четвъртък, 12 ноември 2026 г.

30 октомври (12 ноември) - Служба на св. крал Стефан Милутин (+1321) *

На Малката вечерня, на Господи воззвах, стихири на 4, глас 1, под.: Небеснихъ чиновъ:

С добродетелите си, свети Стефане, ти се възнесе в небесните селения и наистина влезе в сянката на боговидението, трижди блажени, и не чрез загадки, а явен в благодатта ти прие Божието сияние. (2)

Като богозасадена фиданка, израснала от свят корен за Христа, твоята родина се радва, а Църквата се украсява, защото се сдоби с твоите цели и благоуханни мощи. Затова и днес тя празнува светлата ти памет; въздай й за това, богоносни светителю!

С добродетелите просвети и душата, и ума си; затова пресветото Божие Слово и Господ те помаза с Духа, като с елей, излят от висините върху царствената ти глава, светителю богоносни. Така си приел от Него скиптрите на Царството Небесно — от Този, Който ни дарява велика милост.

Слава, глас 3: О, славни, ти украси светилника на душата си с елея на милостинята и с добродетелите; затова, като плодоносна маслина, напоявана с вода, принесе плодове. Черпейки от тях духовна благодат, помазва се твоят народ. Затова, събрани заедно, нека достойно възхвалим в песнопения двамата славни светии Милутин и Драгутин заедно с тяхната света майка Елена, защото тези благочестиви крале повярваха в равносилната Троица и Я възлюбиха. Затова по техните молитви, Христе, като Милостив, спаси нашите души!

И ныне, Богородичен: Владичице, осветена и пречиста Похвало на небесните чинове, Песен на апостолите и изпълнение на пророците, приеми нашите молитви!

На стиховните стихири, глас 2, под.: Доме Евфратовъ:

Светителю, ти стана дом на Светата Троица, град на небесния Цар и обиталище на Пресветия Дух.

Стих: Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански. (Пс. 91:13)

Ти се съедини с безплътните хорове, защото угоди на Бога с добродетелните си дела.

Стих: Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди. (Пс. 111:1)

Ти се облече в любов и съвършена милост като в порфира и се всели в небесното царство.

Слава, и ныне, Богородичен, глас 8: Радвай се, Дево, защото роди Радостта на целия свят — Христа, Подателя на живота, и прекрати скръбта на прамайката!

Тропар, глас 3:

На земята ти възлюби Христа с цялата си душа и спазваше заповедите Му; като река напои бедните с богата милост и снабди народа си, а ковчегът с твоите мощи дава благоуханно изцеление на всички, затова те молим, свети, измоли голяма милост за нашите души.

Слава, и ныне, възкресен Богородичен: Като Ходатайка за спасението на нашия род Те възпяваме, Богородице Дево, защото с плътта, която възприе от Тебе, Твоят Син и наш Бог претърпя страдания на Кръста и ни избави от тлението като Човеколюбец.

На Великата вечерня, първи антифон на първа катизма. На Господи воззвах, стихири на 8. Глас 2, под. Егда от древа:

Непреходното царство прие, защото живя благочестиво на земята и стана съкровищница на добродетелите. С благочестивите си дела съгради сърцето си като храм и го посвети на Бога, Стефане. Нему издигна свети храмове, а чрез милостинята и милосърдието си снабди всички нуждаещи се. Благочестивия си народ напои с виното на вярата и го избави от нападенията на противниците. Затова моли Христа Бога да спаси нашите души! (3)

Когато по промисъла на Всевишния съдбата на твоето отечество на тебе беше поверена, заедно със скиптъра на царството на твоите праотци, ти последва техните стъпки и стана в своето отечество свят израстък от свят корен. Като две пресветли светила ни възсияха от прекрасната Елена двамата прехвални и едноименни светии. Затова, събрани заедно, нека достойно ги увенчаем с тройни венци от песнопения! (3)

Когато Христос, светителю, те прие като Свой поради любовта ти към Него, ти украси с добродетели царския скиптър, облече славната владетелска мантия и се украси с милост и порфира. С благост и кротост се прослави и се увенча с венец, а после влезе в незалязващата светлина, където стоиш пред Христа; затова моли се, венценосни Стефане Милутине, за всички нас, които честваме твоята памет и възхваляваме Христа Спасителя, Който те прослави! (2)

