е Иисус, но изобщо не признават, че е Христос. Ето затова
апостолът казва: Кой е лъжец, ако не оня,
който отрича, че Иисус е Христос? (1Йоан. 2:22). Христос е Първосвещеник
имащ свещенство, което не преминава към другиго (Евр.7:24), Който не във
времето е започнал свещенството си, нито има друг приемник в първосвещенството,
както ти чу, когато в неделния ден в събранието предложихме поучение за думите
„по чина
Мелхиседеков“ (Пс. 109:4). Не по плътска приемственост е получил той
първосвещенството, нито с предварително приготвен елей, а е предвечно помазан от
Отца и затова повече превъзхожда другите, понеже с клетва е утвърдено
свещенството Му: защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя — с
клетва, чрез Оногова, Който Му казва: кле
се Господ и няма да се разкае. (Евр. 7:21). Достатъчно бе за утвърждението
и само произволението на Отца, обаче образът на утвърждението е двояк; към
произволението е добавена клетва, та чрез
две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха
ние (Евр. 6:18), приемайки Иисус Христос, Сина Божий.
15.
Този дошъл Христос юдеите отхвърлиха, а бесовете изповядаха. Впрочем Той не бе
скрит от праотеца Давид, който рече: ще
поставя светило на Моя помазаник. (Пс. 131:17) Някои под светилник разбират
пророческата светлина, а други – приетата от Девата плът, според следните думи
на апостола: но това съкровище ние носим
в глинени съдове. (2Кор. 4:7). Не бе скрит Той и от онзи пророк, който
казва: Той е, Който... обявява на човека
намеренията му. (Ам. 4:13). Познаваше Го и Моисей, познаваше Го и Исаия,
познаваше Го и Йеремия. Всеки пророк Го знаеше. Познаха Го и бесовете. А Той ги
мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, както е казано, че Той е Христос
(Лк. 4:41). Първосвещениците не Го познаха, а бесовете Го изповядваха. Първосвещениците
не Го познаха, а самарянката Го проповядваше думайки: дойдете и вижте един Човек, Който ми каза всичко, що съм направила: да
не би Той да е Христос? (Йоан 4:29)
16.
Този Иисус Христос е Първосвещеникът на бъдещите блага (Евр. 9:11), Който по
богатството на Своето Божество дари на всички нас Своето име. Човешките царе не
приобщават човеците към царското си име, Иисус Христос обаче, бидейки Син Божи,
ни удостои с името християни. Но някой ще каже: името „християнин“ е ново и не се е използвало преди, а всичко новооткриващо се
поради самата си новост най-често се отхвърля. В този случай пророкът ни
предупреждава, казвайки: а рабите Си ще
назове с друго име, с което, който се благославя на земята, ще се благославя с
Бога на истината (Ис. 65:15-16). Да попитаме юдеите, работите ли вие на
Господа или не? И така, покажете ни вашето ново име. Вие се наричахте юдеи и
израилтяни по времето на Моисей и на другите пророци и след връщането ви от
Вавилон и даже до днешен ден. Къде е, прочее, новото име? Ние обаче, понеже
работим за Господа, носим ново име. Ново, и при това такова, с което се
благославя на земята. Разнесе се по цялата вселена това име; защото юдеите се
разпростират до някои страни, а християните - до края на вселената. Защото се
възвестява името на Единородния Син Божи.
17.
Искаш ли да знаеш, че апостолите са знаели и проповядвали името Христово, а още
повече са имали в себе си Самия Христа? Павел говори на слушащите го: вие търсите доказателства за Христа, Който
говори в мене. (2Кор. 13:3). Павел провъзгласява Христа казвайки: Защото не себе си проповядваме, а Христа
Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса. (2Кор. 4:5) Кой казва това? Този,
който преди Го е преследвал. Велико чудо! Този, който по-рано преследваше, сега
провъзгласява Христа. Заради какво? С пари ли е бил примамен? Но няма кой да го
е примамил така; или пък, като Го е видял на земята, да се е прилепил към Него?
Но тогава Той вече се бе възнесъл на небето. Излязъл да гони, след три дни
гонителят вече проповядва в Дамаск - с каква сила? Някои за потвърждаване на
делото си привикват свои свидетели, аз обаче ти представих свидетел, който преди
бе враг. Да не би още да се съмняваш? Важно е и свидетелството на Петър и Йоан,
но за някои то ще е подозрително; защото те са били свои хора на Христа. Но
когато този, който преди е бил враг, умира за Него, то кой още ще се усъмни в
истината?
18.
