Ще имат ли край адските мъки?

Св. Йоан Златоуст. Тълкувание на 1 Коринтяни 3:11-15

…друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос.

12. Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, -

13. на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото.

14. И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда.

15. А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън.

Тук пред нас стои въпрос, който не е маловажен, а засяга една от най-необходимите истини и занимава всички хора: ще има ли край геенският огън?

Христос ни е открил, че този огън няма край: „червеят им не умира и огънят не угасва“ (Марк 9:46). Виждам, че потръпвате, като чувате това. Но какво да се прави? Бог заповядва непрестанно да се възвестява тази истина: „Извести на Моя народ“ (Исая 58:1). На нас е поверено служението на словото и затова сме длъжни да говорим дори онова, което е неприятно за слушателите, колкото и да не им се иска да го чуят. Но ако желаете, това няма да бъде за вас нещо страшно. Защото апостолът казва: „Ако вършиш добро, не се бой“ (срв. Римляни 13:3). Следователно можете да ни слушате не само без страх, но и с радост.

И така, Христос е открил, че геенският огън няма край. И апостол Павел потвърждава, че наказанието е безкрайно, когато казва, че грешниците „ще понесат наказание – вечна погибел“ (2 Солуняни 1:9). На друго място той казва: „Не се заблуждавайте: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие.“ (1 Коринтяни 6:9–10). А към евреите пише: „Стремете се към мир с всички и към светостта, без която никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14). Също така Христос ще отговори на онези, които ще кажат: „В Твоето име извършихме много чудеса“, с думите: „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие; не ви познавам“ (Матей 7:22–23). И девиците, за които вратата се затвори, вече не можаха да влязат. А за онези, които не Го нахраниха, Той казва: „И тия ще отидат във вечна мъка“ (Матей 25:46).

Не ми казвай: „Къде е справедливостта, ако мъчението няма край?“. Когато Бог извършва нещо, покорявай се на Неговите определения и не ги подчинявай на човешките разсъждения. И нима е несправедливо човек, който най-напред е получил безброй благодеяния, а след това е извършил дела, достойни за наказание, и не се е поправил нито от заплахите, нито от благодеянията, да бъде наказан? Ако настояваш за справедливост, тогава според закона на правдата ние още в самото начало е трябвало веднага да загинем. И дори това би било не само изискване на правосъдието, но и проява на човеколюбие, ако бяхме понесли такова наказание.

Който оскърби човек, който не му е сторил никакво зло, по закона на справедливостта заслужава наказание. А ако някой оскърбява своя Благодетел, Който не му е бил длъжен с нищо, но му е дарувал безчислени благодеяния, Който единствен е причината за неговото съществуване, Който му е вдъхнал душа, дарил му е безброй блага и е пожелал да го възведе на небето — ако такъв човек след всички тези благодеяния не само Го оскърбява, но и всекидневно Го наскърбява с делата си, какво опрощение може да очаква? Не виждаш ли как Бог наказа Адам за един-единствен грях?

Но ще кажеш: „Нали Бог му даде рая и го удостои с великото Си благоволение?“ Да, но не е едно и също да грешиш, наслаждавайки се на блаженство, и да грешиш, прекарвайки живота си сред големи скърби. Тъкмо това е страшното — че ти грешиш не в рая, а сред безбройните страдания на настоящия живот и въпреки това не се вразумяваш от нещастията. Това е подобно на човек, който върши зло дори когато е окован във вериги. Бог ти е обещал блага, по-велики от рая. Все още не ти ги е дал, за да не отслабнеш в духовния подвиг, но и не ги е премълчал, за да не се обезсърчиш в своите трудове.

Адам, след като извърши само един грях, навлече върху себе си смъртта. А ние всеки ден вършим хиляди грехове. Ако той заради един грях си навлече толкова голямо зло и въведе смъртта в света, то какво ли ще понесем ние, които постоянно живеем в грях, макар вместо рай да ни е обещано самото небе?

Тежки са тези думи и скръбни за слушателя. Зная това и от собствения си опит. Сърцето ми се смущава и трепери; и колкото повече се убеждавам в несъмнеността на геената, толкова повече ме обзема страх и трепет. Но трябва да се говори за това, за да не попаднем в геената.

На теб не ти е обещан рай с дървета и растения, а небето и небесните блага. Ако онзи, който получи по-малкото, беше осъден и нищо не можа да го оправдае, то колко повече ние, които сме призовани към несравнимо по-висше призвание и същевременно грешим повече от него, ще бъдем подложени на непоносими мъки.

Помисли колко време човешкият род заради един-единствен грях остава под властта на смъртта. Изминали са вече повече от пет хиляди години, а смъртта още не е престанала поради този един грях. При това ние не можем да кажем, че Адам е слушал пророци, че е виждал наказанията, сполетели други заради греховете им, или че е можел чрез тези примери да се уплаши и да се вразуми. Той беше първият и единственият човек, но въпреки това беше наказан.

Нищо подобно не можеш да кажеш за себе си ти, който, въпреки всички тези примери, ставаш още по-лош; който си се удостоил с толкова дарове на Светия Дух и допускаш не един, не два, не три, а безчислено множество грехове. Не гледай на това, че грехът се извършва за кратко време, и не мисли, че затова и наказанието трябва да бъде краткотрайно.

Не виждаш ли как хора, извършили кражба или прелюбодеяние само веднъж и само за миг, често прекарват целия си живот в тъмници или на тежък принудителен труд, понасяйки непрестанен глад и безброй страдания, подобни на смърт? И все пак никой не ги оправдава и не казва, че понеже престъплението е било извършено за кратко време, наказанието трябва да трае само толкова, колкото е траял самият грях.

Но ще кажеш: „Така постъпват хората, а Бог е човеколюбив.“ Преди всичко и хората не наказват така от жестокост, а от грижа за човека. По същия начин и Бог наказва, защото е човеколюбив. Колкото по-велико е Неговото милосърдие, толкова по-велико е и Неговото наказание. Следователно, когато казваш, че Бог е човеколюбив, с това още повече доказваш справедливостта на наказанието, ако грешим против Такъв Благодетел. Затова и апостол Павел казва: „Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог.“ (Евреи 10:31) Моля ви, вникнете в силата на тези думи. Може би именно от тях ще получите известно утешение.

Кой от хората може да наказва така, както наказва Бог? Той изпрати потоп и изтреби човешкия род; а след това низведе огън от небето и до основи унищожи всички жители на Содом. Какво човешко наказание може да се сравни с такова? Не виждаш ли, че и тук наказанието е почти безкрайно? Изминали са повече от четири хиляди години, а наказанието на содомците и досега остава свидетелство за Божия съд. Както безмерно е Божието човеколюбие, така велико е и Неговото наказание.

Освен това, ако Бог беше заповядал нещо тежко и непосилно, човек би могъл да се оправдае с трудността на Неговите заповеди. Но когато Той заповядва неща толкова леки, какво оправдание можем да имаме, ако не се грижим дори за тях? Нима не можеш да постиш и да пазиш девство? Можеш, ако поискаш, както свидетелстват онези, които са изпълнили това. Но Бог не е употребил цялата строгост към нас — не го е заповядал като задължение, а го е оставил на свободната воля. Можеш да бъдеш целомъдрен и в брака; можеш да се въздържаш и от пиянство.

Нима не можеш да раздадеш цялото си имущество? Можеш, както показват онези, които са го направили. Но Бог не е заповядал и това. Той е заповядал да не отнемаш чуждото и от своето имущество да отделяш за нуждаещите се. Ако някой каже, че не може да се задоволи с една жена, той мами сам себе си. Това се опровергава от онези, които пазят целомъдрие дори без да имат съпруга. Нима не можеш да не злословиш? Не можеш ли да не се кълнеш? Напротив — по-трудно е да вършиш тези неща, отколкото да ги избягваш. Какво оправдание имаме тогава, когато не изпълняваме толкова леки и изпълними заповеди? Никакво.

От всичко казано дотук става ясно, че наказанието ще бъде вечно. Но на някои им се струва, че думите на апостол Павел противоречат на това. Затова нека разгледаме какво всъщност означават. След като казва: „Ако делото, което е градил някой, устои, той ще получи награда. Ако ли делото му изгори, ще претърпи загуба; а самият той ще се спаси, но тъй, като през огън.“ (1 Коринтяни 3:14–15)

Как трябва да разбираме тези думи? Нека първо разгледаме какво означават основата, златото, среброто, скъпоценните камъни, дървото, сеното и сламата. Самият апостол ясно нарича Христос основа: „Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Иисус Христос.“ (1 Коринтяни 3:11) А под сградата, според мен, той разбира човешките дела.

Някои твърдят, че тук става дума за учители и ученици, както и за нечестивите ереси. Но самият смисъл на текста не допуска такова тълкуване. Ако беше така, как тогава делото ще погине, а строителят ще се спаси „като през огън“? Виновникът би трябвало още повече да погине, а така би излязло, че по-тежко наказание понася онзи, който е бил поучаван.

Ако учителят е виновен за злото, той заслужава по-тежко наказание. Как тогава ще се спаси? А ако не е виновен и учениците сами поради собственото си развращение са станали такива, тогава добрият учител изобщо не заслужава нито наказание, нито някаква загуба. Защо тогава се казва, че ще претърпи вреда?

Оттук става ясно, че апостолът говори за човешките дела. Понеже възнамерява по-нататък да говори за кръвосмесника, той предварително подготвя слушателите. Обикновено, когато разсъждава върху един въпрос, още в самото изложение загатва за следващия, към който ще премине. Например, когато изобличава коринтяните, че не изчакват един другиго на общите трапези, с това подготвя словото си за светите Тайни.

По същия начин и тук, подготвяйки се да говори за кръвосмесника, след думите за основата прибавя: „Не знаете ли, че сте храм Божий и че Божият Дух живее във вас? Ако някой разруши Божия храм, него Бог ще погуби.“ (1 Коринтяни 3:16–17) С тези думи той още предварително всява страх и разтърсва душата на виновния.

След това продължава: „Някой гради върху тази основа със злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено или слама.“ След вярата трябва да следва духовното назидание. Затова на друго място апостолът казва „Утешавайте се един другиго с тези думи.“ (1 Солуняни 4:18) В духовното съграждане участват заедно и строителят, и онзи, който се съгражда. Затова апостолът казва: „Но всеки нека внимава как гради.“

Ако тук ставаше дума за вярата, казаното не би било основателно. Във вярата всички трябва да бъдат равни, защото вярата е една. Но в делата на живота хората не са еднакви. Вярата не бива нито по-добра, нито по-лоша, а е една и съща у всички, които истински вярват. В живота обаче едни са по-ревностни, други – по-небрежни; едни са по-изправни, други – по-лениви; едни вършат повече добро, други – по-малко; едни съгрешават по-тежко, други – по-леко. Затова апостолът казва: „Злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама. Делото на всеки ще стане явно.“ Тук той говори за делата. „Ако делото, което някой е градил, устои, той ще получи награда. Ако ли делото му изгори, ще претърпи загуба.“

Ако това се отнасяше до учители и ученици, тогава учителите не би трябвало да понасят наказание, когато учениците не ги слушат. Затова апостолът казва:„Всеки ще получи своята награда според своя труд“, не според крайния резултат, а според положения труд. Защото каква е вината му, ако слушателите не са внимавали? И оттук става ясно, че той говори за делата.

Смисълът на думите му е следният: ако някой има права вяра, но води порочен живот, неговата вяра няма да го избави от наказанието, когато делото му изгори. „Ще изгори“ означава, че няма да устои на силата на огъня. Ако някой преминава през огнена река, облечен в златни доспехи, ще я премине с чест. Но ако друг се опита да премине със сено, той не само няма да успее, но ще погуби и себе си. Така е и с човешките дела.

Като говори така, апостолът няма предвид, че хората действително ще бъдат унищожени от огъня, а желае да внуши най-дълбок страх и да покаже, че онзи, който живее порочно, се намира в страшна опасност. Затова казва: „Ще претърпи загуба.“ Това е първото наказание. След това добавя: „Самият той ще се спаси, но тъй, като през огън.“ Това е второто. Тези думи означават следното: самият човек няма да загине така, както изгарят неговите дела; няма да се превърне в небитие, а ще остане сред огъня. Именно това апостолът нарича „спасение“. Затова не казва просто „ще се спаси“, а прибавя: „като през огън“.

И ние в обикновения си говор казваме, че нещо „се запазва в огъня“, когато то не изгаря веднага и не се превръща мигновено в пепел. Ето защо, когато чуеш за огъня, не мисли, че онези, които се наказват, ще престанат да съществуват. Не се удивлявай и на това, че апостолът нарича подобно състояние „спасение“. Той често употребява добри думи за неприятни неща и неблагозвучни думи за добри неща.

Например думата „плен“ поначало означава нещо лошо. Но Павел я употребява в добър смисъл, когато казва: „пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа.” (2 Коринтяни 10:5) По същия начин, говорейки за злото, той използва благозвучен израз: „Грехът царува.“ (Римляни 5:21) А думата „царува“ сама по себе си звучи почетно. Така и тук, когато казва: „ще се спаси“, той няма предвид нищо друго освен продължаването на наказанието. Сякаш казва: самият той ще търпи непрестанни мъки.

След това апостолът прибавя: „Не знаете ли, че сте Божи храм?“ След като по-рано говори за онези, които разцепват Църквата, сега той вече засяга кръвосмесника, като само загатва – без да го назовава пряко – за неговия развратен живот и показва колко тежък е грехът му предвид благодатта, която му е била дарувана. Същевременно вразумява и останалите, като им напомня какви дарове вече са получили. По този начин той насочва към една и съща цел както бъдещето, така и настоящето; както страшното, така и утешителното. Бъдещето: „Денят ще го покаже, защото чрез огън се открива.“Настоящето: „Не знаете ли, че сте Божи храм и че Божият Дух живее във вас? Ако някой разруши Божия храм, него Бог ще погуби.“

Виждаш ли колко голяма е силата на тези думи? Докато виновният не бъде назован открито, изобличението не е толкова тежко, защото страхът от укора се споделя от всички. „Него Бог ще погуби.“ Тоест ще го предаде на погибел. Тук апостолът не изрича проклятие, а предсказва онова, което ще се случи. После казва: „Защото Божият храм е свят“, и добавя: „А този храм сте вие.“ След това наставлява: „Никой да не мами себе си.“ И тези думи се отнасят именно до виновния, защото той се е смятал за нещо велико и се е хвалел със своята мъдрост.

Но за да не го съкруши напълно, след като вече го е изпълнил със страх и трепет, апостолът отново преминава към общо наставление и казва: „Ако някой измежду вас мисли, че е мъдър в този век, нека стане безумен, за да бъде мъдър.“ (1 Коринтяни 3:18) Той ги изобличава с голяма сила, защото вече ги е подготвил чрез предишните си наставления. Дори човек да е богат или благороден по произход, ако попадне под властта на греха, той става по-жалък и от най-презрените хора. Както един цар, ако стане роб на варвари, е по-нещастен от всички останали, така действа и грехът. Грехът е като варварин, който веднъж пленил душата, вече не я щади, а я измъчва, докато погуби онези, които са попаднали под неговата власт.