За въздаянието на делата след смъртта според Древния патерик

Един презвитер от нашите краища, чуден мъж, които прекара много време в подвиг и залягаше да чете Светото Писание, ми разказа следното: 

Беше при мене една сестра-девица, млада по години, но придобила старчески разум. Тя прекарваше цялото си време в пост и въздържание. Седеше веднъж до мене и като падна изведнъж по гръб, лежа безгласна и бездиханна цял ден и нощ.

На следващия ден в същия час, като стана сякаш от сън, тя беше в страх и ужас. Когато я питах какво се случи с нея, тя ме помоли да я оставя в мълчание дотогава, докато не мине малко душевният страх и не получи удобство и лекота, за да разкаже онова, което й беше показано. 

- Защото, каза тя, надвишава и зрението, и слуха онова, което видях - добро и зло. 

В сълзи тя прекара много дни и сама не искаше да чуе дума от някого и не говореше с най-близките, а често споменаваше имената на някои със сълзи и като стенеше, оплакваше ги. Имах голямо желание да разбера за видяното от нея. Тя едва отстъпи на молбата и започна да говори така:

- В онзи час, когато седях до тебе, двама някакви мъже с посивели коси, на вид благородни, облечени с бели дрехи, като дойдоха и ме хванаха за дясната ръка, заповядаха да ги следвам. Един от тях, който държеше в ръка тояга, я простря към небето и го отвори, като ни приготви достъп в него. След това, като ме взеха, доведоха ме на някакво място, където стояха голямо множество ангели, а вратите и къщите бяха над всякакви думи. 

Когато влязох вътре, видях висок престол и мнозина, които го заобикаляха и по красота и величие превъзхождаха стоящите отвън. На престола седеше Някой, Който освещаваше всички със Своята светлина, на Който всички се поклониха, като паднаха (ничком). Тия, които ме водеха, заповядаха и аз да Му се поклоня. Чух, че Той заповяда да ме водят и покажат всичко за вразумяване на тези, които още се намират в живота. Те веднага ме взеха за ръка и изпълниха заповяданото. 

И като дойдохме на някакво място, виждам голямо множество твари с неизказана красота, облечени в различни дрехи, които блестяха със злато и скъпоценни камъни, и различни къщи, и голямо множество мъже и жени, които живееха в тях с чест и слава. Като ми показваха всяка (къща), казваха ми: 

- Това са епископи, които бяха праведно и свято началници над хората; това са клирици и миряни — от тях едни просияха в служението си, а други живяха целомъдрено и праведно. 

Там, брате, видях и презвитера на това селище и клириците, които ти и аз знаем. Видях мнозина девици и вдовици, жени, които честно живяха в брак; от тях мнозина бяха от познатите — едни от нашата област, други от разни места, с които ми се е случвало да бъда заедно на празниците на мъчениците, и други, които и аз не знаех, за които молех тези, които ме водеха да ми кажат нещо за тях. А те казаха: 

- От разни градове и области са; едни се упражнявали в подвижничество, други живели всяка в своето състояние някои прекарали голяма част от живота си във вдовство и били съкрушавани от скърби и много бедствия. От тях има някои, които отначало са паднали в своето девство и вдовство, но заради покаянието си и многото сълзи били пак възстановени в предишното звание. 

Като ме взеха оттам, те ме отведоха в някакви места, страшни на вид и ужасни за зрението, изпълнени с всеки плач и ридание. Като възнамеряваше да започне разказа за това, тя изпадна в такъв страх, че цялата й дреха се намокри със сълзи и поради страх от разказваното гласът й секна, езикът й неволно се запъна и се движеше, без да издава звук. Но накарана от мен, тя започна да говори тъй: 

- Видях толкова страшни и ужасни места, че не могат да се разберат нито със зрение, нито със слух; за тях онези, които ме водеха, ми казаха, че са приготвени за всички нечестивци и беззаконници, и за онези, конто в света са се наричали християни, но са правили много зло. Там видях разпалена пещ, която издаваше някакво страшно клокочене. Като я видях и се ужасих, запитах: За кои нечестивци е приготвено това? А те казаха:

- За влезлите в клира, които от сребролюбие и безгрижие са оскърбили Църквата Божия и са прекарали срамен живот без покаяние.

В броя им ясно казаха и имената на някои - едни от градските, за които сам ти си чул, че живели срамно; други пък и от моята църква. А аз, като треперех, извиках: 

- Нима за намиращите се в клира и в девство са приготвени такива бедствия! 

А един от тези, които бяха надалеч, като ми отговори, каза: 

- Девице, определени са им бедствия, които съответстват на нечестието им против Бога и неправдата им против ближния. Защото нито онези, които страдат там, Бог презира, нито онези, които вършат неугодното Нему, оставя без наказание. Всемогъщият Бог въздава на всички по достойнство за доброто и злото. 

Като отминахме още, ние се спряхме на място, пълно с дълбока тъмнина. Всичко там беше изпълнено с вопъл, и смущение, и скърцане със зъби, и жален глас, и страшно стенание. Там, брате, видях много и разни девици и вдовици, и някои други, за които казаха, че никога не са постъпвали съгласно обетите си, а са преминавали от място на място и със своето скитничество са опорочавали живота на другите, грижели се за виното и наслажденията, а на псалмопеенето, молитвите и поста не обръщали никакво внимание, въпреки че със своите обещания са встъпили в завет с Христа.

За някои от тях казваха, че те човеконенавистно, макар и правилно, са разправяли за намеренията на другите, което е послужило за развращаването на някои от тях, и са станали виновни за гибелта им. А пък аз, като видях тяхното голямо стенание и плач, бях обзета от страх не по-малко от тях. 

Като погледнах по-внимателно, съзрях две най-приятни за мен девици, обгърнати от този огън и мъки, на които заедно с мене често ти, брате, предлагаше много съвети и увещания, като ги обичаше особено за дружбата им с мене. Като ги видях и доста проплаках, извиках по име една от тях. Те погледнаха и лицето им се покри със срам поради наказанието, на което се бяха подхвърлили и още повече се мъчеха от срам, и клюмнаха с глава. А аз със сълзи ги питах: 

- Какво тайно е било направено от вас, което се е скрило от мнозина и в какви лоши дела сте паднали, за които тук сте получили наказание?

А те казаха: 

- Когато наказанията ни обвиняват и показват делата ни, защо ни питаш? Защо впрочем и да скриваме? Защото девството ние погубихме с разврат, решихме се на убийство поради зачеване, изпълнявахме въздържанието и поста пред очите на другите, а тайно вършехме противоположното, защото желаехме само човешката слава, а на заплашителното тук не обръщахме никакво внимание.

