[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, изречено без подготовка, за Бога Отца, върху думите от Посланието до ефесяните: Затова прекланям колене пред Отца на Господа нашего Иисуса Христа и т. н. (Еф.3:14).]
1. Вчера ви казах достатъчно за единовластието на Бога;
достатъчно, казвам, имайки предвид не че словото ми беше напълно съвършено
(защото е напълно невъзможно за едно смъртно същество да постигне това), а
колкото можах да кажа според своята немощ. Тогава ви показах и всичките уловки на
безбожните еретици, които грешат по много и различни начини. Сега, след като разкрихме
техния срам и духовна отрова и споменахме цялото им учение (което направих, не за
да им навредя, а за да им донеса голяма полза), нека отново да тръгнем срещу
тях и да приемем спасителните уроци на правата вяра, свързвайки достойнството на
единовластието с това на Отчеството, вярвайки в единия Бог Отец. Защото не
трябва да вярваме просто в един Бог, но заедно с това трябва благочестиво да
приемем, че Той е и Отец на Единородния Син, нашия Господ Иисус Христос.
2. Ето защо ние разсъждаваме по-възвишено от иудеите, които в
учението си, макар и да признават единия Бог Отец (и много пъти да са
отхвърляли това, изпадайки в идолопоклонство), но не признават, че Той е Отец и
на нашия Господ Иисус Христос, разсъждавайки противно на техните пророци, които
казват в Божественото писание: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих. (Пс. 2:7).
Но дори и до днес те се бунтуват и се събират срещу Господа и срещу Неговия Помазаник (Пс. 2:2), мислейки, че
може да се угоди на Отца и без да се почита Сина, а не знаят, че никой не дохожда при Отца, освен чрез (Йоан
14:6) Сина, Който Сам говори за Себе
си: Аз Съм вратата и Аз Съм пътят (Йоан 10:7, 14:6). Как
може да се удостои да дойде при Бога този, който се отклонява от пътя водещ към
Отца и бяга от самите врати? Те противоречат и на написаното в 88-ия псалм: Той ще Ме призове: Ти си Мой Отец, Бог Мой и
закрила на Моето спасение. И Аз ще го направя Мой първороден (Пс.
88:27-28). Тъй като те упорито
настояват, че тези думи са казани за Давид или Соломон, или за някого другиго,
то нека ни обяснят как тронът на този Цар, възвестяван от техните пророци, е
като дните на небето... като слънцето пред Мен и като месечината (Пс.
88:30, 37-38). Как не ги привежда в срам написаното: от утробата преди зорницата Аз Те родих (Пс. 109:3), както и това: ще пребъде заедно със слънцето и преди
месечината от рода в род (Пс. 71:5)? Да се отнася това към някого от
човеците е напълно безразсъдно!
3. Но нека иудеите, поради обичайното си неверие, да се
заблуждават, когато пожелаят, както по отношение на тези думи, така и на други
подобни. Ние, напротив, приемаме благочестивото учение на вярата, когато се
покланяме на единия Бог, Отец на Иисуса Христа (защото Този, Който дава на
всички силата да раждат, е нечестиво да се лишава от същата тази сила). Ние
вярваме в единия Бог Отец, така че вярата в Христа, дори преди да
започнем да излагаме учението за самия Христос, да заживее в сърцата на тези,
които слушат, като по никакъв начин не се отделят от казаното за Отца.
4. Защото самото име на Отца, когато се изрича, вече дава да
се подразбере и за Сина, така както, произнасяйки името на Сина, ние веднага си
представяме в ума си Отца. Защото ако е Отец, то без съмнение Той е Отец на
Сина; и ако е Син, без съмнение Той е Син на Отца. Следователно от тези
думи: вярвам в един Бог, Отец Вседържител, Творец на небето и земята, на
всичко видимо и невидимо, когато по-късно добавим към тях: и в единия Господ Иисус Христос - никой да
не направи нечисто заключение, че Единородният заема в порядъка второ място
след небето и земята, ние, преди да споменем небето и земята, нарекохме Бога
Отец, така че, мислейки по този начин за Отца, да мислим и за Сина. Защото
между Сина и Отца няма нищо, което да ги разделя.
