Тази света и преподобна Ангелина била дъщеря на благочестивия и православен албански княз Ариянит от Елбасанския край, а също и снаха на славния Георги Скендербег. Жителите на тази област, наричана още и Скендерия, били християни, предимно православни, защото по онова време все още не били подчинени на агарянското робство, и тяхното отечество се славело с победата на вярата и оръжието.
В двореца на княз Ариянит растяла младата му дъщеря Ангелина в страх Божи и благочестие, насочвайки своята воля и всички свои духовни дарове към изпълнение на Божията воля. Името на майка ѝ не е известно, но и тя несъмнено била много благочестива и добродетелна, щом така по християнски прекрасно възпитала дъщеря си в евангелското учение и поведение. Още от детството върху света Ангелина се виждал пръстът на Божието Провидение, който я подготвял за подвизите, които ѝ предстояли в бъдещия живот.
По това време в албанските земи дошъл като изгнаник сръбският деспот Стефан Слепи, вторият син на деспот Георги Бранкович (1427–1456 г.). Него и по-големия му брат Григорий турците през 1441 г. затворили и ослепили, а след 1444 г. ги върнали слепи в бащиния им дом. След смъртта на техния баща, деспот Георги, известно време управлявал Сърбия най-малкият им здрав брат Лазар, а след това деспот станал този блажен страдалец Стефан (докато по-големият му брат, слепият Григорий, се замонашил в Хилендар, където като монах Герман починал на 16 октомври 1459 г. и бил погребан).
Два месеца преди падането на сръбската столица Смедерево (то паднало в турски ръце в сряда, 20 юни 1459 година, и с това престанала да съществува Сръбското деспотство), поради общото разединение и разпокъсаност на сръбския народ, „някои хора, управлявани от дявола, разпространявали лъжа, че уж деспот Стефан е извършил някакво зло, и го изгонили далеч от отечеството му, за да понесе така в чужбина много беди и неволи“. Праведният Стефан тогава се оттеглил при своята сестра Екатерина, Целйската графиня, а от нея отишъл в Дубровник, а оттам в Албания, за да потърси там безопасно убежище.
Когато пристигнал в Албания, върху него се изпълнило словото Господне: „Господ пази пришълеца“ (Пс. 145:9), защото княз Ариянит го приел усърдно като брат и приятел. И понеже пребиваването на деспота при него се продължило дотолкова, че той станал като член на дома, честната княжеска дъщеря Ангелина обикнала в сърцето си слепия Стефан, както някога Косара праведния св. княз Йоан Владимир (памет на 22 май), и поискала от родителите си благословение за брак със Стефан. Родителите дали своето съгласие и благословение и Ангелина се венчала със Стефан (в Скадър през 1461 г.), понеже в душата си желаела във всичко да споделя съдбата на изгнания праведник, слепия деспот Стефан.
От този благословен от Бога и родителите им брак им се родили синовете Георги (Джордже) и Йоан, и дъщерята Мара. Докато децата растели в добри нрави и възпитание, върху тях се стоварили ново зло и ново нещастие. Безбожните агаряни нападнали и тази християнска земя и пред себе си убивали и унищожавали всичко. Поради това Стефан и Ангелина се оттеглили с децата си в Италия, в областта Фриули на север (района на Триесткия залив). Там блаженият и праведен деспот Стефан се упокоил в Господа (9 октомври 1476 г.) и бил прославен от Бога чрез явяването на светлина на гроба му и чрез нетленността на тялото му.
Праведната и вярна негова съпруга, блажената Ангелина, останала вдовица и била принудена да търпи лишения в основните потребности на живота, защото и нея, и осиротелите ѝ деца притискали както бедността, така и чуждата земя. За да облекчи положението на децата си, тя се обърнала с молба към унгарския крал Матияш, който се смилил и дал на нея и на синовете ѝ за владение сремския град Купиново на Сава. Вземайки със себе си нетленните мощи на своя съпруг Стефан, света Ангелина с децата си дошла през Виена и Буда в Купиново и там, в църквата на свети апостол и евангелист Лука, с чест положила мощите на Стефан (15 февруари 1486 г.).
Унгарският крал Матияш бил дал на по-големия син на Ангелина, Георги, титлата деспот и някои области в Срем, но той скоро се отказал от това в полза на по-малкия си брат Йоан и сам се замонашил (през 1495 г.) в манастира в Купиново, като при монашеството получил името Максим. Но скоро след това младият деспот Йоан починал (1502 г.) и света Ангелина и Максим, заедно с мощите на Стефан и Йоан, се преселили при влашкия войвода Йоан Радул, където свети Максим бил ръкоположен за митрополит Влахозапланински. Там Максим помирил войводата Радул с молдовския войвода Богдан и заедно с майка си, света Ангелина, извършили в тези краища много добри дела.
Няколко години по-късно света Ангелина се върнала със сина си Максим в Срем. Свети Максим станал Белградски и Сремски митрополит и заедно със своята майка Ангелина издигнал по склоновете на Фрушка гора в Срем светия манастир Крушедол и го посветил на Благовещението на Пресвета Богородица. Там свети Максим пренесъл от Белград своята епископска катедра и по този начин възстановил Сремската архиепископия. Скоро и той починал в Господа (през 1516 г., на 18 януари, когато се празнува и неговата памет) и бил погребан в своята задужбина Крушедол.
Преподобната наша майка Ангелина приела тук, в Срем, светия и ангелски монашески чин в женския манастир край Крушедол, като при монашеството запазила същото име Ангелина (което означава: Ангелска). Още от началото на земния си живот тя усърдно се подвизавала за спасението на душата си, но сега прибавила труд към труд и подвиг към подвиг. Цялата се посветила на молитвата, на делата на милосърдието и на възстановяването на светите храмове и Божиите манастири в Срем.
Заради всички тези свои многобройни дела тя, като съвършена християнка, съпруга, майка и монахиня, с право получила от народа името „Майка Ангелина“. Като поживяла така свято и богоугодно, тя най-сетне се упокоила от своите трудове и мирно заспала в Господа на 30 юли 1520 година.
Била погребана в женския манастир край Крушедол, а когато след няколко години нейното свято тяло било „явено“ (открито като нетленно), светите ѝ мощи били пренесени в църквата на Крушедолския манастир и положени в същия ковчег с мощите на нейния свет син Йоан, деспота.
Тези свети и чудотворни мощи на „Сремските светители“ Бранковичи турците заедно с Крушедолския манастир изгорили през 1716 г., като оттогава се е запазила само лявата ръка на Света Майка Ангелина.
Службата на тази света сръбска Майка била написана скоро след явяването на нейните чудотворни мощи от един от обитателите на Крушедолския манастир. В този свят манастир в деня на нейната памет, 30 юли, се провеждат голям празник и народен събор.
По молитвите на Света Майка Ангелина нека Всемилостивият Господ помилва и нас и ни удостои с участ в делото на Неговите светии. Амин.
Превод от: Ава Jустин. Житиa светих за jyл.
