Постен Триод. В петък на шестата седмица от Великия пост

 На утренята, след първата катизма - седални кръстни от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, от преп. Йосиф, глас 4, под. Скоро предвари:

Двоица ученици изпращат се осленцето да доведат, както е писано, върху което Христос, възкачвайки Се, ще дойде прекрасен, за да приеме хвала божествена от устата на младенци. Затова нека побързаме усърдно да Го посрещнем, принасяйки Му клонки - добродетелни дела.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-Богородичен: Дево пренепорочна, Майко на Христа Бога, меч прониза Твоята душа пресвята, когато видя доброволно разпнатия Твой Син и Бог; не преставай, Благословена, да Го умоляваш да ни дарува опрощение на прегрешенията във времето на поста.

Седален след третата катизма, от преп. Теодор Студит, глас 8, под. Возкрес из мертвых:

Двоица ученици днес изпращат се да доведат ослето за Владиката на всичко; върху него ще се възкачи, Този, Когото множествата серафими носят, а властелинът на света – всепоглъщащата смърт започва да се ужасява, понеже от пленения човешки род, Лазар първи бе освободен от нея.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-Богородичен: Като стоеше при страданието на Своя Син, Пречистата горко ридаеше и възклицаваше: как така Теб, Сине, Когото ангелите непрестанно славословят, еврейските деца - горко ми! - предадоха на Пилатовия съд? Възпявам, Слове, Твоето голямо и неизказано добросърдечие.

Канон от минея и трипеснец от преп. Йосиф Песнописец, глас 4.

Песен 5

Ирмос: Възсияй ми, Господи, светлината на Твоите повеления, защото към Тебе духът ми се стреми от ранина и Те възпява: Ти Си нашият Бог и към Теб прибягвам, Царю на мира.

На Кръста, Господи, заспивайки, превърна в сън смъртта, Владико, и Си извикал: приятелят Лазар заспа, но да идем сега да го събудя.

Изпълнявайки словата на пророците, Ти дойде в града, който избива пророците, Христе милостиви, за да бъдеш убит по Своя воля и да спасиш мен, убития от тлението.

Вие, които сте подчинили непокорното тяло на словото чрез въздържание и молитва - монаси и миряни, посрещнете Христа, Който идва да пострада, възседнал на осле.

Богородичен: С капките на милостта Си, о, Пречиста, напои моя ум, изсъхнал от пламъка на греха, и запали отново угасналата лампада на сърцето ми, о, Двер на Светлината.

Друг трипеснец, от преп. Теодор Студит, глас 8.

Ирмос: Разпръсни мрака на моята душа…

Двоица от Твоите ученици, Христе, изпращаш, когато поискал Си да стигнеш до Витания, за да доведат ослето, върху което никой човек не е седял, защото освен Тебе, Спасе, никой друг не е подчинил безсловесните народи.

Събра се във Витания множество иудеи от Йерусалим и днес състрадават на Лазаровите сродници, но утре, когато го видят от гроба да излиза, ще пожелаят Христовото убийство.

Слава, Троичен: Троице Пресвята, Отче, Сине и всесъзидателен Душе, блажено Божество, безначално Същество и Трисияйна Светлина, всевиждаща Власт, опази Твоите раби.

И ныне, Богородичен: Като Те видя на Кръста прикован с гвоздеи, Христе, и когато от животворните Ти ребра изтекоха кръв и вода, Твоята Майка изпитваше състрадателна майчина болка, защото Те познаваше като свой Син.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Ето, Христос Се готви да застане пред Йерусалим; всички монаси от планините и пустините, съберете се, за да Го посрещнете с радост, заедно с всички под небето.

Ирмос: Разпръсни мрака на моята душа, Светодавче, Христе Боже, Който прогони първоначалната тъмнина на бездната, и ми дарувай светлината на Твоите заповеди, Слове, та от ранно утро да Те славя.

Песен 8

Ирмос: Земьо и всичко, що е на тебе, море и всички извори, небеса на небесата, светлина и тъмнина, мраз и зной, синове човешки, свещеници - благославяйте Господа и Го превъзнасяйте во веки.

Жени, възлюбили Възкресението и Живота Христа, защо ридаете горчиво? Той - Благодетелят на всичко идва, за да оживотвори истинския Си приятел, предвъзвестявайки чрез Своето възкресение общото възкресение на всички.

Съберете се, обители монашески, като разумни агнета с клонки да посрещнете Христа, Началника на пастирите; защото Господ излиза, желаейки като агне да бъде заклан, за да премахне тиранията на духовния вълк.

Когато вървеше към Витфагия, Христе, адът, Твоят враг, усети шума на Твоите стъпки и докосна Лазаровите нозе, думайки: ако Животът възнамерява да те повика, не се бави, но излез, защото познах, че моето унищожение е близо.

Богородичен: Свещените гласове на пророците образно Те възвестяват, Дево, като Двер, Планина, свята Скиния, светъл Облак, от който за седящите в тъмнина и сянка изгря Слънцето, единственият Светоподател.

Друг трипеснец, глас 8.

Ирмос: Ангели и небеса…

Двама ученици бяха пратени да доведат осел за Възсядащия върху облаците, Когото всички творения възпяват и превъзнасят във всички векове.

Христос е вече пред вратите; затова не тъжи, Витания, Той ще превърне твоя плач в радост, възкресявайки от гроба чедото ти Лазар, възпяващ и превъзнасящ Христа во веки.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Троичен: Един е Бог в Троицата и нито Отец преминава в синовство, нито Синът Се изменя в произхождение, но трите Лица като една Светлина и Бог прославям во веки.

И ныне, Богородичен: Ти единствена нетленно раждаш, единствена кърмиш Младенец, без да си познала брак, единствена раждаш Своя Създател и Владика, макар да си и Майка, и Рабиня; Тебе, Майко Дево, възпяваме во веки.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

С плодове на добродетели и с видимите клонки нека всички се приготвим духовно и телесно да посрещнем Христа Богочовека, възседнал на осле, Когото превъзнасяме във всички векове.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Ангели и небеса, благославяйте Седящия на престола на славата, прославян непрестанно като Бог, пейте и превъзнасяйте Го во веки.

Песен 9

Ирмос: Задето Силният Ми стори велико нещо и свято е името Му и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Ти предвъзвести, Иисусе: ето, възлизаме в светия град и наистина от ръцете на убийци на Кръст ще Се предам, умирайки по плът.

Желаейки, Слове, да изтръгнеш Своя приятел от смъртта, Ти бързаш да бъдеш умъртвен по плът заради нас, дарявайки безсмъртие на верните човеци, едничък Безсмъртни.

Да принесем клонките на целомъдрието на Христа, Който кротко идва по плът, възседнал осле, и да Му кажем: дошъл Си да пострадаш, Спасе, затова благословен Си.

Богородичен: Страшно е Твоето раждане, Богородице, Майко Христова; затова  вярно Те облажаваме и с почит Те славим от род в род во веки, амин.

Друг трипеснец:

Ирмос: С непрестанни песни…

Сега Христос изпраща учениците и казва: като развържете ослето, доведете Ми го, за да го възседна, понеже искам да освободя народите от неразумието и да ги подчиня като Син на Отца.

Идва Господ, отвори си портите, Витания, и с вяра приеми Владиката, защото Той идва Лазаря да възкреси от гроба, като едничък Всесилен.

Слава, Троичен: Господи, Който сияеш с трисветлата светлина на Твоето Единоначалие, озари със светли лъчи умовете ни и ни обърни от многоликата заблуда към единяващото обожение.

И ныне, Богородичен: Радвай се, Палато на Царя на всичко, Дево Богородице, чрез Която на живеещите на земята се отвори Царството небесно и съжителството с ангелите.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Вие, които сте по пустини, планини и пещери, елате заедно да се сберем и носейки клонки да посрещнем Царя и Владиката, защото Той идва да спаси нашите души.

Ирмос: С непрестанни песни величаем раждането от Приснодевата, предварително явено на законодателя на планината в къпината и огъня, за спасението на нас, верните.

Стиховна стихира от император Лъв Мъдри, самогласна, глас 1:

Пренебрегнала, душо моя, божествените наставления, ти стана уязвима за хитростите на врага, предадена на тлението по своя воля и вцепенена от много грехове; ти оскверни богоизтъканата одежда и направи себе си недостойна за сватбения царски пир. Но за да не бъдеш привлечена към греха и да легнеш покрита под одеждата на страстите, да не те разпитват как си влязла и да не бъдеш изпъдена вън от чертога, към Спасителя извикай: о, страшно Око, Ти прие това, което съм без да престанеш да бъдеш това, което бе, и преди разпятието заради мен облече хламидата на поруганието - разкъсай моето вретище и във веселие ме облечи, от външната тъмнина и от вечния плач ме избави и ме помилвай.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Пренебрегнала, душо моя…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.  