Но ето, тукашните бедствия изобличиха всичко, извършено там тайно.

Ето, за тамошното заблуждаване приемаме тук достойно наказание.

Ето, за тамошното славолюбие тук приемаме съответният срам. Всячески за делата си се подложихме на праведен съд и не се удостояваме с никаква помощ от никой тамошен приятел. Но ако има в тебе сега някаква сила и дръзновение заради твоя добър живот, помогни ни в обхваналите ни страшни мъчения. Покажи любов към нас и дори малко помилване ни изпроси от тези, които ни мъчат. 

А аз им отговорих: 

- И къде са толкова увещания и съвети на моя брат? Къде са молбите, къде е голямата му грижа, къде са постоянните молитви? Нима нищо от това не беше достатъчно, че да не бъдете вие, сестри, отведени тук? Тъй всеки съвет и грижа, и молитви, които биват за някого, са напразни и безполезни, ако той сам себе си не направи послушен на тях. 

Те, като се посрамиха, отначало мълчаха, а след това започнаха да говорят: 

- Не е сега време за изобличение и укоряване, а за утешение и помощ, защото са ни обхванали беди. Достави помилване и помощ, ако нещо можеш, помогни ни, като се умилостивиш над нас.

А аз казах: 

- Искам, ако мога да ви направя някакво добро. 

Те пък казаха да помоля за тях тези, които управляват мъките, ако е възможно, напълно да ги освободят от това мъчение; ако е невъзможно, поне да получат малко облекчение от тези бедствия. Аз, като паднах (ничком), със сълзи и плач ги молех, като казвах: 

- Подражавайте на своя човеколюбив и благ Владика, и ги облекчете от това мъчение.

А те със страшен поглед без успех ме отпратиха, като казаха: 

- Сега за тях не е време за покаяние и изповед, защото като прекараха даденото им от Бога време за покаяние в блудство и убийства, и наслаждения, и във всяко беззаконие, не могат да получат тук облекчение. Като смятаха там тукашните блага за басня, как сега те търсят да ги получат? За тях е справедливо каквито там са посели дела, такива да пожънат плодове; каквито там блага презираха, такива тук няма да получат; и каквито мъки пренебрегнаха, такива ще изпитат; затова докрай ще бъде тяхното бедствие. Върви, девице, възвестявай там за тукашното - за доброто и за злото, макар че на мнозина да им изглежда, че говориш празни приказки.

Те, като разбраха, че молението им беше безполезно, като плачеха и скърцаха със зъби, казаха: 

- Всичко търпим според направеното от нас. Защото тези, които учеха в онзи свят да живеем достойно за девството, ние не послушахме и добрите увещания се оказаха тук безполезни. Но като ни оставиш, върви пак в света; молим те, разкажи за всичко това на тази, която живееше с нас, защото и тя с нас правеше подобното, като се смееше над тукашното и смяташе казаното за басни, както и ние. Съобщи й за нашите мъчения, за да не изпита и тя такива беди, ако до край прави подобното. Увери я, че всичко тук е истинно и я убеди да се покае, защото може би това ще бъде спасение за тази душа.

Господ и Бог да ни удостои да се освободим от мъките, за които чухме и да получим онези вечни блага в самия Христос, нашия Господ, Нему слава и сила вьв вечните векове! Амин.

Из Древен Патерик, или духовната мъдрост на отците на пустинята. Изд. Монархическо-Консервативен Съюз, 1994. Преводач йером. Павел Стефанов. 

Синаксар за Томина Неделя, Антипасха

     В тази неделя, втората след Пасха, празнуваме Антипасха, тоест обновлението на Христовото Възкресение, и също така възпоменаваме събитието на докосването на Христовите рани от св. апостол Тома. Това възпоменание произлиза от древния обичай да се празнуват отново важни събития. Когато изминела една година и настъпвал денят на такова събитие, се извършвало възпоменание, за да не бъдат забравени великите Божии дела. Затова израилтяните празнували първата Пасха в Галгал, за да си припомнят преминаването през Червено море. Те също така възпоменавали освещаването на Скинията на свидетелството в пустинята и много други свети събития.

Тъй като Възкресението на Господа е най-великото и най-важното събитие, надхвърлящо всяка мисъл, то се празнува отново не само веднъж годишно, но и във всеки „осми“ ден. Първото ново празнуване на Възкресението е в тази настояща неделя, защото тя е истински и „осми“, и „първи“ ден. Осми - защото е осем дни след Пасха, и първи - защото е начало на следващите дни. Нарича се още „осми“ ден, защото предизобразява нескончаемия ден на бъдещия век, който ще бъде истински „първи“ ден - ден, който няма да бъде разделян от нощ.

Затова тази неделя се нарича Антипасха, което означава „вместо Пасха“. Трябва да знаем и това, че поради честта, която Господ оказа на неделята чрез Своето Възкресение, светите апостоли пренесли седмичния ден за почивка от юдейската събота към този най-почитан ден.

Нарича се още Томина неделя, поради следната причина: в деня на Възкресението, когато Христос се явил на учениците вечерта, Тома не бил с тях, защото още не се бил присъединил към останалите поради страх от юдеите. Когато се върнал при тях, той не само не повярвал на думите им за Христовото Възкресение и за това, че са Го видели, но категорично отказал да повярва, че Господ изобщо е възкръснал, макар сам да бил един от дванадесетте.

Бог, благият Владика, в Своето премъдро домостроителство изчакал осем дни, за да яви всесъвръшената Си любов, желаейки истинно да потвърди Възкресението и събитията след него. Така Тома не повярвал, за да може след това по-истинно да възвести на всички вярата във Възкресението.

Затова Господ отново дошъл при апостолите, когато Тома бил сред тях. Макар вратите да били заключени, както и преди, Той влязъл и им дарувал мир според обичая. После се обърнал към Тома и казал: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми; и дай ръката си и я тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (Йоан 20:27). Тогава Тома внимателно изследвал реброто на Господа и, приемайки вярата чрез това изследване, извикал: „Господ мой и Бог мой!“ (Йоан 20:28). Той казал „Господ“, свидетелствайки за телесния образ на Христос, и „Бог“, свидетелствайки за Неговото божествено естество. А Христос му казал: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени са онези, които не са видели и са повярвали“ (Йоан 20:29). Това е второто явяване на възкръсналия Христос.

Тома бил наричан „Дидим“ – тоест „Близнак“, по няколко възможни причини: или защото бил роден близнак; или защото се усъмнил във Възкресението; или защото по рождение средният му пръст и показалецът на дясната му ръка били слети и когато по Божието домостроителство му било позволено да се усъмни, именно с тези два пръста той докоснал Христовото ребро. Но други казват, че най-вероятно и най-истинно е това, че „Тома“ в превод от еврейски означава „близнак“.