5. И така, макар Бог да е Отец на мнозина, но не в собствен смисъл,
а по природа и в самата същина Той е Отец само на единствения Му Единороден
Син, нашия Господ Иисус Христос. Той не е започнал да бъде Отец във времето, но
от вечност е Отец на Единородния; защото Той не е бил преди без Син и не Го е родил
след това, размисляйки и решавайки в Себе Си. Този Отец, преди всички същества,
преди цялото знание, преди времето и всички векове, притежава достойнството на
Отец; следователно трябва да бъде почитан повече именно заради това, отколкото
заради другите Негови съвършенства; защото Той не е станал Отец чрез страст, от
съвкупление, и не по неведение, а е Отец без изчерпване, без намаляване, без изменение.
Всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма
изменение, нито сянка от промяна (Йак. 1:17); съвършеният Отец, Който
ражда съвършения Син, е дал всичко на Родения: всичко Ми е предадено от
Моя Отец (Мат. 11:27), казва Той. Затова Единородният почита Отца: Аз
почитам своя Отец (Йоан 8:49), говори Синът, и още: Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му. (Йоан
15:10) И затова казваме заедно с апостола: Благословен да бъде Бог и
Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха.
Затова прекланям колене пред Отца на Господа нашего Иисуса Христа, от Когото се
именува всеки род на небесата и на земята (2Кор. 1:3, Ефес. 3:14-15) и Го
прославяме заедно с Единородния. Защото всеки, който отрича Сина, няма и Отца,
а напротив, който изповядва Сина, също има Отца и знаем, че Иисус
Христос е Господ за слава на Бога Отца (1Йоан. 2:22-23).
6. И така, ние се покланяме на Отца на Христа, Създателя на
небето и земята, Бога на Авраам, Исаак и Йаков, в чиято чест бе издигнат храм
точно тук, пред нас. Нека не слушаме еретиците, които разделят Стария завет от
Новия, но да имаме вяра в Иисус Христос, Който говори за храма: Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова,
що принадлежи на Отца Ми? (Лука 2:49) И на друго място: вземете това оттук и дома на Отца Ми не
правете дом за търговия. (Йоан 2:16). С тези думи Той ясно показва, че
храмът, който преди е бил в Йерусалим, е домът на Неговия Отец. Ако някой
поради неверие иска да има повече доказателства, че Отецът на Христос е и
Създателят на света, то нека се вслуша в думите на Самия Него:Не две ли врабчета се продават за един асарий? И ни едно от
тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец. (Мат. 10:29) И също:Погледнете
птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец
Небесен ги храни. (Мат. 6:26) И отново:Моят Отец и досега работи,
и Аз работя (Йоан 5:17).
7. Впрочем, за да не би някой по простота или злонамерено от
тези думи на Христа: Възлизам при Моя Отец и при вашия Отец (Йоан
20:17), - да заключи, че Той е равен по чест на праведните люде, считам за необходимо
първо да направя следното ограничение: макар името Отец да е едно, Неговото
значение е различно. И Христос, знаейки това, предпазливо казва: Възлизам
при Моя Отец и при вашия Отец; не казва: при нашия Отец, а
отделно казва първо за Себе Си: при Моя Отец, Който е Негов Отец по
естество, и след това добавя: и при вашия Отец, какъвто Той е за тях,
след като ги осинови като синове за Себе Си. Въпреки че сме получили пълното
право да призоваваме в молитвите си: Отче
наш, Който Си на небесата (Мат. 6:9), но това е дар на Божието човеколюбие,
понеже ние Го наричаме Отец не защото сме естествено родени от Небесния Отец, а
защото сме удостоени по неизказано човеколюбие да го казваме, тъй като по Отеческата
благодат бяхме преведени от робство в състояние на осиновение чрез Сина и
Светия Дух.
8. Ако някой иска да разбере защо наричаме Бога Отец, нека
чуе добрия учител Мойсей, който казва: Не
е ли Той твой Отец, Който те усвои, създаде те и те уреди? (Втор.32:6). Също
и пророк Исая: Но сега, Господи, Ти си
наш Отец; ние сме глина, а Ти - наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце.
(Ис. 64:8) Наистина, благодатта, провъзгласена от пророците, ясно разкри, че
ние Го наричаме Отец не по природа, а по Божествена благодат и осиновение.
9. И за да научиш още по-добре, че не навсякъде в
Божественото Писание само естественият Отец се нарича Отец, тогава чуй думите
на Павел: Защото, ако имате и десетки
хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса
Христа чрез Евангелието. (1Кор. 4:15) Разбира се, Павел е баща на
коринтяните не по естествено раждане, а защото ги е учил и ги е родил духовно.
Чуйте също думите на Йов: Бях баща на бедните. (Йов. 29:16) Тук
той се нарече баща не защото бе родил бедните, а защото имаше грижа за тях. И
Сам Единородният Божи Син, прикован по плът към Кръстното дърво, когато видя
Мария, Своята Майка по плът, и Йоан, възлюбения ученик, рече му: Ето Майка ти, и към Мария: Ето син ти
(Йоан 19:27,26), желаейки да ги научи на дължимата взаимна любов. И това, което
е казано в Лука: Йосиф и майка Му се чудеха (Лука 2:33), Той обяснява
не в собствен смисъл. Еретиците, хващайки се за тези думи, казват, че Той е
роден от мъж и жена. Но както Мария е наречена майка на Йоан от любов към него,
а не защото го е родила, така и Йосиф е наречен баща на Христос не защото Го е
родил (защото, според Евангелието, не
познаваше я, докле тя роди своя първороден Син (Мат. 1:25)), но заради грижата за възпитанието Му.
10. Това ви се казва мимоходом, сякаш за напомняне. Нека сега
добавим и други свидетелства, за да докажем, че Бог не е наречен Отец на хората
в собствен смисъл. У Исая се четат тези думи, отправени към Бога: Само Ти си
наш Отец; защото Авраам не ни познава, нито Израил ни признава за свои. (Ис.
63:16). Има ли нужда да се изследва повече за това? И псалмопевецът казва: (Бог
е) Отец на сираците и съдия на вдовиците (Пс.
67:6). Не е ли очевидно за всички, че Бог, Който тук е наречен Отец на
сираците, които наскоро са загубили собствените си бащи, е наречен такъв не
защото са родени от Него, а защото се грижи за тях и ги пази? И така, Бог е Отец
на човеците, както вече беше казано, не в собствен смисъл; по природа, а не по
осиновение, Той е Отец само на Едного – на Христа; нещо повече, Той стана Отец на
човеците във времето, а Отец на Христа е преди времето, както казва Самият Той:
И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия
със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. (Йоан 17:5)
11. И така, ние вярваме в единия Бог Отец, неизследим и
неизговорим, Когото никой човек не е видял: Единородният само Син...
Той Го яви. (Йоан 1:18) Защото Който е от Бога; Той е видял Отца, чието лице ангелите винаги гледат на небесата
(Йоан 6:46); при това всеки го вижда съразмерно на своя чин, а да
съзерцават Отца в пълна светлина е предоставено само на Сина със Светия Дух.
12. След като доведох словото си дотук и накратко споменах
всички онези места, в които Бог е провъзгласен за Отец на човеците, изключително
се удивлявам, когато си представя неблагодарността на хората. Бог, по
неизказаното Си човеколюбие, благоволи да бъде наречен Отец на хората,
Небесният - Отец на земните, Създателят на вековете - Отец на съществуващите
във времето, Държащият цялата земя в ръката Си - Отец на онези, които са като
скакалци на земята, а човекът, изоставяйки небесния Отец, рече на дървото: „ти си мой баща“ и на камъка: „ти
ме роди” (Йер.2:27 ). Ето
защо, както мисля, се казва в псалма към човешкия род: и забрави твоя народ
и дома на баща си (Пс.44:11), когото ти избра за баща, и когото прие за своя
погибел.
13. А и не само дървета и камъни, но някои избраха за свой
баща самия сатана, душегубеца. Господ, изобличавайки такива, каза: Вие вършите делата на вашия баща дявола (Йоан
8:41), който е баща на хората, не по природа, а защото ги мами. Защото както
Павел се нарече баща на коринтяните, понеже ги учеше на благочестивото учение,
така и дяволът се нарича баща на тези, които произволно се съединяват с него. Няма
да се съгласяваме с онези, които зле разбират тези думи: Чедата Божии и
чедата дяволови се познават тъй (1Йоан. 3:10), сякаш сред хората едни
се спасяват, а други погиват поради естеството си. Ние влизаме в това свято
осиновяване не по необходимост, а по добра воля. И предателят Юда не стана по
природа син на дявола и син на погибелта, защото в противен случай той не би
могъл да изгонва демони в името на Христа по никакъв начин преди това; сатана
не изгонва сатана. По същия начин и Павел не би се превърнал от гонител в
проповедник на Евангелието. Придобиването на осиновяване зависи от волята на
всеки, както казва Йоан:А на всички ония, които Го
приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии (Йоан 1:12). Защото не преди вярата, но чрез вярата
сме удостоени да станем Божии чеда.
14. И така, като знаем това, нека водим духовен живот, за да
бъдем достойни за осиновяване от Бога. Защото всички, които са водени
от Божия Дух, са Божии синове. (Рим. 8:14) Няма никаква полза за нас
да носим името християни, ако това не е придружено от християнски дела; в
противен случай, и за нас ще се отнасят тези думи: да бяхте чеда на Авраама,
щяхте да вършите делата Авраамови.(Йоан
8:39). И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди
всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване... Не
обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта
на Отца. (1Петр. 1:17; 1Йоан. 2:15) И така, възлюбени деца, нека принесем
слава на Небесния Отец с делата си: та човеците, като видят добрите ви дела, да прославят Небесния ваш Отец. (Мат.
5:16). Нека възложим всичките си грижи на Него (1Петр. 5:7); нашият Отец знае
от какво имаме нужда, още преди да сме поискали (Мат. 6:8).
15. И като почитаме небесния Отец, нека почитаме и бащите си
по плът, тъй като в закона и пророците Сам Господ ясно заповяда: Почитай
баща си и майка си,за да живееш дълго на земята. (Изх. 20:12) Нека тези тук, които имат бащи и майки,
особено да спазват тази заповед: Вие, децата, бъдете послушни на
родителите си, в името на Господа, защото това е угодно на Господа. (Ефес. 6:1) Господ не каза просто: който обича баща или майка, не е достоен за Мене (Мат. 10:37), така че
поради глупостта си да разбереш казаното в грешен смисъл, но добави: повече
от Мене. Защото, когато нашите земни бащи разсъждават противно на
нашия Небесен Отец, тогава трябва да се покоряваме на тази заповед, но когато
те не поставят никаква пречка пред благочестието по пътя ни, а ние някога се увлечем
от неблагодарност и, забравяйки техните благодеяния към нас, ги презрем, тогава
върху нас ще падне следната присъда: който злослови баща или майка, със
смърт да се накаже. (Мат. 15:4)
16. Превъзходна и първа задача на християнското благочестие е
да почитаме нашите родители, да възнаграждаваме труда, който са понесли при
отглеждането ни, и да се опитваме с всички сили да им носим утешение. Защото, дори
да им върнем много, ние сами пак няма да можем да ги родим отново. Нека се
отнасяме към тях по такъв начин, че след като бъдат утешени от нас, да ни укрепяват
с благословиите си, на каквито мъдро се радваше дори Йаков, хитро отнел
първородството, и така че Небесният Отец, след като приеме това добро
разположение на нашата воля, да ни удостои заедно с праведните да
светим като слънце в Царството на нашия Отец (Мат. 13:43). Нему слава заедно с Единородния Спасител Иисус
Христос и със Светия и Животворящ Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар