Свети Никита бил родом от малкия скалист остров Нисирос, близо до Родос. Поради различни житейски трудности баща му приел исляма, а заедно с него и цялото семейство, включително и малкият Никита, който получил името Мехмед. След това семейството се преселило на остров Родос, където заживяло.
Малкият Мехмед бил усърден в мюсюлманската вяра, без да знае нищо за своето предишно християнско вероизповедание. Един ден, докато играел с турски деца, ги победил всички, с което предизвикал гнева на една туркиня. Тя го нахокала и го нарекла нечист. Това силно натъжило момчето и когато се прибрал у дома, се оплакал на майка си. Тогава тя му разказала всичко по ред и му открила, че първото му християнско име било Никита.
Подбуден от Светия Дух, Никита се обърнал с цялото си сърце към Христос. Макар да бил едва на четиринадесет години, той тайно напуснал семейството си, решен да пострада мъченически за Христа.
Светият мъченик най-напред отишъл в Новия манастир на остров Хиос, където се изповядал пред игумена и духовника. Като знак за завръщането му към християнската вяра те го помазали със свето миро, а скоро след това, по негово желание, го постригали за монах. Желанието му за мъченичество, което все повече пламвало в душата му, било укрепено с наставленията и съветите на много отците и подвижници на Хиос, които го изпратили към подвига с благословение.
Когато пристигнал в главния град на Хиос, наречен Хора, го срещнал един турски бирник и поискал да плати обичайния поголовен данък. Понеже Никита нямал пари, турците го задържали и отвели в тъмница. По пътя към затвора го срещнал негов познат – свещеникът Даниил, който го поздравил с турското му име Мехмед, учуден защо турците водят в затвора мюсюлманско момче. Никита веднага възразил защо го нарича с това име и му разказал как е попаднал в затвора.
Това чул турчинът, който го съпровождал (на име Кримлис), и веднага го отвел при турските аги и съдии. Но именно това желаел Христовият мъченик. Пред тях той открито изобличил мюсюлманската вяра като нечиста и смело изповядал своята вяра в Христа като Единствения Истинен Бог.
Най-напред турците се опитали с обещания да го задържат в исляма. Когато не успели, подложили светия юноша на най-страшни мъчения. Изтезавали го десет дни и десет нощи, но не могли да го разколебаят. Накрая го предали на турската тълпа, която го повела като незлобиво агне към заколение.
Извели го извън града, на място, наречено Като Егиалон, под метоха на Иверския манастир, и отново се опитали с ласкателства и обещания да го склонят да се отрече. Но Христовият мъченик смело повтарял:
⁃ Християнин съм, Никита се казвам и Никита ще умра!
Тогава палачът Кримлис го посекъл с меч и така той приел мъченическия венец за Христа на 21 юни 1732 годинана остров Хиос. За да попречат на християните от Хиос, които почитали мъчениците, да вземат нещо от тялото му, турците най-напред го осквернили с нечистотии, а след това го хвърлили в морето.
Християните от родния му остров Нисирос прославили паметта на неговото мъченичество, а по-късно му издигнали прекрасен храм, посветен на него. Службата в негова чест била съставена от Атанасий Иверски – очевидец на страданията на мъченика, а житието му било написано от йеродякон Никифор от Хиос.
Превод от: Ава Jустинл Житиjа светих за jуна