Третото явяване на Христа било при Тивериадското езеро по време на улова на рибата, когато Той дори ял печена риба и медена пита - храна, която, както само Той знае, била погълната от божествения Огън. Това събитие дало допълнително доказателство за възкресението на тялото – не само Неговото, но и нашето в бъдещия век.

След това Той се явил по пътя за Емаус. Петото явяване било в Галилея на единадесетте, както е писано. От Възкресението до Възнесението Той извършил пред учениците Си много свръхестествени знамения. Но не разкрил всички тези знамения на мнозина, защото за хора, живеещи още в този свят, било невъзможно да понесат такива неизразими чудеса.

По молитвите на Твоя апостол Тома, Христе Боже наш, помилвай ни. Амин.

Канон на малкото повечерие в петък вечер преди Опело Христово, творение на Симеон Логотет

 

Плач на Пресвета Богородица за разпятието Господне, глас 6.

Песен 1

Ирмос: Когато Израил преминаваше пеша през морето като по суша, виждайки потъващ фараона - своя гонител, извика: „Нека възпеем Бога с победна песен!”. (2)

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Като видя своя Син и Господ да виси на Кръста, Пречистата Дева, разкъсвана от скръб, горко плачеше заедно с другите жени.

Виждам Те сега, възлюбено и най-сладко мое Чедо, висящ на Кръста, и горчиво пронизва се сърцето ми - говореше Пречистата. - Но, Благий, кажи дума на рабинята Си.

Слава: По Своя воля, Сине мой и Творче, на Дървото претърпяваш страшна смърт - думаше Девата, стоейки при Кръста заедно с възлюбения ученик.

И ныне: Лишена съм сега от моя Син и Бог, моето Упование, моята Радост и Веселие. Горко ми, сърцето ми изпълни се с мъка - плачейки казваше Пречистата.

Катавасия: ирмоса.

Песен 3

Ирмос: Никой не е свят като Тебе, Господи Боже мой, Който въздигаш силата на Твоите верни, Благи, и ни утвърждаваш върху камъка на Твоето изповедание. (2)

От страх пред иудеите скри се Петър, а всички верни се разбягаха, оставяйки Христа - говореше Девата, ридаейки.

Странно и страшно е Твоето раждане, Сине мой; чрез него над всички майки бях възвеличена. Но горко ми, огън разпалва се в утробата ми, гледайки Те сега на Кръста.

Слава: Желая да сваля Сина си от Дървото и да Го притисна в обятията си, както някога, когато беше Младенец - казваше Пречистата - но, уви, няма кой да ми Го даде.

И ныне: Ето, угасна на Кръста моят сладък Светлик, моята Надежда и Живот, моят Син и Бог; и в мен самата пламва огън - говореше Девата, проливайки сълзи.

Катавасия: ирмоса.

Песен 4

Ирмос: „Христос е моята Сила, Бог и Господ!” – така достойно пее светата Църква с разум чист, празнувайки в Господа. (2)

О, Слънце незалязващо, предвечен Боже и Творче на цялото творение, как търпиш страдание на Кръста? - думаше, плачейки, Пречистата.

Ридаейки, Неизпиталата брак рече на благообразния: Йосифе, побързай при Пилат и поискай твоят Учител от Дървото да бъде свален.

Слава: Като видя как горчиви сълзи Пречистата пролива, Йосиф се смути и, плачейки, отиде при Пилат, казвайки през сълзи: дай ми тялото на моя Бог.

И ныне: Виждайки Те безславен, изранен и гол на Кръста, Чедо мое, сърцето ми в мен гори - говореше Девата, майчински страдайки с голяма скръб.

Катавасия: ирмоса.

Песен 5

Ирмос: Моля Те, Благий, да просветиш с божествената Своя светлина душите на тези, които на ранина Те призовават, Слове Божий, за да Те познаят като истински Бог, призоваващ ги от греховния мрак. (2)

Съкрушени, смутени и ридаещи Йосиф и Никодим снеха от Кръста пречистото тяло на Владиката и, целувайки го, плачеха и Го възпяваха като техен Бог.

Непозналата мъж Майка плачеше, полагайки Христа на коленете си; молеше Му се със сълзи, целуваше Го, ридаеше и горко възклицаваше.

Слава: Ти бе единствената надежда на рабинята Си, Сине мой, Господи и Боже мой, Живот мой и Светлина на очите ми; а сега, уви, изгубих Те, сладко Мое Чедо най-възлюбено.

И ныне: Мъка и скръб ме обзеха и въздишки ме обгърнаха - викаше Пречистата, ридаейки горчиво. Горко ми, възлюбено мое Чедо, защото сега Те виждам гол и сам, като помазан за погребение мъртвец.

Катавасия: ирмоса.

Песен 6

Ирмос: Като гледам морето на живота да се вълнува от бурите на изкушенията, аз прибягвам към Твоето тихо пристанище и Ти викам: „Изведи от тлението моя живот, Многомилостиви!”. (2)

Виждам мъртъв Теб, Човеколюбче, Който възкресяваш мъртвите; горчиво наранено е сърцето ми и желая с Тебе да умра - думаше Пречистата - защото не мога да Те гледам безжизнен и без дъх.

Ужас ме обзема, гледайки Те, преблаги Боже и всещедър Господи, безславен, бездиханен, лишен от красота, и плача, държейки Те в ръце. Горко ми! Не мислех, че някога ще Те видя в този вид, о, Сине мой и Боже.

Слава: Слове Божи, няма ли да кажеш дума на Твоята рабиня? Нямаш ли милост, Владико, към тая, която Те роди? – ридаейки говореше Пречистата и плачейки целуваше тялото на своя Господ.

И ныне: Мисля как веч никога не ще да чуя Твоя глас, Владико, и как никога повече Твоята рабиня няма да види красотата на лицето Ти, както преди; защото, Сине мой, Ти залезе пред очите ми.

Катавасия: ирмоса.

Кондак, глас 8:

Елате да възпеем Разпнатия заради нас! Като Го видя на Кръста Мария думаше: макар да търпиш разпятие, Ти Си Син мой и Бог мой.

Икос: Агницата Мария, виждайки своя Агнец, воден на заколение, терзаейки се, следваше Го с другите жени и викаше така: „Къде отиваш, Чедо мое? За къде тъй бързаш? Отново ли за друга сватба в Кана, за да им превърнеш водата във вино? Да дойда ли с Тебе, Чедо, или по-добре да Те почакам? Отрони ми дума, Слове Божий! Не минавай мълчешком край мене Ти, Който ме опази чиста, защото Ти Си Син мой и Бог мой.