Слава, глас 6: Събрани за славната памет на богоносния Стефан, ние, които обичаме празника, нека достойно го възхвалим с песнопения и песни, защото той ни се яви като защитник и усърден застъпник на своето отечество. В Господните двори той разцъфтя като финикова палма, а чрез благото си управление се умножи като кедър. Като плодородна лоза в Божия дом той изля за нас, подобно на плод, духовното вино на своите добродетели. От него пием, с благочестива радост напояваме сърцата си, просвещаваме душите си и озаряваме ума си. Затова празнуваме твоята пресветла памет и с вяра целуваме ковчега с твоите мощи, като те молим: чрез твоите молитви да придобием светостта на вечния живот!

И ныне, Богородичен догматик, глас 6, Кто тебе не ублажитъ: Кой няма да те облажи, Пресвета Дево? Кой няма да възпее пречистото раждане? Защото Самият единороден Син, просиял от Отец извън времето, се роди от тебе, Чиста, необяснимо въплътен, бидейки Бог по природа и заради нас по природа стана човек, не се раздели на две личности, но беше познат в две неслитни естества. Него моли, почитана Всеблажена, да бъдат помилвани душите ни.

Вход с кадилница. Свете тихий:. Прокимен на деня и паримии

На Литията, самогласни стихири, глас 1.

Озарен от благодатта свише и просветен от Бога, ти, Милутине, стана пресветъл Божи храм, украсен с добродетели. С добротата си стана Божие украшение и прие в преблаженото си сърце Владичните слова на живота. Над тебе възсия незалязващата светлина и прие непреходната радост, където се веселиш с ангелите около Царя и Господа. Моли Него, единствения Благодетел, богоносни, да бъде милостив към всички, които празнуват твоята свята памет, и да измоли за тях прошка на греховете, а за нашите души — велика милост.

Ти води светъл живот и затова светиш на отечеството си. Няма град или страна, където твоята щедро протегната ръка да не е съградила Божия църква. В чест на първомъченика Стефан ти издигна свят храм; съгради и там, където Моисей се удостоил с боговидение, а неизгарящата къпина горяла в огъня; също и там, където Владиката на всички претърпя светите Си страдания. Всички храмове ти украси великолепно. В чест на безплътните небесни сили съгради от основи манастир в Цариград. И кой би могъл да изброи и разкаже колко добри дела извърши? Съзиждал си Божии църкви, строил си странноприемници за пътниците, приюти за болните и немощните, където да получават лечение, и щедро и изобилно си снабдявал всички с необходимото.

На Атонската планина, в обителта на монасите от твоето отечество, ти издигна от основи дивен храм в чест на Божията Майка, за да се удивляват и чудят всички, които го виждат. В славния град Солун основа свят манастир в чест на Пресветата Троица, пред Която стоиш заедно с всички светии. Моли се пред Нея да бъдат спасени и просветени нашите души.

Глас 3: Твоят свят ковчег с твоите мощи, Стефане, излива чудеса като дивна мироточива съкровищница и с потоци от изцеления изпълва с благоухание душите на всички, които те прославят. С Христовата благодат ти обогати народа си с духовни благоухания и даряваш аромата на вечния живот на всички, които с вяра прибягват към тебе. Затова ние, светителю, които се наслаждаваме на твоите пречисти и божествени мощи, с вяра те молим: избави отечеството си от надвисналите бедствия и от насилието на нечестивите агаряни и непрестанно се моли на Владиката и Бога на всички да дарува дълбок мир на Своето стадо.

Събрани радостно чрез благодатта на Божествения Дух, дойдете да се поклоним и единодушно да възпеем издънките и клонките на богозасаденото дърво и лозите на православието! Да прославим Симеон, от когото се роди преосвещеният Сава, и от тях израснаха за нас двама избраници Божии — свети, дивни, богоносни и преблажени, едноименни и еднакви по нрав, носещи името Стефан. Затова дойдете всички заедно да ги възхвалим и да речем: О, богоносни, многославни и могъщи защитници на своето отечество! Вие станахте духовни светилници на Църквата, строители на храмове и украшение на светостта, украса на царската корона и утвърждение на вярата за народа. Вие събрахте монасите, утешихте бедните и ги обогатихте с всякакви блага. Сега стоите пред Христа и усърдно се молите Той да дарува на христолюбивите владетели победа над враговете и дълбок мир, а на нашите души — велика милост.

Слава, глас 4: Твоята светла памет ни озарява със слънчеви дарове и просвещава сърцата на всички, които с вяра идват в твоя свят храм, където почива почитаният ковчег с твоите мощи, и призовава всички нас и ни предлага изобилна трапеза с духовна храна, за да се наситим заедно със свещениците, владетелите на народа и всички верни, празнувайки паметта на богоносния Стефан. Затова радостно да възкликнем: „Душите на праведните са в Божията ръка!“ А на нас Той дарува светите им мощи като скъпоценни съкровища, с които се украсяваме като с царски накити. А ти, Милутине, понеже стоиш с ангелите пред Троицата, измоли мир за нашата земя, и за нашите души — велика милост.

И ныне, Богородичен: Радвай се, Божия врата! Радвай се, Дево пресвета и чиста! Радвай се, Владичице, спасение на света! Радвай се, Крепост, Пристанище и Покров на нашите души!

На стиховните стихири, глас 4, под.: Званий свише.

Пожела да придобиеш небесното благо във висините и праведно управлява на земята, и с благочестие възсия. Удостои се с небесното царство, затова Христос възлюби душата ти и се всели в тебе, и ти стана Негово дивно обиталище. С Него радостно царуваш и се наслаждаваш на неизказаната светлина заедно с всички светии. Затова моли Го да просвети и спаси нашите души.

Стих: Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански. (Пс. 91:13)

Царю безначални, удостой с небесното царство онези, които от цялата си душа прославят Твоя угодник, защото Ти Сам рече: „Ония, които Мене почитат, и Аз ще почета.“ А славата на Отца е благостта на Сина. Затова нека усърдно побързаме, победоносно да запляскаме с ръце и с любов да пристъпим към ковчега със светите мощи, да го целунем от сърце и гръмогласно да възпеем: О, светителю, измоли от Владиката Христа велика милост за нашите души!

Стих: Страшен си Ти, Боже, в Твоето светилище. Бог Израилев. (Пс. 67:36)

Господи, Ти дарува на Твоя благочестив угодник Давидовата кротост, Соломоновата мъдрост, Константиновата вяра и апостолското православие, като Цар на царете и Господар на господарите. Затова прославяме Твоя човеколюбив промисъл, Иисусе всесилни, Спасителю на нашите души!

Слава, глас 8: Ти стана за своето отечество пресветло сияние на незалязваща звезда, която изгрява от незалязващото Слънце - Владиката. Той те озари с благодатта на Светия Дух, ти завърши живота си в светост и се засели заедно с всички светии. А светият и прославен ковчег с твоите мощи непрестанно излива светло лъчите на изцеленията върху всички, които пристъпват към него, прогонва мрака на различните страсти и просвещава с незалязващата светлина всички, които подобаващо възхваляват тебе, Стефане.

И ныне, Богородичен: Небесните сили Те възпяват, безмъжна Майко, а и ние славословим Твоята непостижима Рожба, Богородице. Затова моли се да се спасят нашите души.

Тропар, глас 3:

На земята ти възлюби Христа с цялата си душа и спазваше заповедите Му; като река напои бедните с богата милост и снабди народа си, а ковчегът с твоите мощи дава благоуханно изцеление на всички, затова те молим, свети, измоли голяма милост за нашите души.

Слава, и ныне, възкресен Богородичен: Като Ходатайка за спасението на нашия род Те възпяваме, Богородице Дево, защото с плътта, която възприе от Тебе, Твоят Син и наш Бог претърпя страдания на Кръста и ни избави от тлението като Човеколюбец.

На Утренята, първи седален, глас 3, под. Красоте девства:

Засаден в дома Господен, ти принесе плод чрез добродетелите си; прие доброто небесно семе и в браздата на сърцето си отгледа дивен клас, който храни ума и весели душите и сърцата. Затова подобаващо честваме твоята памет, та по твоите молитви да се избавим от вечните мъки. (2)

Слава, и ныне, Богородичен: Красоте девства: Удивен от красотата на Твоето девство и от пресветлата Ти чистота, Гавриил викаше към Тебе, Богородице: „Каква достойна похвала да Ти принеса? Как да Те назова? Недоумявам и се ужасявам; затова както ми е повелено Ти зова: „Радвай се, Благодатна!””.

Втори седален, глас 4, под. Удивися Иосифъ:

Възсияха делата ти като ярко слънце на небето и на земята, богоносни Стефане, защото с духовните дела на душата си пося милост за бедните, нахрани ги с плодовете на живота и ги събра във вечните житници като изобилие от небесно богатство. Затова, свети кралю, благоуханният ковчег с твоите мощи неизчерпаемо дарува изцеления на всички. (2)

Слава, и ныне, Богородичен: Удиви се Йосиф, виждайки Твоето свръхестествено и надвишаващо ума безсеменно зачатие, Богородице, и размисляйки за росата върху руното, за неизгарящата в огъня къпина и за разцъфналия Ааронов жезъл, Твоят обручник и пазител свидетелстваше пред свещениците с думите: „Девата ражда и след раждането пак Дева остава!”.

Полиелей и величание, седален след полиелея, глас 8, под. Повеленное:

Като скъпоценни камъни на Божието Слово, като предивни цветя на благочестието, като пресветли звезди от запад възсияхте и озарихте земята на своето отечество, просветихте сърцата на своя народ и утвърдихте владетелските скиптри за добро управление, и като дивни светии се прославихте. Затова ние, събрани заедно, подобаващо ви възхваляваме с достойни двойни песнопения: двамата крале заедно с богомъдрата Елена, защото сте наши усърдни помощници. (2)

Слава, и ныне, Богородичен: Безплътният тайно прие повеление в ума си и бързо дойде под покрива на Иосиф, като рече на невкусилата брак Девица: „Онзи, Който простря небесата и слезе от тях, цял и неизменен се всели в Тебе. Като Го виждам в Твоята утроба приел образ на раб, страхувам се, но Ти възгласям: Радвай се, Невесто неневестна!“

Степенни антифони, глас 4

Прокимен, глас 4: Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански. Стих: Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего.

Евангелие, 50 Псалом, стихира, глас 6:

Дойдете днес, християни, да приемем духовната зора, да се просветим и да се изпълним с благодатта на Светия Дух, защото ни се яви богоносният Стефан и ни дарува богати дарове от неизчерпаемите съкровищници. Затова, събрани заедно, нека го възхвалим подобаващо: той ни дарува изобилна милост, той е дивна украса на Църквата, царствено украшение за архиереите, изобилно снабдяване с блага за монашеството и велико утвърждение за своя народ, защото предстои пред Христа и се моли за спасението на нашите души.

Канон на Богородица на 6, глас 8. Ирмос: Воду прошед… и канон на свети крал Стефан Милутин с акростих: „Плета венци на слава за тебе, Христов венценосче.“ Глас 4. Катавасия: Отверзу уста моя:

Песен 1

Ирмос: Ще отворя устата си и тя ще се изпълни с Дух и ще изрека слово за Царицата Майка! Ще се явя светло тържествуващ и ще възпея с радост Нейните чудеса.          

Припев: Свети кралю Стефане, моли Бог за нас!

Дарувай ми слова на разум, Слове Божий, защото имаш богатство на милосърдие, та и аз да избегна всекидневния мрак и да очистя нечистотата на моя ум, за да възпея достойно Твоя угодник.

Още от младостта си се яви на своя народ като преславен, преблажени Милутине, храбър във война, силен и непобедим, а в неволите — твърд и издръжлив.

Стана по-твърд от диамант, блажени, силен във вярата и непоколебим в надеждата. Затова Христос удвои венците ти и ти царуваш с Него във всички векове.

Богородичен: Стана застъпница на радостта, Пренепорочна, защото прие в себе си цялата пълнота на Божеството. Затова всички ние, заедно с ангела, Ти възгласяме: „Радвай се, благодатна!“

Песен 3

Ирмос: Богородице, жив и изобилен Изворе, Твоите певци, събрани в хор, духовно укрепи в божествената Твоя слава и ги удостой с венците на славата.

Ти бе любител на горното Царство, блажени Милутине, затова се наслаждаваш на горното, надсветско блаженство и предстоиш пред Царя на всички и Бога.

Ти си като пресветла звезда от запад, която озарява с лъчите си всички сръбски земи и просвещава сърцата на верните.

Скиптъра на царството, връчен ти от Бога, ти утвърди добре и умножи стократно, а след това влезе в незалязващата светлина.

Богородичен: Божията Премъдрост Те намери като пречисто обиталище и се въплъти от Твоите кърви, а след раждането Те запази отново Дева.

Седален, глас 8. Подобен: Премудрости слова:

Богат на слава и украсен с благочестие като скъпа мантия; увенчан с корона и венец, и с благодат и правда си сияел повече от всички; ти беше истинолюбив и незлобив, и украсен с истински добродетели и осветен от православието. Затова те славим, и днес празнуваме твоя свят и почтен празник, богоносни Стефане Милутине, а ти се моли на Христа Бога, да дарува прощение на греховете на всички, които с любов празнуват твоята свята памет.

Слава, и ныне, Богородичен: Всички поколения народни Те славят като Дева и единствена между жените, Която безсеменно роди Бога в плът, защото огънят на Божеството се всели в Тебе и като детенце кърмиш Твореца и Господа. Ето защо ангелският и човешкият род достойно празнуваме пресвятата Ти Рожба и в един глас викаме: моли се на Христа Бога да даде прошка на греховете на всички, които с вяра се покланят на Твоята пресвята Рожба.

Песен 4

Ирмос: Седящ в славата на божествения престол, на облак лек дойде Пребожественият Иисус, носен на нетленната длан - Богородица, и спаси ония, които викат: „Слава на Твоята сила, Христе!”.

В живота си беше славен, блажени, изобилстваше със слава и богатство, но най-вече преизобилстваше с милостиня и правда. Затова ковчегът с твоите мощи винаги благоухае и помазва сърцата с уханието на изцеленията.

 

Душата ми е обременена от многото грехове, отчаяна и потисната от вражеските нападения, потънала в дългогодишен порочен навик. Но Ти, Благий, моля Те, я въздигни и изпрати светлина в сърцето ми, за да възпея светлата памет на Твоя угодник.

Не умеем подобаващо да възхвалим Твоя угодник, защото в Твоя дом той разцъфтя като палма и като кедър ливански умножи своя народ. Той основа и много монашески обители, за да бъдеш, Боже, дивен сред Твоите светии.

Богородичен: Ти си Младенецът, даден нам чрез раждането Си от Пророчицата и Богомайката, и властта е на Твоето рамо, а името Ти е „Ангел на великия съвет“, както благочестивият Исаия ясно възвести.

Песен 5

Ирмос: Изуми се всичко от Твоята божествена слава, защото Ти, не познала брак Дево, носи в Твоята утроба Всевишния Бог и роди надвременния Син, Който дарява с мир всички, които Те възпяват.

Праведно и кротко ти пасеше своя народ с жезъла си, о, блажени, и добре управлява поверения ти царски скиптър. Затова прие от Бога двоен венец. Дарувай непреходен мир на онези, които те възпяват!

Като велик ревнител на православието навсякъде съгради Божии църкви, за да се възпява Бог в Троица — Единият по същност, но в три Ипостаси. Затова се удостои с неизказана радост.

Яви се на всички като пресветъл и преславен с добродетелите си, венценосни Стефане Милутине, и затова прие на небесата многобройни венци от Христа, Подателя на венците.

Богородичен: Сега избави Твоя раб, Пречиста, от всяко изкушение, от бурята и вихъра на страстите, и го насочи към твоето пристанище, защото Ти си моя Предводителка и Застъпница.

Песен 6

Ирмос: Богомъдри, като честваме тоя божествен всепочитан празник на Божията Майка, елате да приветстваме и славим Бога, Който от Нея Се роди.

С царски венец се увенча и със свето миро се помаза, както някога Давид, и така, Стефане Милутине, многократно умножи венеца на своите добродетели, които сияят пресветло в тебе.

Дойдете, празнуващи, да възпеем с песнопения дивните братя, съпричастници на Христовото помазание с елея на радостта, едноименни със Стефан и еднакви по природа, дела и име, заедно с Елена, прекрасната им майка.

