Постен Триод. В петък на петата седмица от Великия пост

 На утренята, четат се 13-та, 14-та и 15-та катизма. След първата катизма - седални кръстни от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, глас 1, под. Гроб Твой:

Простря, Христе, дланите Си на Дървото, изцелявайки чрез Твоите рани Адамоовата рана; затова Те моля: излекувай моите рани, които измамникът нанесе на душата ми, и ме удостой, Спасителю, в молитва и пост да Ти послужа.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-Богородичен, на същия глас, под. Гроб Твой: Гледайки Те мъртъв и разпрострян на Кръста, о, Христе, всенепорочната Майка викаше: Сине мой, съ-безначален на Отца и на Духа, какъв е този неизказан промисъл, чрез който спаси създанието на пречистите Твои ръце, Милостиви?

Седален след третата катизма, глас 6, под. Упование мира:

Кръсте, пазителю на света и прогонителю на бесовете, дари на придобилите те непобедимо застъпничество. Удостой ни да преминем останалото време на поста с чиста съвест, като изправяш душите ни пред Христа, о, Дърво благословено.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-Богородичен: Дево чиста и благоговейна, славо на ангелите, когато стоеше при Кръста на Твоя Син и Бог, не понасяйки да гледаш хулите на враговете, с болка майчински извика: как търпиш, Човеколюбче, заканите на всички? Слава на Твоето дълготърпение.

Трипеснец от преп. Йосиф Песнописец, глас 1

Песен 5

Ирмос: О, Христе, Ти просвети краищата на вселената със сиянието на Твоето пришествие и светлината на Твоя Кръст; просвети със светлината на Твоето богопознание и сърцата на тия, които православно Те възпяват.

Ти, Който разпъна небето като кожа, о, преблаг Иисусе, разпъна ръцете Си на Кръста, затова Те моля, смили Се над мен, когато врагът разпъва върху мене мрежата на изкушенията си.

Заспивайки смъртен сън на Кръста, о, преблаг Иисусе, Ти пробуди за спасение нас, заспалите в най-дълбока погибел; затова Те славим с вяра, Господи.

Удостой Твоите раби да видят деня на Твоето страдание, просветени с радост в сърцата, и да възпяват, Спасе, Твоето животворно Възкресение и силата на Твоето Царство.

Кръсто-Богородичен: Като Те видя прикован на Кръста, Всечистата стенеше с наранена утроба и казваше: заради милосърдието на Твоите щедрости, Господи, Ти прие страдание, та всички да дариш с безстрастие.

Друг трипеснец, от преп. Теодор Студит, глас 6:

Ирмос: От нощта рано Те възпяваме…

На Кръста, Човеколюбче, разпростря Твоите ръце и иудеите прободоха ги с гвоздеи и пронизаха с копие реброто Ти; а Ти понесе всичко, о, Христе, за да се спасим.

Адам някога умря чрез яденето от дървото, но отново намери живот чрез кръстното Дърво, по чиито милости, той се наслаждава на блаженството в рая.

Слава, Троичен: Като единна по природа Те възпявам, Троице безначална, несътворена, господстваща, царствена и всесъвършена Единица - Бог, Светлина, Живот и Творец на света.

И ныне, Богородичен: В Твоето свръхестествено раждане, Чиста, законите на естеството явно се отменят, защото безсеменно раждаш Бога предвечен - Родения от Отца.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Почитаме Твоя Кръст, копието и гвоздеите, о, Владико, защото чрез тях Ти избави ни от тлението и чрез Твоето страдание, Христе, причастни ни направи на безсмъртието.

Ирмос: От нощта рано Те възпяваме, Христе Боже, Който заради нас обедня и претърпя Кръст и смърт по плът.

Песен 8

Ирмос: Някога окъпаната в роса пещ яви образа на свръхестественото чудо, защото не изгори юношите, които прие в себе си, явявайки безсеменното Божие раждане от Девата; затова нека да запеем песен: „Всяка твар да благославя Господа и да Го превъзнася през всички векове!”.

