Жените се молели и пророкували с открити и непокрити глави – защото по онова време и жени пророкували, – а мъжете си пускали дълги коси, подобно на занимаващите се с философия, и покривали главите си, когато се молели и пророкували, като и в двете следвали езическия обичай.
Апостолът, докато бил при коринтяните, вече ги бил наставил по този въпрос. Но понеже, вероятно, едни го послушали, а други останали непослушни, той отново, чрез посланието си, като мъдър лекар, с обилно слово изцелява този недостатък.
Че лично им е преподавал такова наставление, личи още от началото на речта му. Защо иначе, след като дотогава никъде в посланието не бил говорил за това, а разисквал други грехове, изведнъж казва: „Похвалявам ви, братя, че всичко мое помните и държите преданията така, както съм ви ги предал.“
Очевидно е, че едни са го послушали и тях той похвалява, а други са останали непослушни и тях изправя със следните думи: „А ако някой иска да спори, ние нямаме такъв обичай“ (1 Кор. 11:16). Ако беше укорил всички – и послушните, и непослушните, – у първите би предизвикал огорчение, а у вторите би засилил нерадението. Но сега, като едните похвалява и одобрява, а другите изобличава, първите насърчава, а вторите довежда до срам.
Укорът сам по себе си може да въздейства, но има още по-голяма сила, когато е съчетан с похвала към онези, които постъпват правилно. Затова апостолът започва не с укори, а с похвали, и то с големи похвали: „Похвалявам ви, че всичко мое помните.“
Така обикновено постъпва Павел: за малки добродетели отправя големи похвали. Това не прави от ласкателство – да не бъде! Нима би ласкаел онзи, който не търсеше нито пари, нито слава, нито нещо подобно? Не, във всичко той има предвид единствено тяхното спасение. Затова и засилва похвалата:„Похвалявам ви, братя, че всичко мое помните.“
Какво означава „всичко“? Нали говореше само за непускането на дълги коси и за непокриването на главата? Но, както казах, той усилва похвалата, за да ги направи още по-ревностни: „Че всичко мое помните и пазите преданията така, както съм ви ги предал.“ Следователно още преди това той им е предал много неща устно, а не писмено, както свидетелства и на много други места. Първо им е оставил само преданието, а сега прибавя и основанието за него.
По този начин още повече утвърждава послушните и събаря гордостта на непослушните. Той не казва пряко: „Вие послушахте, а другите не послушаха“, а само загатва това в по-нататъшното изложение на наставлението си: „Искам още да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, глава на жената е мъжът, а глава на Христос е Бог“ (1 Кор. 11:3). Ето това е основанието. Апостолът го привежда, за да направи по-немощните във вярата по-внимателни. Защото онзи, който вярва както трябва и е твърд във вярата, не се нуждае нито от доказателство, нито от обяснение защо му се заповядва нещо, а му е достатъчно самото апостолско предание. Но по-немощният, когато узнае и причината, с още по-голяма ревност пази казаното и се покорява с по-пълна преданост.
******
Може би някой ще се зачуди и ще си зададе въпроса: каква е вината, ако жените са с открита глава, а мъжете – с покрита? В какво се състои вината, можеш да видиш от следното.
На мъжа и на жената са дадени много различни знаци – на единия като знак на властта, а на другата като знак на подчинението. Един от тези знаци е именно това, че жената трябва да бъде с покрита глава, а мъжът – с открита. Щом това са установени знаци, и двамата съгрешават, когато нарушават установения ред и Божията заповед, когато престъпват собствените си граници: мъжът, като се принизява до положението на жената, а жената, като с външния си вид се въздига над мъжа.
Ако дори не им е позволено да променят облеклото си – тоест жената да носи мъжки дрехи, а мъжът да се облича в женски дрехи и да носи женско покривало, защото Писанието казва: „Жена да не носи мъжко облекло и мъж да не облича женска дреха“ (Втор. 22:5), то още по-малко им е позволено да разменят тези отличителни знаци.
Първото е установено от хората, макар впоследствие да е утвърдено и от Бога, а второто произтича от самата природа – именно жената да се покрива, а мъжът да не се покрива. Под „природа“ тук разбирам Бога, защото Той е Творецът на природата. Затова, ако престъпиш тези граници, виж колко голяма вреда ще произлезе.
Не ми казвай, че това нарушение е маловажно. То е голямо само по себе си, защото представлява непослушание. А дори и само по себе си да изглежда маловажно, то става велико, защото се отнася до знаци на велики духовни истини. Че този знак е важен, личи от това, че поддържа добрия ред в човешкия род, като ясно показва кой е поставен да предстоятелства и кой да се подчинява. А онзи, който постъпва против това, внася безредие във всичко, лишава се от Божиите дарове, унижава честта, дадена му свише – и това се отнася не само за мъжа, но и за жената. Защото и за жената е голяма чест да пази определеното ѝ място, а е срамно да престъпва определените ѝ граници.