Говорейки за тези неща аз наистина се изумявам на усмотрението на Светия Дух,
че Той на другите апостоли е определил да напишат малък брой послания, а на
Павел, който преди е бил гонител, даде дарове и сила да напише четиринадесет
послания. Защото не затова е отказал Той на Петър или Йоан този дар, защото са
били по-долни - да не бъде. Но за да не подлежи учението на съмнение даде на
бившия враг и гонител силата да напише повече, та всички по този начин да
повярваме. И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който преди гонеше в Йерусалим призоваващите това име, и
тук затова е дошъл, за да ни заведе вързани при първосвещениците?
(Деян.9:21) Не се чудете, казва Павел, аз знам, че мъчно е да се рита против ръжен (Деян. 9:5), знам, че съм най-малкият
от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата
Божия (1Кор. 15:9), обаче без да
зная, вършех това в неверие. (1Тим. 1:13) Защото мислех, че проповедта за
Христа е нарушение на закона и не знаех, че Той
дойде да изпълни закона, а не да разруши: а с вяра и любов в Христа Иисуса се
преумножи благодатта на нашия Господ. (1Тим. 1:14)
19.
Много са, възлюбени, истинните свидетелства за Христа: Отец свидетелства от
небесата за Сина, свидетелства и Дух Светий слизащ в телесен вид на гълъб (Лк. 3:22).
Свидетелства Архангел Гавриил, благовестейки на Мария, свидетелства Дева
Богородица, свидетелства блаженото място на яслите, свидетелства Египет, приел
Владиката още като младенец по плът. Свидетелства Симеон, приел Го в обятията
си и рекъл: сега отпускаш Твоя раб,
Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що
си приготвил пред лицето на всички народи. (Лк.2:29-31) Свидетелства за
Него и пророчицата Анна, най-благоговейна постница и подвижница. Свидетелства Йоан
Кръстител, най-великият от пророците, начеващ Новия Завет и някак си съединяващ
в себе си двата Завета – Стария и Новия. Свидетелства изсред реките Йордан,
изсред моретата свидетелства Тивериадско море, свидетелстват слепците,
свидетелстват хромите, свидетелстват възкръсналите мъртъвци, свидетелстват
бесовете казвайки: какво имаш Ти с нас,
Иисусе Назареецо! ... Знаем Те, кой си Ти, Светия Божий. (Марк 1:24)
Свидетелстват ветровете, утихнали по Неговата повеля, свидетелстват петте
хляба, умножени за насищане на петте хиляди души, свидетелства светото дърво на
Кръста и досега видимо у нас и посредством тези, които с вяра взимат частици от него, изпълнило
от тук вече почти цялата вселена. Свидетелства онази палма, която бе в долината
и даде клонки на всички възхваляващи тогава Господа (Йоан 12:13). Свидетелства
Гетсимания, където и досега се посочва скалата, край която Юда предаде Христос;
свидетелства издигащата се високо свята Голгота; свидетелстват най-светият гроб
и камъкът, който и досега лежи на мястото си; свидетелства сияещото сега
слънце, което помръкна по време на страданията на Спасителя; свидетелства
тъмата, настанала от шестия час до деветия; свидетелства светлината просияла от
деветия час до вечерта; свидетелства светата планина Елеонска, от която Той Се
възнесе към Отца; свидетелстват и дъждоносните облаци, приели Владиката;
свидетелстват също така приелите Господа небесни порти, за които говори
псалмопевецът: Повдигнете, князе, портите
си, повдигнете вечните порти и ще влезе Царят на славата! (Пс. 23:7). Свидетелстват
и онези предишни врагове, сред които и блаженият Павел, който не дълго
враждува, но много време Му послужи; свидетелстват дванадесетте апостоли,
проповядвали истината не само с думи, а и с мъченията и със смъртта си;
свидетелства сянката на Петър, изцелявала болните с името Христово;
свидетелстват кърпите и убрусите (Деян. 19:12), които по подобен начин, със силата
Христова, изцерявали тогава чрез Павел; свидетелстват персийците и готите и
всички обърнати изсред езичниците; свидетелстват бесовете и досега изгонвани от
верните.
20.
При толкова различни и толкова много свидетели нима още не вярваш в Христа, за
Когото те свидетелстват? И така, който преди е бил в неверие, сега да повярва,
а пък който преди е бил верен, още повече да умножи вярата си, вярвайки в нашия
Господ Иисус Христос и да узнае чие име носи. Наричаш се християнин - пази това
име, за да не бъде похулен чрез тебе нашият Господ Иисус Христос, Синът Божий,
но да светят добрите ти дела пред човеците, така че като ги виждат, да
прославят в Христа Иисуса, нашия Господ, и Небесния Отец (Мат. 5:16), на Когото
слава сега и във вечни векове. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар