събота, 1 май 2021 г.

Велика Събота - сутринта, Велика Вечерня с Василиева св. Литургия

На Господи воззвaхъ, стихири на 8 - 3 възкресни и 1 стиховна на глас 1 от Октоиха и 3 на Велика Събота, като първата се повтаря, от преп. Йоан Дамаскин, глас 8.

Днес адът вика стенейки: „По-добре да не бях приемал Родилия Се от Мария, защото идвайки при мене, Той разруши моята власт и разби медните врата, а душите, които преди владеех, Той като Бог възкреси!”. Слава, Господи, на Твоя Кръст и Възкресение! (2)

Днес адът вика стенейки: „Разрушена е властта ми, приех Мъртвия като един от мъртвите, но съвсем не мога да Го задържа и губя заедно с Него и тия, над които царувах; аз притежавах мъртвите от века, но ето Той въздига всички!”. Слава, Господи, на Твоя Кръст и Възкресение!

Днес адът вика стенейки: „Погина моята власт, Пастирът се разпна и възкреси Адам! Лиших се от тези, над които царувах и избълвах всички, които бях погълнал! Разпнатият изпразни гробовете и властта на смъртта се обезсили!”. Слава, Господи, на Твоя Кръст и Възкресение!

Слава, глас 6: Великият Мойсей тайнствено предизобрази днешния ден, казвайки: „И благослови Бог седмия ден”, защото това е благословената Събота. Това е ден за покой, в който Си почина от всички Свои дела Единородният Син Божи. Чрез промислителната смърт Той по плът бе в съботен покой и връщайки Се към това, което беше чрез Възкресението, Той ни дари вечен живот, като единствен благ и Човеколюбец.

И ныне, Богородичен догматик, глас 1: Нека да възпеем Тази, Която е слава за целия свят, просияла от човеците и родила Владиката, небесната Врата - Дева Мария, Песен на безплътните сили и Украшение на верните, защото Тя стана Небе и Храм на Божеството. Разрушавайки преградата на враждата, Тя донесе мир и отвори Царството; имайки Я за основа на вярата, ние имаме за наш Помощник Родения от Нея Господ. И тъй, дерзайте, люде Божии, дерзайте, защото Той ще победи враговете, като Всесилен.

Вход с евангелие. Свете тихій, без прокимен, направо паримиите.

Из книга Битие чтение:

В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Духът Божий се носеше над водата. И рече Бог: да бъде светлина. И  биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. Тъй и стана. И създаде Бог  твърдта,  и  отдели  Бог  водата,  що  беше  под  твърдта,  от  водата  над твърдта. И нарече Бог твърдта - небе.  И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро - ден втори. И рече Бог: да се събере  водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си и се яви суша. И нарече Бог сушата - земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, що дава според  рода  си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро - ден трети.

Из пророчеството на Исая чтение:

Светлей, светлей, Иерусалиме; защото дойде твоята светлина и слава Господня изгря над тебе. Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак - народите; а над тебе ще се яви Господ, и славата Му ще се види над тебе. И ще тръгнат царете в твоята светлина, и народите - в  твоето сияние. Подигни очи и погледай наоколо, и виж събраните твои чеда - ето, дойдоха всички твои синове отдалеч и твоите дъщери на ръце се носят. Тогава ще видиш и  ще  се зарадваш, и ще се уплашиш и сърцето ти ще се удиви, защото ще дойде при тебе богатството на морето, на народите и на (твоите) люде. И стада от камили ще дойдат при тебе, и ще те покрият камили от Мадиам и Ефа; те всички ще дойдат от Савà, ще донесат злато и тамян, и драгоценни камъни, и ще благовестят спасението Господне. Всички кидарски овци ще бъдат събрани при тебе; овните невайотски ще дойдат при тебе:  ще  възлязат  на  олтара  Ми  като  благоугодна  жертва, и Аз ще прославя молитвения Мой дом. Кои са тия, които летят като облаци и като гълъби с птиченцата (си) към Мене? Тъй, Мене Ме чакаха  островите и преди тях - тарсиските кораби, за да пренесат синовете ти отдалеч и с тях – среброто им и  златото им, заради светото име Господне и за да бъде славен Светият Израилев. Тогава синове на другоземци ще съградят стените ти и техните царе ще ти служат; защото в гнева Си те поразявах, но в милостта Си те възлюбих. И твоите порти ще бъдат  всякога  отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе силата на народите и да се довеждат техните царе. Защото народи и царе, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи със запустение ще запустеят. Славата на Ливан ще дойде при тебе с кипарис, бор и кедър заедно, за да украси мястото на Моето светилище, - и Аз  ще прославя подножието на нозете Си. И ще дойдат при тебе с боязън синовете на ония, които те угнетяваха и раздразняваха, и ще се поклонят на стъпките на нозете ти всички, които те прогневяваха, и ще те назоват град на Господа, Сион на Светия Израилев. Задето бе изоставен и намразен, тъй че никой не ти помагаше, - Аз ще те вселя в радост вечна, във веселие от рода в род. Ти ще изсучеш млякото на народите и от богатство на царе ще се храниш, и ще узнаеш, че Аз съм Господ, твоят Спасител, и твоят Избавител, Бог Израилев. (60:1–16)

Из книга Изход чтение:

Господ каза на Моисея и Аарона в Египетската земя, думайки: тоя месец да ви бъде начало на месеците, пръв да ви бъде между месеците на годината. Кажете пред цялото общество на синовете на Израиля: в десетия ден на тоя месец нека всеки си вземе по едно агне според челядите, по агне на челяд; ако пък челядта е толкоз малка, че не ще може да изяде агнето, нека той и най-близкият на дома му съсед го вземат според колкото души са на брой, като се смята съразмерно с онова, колко всеки може да изяде от агнето. Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите; и да се пази то у вас до четиринайсетия ден на тоя месец; тогава да го заколи цялото събрание на израилското общество, привечер. И да вземат от кръвта му, и помажат и двата спонеца на вратата и горния праг на вратата в къщите, дето ще го ядат. И през тая същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасен хляб и с горчиви треви. Не яжте от него недопечено, или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, главата с нозете и дробинето. Не оставяйте от него до сутринта и кост негова не трошете; а останалото от него изгорете на огън до сутринта. А яжте го тъй: препасани през кръста, с обуща на нозе и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е Пасха Господня. (12:1–11)

Из пророчеството на Иона чтение:

Биде слово Господне към Йона, син - Аматиев: „стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене”. И стана Йона да побегне в Тарсис от лицето Господне; дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше за Тарсис, плати за превоз и влезе в него, за да отплува с тях в Тарсис от лицето Господне. Но Господ подигна в морето силен вятър, и стана в морето голяма буря, и корабът насмалко оставаше да се разбие. Уплашиха се корабниците; те викаха всеки към своя бог и почнаха да хвърлят в морето товара от кораба, за да му олекне от него; а Йона бе слязъл в дъното на кораба, бе легнал и дълбоко заспал. Дойде при него началникът на кораба и му рече: „защо спиш? Стани, извикай към твоя Бог; може би Бог ще си спомни за нас, и ние не ще загинем”. И рекоха един другиму: „нека хвърлим жребие, за да узнаем, за кого ни постига тая беда”. Хвърлиха жребие, и жребието се падна на Йона. Тогава му рекоха: „кажи ни, за кого ни постигна тая беда? Какво е твоето занятие, и отде идеш ти? де е твоята земя, и от кой народ си?” Той им рече: „аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата”. Тогава човеците се уплашиха твърде много и му рекоха: „защо направи това?” – защото те узнаха, че той бяга от лицето Господне, - както той сам им бе обадил. И рекоха му: „какво да направим с тебе, за да утихне морето за нас?” Защото морето все се вълнуваше. Тогава той им рече: „вземете ме и ме хвърлете в морето, - и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря”. Ала тия човеци почнаха да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можаха, защото морето все повече вилнееше против тях. Тогава извикаха към Господа и рекоха: „молим Те, Господи, да не загинем поради душата на тоя човек, и да ни не зачетеш невинна кръв; защото Ти, Господи си направил, което е Тебе угодно!” И взеха Йона, та го хвърлиха в морето; и утихна морето от своята ярост. И тия човеци се уплашиха от Господа твърде много, принесоха жертви Господу и дадоха оброци. И заповяда Господ на един голям кит да глътне Йона; и биде Йона в утробата на тоя кит три дни и три нощи. И помоли се Йона на своя Господ Бог чз китовата утроба и рече: „Към Господа извиках в моята скръб, - и Той ме чу; извиках из утробата на преизподнята, - и Ти чу гласа ми. Ти ме хвърли в дълбинето, в сърцето на морето, и струи ме обиколиха, всички Твои води и Твои вълни минуваха над мене. И рекох: отхвърлен съм от Твоите очи; обаче пак ще видя светия Ти храм. Обхванаха ме водите до душата ми, бездна ме заключи; с морска трева биде обвита главата ми. До планинските основи слязох, земята със своите ключалки ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада. Когато изнемощя в мене душата ми, аз си спомних за Господа, и моята молитва стигна до Тебе, до светия Ти храм. Ония, които почитат суетни и лъжовни богове, оставиха своя Милосърден, но аз с хвалебен глас ще Ти принеса жертва; което съм обещал, ще изпълня. У Господа е спасението!” И заповяда Господ на кита, и той изхвърли Йона на суша. И биде слово Господне към Йона втори път: „Стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея, което Аз ти заповядах”. Стана Йона и отиде в Ниневия според словото Господне; а Ниневия беше град голям у Бога, на три дни ход. И почна Йона да ходи по града, колкото можеше да се изходи в един ден, и проповядваше, думайки: „още четирийсет дена - и Ниневия ще бъде разрушена!” И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо. Тая дума дойде до царя на Ниневия, - и той стана от престола си, съблече царското си облекло, облече се във вретище и седна в пепел, като заповяда да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, „щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият; човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си. Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем”. И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати. От това Йона се силно огорчи и възнегодува. И моли се той Господу и рече: „О, Господи! не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за човешката злоба. И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея.” И рече Господ: „нима това те тъй силно огорчи?” И излезе Йона из града, седна на изток от града, направи си там сенница и седна под нея на сянка, за да види, какво ще стане с града. И направи Господ Бог, та израсна растение, и то се издигна над Йона, за да има над главата му сянка, и да го избави от огорчението му; Йона твърде много се зарадва на това растение. И нареди Бог тъй, че на другия ден, кога се зазори, червей подгриза растението, и то засъхна. А кога изгря слънце, напрати Бог горещ източен вятър, и слънцето почна да препича главата на Йона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре, казвайки: „по-добре да умра, нежели да живея”. И рече Бог на Йона: „Нима тъй силно се огорчи за растението?” Той рече: „твърде се огорчих, дори до смърт”. Тогава Господ рече: „Тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, и много добитък?”

Из книга Иисус Навин чтение:

Стояха синовете Израилеви на стан в Галгал и направиха Пасха в равнините Иерихонски на четиринайсетия ден на месеца, вечерта; и на другия ден след Пасха почнаха да ядат от произведенията на тая земя - безквасни хлябове и печени зърна в същия оня ден; а маната престана да пада на другия ден, след като почнаха да ядат от произведенията на земята; и нямаше вече мана у синовете Израилеви: през оная година те ядяха произведенията на Ханаанската земя. Когато Иисус се намираше близо до Иерихон, погледна и видя, и ето, пред него стои човек, с гол меч в ръка. Иисус се приближи до него и му каза: наш ли си, или от нашите неприятели? Той отговори: не; аз съм вожд на войнството Господне, сега дойдох тук. Иисус падна ничком на земята, поклони се и му каза: какво ще заповяда господарят ми на своя раб? Вождът на войнството Господне каза Иисусу: събуй обущата от нозете си, понеже мястото, на което стоиш, е свято. Иисус тъй и направи. (5:10–15)

Из книга Изход чтение:

Потеглиха синовете Израилеви от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята. А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще. И облачният стълб се не отлъчваше дене, нито огненият стълб ноще от лицето на целия народ. И рече Господ на Моисея, думайки: кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него се разположете на стан при морето. И ще рече фараонът на народа си за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила. Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и всички египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха. Като известиха на египетския цар, че народът избягал, обърна се сърцето на фараона и на служителите му против тоя народ, и те казаха: какво сторихме, та пуснахме израилтяните да не ни работят? Фараонът впрегна колесницата си и взе със себе народа си; и взе шестстотин отбор колесници и всички египетски колесници, и началниците над всички тях. И Господ ожесточи сърцето на египетския цар - фараона и на служителите му, и той погна Израилевите синове; а Израилевите синове вървяха под висока ръка. И впуснаха се след тях египтяни, и всички коне с колесниците на фараона, и конниците, и цялата му войска, и ги застигнаха, както бяха разположени край морето, при Пихахирот пред Ваал-Цефон. И когато фараонът наближи, Израилевите синове се озърнаха, и ето - египтяни идат подире им: Израилевите синове се уплашиха твърде много и извикаха към Господа, и казаха на Моисея: нима нямаше гробове в Египет, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво стори с нас, като ни изведе от Египет? Не говорихме ли ти това същото в Египет, като ти думахме: остави ни, нека работим на египтяни? Защото по-добре е да сме в робство у египтяни, отколкото да умрем в пустинята. Но Мойсей каза на народа: не бойте се, чакайте - и ще видите спасение от Господа, което Той ще извърши сега над вас; защото египтяните, които сега виждате, няма да ги видите вече довека; Господ ще се бори за вас, а вие бъдете спокойни. И рече Господ на Моисея: що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят; а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо. Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона и на всички египтяни, и те ще тръгнат подире им; и ще покажа славата Си над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. И ще познаят всички египтяни, че Аз съм Господ, когато покажа славата Си над фараона, над колесниците му и над конниците му. И вдигна се Ангел Божий, който вървеше пред стана на синовете на Израиля, и тръгна отдире им; вдигна се и облачният стълб отпреде им и застана отзаде им; и влезе по средата между египетския стан и между стана на синовете на Израиля: за едните беше облак и мрак, а на другите осветляваше нощта, и през цялата нощ не се доближиха едни с други. Тогава Мойсей простря ръката си над морето, и през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър, та направи морето суша; и водите се разцепиха. И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво. Втурнаха се египтяни, и влязоха подире им в средата на морето всички коне на фараона, колесниците му и конниците му. И по утринна стража погледна Господ на египетския стан от огнения и облачния стълб и разбърка стана на египтяни. И направи да се изплеснат колелата от колесниците им, тъй че с мъка ги влечеха. Тогава египтяни рекоха: да бягаме от израилтяните, защото Господ се бори зарад тях против египтяни. И рече Господ на Моисея; простри ръката си над морето, и да се възвърнат водите върху египтяни, върху колесниците им и върху конниците им. И Мойсей простря ръката си над морето, и призори водата се върна на мястото си; а египтяни бягаха насрещу водата. Тъй потопи Господ египтяни всред морето. И водата се върна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето; не остана ни един от тях. А Израилевите синове минаха по сухо презсред морето: водите бяха тям като стена отдясно и стена отляво. Него ден Господ избави израилтяните от ръцете на египтяни; и Израилевите синове видяха египтяните мъртви на морския бряг. Израилтяните видяха великата ръка, която Господ показа над египтяни; народът се уплаши от Господа и повярва на Господа и на Неговия служител Моисея. Тогава Мойсей и Израилевите синове изпяха на Господа тая песен, думайки:

И песента на Моисей: Изх. 15:1б-19:

Четец: Да възпеем Господа...

Народ: Защото славно се прослави! (след всеки възглас на четеца)

Четец: Коня и ездача му хвърли в морето. Да възпеем Господа...

Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Да възпеем Господа...

Помощник и покровител Господ ми бе за спасение, Да възпеем Господа...

Той е мой Бог, и ще Го прославя; Бог на моя отец, и ще Го превъзнеса. Да възпеем Господа...

Господ е силен воин. Иехова Му е името. Да възпеем Господа...

Колесниците на фараона и войската му хвърли Той в морето, и отборните му военачалници потънаха в Червено море. Да възпеем Господа...

Бездните ги покриха: те потънаха в дълбините като камък. Да възпеем Господа...

Твоята десница, Господи, се прослави със сила; Твоята десница, Господи, съкруши неприятеля. Да възпеем Господа...

С величието на славата Си Ти повали въстаналите против Тебе. Ти изпрати гнева Си, и той ги изгори като слама. Да възпеем Господа...

От Твоето духване се разцепиха водите, вълните застанаха като стена, бездните се сгъстиха в сърцето морско. Да възпеем Господа...

Неприятелят каза: ще се втурна, ще догоня, ще разделя плячката; ще се насити с тях душата ми, ще извадя меча си, ще ги изтреби ръката ми. Да възпеем Господа...

Ти духна с дъха Си, и морето ги покри: те потънаха като олово в страшните води. Да възпеем Господа...

Кой е като Тебе, Господи, между боговете? Кой е като Тебе, величествен със светост, многопочитан с похвали, творец на чудеса? Да възпеем Господа...

Ти простря десницата Си: земята ги погълна. Да възпеем Господа...

Ти водиш с Твоята милост тоя народ, който Ти избави, и го придружаваш със силата Си в жилището на Твоята светиня. Да възпеем Господа...

Чуха народите и треперят: ужас обзе филистимските жители. Да възпеем Господа...

Тогава се смутиха едомските князе, трепет обзе моавитските главатари, паднаха в униние всички ханаански жители. Да възпеем Господа...

Нека нападне върху им страх и ужас; от силата на Твоята мишца да онемеят като камък, докле премине Твоят народ, Господи, докле премине тоя народ, който Ти си придобил. Да възпеем Господа...

Заведи го и го настани в планината на Твоето притежание, на мястото, което Ти, Господи, си направил Свое жилище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали! Да възпеем Господа...

Господ ще царува довеки и вечно. Когато конете на фараона навлязоха с колесниците му и с конниците му в морето, Господ обърна върху им морските води. Да възпеем Господа...

А Израилевите синове минаха през морето по сухо. Да възпеем Господа...

Слава... Да възпеем Господа...

И ныне... Да възпеем Господа, защото славно се прослави!

Из пророчеството на Софоний чтение:

Тъй казва Господ: почакайте Ме, казва Господ, до оня ден, когато ще се дигна за опустошение; защото е определено от Мене да събера народи, да свикам царства, за да излея върху тях Моето негодувание, всичката ярост на Моя гняв; защото от огъня на яростта Ми ще бъде погълната цялата земя. Тогава Аз пак ще дам на народите чисти уста, та всички да призовават името на Господа и да Му служат единодушно. От страните отвъд реката на Етиопия поклонниците Ми - децата на Моите разпилени - ще Ми принесат дарове. В оня ден ти няма да се срамиш от своите различни постъпки, с каквито грешеше против Мене, защото тогава Аз ще отстраня из средата ти ония, които напразно се хвалеха със своята знатност, и няма вече да се превъзнасяш на светата Ми планина. Но ще оставя всред тебе народ смирен и прост, и те ще се уповават на името Господне. Остатъците от Израиля няма да вършат неправда, няма да говорят лъжа, и няма да се намери в устата им коварен език, защото сами ще се пасат и ще лежат, и никой няма да ги разтревожи. Ликувай, дъще Сионова! Тържествувай, Израилю! Весели се и радвай се от все сърце, дъще Иерусалимова! Господ отмени присъдата над тебе, изгони врага ти! Господ, Цар Израилев, е посред тебе: повече няма да видиш зло. (3:8–15)

