Свети Герасим бил родом от селото Мега, близо до град Карпениси в Пелопонес. Родителите му били благочестиви и христолюбиви хора. При кръщението получил името Георги. На единадесет години по-големият му брат Атанасий го завел в Цариград и го оставил при свой познат търговец, а сам се върнал обратно в родината.
Младият Георги продавал стоки по улиците. Един ден паднал и строшил глинените съдове на господаря си. Уплашен от наказание, седнал край пътя и заплакал. Една туркиня го видяла и го прибрала у дома си, за да го утеши. Там го задържала цели два месеца. Постепенно — ту с ласки, ту с принуда — тя и съпругът ѝ го накарали да приеме мюсюлманската вяра и го обрязали заедно с децата си. По-късно турчинът се уплашил за жена си и изпратил момчето при друг турчин, който го взел със себе си на пътувания из България, Босна, Македония и Евбея, след което се върнали в Цариград.
Не минало много време и Георги осъзнал какъв тежък грях е сторил. Започнал тайно да се кае и горчиво да плаче. При първа възможност избягал от Цариград и се върнал у дома. Оттогава започнал строго да пости и да се моли, призовавайки особено свети великомъченик Георги да бъде негов застъпник пред Бога, за да се удостои да измие греха на отричането си с мъченическа кръв.
Нощем тайно ходел в близката църква на свети Георги и се молел дълго и усърдно. Веднъж останал там до сутринта. Когато се връщал, някакви деца го видели и извикали:
- Ето го калугера!
Тогава в сърцето му се зародила мисълта да стане монах. Когато казал това на майка си, тя се противопоставила — искала да го ожени. Георгиос тайно избягал в Света гора и се установил в скита на свети Пантелеймон. Там намерил свой земляк — йеромонах Кирил — и станал негов послушник. Старецът го утешил, научил го на монашески живот и на грамотност. Георгиос започнал да чете Новия мартирологион, където били описани подвизите на новите мъченици.
След година подвизи в Света гора пожелал да приеме монашеска схима. Старецът го възпирал, казвайки, че трябва да минат поне две-три години. Но след настойчивите му молби го постригал във втората неделя на Великия пост и му дал името Герасим. Три дни след това Герасим поискал благословение да тръгне на мъченичество. Старецът го укорил, казвайки, че това е изкушение от дявола, който иска да го погуби неподготвен.
- Търпи — казал му — и живей дълго време в монашество, защото и монашеството е мъченичество.
Герасим се покорил, но желанието за мъченически подвиг не го напускало. Три години живял така, а после получил благословение да се подвизава в самота, но без да излиза в света. Обиколил няколко манастира, но тъгата за отричането и копнежът за страдание го измъчвали. Лицето му се променило от непрестанната скръб.
Под „родина“ той имал предвид небесния Йерусалим, под „майка“ — Пресвета Богородица, а под „роднини“ — светите мъченици. Получил благословение и тръгнал. Бил на 25 години.
Турчинът се стъписал, опитал да го върне с ласки и обещания. Когато не успял, го умолявал поне да каже, че е мюсюлманин, за да се спаси. Герасим отказал. Тогава ага извикал ходжата и му предал мъченика. Ходжата също се опитал да го склони, но без успех. Накрая го предал на военния началник.
Палачът се опитал насила да го обърне на запад, но мъченикът отново се обърнал към изток. Разярен, палачът отсякъл честната му глава. Лицето на мъченика сияело с радост дълго след смъртта му.
Той пострадал за Христа на 3 юли 1812 г., сряда, на площада близо до храма „Света София“ в Цариград.
Благочестиви християни взели части от дрехите му и няколко косъма от главата му, чрез които мнозина получили изцеление. Когато получили разрешение, откупили тялото му и го погребали в храма „Преображение“ на остров Проти. След три години старецът Кирил пренесъл мощите му в манастира Пирсос в Карпениси, където почиват и до днес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар