Страстна седмица. Велики петък

 Привечер на Велики Четвъртък – Малко повечерие с трипеснец на преп. Андрей Критски, глас 8. Ирмосите по два пъти.

Песен 5

Ирмос: Разпръсни мрака на моята душа, Светодавче Христе Боже, Който разпръсна първоначалната тъмнина на бездната, и ми дарувай светлината на Твоите повеления, Слове, та станал рано да Те славя. (2)

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Украси се вечерята и за Тебе пасха се приготви, както беше заръчал, о, Христе, но Иуда обмисляше как да Те продаде, и бидейки с Теб в горницата, като излезе вън, споразумя се за цената Ти според сребролюбието си.

Христос става от вечерята и се препасва с кърпа през кръста и доброволно свежда глава, а Петър вика: няма да измиеш нозете ми во веки, Творче мой, но все пак ги умий.

Приемайки като лъжлив ученик хляба в ръце, Иуда, с тях и продаването Ти извърши; и насочи към предателство нозете си, които Самият Ти уми и ги изтри с кърпата.

Иуда Ти даде лукава целувка със същите устни, с които недостойно се докосна до Твоето Тяло, Слове, казвайки: радвай Се, Учителю. Този, който Те целува и предава раб е на греха и е измамник.

Петър, като видя тогава ставащото, обзет от ужас, бе изобличен от въпроса на слугинята, и отрече се от Теб не само заради пророчеството Ти, Всезнаещ Господи, но и по своя воля.

Ударен с плесница е Създателят и творението потрепери от поругаването Му; Той доброволно ýдари приема с тръст и небесата се прекланят; оплюва се Съдията и всички земни основи се разклащат.

Слава: Увенчава Се с тръни Бог, Който украси цялата земя с цветя; и рани приема и дълготърпеливо търпи поругание; багреница на поругание носи, и всичко търпи, бидейки Бог, Който страда в Своята плът.

И ныне: Да възкликне Йоан, изказвайки с божествено учение Твоето въплъщение: Словото стана плът от Девата неизменно и остана Бог по естество, Какъвто беше, без да отстъпи от Отеческите недра.

Катавасия: ирмоса.

Песен 8

Ирмос: Ти, Който покриваш горните Си чертози с води, поставил Си пясъците за предел на морето и поддържаш всички неща, слънцето Те възпява, луната Те слави, всяко създание Ти принася песен като на свой Творец во веки. (2)

Иисусе, Който обличаш небесата с облаци и седиш на Престола на славата, царувайки с вечния Си Отец, Ти взе кърпа и, препасвайки се, уми нозете тленни, о, Слове, Който, макар и въплътен, целият Си всепоглъщащ Огън.

Като уми нозете на всички, Иисус отново седна и на учениците Си рече: знаете ли всички какво сега ви сторих? Дадох ви пример на смирение: оня, който иска да бъде пръв, нека доброволно бъде последен.

Чисти сте, но не всички, рече Христос, когато седеше с приятелите Си на вечерята. А те говореха един на друг, без да разберат думите Му, затова името на предателя после Той разкри.

Като каза това, Съдията на всички отиде с учениците Си към Елеонската планина и рече: елате да си идем оттук, защото бърза предателят вече; никой няма да Ми отнеме това, защото Аз доброволно желая да пострадам.

О, измамна целувка! Радвай се, Учителю, каза Иуда на Христа, и с тази дума Го предаде на заколение, защото бе дал такъв знак на беззаконниците: Онзи, Когото целуна, Той е, Когото обещах да ви предам.

Боже наш, Ти бе пленен от беззаконни човеци и никак не се съпротиви, нито извика, Агънче Божий, но всичко претърпя: да бъдеш разпитван, съден, удрян по лицето, вързан и отведен при Каиафа с мечове и тояги.

Да бъде разпнат, извикаха еврейските люде заедно със свещениците и книжниците. О, народ неверен! Какво зло е сторил Този, Който възкреси Лазар от гроба и откри път към спасение за всички?

Пред съда на Пилат беззаконният народ крещеше и викаше: разпни Го и ни пусни убиеца Варава, който окован лежи; а Оня Христос вземи и със злодеите Го разпни.

Припев: Благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.

О, неизказано смирение! О, неизразим съвет! Защото бидейки Огън, Ти уми нозете на предателя Си, Спасе, и като ги изтри, не го погълна с огън, но му даде Хляб на вечерята и го научи на тайнствената Твоя богослужба.

И ныне: О, нечувана вест! Бог стана Син на жена. Заченала без семе, Майката не позна мъж, а роденото е Бог. О, чудна вест! О, странно зачатие! О, нетленно раждане от Дева! Наистина всичко това превъзхожда всяко разбиране и знание.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се…

Катавасия: ирмоса.

Песен 9

Ирмос: Благословен да е Господ, Бог Израилев, Който въздигна за нас рог на спасение в дома на Своя отрок Давид, където Изтокът от висините ни посети и ни насочи по пътя на мира. (2)

Пак спите, рече Христос на учениците Си. Бдете, защото часът наближава; ставайте да вървим, приятели мои, ето, идва ученикът - предател с войници, за да Ме предаде на човекоубийците.

Твоята целувка е измамна, а прегръдката ти е горчива. На кого, измамнико, казваш: радвай се, Учителю? Христос на Юда дума: приятелю, защо си дошъл? Ако си дошъл да Ме целунеш, защо тогава носиш меч, намазан с мед?

По Своя воля Ти дойде като невинен пред Пилатовия съд, Христе, та от нашите дългове да ни избавиш; затова прие да пострадаш по плът, Благий, за да получим всички свобода.

О, дълбина на милосърдието! Как стои Огънят пред Пилат, който е като трева, тръстика и пръст? И не го поглъща с огъня на Своята божественост Христос, но като Човеколюбец по природа, търпеливо понася цялата му наглост.

Премахни Го, премахни, разпни Оногова, Когото наричат Христос, викаха към Пилат иудеите. А той, като си изми ръцете, взе перо и написа присъдата на Онзи, Който дарява безсмъртие на цялото човечество.

Беззаконниците, вдигайки смут пред Пилат, завикаха „премахни Го, премахни, разпни Христа“, искайки да Го убият като осъден. Но не възкреси ли Той мъртвите; нима не очисти прокажените, не изцели ли кръвоточивата жена и не изправи ли разслабения?

Та какво зло е сторил? Защо тъй яростно крещите: премахни Го, премахни, разпни Го? - рече Пилат на неблагодарния народ - Аз не намирам в Него вина. Но те горчиво викаха: премахни Го, премахни, разпни Спасителя на всички.

О, иудеи беззаконни! О, народе неразумен! Не помните ли колко чудеса на изцеление Христос извърши? Не разбирате ли Неговата божествена сила? Явно сте като бащите си, които преди вас не я разбраха.

Слава: Ти бе бичуван и предаден на Разпятие заради мене, Творче мой, за да извършиш посред земята моето спасение, да излееш живот за света и чрез Твоята честна Кръв да дариш безсмъртие на тия, които Те почитат.

И ныне: Твоята Агница, Владико, стоеше при Кръста и плачеше за Теб, Създателю на всичко, гледайки Твоето дълготърпение, защото по Своя воля Ти Се роди по плът и претърпя страданията с нея, за да спасиш света.

Катавасия: ирмоса.