Защо тук се явяват Моисей и Илия? За това могат да се посочат много причини.
Първо, понеже едни от народа смятали Христос за Илия, други — за Йеремия, а трети — за някого от древните пророци, затова се явяват най-главните пророци, за да се види разликата между рабите и Господа, както и това, че Петър справедливо е похвален за изповядването на Христос като Син Божий.
Може да се посочи и втора причина. Евреите често обвинявали Христос в престъпване на закона и в богохулство — сякаш Той присвоявал слава на Отца, която не Му принадлежала. Те казвали: „Не е от Бога Този Човек, защото не пази съботата“ (Иоан. 9:16); и още: „Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство и за това, че Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог“ (Иоан. 10:33).
Затова, за да покаже, че и двете обвинения са породени от завист и че Той е свободен и от едното, и от другото — тоест че нито е престъпил закона, нито е присвоил слава, която не Му принадлежи, като нарича Себе Си равен на Отца — Той представя мъже, прославили се както с изпълнението на закона, така и с ревността си за Божията слава.
Ако Моисей е дал закона, евреите могли да заключат, че той не би допуснал този закон да бъде презиран, както те мислели, и не би служил на нарушителя му, който му бил неприятел. Също и Илия, от ревност за Божията слава, не би се явил и не би се подчинил на Христос, ако Той беше противник на Бога и наричаше Себе Си Бог и равен на Отца, без действително да бъде такъв.
Наред с посочените може да се приведе и още една причина. Каква именно?
Чрез това явяване Иисус Христос искал да научи учениците, че има власт над живота и смъртта и господства над небето и земята. Именно затова тук се явяват и човек, който е умрял, и човек, който още не е изпитал смъртта.
А петата причина — и това действително е петата — е посочена от самия евангелист. Тя се състои в това да покаже славата на Кръста, да утеши Петър и другите ученици, които се страхували от страданието, и да ободри сърцата им.
Наистина, явилите се двама мъже не мълчали, а говорели за славата, която Той имал намерение да яви в Иерусалим, тоест за страданието и Кръста, защото страданието и Кръстът винаги се наричат слава.
Освен това причина за избора именно на тези мъже била тяхната добродетел, която Той особено изисквал от учениците. Понеже Христос винаги учел: „Ако някой иска да върви след Мене, нека вземе кръста си и да Ме следва“, затова сега Той извежда пред тях онези, които хиляди пъти са умирали за Божията слава и за поверения им народ.
Наистина, всеки от тях, като погубил душата си, я намерил; всеки смело говорил против тираните — единият против фараона, другият против Ахав — и то заради неблагодарни и непослушни хора, които заради спасението си им се отплащали с неблагодарност, хвърляйки ги в крайни опасности. Всеки от тях искал да отклони народа от идолопоклонството.
И двамата били обикновени хора; при това единият бил трудно говорещ и с недостатъчно добър глас, а другият водел суров живот. И двамата се отличавали с нестяжателност, защото Моисей не притежавал нищо, а Илия нямал нищо освен кожуха си.
И всичко това било във Ветхия Завет, когато още нямало толкова изобилен дар на чудеса. Наистина, Моисей разделил морето, но Петър ходел по водите; можел да премества планини, изцелявал различни телесни болести, изгонвал жестоки демони, със самата си сянка извършвал велики чудеса и обърнал цялата вселена.
Също и Илия, макар да възкресил мъртвец, учениците Христови възкресили хиляди — и то тогава, когато още не били удостоени да приемат Духа в себе си.
Христос беседва с Моисей и Илия и за да подтикне Своите ученици да подражават на любовта им към техния народ, на тяхното постоянство и твърдост, така че да бъдат кротки като Моисей, ревностни като Илия и еднакво грижовни.
Наистина, единият от тях три години понасял глада заради еврейския народ, а другият казва: „Прости им греха им; ако ли не — заличи и мене от книгата Си, в която си ме записал“ (Изх. 32:32). За всичко това Христос напомнял на учениците чрез явяването на Моисей и Илия.
И ги извел в слава не само за да бъдат учениците подобни на тях, но и да ги превъзхождат. Ето защо, когато веднъж те казали: „Да кажем ли да слезе огън от небето?“ (Лук. 9:54), и споменали Илия, който бил направил подобно нещо, Той им казал: „Не знаете на какъв дух сте“, като чрез превъзходството на дара ги убеждавал да понасят обидите.
Но никой да не помисли, че ние осъждаме Илия като несъвършен; ние не казваме това. Той бил много съвършен, но съвършен за своето време — когато човешкият ум все още бил в детска възраст и хората имали нужда от такова наставление. Също и Моисей бил съвършен; но от Христовите ученици се изисква по-голямо съвършенство: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в Царството Небесно“ (Мат. 5:20).
И това е така, защото учениците били изпратени не в Египет, а в цялата вселена, която се намирала в по-лошо състояние от Египет. Те не трябвало да разговарят с фараона, а да се сражават със самия началник на злото — дявола. Техният подвиг се състоял в това да го свържат и да разграбят всичките му съдове; и това те извършили не чрез разделяне на морето, а като с жезъла на Иесея разсекли бездната на нечестието, издигана от бурните вълни.
Представи си само какво не е плашело тези мъже: смърт, бедност, безславие, безбройни страдания. Всичко това за тях било по-страшно, отколкото тогава морето било за евреите. И въпреки това Христос ги убедил да презрат всичко това и да вървят с пълна безопасност, сякаш по сух път. Именно подготвяйки ги за всичко това, Той поставил пред тях мъжете, прославили се във Ветхия Завет.
Из Беседа 56 от Тълкуванието на Евангелието според Матей