Песен 7

Ирмос: Ангелът направи росоносна пещта за благочестивите отроци, но Божието повеление, изгарящо халдеите, накара мъчителя да вика: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”. (2)

Къде е, Сине мой и Боже, благовестието, което някога Гавриил ми възвести? Той Те нарече Цар и Бог, и Син на Всевишния, а сега Те виждам гол и изранен Мъртвец, о, сладка моя Светлина.

Освободи ме от мъката и ме вземи със Себе Си, Сине мой и Боже; нека и аз да сляза с Теб, Владико, в ада. Не оставяй ме сама, защото не мога да живея без да Те съзерцавам, сладка моя Светлина.

Слава: Като видя Христа към гроба носен, Непорочната горчиво ридаеше заедно с другите жени-мироносици и думаше: горко ми, какво виждам? Къде отиваш, Сине мой? Нима оставяш ме сама?

И ныне: Изнемогнала от скръб, непорочната Дева на мироносиците рече: ридайте и плачете горко с мен, защото ето, сладката моя Светлина и ваш Учител предава се на гроб.

Катавасия: ирмоса.

Песен 8

Ирмос: От пламъка Ти източи роса за благочестивите и с вода изгори жертвата на праведника, защото Ти вършиш всичко по Своя воля, Боже, и Тебе превъзнасяме във всички векове. (2)

Като видя риданието на Девата, Йосиф много се смути и горко викна: как аз, Твоят раб, о, Боже мой, сега за погребение тялото Ти ще приготвя и как ще Го обвия в плащаница?

Превишаващо ума е това странно зрелище: Господ, Който крепи цялото творение, бива носен мъртъв в ръцете на Йосиф и Никодим, които отиват да Го погребат.

Припев: Благославяме Отца и Сина и Светия Дух – Господа.

Слава: Странно и преславно тайнство виждам - зовеше Девата към своя Син и Господ - как, Сине мой, положен Си в тясна гробница, когато с повелението Си възкресяваш всички мъртви от гробовете?

И ныне: Нито ще оставя Твоя гроб, о, Чедо мое, нито рабинята Ти ще престане да пролива сълзи, докато и аз не сляза в ада, защото не мога да понеса разлъката с Тебе, Сине мой.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се…

Катавасия: ирмоса.

Песен 9

Ирмос: За човеците е невъзможно да видят Бога, към Когото и ангелските ликове не дръзват да погледнат, но чрез Теб, Всечиста, въплътеното Слово стана видимо за човеците. Като Го величаем заедно с небесните войнства, ние и Тебе облажаваме. (2)

Никога не ще позная радост вече - ридаейки думаше Пренепорочната. - Моята Светлина и Радостта ми залезе в гроба. Но няма да Го оставя сам: тук и аз ще умра и ще бъда погребана с Него.

Изцели сега душевната ми рана, Чедо мое - викаше Пречистата през сълзи. - Възкресни и утеши моята болка и печал, Владико, защото имаш власт да вършиш всичко, каквото пожелаеш, макар да Се погреба доброволно.

Слава: Нима не знаеш дълбочината на Моето човеколюбие? - тайно рече на Своята Майка Господ. - Понеже желая да спася творението Си, Аз смъртта приех, но ще възкръсна и като Бог ще Те прославя на небето и земята.

И ныне: Възпявам Твоето милосърдие, Човеколюбче, и се покланям на богатството на Твоята милост, Владико, защото доброволно прие смърт, за да спасиш Своето създание - думаше Пречистата. – Но чрез Твоето Възкресение, Спасителю, помилвай всички нас.

Вместо Достойно есть: имроса на 9-та песен.

Синаксар за светата Велика Събота

Стих: Напразно пазиш гроба запечатан с печат, страже, защото в него вече Го няма Оня, Който Сам на всички дарува живот.

 

В Светата и Велика Събота празнуваме погребението на божественото тяло и слизането в ада на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос, чрез което нашият род, призован от тлението, премина към вечния живот.

Светата Четиридесетница превъзхожда всички останали дни от годината; но по-голяма от нея е Великата седмица, а от дните на Великата седмица най-велик е този — великата и Света Събота. Тази седмица се нарича Велика не защото дните или часовете й са по-дълги от обикновените, а защото през нея, и особено днес, бяха извършени велики, естеството превъзхождащи чудеса и неизказани дела на нашия Спасител.

Защото, както при първото сътворяване на света Бог, след като извърши всичко и накрая - в шестия ден - създаде най-главното, тоест човека, в седмия ден си почина от всички Свои дела и го освети, наричайки го „събота“ (което означава „упокоение“), така и при съзиждането на духовния свят, след като извърши всичко съвършено и в шестия ден отново пресътвори падналия човек и го обнови чрез Животворящия Кръст и Своята смърт, в този, седми ден, Той се упокои с пълно упокоение от делата - заспал с естествения за всяко живо същество и спасителен за нас сън.

И тъй, като слезе с плътта в гроба, Божието Слово слиза и в ада с непорочната и божествена Негова душа, която чрез смъртта се отдели от тялото. И тази душа Той предаде в ръцете на Отца, на Когото - макар Той да не изискваше - принесе и Своята Кръв, станала наше изкупление.

А душата на Господа не бе задържана в ада, както душите на другите светии, защото тя никога не бе имала никакво участие - както другите - в проклятието на нашите прародители. Но нашият враг дяволът, макар да владееше нас, не можа да получи власт над Неговата Кръв, с която сме изкупени. И как би могъл грабителят - дявол да завладее не само онова, което е от Бога, но и е Самият Бог?

Все пак, нашият Господ Иисус Христос пребиваваше в гроба по плът и с божествената Си природа, която е неразделно съединена с плътта. Той беше и с разбойника в рая; беше, както е казано, и в ада с обожената Си душа; и свръх всяко естество в същото време седеше като безпределен Бог на Престола заедно с Отца и Духа. Той бе навсякъде и нищо от Неговото божествено естество не пострада нито в гроба, нито на Кръста.

Тялото на Господа претърпя тлението, което е разделяне на душата и тялото, но никакво разрушение не се случи в него - нито разложение на плътта, нито унищожаване на членовете.

А Йосиф, като сне от Кръста пречистото тяло на Господа, го положи в нов гроб, който беше наблизо в Йерусалим, в градината, и постави при входа много голям камък. А след като мина петъкът, юдеите, като дойдоха при Пилат, казаха: „Господарю! Спомнихме си, че онзи измамник, още докато беше жив, каза: след три дни ще възкръсна (Мат. 27:63). Струва ни се добре, ако ти със своята власт заповядаш на стража да пази гроба.“

Но ако Той е измамник, що ви е грижа за думите Му, изречени приживе? Нали Иисус, по общо признание, е умрял! И кога Той е казал: „Ще възкръсна“? Може би иудеите изведоха това от Неговото посочване на пророк Йона. Но неразумието им е явно: защото ако гробът бъде пазен, тогава и тялото няма да бъде откраднато.

Колко неразумни са иудеите! Защото не разбираха, че трудейки се уж за своя полза, на дело действаха против самите себе си. И ето - щом Пилат заповяда, те обезопасиха гроба с воинска стража и с надежден печат. Внимавайте, християни, и разберете, че всичко, което онези неблагодарници извършиха, беше напълно противно на собственото им желание. Защото същите онези стражи, които поставиха да пазят Гроба, станаха по-късно свидетели на Христовото Възкресение.

А адът отсега нататък се свива и трепери, усещайки, че е поразен от сила най-могъща и непобедима. Затова, след като неправедно погълна Христа - най-твърдия и краеъгълен Камък - след малко ще изхвърли и всички онези, които от началото бе погълнал и с които бе напълнил ненаситната си утроба.

По Твоето неизказано снизхождение, Христе Боже наш, помилвай ни. Амин.

Синаксар в светия и велик Петък

 Стихове:

- за Разпятието: Жив Си като Бог и все пак издъхна на дървото, о, Мъртвецо гол, Слове на живия Бог.

- за благоразумния разбойник: Разбойникът отвори затворените порти на Едем, като постави ключа: „Помени ме“.

 

В Светия и Велик Петък възпоменаваме светите, спасителни и страшни Страдания на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос: оплюванията, плесниците, ударите по лицето, хулите, подигравките, багреницата, тръста, гъбата, оцета, гвоздеите, копието и — над всичко това — Кръста и смъртта, които Той доброволно прие заради нас; както и спасителното изповядване на разпнатия с Него благоразумен разбойник.

Щом нашият Господ бе предаден - продаден от приятеля и ученика за тридесет сребърника - доведоха Го най-напред при първосвещеника Анна. А той изпрати Христа при Каиафа, където Той, оплюван, бит по лицето, подложен на поругание и присмех, чу думите: „Проречи ни, Христе, кой Те удари?“ (Мат. 26:68). Там дойдоха и лъжесвидетели, които твърдяха, че Той казал: „Разрушете този храм и в три дни ще го въздигна“ (Йоан 2:19), и че се наричал Син Божи; поради което първосвещеникът, уж не понасяйки хулата, раздра дрехите си.

На сутринта Го отведоха при Пилат, в преторията, но самите те, както казва евангелистът, не влязоха там, за да не се осквернят, та да могат да ядат Пасхата (Йоан 18:28). „Пасха“ той нарича целия празник, който тогава, както се вижда, вече бил настъпил. Христос обаче я извърши ден по-рано, желаейки да бъде принесен в жертва едновременно със законната пасха - тоест в петък.

Пилат, като излезе, попита в какво Го обвиняват; и, понеже не намери в обвиненията нищо, съответстващо на римския закон, изпрати Христа при Каиафа, а той - отново при Пилат, понеже се домогваше до Неговото убиване. Пилат им каза: „Вземете Го вие и Го разпнете, и по вашия закон Го съдете“ (Йоан 18:31; 19:6). А те отговориха: На нас не е позволено да предаваме никого на смърт (Йоан 18:31), като подстрекаваха Пилат да Го разпъне.

И ето, Пилат запита Христа: „Ти ли си Царят Иудейски?“ (Мат. 27:11). А Христос призна Себе Си за Цар, но вечен, защото рече: „Моето царство не е от този свят“ (Йоан 18:36). Пилат, желаейки да Го освободи, първом заяви на иудеите, че не намира в Него никаква вина. Позова се и на обичая да се освобождава по един затворник на празника, но Варава им се оказа по-угоден от Христа.

Пилат, угаждайки на иудеите, след като подложи Иисуса на бичуване, Го изведе пред народа, придружен от войници, облечен в багреница, с трънен венец и тръст в дясната ръка, търпящ подигравките на войниците, които викаха: „Радвай се, Царю иудейски!“ (Йоан 19:3). Но след като така се поругаха над Христа, Пилат отново заяви: „Не намирам в Него нищо достойно за смърт“ (срв. Лука 23:22).

А те отговориха: „Ние ще Го накажем, защото Той се нарича Син Божи“. И докато всичко това се говореше, Иисус мълчеше, а народът крещеше към Пилат: „Разпни, разпни Го!“ (Лука 23:21), понеже враговете желаеха да Го предадат на позорна смърт, за да заличат добрата памет за Него.

Пилат, сякаш увещавайки ги, попита: „Вашия Цар ли да разпна?“ (Йоан 19:15). А те отговориха, че нямат друг цар освен кесаря. И понеже, споменавайки за богохулство, нищо не постигнаха, отново се позоваха на кесаря, за да утолят безумието си, и извикаха: „Всеки, който прави себе си цар, е противник на кесаря“ (Йоан 19:12).

Междувременно жената на Пилат, уплашена от страшни съновидения, му изпрати да кажат: „Не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес много пострадах заради Него“ (срв. Мат. 27:19). И той, като си уми ръцете, сякаш свали от себе си вината за Христовата кръв. А народът крещеше: „Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни“ (Мат. 27:25) и „ако Го пуснеш, не си приятел на кесаря“ (срв. Йоан 19:12).

И тъй, като върза Христа, макар твърдо да знаеше, че е невинен, Пилат Го предаде на разпятие, а Варава освободи. Като видя това, Иуда хвърли сребърниците, излезе и, отдалечавайки се, умъртви се чрез обесване; а после се пръсна, понеже се беше подул до крайност.

И тъй, войниците, като нанесоха на Христа оскърбление, удряйки Го с тръст по главата, възложиха върху Него Кръста; а после, като принудиха и Симон Киринееца да носи Кръста, Го подкараха напред. И като дойдоха около третия час на Лобното място, там Го разпънаха, като окачиха от двете Му страни двама разбойници, за да бъде и Той причислен към злодеите.

Дрехите Му, понеже бяха бедни, войниците разделиха помежду си, а за Неговата изтъкана риза хвърлиха жребий, престъпвайки всяка мярка на безчиние. И не само това, но и стоящите при Кръста се присмиваха, казвайки: „Ей, Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш! Спаси Себе Си!“ (Марк 15:29–30). И още: „Други спасяваше, а Себе Си не може да спаси“ (Марк 15:31). И още: „Царят Израилев - нека слезе сега от Кръста, за да видим и да повярваме!“ (Марк 15:32).

Но ако говореха искрено, подобаваше им без колебание да се присъединят към Него, защото Той откриваше Себе Си като Цар - не само на Израиля, но и на целия свят.

И наистина, какво означаваше тричасовото затъмнение на слънцето, и то посред ден, за да стане случилото се явно за всички? Какво означаваше трусът на земята, или разпукването на камъните, изобличаващо закоравялостта на иудеите? Или възкресението на много тела за уверение на всички в общото възкресение и за явяване силата на Страдалеца? Или раздраната храмова завеса - сякаш самият храм негодуваше, задето Прославяният в него страда, и откриваше на мнозина онова, което преди бе невидимо?

Христос, както казва божественият Марк, бе разпнат в третия час. А от шестия до деветия час настана тъмнина; тогава Лонгин стотникът, виждайки необикновените неща и особено помръкналото слънце, силно възкликна: „Наистина Този е бил Син Божи“ (Мат. 27:54). От двамата разбойници, разпнати до Него, единият се присмиваше на Иисуса, а другият, укорявайки го строго, му забраняваше, и изповяда Христа като Син Божи. И Спасителят, възнаграждавайки го за вярата, му обеща пребиваване с Него в рая.

И тъй, след като завършиха всички поругания над Христа, Пилат написа над Него надпис, който гласеше: „Иисус Назарянин, Цар Иудейски“. И макар юдеите да настояваха да напише друго, уж че Сам Иисус казал това за Себе Си, Пилат отвърна: „Каквото писах, писах“ (Йоан 19:22).

После, когато Спасителят възкликна: „Жаден съм!“, Му поднесоха исоп, напоен с оцет. И като каза: „Свърши се!“, Той наведе глава и предаде дух (срв. Йоан 19:30).

Когато всички се разотидоха, при Кръста дойдоха Неговата Майка и сестра Й — Мария Клеопова (която Йаков роди за бездетния Клеопа), както и Йоан, любимият Му ученик. А безумните иудеи, недоволни само от зрелището на телата на кръста, помолиха Пилат - понеже беше великият ден на Пасхата и петък - да бъдат строшени пищялите на осъдените, за да настъпи по-скоро смъртта. И на двамата разбойници строшиха пищялите, понеже бяха още живи; но като дойдоха при Иисуса и видяха, че Той вече е умрял, се въздържаха.

И ето, един от войниците, за да угоди на безумните иудеи, прободе с копие Христа в реброто от дясната Му страна, и веднага изтекоха кръв и вода: първото - понеже Той е човек, второто — понеже е повече от човек. Или иначе: кръвта изтече за нашето приобщаване към светинята на Божество, а водата — за нашето кръщение. Този наистина двуструен извор съдържа в себе си тайнството, установено заради нас.

Това засвидетелства и Йоан, който беше очевидец, и свидетелството му е истинно, понеже пише като човек, който е присъствал и със собствените си очи е видял. А ако бе имал намерение да лъже, не би написал нещо, което би могло да изглежда като унижение за Учителя. Казват, че именно той, присъствайки тогава на мястото на екзекуцията, е приел в съд Божествената и Пресвета Кръв, изтекла от животворящото ребро.

И ето, след като се извършиха тези събития, превъзхождащи естеството, когато се приближи вечерта, дойде Йосиф от Ариматея - по-рано таен, както и другите, ученик - и като влезе с дързновение при Пилат, който му беше познат, поиска тялото на Иисуса; и Пилат му позволи да го вземе. И Йосиф, като сне тялото от Кръста, го положи с всяко благоговение.

Щом настъпи нощта, дойде Никодим, носейки смирна и алое — някаква смес, приготвена набързо за този час. И като обвиха тялото в плащаница, както беше обичай у иудеите, го положиха наблизо в гроб, издялан във вътрешността на скала, който принадлежеше на Йосиф, за да не бъде възкресението на Христа приписано на някой друг.

А за сместа от алое и смирна, по природа лепкава, евангелистът споменава, за да не би, като видят плащаницата и повивката, оставени в гроба, да помислят, че Христос е бил откраднат. И наистина, как би могло да стане това, когато е невъзможно да се отделят тези вещества, така здраво прилепнали към плътта?

Така всичко това, чудесно извършило се през целия петъчен ден, богоносните отци ни заповядаха да възпоменаваме със съкрушение и умиление на сърцето.

И тъй, подобава да знаем, че Господ бе разпнат в шестия ден от седмицата, тоест в петък, защото в шестия ден първоначално бе сътворен човекът. А на Кръста бе повесен в шестия час на деня, понеже в същия този час, както се казва, Адам простря ръце, докосна се до забраненото дърво и умря. Защото подобаваше той да бъде възсъздаден в същия час, в който бе съкрушен.

Погребението в градина бе затова, че и Адам в градина падна. Горчивото питие на Кръста изобразяваше вкусването от забранения плод; поруганието - нашата загубена чест; тръненият венец - премахването на проклятието; багреницата - нашето царско облекло вместо кожените дрехи; гвоздеите - пълното обезсилване на нашия грях; Кръстът - дървото в рая.

Прободеното ребро изобразява Адамовото ребро, от което бе създадена Ева, чрез която стана престъпването на заповедта. Копието отвръща от нас огнения меч. Водата, изтекла от реброто, е образ на Кръщението; а кръвта и тръста - че чрез тях, като с червен царски надпис, Господ ни дарува като Цар нашето древно отечество.

Твърдят, че черепът на Адам се е намирал там, където и Христос - Главата на всички - бе разпнат, и затова бил облян с изтеклата Христова кръв. А мястото се нарича Лобно, защото челната кост на Адамовата глава, откъснала се от земята при потопа, единствена се носела по водата като някакъв видим знак. От почит към праотеца, Соломон, с ръцете на цялото си войнство, покрил това място с множество камъни; поради това то било наречено Литостротон, или „каменно постлано“.

Някои светии казват още, че според предание сам Адам бил погребан там от ангел. Но където е трупът, там се явява и орелът (срв. Мат. 24:28) — Христос, вечният Цар, Новият Адам, Който изцелява стария Адам, паднал чрез дървото, отново чрез Дърво.

По Твоето свръхестествено и безмерно добросърдечие към нас, Христе Боже, помилвай ни. Амин.

Страстна седмица. Велики петък

 Привечер на Велики Четвъртък – Малко повечерие с трипеснец на преп. Андрей Критски, глас 8. Ирмосите по два пъти.

Песен 5

Ирмос: Разпръсни мрака на моята душа, Светодавче Христе Боже, Който разпръсна първоначалната тъмнина на бездната, и ми дарувай светлината на Твоите повеления, Слове, та станал рано да Те славя. (2)

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Украси се вечерята и за Тебе пасха се приготви, както беше заръчал, о, Христе, но Иуда обмисляше как да Те продаде, и бидейки с Теб в горницата, като излезе вън, споразумя се за цената Ти според сребролюбието си.

Христос става от вечерята и се препасва с кърпа през кръста и доброволно свежда глава, а Петър вика: няма да измиеш нозете ми во веки, Творче мой, но все пак ги умий.

Приемайки като лъжлив ученик хляба в ръце, Иуда, с тях и продаването Ти извърши; и насочи към предателство нозете си, които Самият Ти уми и ги изтри с кърпата.

Иуда Ти даде лукава целувка със същите устни, с които недостойно се докосна до Твоето Тяло, Слове, казвайки: радвай Се, Учителю. Този, който Те целува и предава раб е на греха и е измамник.

Петър, като видя тогава ставащото, обзет от ужас, бе изобличен от въпроса на слугинята, и отрече се от Теб не само заради пророчеството Ти, Всезнаещ Господи, но и по своя воля.

Ударен с плесница е Създателят и творението потрепери от поругаването Му; Той доброволно ýдари приема с тръст и небесата се прекланят; оплюва се Съдията и всички земни основи се разклащат.

Слава: Увенчава Се с тръни Бог, Който украси цялата земя с цветя; и рани приема и дълготърпеливо търпи поругание; багреница на поругание носи, и всичко търпи, бидейки Бог, Който страда в Своята плът.

И ныне: Да възкликне Йоан, изказвайки с божествено учение Твоето въплъщение: Словото стана плът от Девата неизменно и остана Бог по естество, Какъвто беше, без да отстъпи от Отеческите недра.

Катавасия: ирмоса.

Песен 8

Ирмос: Ти, Който покриваш горните Си чертози с води, поставил Си пясъците за предел на морето и поддържаш всички неща, слънцето Те възпява, луната Те слави, всяко създание Ти принася песен като на свой Творец во веки. (2)

Иисусе, Който обличаш небесата с облаци и седиш на Престола на славата, царувайки с вечния Си Отец, Ти взе кърпа и, препасвайки се, уми нозете тленни, о, Слове, Който, макар и въплътен, целият Си всепоглъщащ Огън.

Като уми нозете на всички, Иисус отново седна и на учениците Си рече: знаете ли всички какво сега ви сторих? Дадох ви пример на смирение: оня, който иска да бъде пръв, нека доброволно бъде последен.

Чисти сте, но не всички, рече Христос, когато седеше с приятелите Си на вечерята. А те говореха един на друг, без да разберат думите Му, затова името на предателя после Той разкри.

Като каза това, Съдията на всички отиде с учениците Си към Елеонската планина и рече: елате да си идем оттук, защото бърза предателят вече; никой няма да Ми отнеме това, защото Аз доброволно желая да пострадам.

О, измамна целувка! Радвай се, Учителю, каза Иуда на Христа, и с тази дума Го предаде на заколение, защото бе дал такъв знак на беззаконниците: Онзи, Когото целуна, Той е, Когото обещах да ви предам.

Боже наш, Ти бе пленен от беззаконни човеци и никак не се съпротиви, нито извика, Агънче Божий, но всичко претърпя: да бъдеш разпитван, съден, удрян по лицето, вързан и отведен при Каиафа с оръжия и тояги.

Да бъде разпнат, извикаха еврейските люде заедно със свещениците и книжниците. О, народ неверен! Какво зло е сторил Този, Който възкреси Лазар от гроба и откри път към спасение за всички?

Пред съда на Пилат беззаконният народ крещеше и викаше: разпни Го и ни пусни убиеца Варава, който окован лежи; а Оня Христос вземи и със злодеите Го разпни.

Припев: Благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.

О, неизказано смирение! О, неизразим съвет! Защото бидейки Огън, Ти уми нозете на предателя Си, Спасе, и като ги изтри, не го погълна с огън, но му даде Хляб на вечерята и го научи на тайнствената Твоя богослужба.

И ныне: О, нечувана вест! Бог стана Син на жена. Заченала без семе, Майката не позна мъж, а роденото е Бог. О, чудна вест! О, странно зачатие! О, нетленно раждане от Дева! Наистина всичко това превъзхожда всяко разбиране и знание.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се…

Катавасия: ирмоса.

Песен 9

Ирмос: Благословен да е Господ, Бог Израилев, Който въздигна за нас рог на спасение в дома на Своя отрок Давид, където Изтокът от висините ни посети и ни насочи по пътя на мира. (2)

Пак спите, рече Христос на учениците Си. Бдете, защото часът наближава; ставайте да вървим, приятели мои, ето, идва ученикът - предател с войници, за да Ме предаде на човекоубийците.

Твоята целувка е измамна, а прегръдката ти е горчива. На кого, измамнико, казваш: радвай се, Учителю? Христос на Юда дума: приятелю, защо си дошъл? Ако си дошъл да Ме целунеш, защо тогава носиш нож, намазан с мед?

По Своя воля Ти дойде като невинен пред Пилатовия съд, Христе, та от нашите дългове да ни избавиш; затова прие да пострадаш по плът, Благий, за да получим всички свобода.

О, дълбина на милосърдието! Как стои Огънят пред Пилат, който е като трева, тръстика и пръст? И не го поглъща с огъня на Своята божественост Христос, но като Човеколюбец по природа, търпеливо понася цялата му наглост.

Премахни Го, премахни, разпни Оногова, Когото наричат Христос, викаха към Пилат иудеите. А той, като си изми ръцете, взе перо и написа присъдата на Онзи, Който дарява безсмъртие на цялото човечество.

Беззаконниците, вдигайки смут пред Пилат, завикаха „премахни Го, премахни, разпни Христа“, искайки да Го убият като осъден. Но не възкреси ли Той мъртвите; нима не очисти прокажените, не изцели ли кръвоточивата жена и не изправи ли разслабения?

Та какво зло е сторил? Защо тъй яростно крещите: премахни Го, премахни, разпни Го? - рече Пилат на неблагодарния народ - Аз не намирам в Него вина. Но те горчиво викаха: премахни Го, премахни, разпни Спасителя на всички.

О, иудеи беззаконни! О, народе неразумен! Не помните ли колко чудеса на изцеление Христос извърши? Не разбирате ли Неговата божествена сила? Явно сте като бащите си, които преди вас не я разбраха.

Слава: Ти бе бичуван и предаден на Разпятие заради мене, Творче мой, за да извършиш посред земята моето спасение, да излееш живот за света и чрез Твоята честна Кръв да дариш безсмъртие на тия, които Те почитат.

И ныне: Твоята Агница, Владико, стоеше при Кръста и плачеше за Теб, Създателю на всичко, гледайки Твоето дълготърпение, защото по Своя воля Ти Се роди по плът и претърпя страданията с нея, за да спасиш света.

Катавасия: ирмоса.

