Синаксар в светия и велик Петък

 Стихове:

- за Разпятието: Жив Си като Бог и все пак издъхна на дървото, о, Мъртвецо гол, Слове на живия Бог.

- за благоразумния разбойник: Разбойникът отвори затворените порти на Едем, като постави ключа: „Помени ме“.

 

В Светия и Велик Петък възпоменаваме светите, спасителни и страшни Страдания на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос: оплюванията, плесниците, ударите по лицето, хулите, подигравките, багреницата, тръста, гъбата, оцета, гвоздеите, копието и — над всичко това — Кръста и смъртта, които Той доброволно прие заради нас; както и спасителното изповядване на разпнатия с Него благоразумен разбойник.

Щом нашият Господ бе предаден - продаден от приятеля и ученика за тридесет сребърника - доведоха Го най-напред при първосвещеника Анна. А той изпрати Христа при Каиафа, където Той, оплюван, бит по лицето, подложен на поругание и присмех, чу думите: „Проречи ни, Христе, кой Те удари?“ (Мат. 26:68). Там дойдоха и лъжесвидетели, които твърдяха, че Той казал: „Разрушете този храм и в три дни ще го въздигна“ (Йоан 2:19), и че се наричал Син Божи; поради което първосвещеникът, уж не понасяйки хулата, раздра дрехите си.

На сутринта Го отведоха при Пилат, в преторията, но самите те, както казва евангелистът, не влязоха там, за да не се осквернят, та да могат да ядат Пасхата (Йоан 18:28). „Пасха“ той нарича целия празник, който тогава, както се вижда, вече бил настъпил. Христос обаче я извърши ден по-рано, желаейки да бъде принесен в жертва едновременно със законната пасха - тоест в петък.

Пилат, като излезе, попита в какво Го обвиняват; и, понеже не намери в обвиненията нищо, съответстващо на римския закон, изпрати Христа при Каиафа, а той - отново при Пилат, понеже се домогваше до Неговото убиване. Пилат им каза: „Вземете Го вие и Го разпнете, и по вашия закон Го съдете“ (Йоан 18:31; 19:6). А те отговориха: На нас не е позволено да предаваме никого на смърт (Йоан 18:31), като подстрекаваха Пилат да Го разпъне.

И ето, Пилат запита Христа: „Ти ли си Царят Иудейски?“ (Мат. 27:11). А Христос призна Себе Си за Цар, но вечен, защото рече: „Моето царство не е от този свят“ (Йоан 18:36). Пилат, желаейки да Го освободи, първом заяви на иудеите, че не намира в Него никаква вина. Позова се и на обичая да се освобождава по един затворник на празника, но Варава им се оказа по-угоден от Христа.

Пилат, угаждайки на иудеите, след като подложи Иисуса на бичуване, Го изведе пред народа, придружен от войници, облечен в багреница, с трънен венец и тръст в дясната ръка, търпящ подигравките на войниците, които викаха: „Радвай се, Царю иудейски!“ (Йоан 19:3). Но след като така се поругаха над Христа, Пилат отново заяви: „Не намирам в Него нищо достойно за смърт“ (срв. Лука 23:22).

А те отговориха: „Ние ще Го накажем, защото Той се нарича Син Божи“. И докато всичко това се говореше, Иисус мълчеше, а народът крещеше към Пилат: „Разпни, разпни Го!“ (Лука 23:21), понеже враговете желаеха да Го предадат на позорна смърт, за да заличат добрата памет за Него.

Пилат, сякаш увещавайки ги, попита: „Вашия Цар ли да разпна?“ (Йоан 19:15). А те отговориха, че нямат друг цар освен кесаря. И понеже, споменавайки за богохулство, нищо не постигнаха, отново се позоваха на кесаря, за да утолят безумието си, и извикаха: „Всеки, който прави себе си цар, е противник на кесаря“ (Йоан 19:12).

Междувременно жената на Пилат, уплашена от страшни съновидения, му изпрати да кажат: „Не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес много пострадах заради Него“ (срв. Мат. 27:19). И той, като си уми ръцете, сякаш свали от себе си вината за Христовата кръв. А народът крещеше: „Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни“ (Мат. 27:25) и „ако Го пуснеш, не си приятел на кесаря“ (срв. Йоан 19:12).

И тъй, като върза Христа, макар твърдо да знаеше, че е невинен, Пилат Го предаде на разпятие, а Варава освободи. Като видя това, Иуда хвърли сребърниците, излезе и, отдалечавайки се, умъртви се чрез обесване; а после се пръсна, понеже се беше подул до крайност.

И тъй, войниците, като нанесоха на Христа оскърбление, удряйки Го с тръст по главата, възложиха върху Него Кръста; а после, като принудиха и Симон Киринееца да носи Кръста, Го подкараха напред. И като дойдоха около третия час на Лобното място, там Го разпънаха, като окачиха от двете Му страни двама разбойници, за да бъде и Той причислен към злодеите.

Дрехите Му, понеже бяха бедни, войниците разделиха помежду си, а за Неговата изтъкана риза хвърлиха жребий, престъпвайки всяка мярка на безчиние. И не само това, но и стоящите при Кръста се присмиваха, казвайки: „Ей, Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш! Спаси Себе Си!“ (Марк 15:29–30). И още: „Други спасяваше, а Себе Си не може да спаси“ (Марк 15:31). И още: „Царят Израилев - нека слезе сега от Кръста, за да видим и да повярваме!“ (Марк 15:32).

Но ако говореха искрено, подобаваше им без колебание да се присъединят към Него, защото Той откриваше Себе Си като Цар - не само на Израиля, но и на целия свят.

И наистина, какво означаваше тричасовото затъмнение на слънцето, и то посред ден, за да стане случилото се явно за всички? Какво означаваше трусът на земята, или разпукването на камъните, изобличаващо закоравялостта на иудеите? Или възкресението на много тела за уверение на всички в общото възкресение и за явяване силата на Страдалеца? Или раздраната храмова завеса - сякаш самият храм негодуваше, задето Прославяният в него страда, и откриваше на мнозина онова, което преди бе невидимо?

Христос, както казва божественият Марк, бе разпнат в третия час. А от шестия до деветия час настана тъмнина; тогава Лонгин стотникът, виждайки необикновените неща и особено помръкналото слънце, силно възкликна: „Наистина Този е бил Син Божи“ (Мат. 27:54). От двамата разбойници, разпнати до Него, единият се присмиваше на Иисуса, а другият, укорявайки го строго, му забраняваше, и изповяда Христа като Син Божи. И Спасителят, възнаграждавайки го за вярата, му обеща пребиваване с Него в рая.

И тъй, след като завършиха всички поругания над Христа, Пилат написа над Него надпис, който гласеше: „Иисус Назарянин, Цар Иудейски“. И макар юдеите да настояваха да напише друго, уж че Сам Иисус казал това за Себе Си, Пилат отвърна: „Каквото писах, писах“ (Йоан 19:22).

После, когато Спасителят възкликна: „Жаден съм!“, Му поднесоха исоп, напоен с оцет. И като каза: „Свърши се!“, Той наведе глава и предаде дух (срв. Йоан 19:30).

Когато всички се разотидоха, при Кръста дойдоха Неговата Майка и сестра Й — Мария Клеопова (която Йаков роди за бездетния Клеопа), както и Йоан, любимият Му ученик. А безумните иудеи, недоволни само от зрелището на телата на кръста, помолиха Пилат - понеже беше великият ден на Пасхата и петък - да бъдат строшени пищялите на осъдените, за да настъпи по-скоро смъртта. И на двамата разбойници строшиха пищялите, понеже бяха още живи; но като дойдоха при Иисуса и видяха, че Той вече е умрял, се въздържаха.

И ето, един от войниците, за да угоди на безумните иудеи, прободе с копие Христа в реброто от дясната Му страна, и веднага изтекоха кръв и вода: първото - понеже Той е човек, второто — понеже е повече от човек. Или иначе: кръвта изтече за нашето приобщаване към светинята на Божество, а водата — за нашето кръщение. Този наистина двуструен извор съдържа в себе си тайнството, установено заради нас.

Това засвидетелства и Йоан, който беше очевидец, и свидетелството му е истинно, понеже пише като човек, който е присъствал и със собствените си очи е видял. А ако бе имал намерение да лъже, не би написал нещо, което би могло да изглежда като унижение за Учителя. Казват, че именно той, присъствайки тогава на мястото на екзекуцията, е приел в съд Божествената и Пресвета Кръв, изтекла от животворящото ребро.

И ето, след като се извършиха тези събития, превъзхождащи естеството, когато се приближи вечерта, дойде Йосиф от Ариматея - по-рано таен, както и другите, ученик - и като влезе с дързновение при Пилат, който му беше познат, поиска тялото на Иисуса; и Пилат му позволи да го вземе. И Йосиф, като сне тялото от Кръста, го положи с всяко благоговение.

Щом настъпи нощта, дойде Никодим, носейки смирна и алое — някаква смес, приготвена набързо за този час. И като обвиха тялото в плащаница, както беше обичай у иудеите, го положиха наблизо в гроб, издялан във вътрешността на скала, който принадлежеше на Йосиф, за да не бъде възкресението на Христа приписано на някой друг.

А за сместа от алое и смирна, по природа лепкава, евангелистът споменава, за да не би, като видят плащаницата и повивката, оставени в гроба, да помислят, че Христос е бил откраднат. И наистина, как би могло да стане това, когато е невъзможно да се отделят тези вещества, така здраво прилепнали към плътта?

Така всичко това, чудесно извършило се през целия петъчен ден, богоносните отци ни заповядаха да възпоменаваме със съкрушение и умиление на сърцето.

И тъй, подобава да знаем, че Господ бе разпнат в шестия ден от седмицата, тоест в петък, защото в шестия ден първоначално бе сътворен човекът. А на Кръста бе повесен в шестия час на деня, понеже в същия този час, както се казва, Адам простря ръце, докосна се до забраненото дърво и умря. Защото подобаваше той да бъде възсъздаден в същия час, в който бе съкрушен.

Погребението в градина бе затова, че и Адам в градина падна. Горчивото питие на Кръста изобразяваше вкусването от забранения плод; поруганието - нашата загубена чест; тръненият венец - премахването на проклятието; багреницата - нашето царско облекло вместо кожените дрехи; гвоздеите - пълното обезсилване на нашия грях; Кръстът - дървото в рая.

Прободеното ребро изобразява Адамовото ребро, от което бе създадена Ева, чрез която стана престъпването на заповедта. Копието отвръща от нас огнения меч. Водата, изтекла от реброто, е образ на Кръщението; а кръвта и тръста - че чрез тях, като с червен царски надпис, Господ ни дарува като Цар нашето древно отечество.

Твърдят, че черепът на Адам се е намирал там, където и Христос - Главата на всички - бе разпнат, и затова бил облян с изтеклата Христова кръв. А мястото се нарича Лобно, защото челната кост на Адамовата глава, откъснала се от земята при потопа, единствена се носела по водата като някакъв видим знак. От почит към праотеца, Соломон, с ръцете на цялото си войнство, покрил това място с множество камъни; поради това то било наречено Литостротон, или „каменно постлано“.

Някои светии казват още, че според предание сам Адам бил погребан там от ангел. Но където е трупът, там се явява и орелът (срв. Мат. 24:28) — Христос, вечният Цар, Новият Адам, Който изцелява стария Адам, паднал чрез дървото, отново чрез Дърво.

По Твоето свръхестествено и безмерно добросърдечие към нас, Христе Боже, помилвай ни. Амин.