Мъченическа: Елате, всички народи, да почетем с духовни песни и химни Христовите страдалци, светилниците на света и проповедниците на вярата, неизчерпаемите извори, от които за вярващите извират изцеления. По техните молитви, Христе Боже наш, дай мир на Твоя свят и на душите ни велика милост.

Слава, самогласна, глас 8: След като завършихме душеполезната Четиридесетница, * умоляваме Те Човеколюбче, * дай ни да видим и светата седмица на Твоите страдания, * за да можем да прославим в нея Твоите велики дела * и неизказания Ти промисъл за нас, * които единомислено пеем: * Господи, слава на Тебе. И ныне, същата.

В петък на шестия час

Тропар на пророчеството, глас 3:

Непоносим е Твоят гняв срещу грешниците, Господи, и не сме достойни да погледнем към Теб и да просим милост; но не погубвай с Твоята ярост, нито с гнева Си нас, които Си създал от земята със Своята ръка. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 4: Заради дома на Господа нашия Бог желая ти добро. Стих: Зарадвах се кога ми рекоха: да идем в дома Господен.

Из пророчеството на Исая чтение:

Развеселете се с Иерусалим и радвайте се за него всички, които го обичате! Възрадвайте се с него радостно всички, които тъгувате за него, за да се храните и насищате от гърдите на утехите му, да се опивате и наслаждавате от преизобилната му слава. Защото тъй казва Господ: ето, ще насоча към него мир като река, и богатството на народите - като поток, който се разлива, за ваша наслада; на ръце ще ви носят и на колене ще ви галят. Както утешава някого майка му, тъй ще ви утеша и Аз, и вие ще бъдете утешени в Иерусалим. И ще видите това, и ще се възрадва сърцето ви, и костите ви ще цъфнат като злак, и ръката на Господа ще се яви върху рабите Му, а на враговете Си Той ще се разгневи. Защото ето, ще дойде Господ в огън, и колесницата Му - като вихър, за да излее гнева Си с ярост и заплахата Си - с пламнал огън. Защото Господ с огъня и с меча Си ще произведе съд над всяка плът, и много ще бъдат поразените от Господа. Ония, които се осветяват и очистят в дъбравите един след друг, които ядат свинско месо и гнусотии и мишки, - всички ще загинат, казва Господ. Защото Аз зная деянията им и мислите им; и ето, ще дойда да събера всички народи и езици, и те ще дойдат и ще видят славата Ми. И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя към народите: в Тарсис, в Пула и Луда, към ония, които опъват лък, в Тубала и Явана, в далечните острови, които не са слушали за Мене и не са видели славата Ми; и те ще възвестят на народите Моята слава и ще представят всичките ви братя от всички народи в дар Господу на коне и колесници, на носилки, на мулета и на бързи камили, - на светата Ми планина, в Иерусалим, казва Господ, - също както синовете Израилеви принасят дар в дома Господен в чист съд. Измежду тях ще взимам тъй също свещеници и левити, казва Господ. Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще сътворя, ще бъдат винаги пред лицето Ми, казва Господ, тъй ще пребъде и семето ви и името ви. Тогава от месец на месец, и от събота на събота ще дохожда всяка плът пред лицето Ми на поклонение, казва Господ. И ще излизат и ще видят труповете на людете, които са отстъпили от Мене; защото червеят им не ще умре, нито огънят им ще угасне; и ще бъдат гнусота за всяка плът.

Прокимен, глас 6: Помилвай ни, Господи, помилвай ни, понеже се изпълнихме с премного унижение. Стих: Към Тебе, Живеещия на небесата, вдигнах очите си.

В петък на вечернята на Господи воззвах, стихири на 10. 

Самогласна стихира на деня, глас 8:

След като завършихме душеполезната Четиридесетница, * умоляваме Те Човеколюбче, * дай ни да видим и светата седмица на Твоите страдания, * за да можем да прославим в нея Твоите велики дела * и неизказания Ти промисъл за нас, * които единомислено пеем: * Господи, слава на Тебе. (2)

Мъченическа: О, Господни мъченици, молим ви да се молите за нас на нашия Бог и да изпросите от Него изобилни милости за нашите души и очистване на многото ни прегрешения.

Стихири на праведния Лазар, самогласни, творение на император Лъв Мъдри, глас 6:

Господи, Който доброволно пожела да бъдеш положен в гроб, Ти поиска да видиш гроба на Лазар и запита: къде сте го положили? И като научи това, което не Ти беше неизвестно, извика към Твоя възлюбен приятел: Лазаре, излез вън! И бездиханният послуша Тебе, Даряващия го с дихание и Спасителя на нашите души. (2)

Господи, Ти дойде на гроба на четиридневния Лазар и проливайки сълзи за него, въздигна четиридневния мъртвец, о, животворен житен Клас, и така смъртта бе вързана от Твоя глас, а гробните повивки се развързаха от Твоите ръце. Тогава множеството Твои ученици се изпълни с радост и с един гласна викна: благословен Си, Спасителю, помилвай ни. (2)

Господи, Твоят глас разруши царството на ада и властната Ти дума въздигна от гроба онзи, който беше мъртъв вече четири дни, и така Лазар стана първи плод на спасителното преобразяване на света. Всичко за Тебе е възможно, Владико и Царю на всички, дай на Твоите раби опрощение и велика милост.

Господи, искайки да увериш Своите ученици във възкресението Ти от мъртвите, дойде на Лазаровия гроб и като го повика по име, опустоши се адът и отпусна четиридневния мъртвец, който викаше към Тебе: благословен Господи, слава Тебе.

Господи, като взе Своите ученици, Ти дойде във Витания, за да въздигнеш Лазаря: и просълзи се за него по закона на човешкото Си естество, но като Бог въздигна четиридневния мъртвец, а той към Тебе викна, Спасе: благословен Господи, слава Тебе.

Слава, глас 8: Застанал пред гроба на Лазар, Спасителю наш, * Ти извика мъртвия и го вдигна като от сън. * Той отърси се от тлението чрез нетленното Ти разпореждане * и по думата Ти излезе вън, обвит в погребалните повивки. * Всичко за Тебе е възможно, всичко на Тебе служи,  Човеколюбче, * всичко Ти се подчинява, * Спасителю наш, слава на Тебе.

И ныне, глас 8: Като завършихме душеполезната Четиридесетница, нека викнем: * Радвай се, граде Витания, отечество на Лазар. * Радвайте се, Марто и Марийо, негови сестри. * Утре Христос ще дойде, за да оживи мъртвия ви брат чрез Своето слово. * Чувайки гласа Му, горчивият и ненаситен ад * ще се разтрепери в страх и ще застене с висок глас * и ще отпусне Лазар, увит в погребалните повивки. * Удивени от чудото, еврейските множества * ще дойдат да посрещнат Христа  с палмови листа и клонки; * и въпреки че бащите им ще Го гледат с презрение, * децата ще Му запеят похвала: * „Благословен е Идещият в Името Господне, Царят Израйлев”.

Вход. Свете тихий:

Прокимен, глас 6: Нашата помощ е в Името на Господа, Който сътвори небето и земята. Стих: Ако Господ не беше в нас, нека каже сега Израил.

Из книга Битие чтение

Йаков свърши завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ. Иосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува.  И заповяда Иосиф на своите слуги-лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля. И стори той четирийсет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране, и оплакваха го египтяни седемдесет дена. И когато изминаха дните на плач за него, Иосиф рече на фараоновите придворни, думайки: ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона тъй: баща ми ме закле, като рече: ето, умирам; в моя гроб, що съм си изкопал в Ханаанската земя, там ме погреби. И сега бих искал да ида да погреба баща си и да се върна. Иосифовите думи предадоха на фараона. А фараонът отговори: иди погреби баща си, както те е заклел. Тогава Иосиф отиде да погребе баща си. И с него отидоха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя, и цялата челяд на Иосифа, и братята му, и бащината му челяд. Само децата си и дребния и едрия си добитък оставиха в земя Гесем. С него също тръгнаха колесници и конници, тъй че дружината беше твърде голяма. И дойдоха до Горен-хаатад, при Иордан, и плакаха там с голям и твърде силен плач; и оплаква Иосиф баща си седем дена. Хананейци, жители на оная земя, като видяха тоя плач в Горен-хаатад, казаха: голям е тоя плач у египтяните! Затова нарекоха това място с име: Египетски плач при Иордан. И сториха синовете на Иакова с него тъй, както им бе заповядал; отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махпела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрона. След като погреба баща си, Иосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му. Като видяха братята Иосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Иосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили? И пратиха те да кажат на Иосифа: баща ти пред смъртта си завеща и каза: тъй кажете на Иосифа: прости на братята си вината и греха им, понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог. Иосиф плака, когато му говореха това. Дойдоха и самите му братя, паднаха пред лицето му и казаха: ето, твои роби сме. Отговори Иосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога. Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде; затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце. И живя Иосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Иосиф живя всичко сто и десет години. И видя Иосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете. Тогава Иосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова. Па закле Иосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука. Иосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет.

Прокимен, глас 4: Надяващите се на Господа са като планина Сион, навеки не ще се поклатят. Стих: Защото няма да остави Господ жезъла на грешниците върху жребия на праведните.

Паримия от Притчи Соломонови 31:8–32

Синко, отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци. Отваряй устата си за правосъдие и за делото на сиромаха и немотния. Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер; сърцето на мъжа й е уверено в нея, и той не ще остане без печалба; тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си. Набавя си вълна и лен, и на радо сърце работи с ръцете си. Тя, както търговските кораби, отдалеч си набавя храна. Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си. Намисли си за нива, и придобива я; от плода на ръцете си насажда лозе. Препасва със сила кръста си и укрепва мишците си. Тя чувства, че занятието й е добро, и светилото й не гасне нощем. Протяга ръце към хурката, и пръстите й се хващат за вретеното. Шепата си на сиромах отваря, и ръката си на нужделив подава. Не се бои от студ за челядта си, защото цялата й челяд е облечена с двойни дрехи. Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло. Мъжът й е известен при портите, кога седи със старейшините на страната. Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци. Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето. С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика й. Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността. Стават децата и я облажават, - мъжът, и той я хвали: "много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички". Миловидността е примамлива и хубостта - суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала. Дайте й от плода на нейните ръце, и нека делата й я прославят при портите.

И нататък по реда на Преждеосвещената Литургия.

Ако поради някаква причина не се отслужва такава, на Господи воззвах се поставят 6 стихири – на праведния Лазар от имп. Лъв Мъдри на глас 6, като повтаряме първата.

Слава, и ныне, глас 8: Застанал пред гроба на Лазар…

След прокимените и паримиите, на стиховните, самогласната стихира от Триода, глас 8 (два пъти) и мъченическата.

Слава, и ныне: Като завършихме душеполезната Четиридесетница…

Тропар, глас 1:

Уверявайки ни в общото възкресение на мъртвите, преди Твоите страдания Ти въздигна от мъртвите Лазар, Христе Боже. Затова и ние като деца, носещи знаците на победата, на Теб – Победителя на смъртта, пеем: „Осанна във висините, благословен идещия в името Господне!”.

На великото повечерие

Канон на св. прав. Лазар, творение на св. Андрей Критски, глас 1*

Песен 1

Ирмос: Победна песен да запеем всички за Бога, Който сътвори дивни чудеса със силна ръка и спаси Израиля, защото Се прослави.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Спасителю мой, Ти възкреси Лазар, четиридневния мъртвец, освободи го от тлението с Твоята силна ръка и прояви Своята власт като Всесилен.

Като извика Лазар от гроба, веднага Ти го възкреси, а адът долу горко ридаеше и стенейки трепереше от Твоята власт, Спасителю.

Ти Се просълзи за Лазар, Господи, показвайки истинността на Твоето въплъщение и макар да Си Бог по естество, по природа стана и Човек като нас.

Ти прекрати сълзите на Марта и Мария, Господи, като възкреси Лазаря от мъртвите, Спасителю, и вдъхвайки в мъртвия животворен дъх, Своята власт прояви.

По законите на човешката природа, Владико, Ти попита къде е положен Лазар, показвайки на всички, Спасе, че наистина Си дошъл при нас като Човек.

Като повика Лазар от гроба, Ти счупи решетките на ада и разтресе властта на врага; и преди разпятието Ти, накара го от Тебе да трепери, Спасителю единствен.

Ти като Бог дойде при Лазар, вързан в плен от ада, Владико всесилни, и от оковите му го освободи, защото всичко на Твоята заповед се подчинява,.

Слава: Да прославим Отца, Сина и Духа, неразделната Троица в една природа, и с ангелите да Я прославим като един несъздаден Бог.

И ныне, Богородичен: Дево Майко, оставайки девица, Ти роди Създателя на природата от Светия Дух, по благоволението на Отца; и без изменение или смесване Той стана като нас.

Песен 2

Ирмос: Внимавай, небе, ще заговоря и ще възпея Христа, единствения Човеколюбец.

Слава на Тебе, Който Сам извика четиридневния мъртвец от гроба и възкреси Лазар, своя приятел.

Безжизненият чу гласа Ти и веднага от мъртвите възкръсна като прие дихание, прославяйки Те, Господи.

Приел повелението на Твоя живоносен глас, Спасе мой, смърдящият Лазар стана от гроба.

Просълзи Се за приятеля Си Лазар, Спасе мой, уверявайки ни, че носиш нашето естество, и  го възкреси.

Адът затрепери като видя обвития в погребални повивки Лазар, който побърза веднага да се върне към живота, щом чу Твоя глас.

Евреите се изумиха, Спасе, когато Ти повика и възкреси с дума смърдящия Лазар.

Дворците на ада се разтърсиха, когато в дълбините му Лазар отново започна да диша, веднага съживен от Твоя глас.

Песен 3

Ирмос: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла; това е Камъкът, върху който Христос утвърди Църквата, която изкупи измежду народите.

О, странно и преславно чудо! Въпреки че знаеше отговора, но сякаш в неведение, Създателят на всички попита: къде лежи оня, когото оплаквате? Къде е погребан Лазар, когото скоро Аз заради вас ще възкреся жив от мъртвите.

Иисус заповяда да отместят камъка, с който бяха те покрили, когато те погребваха, и те възкреси веднага, като ти извика: Лазаре, стани, дойди при Мене, за да се уплаши адът от твоя глас.

Марта и Мария, Господи, извикаха с плач: „Ето, онзи, когото обичаш, от четири дни е мъртъв и мирише; ако Ти беше тук, Лазар нямаше да умре.“ Но като присъстващ навсякъде, Ти веднага го повика и го възкреси.

Проливаше сълзи за приятеля Си заради домостроителството, Спасе, показвайки плътта, която Ти от нас прие - истинска по същност, а не привидна, съединена с Тебе; и като го повика веднага Ти го възкреси, бидейки Бог Човеколюбец.

Горко ми! Сега напълно съм унищожен - извика адът и тъй заговори на смъртта: ето Назарянинът разтърси долния свят и, разсичайки моята утроба, извика бездиханния мъртвец и го въздигна.

Къде е еврейското безумие? Къде е тяхното неверие? Докога ще бъдете заблудени? Докога,  незаконни синове? Виждате умрелия, който излиза при прозвучаването на гласа, и пак не вярвате в Христа. Наистина всички вие сте синове на тъмнината.

Слава: Признавам Те като Един от Троицата, макар да Си Се въплътил, и Те славя като Един единствен Син, Който безсеменно взе плът от Богородица и Се прославя с Отца и с Духа.

И ныне, Богородичен: Странна и страшна гледка, предвидяна от пророците, провъзгласили истината: Дева Богородица безсеменно зачена и роди нетленно Бога, оставайки чиста и след раждането.

Песен 4

Ирмос: Слънцето се издигна и луната застана в своя чин, а Ти, Дълготърпеливи, на Кръста бе въздигнат и върху него Своята Църква утвърди.

Господи, Ти Се просълзи за Лазар, показвайки, че Си човек, Владико, и възкреси мъртвия, показвайки на народите, че Си Божият Син.

Бездиханният чу заповедта: „Излез вън, Лазаре“, и повит с погребални пелени, той веднага скочи, Благий, показвайки Твоята сила.

Христе Боже, Ти спря сълзите на Марта и Мария, извиквайки Лазаря с Твоята власт, въздигнал Си го с гласа Си и той Ти се поклони.

Като човек, Ти проля сълзи за Лазар; като Бог, Ти го възкреси. Ти попита: „Къде е погребан четиридневния?“, уверявайки ни в Твоето въплъщение, Благий.

Като пожела, Благий, да откриеш на ада знаците на Твоето страдание и на Твоя Кръст, Ти разкъса ненаситната му утроба и като Бог възкреси четиридневния.

Кой е виждал или чувал за човек вече вонящ, да бъде възкресен от мъртвите? Илия и Елисей възкресяваха мъртъвци, но не от гроба или четири дни след смъртта.

Господи, възпяваме Твоята сила; Христе, възпяваме Твоите страдания, защото като добър, Ти направи чудо; а тях Ти като човек прие с желание за нашето спасение.

Ти си Бог и човек, показвайки чрез Твоите действия истинската същност на двете Твои естества и в плът при гроба Си дошъл, о, Слове, и като Бог възкресил Си мъртвия от четири дни.

Евреите се изумиха, когато видяха мъртвия Лазар от гроба да се вдига при Твоя глас, Владико, и все пак не повярваха на Твоите чудеса.

Слава: Безначално възсиял Си от Своя Отец като Един от Троицата, Спасителю, а във времето произлезе от девическата утроба чрез Духа, приемайки плът, Свръхсъщностни.

