Синаксар за светата Велика Събота

Стих: Напразно пазиш гроба запечатан с печат, страже, защото в него вече Го няма Оня, Който Сам на всички дарува живот.

 

В Светата и Велика Събота празнуваме погребението на божественото тяло и слизането в ада на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос, чрез което нашият род, призован от тлението, премина към вечния живот.

Светата Четиридесетница превъзхожда всички останали дни от годината; но по-голяма от нея е Великата седмица, а от дните на Великата седмица най-велик е този — великата и Света Събота. Тази седмица се нарича Велика не защото дните или часовете й са по-дълги от обикновените, а защото през нея, и особено днес, бяха извършени велики, естеството превъзхождащи чудеса и неизказани дела на нашия Спасител.

Защото, както при първото сътворяване на света Бог, след като извърши всичко и накрая - в шестия ден - създаде най-главното, тоест човека, в седмия ден си почина от всички Свои дела и го освети, наричайки го „събота“ (което означава „упокоение“), така и при съзиждането на духовния свят, след като извърши всичко съвършено и в шестия ден отново пресътвори падналия човек и го обнови чрез Животворящия Кръст и Своята смърт, в този, седми ден, Той се упокои с пълно упокоение от делата - заспал с естествения за всяко живо същество и спасителен за нас сън.

И тъй, като слезе с плътта в гроба, Божието Слово слиза и в ада с непорочната и божествена Негова душа, която чрез смъртта се отдели от тялото. И тази душа Той предаде в ръцете на Отца, на Когото - макар Той да не изискваше - принесе и Своята Кръв, станала наше изкупление.

А душата на Господа не бе задържана в ада, както душите на другите светии, защото тя никога не бе имала никакво участие - както другите - в проклятието на нашите прародители. Но нашият враг дяволът, макар да владееше нас, не можа да получи власт над Неговата Кръв, с която сме изкупени. И как би могъл грабителят - дявол да завладее не само онова, което е от Бога, но и е Самият Бог?

Все пак, нашият Господ Иисус Христос пребиваваше в гроба по плът и с божествената Си природа, която е неразделно съединена с плътта. Той беше и с разбойника в рая; беше, както е казано, и в ада с обожената Си душа; и свръх всяко естество в същото време седеше като безпределен Бог на Престола заедно с Отца и Духа. Той бе навсякъде и нищо от Неговото божествено естество не пострада нито в гроба, нито на Кръста.

Тялото на Господа претърпя тлението, което е разделяне на душата и тялото, но никакво разрушение не се случи в него - нито разложение на плътта, нито унищожаване на членовете.

А Йосиф, като сне от Кръста пречистото тяло на Господа, го положи в нов гроб, който беше наблизо в Йерусалим, в градината, и постави при входа много голям камък. А след като мина петъкът, юдеите, като дойдоха при Пилат, казаха: „Господарю! Спомнихме си, че онзи измамник, още докато беше жив, каза: след три дни ще възкръсна (Мат. 27:63). Струва ни се добре, ако ти със своята власт заповядаш на стража да пази гроба.“

Но ако Той е измамник, що ви е грижа за думите Му, изречени приживе? Нали Иисус, по общо признание, е умрял! И кога Той е казал: „Ще възкръсна“? Може би иудеите изведоха това от Неговото посочване на пророк Йона. Но неразумието им е явно: защото ако гробът бъде пазен, тогава и тялото няма да бъде откраднато.

Колко неразумни са иудеите! Защото не разбираха, че трудейки се уж за своя полза, на дело действаха против самите себе си. И ето - щом Пилат заповяда, те обезопасиха гроба с воинска стража и с надежден печат. Внимавайте, християни, и разберете, че всичко, което онези неблагодарници извършиха, беше напълно противно на собственото им желание. Защото същите онези стражи, които поставиха да пазят Гроба, станаха по-късно свидетели на Христовото Възкресение.

А адът отсега нататък се свива и трепери, усещайки, че е поразен от сила най-могъща и непобедима. Затова, след като неправедно погълна Христа - най-твърдия и краеъгълен Камък - след малко ще изхвърли и всички онези, които от началото бе погълнал и с които бе напълнил ненаситната си утроба.

По Твоето неизказано снизхождение, Христе Боже наш, помилвай ни. Амин.