Из Трета книга Царства чтение:

Биде слово Господне към Илия: стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах там на една вдовица жена да те храни. И стана той, та отиде в Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето, там една вдовица жена събира дърва. Той я повика и каза: дай ми малко вода в съд да пия. Тя отиде, за да вземе, а той завика след нея и каза: донес ми в ръце и къс хляб. Тя отговори: жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, аз ще събера две-три дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем. А Илия й рече: не бой се; върви и направи, което каза, но по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси; а за себе си и сина си ще направиш после; защото, тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята. Тя отиде и направи тъй, както й каза Илия; и храни се тя, и той и домът й няколко време. Брашното в делвата се не свършваше, и дървеното масло в гърнето не намаляваше, по словото на Господа, което Той изрече чрез Илия. След това разболя се синът на тая жена, домакинята, и болестта му беше тъй силна, че у него не остана дишане. Тогава тя рече на Илия: какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми. А той й отговори: дай ми сина си. И го взе от ръцете й, отнесе го в горницата, дето живееше, и го сложи на леглото си; и викна към Господа и каза: Господи, Боже мой! нима Ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина й? И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! да се върне душата на това момче в него! И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него, и то оживя. Илия взе момчето, сне го от горницата в дома, даде го на майка му и каза: гледай, син ти е жив. Тогава жената рече на Илия: сега тъкмо узнах, че ти си човек Божий, и че словото Господне в твоите уста е истинно. (17:8–23)

Из пророчеството на Исая чтение:

Да се развесели душата ми в Господа: защото Той ме облече в спасителна риза, надяна ми дреха на веселие, като на младоженец ми възложи венец и като невеста ме с накит украси. Защото, както земята произвежда растенията си, и както градина прораства посеяното в нея, - тъй Господ Бог ще прояви правда и слава пред всички народи. Няма да млъкна заради Сион, нито ще се успокоя заради Иерусалим, докле правдата му не изгрее като светлина, и спасението му - като запалено светило. И народите ще видят твоята правда, и всички царе - твоята слава, и ще те назоват с ново име, което устата Господни ще нарекат. И ще бъдеш венец на слава в ръката Господня и царска корона - върху дланта на твоя Бог. Няма вече да те наричат „изоставен”, нито земята ти вече ще наричат „пустиня”, но ще те наричат „Мое благоволение към него”, а земята ти „омъжена”, защото Господ благоволи към тебе, и земята ти се съчетава. Както момък се съчетава с мома, тъй и синовете ти се съчетават с тебе; и както младоженец се радва на невеста, тъй ще се радва за тебе Господ. (61:10–11; 62:1–5)

Из книга Бите чтение:

Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме! Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа. Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори. На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото. И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас. И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно. Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение? Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно. И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си. Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме! Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене. Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си Исаака. И нарече Авраам онова място: Иехова-ире; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди. И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали за Мене едничкия си син, Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си; и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми. (22:1–18)

Из пророчеството на Исая чтение:

Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници - отваряне на тъмница, да проповядвам благоприятната Господня година и деня за отмъщение от нашия Бог; да утеша всички тъгуващи, да възвестя на тъгуващите в Сион, че тям вместо пепел ще се даде украшение, вместо плач - елейна радост, вместо отпаднал дух - славна одежда; и ще ги нарекат силни с правда, сад на Господа за Негова слава. И ще застроят вековни пустини, ще възстановят стари развалини и ще подновят ра-зорени градове, запустели от отдавнашни родове. Тогава ще дойдат другоземци и ще пасат стадата ви; синове на чуждестранни ще бъдат ваши земеделци и ваши лозари. А вие ще се наричате свещеници на Господа, - служители на нашия Бог ще ви наричат; ще се ползувате с имота на народите и ще се славите с тяхната слава. Зарад посрамянето двойно ще ви бъде дадено; зарад похулването те ще се радват на своя дял, защото в земята си двойно ще получат; вечно веселие ще бъде у тях. Защото Аз, Господ, обичам правосъдие, мразя грабеж с насилие, и ще им въздам награда по истина и ще поставя с тях вечен завет; и семето им ще бъде известно между народите, и потомството им - всред племената; всички, които ги видят, ще познаят, че те са семе, от Господа благословено и с голяма радост ще се зарадват в Господа. (61:1–9)

Из Четвърта книга Царства:

Един ден Елисей отиде в Сонам. Там една богата жена го покани у дома си да яде хляб, и той, колчем минеше, всякога се отбиваше там да яде хляб. И тя каза на мъжа си: ето, аз зная, че Божият човек, който постоянно минава край нас, е свет; да му направим малка горница над стената и да му турим там легло и маса, и стол и светилник, та, кога идва у нас, да си отива там. Един ден Елисей отиде там, качи се в горницата си и легна там, па каза на слугата си Гиезия: повикай тая сонамка. Той я повика, и тя застана пред него. И му рече: кажи й: ето, ти толкова се грижиш за нас; какво да направим за тебе? има ли нужда да поговорим за тебе на царя, или на военачалника? Тя отговори: не, аз живея между народа си. Елисей каза: тогава какво да се направи за нея? И рече Гиезий: ето, тя няма син, а мъж й е стар. И каза Елисей: повикай я. Той я повика, и тя застана на вратата. Елисей й рече: след една година, в това същото време ти ще държиш на ръце син. А тя каза: не, господарю мой, човече Божий, недей лъга рабинята си. И жената стана трудна и роди син на другата година, в онова същото време, както й каза Елисей. Поотрасна детето и един ден отиде при баща си, при жетварите. И каза на баща си: глава, глава ме боли! И той каза на слугата си: занеси го на майка му. Взе го и го занесе на майка му. И то седя в скута й до пладне и умря. Тя отиде и го положи в леглото на Божия човек, затвори го и излезе, па повика мъжа си и каза: прати ми едного от слугите и една от ослиците; ще ида при Божия човек и ще се върна. Той каза: защо ще отиваш при него? Днес не е нов месец, не е и събота. Но тя каза: добре си е. И оседла ослицата и каза на слугата си: води и върви; не се спирай, докле ти не кажа. И тръгна и дойде при Божия човек, на планина Кармил. И когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезия: ето оная сонамка; затечи се, та я посрещни и я попитай: здрава ли е? здрав ли е мъж ти? здраво ли е детето? - Тя отговори: здрави сме. А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му. И Гиезий се доближи, да я отстрани; но Божият човек рече: остави я, душата й е огорчена, а Господ скри от мене и не ми яви. И тя каза: исках ли аз от моя господар син? Не думах ли: недей ме лъга? И той каза на Гиезия: опаши се през кръста и вземи тоягата ми в ръка и върви; ако някого срещнеш, не го поздравявай, а ако някой те поздрави, не му отговаряй; и тури тоягата ми върху лицето на детето. И майката на детето каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. Тогава и той стана и тръгна подире й. Гиезий отиде преди тях и тури тоягата върху лицето на детето. Но не се чу ни глас, ни отговор. И излезе насреща му, обади му и каза: детето не се събужда. И Елисей влезе в къщата, и ето, умрялото дете лежи на леглото му. И влезе, затвори вратата след себе си и се помоли Господу; след това се качи, легна върху детето, тури устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи, и дланите си върху неговите длани, и се простря върху него, и тялото на детето се сгря. Елисей стана и взе да ходи из горницата насам-нататък; после пак се качи и се простря върху него. И детето кихна седем пъти и отвори очите си. И той повика Гиезия и рече: повикай тая сонамка. И той я повика. Тя дойде при него, и той каза: вземи сина си. Тя се доближи, падна пред нозете му и се поклони доземи; след това взе сина си и излезе. (4:8–37)

Из пророчеството на Исая чтение.

Тъй казва Господ: де е Оня, Който ги изведе от морето с пастира на Своите овци? Де е Оня, Който вложи в сърцето им Светия Свой Дух, Който води Моисея за дясна ръка с величествената Си мишца, раздели пред тях водите, за да Си създаде вечно име; Който ги води през бездни, като кон по степи, и те се не препъваха? Както стадо слиза в долина, - Дух Господен ги води към покой. Тъй води Ти народа Си, за да Си създадеш славно име. Надзърни от небесата и погледай от жилището на Твоята светиня и на Твоята слава: де е Твоята ревност и Твоята мощ? Голямото Твое милосърдие и Твоите към мене милости са спрени. Само Ти си наш Отец; защото Авраам не ни познава, нито Израил ни признава за свои; Ти, Господи, си наш Отец, отвека Твоето име е: „Изкупител наш”. Защо, Господи, си допуснал да се отбием от Твоите пътища, да се ожесточи сърцето ни, за да Ти се не боим? Обърни се заради Твоите раби, заради колената на Твоето наследие. Кратко време владя над него народът на Твоята светиня: враговете ни потъпкаха Твоето светилище. Ние станахме такива, над които Ти като че никога не си владял, и над които името Ти не се е именувало. О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите. Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, планините се топяха от Твоето лице. Защото отвека не бях слушал, нито нашите очи са виждали други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват. Ти милостиво посрещаш всички, които вършат правда, и Твоите пътища ще се възпоменат.(63:11–19; 64:1–5)

Из пророчеството на Йеремия чтение.

Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, - не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ. Но ето заветът, който ще сключа с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ. И няма вече да учат един другиго, брат - брата и да говорят: „познайте Господа”, защото всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят, казва Господ, защото ще простя беззаконията им, и за греховете им няма вече да си спомня. (31:31–34)

Из пророчеството на Даниил чтение.

Цар Навуходоносор направи златен истукан, висок шейсет лакти, широк шест лакти, и постави го на поле Деир, в областта Вавилонска; и проводи цар Навуходоносор да съберат сатрапи, наместници, воеводи, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители, да дойдат на тържественото откриване на истукана, който бе поставил цар Навуходоносор. И събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители за откриване на истукана, който цар Навуходоносор бе поставил, и застанаха пред истукана, що бе въздигнал Навуходоносор. Тогава глашатай високо се провикна; „обажда ви се вам, народи, племена и езици: щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония, и всякакви свирала, паднете и се поклонете на златния истукан, който постави цар Навуходоносор; а който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ”. Затова, кога всички народи чуха звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и всякакви свирала, паднаха всички народи, племена и езичници и се поклониха на златния истукан, който цар Навуходоносор бе поставил. В това също време дойдоха някои от халдейците и наклеветиха иудеите. Те казаха на цар Навуходоносора: „Царю, да си жив довека! Ти, царю, даде заповед, всеки човек, щом чуе глас от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, да падне и се поклони на златния истукан; а който не падне и не се поклони той трябва да бъде хвърлен в горяща огнена пещ. Има иудейски мъже, които си поставил над делата в страната Вавилонска, Седрах, Мисах и Авденаго; тия мъже не се покоряват на твоята заповед, царю, на твоите богове не служат и на златния истукан, който ти си поставил, не се покланят”. Тогава Навуходоносор в гняв и ярост заповяда да доведат Седраха, Мисаха и Авденаго; и доведоха тия мъже при царя. Навуходоносор им каза: „С умисъл ли вие, Седрахе, Мисахе и Авденаго не служите на моите богове, и на златния истукан, който поставих, не се покланяте? Отсега, ако сте готови, щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, паднете и се поклонете на истукана, който направих; ако ли не се поклоните, веднага ще бъдете хвърлени в горяща огнена пещ, и тогава кой Бог ще ви избави от ръката ми?” Отговориха Седрах, Мисах и Авденаго и казаха на цар Навуходоносора: „няма нужда да ти отговаряме на това. Нашият Бог, Комуто ние служим, е силен да ни спаси от горящата огнена пещ, и от твоята ръка, царю, ще ни избави. Ако ли и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним". Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и видът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, и той заповяда да опалят пещта седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха; и заповяда на най-силните от войската си мъже да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в горящата огнена пещ. Тогава тия мъже бяха вързани с долните си и горните дрехи, с превръзки на глава и с другите си дрехи и бидоха хвърлени в горящата огнена пещ. И понеже заповедта царева беше строга, и пещта опалена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви людете, които хвърлиха Седраха, Мисаха и Авденаго. А тримата тия мъже - Седрах, Мисах и Авденаго - паднаха в горящата огнена пещ вързани. И ходеха сред пламъка, възпявайки Бога и благославяйки Господа. Тогава Азария стана и взе да се моли и, като отвори устата си сред огъня, възгласи: "Благословен си, Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти вовеки. Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас, и Твоите всички дела са истински. Твоите пътища - прави и всички Твои съдби - истински. Ти извърши истински съд във всичко, що напрати против нас и против Иерусалим, светия град на отците ни, защото по истина и по съд Ти напрати всичко това против нас за нашите грехове. Защото ние съгрешихме и постъпихме беззаконно, като отстъпихме от Тебе, и във всичко съгрешихме; Твоите заповеди не слушахме и не ги пазихме и не постъпвахме, както ни бе заповядал, за да ни бъде добре. И всичко, що ни Ти напрати, и всичко, що стори с нас, стори по истински съд, и ни предаде в ръцете на беззаконни врагове, на най-омразни отстъпници и на неправосъден и най-зъл цар по цяла земя. И сега не можем да отворим устата си; ние станахме за срам и похула на Твоите раби и на ония, които Те почитат. Но не ни предавай завинаги заради Твоето име и не разрушавай завета Си. Не отнимай от нас милостта Си заради Авраама, Твоя възлюбен, заради Исаака, Твоя раб, и Израиля, светия Твой, на които си казал, че ще умножиш семето им като звездите небесни и като пясъка на брега морски. Намалени сме, Господи, повече от всички народи и сме унижени сега по цяла земя за нашите грехове, и нямаме сега ни княз, ни пророк, ни вожд, ни всесъжение, ни жертви, ни приноси, ни тамян, нито място, да Ти принесем жертва и да намерим Твоята милост. Но със съкрушено сърце и със смирен дух нека бъдем приети. Както при всесъжение на овни и юнци, както при хиляди тлъсти агнета, тъй да Ти бъде благоугодна жертвата ни днес пред Тебе; защото няма срам за ония, които се Тебе уповават. И сега ние Те следваме от все сърце и Ти се боим и търсим Твоето лице. Не ни посрамяй, но стори с нас по Твоето снизхождение и по голямата Си милост; избави ни чрез силата на чудесата Си и дай слава на името Си, Господи, та да се посрамят всички, които вършат зло на Твоите раби, да се посрамят с цялата си мощ, и силата им да се съкруши, за да познаят, че Ти, Господ Бог, си един и славен по цяла вселена." А в това време царските слуги, които ги бяха хвърлили, не преставаха да разпалят пещта с нефт, смола, кълчища и храсти, и дигаше се пламък над пещта четирийсет и девет лакти и откъсваше се и изгаряше ония от халдейците, които достигаше около пещта. Но Ангел Господен слезе в пещта заедно с Азария и ония, които бяха с него, и изхвърли огнения пламък из пещта и направи тъй, че сред пещта се яви като че шумлив влажен вятър, и огънят никак не се допираше до тях и не ги повреди, нито ги смути. Тогава тия тримата сякаш с едни уста взеха да пеят в пещта, да благославят и прославят Бога: "Благословен си Ти, Господи, Боже на отците ни, и хвален и прославен вовеки, и благословено е името на Твоята слава, име свето и прехвално и прославено вовеки. Благословен си Ти в храма на светата Твоя слава, прехвален си и прославен вовеки. Благословен си Ти, Който видиш бездната, Който седиш над Херувими, и си прехвален и прославен вовеки. Благословен си Ти върху престола на славата на Твоето царство, прехвален си и прославен вовеки. Благословен си Ти върху твърдта небесна, прехвален си и прославен вовеки. (3:1–56)

И песента на тримата отроци: Дан. 3:57-88

Народ: Господа п0йте и превозносите во вся веки. (след възгласите на четеца)

Четец: Благославяйте всички дела Господни...

Благославяйте, ангели Господни...

Благославяйте, небеса Господни...

Благославяйте, всички води, които сте по-високо от небесата...

Благославяйте, всички сили Господни...

Благославяйте, слънце и луно...

Благославяйте, звезди небесни...

Благославяйте, всички дъждове и роси...

Благославяйте, всички ветрове...

Благославяйте, огън и жар...

Благославяйте, студ и пек...

Благославяйте, роса и скреж...

Благославяйте, нощи и дни...

Благославяйте, светлина и тъмнина...

Благославяйте, лед и мраз...

Благославяйте, скреж и сняг...

Благославяйте, мълнии и облаци...

Да благослови земята...  Господа да поeт и превозноситъ Его во веки.

Благославяйте, планини и хълмове... Господа пойте и превозносите во вся веки.

Благославяйте, всички израстъци по земята...

Благославяйте, извори...

Благославяйте, моря и реки...

Благославяйте, китове и всичко, що се движи във водите...

Благославяйте, всички птици небесни...

Благославяйте, зверове и всички добитъци...

Благославяйте, синове човешки...

Благослови, Израилю...

Благославяйте, свещеници Господни...

Благославяйте, раби Господни...

Благославяйте, духове и души на праведните...

Благославяйте, праведни и смирени по сърце...

Благославяйте, Анание, Азарие и Мисаиле...

Благославяйте, апостоли, пророци и мъченици Господни...

Благославяме Отца и Сина и Светия Дух... И ныне...

Хвaлимъ, благословим, покланяемся Господеви, поюще и превозносяще во вся веки.

И продължава реда на Василиевата света Литургия: малка ектения.

Вместо Свети Боже: Елицы во Христа крестистеся:

След Апостола:

Глaс 7: Възкресни, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи. (2) (след всеки стих)

Стих: Бог застана в събранието на боговете; всред боговете произнесе съд.

Стих: Докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към нечестивците?

Стих: Давайте правосъдие на сиромах и на сирак; бъдете справедливи към потиснат и беден;

Стих: Отървавайте сиромаха и бедния, изтръгвайте го из ръката на нечестивците.

Стих: Не знаят, не разбират, в тъма ходят.

Стих: Всички земни основи се клатят. Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния; но вие ще умрете като човеци, и ще паднете като всички князе.

В това време великопостните богослужебни одежди се сменят с пасхални.

Вместо Херувимска, глaс 8:

Да замлъкне всяка плът човешка и да застане в страх и трепет и да не помисля за нищо земно, защото Царят на царуващите и Господ на господарите иде, за да бъде заклан и да даде Себе Си за храна на верните.

След Великия вход:

Пред Него вървят ангелските ликове с всички начала и власти, многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лицата си и пеят песента: алилуя, алилуя, алилуя.

Вместо Достойно, глaс 6:

Не плачи за Мене, Майко, гледайки Ме в гроба - Твоя Син, Когото зачена безсеменно в утробата, защото ще възкръсна и ще Се прославя и ще възнеса със слава като Бог тия, които непрестанно с вяра и любов Те величаят.

Причастен, глас 4:

Господ се вдигна като събуден от сън и възкръсна, спасявайки ни.