Ето защо апостолът говори и за двамата: „Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, посрамва главата си. И всяка жена, която се моли или пророкува с непокрита глава, посрамва главата си“ (1 Кор. 11:4–5). По онова време, както вече казах, имало и мъже, които пророкували, и жени, които имали този дар – например дъщерите на Филип и други преди и след тях. За тях още древният пророк казва: „Вашите синове и вашите дъщери ще пророкуват… ще виждат видения“ (Йоил 2:28).
На мъжа апостолът заповядва да бъде с открита глава не винаги, а само по време на молитва: „Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, посрамва главата си.“ На жената обаче той заповядва да бъде покрита винаги. Защото, след като казва: „Всяка жена, която се моли или пророкува с непокрита глава, посрамва главата си“, той не спира дотук, а продължава:„Защото това е едно и също, както ако беше обръсната“. Щом е срамно жената винаги да бъде обръсната, очевидно е, че е срамно и винаги да бъде с непокрита глава.
Апостолът не се спира и дотук, а прибавя още: „Затова жената трябва да има на главата си знак на властта над нея – заради ангелите“ (1 Кор. 11:10), с което показва, че тя трябва да бъде покрита не само по време на молитва, но винаги. А на мъжа той дава заповед вече не относно покриването на главата, а относно косата. Забранява му да покрива главата си само по време на молитва, а да си пуска дълга коса забранява винаги.
Както за жената казва: „Ако жената не иска да се покрива, нека се и подстриже“ (1 Кор. 11:6), така и за мъжа казва: „Ако мъжът си пуска дълга коса, това е безчестие за него“ (1 Кор. 11:14). Не казва: „ако се покрива“, а: „ако си пуска дълга коса“. Затова и в началото казва: „Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава“, без да каже „с покривало“, а „с покрита глава“, показвайки, че и този, който се моли с непокрита глава, но с дълга коса, е равен на покрития, защото: „косата е дадена вместо покривало“ (1 Кор. 11:15).
След това казва: „Ако жената не иска да се покрива, нека се и подстриже; но ако за жената е срамно да бъде остригана или обръсната, нека се покрива“ (1 Кор. 11:6). Най-напред изисква жената да не открива главата си, а после обяснява, че тя трябва постоянно да бъде покрита: „Защото това е едно и също, както ако беше обръсната.“ И при това покрита с цялото нужно старание и благоприличие. Защото не казва просто: „нека се покрие“, а употребява дума, която означава да бъде напълно и добре покрита, тоест внимателно да закрива главата си отвсякъде.
След това показва колко непристоен е противоположният начин на поведение и строго изобличава, като казва: „Ако не иска да се покрива, нека се и подстриже.“ Тоест: ако ти сама отхвърляш покривалото, установено от Божия закон, тогава отхвърли и покривалото, дадено ти от природата.
Но някой би казал:
— Как може да е безчестие за жената, ако тя се издига до честта на мъжа?
Отговаряме:
Така тя не само че не се въздига, но губи и собствената си чест. Защото да не пазиш собственото си място и законите, установени от Бога, а да ги престъпваш, не е възвисяване, а падение.
Както онзи, който желае чуждото и заграбва това, което не му принадлежи, не придобива нищо, а се унижава и губи дори онова, което е имал – както стана в рая, – така и жената в този случай не придобива достойнството на мъжа, а губи собственото си благоприличие. И не само това е срамно, но и самото желание да присвои онова, което не ѝ принадлежи.
След като посочва онова, което всички безспорно признават за срамно, с думите: „Ако за жената е срамно да бъде остригана или обръсната“, апостолът накрая заключава със собствените си думи: „Нека се покрива.“ Не казва: „нека си пусне коса“, а: „нека се покрива“, като показва, че едното и другото са свързани помежду си и доказва това както от закона, така и от самата природа. Покривалото и дългата коса, казва той, изпълняват една и съща роля; също както обръснатата глава и непокритата глава са равнозначни. Защото казва:„Това е едно и също, както ако беше обръсната.“
Но някой ще попита:
— Как могат да бъдат едно и също, когато едната има естествено покривало, а обръснатата няма дори него?
Отговаряме:
Жената, която стои с непокрита глава, доброволно е отхвърлила и естественото покривало. Ако все пак не е лишена от косата си, това е дело на природата, а не нейна заслуга. Следователно по своя воля тя е в същото положение като обръснатата. Именно затова Бог е наредил самата природа да покрива женската глава с коса – за да се научи жената от природата и сама да покрива главата си.
След това апостолът привежда и основанието, като беседва със своите слушатели като със свободни хора, което неведнъж вече сме отбелязвали.
Какво е това основание?
„И така, мъжът не трябва да покрива главата си, защото той е образ и слава Божия“ (1 Кор. 11:7).
И ето и втората причина.
Мъжът, казва той, не трябва да покрива главата си не само защото негова Глава е Христос, но и защото има власт над жената. Когато човек, на когото е поверена власт, се явява пред царя, той трябва да носи отличителните знаци на своето достойнство. Както никой, облечен с власт, не би дръзнал да застане пред царя без пояс и без подобаващите на сана му одежди, така и ти не се моли на Бога без знаците на властта, която ти е дадена, тоест с открита глава, за да не нанесеш безчестие нито на себе си, нито на Онзи, Който те е удостоил с тази чест.
Същото може да се каже и за жената. И за нея е безчестие да няма знаците на своето подчинение. „Жената е слава на мъжа.“ Следователно властта на мъжа над жената е установена от самата природа.
След като обяснява това, апостолът привежда и други основания, като ни отвежда към самото начало на творението: „Защото не мъжът е от жената, а жената от мъжа“ (1 Кор. 11:8). Ако произходът на единия от другия е слава за последния, то още повече такава е близостта между тях.
След това казва: „И не мъжът беше създаден за жената, а жената за мъжа“ (1 Кор. 11:9). Това е второто преимущество, или по-точно третото и четвъртото.
Първото е, че наша Глава е Христос, а ние сме глава на жената.
Второто е, че ние сме слава Божия, а нашата слава е жената.
Третото е, че не ние сме от жената, а жената е от нас.
Четвъртото е, че не ние сме създадени за нея, а тя е създадена за нас.
„Затова жената трябва да има на главата си знак на властта над нея“ (1 Кор. 11:10). Защо именно? Поради всичко казано дотук, а освен това и заради ангелите.
Ако, казва апостолът, не се съобразяваш с мъжа, то поне се засрами пред ангелите.
*****
Но се опасявам, че някои жени, като приемат подобаващ външен вид, може да се окажат безсрамни в делата си и да останат непокрити в друго отношение. Затова и Павел, в Посланието си до Тимотей, като не се задоволява само с вече дадените наставления, прибавя още нещо и казва: „Също и жените да се украсяват в прилично облекло, със срамежливост и целомъдрие, не с плетене на коси, нито със злато“ (1 Тим. 2:9).
Ако не трябва да се открива главата, а навсякъде да се носи знакът на подчинението, то още повече това трябва да се показва чрез делата. Древните жени наричали своите мъже господари и им отстъпвали първенството.
— Но, ще кажеш, това е било защото и те са обичали своите жени.
И аз зная това и не го забравям. Но когато говорим за твоите задължения, не посочвай задълженията на другите. Когато наставляваме децата да се покоряват на родителите и им припомняме думите на Писанието: „Почитай баща си и майка си“ (Изх. 20:12), те ни казват:
— Докажете ни и следващото: „И вие, бащи, не дразнете децата си“ (Еф. 6:4).
Когато наставляваме робите с думите на Писанието: „Покорявайте се на господарите си... не само за пред очи, като човекоугодници“ (Еф. 6:5–6), те ни напомнят за следващото и изискват и към господарите да бъде отправено наставление. Те казват:
— Павел е заповядал и на тях „да намалят строгостта“ (Еф. 6:9)
Но ние няма да постъпваме така. Няма да посочваме задълженията на другите, когато ни изобличават за нарушаване на нашите собствени. Дори ако укорът се отнася и до теб заедно с други, ти няма да се освободиш от обвинението. Затова гледай само как да се освободиш от собствените си грехове.
И Адам прехвърляше вината върху жена си, а тя – върху змията, но това никак не им помогна. Затова и ти не ми казвай това, а се постарай с всяко благоразумие да изпълняваш своите задължения към мъжа си.
И на твоя мъж, когато го наставлявам да те обича и уважава, не му позволявам да посочва заповедта, дадена на жената, а изисквам от него да изпълни онова, което е заповядано на него. Затова и ти се постарай да изпълняваш своите задължения и да показваш покорство към своя мъж.
Ако искаш да се покоряваш на мъжа си заради Бога, не ми посочвай неговите задължения, а старателно изпълнявай онези, които Законодателят е възложил на теб. Именно в това особено се състои покорството към Бога – да не нарушаваш закона, дори когато самата ти понасяш неправда.
Който обича онзи, който го обича, не извършва нищо особено. Но който обича онзи, който го мрази, той именно заслужава най-вече венци. Разсъждавай така и ти: ако понасяш жесток съпруг, ще получиш светъл венец; а ако имаш тих и кротък съпруг, за какво Бог ще те награди?
Казвам това не за да дам на мъжете повод към жестокост, а за да убедя жената да понася дори жестоки мъже. Когато всеки се старае да изпълнява своите задължения, тогава и ближният няма да се забави да направи същото. Така, когато жената е готова да понася гневливия си съпруг, и мъжът няма да оскърбява гневливата си жена. Тогава във всичко ще има между тях мир и пристан, който не се разклаща от вълните. Така било и при древните: всеки изпълнявал своето, без да посочва задълженията на ближния.
*****
Не виждаш ли как земеделците по всякакъв начин наторяват земята, която е приела семената, дори тя да има хиляди недостатъци, дори например да е неплодородна, да ражда лоши треви или поради особеностите на местоположението си да бъде подлагана на наводнения? Постъпвай и ти така. Тогава именно ти пръв ще се насладиш и на плодовете, и на спокойствието.
Жената е пристан и най-важното лекарство за онези, които търсят душевен мир. Ако този пристан запазиш свободен от ветрове и вълнение, ще намериш в него голямо спокойствие, когато се завърнеш от пазара. Но ако го разтърсваш и вълнуваш, сам ще си приготвиш най-опасното корабокрушение.
Затова нека това не бъде така, а нека бъде онова, което казвам. Ако в дома се случи нещо печално по нейна вина, утешавай я, а не увеличавай скръбта ѝ. Дори да си изгубил цялото си имущество, това няма да бъде по-скръбно от неприязънта с твоята съпруга. Каквато и вина да посочиш, нищо няма да бъде по-непоносимо от раздора със съпругата. Затова нека любовта към нея бъде за теб по-скъпа от всичко.
Ако трябва да носим теготите един на друг, то още повече трябва да носим теготите на съпругите си. Ако тя е бедна — не я укорявай; ако е неразумна — не я осъждай, а по-добре се постарай да я научиш. Защото тя е твой член; вие сте една плът.
Но, ще кажеш, тя е бъбрива, склонна към пиянство, гневлива? В такъв случай не трябва да се гневиш, а да скърбиш, да се молиш на Бога, да я наставляваш, да я вразумяваш и да правиш всичко, за да изкорениш нейната страст. Ако я биеш и измъчваш, няма да излекуваш болестта ѝ. Грубостта се поправя с кротост, а не с взаимна грубост.
Същевременно не забравяй и за наградата от Бога. Ако, имайки възможност да я отхвърлиш, не направиш това от страх Божий, а поради уважение към закона, който забранява да се оставя жената, колкото и голяма да е нейната немощ, ти ще получиш неизказана награда. А още преди наградата ще получиш голяма полза — като я направиш по-послушна и като приучиш и себе си към по-голяма кротост спрямо нея.
Разказват, че един от езическите философи (Сократ), който имал зла, бъбрива и склонна към пиянство жена, на въпроса защо я търпи, отговорил, че тя му служи за домашно училище и упражнение по мъдрост:
- Аз, казал той, упражнявайки се всеки ден с нея, ставам по-кротък и спрямо другите.
Възхитихте ли се? А на мен ми е много печално, че езичниците чрез своята философия ни превъзхождат нас, на които е заповядано да подражаваме на ангелите, или по-добре — на самия Бог в Неговата кротост.
Този философ поради тази причина не изгонил злата си жена; а някои казват, че именно поради тази причина той и се оженил за нея. Но понеже много хора не са толкова благоразумни, аз съветвам предварително всячески да се стараят да изберат жена с добър нрав и изпълнена с всяка добродетел. А ако се случи да направят грешка и да въведат в дома си не добра, дори негодна невеста, тогава да подражават на този философ — с всички средства да я поправят и да смятат това дело за по-важно от всичко.
Търговецът не спуска кораба си в морето и не се заема с търговия, преди да сключи със своя съдружник условия, които да осигурят взаимното им спокойствие.
Така и ние трябва да предприемем всички мерки, за да запазим в нашия житейски кораб всякакъв мир със спътницата на нашия земен път. Тогава и всичко останало ще бъде спокойно и ние безопасно ще преплаваме морето на настоящия живот.
За това трябва да се грижим повече, отколкото за дома, слугите, парите, нивите и дори за обществените дела. Най-ценното за нас трябва да бъде да нямаме вражда и раздори със своята съпруга. Тогава и всичко останало ще върви добре, а в духовните дела ще имаме по-голям успех, като единомислено носим бремето на настоящия живот.
И след като изпълним всичко това, ще получим и приготвените за нас блага — на които да се удостоим всички ние чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, с Когото на Отца, заедно със Светия Дух, подобава слава, власт и чест, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар