Синаксар в светия и велик Четвъртък

 Стихове:

- за Божественото умиване на нозете:

Нозете на учениците Си вечерта умива Бог, Чиято нога някога в Едем потъпка древното осъждане.

- за Тайната вечеря:

Двойна е вечерята: носи законната Пасха и новата Пасха - Кръвта и Тялото на Владиката.

- за свръхестествената молитва:

Молитва и ужас - кървави капки от лицето Ти капят, Христе, като че ли отстъпваш от смъртта, измамвайки врага чрез това.

- за предателството:

Защо са нужни ножове? Защо са ви тояги, човекоубийци, против Оня, Който доброволно иде да умре за избавлението на света?

 

Светите отци, които всичко премъдро са устроили, като приемници на божествените Апостоли и на Свещените и Божествени Евангелия, ни предадоха да възпоменаваме в светия и Велик Четвъртък четири събития:

първо — Божественото умиване на нозете;

второ — Тайната вечеря и установяването на Пречистите Тайни;

трето — свръхестествената молитва в Гетсимания;

и четвърто — предателството.

Понеже юдейската Пасха следваше да се извърши в петък, и понеже подобаваше след сянката да последва самата истина — тоест Христос да бъде принесен за нас като Пасха, — затова нашият Господ, както учат божествените отци, предварително я извършва с учениците Си в навечерието на четвъртъка. Защото тази вечер и цялата следваща нощ у юдеите се считат за един ден, понеже така измерват те времето, наричайки го „нощедневие“.

Затова, както казват някои - и между тях божественият Златоуст - Той тогава я извърши с учениците Си според закона: стоейки, препасан, обут със сандали, опрян на тояга, и всичко останало изпълнявайки, както повелява законът, за да не се покаже като нарушител на закона. А всичко това приготвил Зеведей, който, според свидетелството на свети Атанасий Велики, носел и съда с вода, макар други да предават това различно.

След това, вече с настъпването на нощта, явявайки на учениците Си съвършеното, Той им преподава в горницата тайнството на Пасхата, извършено заради нас. „Когато се свечери — казва Евангелистът — Той възлегна на трапезата с дванадесетте ученици“ (Мат. 26:20). Забележи обаче, че това не беше пасхата на юдейския закон, защото тук имаше вечеря, възлягане, хляб и вода, а там всичко трябваше да бъде печено на огън и безквасно.

И преди началото на тази вечеря, както свидетелства божественият Златоуст, Христос става, сваля горната Си дреха, налива вода в умивалника и Сам извършва всичко, увещавайки Иуда и напомняйки на другите ученици да не търсят първенство. И след умиването ги наставлява, казвайки: „по‑големият между вас да бъде като по‑малкия (Лук. 22:26), и Сам Себе Си им поставя за пример.

Изглежда, че Христос най-напред умил нозете на Иуда, който дръзко седнал на първо място, а накрая пристъпил към Петър. А той, като най‑ревностен от всички, първоначално възпрепятства Учителя, но после с още по‑голяма готовност Му се покорява.

И така, умивайки нозете на учениците и показвайки им неизказаното въздигане чрез смирението, отново облече дрехата Си и възлегна, заповядвайки им да се обичат един другиго и да не се стремят към първенство. А когато ядяха, Той им откри накратко и за предателството. И когато учениците се смутиха от думите Му, Иисус тихо рече на Йоан: „Онзи е, комуто Аз натопя залък в блюдото и му подам - той е, който Ме предава“ (Йоан 13:26). Защото ако Петър бе чул това, като най‑ревностен, би се хвърлил върху Иуда. И рече още Господ: „Който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде“ (Мат. 26:23) — както стана и в двата случая.

След малко, като взе хляб, каза: „Вземете, яжте…“; и по същия начин чашата: „Пийте от нея всички, защото това е Моята Кръв на Новия Завет“ (Мат. 26:26–28); „това правете за Мой спомен“ (Лук. 22:19). И Сам, вършейки същото, яде и пи заедно с тях. Забележи, че Той нарича Свое Тяло квасен хляб, а не опреснок (безквасен); затова да бъдат посрамени онези, които принасят опресноци.

След подадения от Иисус залък, в Иуда влезе сатаната, който преди само го изкушаваше, а сега окончателно се всели в него. И като излезе, Иуда се договори с първосвещениците да им предаде Господа за тридесет сребърника.

А учениците, след вечерята, се отправиха към Елеонската планина, в селото, наречено Гетсимания. И след като мина известно време, Иисус им рече: „Всички вие тази нощ ще се съблазните поради Мене.“ А Петър Му отвърна: „Ако и всички се съблазнят, аз — не“ (Мат. 26:31; Марк 14:29). А вече беше станало късно, сиреч дълбока нощ.