Страстна седмица. Велики Четвъртък

 Вечерта в сряда – Малко повечерие с трипеснец на преп. Андрей Критски, глас 6, ирмосите по два пъти.

Песен 4

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Дева да Се родиш и да Се явиш на човеците и казваше: „Чух словата Ти и се смутих, слава на Твоята сила, Господи!”. (2)

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Горницата е постлана, за да приеме Теб, Твореца, заедно с причастниците; там Ти Пасхата завърши и пак там извърши тайнствата, защото от двамата изпратени Твои ученици пасха бе приготвена за Теб.

Идете у еди-кого си – казва на апостолите предварително Този, Който всичко знае; и блажен е, който може вярно да приеме Господа, като предварително приготвяйки сърцето като горница и благочестието като вечеря.

Прояви ти своя нрав сребролюбив и безумието си, неразумни Иудо, понеже на тебе само поверено бе ковчежето, но ти никак се не склони към състрадание, а затвори утробата на своето сърце жестоко, предавайки едничкия Добросърдечен.

Нравът на богоубийците се съедини с делото на сребролюбеца: едните се въоръжиха за убийство, а другият се устреми към сребърниците; а после, като предпочете примката на безплодното си разкаяние, зле лиши се от живот.

Целувката е пълна с измама, твоето „радвай се“ е с меч, лъжливи Иудо; с език произнасяш думи за събиране, а с помисъл се скланяш към разлъка, понеже кроеше коварно да предадеш на беззаконниците Законодателя.

Целуваш и продаваш, Иудо; прегръщаш и не се срамуваш, идвайки с измама. Кой, мразейки, целува, о, триж окаяни? Кой, обичайки, продава за цена? Целувката на безсрамното ти зломислие изобличава намерението ти.

Слава: Като неразделно по същност и неслитно по Лица богословствам за Тебе, Троично едно Божество, съ-царствено и съ-престолно; възпявам Те с небесната трисвета песен.

И ныне: Зачатието Ти е неизречимо, а раждането - свръхестествено, Богородителко, защото първото е от Духа и е безсеменно, а второто надхвърля законите на естеството, като нетленно и отвъд природата на всяко раждане, понеже Роденият е Бог.

Катавасия: ирмоса.

Господи, помилуй (3)

Седален, глас 4, под. Явился еси днесь:

Ядейки с учениците Си на трапезата, Владико, Ти тайнствено откри им Твоето свято заколение, чрез което бяхме избавени от тлението ние, почитащите Твоите страдания всечестни.

Песен 8

Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове. (2)

Ти, Който на Синай изписа плочите на закона, изпълни законовата повеля и вкуси древната пасха, която бе само предобраз и сянка, и Сам стана Пасха и жертва тайнствена и животворна.

Христе, въвеждайки в тайнството, Ти откриваш от векове скритата премъдрост на събраните на вечерята апостоли, а те боговдъхновени, я предадоха на църквите.

Един от вас с измама ще Ме предаде, продавайки Ме на евреите през тази нощ - тъй Христос извика, смущавайки приятелите Си; и тогава питаха се те един друг в недоумение.

Смирявайки Се заради нас, Богатий, Ти стана от вечерята, взе кърпа, препаса се с нея и, навеждайки глава, уми нозете на учениците и на предателя.

Кой не ще се удиви на висотата на Твоята свръхразумна и неизказана премъдрост, о, Иисусе -  че Ти, Създателят на всичко, стоеше като слуга, миеше нозете и ги изтриваше с кърпата?

Ученикът, когото Господ обичаше, като се облегна на гърдите Му, попита Го: кой е, който Те предава? И отвърна му Христос: този, който сега потапя ръката си в блюдото.

Ученикът, като прие залъка, отлъчва се от Хляба, замисляйки предателство; тича към юдеите и на беззаконниците дума: какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам?

Припев: Благославяме Отца, Сина и Светия Дух – Господа.

Троичен: Единият по същност Бог почитам и три Лица възпявам - различни, но не по естество, защото едно е Божеството и една е Силата на Троицата: Отец, Син и Свети Дух.

И ныне: Избави ни, Иисусе, Спасе наш, от заблудата и изкушенията на лукавия; приеми Богородица, която се моли непрестанно, защото Тя е Майка и може да Те умилостиви.

Припев: Хвалим, благославяме,, покланяме се…

Катавасия: ирмоса.

Песен 9

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на не позналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове Теб, като Богоневеста и Майка, православно величаем. (2)

Ти откри великото тайнство на Твоето въ-човечаване, Човеколюбче, когато, възлегнал на вечерята с учениците Си, рече: яжте животворния Хляб и с вяра пийте Кръвта, изтекла от прободеното Ми ребро.

Горницата стана скиния небесна, в която Христос извърши Пасхата - безкръвната вечеря и словесна богослужба; трапезата, на която там се извършиха тайните, стана жертвеник духовен.

Христос е великата и всепочитана Пасха - яде се като Хляб, заклан като Агнец, защото Сам принесе Се за нас в жертва и с Неговото Тяло и Неговата Кръв всички тайнствено и благоговейно се причастяваме.

Ти, Който Си небесният Хляб, благослови хляба като възблагодари на Родителя Отца; а като взе и чашата, даде я на учениците Си, казвайки: вземете, яжте, това е Моето Тяло и Кръвта на нетленния живот.

Амин - каза Лозата на пръчките, Христос, Истината - на апостолите - отсега няма да пия от лозовия плод, докле го пия нов в славата на Моя Отец с вас, Моите наследници.

За тридесет сребърника продаваш Безценния, и не размисляш, беззаконни Иудо, за тайнството на вечерята или за свещеното умиване. Как, подхлъзвайки се, напълно отпадна от светлината и прегърна примката на бесилото?

Ръцете, с които прие хляба на нетлението, протегна, за да вземеш сребърниците; устните приведе коварно към целувка, а с тях прие Тялото Христово и Кръвта, но горко ти, както каза Христос.

Христос е небесният, божествен Хляб, Който храни целия свят; затова елате, христолюбци, с глинени уста, но с чисти сърца, вярно да приемем Този, Който се принася като Пасха, извършваща се тайнствено в нас.

Слава: Отца да прославим, Сина да превъзнесем, на Божествения Дух с вяра да се поклоним, неразделна Троице, Единица по същество, Светлина и Светлини, Живот и Животи, оживотворяващ и просвещаващ краищата на вселената.

И ныне: Като Чертог небесен и вечно девствена Невеста единствена си се явила, понеже си носила Бога, раждайки Го неизменно, въплътен от Тебе. Затова всички родове Теб, като Богоневестна Майка, православно величаем.

Катавасия: ирмоса.

Утреня на Велики Четвъртък - тук