И ныне, Богородичен: Зачеването на Богородица е безсеменно, а раждането - без болка и без тление, защото Бог, Който чудно и двете извърши, смири Сам Себе Си, за да Се съедини с нас.

Песен 5

Ирмос: Твоя мир ни дай, Сине Божи, защото друг бог освен Тебе не познаваме и призоваваме Твоето име, защото Ти Си Бог на живите и мъртвите.

Господи, като Живот и истинска Светлина, Ти призова Лазар и го възкреси, показвайки Се на всички като силен Бог на живите и мъртвите.

Адът, приел мнозина, не можеше да се противопостави на Твоята непоносима заповед, Иисусе, и треперейки, предаде Лазар, от четири дни мъртъв, но оживен от Твоя глас.

Съединявайки пръстта с духа, Слове, чрез Твоята дума в древност Ти чрез Духа глината одушеви; и сега, чрез дума, възкреси Твоя приятел от тлението и преизподнята.

На Твоята заповед, Господи, да устои не може никой; защото когато мъртвия Лазар си извикал, макар и бездиханен, той е станал, и вързан, започнал е да ходи.

О, безумие юдейско! О, слепота на врага! Кой е виждал мъртвец да става от гроба? Някога Илия е възкресявал, но не от гроба или мъртви от четири дни.

Непобедими, Дълготърпеливи, Ти правиш всичко заради нас като Бог и страдаш като човек. Направи ни всички участници в Твоето Царство, по молитвите на Лазар.

Слава: Троице пребезначална, съ-безначална и равна по чест, Отче Вседържителю, Сине и Свети Душе, Единице Свята и Триипостасна, спаси нас, потомците на Адам, които с вяра Те възпяваме.

И ныне, Богородичен: Твоята пречиста утроба беше осветена, Чиста, от Пребожествения, Който прие от нея плът: Той е покланяем като Един от Троицата, Слово от Отца и един Бог с Духа.

Песен 6

Ирмос: Ти ме хвърли, в дълбините на морското сърце, и ме спаси, Спасителю, от робството на смъртта и развърза връзките на моите прегрешения.

Ти знаеш всичко, но все пак попита: „Къде е?“. Като човек по природа, Ти Се просълзи, Спасителю, и ме вдигна от мъртвите с повелението Си.

Ти ме повика от преизподния ад, Спасителю - викна Лазар към Тебе, Разрушителю на ада - и ме вдигна от мъртвите с повелението Си.

Облякъл Си ме в тяло от глина, Спасе, и Си ми вдъхнал живот и видях светлината Ти; и ме вдигна от мъртвите с повелението Си.

Вдъхнал Си живот в бездиханната ми плът и Си я стегнал със сухожилия и кости, Спасе, и ме вдигна от мъртвите с повелението Си.

Разкъсал Си всеядния корем на ада и от него ме изтръгна, Спасе, с Твоята власт; и ме вдигна от мъртвите с повелението Си.

Облечен Си изцяло в човешкото ми естество, Спасителю, и запази чиста пречистата утроба, от която излезе в плът, бидейки Един от Троицата.

Слава, Троичен: Троице Свята, прославям Твоето добросърдечие и с ангелите пея трисветата песен: помилвай душите на нас, които Те възпяваме.

И ныне, Богородичен: Наистина преславно чудо: в пречистата Ти утроба влезе Словото, като я запази пак чиста и след раждането, Богородителко.

Песен 7

Ирмос: Огънят, Спасителю, не докосна, нито смути Твоите младежи в пещта. Тогава в един глас тримата пееха и благославяха, казвайки: благословен Си, Боже на нашите отци.

Над мъртвеца Ти Се просълзи, Спасителю, Човеколюбче, показвайки така на всички народи, че като Бог Си станал човек заради нас, и доброволно проливайки сълзи, яви ни образа на Твоята любов сърдечна.

Когато четиридневния Лазар чу долу Твоя глас, Спасителю, той стана и Те възпя, като извика радостно на глас: Ти Си моят Бог и Създател; на Тебе се покланям и възпявам Възкресилия ме.

Макар и да лежа в окови, – извика Лазар отдолу към Избавителя си, – никак няма да остана в утробата на ада, ако Ти само извикаш „Лазаре, излез вън“, защото Ти Си моята светлина и живот.

Моля те, Лазаре - рече адът, стани, бързо излез от килиите ми и си върви. По-добре е да плача горко за загубата на един, отколкото за всички, които преди погълнах алчно.

Защо се бавиш, Лазаре? - казва адът. - Твоят Приятел стои и те зове: „Излез вън!“. Излизай тогава, та и аз също да почувствам облекчение, защото откакто те погълнах, от всяка друга храна ми се повръща.

Лазаре, защо не станеш бързо? – извика отдолу адът, плачейки. - Защо възкръснал не бягаш от тук? Да не би Христос да ми отнеме и останалите, след като те възкреси?

Достоен си за удивление, Владико Христе, заради многото чудеса, които Си извършил, защото даде светлина на слепите и отвори ушите на глухите с дума, и призовавайки Твоя приятел Лазар, като Бог го възкреси от мъртвите.

Слава, Троичен: Да възпеем Троицата, прославяйки безначалния Отец, и Сина, и Духа на правдата, една единствена Същност, Която възпяваме с тройна песен: Свят, Свят, Свят Си Ти, Троице.

И ныне, Богородичен: Славим Те, Христе, като Един от Троицата. Без да Се променяш, Ти Се въплъти от Девата и всичко претърпя като човек, Иисусе, но, макар и съединен с нас, Ти не отстъпи от естеството на Отца.

Песен 8

Ирмос: О, небе на небесата и води, които сте над небесата, благославяйте, възпявайте Господа, и Го превъзнасяйте во веки.

Творецът и Владетелят на всичко във Витания дойде по милосърдието си Лазаря да възкреси.

Мъртъв от четири дни и вече смърдящ, обвит в гробни пелени, дъх пое бездиханният по Твоя призив, Господи.

Виждайки как при Твоят глас мъртвият възкръсва, о, Христе, иудеите пламнаха от ярост.

О, иудеи, макар да сте около Светлината, оставате си помрачени. Защо не вярвате в Лазаревото възкресение, дело на Христа?

Да се радва Сион и да възпява Животодателя, Който със словото Си възкреси Лазаря от гроба.

Небесните войнства и земният род Те възпяха, Спасе мой, когато Ти въздигна Лазар.

Слава: Славословя и възпявам Отца, Сина, и Духа, и с незамлъкващ глас зова: Трисветий Боже, слава на Тебе.

И ныне, Богородичен: Благославям и се покланям на Тебе, Родения от Девата, Който никога не Се разлъчи от Престола на святата Ти слава.

Песен 9

Ирмос: Богът Израилев показа сила с мишцата Си, свали силни от престоли и въздигна смирени; така ни посети Изток свише и насочи нозете ни в пътя на мира.

Нека Витания с нас чудото възпява, защото в нея Създателят заплака по закона на естеството на плътта, възкресявайки Лазаря и въздигайки мъртвеца, Той прекрати сълзите на Марта и обърна в радост плача на Мария.

За да дадеш уверение за Твоето Възкресение, Слове, Ти извика Лазаря от гроба и го въздигна като Бог, за да покажеш на народите, че Си наистина Богочовек, въздигащ храма на Своето тяло.

Разтърсвайки портите и железните решетки, Ти изплаши ада с гласа Си; и веднага адът и смъртта се изпълниха със страх, Спасителю, виждайки Лазар, техния затворник, одушевен по думата Ти и възкръснал.

Всички бяха в ужас като Те видяха, Спасе, да плачеш над мъртвия Лазар и си рекоха: гледай колко го е обичал. И веднага като го повика, стана бездиханният, освободен от тлението.

Стресоха се портите, решетките се счупиха, разхлабиха се въжетата на мъртвия, когато Христос заговори в сила, а адът простена, ридаейки горчиво и извика с глас: горко ми, какъв и откъде е този глас, който оживява мъртвите?

Стани оттук, послушай гласа, защото Приятелят ти навън те вика. Това е Същият, Който някога възкресяваше мъртвите. Илия, заедно с Елисей възкресяваха мъртъвци, но чрез тях говореше и действаше Той.

Възпяваме Твоята непобедима сила, Слове, защото като Създател на всички възкреси от преизподнята мъртвия с костите и сухожилията му по думата Си, Спасе, както възкреси и носения на одър син на вдовицата.

Слава: Троице всесвята, Отче, безначални Боже, съ-безначални Сине и божествено Слово, Утешителю благий, Божи Свети Душе, Трислънчева Светлина, единоприродно Същество, единствен Боже и Господи, смили Се над света.

И ныне, Богородичен: Всичко с премъдрост Си направил, о, Иисусе, и изцяло Се облече в мен от Девата, пребъдвайки винаги в недрата на Отца; Ти, Който изпрати Светия Твой Дух върху Своето стадо, осени ни като Бог.

Вместо Достойно, ирмоса на 9-та песен.

* Взет от тук, с лека редакция