Пресветлите и увенчани по кръвно родство братя, единодушни и единомислени, заедно с тяхната майка, Ти преславно помаза, Господи, удостои ги с царски венци и им дарува небесното царство.

Богородичен: Насочи живота ми, Богородице, към божествените повеления на въплътилия се от Тебе Бог Слово, Който управлява всичко, и ме поведи към Неговата светлина, Дево и Майко Марийо, Богоневесто.

Кондак, глас 3. Подобен: Явился еси днесь:

 

Ти се показа в отечеството си като чудесна издънка от добър корен; чрез добродетелите си ти стана нова слава след предците си, като се яви на народа си в чудесни видения.

Икос: Предвечно Слово, обсипи ме с капките на божествените думи, и просвети моя ум, освети сърцето ми, за да възхваля достойно изключителния по благочестие Твой угодник, защото той сияеше с всичките си добродетели повече от слънчевите лъчи; богат на милостиня и правда, благ, кротък и с всякаква благодат: украсен с вяра, любов и надежда като златни ресни. Този, като Йов, беше око на слепите, нога на хромите, баща на сираците и се показа на всички като милостив защитник; и тъй като той царуваше над страстите, съедини се с духовното царство, като се яви пред Царя на всичко и стана чудесно украшение за своя народ.

Синаксар: На 30 октомври празнуваме паметта на св. свщмчк Зиновий, еп. Егейски и сестра му Зиновия (285 г.). В същия ден празнуваме и паметта на св. крал Стефан Милутин (+1321) и брат му Стефан Драгутин (+1316). По техните молитви, Господи, Иисусе Христе, помилвай и ни спаси! Амин.

Песен 7

Ирмос: Богомъдрите отроци не почетоха творението повече от Твореца, но като потъпкаха мъжествено застрашаващия ги огън, радостно възпяха: „Благословен Си Ти, преславният Господ и Бог на нашите отци!”.

Яви се храбър и славен във войните и във всички победи, а с душа и сърце славно застана до своя Христос, блажени. Затова Той те удостои със слава и вечни венци.

С благочестивия си живот и боголюбие ти съгради за себе си неприкосновена духовна трапеза. Затова смъртта стана за тебе като отдих и ти се засели в безкрайната радост, Стефане Милутине.

Уподоби се по живот на дивния Иосиф, защото щедро раздаваше пшеницата, без да я щадиш; беше баща на сираците и милостив дарител на всички. Затова Христос те засели в небесната житница.

Богородичен: Чиста Приснодево, Родителко на Царя на царете, разкъсай оковите на моите прегрешения и с молитвите си насочи ме към пътищата на покаянието.

Песен 8

Ирмос: Благочестивите отроци в пещта бяха спасени от Отрока на Богородица; тогава в предобраз, а сега в действителен вид Той събира цялата вселена да Ти пее: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.

Христовата Църква тържествено почита вашите свети мощи и ги пази като скъпоценно миро в съкровищницата си, защото те неизчерпаемо благотворят на всички, които с вяра пристъпват към тях, и освещават сърцата и душите им. Затова дойдете да ги прославим подобаващо!

Ти стана славен и свят Божи храм и издигна пресветлата лавра на първомъченика, като засели в нея множество монаси, за да възхвалят непрестанно с песнопения Христа, Който те прослави.

Твоят свят храм, украсен, прилича на божествения рай, защото в него се намира ковчегът с твоите мощи, който благоухае като цветя от различните ти добродетели и така прославя твоята памет.

Богородичен: В Твоята утроба се всели Този, Който живее във висините, и Те направи, Богородице Марийо, по-пространна от небесата. Моли Го за всички нас, блага Богоневесто, да ни запази от вражеските нападения.

Песен 9

Ирмос: Нека всеки, роден на земята да ликува, просвещаван от Духа; да тържествува и естеството на безплътните умове, почитайки свещеното тържество на Богомайката и да зове: „Радвай се, Всеблажена Богородице, чиста Приснодево!”.

С благодат и доброта се украси и се показа велик в милосърдие и благост. Затова стана син и наследник на многото надразумни блага от праотеческите съкровищници и, като новоизвиращ извор, напои своя народ с радост.

Навред се разчу твоята велика милостиня, подобна на тази на Корнилий. С нея дивно украси църквите и положи много грижи за тях. Затова поменавай своето стадо, та и ние в мир да празнуваме твоята памет.

Суетният гот поискал с измама да ограби богатството на твоето отечество, но ти мъдро го улови и го предаде на праведен съд. А ти радостно възпяваше Премъдрия Господ, Който те прослави. Затова и ние празнуваме твоя празник, Стефане Милутине, чието име е сродно с милостта.

С наставленията на родителите си вкорени православието в душата и разума си, а чрез книжното учение придоби благочестие и покаяние, праведни Стефане Милутине. Затова непрестанно моли Господа да спаси нас, които празнуваме твоята памет.

Не презирай нашата малка и смирена молитва, молим те, Стефане Милутине, жителю на небесното царство, но бди над своето стадо и след смъртта си, както и през живота си. Измоли мир за нашия народ, та всички да те величаем.

Богородичен: Лежа в мрака на унинието и съм смутен от бурята на страстите, докато вихърът на изкушенията ме потапя. А Ти, Пренепорочна, си родила Кормчията Христа, затова ми протегни ръка за помощ и ме спаси, защото само Ти си спасение за онези, които Те прославят.

Светилен, подобен: Жени услишите:

Ти стана като източваща елей маслина, като рай, като чудно разцъфнала лилия и като тайнствена роза, защото разцъфтя с цветята на добродетелта, затова светият ковчег на твоите мощи изпълва твоята църква и облагоухава твоя народ. (2)

Богородичен: Ние, верните, Ти принасяме радостния глас на ангела: радвай се, Богоневесто, помощнице на хората, крепост на мъчениците и апостолите, и изпълнение на всички пророци, Пренепорочна Богородителко.

На хвалитните, стихири на 4, глас 4. Подобен: Яко добля:

Славен се показа с храбростта си и могъщ в победите, и твърде славен в земния царски живот, изобилстващ с богатство и сила. Украси го с добродетелни дела, особено с милост и правда, заради Христа - Словото, Който на земята се яви поради милостта Си и Чиито заповеди ти опази. Затова се радваш в Неговото Царство заедно с всички светии. (2)

 

Твоят христоименит народ те има като благ защитник и родолюбец, като висока и могъща кула, като здрава и непоколебима основа и като усърден молитвеник пред Христа. Затова не презирай множеството молитви на твоето наследие, но му помогни да придобие светлината на светиите.

Като утро и като слънце разпръскваш сияйните си лъчи и веселиш верните. Ти стана наследник на деня и светлината, където сега пребиваваш. Затова поменавай всички, които празнуват твоята памет, и им дарувай непреходен мир и ги запази в него.

Слава, глас 2: Дойдете, събрания на верните, да въздадем според силите си слава на Бога, Който се прославя в Своите светии. Така богоносният Стефан ни призовава днес, в деня на неговия празник, и ни предлага духовна трапеза, за да разчупи хляб за гладните и да нахрани народа си, да просвети отечеството и да озари всички краища на света. В своята църква, където почиват неговите мощи, той дарува на всички достойни за прослава изцеления, за да утвърди скиптрите на владетелите на своето царство и да им дарува победа над противниците. Затова, изпълнени с радост, с похвали празнуваме неговата памет и възхваляваме добрите му дела, защото той предстои пред Христа и се моли за велика милост за своя народ.

И ныне, Богородичен: Всичкото си упование на Тебе възлагам, Майко Божия, запази ме под Твоя покров.

Велико славословие, Тропар на св. крал Стефан Милутин, глас 3:

На земята ти възлюби Христа с цялата си душа и спазваше заповедите Му; като река напои бедните с богата милост и снабди народа си, а ковчегът с твоите мощи дава благоуханно изцеление на всички, затова те молим, свети, измоли голяма милост за нашите души.

На Литургията, блаженства, от канона на светеца песни 3-а и 6-а.

След Апостола:

Алилуя, глас 4: Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански. Стих: Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего. (Пс. 91:14)

Причастен:

Във вечна памет ще остане праведникът, от лоша мълва няма да се уплаши.


* Взета от тук, с леки корекции