Свт. Кирил Йерусалимски - Дванадесето огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, върху думите: и Се въплъти... и стана човек; и също върху думите от Исаия: И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече: искай за себе си личба от Господа и прочее (Ис. 7:10). Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил и прочее (Ис. 7:14).]

1. Като възпитаници на чистотата и ученици на целомъдрието с уста изпълнени с чистота да възхвалим Бога, родил Се от Девата. Като се удостоихме да вкусим от месото (Изх. 12:8-9) на духовния Агнец, да вкусим от главата, а същевременно и от краката, като под глава разбираме Божествеността, а под крака имаме предвид човешката същност. Като слушатели на Светото Евангелие да вярваме на Йоан Богослов. Той, като рече: В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог (Йоан 1:1), добави следните думи: И Словото стана плът (1:14). Обаче не е свято дело да Му се покланяме само като на обикновен човек, нито е благочестиво да Го наричаме само Бог, не въчовечил Се. Защото, ако Христос е Бог, което си е истина, но не е приел човешката природа, то ние ще сме чужди на спасението. И така, трябва да Му се покланяме като на Бог и да вярваме, че Той стана човек. Няма полза да се казва, че е бил човек без Божественост; също така няма спасение в това, да не признаваме в Него ведно с Божествеността и човешка природа. Да изповядваме пришествието на Царя и Лекаря. Понеже Царят Иисус, желаейки да лекува, изцери болестта като Се препаса с пояса на човешката природа. Съвършеният Учител на младенците младенчестваше заедно с младенците, за да умъдри неразумните. Хлябът небесен слезе на земята, за да насити гладните.

2. Чедата юдейски обаче като отхвърлиха Дошлия и като очакват оня, който ще дойде за погибел, се отрекоха от истинския Христос и в заблудата си приемат лъжливия. И в този случай се разкрива истината в думите на Спасителя: Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете. (Йоан 5:43). Той между другото предложи тук въпрос към юдеите: вярно или лъжливо е реченото от пророк Исаия, че Емануил ще Се роди от Девица? (виж Исая 7:14). Ако Го обвинят, че е лъжец, в това няма нищо за учудване. Защото при тях е обичайно не само да обвиняват пророците в лъжа, а и да ги пребиват с камъни. Ако пък е прав пророкът, то покажете Емануил и кажете: онзи, който ще дойде, когото очаквате, от Девица ли ще се роди или не? Ако не ще се роди от Девица, то вие обвинявате в лъжа пророка, а ако го очаквате в бъдеще, то защо отхвърляте това, което вече се сбъдна?

3. И така, нека се заблуждават юдеите, понеже те така искат, а Църквата Божия да се прославя. Ние признаваме, че Словото истинно Се въчовечи не от похот мъжка и женска, както казват еретиците, а от Дева и Дух Свети, и стана човек, не призрачно, а истинно. А че наистина стана човек от Дева, изчакай следващата беседа и ще чуеш доказателства. Заблудите на еретиците са многосложни. Едни от тях казват, че Словото изобщо не Се било родило от Девата; а други, че То макар и да Се е родило, но не от Девица, а от жена живяла с мъж; някои пък твърдят, че въчовечилият Се Христос не бил Бог, а някакъв обожествен човек. Те се осмелиха да рекат, че не предвечното Слово стана човек, а някакъв човек като преуспял в делата си, получил увенчаване.

4. Ти обаче си спомни, какво бе казано вчера за Неговата Божественост. Вярвай, че Същият Този Единороден Син Божи Се роди впоследствие от Девата. Повярвай на думите на евангелист Йоан: и Словото стана плът, и живя между нас (Йоан 1:14). Вечното Слово е родено от Отца преди всички векове, а накрая прие заради нас плът. Но мнозина оспорват това и казват: по каква толкова важна причина Бог ще Се понижава до човешка същност, а и може ли Божието естество наистина да има нещо общо с човеците? И възможно ли е Девата да роди без мъж? От тези множество прекословия и разнообразни пререкания, ще разрешим всяко от тях с помощта на Христовата благодат и с молитвите на предстоящите тук.

5. Първо да изследваме, заради какво слезе Иисус? Тук не гледай моята изобретателност в словата, защото човек понякога може да бъде излъган с мъдруване. Но ако по всеки въпрос не чуеш свидетелство от пророците, то не вярвай на думите ми. Ако и за Девата, и за мястото, и за времето, и за начина на раждането не узнаеш от Божественото Писание, не приемай човешко свидетелство. Защото ако за този, който учителства сега, може и да има подозрения, кой обаче, имайки ум, ще заподозре оногова, който е предричал хиляда и повече години по-напред? И така, ако издирваш причината за пришествието Христово, обърни се към първата книга на Писанието. Бог сътвори света за шест дни, но го създаде за човека. Слънцето сияе с пресветли лъчи, обаче е създадено, за да свети на човека, а и всички животни съществуват, за да служат на нас. Тревите и дърветата също заради наша употреба са сътворени. Всички творения са добри, но нито едно от тях не е образ Божи, но само човекът. Слънцето е образувано само с повеление, а човекът - от ръцете Божии. Да сътворим човек по Наш образ, [и] по Наше подобие. (Бит. 1:26) Вещественият образ на земния цар бива почитан, а колко повече се полага на духовния образ Божи? Обаче това най-превъзходно творение, тържествувало в рая, бе изгонено от там по завист от дявола (виж Прем. 2:24). Врагът се радваше за падението на този, на когото завиждаше; нима ти би искал врагът ти да продължава да се радва? Като не се осмели да пристъпи към мъжа заради силата му, той пристъпи към жената, като към по-слаба и която тогава все още бе девица. Защото Адам позна Ева, жена си (4:1) едва след изгонването от рая.

6. Второто коляно на рода човешки се състоеше от Каин и Авел, а Каин бе първият човекоубиец. По-късно, поради умножилата се злоба у човеците, потопът наводни земята (Бит. 6:13); поради беззаконията на жителите содомски от небето падна огън. С течение на времето Бог Си избра Израил, но и той се разврати, и избраният род получи рана. Защото на планината Моисей стоеше пред Бога, докато народът вместо на Бога се покланяше на телеца. Когато Моисей като законодател рече: Не прелюбодействувай (Изх. 20:14), човекът, влизайки в блудилището (виж Чис. 25:8), дръзна да прелюбодейства. След Моисей пратени бяха пророци за лечение на Израиля, но тези лекари плачеха не можейки да прекратят болестите, така че някои от тях казваха: Няма вече милосърдни по земята, няма правдиви между людете (Мих. 7:2); а другаде: Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един. (Пс. 13:3) И още: Клетва и измама, убийство, кражба и прелюбодейство твърде много се разпространиха (Ос. 4:2) и принесоха в жертва синовете Си и дъщерите Си на бесовете (Пс. 105:37); гадателстваха, чародействаха, врачуваха и още: лежат при всеки жертвеник върху дрехи, взети в залог. (Ам. 2:8)

7. Твърде голяма бе язвата прокриваща човечеството. От пети до глава нямаше у тоя народ здраво място... гнойни рани, неочистени... и неомекчени с елей (Ис. 1:6). Затова пророците със сълзи и ридания говореха: Кой ще дари от Сион спасение на Израиля? (Пс. 13:7) и на друго място: Да бъде ръката Ти върху Мъжа на Твоята десница и върху Сина Човешки, когото Ти укрепи за Себе Си! А ние не ще отстъпим от Тебе. (Пс. 79:18,19) Друг пророк се молеше с тези думи: „Господи, наклони небесата и слез (Пс. 143:5), раните на човечеството превишават нашето лекуване: разрушиха Твоите жертвеници… убиха Твоите пророци (3Цар.19:10). Злото, което не е по силите ни да поправим, изисква Ти да го поправиш.“

8. Господ чу молитвата на пророците, Отец не презря нашия загиващ род и изпрати от небесата Лекар – Своя Син, нашия Господ. И ето, един от пророците казва: Господ, Когото вие търсите, иде и внезапно ще дойде (Мал.3:1). Къде ще дойде? В храма Си (Мал.3:1), в който вие с камъни го замеряхте. После друг пророк, като чу за това, му рече: И ти, говорейки за спасението от Бога, възвестяваш това тихо! И ти, благовестейки пришествието Божие за спасение, говориш за това тайно? Възлез на висока планина, благовестителю Сионе... кажи на градовете Иудини. (Ис. 40:9) Какво да каже? Ето, Господ Бог иде със сила. (Ис. 40:10) Сам Господ също така рече: Аз ще дойда и ще се поселя посред тебе. (Зах.2:10) И ще прибягнат към Господа много народи. (Зах. 2:11) „Израилтяните отхвърлиха спасението, извършило се чрез Мен: ще дойда да събера всички народи и езици (Ис.66:18)“. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха (Йоан 1:11). - „Ти идеш и какво ще даруваш на народите?“ - „Ще дойда да събера всички народи и езици и ще туря на тях белег (Ис. 66:18,19). Понеже след Моя подвиг на Кръста, на всеки от Моите войни ще дам царски печат за носене на челото“. Друг пророк пък изрече: Той наклони небесата и слезе: и под нозете Му - мрак. (Пс.17:10) Понеже слизането Му от небесата за хората остана незнайно.

9. Соломон, чувайки тези думи на баща си Давид, когато построи чудния храм и предвидя Идещия в него, с учудване възкликна: нима Бог ще живее на земята? (3Цар. 8:27). Давид пък, предусещайки този въпрос, наистина, казва в надписания „за Соломон“ псалом, където е речено: Ще слезе като дъжд върху руно (Пс. 71:6). Дъждът обозначава Неговия небесен произход, а руното – човешката Му природа. Защото дъждът падайки върху вълните, пада без шум, също както и влъхвите, когато бе още неизвестна тайната на рождеството, си казваха: де е родилият се Цар Иудейски? (Мат. 2:2). И Ирод като се смути разпитваше за Родилия Се: де трябва да се роди Христос? (Мат. 2:4).

10. И Кой е Този слизащ? Давид пак там казва: и ще пребъде заедно със слънцето и преди месечината от рода в род (Пс. 71:5). Друг пророк пък казва: Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ. (Зах. 9:9) Мнозина са царете, за кой цар говориш, пророче? Покажи ни такъв белег, който другите царе нямат. Ако говориш за цар носещ порфира, такова отличително украшение имат и други; ако говориш за цар, съпровождан от войни и седящ на позлатена колесница, то и други имат същото. Покажи ни особен белег на този Цар, Чието пришествие ни възвестяваш. Пророкът в отговор на това казва: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница (Зах. 9:9), а не седнал на колесница. Ето го единственият белег на идещия Цар. От всички царе единствено Иисус, възседнал необяздено осле, при хвалебни възклицания влезе в Йерусалим като Цар. И какво стори така дошлият Цар? Заради кръвта на завета ти Аз ще освободя твоите затворници от рова, в който няма вода. (Зах.9:11)

11. Но и осле би могъл да възседне някой. А ти, пророче, покажи ни по-добре този белег - къде ще застане Този, влязъл в града, Цар; и покажи ни белег не някъде далече от града, така че да не го знаем, но наблизо, очевиден, така че и намирайки се в града да виждаме това място. Пророкът и на това отговаря думайки: И ще застанат нозете Му в оня ден на Елеонската планина, която е пред лицето на Йерусалим към изток (Зах. 14:4). Нима някой, намирайки се в града, не вижда това място?

12. Имаме вече два белега, но искаме да научим и трети. Кажи ни, какво ще стори дошлият Господ? И казва друг пророк: ето, вашият Бог (Ис. 35:4) – и после: Той ще дойде и ще ви спаси. (Ис. 35:4) Тогава ще се отворят очите на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат. Тогава хромият ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее (Ис. 35:5-6). Нека ни бъде представено и още едно свидетелство. Ти, пророче, говорейки за идещия Господ, ни Го представяш творящ такива знамения, каквито никога не е имало. Какъв още ясен белег ще ни покажеш? Сам Господ влиза в съд със старейшините на Своя народ и с Неговите князе. (Ис. 3:14) Единствен по рода си белег! Господ Се подложи на съд на робите Си – старейшините, и пострада.

13. Юдеите при четене не чуват това, понеже са запушили сърдечните си уши, та да не чуят. Ние обаче нека вярваме в Иисус Христос, въплътил Се и станал човек, тъй като иначе не можем да Го постигнем. Понеже не можехме да Го гледаме и да Му се наслаждаваме в онова Негово състояние, в което Той бе, затова Той направи Себе Си същия като нас, за да можем така да се удостоим да Му се наслаждаваме. Ако не можем да виждаме в цялата му пълнота слънцето, създадено на четвъртия ден, то как можем да видим неговия Творец – Бога? В огън слезе Господ на планина Синай; израилтяните не понесоха това и казаха на Моисея: говори ти с нас, и ние ще слушаме, но да не говори с нас Бог, за да не умрем. (Изх. 20:19). И на друго място: защото има ли някаква плът, която да е чувала... гласа на живия Бог, Който говори изсред огъня, и да е останала жива? (Втор. 5:26). Ако чуването на говорещия Бог причинява смърт, то как да не причини смърт виждането на Самия Бог? И какво чудно има в това? Нали самият Моисей рече: ужасен съм и треперя (Евр. 12:21).

14. И така, ще поискаш ли Дошлият за спасение да стане причина за гибел, понеже хората не могат да понесат явяването Му, или пък ще поискаш Той да сподели с нас Своята благодат? Даниил не понесе видението на Ангела, а ти ли ще съумееш да гледаш Господа на Ангелите? Яви се Гавриил и Даниил падна възнак. А какъв бе явилият се и в какъв вид се яви? Лицето му беше като вида на светкавица (Дан.10:6), а не като слънце, очите му - като запалени светила (Дан. 10:6), а не като пещ огнена; гласът на думите му - като глас на множество люде, а не като глас на дванадесет легиона ангелски. И все пак пророкът падна. Ангелът, пристъпвайки към него, му каза: не бой се, Данииле (Дан. 10:12), изправи се смело, твоите думи бяха чути (пак там). Даниил казва: аз се изправих разтреперан (Дан. 10:11). Но не започна да отговаря преди да го докосне нещо подобно на ръка човешка. Едва когато явилият се се измени в човешки образ (Дан. 10:18), тогава Даниил започна да говори. И какво каза той? От това видение моите вътрешности се обърнаха в мене, у мене няма сила, и дишането спря в мене (Дан. 10:16,17). Ако явяването на Ангела лиши пророка от глас и сила, то явяването на Бога ще остави ли у теб дихание? Докато, казва Писанието, пак не се допря до мене тоя човешки образ (Дан. 10:18), Даниил не дойде на себе си. И така, когато бе показан опитът на нашата немощ, Господ възприе в Себе Си това, от което имаше нужда човекът. Доколкото човек може да слуша само подобно на него лице, то Спасителят възприе в Себе Си подобно на това естество, за да научи по-лесно човеците.

15. Изслушай още една причина. Христос дойде, за да Се кръсти и да освети кръщението; дойде, за да чудодейства, вървейки по морските вълни. Тъй като преди явяването Му в плът морето видя и побягна; Иордан се върна назад (Пс. 113:3), то Господ прие тяло, за да може морето, като види това, да се спре, а Иордан без страх да Го приеме. Това е една причина. Има и друга. Чрез девата Ева дойде смъртта, пак чрез Дева, или по-скоро от Девата, трябваше да се яви и животът, та както онази бе прелъстена от змията, така на Тази да благовести Гавриил. Хората като изоставиха Бога, си направиха идоли в човешки образ. И така, тъй като те се покланяха лъжливо на идола в човешки образ като на Бог, то Бог наистина стана човек, за да унищожи лъжата. Дяволът употребяваше против нас като оръдие нашата плът и Павел знаейки това казва: но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон и прочее. (Рим. 7:23) И така, с каквото оръжие ни побеждаваше дяволът, със същото оръжие бяхме спасени. Господ прие от нас нашето подобие, за да спаси човечеството; възприе нашето подобие, за да дарува на нуждаещия се по-голяма благодат, за да бъде грешното човечество в общение с Бога. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие. (Рим. 5:20) Предстоеше Господ да пострада за нас, но дяволът нямаше да се осмели да пристъпи към Него, ако Го познаваше. Защото, ако [властниците на този век] бяха познали Божията Премъдрост, не биха разпнали Господа на славата (1Кор. 2:8). И така, тялото стана отрова за смъртта, та змеят, надявайки се да го погълне, да повърне и онези, които бе погълнал преди. Смъртта ще бъде погълната навеки и пак: и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица (Ис. 25:8).

16. Нима Христос напразно Се въ-човечи? Нима учението ни е измислица и човешко мъдруване? Не е ли Божественото Писание нашето спасение? И не са ли пророческите предсказания? И така, съхранявай вярно този залог, та никой да не те поколебае. Вярвай в Бога станал Човек. Че бе възможно Той да Се въплъти, това вече е доказано. Ако пък юдеите още не вярват, то да ги попитаме: какво толкова странно възвестяваме ние, като казваме, че Бог стана човек, когато вие казвате, че Авраам гощаваше Господа? Какво толкова странно ви възвестяваме, когато Иаков рече: видях Бога лице с лице, и се запази душата ми (Бит. 32:30)? Същият Господ, Който вкусва храна у Авраам, вкусва и у нас. И така, какво толкова странно възвестяваме? Ние ще представим и двама свидетели, които на планина Синай стояха пред Господа. Моисей беше скрит в пукнатина на скалата и Илия някога също беше в пукнатина на скалата. Те като бяха на планина Тавор заедно с преобразилия Се Господ, говореха в присъствието на учениците за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим. (Лк. 9:31) И така, както вече казах и по-рано, доказа се, че е възможно Той да Се въчовечи. Останалите доказателства нека събере, който желае.

17. Обещал бях в словото си да открия и времето и мястото на явяването на Спасителя. И не бива да излезем упрекнати в лъжа, а още повече трябва наскоро встъпилите в Църквата да пуснем утвърдени. И така, да проучим относно времето, в което е дошъл Господ, понеже това пришествие се случи неотдавна и се подлага на прекословия, и понеже Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки (Евр. 13:8). По този въпрос пророк Моисей рече: Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене (Втор. 18:15). Да оставим за после тези думи „като мене“, те ще бъдат изследвани на своето място. Но кога ще дойде този очакван Пророк? Обърни се, казва той, към моите Писания, изследвай пророчеството на Иакова, казано на Иуда: Иудо! тебе ще възхвалят твоите братя (Бит. 49:8) и т.н. Няма да кажем всичко, но: скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят - от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват - не юдеите, а народите (Бит. 49:10). И така, прекратяването на властта у юдеите той постави за белег на пришествието Христово. Ако не бяха под властта на римляните, то Христос още нямаше да е дошъл. Ако имаха княз от племето на Иуда и Давид, то още нямаше да дойде Очакваният. Срам ме е да говоря за техните новоучредени така наречени съвременни патриарси. Какъв е родът им и коя е майка им, оставям това на знаещите. Този Идещ обаче, Надеждата на народите, какъв още признак има? Иаков казва по-нататък: Той вързва о лоза своето осле. (Бит. 49:11). Ето го това осле, за което ясно възвести Захария!

18. Но ти още търсиш и друго свидетелство за времето. Господ Ми каза: Син Мой Си Ти; Аз днес Те родих (Пс. 2:7) и малко по-късно: ще ги поразиш с железен жезъл (Пс. 2:9). И по-рано казах, че железен жезъл ясно е наречено Римското царство, а каквото още остава да се каже за него, си припомняме от пророчеството на Даниил. Той, вещаейки и обяснявайки на Навуходоносор образа на статуята, говори и за цялото видение, отнасящо се до нея, и за Камъка изсечен от планината без човешки ръце и изкуство, Който ще завладее цялата вселена. Твърде ясно също казва: И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ. (Дан. 2:44)

19. Но ние дирим още по-ясно доказателство относно времето на пришествието. Човек, бидейки недоверчив, ако не научи точното изчисление на годините, не вярва на казаното му. И така, колко време и колко години минаха от прекратяването на царете от племето на Иуда до началото на царуването на другородеца Ирод? Ангелът беседвайки с Даниил му говори (забележи, какво казва): И тъй, знай и разбери: от времето, кога излезе заповед за възстановяване на Йерусалим, до Христа Владика са седем седмици и шейсет и две седмици. (Дан. 9:25). Шестдесет и девет седмици правят 483 дни, които в пророчеството се равняват на години. Значи четиристотин осемдесет и три години. И така, думите на Ангела означават, че след изминаването на четиристотин осемдесет и три години от изграждането на Йерусалим и след прекратяването на князете, цар ще бъде някой другородец, по чието време ще Се роди Христос. Дарий Мидянинът завърши строежа на Йерусалим в шестата година от своето царуване, а по летоизчислението на гърците – в първата година от шестдесет и шестата Олимпиада. Олимпиада при гърците се наричат тържествените игри, уреждани през четири години, заради онзи ден, който на всеки четири години от течението на слънцето се състои от три (допълнителни) часа всяка година. (Говорейки за три допълнителни часа в годината вместо за почти шест, св. Кирил изглежда следва разделението на дневния период на дванадесет части, а не на двадесет и четири.  Юдеите са взели това деление или от египтяните, или по-вероятно от вавилонците.- б.пр.) А Ирод започна да царува в сто осемдесет и шестата Олимпиада, в четвъртата й година. Следователно между шестдесет и шестата и сто осемдесет и шестата Олимпиади ще има сто и двадесет Олимпиади и малко отгоре. А пък сто и двадесет Олимпиади съставляват четиристотин и осемдесет години. А останалите три години вероятно се включват във времето между първата и четвъртата година. Сега вече имаш доказателство основано на Писанието, което казва: от времето, кога излезе заповед за възстановяване на Йерусалим, до Христа Владика са седем седмици и шейсет и две седмици. И така, ето ти разяснение на времената, макар че има и различни други тълкувания на предсказаните от Даниил седмици - години.

20. Сега пък изслушай думите на Михей за обещаното място: И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от крайвреме, от вечни дни. (Мих. 5:2) Бидейки йерусалимец в разискването за местата, ти отнапред знаеш и какво е писано в сто тридесет и първия псалом: Ето, слушахме за това в Ефрат, намерихме го всред горските поля. (Пс. 131:6). Защото във все още недалечното минало това място е било гористо. Чул си също и че Авакум рекъл на Господа: Господи, свърши делото Си – когато наближат годините, между два живота ще бъдеш разпознат; ще Се проявиш, когато му дойде времето (Авак. 3:2 – според превода на 70-те). Какъв е белегът за идещия Господ, пророче? Той казва: посред два живота… ще Се проявиш, посочвайки с това ясно Господа: „Като дойдеш в плът, Ти ще живееш и ще умреш и като възкръснеш от мъртвите, пак ще живееш“. А от коя страна на Йерусалим ще дойде Той? От изток или от запад, от север или от юг? Кажи ни определено. Той отвръща най-ясно и казва: Бог иде от Теман (Авак. 3:3) (а Теман според изяснението, означава „юг“), и Светият - от планина Фаран. Съгласно с това и псалмопевецът рече: намерихме го всред горските поля. (Пс. 131:6).

21. Още искаме да научим, от кого произлиза Той и как ще произлезе? За това ни говори Исая: Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. (Ис. 7:14) Юдеите възразяват на това (понеже те от древност имат обичая злобно да се противят на истината) като казват, че било писано не Девица, а отроковица (νεανις). Допускайки и това, аз пак намирам истината. Трябва да ги попитаме: девица, когато е насилвана и крещи, призовавайки за помощ, кога го прави - след разтлението или преди разтлението? А пък когато Писанието на едно място казва: сгодената мома (νεανις) и да е викала, не е имало кой да я спаси (Втор. 22:27), нима не говори тук за девица? Но за да разбереш по-ясно, че в Божественото Писание и девицата е наричана отроковица (νεανις), изслушай и писаното в книгата Царства за Ависага Сунамитката: Девицата (νεανις) беше много хубава (3Цар. 1:4). А е известно, че тя като бе избрана, бе доведена при Давид като девица.

22. Но юдеите пак възразяват, че това пророчество било казано на Ахаз за Езекия. Да прочетем думите на Писанието: Искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето. (Ис. 7:11) Тази личба е трябвало да бъде необикновена. Защото личби са извирането на вода от камък, разделянето на морето, връщането на слънцето и тем подобни. Но това, което ще се каже, съдържа най-ясно изобличение против юдеите. Знам, че говоря пространно и слушателите се умориха; прочее, изслушай търпеливо пространното ми слово, понеже се предлага за Христа и предметът му не е маловажен. Исая изрече това пророчество по време на царуването на Ахаз, а Ахаз царува само шестнадесет години. И доколкото в тези години бе изречено пророчеството, то прекословието на юдеите изобличава приемника на царската власт – Езекия, син Ахазов, възцарил се на двадесет и пет години. Защото пророчеството беше през тези шестнадесет години, а Езекия е бил роден от Ахаз девет години преди пророчеството. Каква е била нуждата да се изрича пророчество за този, който вече е бил роден още преди царуването на Ахаз, баща му? Защото пророкът не рече, че е заченала, но че ще зачене Девица, известявайки за това по предвиждане.

23. Ясно видяхме, че от Девата Се роди Господ. А от кой род е била Девицата, това трябва да се покаже: Кле се Господ пред Давида в истината и няма да се отрече от нея: от плода на утробата Ти ще поставя потомък върху твоя престол. (Пс. 131:11). А на друго място: И ще утвърдя во веки потомството му и престолът му - като дните на небето. (Пс. 88:30) и после: Един път се клех пред Моя светия: мигар ще излъжа Давида? (Пс. 88:36). Потомството му навеки ще пребъде и престолът му е като слънцето пред Мен и като месечината, сътворена навеки. (Пс. 88:37-38) Виждаш, че става дума за Христа, а не за Соломон, защото неговият престол не пребъдва като слънце. Ако пък някой ни възрази, че Христос не Се възкачи на Давидовия веществен престол, то да приведем и тези думи: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите (Мат. 23:2), където се говори не за веществено седалище, а за властта на учението. Така и под престола Давидов разбирай не вещественото седалище, а самото Царство. Да ти бъдат свидетели децата, възклицаващи: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините! (Мат.21:9) И слепците казват: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! (Мат. 9:27); и Гавриил ясно свидетелства, казвайки на Мария: и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида (Лк. 1:32); и Павел казва: Помни Господа Иисуса Христа от семето Давидово, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие (2Тим. 2:8); и в началото на Посланието до Римляни казва: роден по плът от Давидово семе (Рим. 1:3). И така, почитай Го като роден от Давид, като вярваш на пророчеството, където е речено: И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, - и покоят му ще бъде слава. (Ис. 11:10)

24. Но юдеите упорито спорят против това. Исая и това предвиди, казвайки: ще бъдат предадени на изгаряне, за храна на огъня. (Ис. 9:5) Защото Младенец ни се роди (Ис. 9:6), на нас, а не на тях, Син ни се даде. А с това показва, че Той отначало бе Син Божи, после ни се даде, а малко по-късно казва: Неговият мир ще е безкрай (Ис. 9:7). Римското царство има край, а царството на Сина Божи е безкрай. И следват тези думи: върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той. И така, Светата Дева произхожда от Давид.

25. Пречистият и Учителят на чистотата следваше да произлезе от чисти чертози. Понеже ако добрият свещенослужител на Иисус се въздържа от жена, то как би могло Самият Иисус да произлезе от мъж и жена? Но Ти, говори Той в псалма, ме изведе из утробата (Пс. 21:10). Вникни щателно в тези думи: изведе из утробата, които показват, че Той Се роди безмъжно, произлизайки от девическа утроба и плът. Защото по друг начин се раждат хората от брачен съюз.

26. Той не Се посрами да приеме плът от тези членове, бидейки Самият Той Творец на членовете. И кой ни каза това? Господ каза на Иеремия: преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те. (Иер. 1:5) Ако при зачеването човеците се докосват до членовете и не се срамуват, то ще вмени ли за срам за Самия Себе Си сътворяването на светата плът, покривалото на Божеството? Бог и досега образува младенци в утробата, както е писано в книгата на Иов: Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара, с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна. (Иов 10:10-11)? Нищо скверно няма в човешкото създание, ако не бъде осквернено с прелюбодеяние и невъздържание. Този, Който сътвори Адам, сътвори и Ева и както мъжкият пол, тъй и женският е сътворен от Божествените ръце. Нито един член в тялото не е сътворен първоначално скверен. Да замлъкнат всички еретици хулещи тялото, или по-скоро хулещи Самия Творец. Но да си спомним думите на Павел: Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас (1Кор. 6:19)? Също така и пророкът говори от името на Иисус: моята плът е от тях (ср. Ос. 9:12), пък другаде е писано: Затова Той ще ги остави до време, докле роди оная, която има да роди. (Мих. 5:3) А какъв е признакът на това, той казва по-нататък: тогава ще се върнат при синовете Израилеви и останалите им братя. И какво е обручението на Девата, светата Невеста? Ще те сгодя за Себе Си във вярност. (ср. Ос. 2:20). И Елисавета разговаряйки с Нея по подобен начин казва: И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа (Лк. 1:45).

27. Но ще ни порицаят и елините и юдеите, като рекат, че е било невъзможно за Христос да Се роди от Дева. Устата на елините ще заградим със собствените им басни, тъй като как вие, които казвате че хвърляни камъни са се превръщали в хора, сега твърдите, че било невъзможно Девица да роди? Вие, баснословещите че от мозък се е родила дъщеря (Атина), защо говорите, че било невъзможно Синът да Се роди от Девствена утроба? Вие, казващите че Бакхус е произлязъл от бедрото на вашия Юпитер, защо отхвърляте нашата истина? Знам, че говоря неща, които сега е неприлично да се слушат, но за да можеш при случай да изобличиш елините, ти предлагам това, обръщайки собствените им басни против тях.

28. На обрязаните пък възразявай така, като ги попиташ: кое е по-трудно, дали да роди безплодна стара жена, нямаща вече обичайното за жените, или да роди млада Девица? Сарра беше безплодна и нямаше обичайното за жените, но роди свръх естеството. И така, ако безплодна да роди е дело свръхестествено, то и Дева да роди е свръхестествено. Или отхвърляй и едното и другото, или приеми и едното и другото. Защото един и същ Бог и първото сътвори и второто устрои. Не ще дръзнеш да кажеш, че едното е било възможно за Бога, а другото невъзможно. И още, какъв природен закон за един час е превърнал човешка ръка в нещо друго, а после пак я е върнал в предишното й състояние? По какъв начин ръката на Моисей побеля като сняг, а после пак се възвърна в предишното си състояние? Ще кажеш, че Бог по Своята воля я е променял. В онзи случай волята Божия може, а нима в този не може? При това, онова знамение е било само за египтяните, а това знамение е сторено за цялата вселена. О, юдеино! Кое е по-трудно, Дева да роди или жезъл да се превърне в животно? Вие вярвате, че правият жезъл на Моисей, като се превърна в змия, уплаши даже хвърлилия го на земята; и този, който преди държа жезъла, побягна от него като от змия, защото това наистина беше змия; побягна Моисей, боейки се не от онова, което бе държал, а се уплаши от това, в което се превърна. Жезълът имаше зъби и змийски очи. И така, щом като в жезъла са се явили зрящи очи, нима от Девическа утроба по воля Божия да не може да се роди Младенец? Ще премълча, че с жезъла на Аарон за една нощ се случи това, което с други дървета се случва след много години. Защото кой не знае, че тояга без кора, дори и посадена сред водите, никога няма да прорастне? Понеже Бог не се съобразява с естеството на дърветата, но е Творец на естеството, така че и безплодният, сух и обелен жезъл процъфтя и израстна и донесе орехови плодове. И така, като дари по свръхестествен начин плод от жезъла за предобразния първосвещеник, не е ли могъл Той да дари раждане на Девата за истинния Първосвещеник?

29. Казаното до тук би трябвало да е достатъчно убедително, но юдеите все още се препират и няма да ги убеди повествованието за жезъла, ако не се убедят от подобни чудеса и свръхестествени раждания. Затова аз ще ги запитам така: в началото Ева от кого се роди? Каква майка я е заченала? Писанието ни казва, че тя е родена от реброто Адамово. И така, щом като е могла Ева да се роди без майка от реброто на мъжа си, нима не би могъл от утробата на Девицата без мъж да се роди Младенец? Женският род е задължен по благодат към мъжете, защото Ева е родена от Адам и не е зачената от майка, но като че е произлязла единствено от мъжа. Но Мария върна този дълг на благодарност, като роди не от мъж, а само от себе си по непорочен начин, чрез Светия Дух, със силата Божия.

30. Да представим и още по-важно доказателство: макар раждането на тела от тела и да е чудно, но като цяло е възможно. Но по-чудно е, че земната пръст стана човек – безформената кал получи обвивки и светлината на очите, това е много по-чудно. Че от еднородната пръст се ражда и якостта на костите и нежният бял дроб и останалите разнообразни членове – това е чудно. Че одушевената кал обхожда вселената, сама се движи, действа – това е чудно. Че калта учи, и говори, и строи, и царува – това е чудно. О, неразумни юдеи! Откъде се роди Адам? Не Бог ли, вземайки земна пръст, образува това чудесно творение? (Бит. 2:7). И ако калта се превръща в око, то Девата ли няма да роди Сина? Ако се случва онова, което е особено невъзможно между людете, то защо да не стане това, което е възможно?

31. Това трябва да си спомняме, братя, тези оръдия да употребяваме за защита. Няма да търпим еретиците учещи, че пришествието било призрачно; ще се отвръщаме и от онези, които казват, че раждането станало от мъж и жена, които дръзват да твърдят, че Той Се е родил от Йосиф и Мария, защото е написано: и прие жена си (Мат. 1:24). Но да си спомним, че и Иаков, преди още да получи Рахил, каза на Лаван: дай ми жена ми (Бит. 29:21). Понеже както тя още преди сключването на брака, само защото е обещана, е наречена жена Иаковова, така и Мария, защото е била сгодена, е наречена жена Иосифова. Забележи предпазливостта на Евангелието, когато казва: А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф и прочее (Лк. 1:26-27). А на друго място, когато беше преброяването и когато тръгна Иосиф да се вписва, какво казва Писанието? Тръгна и Иосиф от Галилея... за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна (Лк. 2:4-5). Тя беше непразна. Впрочем не е казано „с жена си“, а сгодената за него жена. Павел пък рече: Бог изпрати Своя Син, не роден от мъж и жена, но Който Се роди от жена (виж Гал. 4:4), сиреч само от Девата. Понеже доказахме вече по-преди, че и Девицата се нарича жена. От Дева Се роди Творецът на девствените души.

32. Но учудва ли те това събитие? Учуди му се и самата тази, която Го роди. Защото Тя рече на Гавриил: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? (Лк. 1:34). А той отвърна: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. (Лк. 1:35) Чисто и непорочно раждане! Защото където е диханието на Дух Свети, там няма никаква нечистота. Непорочно е раждането на Единородния от Девата, макар еретиците да прекословят на тази истина. Ще ги изобличи Свети Дух, ще Се оскърби от тях силата осенила Всевишния, ще застане против тях Гавриил в съдния ден, ще ги засрамят яслите приели Господа. Свидетели против тях ще са пастирите, благовестили тогава, както и Ангелското воинство хвалещо и възпяващо: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лк. 2:14) Свидетели ще са храмът, в който е бил внесен Той тогава, двете гургулици, принесени за Него, и приелият Го тогава в обятията си Симеон, и присъствалата там пророчица Анна.

33. И така, когато Бог свидетелства, свидетелства ведно и Дух Свети, и Христос казва: Защо искате да Ме убиете? (Йоан 7:19), то да замлъкнат еретиците, противящи се на човешката Му природа. Защото се противят на Тогова, Който рече: попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. (Лк. 24:39) Да се покланяме на родения от Девата Господ, и да познаят девиците венеца на своето състояние, да познае и монашеският чин славата на чистотата, понеже ние не се лишаваме от достойнство за чистота. Макар Спасителят и да е бил девет месеца в утробата, прочее, стана мъж на тридесет и три години. Затова щом Девата прие чест за деветмесечен период, то колко повече ние за период на много години.

34. Всички ние преминаваме попрището на чистотата с помощта на благодатта Божия, момци и девойки, старци и деца (Пс. 148:12). Да не се предаваме на невъздържание, но да хвалим името Христово. Да познаем славата на чистотата, понеже тя е ангелски венец, нещо превишаващо човека. Да пазим тялото, което ще възсияе подобно на слънцето. Заради малко удоволствие, да не оскверним тъй славното тяло. За кратко време, за един час се извършва грехът, а срамът ще трае през много години и навеки. Стараещите се заради чистотата са Ангели живеещи на земята. Девиците имат част заедно с Дева Мария. Да отхвърлят те всяко излишно украшение, всеки нечист взор, всяка небрежна походка, всеки блясък на одеяния и примамката на сладострастието – благовонните миризми. Благовоние за всички да бъде благоуханната, съединена с добри дела молитва и телесната святост, та родилият се от Дева Господ да може да каже и за нас, пазещите чистота мъже, така и за достойните за венец жени: ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ. (2Кор. 6:16; Лев. 26:11-12). На Него слава во веки веков. Амин.

Тринадесето поучение