По време на управлението на византийския император Теодосий Младши (408–450) в Константинопол се случило голямо и страшно земетресение, което продължило няколко месеца. Тогава патриарх в Константинопол бил св. Прокъл (434–447).
Историкът Теофан описва събитието така:
При управлението на най‑светейшия патриарх Прокъл в Константинопол се случили големи земетресения, които продължили четири месеца. Уплашени от непрестанните трусове, гражданите напуснали града и се събрали на място, наречено „Седмо поле“. Там останали дълго време, като всекидневно извършвали литии и се молели на Бога заедно със своя патриарх и с император Теодосий.
Един ден, докато земята се тресяла силно и народът непрестанно викал към Бога: „Господи, помилуй!“, около третия час на деня (т.е. около девет сутринта) всички видели едно дете да бъде чудесно издигано високо във въздуха от божествена сила. То чуло глас от небето, който му заповядал да предаде на патриарха и народа да се молят и да казват:
и да не прибавят нищо друго към този химн.
Когато свети Прокъл получил това божествено послание, наредил на народа да пее химна точно така — и земетресението веднага спряло. Тогава блажената Пулхерия, сестрата на император Теодосий, и самият император, удивени от чудото, постановили този трисвет химн да се пее по същия начин в цялата вселена. Оттогава всички църкви ежедневно възпяват Бога с тази песен.
Така свидетелства Теофан в своята Хроника (кн. I, гл. 93).
В Синаксара на Константинополската църква се добавя, че по това време се появила ереста на т.нар. „теопасхити“ — богострадателите, произлезли от нечестивата монофизитска ерес. Те пеели химна „Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни“ с добавката: „Който беше разпнат за нас“, като така внушавали лъжливо учение: че Христос страдал не само с човешката Си природа, но и с Божествената (което би означавало страдание на цялата Света Троица).
Затова Бог, чрез чудото с възнесеното дете, открил на всички вярващи как трябва да се пее трисветият химн — без никакви добавки. Така го пеели и ангелските хорове, които детето чуло във въздуха.
Синаксарът разказва още, че след като детето се спуснало на земята и предало Божието послание на патриарх Прокъл и народа, то веднага издъхнало и предало душата си на Бога, а земетресението мигом престанало. Мястото в Константинопол, където детето било чудесно въздигнато, оттогава се нарича „Божествено Възвисяване“.
Според един от синаксарите земетресението започнало на 25 септември, продължило 4 месеца и се прекратило на 26 януари, поради което това чудо се отбелязва и на 26 януари. Според други синаксари това са две различни земетресения, и двете от времето на император Теодосий Младши, и затова второто земетресение се отбелязва на 26 януари.
Превод от: Ава Jустин. Житиjа за септембар
