На утренята, след обичайното начало, чете се 8-ма катизма.
Седални апостолски от Октоиха, според гласа.
Първа част от житието на преп. Мария Египетска.
50 псалом
Велик покаен канон на св. Андрей Критски, глас 6:
Песeн 1
Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение - Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на моя баща и ще Го превъзнеса, задето славно се прослави.
Припев: Помилвай мe, Боже, помилвай мe.
Отгде да започна да плача над своя окаян живот? Какво ли начало да сложа, Христе, на моето скръбно ридание? Но по Твоето добросърдечие, дай ми опрощение на греховете.
Ела, нещастна душо, заедно с твоята плът, изповядай се пред Твореца; за напред отхвърли греховния живот и принеси на Бога покайни сълзи.
Като последвах Адамовото престъпление, осъзнах себе си лишен от Бога, от вечното Царство и благодатната наслада поради многото ми грехове.
Горко ми, окаяна душо, защо се уподоби на първата Ева? Ти погледна с похот и се уязви жестоко; докосна се до дървото и дръзко вкуси от измамния му плод.
Вместо чувствената Ева в мен се надигна мислената Ева във вид на страстен плътски помисъл, който ми обещава наслада, но винаги когато вкуся ме изпълва с горчивина.
Адам бе заслужено изгонен от Едем, понеже не опази, Спасителю, Твоята единствена заповед; какво ли заслужавам аз, който винаги нарушавам Твоите животворни слова?
Надминах Каиновото убийство, бидейки съзнателно убиец на душевната ми съвест; укрепвайки плътта, аз воювах с душата чрез злите си дела.
Не се уподобих, Иисусе, на праведния Авел; никога не Ти принесох приятни дарове, нито богоугодни дела, ни чиста жертва, нито живот непорочен.
Както Каин, и ние с тебе, окаяна душо, принесохме на Създателя скверни дела, жертва порочна и живот непотребен; затова и сме осъдени.
Ти ме създаде от земната пръст, дарявайки ме с плът и кости, с дихание и живот, но, Творче мой, Избавителю мой и Съдия, приеми ме каещия се.
Изповядвам Ти, Спасителю, всичките си грехове, които сторих и раните на душата и тялото ми, които вътрешни убийствени помисли злодейски ми причиниха.
Макар и да съгреших, Спасителю, зная че Ти Си човеколюбив, милостиво наказваш и милваш с любов, виждаш сълзите и като Баща бързаш да призовеш блудния син.
Лежа пред Твоите врати, Спасителю, и Те моля: поне на старини не отхвърляй мене, непотребния, в ада, но като Човеколюбец дай преди смъртта ми опрощение на греховете.
Разпилях богатството си в разпътство, Спасителю, и съм лишен от плодовете на благочестието; но гладен викам: милостиви Отче, побързай да се смилиш над мене.
Чрез моите помисли се уподобих на оня, който попадна на разбойниците и сега целия съм изпонаранен и покрит с язви; но Сам Ти, Христе Спасе, дойди и ме изцели.
Като ме видя, свещеникът отмина и левитът пренебрегна голотата ми, но Иисусе, Който възсия от Мария, дойди и се смили над мене.
Агънче Божий, Който взимаш греха на света, вземи от мене тежкото греховно бреме и като добросърдечен дай ми сълзи на умиление.
Във време на покаяние идвам при Тебе, Създателю мой, вземи от мене тежкото греховно бреме и като добросърдечен дай ми сълзи на умиление.
Не се погнусявай от мене, Спасителю, не ме отхвърляй от Своето лице, вземи от мен тежкото греховно бреме и като добросърдечен дай ми прошка на грехопаденията.
Спасителю, прости ми волните и неволни, явни и скрити, знайни и незнайни грехове, всичко ми прости като Бог, очисти ме и ме спаси.
От младини, Христе, отхвърлих Твоите заповеди, целият си живот прекарах в страсти, безгрижие и нерадение; затова Ти викам: поне накрая ме спаси!
Разпилях богатството си в разпътство, Спасителю, и съм лишен от плодовете на благочестието; но гладен викам: милостиви Отче, побързай да се смилиш над мене.
Падам пред Теб, Иисусе, съгреших Ти, очисти ме, вземи от мене тежкия греховен товар и като добросърдечен дай ми сълзи на умиление.
Не влизай в съд с мене, разкривайки делата ми, изследвайки словата ми и изобличавайки моите намерения и желания; но по Твоите щедрости, презри моите злодеяния и ме спаси, Всесилни.
Друг канон на преп. Мария Египетска, на същия глас и ирмос. Акростих в оригинала: Ти, преподобна Марийо, помагай.
Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.
Дай ми тази светозарна благодат, която по Божествен промисъл, бе дадена на теб, Марийо, за да избегна мрака на страстите и усърдно да възпявам прекрасните подвизи на твоя живот.
Покорявайки се на божествените Христови заповеди, ти пристъпи към Него, като изостави необузданите стремления към чувствените наслади и с всяко благоговение постигна като една всички добродетели.
Припев: Преподобни отче Андрее, моли Бога за нас.
Чрез твоите молитви, Андрее, избави ни от унизителните страсти и молим те: направи ни причастници на Христовото Царство, ние, които с вяра и любов те възпяваме.
Слава: Свръх-същностна Троице, на Която се покланяме като на Бог Един, вземи от мене тежкия греховен товар и като добросърдечен дай ми сълзи на умиление.
И ныне: Богородице, надежда и защита на тия, които Те възпяват, вземи от мене тежкото греховно бреме и като пречиста Владичица ме приеми каещия се.
Песен 2
Ирмос: Чуй, небе, и ще заговоря и ще възпея Христа, Който по плът се роди от Девата.
Чуй, небе, и ще заговоря; чуй, земьо, гласът на каещия се пред Бога, който Го възпява.
Погледни към мене с милостиви очи, Спасителю мой, и приеми моята гореща изповед.
Единствен аз съгреших пред Тебе повече от всички човеци; но като Бог, Спасителю, смили Се над Твоето създание.
Бушува в мен бурята на страстите, добросърдечни Господи; но както на Петър и на мене подай ми ръка.
Сълзите на блудницата, Всещедри, и аз проливам; очисти ме, Спасе, по добросърдечието Си.
Оскверних одеждата на моята плът и окалях онова, което бе по Твой образ и подобие, Спасителю.
Помрачих душевната си красота със страстните наслади и целия си ум сведох до пръста.
Разкъсах първата одежда, която в началото ми изтъка Творецът и затова сега гол лежа.
Облякох се в разкъсаната риза, която змията изтъка ми чрез коварния съвет и се срамя.
Погледнах красотата на дървото и прелъсти се моят ум; затова сега гол лежа и се срамувам.
По моя гръб ораха всички демононачалници на страстите и дълго продължи над мене беззаконието им.
Загубих първоначалната си красота и благолепие, а сега гол лежа и се срамувам.
Грехът уши ми кожените ризи, снемайки от мене първоначалната богоизтъкана одежда.
В изобличение на моите самоволни страсти съм облечен като със смоковни листа в срамно одеяние.
Облякох се в срамна дреха, опетнена и окървавена с нечистотата на моя страстен и отдаден на насладите живот.
Оскверних одеждата на моята плът и окалях онова, което бе по Твой образ и подобие, Спасителю.
Подложих се на страстното мъчение и тлението на плътта, затова сега врагът ме угнетява.
Като предпочетох с невъздържанието си живот самовластен и привързан към земното, сега съм впрегнат в тежко бреме.
Украсих кумира на плътта с многоцветни одеяния от гнусни помисли и съм подложен на осъждане.
Грижейки се усърдно само за външното благолепие, пренебрегнах вътрешната богообразна скиния.
Чрез стремежа към чувствени наслади станах подобен на безобразността на моите страсти и погубих красотата на ума си.
Погребах първообразната красота със страсти, Спасителю, но както някога загубената драхма - Ти потърсú и намерú я.
Съгреших и като блудницата Ти викам: единствен аз съгреших пред Тебе; приеми като миро, Спасителю, моите сълзи.
Подобно на Давид подхлъзнах се и паднах в блуд и оскверних се; но умий и мене, Спасе, със сълзи.
Като митаря Ти викам: помилвай, помилвай ме, Спасе, защото никой от потомците Адамови не съгреши колкото мене.
Нямам нито сълзи, нито покаяние, ни умиление; но Ти, като Бог, ми ги дарувай.
Не ми затваряй в оня час Твоята врата, Господи, но отвори я за мене, който ти се кая.
Човеколюбче, Който искаш всички да се спасят! Ти ме призови и като благ приеми ме, каещия се.
Чуй, Спасителю, стенанията на моята душа, приеми сълзите на моите очи и ме спаси.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Пречиста Богородице Дево, едина Всевъзпявана, усърдно се моли да се спасим.
Втори ирмос: Вижте, вижте, че Аз Съм Бог, Който в древност излях от небето манната и източих вода от камъка в пустинята за Моите люде, чрез Моята десница и сила.
Вижте, вижте, че Аз съм Бог; чуй, душо моя, зовящия те Господ, остави греха предишен и бой се от Господа като праведен Съдия и Бог.
Кому се уподоби ти, многогрешна душо? На първия убиец Каин и на грешния Ламех, защото с твоите злодеяния ти порази жестоко тялото си и уби ума си с безразсъдните стремежи.
Спомняйки си за всички живели преди Закона, душо, ти не се уподоби на Сит, не подражава на Енос, нито на Енох чрез възнасяне към Бога, нито на Ной, но чужда се показа на праведния живот.
Единствена ти, душо моя, си попаднала под гневните струи на своя Бог и си потънала, подобно на земята при потопа, с цялата си плът, и делата и живота и си останала извън ковчега на спасението.
“Мъж убих, причинявайки си язва, и момче погубих, наранявайки се сам”, викаше в ридание Ламех; а ти, душо моя, не трепериш, макар да омърси плътта и да оскверни ума си.
О, как се уподобих на древния убиец Ламех, убивайки душата, както той уби мъжа, и погубвайки ума си – както той момчето; и както Каин уби своя брат, тъй и аз убих тялото си с любосластните стремежи.
Ти замисли, о душо, да издигнеш кула и да построиш крепост с твоите похоти; но Творецът обузда замислите ти и срина на земята твоите кроежи.
Уязвих се, израних се, ето вражите стрели пронизаха душата и тялото ми; ето гнойните струпеи, които викат и разкриват ударите на моите необуздани страсти.
Някога Господ изсипа огън, за да изпепели неистовото беззаконие на содомяни; а ти, душо, сама запали геенски огън, в който ще гориш.
Разберете и вижте, че Аз съм Бог, Който изпитва сърцата и знае помислите, Който изобличава делата и изпепелява греховете, Който защитава сиротния, смирения и нищия.
Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.
Потъваща в бездната на злините, ти простря ръцете си към Милостивия Бог, Марийо, а търсейки всячески твоето обръщане Той, както на Петър, човеколюбно ти протегна Своята ръка.
С цялото си усърдие и любов ти прибягна към Христа, оставяйки предишния греховен път и заживя в непроходимите пустини, в чистота изпълнявайки Неговите заповеди.
Припев: Преподобни отче Андрее, моли Бога за нас.
Нека видим, душо, човеколюбието на Бога и Владиката; затова преди смъртта си в сълзи да паднем и да викнем: по молитвите на свети Андрей, Спасе, помилвай ни.
Слава: Безначална и несътворена Троице, неразделна Единице, приеми ме каещия се, съгреших - спаси ме; аз съм Твое творение, не ме отхвърляй, но пощади ме и ме избави от огненото осъждане.
И ныне: Пречиста Владичице, Богородителнице, надежда на прибягващите към Тебе и пристанище за попадналите в буря, чрез Твоите молитви склони милостивия Творец и Твой Син да се смили над мене.
Песен 3
Ирмос: Върху непоклатимия камък на Твоите заповеди, Христе, утвърди моя помисъл.
Изсипа се някога огън от Господа, който изпепели Содомската земя.
Спасявай се като Лот в планината, душо, и намери прибежище в Сигор.
Бягай от пламъка, душо, бягай от горящия Содом, бягай от разрушението на божествения огън.
Изповядвам се пред Теб, Спасителю; съгреших, съгреших Ти, но разреши и прости ми като милосърден.
Единствен аз съгреших повече от всички човеци, Христе Спасителю, но Ти не ме отхвърляй.
Ти Си добрият Пастир, потърси мене – заблудената овца и не ме отхвърляй.
Ти Си пресладкият Иисус, Ти Си моят Създател; с Тебе, Спасителю, ще се оправдая.
Припев: Пресвета Троице, Боже наш, слава на Тебе.
Троице, Единице, Боже! Спаси ни от заблуди, изкушения и беди.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Радвай се, Богоприятна Утробо, вместила Бога; радвай се, Престоле Господен, радвай се, Майко на нашия Живот.
Втори ирмос: Утвърди, Господи, върху камъка на Твоите заповеди моето недостойно сърце, защото единствен Ти Си свят и Господ.
Тебе, Разрушителя на смъртта, придобих като Извор на живота; затова преди смъртта си викам: съгреших, очисти, спаси ме.
Подражавах, Спасе, на блудните Ноеви съвременници и наследих присъдата им да се издавят във водите на потопа.
Съгреших, Господи, съгреших Ти! Очисти ме, защото няма друг между човеците, който да е съгрешил колкото мене и когото да не надминах по грехове.
Подражавайки на отцехулителя Хам, ти, душо, с лице обърнато назад, срамотата на своя ближен не прикри.
Благословенията на Сим ти не наследи, душо моя, нито подобно на Йафет получи обширно владение в земята на опрощението.
Излез от Харан, от земята на греха, душо моя, и иди в земята, източваща вечно живото нетление, която наследи Авраам.
Слушала си, душо, за Авраам, който в древност оставил отческата си земя и станал странник; на неговата решителност подражавай.
Под Мамврийския дъб Авраам на Ангелите даде угощение и в старините си наследи печалбата на обещанието.
Бедна моя душо, знаейки как Исаак тайнствено бе принесен Богу като нова жертва и всесъжение, на неговата решителност подражавай.
Слушала си, душо моя, как Исмаил бе изгонен като син на рабинята; бдителна бъди и гледай и ти така да не пострадаш поради сладострастието си.
Не ставай солен стълб, като се обръщаш назад, о, душо, но нека примерът на Содом те ужасява, а ти спасявай се в Сигор.
Ти се уподоби на древната египтянка Агар, о, душо; поробвайки се на своите пожелания ти роди новия Исмаил – надменността.
За стълбата, явила се пред Йаков, издигаща се от земята до небето, ти знаеш, душо; защо не избра непрестанния възход чрез благочестието?
Подражавай на Мелхиседек - този Свещеник на Бога Всевишни и единствен Цар, подобен на Христа по живот в света и сред човеците.
Бягай, душо моя, от пламъка на греха, подобно на Лот, бягай от Содом и Гомор, от огъня на всяко неразумно желание.
Смили Се над мене, Господи, кога дойдеш с Твоите ангели, за да въздадеш на всички заслуженото според делата.
Не отхвърляй, Владико, моленията на тия, които Те възпяват; но смили се, Човеколюбче, и дай на просещите с вяра опрощение.
Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.
Притискан съм от бурите и вълните на съгрешенията, но ти, майко, сега ме спаси и ме приведи към пристанището на божественото покаяние.
Принасяйки сега усърдна молитва към добросърдечната Богородица, преподобна майко, с твоите молитви отвори и за мен вход към божественото.
Припев: Преподобни отче Андрее, моли Бога за нас.
С твоите молитви дай и на мен опрощаване на дълговете, Андрее, предстоятелю Критски! Ти си преизряден учител на тайната на покаянието.
Слава: Троице проста, несъздадена, безначално Естество, възпявана в три Ипостаси, спаси нас, които с вяра се покланяме на Твоята власт.
И ныне: Ти, Богомайко, роди безмъжно във времето Раждащия Се извън времето от Отца Бог Син, и о, дивно чудо, кърмейки Го остана девица.
Катавaсия: Утвърди, Господи, върху камъка на Твоите заповеди моето недостойно сърце, защото единствен Ти Си свят и Господ.
Седален от преп. Йосиф, глас 8:
Богообразни светилници, на Спасителя Апостоли, просветете ни в житейската тъма, та да ходим благообразно през деня, като избягваме със светлината на въздържанието нощните страсти, и да видим с радост светлите Христови страдания.
Слава, друг седален от преп. Теодор, глас 8: Богоизбрани дванадесточислени Апостоли, принесете сега молитва на Христа да изминем всички попрището на поста, като с умиление се молим и усърдно се трудим над добродетелите, и така, принасяйки слава и възхвала, да посрещнем и видим славното възкресение на Христа Бога.
И ныне, Богородичен: Богородице, моли заедно с Апостолите непостижимия Бог Син и Слово, Който неизказано Се роди от Тебе, непостижимо за ума, да даде чист мир на вселената, преди края да ни даде прошка на съгрешенията и поради преголямата Си благост да удостои с Небесното царство нас, Твоите раби.
Втора част от житието на преп. Мария Египетска.
Песен 4
Трипеснец от преп. Йосиф Песнописец, без поклони, глас 8:
Ирмос: Чух, Господи, тайната на Твоя промисъл, разбрах Твоите дела и прославих Твоето Божество.
Припев: Свети апостоли, молете Бога за нас.
Просветените Христови апостоли, които прекараха живота си във въздържание, успокояват времето на нашето въздържание с ходатайството си пред Бога.
Божественият сонм на учениците като дванадесетострунен орган запя химна на спасението и смути гласовете на лукавите.
С духовен дъжд, всеблажени, напоихте всичко под слънцето и прогонихте сушата на многобожието.
Богородичен: Пречиста Дево, Която роди Възвисилия смиреното ни естество, спаси мене, пребъдващия във високоумие, като ме смириш.
Друг трипеснец, от преп. Теодор Студит, същия ирмос, 8 глас:
Всечестни апостоли – хор молитвеници пред Създателя на всички, молете Го за нас, които ви възпяваме, да ни помилва.
Христови апостоли, сеейки като труженици Божието слово по целия свят, винаги принасяйте плодове на Господа.
Наистина вие, апостоли, станахте любимото лозе на Христа, от което потече духовно вино за света.
Троичен: Троице свята, предначална, съ-òбразна, всесилна – Отче, Слове, Душе Свети, Боже, Светлина и Живот, съхрани Твоето стадо!
Богородичен: Радвай се, Престоле огнезрачен! Радвай се, Светило светоносно! Радвай се, Планина на освещението, Ковчеже на живота, на светиите свята Скиния!
И продължава Великият канон на св. Андрей, глас 6
Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Дева да Се родиш и да Се явиш на човеците и казваше: „Чух словата Ти и се смутих, слава на Твоята сила, Господи!”.
Правосъдни и човеколюбиви Боже! Не презирай Твоите дела и не оставяй създанието Си, макар сам едничък аз да съгреших повече от всеки човек, но като Господ на всичко Ти имаш власт да прощаваш на човеците греховете.
Приближава се, душо, краят, приближава се, но теб нито те е грижа, нито се подготвяш; съкращава се времето, стани, Съдията е близо, пред вратата; времето на живота преминава като сън, като цвят, за какво все напразно се суетим?
Събуди се, душо моя! Размисли за сторените от теб дела, вгледай се в тях и пролей своите покайни сълзи; изповядай пред Христа без страх делата и помислите си и приеми оправдание.
Няма грях, нито дело, ни зло, в което да не се провиних през моя живот, Спасителю, чрез слово и желание, преднамерено и с мисъл и с действие съгреших, както никой друг.
Затова съм осъден окаяният аз и ме изобличава съвестта, от която нямам нищо по-нужно на света; о, мой Съдия и Изкупител, Който знаеш моето сърце, пощади, избави и спаси мене, Твоя раб.
Стълбата, която в древност видя великият сред патриарсите Йаков, душо моя, е образ на деятелното изкачва не и въздигането на ума; ако искаш да заживееш деятелно, разумно и съзерцателно, обнови се!
Поради нужда древният патриарх Йаков търпеше дневния зной и понасяше нощния студ, като пасеше стадата, трудеше се и усърдно работеше, събирайки ежедневно печалбата, та две жени да събере.
Под две жени разбирай деятелността и съзерцателното познание; Лия е деятелността, понеже е многодетна, а Рахил – познанието, постигнато с много труд; защото без усилие, душо, нито деятелността, нито съзерцанието ще достигнат съвършенство.
Бодърствай, душо моя, и бъди мъжествена като древния велик патриарх, за да придобиеш деятелност с познание, за да станеш ум виждащ Бога и да постигнеш непристъпния мрак в съзерцание и ще станеш като добрия търговец.
Великият патриарх Йаков, раждайки дванайсетте патриарси, тайнствено ти разкри, душо моя, стълбицата на деятелното възхождане, премъдро уподобявайки децата като стъпала, а своите стъпки по тях – като възкачване нагоре.
Подражавайки на омразния Исав, ти душо, отдаде на измамника първенството на твоята първоначална красота, лиши се от отеческото благословение и двойно се препъна – по действие и разум; затова сега покай се.
Исав бе наречен Едом поради крайното си женолюбие; разпалвайки се постоянно от невъздържание и осквернявайки се от сластолюбието, той се нарече Едом, което значи разпалване на грехолюбивата душа.
Душо моя, като чу за Иов, получил оправдание на гноището, ти не подражава на неговото мъжество, нито придоби неговата непоколебимост във всичко, що узна, видя и изпита, но се показа нетърпелива.
Преди въздигнат на престол – сега изпонаранен на гноището; преди многодетен и славен – сега бездетен и бездомен; но Иов счете гноището за палат, а струпеите си – за бисери.
Човек праведен, облечен в царско достойнство, венец и багреница, известен с богатство и много стада изведнъж загуби богатството, славата и царството и стана сиромах.
Ако този, който бе праведен и непорочен повече от всички, не избегна нападенията и мрежите на прелъстителя, какво ще правиш ти, окаяна грехолюбива душо, когато нещо неочаквано те връхлети?
Тялото оскверних, духа опетних, цял с рани се покрих, но Ти, Христе, като лекар и едното и другото изцери с покаяние, умий, очисти и направи ме, Спасителю, по-бял от сняг.
На Кръста Ти, Слове, принесе в жертва за всички Своето тяло и кръв; тялото – за да ме обновиш, кръвта – за да ме умиеш, духът предал си, за да ме приведеш, Христе, към Твоя Отец.
Посред земята Ти устроил си спасение, Всещедри, за да се спасим; доброволно Ти разпна се на Кръста и отвори се заключения Едем; небесното и подземното, цялото творение и всички народи спасени се покланят на Тебе.
Кръвта и водата, изтекли от Твойте ребра, да ми бъдат купел и питие на опрощението и чрез тях да бъда очистен, помазан и напоен като с елей и питие, Слове, чрез Твоите животворящи слова.
Лиших се от чертога, от брака и от празничния пир; угасна светилникът ми, останал без елей, заключи се чертога, докато спях, и приключи вечерята; а аз с вързани ръце и нозе съм изхвърлен вън.
Църквата придоби Твоите живоносни ребра като потир, Спасителю, от който бликна двойния поток – на опрощението и разума, като образ на двата завета, Стария и Новия.
Малко е времето на живота ми и е пълно със страдания и злини, но в покаяние ме приеми и в разум ме повикай, за да не бъда притежание, нито храна на чуждия, Спасителю, и сам Ти ми бъди милосърден.
Сега съм високомерен и жестокосърдечен, но всичко е суета и е напразно; не ме осъждай заедно с фарисея, Едничък Щедри, но дай ми смирението на митаря и към него ме причисли, праведни Съдия.
Съгреших, Милосърдни, осквернявайки съсъда на моята плът, но в покаяние ме приеми и в разум ме повикай, за да не бъда притежание, нито храна на чуждия, Спасителю, и сам Ти ми бъди милосърден.
Станах за себе си идол, като нараних душата си със страстите, но в покаяние ме приеми и в разум ме повикай, за да не бъда притежание, нито храна на чуждия, Спасителю, и сам Ти ми бъди милосърден.
Не послушах Твоя глас, престъпих Твоето Писание, Законодателю, но в покаяние ме приеми и в разум ме повикай, за да не бъда притежание, нито храна на чуждия, Спасителю, и сам Ти ми бъди милосърден.
Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.
Живеейки в плът ангелски живот, преподобна майко, ти наистина придоби голяма благодат от Бога, за да ходатайстваш пред Него за тия, които вярно те почитат; затова те молим да ни избавиш от всякакви беди.
Макар потънала в бездната на страшните пороци, ти не остана в нея, но чрез по-добри помисли и деятелност въздигна се към съвършена добродетел, удивлявайки с това ангелския род.
Припев: Преподобни отче Андрее, моли Бога за нас.
О, Андрее, отеческа похвало, предстоейки пред Пребожествената Троица не преставай да се молиш, щото ние, които с любов те призоваваме, да се избавим от мъчението, божествен застъпниче, Критско украшение.
Слава: Като неразделно по същност и неслитно по Лица богословствам за Тебе, Троично едно Божество, съ-царствено и съ-престолно; възпявам Те с небесната трисвета песен.
И ныне: Ти роди и остана девица, пребъдвайки Дева по естество; Роденият от Тебе обновява законите на природата: девствената утроба ражда, понеже когато Бог пожелае, изменя се порядъкът на естеството, защото Той твори, каквото поиска.
Песен 5
Ирмос: Нощем бодърствам, Човеколюбче, и Те моля просвети ме и води ме чрез Твоите заповеди и научи ме, Спасе, да върша Твоята воля.
Прекарах постоянно в тъмнина своя живот, защото мрак и гъста мъгла за мене беше нощта на греха; но покажи ме, Спасе, като син на деня.
Подобно на Рувим, нещастният аз извърших престъпно и беззаконно деяние пред Всевишния Бог – оскверних своето ложе, както той – бащиното си.
Изповядвам се пред Тебе, Христе Царю, съгреших, съгреших както някога братята, които продадоха Йосиф - този плод на чистотата и целомъдрието.
Предадена от сродници бе праведната душа – продаден в робство бе възлюбеният Йосиф като предобраз на Христа, а ти, душо, цялата сама себе си продаде на твоите пороци.
Подражавайки на праведния Йосиф и на неговия целомъдрен ум, нещастна и непотребна душо, не се осквернявай постоянно с неразумни пожелания и беззаконие.
Макар Йосиф да беше някога в рова, Владико Господи, той бе предобраз на Твоето погребение и възкресение; а аз кога подобно нещо ще ти принеса?
Слушала си, душо, как в древност Мойсей в кошницата беше носен по речните вълни, където, като в чертог, той избягна от злото намерение на фараона.
О, нещастна душо, ти си слушала за бабите, които някога, по заповед на фараона, трябваше да умъртвяват младенците от мъжко потомство – този образ на целомъдреното деяние, но вместо това, бояха се от Бога. И ти стани сега младенец и като Мойсей сучи премъдрост.
Ти, окаяна душо, не уби своето плътско мъдруване, както великият Мойсей уби египтянина; кажи ми как тогава чрез покаяние ще се вселиш в пустинята, където ще бъдеш свободна от страстите?
В пустинята се засели великият Мойсей; иди и ти, душо, подражавай на неговия живот, та и ти в къпината да видиш Божието явяване.
Представи си, душо, Моисеевият жезъл, удрящ по морето и сгъстяващ дълбината, като образ на божествения Кръст; с него и ти можеш да сториш велики неща.
Аарон принасяше на Бога огън чист и непорочен; но Офни и Финеес, както и ти, душо, принесохте чужд на Бога, осквернен живот.
Като фараона станах и аз с тежък нрав, Владико; а по душа и тяло заприличах на Ианий и Иамврий и моят ум се помрачи; но помогни ми.
Окалях моя ум окаян, но умий ме, Господи, в банята на моите сълзи и моята плътска одежда направи по-бяла от сняг.
Ако изпитам делата си, Спасе, ще видя, че греховете ми са повече от на всеки друг; защото греших съзнателно, а не по незнание.
Пощади, пощади, Господи, Твоето създание, съгреших, прости ми, защото по природа само Ти единствен си чист и никой освен Тебе не е лишен от нечистота.
Бидейки Бог, Ти Спасителю, заради мен прие моя образ и извърши чудеса, изцерявайки прокажените и изправяйки разслабения, а с допиране до Твоята дреха кръвоточивата също получи изцеление.
Подражавай на кръвоточивата, окаяна душо, хвани се за Христовата одежда, за да се избавиш от раните и чуй от Него: твоята вяра те спаси!
Подражавай на прегърбената жена, окаяна душо, ела и падни в краката на Христа, за да те изправи и да ходиш право по стъпките Господни.
Макар да Си кладенец бездънен, Владико, източи ми вода от Твоите пречисти рани, та и аз като самарянката да пия и никога повече да не ожаднея; защото Ти източваш животворни струи.
Като Силоам да бъдат за мен моите сълзи, Владико Господи, за да умия аз сърдечните зеници и умствено да видя Тебе – предвечната Светлина. (Иоан. 9:7).
Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.
С несравнима любов и желание ти, всеблажена, пожела да се поклониш на Дървото на Живота и се сподоби с желаното; удостой и мене да получа небесната слава.
Като мина през Йорданските струи ти намери безболезнен покой, оставяйки плътските сласти, преподобна майко; от тях избави и нас чрез твоите молитви.
Припев: Преподобни отче Андрее, моли Бога за нас.
Като пастир най-изряден, тебе, Андрее премъдри, моля с най-голяма обич: по твоите молитви да получа спасение и живот вечен.
Слава: Тебе, Единия Бог - Троица, славим: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине и Душе, просто Същество, Единице вечно покланяема.
И ныне: От Тебе, нетленна и безмъжна Майко – Дево, моя състав прие Оня, Който сътвори вековете и Се съедини с човешката природа.
Песен 6
Ирмос: От цялото си сърце призовах милосърдния Бог и Той ме чу как викам от преизподния ад и изведе от тлението моя живот.
Искрено принасям Ти, Спасителю, сълзите на моите очи и въздишките от дълбината на сърцето си и викам: съгреших Ти, очисти ме.
Отклони се ти, душо, от твоя Господ, както Датан и Авирон; но извикай от преизподния ад: „Боже, пощади ме!”, за да не те погълне земята.
Като неукротима телица ти, душо, се уподоби на Ефрем; но като сърна от примката спасявай своя живот, окриляйки ума си с деятелност и съзерцание.
Нека Моисеевата ръка ни увери, душо, как Бог може да избели и очисти прокажения живот; затова не се отчайвай, макар да си прокажена.
Вълните на моите грехове се обърнаха, Спасе, и внезапно ме покриха, както някога вълните на Червеното море покриха египетските колесници.
Неразумни бяха твоите желания, душо, както у древния Израил; понеже ти безразсъдно предпочете сластолюбивото пресищане от страстите пред божествената манна.
Кладенците Хананейски на помислите ти предпочете, душо, пред Камъка с цепнатината, от който като от чаша тече реката на премъдростта и излива струите на богословието.
Като древния безразсъден народ в пустинята, ти също, душо моя, предпочете свинското месо и египетските ястия.
Когато Твоят раб Мойсей удари с жезъла си по камъка, Христе, той предизобрази Твоите животворни ребра; от тях ние всички черпим жива вода.
Подобно на Иисус Навин, изследвай и огледай, душо, каква е обетованата земя и засели се в нея, спазвайки закона.
Стани и надвий плътските страсти, както Иисус Навин надви Амалик, и винаги побеждавай гаваонитците – измамните помисли.
Премини през скоротечното естество на времето, както някога кивота през Йордан и стани, душо, наследница на обетованата земя; така повелява Бог.
Спасителю, както спаси зовящия към Тебе Петър, побързай да спасиш и мене от звяра, простирайки Твоята ръка и ме изведи от дълбочината на греха.
Владико, Владико Христе! Зная Те, че Си тихо пристанище; побързай да ме избавиш от безкрайните дълбочини на греха и отчаянието.
Аз съм загубената драхма с царския образ, Спасителю; но запалвайки светилника – Твоя Предтеча, потърси и намери Своя образ.
Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.
За да угасиш пламъка на страстите ти непрестанно си проливала потоци сълзи, Марийо, и си разпалвала душата си с огъня на божествената любов; дай и на мен, твоя раб, благодатния дар на сълзите.
Придобила си, майко, небесното безстрастие чрез твоя възвишен живот на земята; затова моли се тия, които те възпяват да се избавят от страстите чрез твоите молитви.
Припев: Преподобни отче Андрее, моли Бога за нас.
Знаейки те като Критски пастир и предстоятел, отче Андрее, и като вселенски молитвеник прибягвам към тебе и викам: извади ме от дълбочината на греха.
Слава: Троица Съм проста и Единица неразделна, съединена по естество, разделна по Лица, казва Отец и Син и Божественият Дух.
И ныне: Твоята утроба ни роди Бога, приел нашия образ; Него, като Творец на всичко, моли, Богородице, да получим оправдание с Твоите молитви.
Катавaсия: От цялото си сърце призовах милосърдния Бог и Той ме чу как викам от преизподния ад и изведе от тлението моя живот.
Кондак, глас 6:
Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят приближава и ти ще се смутиш, но събуди се, за да те пощади Христос Бог, Който Е навсякъде и всичко изпълва.
Икос: Виждайки Христовата лечебница отворена и как от нея за Адам извира изцеление, дяволът се изпълни с мъка и като поразен, оплакваше се на другарите си, викайки: "Какво да сторя на Сина на Мария? Убива ме Витлеемецът, Който E навсякъде и всичко изпълва."
Синаксар за четвъртък на петата седмица от Великия Пост, „Мариино стояние“
Стих: Христе мой, дай начини на умиление на тези, които сега Ти пеят Великия канон.
На този ден, според древното предание, пеем последованието на Великия и умилителен канон.
Този, наистина най-велик от всички канони, състави и написа с отлично умение нашият свети отец Андрей, архиепископ Критски, който се нарича и Йерусалимски (†ок. 725 г., паметта му се чества на 4/17 юли). Роден в Дамаск, на четиринадесетата си година постъпва в граматическа школа, а след като завършва пълното си обучение, отива в Йерусалим, където започва богоугоден монашески живот в безмълвие и смирение.
Той оставя на Божията Църква и много други полезни съчинения, включително поучения и канони - за възкресението на Лазар, за Неделята на жените мироносици, Петдесетница, Рождество Богородично, Зачатие на св. Йоан Предтеча и много други, бидейки най-умел в похвалните слова. Наред с другите си богослужебни текстове св. Андрей съставя и изключително трогателния и затрогващ Велик покаен канон, като изтъкава този химн, съчетавайки старозаветните и новозаветните разкази за събитията от Адам до Възнесението на Христа, както и апостолската проповед. По този начин той наистина кара всяка душа да съпреживява и подражава на всичко добро в тези разкази, но и да се отвръща от всичко зло и винаги да се обръща към Бога с покаяние, плач, изповед и други угодни Нему неща.
Този канон е толкова обширен, добре подреден и сладкогласен, че е в състояние да смекчи и най-закоравелите души и да ги издигне към поправяне, ако се пее със съкрушено сърце и нужното внимание.
Свети Андрей го създава по същото време, когато великият Софроний, патриарх Йерусалимски, пише житието на света Мария Египетска. Това житие също предизвиква най-дълбоко разкаяние за греховете, но в същото време предлага изобилна утеха на онези, които са се заблудили и съгрешили, стига само да пожелаят да отстъпят от лошите си дела.
Определи се на този ден да се пее Канонът и да се чете житието на св. Мария и по следната причина – да не би с наближаването на края на Светата Четиридесетница, хората, бидейки лениви, да станат небрежни към духовните подвизи и съвсем да се отклонят от целомъдрието. Великият Андрей, както подобава на учител, говори в песнопенията на своя канон за добродетелта на славните мъже и за отклонението от нея на злите човеци, и така насърчава подвизаващите се в поста да бъдат благоразумни и мъжествено да продължат в подвига. А светейшият Софроний с дивното си слово ги прави целомъдрени и същевременно ги въздига към Бога, за да не пада никой духом и да не се отчайва, макар и да е изпаднал в някакви прегрешения. Защото историята на Мария Египетска показва колко голямо е човеколюбието и състраданието на Бога към онези, които с цялата си душа решават да се откажат от предишните си грехове.
Може да се каже, че този канон е наречен Велик заради самите мисли и възпоменания, които съдържа, тъй като наистина плодовит е създателят му, който ги е съчетал по един прекрасен начин. Той се нарича Велик и защото в сравнение с другите канони, всеки от които съдържа по тридесет или малко повече тропари, този достига двеста и петдесет и всеки от тях източва неизказана сладост. Затова подходящо и справедливо е Великият канон, притежаващ толкова умилително въздействие, да се чете през Великата Четиридесетница.
Този прекрасен и Велик канон, заедно с разказа за преподобната Мария, за пръв път е донесен в Константинопол от нашия отец Андрей, когато е изпратен от Йерусалимския патриарх Теодор в помощ на Шестия вселенски събор. Защото тогава той с най-голяма храброст се бори срещу монотелитите и, бидейки в монашески чин, е причислен към клира на Константинополската църква - поставен е в нея за дякон и надзорник на сиропиталища, а малко по-късно – и за архиепископ на Крит. След това, като прекарва достатъчно време на катедрата си, той отива в Митилин на остров Лесбос, където и почива в Господа близо до мястото, наречено Иерис.
По молитвите на свети Андрей, Боже, помилвай ни и ни спаси.
Блаженства с поклони, глас 6:
Помени ни, Господи, в Твоето царство!
Христе, Ти направи жител на рая разбойника, който извика към Тебе от кръста: „Помени ме!“. Удостой с такова покаяние и мене недостойния.
Стих: Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
Душо моя, чула си как в древност Бог се яви на Маноя и тогава той прие от безплодната плода на обещанието. Подражавай прочее на неговото благочестие.
Стих: Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
Прегърнала с ревност безгрижието на Самсон, ти отряза, душо, красотата на своите дела, както той някога отряза косата си, и на другородците отдаде любосластно своя целомъдрен и блажен живот.
Стих: Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
Този, който преди победи другородците с магарешка челюст, сега се оказа пленник на сладострастието и похотта: пази се, душо моя, от неговия пример, от делата му и неговата слабост.
Стих: Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
Военачалниците Варак и Йефтай бяха избрани за съдии на Израил, а с тях и Девора с мъжествения дух. С техните доблести възмъжала, душо, укрепи се.
Стих: Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани.
Душо моя, ти позна храбростта на Яил, която някога прободе Сисара, и чуваш как тя донесе спасение с острия кол- да ти бъде той образ на Кръста.
Стих: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Делата свои, душо, принеси в хвалебна жертва като дъщеря по-чиста от тази на Йефтай. Заколи плътските страсти като жертва пред твоя Господ.
Стих: Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
Размисли, душо моя, за руното на Гедеон: приеми росата от небето; наведи се като елен и пий от водата, която тече от Закона чрез усърдното изучаване.
Стих: Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.
Душо моя, поради неразумие ти навлече върху себе си осъждането на свещеника Илий, като позволи на страстите да действат греховно в тебе, както той позволи на синовете си да вършат беззакония.
Стих: Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.
В „Съдии“ левитът грижливо раздели на части тялото на своята поругана жена на дванадесетте Изрàилеви колена, за да изобличи скверното беззаконие на Вениаминовите потомци.
Стих: Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата.
Любомъдрата Анна, докато се молеше, с устните си произнасяше хваление без глас: и макар безплодна, тя роди син, достоен за нейната молитва.
Стих: Спомни си за нас, Господи, когато дойдеш в царството Си!
В числото на съдиите бе включен и синът на Анна, великият Самуил, когото възпита Арматема в дома Господен: неговата ревност следвай, душо моя, и съди твоите дела преди тези на другите.
Стих: Спомни си за нас, Господи, когато дойдеш в царството Си!
Давид бе избран за цар, и като цар бе помазан с божествено миро от рóга. А ти, душо моя, ако търсиш горното царство, помажи се с мирото на сълзите.
Стих: Спомни си за нас, Господи, когато дойдеш в царството Си!
Помилвай Твоето създание, Милостиви, обдари с ръката си творението; пощади всички извършили грях, а от всички най-много мене, който презрях Твоите повели.
Слава, Троичен: Покланям се на безначалния в раждането и в произхождането Отец, родил родения Син, Когото също славя; и възпявам Светия Дух, Който сияе съ-вечно с Отца и Сина.
И ныне, Богородичен: На свръхестественото Твое Детерождение се кланяме, Богородителко, но не разделяме славата на двете естества на Твоя Син, Богородице; защото Той е изповядван като една Личност в две природи.
Песен 7
Ирмос: Съгрешихме, постъпвахме беззаконно и неправедно пред Тебе, нито опазихме, нито вършихме това, което Си ни заповядал; но не ни оставяй до край, Боже на нашите отци.
Съгреших, беззаконствах и наруших Твоята заповед; защото в грехове съм роден и към раните си добавих още язви; но Сам ме помилвай като добросърдечен, Боже на нашите отци.
Тайните на сърцето си изповядах пред Тебе, мой Съдия; виж смирението ми, виж и скръбта ми; обърни ми внимание и Сам ме помилвай като добросърдечен, Боже на нашите отци.
Някога Саул загуби ослиците на своя баща, но неочаквано с известието за тях получи царство; гледай, душо, и не се забравяй, предпочитайки своите скотски желания пред Царството Христово.
В древност богоотецът Давид двойно съгреши, уязвен от стрелата на прелюбодейството и пронизан от копието на угризението поради убийството, но ти, душо моя, още повече страдаш от своеволните си пожелания.
Някога Давид към беззаконието прибави беззаконие, защото прелюбодейството съедини с убийство, но скоро принесе двойно покаяние; а ти, душо, макар да стори по-големи грехове, не се разкая пред Бога.
Давид изписа като на икона покайна песен, за да изобличи деянието, което стори, казвайки: „Помилвай ме, пред Теб Едничкия съгреших, но Сам Ти ме очисти, Боже на всичко!”.
Когато пренасяха Ковчега на колесница и воловете го наклониха, тогава заради едно докосване до него Оза изпита Божия гняв; но ти, душо, отбягвай неговата дързост и истинно благоговей пред божествените неща.
Слушала си ти за Авесалом, как въстана срещу самото естество; знаеш неговите гнусни дела, с които оскверни ложето на баща си Давид; но ти самата, душо, подражаваш на неговите страсти и стремежите на похотта.
Ти, душо, пороби величието на своята свобода на твоето тяло; защото намирайки в сатаната друг Ахитофел, ти се съгласи с неговите съвети; но Самият Христос ги разпръсна, за да можеш ти да се спасиш.
Някога великият Соломон, бидейки изпълнен с благодатта на премъдростта, стори зло пред Бога и отстъпи от Него; но с твоя проклет живот, душо, ти на него заприлича.
Увлечен от своите плътски страсти, уви, оскверни се любителят на премъдростта; той възлюби блудните жени и се отчужди от Бога; на него, душо, и ти подражаваш с ум, изпълнен със срамно сладострастие.
Ти, душо, се сравни с Ровоам, който не послуша съветниците на баща си; ти стана като най-порочния слуга Йеровоам, древния отстъпник; но бягай от подобно подражание, викайки към Бога: съгреших, смили се над мен.
На Ахавовите мерзости, душо моя, подражаваш; уви, ти стана жилище на плътски скверноти и съсъд на срамни страсти; но въздъхни от дълбината на сърцето си и изповядай пред Бога свойте грехове.
Когато Илия изтребваше гнусните пророци на Иезавел за изобличение Ахавово, два пъти изгори по петдесет от нейните слуги; но ти, душо, не подражавай им, но се укрепвай.
Заключи се небето и Бог напрати глад за тебе, душо, както някога за Ахав, който не послуша словата на Илия Тесвитянина; но ти подражавай на Сарептската вдовица, която нагости пророка.
Доброволно ти усвои Манасиевите престъпления, поставяйки страстите си вместо идоли и умножавайки мерзостта, но усърдно подражавай на неговото покаяние и умиление.
Падам пред Тебе и Ти принасям вместо сълзи моите слова: съгреших, както и блудницата не съгреши и беззаконствах както никой друг на земята; но смили Се, Владико, над Твоето творение и ме призови.
Помрачих Твоя образ и наруших заповедта Ти; помръкна в мене цялата ми красота и от страстите светилникът угасна; но смили се над мене, Спасителю, и както пее Давид, върни ми радостта.
Обърни се, покай се, открий тайните си, кажи на всезнаещия Бог: Ти знаеш моите тайни, Едине Спасе, но Сам ме помилвай, както пее Давид, по голямата Ти милост.
Изминаха моите дни като сън, затова и аз като Езекия плача на своето легло да се удължат годините на моя живот; но кой Исая ще застане пред тебе, душо, ако не Бог на всичко?
Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.
Викайки към пречистата Богомайка, ти първо отхвърли яростта на страстите, които някога жестоко те измъчваха и посрами изкусителния враг; дай сега и на мене, твоя раб, помощ в скръбта.
Този, Когото възлюби и избра и заради Когото изнури плътта си, Него сега моли по великата Си милост да даде мирен живот на тия, които Го почитат.
Припев: Преподобни отче Андрее, моли Бога за нас.
С твоите молитви утвърди ме на камъка на вярата, отче, ограждайки ме с божествения страх и подай ми покаяние, Андрее, моля те; избави ме от мрежите на врага.
Слава: Бог Се възпява като Троица проста, неразделна и единосъщна, Една по естество, Светлини и Светлина, Трима Святи и Един Свят! Възпей и ти, душо, и прослави Извора на Живота – Бога на всичко.
И ныне: Възпяваме Те, благославяме Те, покланяме Ти се, Богомайко; защото роди Един от неразделната Троица, Христа Бога, и единствена отвори за нас, живеещите на земята, небесните обители.
Песен 8
Трипеснец от преп. Йосиф, глас 8:
Ирмос: Безначалния Цар на славата, пред Когото треперят силите небесни, възпявайте, свещеници; люде, превъзнасяйте Го във всички векове.
Припев: Свети апостоли, молете Бога за нас.
Като изпълнени с невеществен огън въглени, изгорете, апостоли, моите плътски страсти и възпламенете в мене днес желание за Божията любов.
Да почетем богогласните тръби на Словото, които срутиха неукрепените вражески стени и утвърдиха крепостта на богоразумието.
Апостоли на Господа, осветени домове на Бога, които сринахте капищата и истуканите на врага! Строшете кумирите на моята страстна душа.
Богородичен: Чиста, в себе си Ти вмести Невместимия по естество и носи Носещия всички; Ти кърми Христа, Дарителя на живота, Който храни цялото творение.
Друг трипеснец със същия ирмос и на същия глас:
Христови апостоли, които с градежното изкуство на Духа съзидахте Църквата цяла, благословете Христа в нея вовеки!
Апостолите, тръбейки с тръбата на ученията, низвергнаха идолската прелест, славейки Христа във всички векове.
Апостоли, почетно преселени оттук, надзорници вселенски и жители небесни, избавете от беди тези, които винаги ви възхваляват.
Троичен: Трислънчево пресветло Богоначалие, еднославно и еднопрестолно естество, Всетворче Отче, Сине и Пресвети Душе, възпявам Те вовеки!
Богородичен: Непрестанно да възпяваме, верни, Божията Майка като честен и превъзвишен Престол, една и съща след рождението – Майка и Дева!
Велик покаен канон:
Песен 8
Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове.
Спасителю, помилвай ме, грешния; издигни ума ми към обръщане; приеми ме каещия се; смили се над мене, който Ти викам: съгреших Ти – спаси ме, беззаконствах – помилвай ме!
В древност Илия с колесницата на добродетелите възходи в небесата, издигайки се над земните неща; душо моя, размисляй за това възхождане.
Някога Елисей с кожуха на Илия раздели на две струите Йорданови; но ти, душо, не стана причастна на тая благодат поради невъздържанието си.
В древност Елисей, приемайки кожуха на Илия, получи двойна благодат от Бога; но ти душо, не стана причастна на тая благодат поради невъздържанието си.
Жената от Сонам благонравно нагостú праведника Елисей, а ти, душо, не прие в дома си нито странник, нито пътник; но с ридание ще бъдеш изхвърлена от брачния чертог.
Непрестанно ти, нещастна душо, подражаваш на скверния Гиезиев нрав; поне в старостта си отхвърли неговото сребролюбие и оставяйки своите зли дела, геенския огън избегни.
Като стана подобна на Озия, душо, ти двойно придоби неговата проказа, защото мислиш неправедно и вършиш беззаконие; остави всичко що имаш и пристъпи към покаяние.
Слушала си как в древност ниневийците във вретище и пепел се каеха пред Бога, но ти не ги последва в покаянието им, а се показа най-лоша от всички съгрешили преди и след Закона.
Слушала си, душо, как Йеремия в тинестия ров с ридание викаше към град Сион и просеше сълзи; подражавай на неговия плач и ще се спасиш.
Йона побягна към Тарсис, предвиждайки обръщането на ниневийците, защото като пророк той знаеше Божието милосърдие и бе загрижен да не се окаже пророчеството му лъжовно.
Слушала си, душо, как Даниил в рова затвори устата на зверовете; знаеш и как отроците с Азарий угасиха с вяра пламъка на пещта.
Стария Завет изцяло ти приведох, душо моя, в пример; подражавай на боголюбивите дела на праведните и бягай от греховете на порочните.
Правосъдни Спасителю, помилвай и ме избави от огъня и от страхотиите, които справедливо ще ми бъдат отсъдени; облекчи ме преди свършека чрез добродетел и покаяние.
Като разбойника Ти викам: помени ме; като Петър горко плача: прости ми, Спасе; викам ти като митаря, плача като блудницата; приеми риданието ми, както някога прие плача на хананейката.
Изцели гниенето на моята смирена душа, едничък Лекарю; наложи ме с пластир, елей и вино – дела на покаяние и сълзи на умиление.
Подражавам и аз на хананейката и викам: помилвай ме, Сине Давидов; докосвам се до края на дрехата Ти и като Мария и Марта плача над Лазар.
Подобно на блудницата, която просеше милост, викам към Тебе, Спасителю, изливайки съд със сълзи, като миро над главата Ти, молитва принасям и прося опрощение.
Макар никой да не е съгрешил пред Тебе, както аз, но приеми ме, милостиви Спасителю, каещия се и викащия със страх и любов: съгреших пред Тебе, помилвай ме, Щедри.
Пощади, Спасителю, Твоето създание и като Пастир потърси погиналото, предпази заблудения, избави ме от духовния вълк и ме направи агне от Твоето паство.
Когато седнеш като Съдия, Спасителю милосърдни, и явиш Твоята страшна Слава, о, какъв страх ще бъде тогава пред горящата пещ и всички ще треперят пред величието на Твоя съд!
Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.
Майката на незалязващата Светлина те просвети и освободи от мрака на страстите; затова влязла в духовната благодат просвети, Марийо, тия, които вярно те възпяват.
Като съзря в тебе ново чудо, божественият Зосима наистина се ужаси, защото видя ангел в плът и изпълнен със страх, той възпя Христа во веки.
Припев: Преподобни отче Андрее, моли Бога за нас.
Като имаш дръзновение пред Господа, Андрее, всечестна Критска похвало, моли се да получа освобождение от веригите на беззаконието, защото си учител на покаянието и слава на преподобните.
Припев: Благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.
Безначални Отче, съ-безначални Сине, Утешителю благий – Душе правий; Родителю на Словото Божие, Слово на безначалния Отец, животворящ и съзидателен Душе, Единна Троице, помилвай ме.
И ныне: Като от пурпурна коприна, Пречиста, в Твоята утроба се изтъка духовната багреница – Емануиловата плът; затова и наистина Те почитаме като Богородица.
Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
Катавaсия: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове.
Песента на Пресвета Богородица: Величитъ душа моя Господа: Чеcтнейшую херувимъ:
Трипеснец, глас 8:
Песен 9
Ирмос: Изповядваме Те като истинска Богородица, чрез Теб спасени, Дево чиста, и заедно с безплътните хорове Те величаем.
Припев: Свети апостоли, молете Бога за нас.
Апостоли, като спасителни водни извори напойте чезнещата ми от зàсухата на греха душа.
И мене, както Петър, спаси с десницата Си, Господи – в бездната на гибелта аз плувам и се давя вече в нея.
Вие, които сами сте сол, на учението придала вкус, изсушете гнилостта на моя ум и прогонете мрака на незнанието.
Богородичен: Владичице, родила Радостта, подай ми плач, с който в бъдещия ден да намеря утешение във Бога.
Друг трипеснец, на същия глас:
Ирмос: Всички родове на небето и земята Те облажаваме като Ходатайка, защото в Тебе, Дево, Се посели Божеството в пълнота.
Припев: Свети апостоли, молете Бога за нас.
Благословен апостолски съборе, с песни величаем вас, на вселената сияйни светилà, които прелестта прогонвате.
Апостоли блажени, в мрежите на вашето благовестие словесни риби вие уловихте, принасяйте ги вечно в принос на Христа.
Молим се, апостоли, с вашето прошение пред Бога поменете нас, които ви възпяваме с любов, да се избавим от всяко изкушение
Троичен: Теб, триипостасна Единица – Отец и Син с Духа, Единия и Единосъщен Бог възпявам, Троица единосилна и безначална!
Богородичен: Всички родове Те облажаваме, Богородителко и Дево; чрез Тебе се избавихме от клетвата, защото радост ни роди – Госпóд.
Велик покаен канон:
Песен 9
Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на не позналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове Теб, като Богоневеста и Майка, православно величаем.
Умът е изранен, тялото - разслабено, духът боледува, словото изнемощя, животът гасне, краят дебне пред вратата; и тъй, окаяна моя душо, какво ще сториш щом дойде Съдията да изследва твоите дела?
Пред теб представих, душо, Моисеевия разказ за сътворението на света, а след това и цялото Писание на Стария Завет, което ти разказа за праведни и за неправедни; от тях на вторите си подражавала, а не на първите, съгрешавайки пред Бога.
Законът изнемогна, бездейства и Евангелието и цялото Писание в теб стои в пренебрежение; всяко праведно слово у пророците загуби сила; твоите рани, душо, се умножиха и няма лекар, който да те изцели!
Сега ти давам примери от Новозаветното Писание, о, душо, които да те приведат в съкрушение. Подражавай прочее на праведните, а от грешните се отвръщай и умилостиви Христа с молитви, пост, чистота и благоговение.
Христос Се въплъти и призова към покаяние разбойници и блудници; покай се, душо, дверите на Царството вече са разтворени и първи го грабят каещи се митари и фарисеи и прелюбодейци.
Христос стана Младенец, приобщавайки Се към мен по плът и доброволно изпита всичко свойствено на естеството, освен греха, давайки ти, душо, подобие и образ на Своето снизхождение.
Христос спаси мъдреците, пастирите призова, множеството младенци направи мъченици, прослави стареца и престарялата вдовица. Нито на делата, нито на живота им си подражавала ти, душо, но горко ти, когато застанеш пред Съда.
Пости Господ четиридесет дни в пустинята и накрая огладня, разкривайки в Себе Си човешката природа; душо, не се лени, ако срещу теб се устреми врагът, нека чрез молитвата и поста да отстъпи пред твоите нозе.
Христос бе изкушаван: дяволът Го изкушаваше, показвайки Му камъните, за да ги превърне в хлябове; възведе Го на планината, за да види в миг единствен всичките царства на тоя свят; бой се, душо, от това, бди и се моли всеки час на Бога.
Гълъбът, който възлюби пустинята, Христовият светилник, гласът на викащия възгласи, проповядвайки покаяние; но Ирод извърши беззаконие с Иродиада; виж, душо моя, не се оплитай в мрежите на беззаконниците, но възлюби покаянието.
В пустинята се посели Предтечата на благодатта и от цяла Иудея и Самария идваха, за да го слушат и изповядваха греховете си, усърдно приемайки кръщение; но на тия ти не подражаваш, душо.
Бракът е честен и ложето - нескверно, защото Христос някога ги благослови, вкусвайки по плът храна на сватбата в Кана и водата във вино претвори, явявайки първото Си чудо, за да можеш ти, о, душо, да се промениш.
Христос изцери разслабения, който взе одъра си, и въздигна мъртвия юноша - чедо на вдовицата, както и слугата на стотника; и откривайки Се на самарянката, душо, Той ти предначерта как да служиш на Бога в Дух и истина.
Господ изцери кръвоточивата чрез докосването й до края на одеждата Му, очисти прокажените, просвети слепите и хромите изправи, глухите, немите и прегърбената изцери със слово, за да се спасиш ти, нещастна душо.
Изцерявайки недъзите, Христос - Бог Слово благовести на бедните, лекуваше сакатите, ядеше с митари и беседваше с грешници, а отлетялата душа на Иаировата дъщеря възвърна с докосване на Своята ръка.
Митарят се спаси и блудницата стана целомъдрена, а самохвалният фарисей бе осъден, защото първият зовеше: „Бъди милостив към мене!”, втората: „Смили Се над мене!”, а последният се хвалеше, думайки: „Боже, благодаря Ти!” и нататък със своите безумни слова.
Закхей бе митар, но се спаси; фарисеят Симон се съблазни, а блудницата получи пълно опрощение от Този, който има власт да прощава греховете; побързай, душо, и ти да станеш като нея.
Окаяна душо, ти не се уподоби на блудницата, която взе алабастрен съд с миро, със сълзи помаза и изтри с коси нозете на Господа, отменящ присъдата за нейните предишни съгрешения.
Градовете, на които Христос възвести Евангелието, душо моя, знаеш как бяха прокълнати; стресни се от това, за да не се окажеш като тях, защото Владиката, като ги оприличи на Содом, ги осъди в ада.
Нека отчаянието не те направи негодна, душо моя, но чуй за вярата на хананейката, заради която дъщеря й се изцели чрез Божието слово. „Сине Давидов, спаси и мене!” - от дълбините на сърцето извикай, както тя зовеше към Христа.
Смили сърцето Си, спаси ме, Сине Давидов! Помилвай ме Ти, Който изцери с една дума обхванатите от бесове и благосърдечно ми кажи като на разбойника: „Истина ти казвам, ще бъдеш с Мене в рая, когато дойда в славата Си!”.
Единият разбойник Те хулеше, а другият Те изповяда като Бог, а и двамата заедно с Теб висяха на кръст, Всемилостиви, но както за разбойника, който повярва в Теб и позна в Тебе Бога, и за мене отвори вратата на славното Ти Царство.
Творението страдаше, гледайки Те разпнат, камъни и планини от ужас се разпадаха, земята се потресе и адът загуби своята сила, и дневната светлина се помрачи, понеже Ти, Иисусе, по плът Се прикова на Кръста.
Не искай от мене достойни плодове на покаяние, защото оскъдня в мене силата ми, но дай ми винаги сърце съкрушено и нищета духовна, та поне тях да Ти принеса като благоприятна жертва, единствен Спасителю.
Съдия мой, Който знаеш всичко за мене! Ти пак ще дойдеш със Своите ангели, за да извършиш съд над целия свят; но тогава погледни към мене с милостивото Си око и ме пощади, Иисусе, смили се над мене, който съгреших повече от целия човешки род.
Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.
Ти смая всички с необикновеното си житие - и ангелските войнства и човешките множества, живеейки като безплътна и надхвърляйки човешката природа; затова сякаш с невеществени нозе, Марийо, ти прекоси Йордан.
Умилостиви Твореца към нас, които те възхваляме, преподобна майко, за да се избавим от скърби и беди, връхлитащи отвред върху ни, та като се избавим от изкушения, да величаем непрестанно Господа, Който те прослави.
Припев: Преподобни отче Андрее, моли Бога за нас.
Андрее честний и трижди блажен отче, пастирю Критски! Не преставай да се молиш за тия, които те възпяват - да се избавим от гняв и скръб, от тлението и безмерните съгрешения всички ние, които с вяра почитаме твоята памет.
Слава: Троице единосъщна, Единство в три Ипостаси, ние Те възпяваме, славейки Отца, величаейки Сина и покланяйки се на Светия Дух, наистина Бог Един по естество; Светлина и Светлини, Живот и Животи, оживотворяващ и просвещаващ краищата на вселената.
И ныне: Пази Своя град, Богородителко пречиста, защото чрез Твоята защита той владичества с вяра и от Тебе получава сила, чрез Тебе победоносно отблъсква всяко изкушение и враговете взима в плен, държейки ги в подчинение.
Катавaсия: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на не позналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове Теб, като Богоневеста и Майка, православно величаем.
Светилен според гласа. Стиховна стихира, самогласна, глас 8:
Повалена от разбойнически нападения, душо моя, тежко наранена, предадена си на безумни врагове от своите съгрешения. Но докато още имаш време, викни със съкрушение: Упование на безнадеждните, Животе на отчаяните, Спасителю, въздигни ме и ме спаси.
Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!
Повтаря се: Повалена от разбойнически нападения…
Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.
Мъченичен: Облечени добре в бронята на вярата и въоръжили себе си с образа на Кръста, мъченици, вие се явихте като силни вóини; смело се възпротивихте на мъчителите, потъпкахте измамата на дявола и станали победители, бяхте удостоени с венци. Молете Христа за нас, да се спасят нашите души.
Слава, и ныне, Богородичен: Приеми молбите на Твоите раби, Пречиста Богородице Дево, и непрестанно се моли да бъдем дарени с мир и опрощение на греховете.
На първи час – без катизма, на третия – 9-та, на шестия – 10-та.
В четвъртък на шестия час
Тропар на пророчеството, глас 6:
Добросърдечни, дълготърпеливи Вседържителю Господи, изпрати Твоята милост върху Твоя народ. Слава, и ныне: същият.
Прокимен, глас 6: Господ се възцари, нека земята се радва. Стих: Нека се веселят многобройните острови.
Из пророчеството на Исая чтение:
Тъй говори Господ Бог, Който е сътворил небесата и тяхното пространство, Който е разпрострял земята с нейните произведения, Който дава дихание на народа, що е на нея, и дух на ходещите по нея. Аз, Господ, Те призовах в правда, ще Те държа за ръка и ще Те пазя, ще Те поставя завет за народа, светлина за езичниците, за да отвориш очите на слепи, да изведеш вързаните от затвор и седещите в тъмнина - от тъмница. Аз съм Господ, това е Моето име, и не ще дам славата Си другиму, нито хвалата Си на истукани. Ето, предсказаното по-напред се сбъдна, и ново ще възвестя; преди то да стане, Аз ще ви възвестя. Пейте Господу нова песен, хвала Нему от земните краища, вие, които плавате по морето, и всичко, което го пълни, островите и живеещите по тях. Нека възвисят глас пустинята и нейните градове, селищата, дето живее Кидар; нека тържествуват живеещите по скали, нека възклицават от върховете планински. Нека въздадат Господу слава, и хвалата Му нека възвестят на островите. Господ ще излезе като исполин, ревност ще възбуди като воин; ще извика и ще подигне воински вик, и ще се покаже силен против враговете Си. Дълго мълчах Аз, търпях и се сдържах; сега ще викам като родилка, ще разрушавам и ще поглъщам всичко; ще опустоша планини и хълмове, и всичката тяхна трева ще изсуша; и реките ще направя острови, и езерата ще изсуша; и ще поведа слепите по път, който те не знаят, ще ги водя по незнайни пътеки, тъмата ще направя светлина пред тях, и кривите пътеки - прави: ето какво ще направя Аз за тях, и няма да ги оставя.
Прокимен, глас 6: Възпейте Господа с песен нова, понеже дивни дела извърши Господ: спаси Го Неговата десница. Стих: Видяха всички земни краища спасението на нашия Бог.
На деветия час – 11-та катизма.
В четвъртък на вечернята
Чете се 12-та катизма. На Господи воззвах, 10 стихири – 6 от Триода. Самогласна стихира – два пъти, глас 8:
По своя воля се лиших, чрез първото си престъпление, от красотата на добродетелите, но отново се облякох в нея чрез Твоето снизхождане към мене, Слове Божий. Защото Ти не пренебрегна мене, падналия в люти страсти и стъпкан от разбойници на пътя, но като ме дари с Твоята всекрепка сила, удостои ме със закрила, Многомилостиви. (2)
Мъченичен: Мъченици Господни, всяко място освещавате и всяка болест изцелявате; и сега ви молим: молете се да се избавят нашите души от вражиите мрежи.
Други стихири, от преп. Йосиф Песнописец, глас 1, под. Всехвальнии мученици:
Прикован на Кръста, Господи, Ти разкъса с божественото копие Адамовия дълг; затова разкъсай и моите окови, Слове, за да Ти принеса жертва на хвала, радвайки се с вяра, че сега намерих благоприятното време на поста, което Ти даде за спасение на всички.
Сияейки някога с блясъка на поста, Мойсей видя Божията слава; на него подражавай, смирена душо моя, и с дела на въздържание и молитва угоди на Този, Който заради теб простря ръце на Кръста, за да получиш божественото наслаждение.
Друга стихира, от преп. Теодор Студит, глас 6, под. Архангельски воспоим:
Покланяйки се на животворящия Ти Кръст, Христе, и душите си чрез него просветили, непрестанно Те възпяваме, като молим с радост и готовност да завършим подвига на поста, та да доживеем да възпеем и Твоите страдания, Господи, чрез които ни спаси.
И 4 от Минея на чествания светия. Слава, и ныне, Кръсто-Богородичен от Минея.
Вход. Свете тихий…
Прокимен, глас 7: Превъзнасяйте Господа нашия Бог и се покланяйте на подножието на нозете Му, понеже то е свято. Стих: Господ се възцари, нека се гневят народите.
Из книга Битие чтение:
Рече Господ: голям е вопълът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък; ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, както е вопълът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная. И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа. Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия? В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш всичкото това място заради петдесетте праведници ако се намират в него? Не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно? Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля целия град и всичкото това място. Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел: може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет. Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте. И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет. Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте. Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте. И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.
Прокимен, глас 6: Възкликни към Бога, цяла земьо. Стих: Служете на Господа с веселие.
Дякон: Повелите.
Свещеник: Премудрость, прости. Светъ Христовъ просвещаетъ всехъ.
Из Притчи Соломонови чтение:
Пътят на живота се отклонява от злото и пътищата на правдата продължават живота; които получава поука, ще има успех, и който се вслушва в укора, ще бъде мъдър. Който спазва своите пътища, запазва душата си, и който обича своя живот, ще пести устата си. Пред погибел гордост върви, и пред падение - надутост. По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви. Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е. Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието. Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост. Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му. Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита. Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят. Лукав човек зло крои, и на устата му - като че разпален огън. Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя. Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път; замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство, той е пещ от злоба. Седина в пътя на правдата е венец на слава. Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове. Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа. По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор. Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството. Пота е за сребро, горнило - за злато, а сърцата Господ изпитва. Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език. Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан, а милосърдният ще бъде помилуван. Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол. На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа - лъжливи уста. Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее. Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел. На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара. Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него. По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост. Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му. Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила. Който оправдава нечестив и който обвинява праведен - и двамата са гнусота пред Господа. За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост - той няма разум. Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда. Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.
И нататък по реда на Преждеосвещената св. литургия.