Но Иисус каза: „Преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене“ (Марк 14:30), понеже петелът обикновено не веднъж, а два или три пъти издава глас. И така и стана, когато Петър бе обхванат от неизмерим страх, защото Бог му показа немощта на човешката природа. И въпреки това му повери вселената, за да бъде той, познал по себе си слабостта на човешкото естество, снизходителен към съгрешаващите.

А тройното отричане на Петър изобразява греха на цялото човечество пред Бога: първото — престъпването на заповедта от Адам; второто — нарушаването на писания закон; третото — падението, поради което Словото Се въплъти. Този грях на Петър, Спасителят изцели по‑късно чрез тройното покайно изповядване на ученика, когато три пъти му рече: „Петре, любиш ли Ме?“ (срв. Йоан 21:15).

След това Господ говори на учениците, откривайки човешкото Си естество — понеже за всички човеци смъртта е страшна: „Душата Ми е прескръбна до смърт“ (Мат. 26:38; Марк 14:34). И като се отдалечи от тях на хвърлей камък, се помоли трети път, казвайки: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша“ (Мат. 26:39); и още: „Отче Мой, ако не може да Ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля“ (Мат. 26:42).

Това Той изрече и като човек, и като мъдър ловец на дявола, та, виждайки тази привидна боязън, онзи да Го помисли за обикновен човек и да не попречи на тайнството на Кръстната смърт.

И като се върна, намери учениците налегнати от сън и се обърна към Петър, казвайки: „Тъй ли не можахте един час да бодърствате с Мене?“ (срв. Мат. 26:40), сякаш намеквайки: „Ти, който обеща да се подвизаваш до смърт, сега спиш заедно с останалите.“

Като премина на другия бряг на потока Кедрон, където имаше градина, Христос се установи там с учениците. А понеже имаше обичай често да идва на това място, то и Иуда го знаеше. И ето — взел от кохортата известен брой войници и придружаван от множество народ, той се приближи към Иисуса и им даде условния знак — целувката. Този знак той им бе посочил предварително, понеже често се случваше Господ, когато враговете Го хващаха, невидимо да преминава сред тях.

Затова и тук Сам Христос пръв излезе насреща им, казвайки: „Кого търсите?“ (Йоан 18:4), но те не можаха да Го познаят. Не че нощта им пречеше, защото, както казва евангелистът, имаха факли и светилници; и въпреки това, поразени от страх, те отстъпиха назад. И пак пристъпиха, и Той им отговори. А когато Иуда даде условния знак, Христос му рече: „Приятелю, за какво си дошъл?“ (Мат. 26:50), тоест: „Настъпи часът за онова, за което си дошъл, Иудо.“ И още каза: „Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и колове да Ме уловите?“ (Мат. 26:55). А те дойдоха нощем, за да не стане смут сред народа.

Тогава Петър, като най‑пламенен, извади меч (понеже учениците след вечерята бяха готови за такъв развой) и удари слугата на първосвещеника, по име Малх, и му отсече дясното ухо. Това намеква, че първосвещеникът зле слушаше закона и зле учеше. Но Христос укори Петър, понеже не подобава на слугата на духовния Мъж да употребява меч; а Малховото ухо изцели.

И така, уловили Иисуса, поведоха Го вързан към двора на първосвещеника Анна, който беше тъст на Каиафа, понеже там се бяха събрали фарисеите и книжниците - всички, които бяха настроени против Христа. Там се случи и онова между Петър и слугинята, и самото Петрово отричане. А понеже нощта бе наполовина минала, петелът три пъти пропя, и Петър, спомнил си предупреждението на Христа, горко заплака.

И когато се зазори, поведоха Христа от Анна при първосвещеника Каиафа, където Той прие оплювания и където бяха доведени лъжесвидетелите. На разсъмване Каиафа Го изпрати при Пилат, а довелите Иисуса, казва евангелистът, не влязоха в преторията, за да не се осквернят, та да могат да ядат пасхата (Йоан 18:28). Оттук става ясно, че първосвещениците и фарисеите извършиха беззаконие, като пренесоха пасхата, както свидетелства и божественият Златоуст, понеже трябваше да я вкусят през онази нощ, но заради убийството на Христа я отложиха.

А че именно тогава подобаваше тя да бъде яденa, ясно показва Христос, Който вкуси пасхата преди вечерята, през нощта, и след това научи учениците на по‑съвършеното. Защото трябваше, както е казано, след законния предобраз да се яви самата истина. Защото Йоан свидетелства, че всичко това се случи преди празника Пасха, в четвъртъка и в нощта му.

Затова и ние днес празнуваме това, със страх и благоговение извършвайки възпоменанието на дивните и неизказани дела и събития.

Но по неизказаното Твое добросърдечие, Христе Боже наш, помилвай ни.