Спасителю, Ти притъпи жилото на лукавия, бидейки прикован с гвоздеи върху Дървото и прие подигравателния трънен венец, изкоренявайки тръните на престъплението. Затова, възпявайки Те, викаме: да благославя цялото творение Господа и да Го превъзнася във всички векове.

Разпростря на Кръста Своите ръце, Христе, събирайки рода човешки за познание на Тебе, и претърпя да бъде прободено с копие Твоето ребро, за да излееш извор на просвещение за нас, които Те възпяваме: нека цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове.

С потоците на Твоето добросърдечие, щедри Христе, очисти моето сърце, осквернено от жилото на греха, и ме сподоби да източа реки на умиление, Христе Иисусе, за да Ти възгласям: нека цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове.

Богородичен: Теб, Отроковице, познахме като божествена Стомна, носеща Манната на Божеството, а също и като Кивот, Трапеза, Светилник, Божий Престол и Палат, Мост, превеждащ към божествения живот тия, които пеят: нека цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове.

Друг трипеснец:

Ирмос: Да възпеем Христа…

Христос Се разпъва и оживотворяван аз, заедно с отроците, пея: благославяйте, творения Господни, Господа, и Го превъзнасяйте во веки.

Светът, избавен от тлението чрез Твоето разпятие, заедно с отроците пее: благославяйте, творения Господни, Господа, и Го превъзнасяйте во веки.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Троичен: Троице равнославна, надсъщностна Единице - Отче, и Сине, и Душе, спаси възпяващите Те с вяра.

И ныне, Богородичен: Покланям се на Родения от чистата Богородица и заедно с отроците пея: благославяйте, творения Господни, Господа, и Го превъзнасяйте во веки.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Твоя Кръст възпявам, Спасе; Ти чрез него ме спаси, затуй заедно с отроците пея: благославяйте, творения Господни, Господа, и Го превъзнасяйте во веки.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Да възпеем Христа с песента на отроците и заедно с тях да пеем: нека всяка твар да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове.

Песен 9

Ирмос: Горящата, но не изгаряща къпина бе предобраз на Твоето пречисто Детерождение; затова сега се молим да угасиш яростната пещ на изкушенията, та да Те славим непрестанно, Богородице.

Илия видя Господа в тънък, тих ветрец, но преди това с молитви и пост изтъни плътта си. Подражавайки му, душо моя, премахни дебелината на страстните наслади, за да видиш Оня, за Когото копнееш.

Като издигна някога змията на дървото, Спасе, Мойсей предизобрази Твоето въздигане на Кръста, чрез което, Преблагий, ни избави от отровната злоба на змията и всички народи, които Те почитат, Ти освободи.

Лежейки в гроба на унинието, притиснат от камъка на закоравялостта, не разбирам, Спасе, животворното Ти слово и не чувствам Твоя страх; но смили Се над мене и ме спаси чрез Твоята благост, Многомилостиви.

Богородичен: Надвишаваща всички, Владичице, направи и мен по-висш от злобата на страстите, защото Те прославям като истинска Богородица и възпявам Твоето пречисто и непостижимо раждане, Боговъзрадвана.

Друг трипеснец:

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие…

Разпъваш се и ме спасяваш, умираш и ме оживотворяваш. О, добросърдечие! О, човеколюбие! Кой е видял и кой е чул господар да приема позорна смърт заради своите слуги? Но слава на Твоята неизказана благост, Господи.

Слънцето залезе, когато Те видя разпъван; и как да свети, гледайки унижението на своя Създател? И цялото творение, разтърсено, мълчаливо викаше към тия, които Те разпъваха, че Ти Си Бог на всичко, макар и страдащ по плът.

Слава, Троичен: Отче, единствен Родителю на Единородния Син, и Сине, единствено Сияние на единствената Светлина, и единствен Свети Душе на единия Бог - истинно Вечносъществуващ Владико Господи, Свята Троице и Единице, спаси мене, който Те изповядвам.

И ныне, Богородичен: Чудото на Твоето раждане ме удивлява, Всенепорочна: как зачена безсеменно Непостижимия? Кажи как оставаш Дева, след като си родила като Майка? Приемам с вяра свръхестественото и се покланям на Родения, защото Той прави всичко, което поиска.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Заради нас, Спасителю, всеки Твой член претърпя страдание: главата - удари, лицето - плесници, ръцете - приковаване, и реброто - пробождане с копие, а цялото Ти тяло – разпъване на Кръста. Но слава на Твоето неизказано добросърдечие, наш Спасителю.

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на непозналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове Теб, като Богоневеста и Майка, православно величаем.

Стиховна стихира, самогласна, глас 8:

Прикован между разбойници на Кръста, Христе Боже, изцелил човешката природа чрез Твоите рани, не оставяй мене, падналия в ръцете на умствените врагове, дебнещи на пътя, безтелесните разбойници, ограбили ме от добродетелта и наранили ме жестоко, така че никой от светиите да не може да ме изцели. Защото полумъртъв съм и съвсем малко живот ми остава, а единствената ми надежда е в Тебе, Който и на мъртвите живот даряваш. Но превържи ми раните, като капнеш върху тях от Твоята благост, единствен Човеколюбче.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Прикован между разбойници на Кръста…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.  

Мъченичен: Как да ви наречем, светии? Херувими ли - защото върху вас почива Христос? Серафими ли - защото непрестанно Го славехте? Ангели ли - защото се отвратихте от телесното? Сили ли - защото действате с чудеса? Много са вашите имена и още по-големи са даровете ви; молете се да се спасят нашите души.

Слава, и ныне, Кръсто-Богородичен, на същия глас, под. О, преславнаго чудесе:

О, преславно чудо! О, ново тайнство! О, страшно дело! – говореше Девата, когато видя на Кръста, висящ между двамата разбойници Теб, Когото безболезнено и дивно бе носила в утробата си; и плачеше, думайки: горко ми, най‑възлюбено Чедо! Как този жесток и неблагодарен народ на кръст Те прикова?

На първия час – няма катизма, на третия – 19-та, на шестия – 20-та. 

В петък на шестия час

Тропар на пророчеството, глас 8:

Превъзпяван Си, Христе Боже наш, Който земята разклащаш, за да се обърнат и спасят живеещите на нея, и отново я утвърждаваш заради Своята благост и неизказано добросърдечие. По молитвите на Богородица, помилвай ни. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 4: Ще възпявам пред Тебе милост и правосъдие, Господи. Стих: Пея и разбирам в път непорочен.

Из пророчеството на Исая чтение:

Тъй говори Господ, Светият на Израиля и негов Създател: ще Ме питате ли за бъдещето на синовете Ми и ще искате ли да Ми се месите в делото на ръцете Ми? Аз създадох земята и сътворих на нея човека; Аз - Моите ръце простряха небесата, и на цялото им войнство Аз дадох закон. Аз го въздигнах в правда и ще уравня всичките му пътища. Той ще съгради Моя град и ще отпусне пленниците Ми не за откуп, нито за дарове, казва Господ Саваот. Тъй казва Господ: печалбите на египтяни и търговията на етиопци, и савейци, люде снажни, към тебе ще преминат и твои ще бъдат; ще те последват, във вериги ще дойдат, ще паднат пред тебе ничком и ще те молят, думайки: само ти имаш Бог, и няма друг бог. Наистина, Ти си Бог съкровен, Бог Израилев, Спасител. Те всички ще бъдат посрамени и постидени; заедно с тях ще отидат със срам и всички, които правят идоли. А Израил ще бъде спасен с вечно спасение от Господа; вие не ще бъдете посрамени и постидени во веки веков.

Прокимен, глас 4: Господи, чуй молитвата ми и моите вопли да стигнат до Тебе. Стих: Не отвръщай от мен лицето Си. 

На деветия час – без катизма.

В петък на вечернята

Чете се 18-та катизма. На Господи воззвах, 10 стихири. Самогласна стихира, глас 6:

Слизайки от Йерусалим - от Твоите божествени заповеди, и достигайки до Йерихонските страсти, увлечен от суетната житейска слава, паднах в разбойнически помисли, които ми съблякоха благодатната одежда на осиновението, и, ранен тежко, лежа като бездиханен. Свещеникът, минавайки, видя ми раните, но се не погрижи, и левитът от мен се погнуси и също ме подмина. Но Ти, Господи, Който неизказано Се въплъти от Девата, излей върху мене доброволно пролетите кръв и вода от спасителното Твое ребро, и като елей капни Твоята благост върху моите раните, Христе Боже, превържи ги с милостта Си и ме причисли към небесния хор, понеже Си милосърден. (2)  

Мъченичен: Твоите мъченици, Господи, не се отрекоха от Тебе и не отстъпиха от Твоите заповеди; по техните молитви помилвай ни.

Стихири на Пресвета Богородица, глас 6, под. Всю отложивше:

Откривайки Ти предвечния промисъл, Отроковице, Гавриил пред Теб застана и прегръщайки Те рече: радвай се, Земьо незасята; радвай се, неизгаряща Къпино; радвай се, Глъбино непроницаема; радвай се, Мосте, привеждащ към небето и Стълбо висока, която Йаков видя; радвай се, божествена Стомна с манна; радвай се, Избавление от проклятието; радвай се, призвание Адамово, Господ е с Тебе. (3)

Като човек Ми се явяваш - казва на архистратига непорочната Отроковица - а как говориш слова, превишаващи разума човешки? Защото каза, че Бог ще бъде с Мен и ще Се всели в Моята утроба. И как ще стана, кажи Ми, вместилище широко и място свещено за Превъзхождащия херувимите? Да не Ме прелъстиш с измама, защото не познавам плътска сласт; на брак съм непричастна, как тогава ще родя Дете? (2)

Там, където Бог поиска, отменя се природния закон – казва безплътният – и стават неща, които превишават човека; повярвай на моите истинни слова, Всесвята и Пренепорочна. А Тя извика: нека Ми бъде сега по думата ти и ще родя Безплътния, приел от Мене плът, за да въздигне човека в първоначалното достойнство чрез съединението със Себе Си, като единствен Бог могъщ. (2)

Слава, и ныне, от преп. Теофан Изповедник, глас 2: Днес се открива от века скритата тайна и Синът Божи става Син Човешки; приемайки по-долното Той ме дарява с по-доброто. Излъга се в древност Адам и не можа да стане бог, макар да пожела това; сега Бог става Човек, за да направи бог Адам. Нека творението се весели и естеството да се радва, защото в страх архангелът стои пред Девата и Й принася поздрав „радвай се”, в замяна на тъгата; Боже наш, Който поради Своето велико милосърдие стана Човек, слава на Тебе.

Вход. Свете тихий…

Прокимен, глас 4: Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Стих: Благославяй, душо моя, Господа и цялата ми вътрешност да благославя Неговото свято Име.

Из книга Битие чтение:

Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме! Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа. Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори. На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото. И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас. И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно. Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение? Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно. И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си. Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме! Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене. Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си Исаак. И нарече Авраам онова място: Иехова-ире; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди. И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали за Мене едничкия си син, Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си; и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.

Прокимен, глас 4: Колко величествени са делата Ти, Господи! Всичко с премъдрост Ти си създал. Стих: Благославяй, душо моя, Господа: Господи Боже мой, Ти си безмерно велик.

Из книга Притчи чтение:

Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина. Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си. Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне. Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда. Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост. Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши. Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието. Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя. Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си. Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда. Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен. И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен. Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно. Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си. С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор. Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток. Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.

И нататък по реда на Преждеосвещената Литургия.

Ако поради някаква причина не се отслужва такава, на Господи воззвах пеем стихирите на Пресвета Богородица на 8. Слава, и ныне, на Теофан, глас 2.

След прокимените и паримиите, на стиховните, самогласната стихира от Триода, глас 6 (два пъти) и на мъчениците.

Слава, и ныне, Богородичния самогласен от хвалитните в събота, глас 4:

Богородица чу език, който не познаваше, защото архангелът Й говореше словата на благовещението, и щом прие поздрава му с вяра, Тя зачена Тебе, предвечния Бог; затова и ние, радвайки се, Ти зовем: Боже, Който неизменно Се въплъти от Нея, дай мир на света и на душите ни - велика милост.