Този блажен Христов мъченик Михаил се родил в Атина от благочестиви и твърде бедни родители. Поради голямата сиромашия на родителите си той не можел да се научи на четмо и писмо, и така си останал неграмотен. Изкарвал прехраната си, като събирал гюбре (тор) от градините, разнасял го с магаренцето си на селяните в околностите на Атина и го продавал. Един ден, на връщане от село, на входа на града го срещнал капитанът със своята чета, спрял го и злонамерено го наклеветил, че Михаил отивал в гората и носел барут на хайдутите. С тази клевета той заловил Михаил, пребил го и го хвърлил в тъмница. И всеки ден той и други турци влизали в тъмницата и по всякакъв начин увещавали Михаил да се потурчи. При това го сплашвали, принуждавали го и го заплашвали, че ще го предадат на смърт, ако не се потурчи.
Материали, свързани с учението, богослужението и историята на Светата Православна Църква. Истинното православие и псевдо-православието.
понеделник, 13 юли 2026 г.
30 юни (13 юли) - Страдание на светия новомъченик Михаил гюбретар, Атински
Като научил за това, един благочестив християнин на име Георги, воден от божествена ревност, се уплашил да не би младият и прост момък Михаил, който бил на осемнадесет години, не се подведе и да се отрече от християнската си вяра. Затова тайно отишъл при него в тъмницата, утешил го, укрепил го във вярата и го насърчил за мъченичество, след което се простил с него.
Тридесет дни турските мъчители мъчили в тъмницата младия Михаил, стараейки се или да го придумат, или да го принудят да приеме тяхната вяра. Но в това ни най-малко не успели. След това го извели пред капитана. Капитанът започнал да му предлага най-различни дарове – и пари, и дрехи, и имоти, само и само да се потурчи. В противен случай щял да го погуби. Но Христовият мъченик останал твърд във вярата си и нищо друго не казвал, освен:
– Не се потурчвам.
Тогава капитанът изпратил Михаил при пашата, за да го съди той. Пашата започнал да му обещава много повече от капитана, но му представил и страшните мъчения, на които ще го подложи. Но всичко това ни най-малко не разколебало младия мъченик, който в своята простота не преставал да повтаря едно и също:
– Не се потурчвам! Не се потурчвам!
Накрая пашата му казал:
– Глупако, отречи се от вярата си временно, за да останеш в този сладък живот, па след това отиди на друго място и си изповядвай пак твоята вяра.
Мъченикът обаче не се съгласил на това за никаква цена и непрестанно викал:
– Не се потурчвам! Не се потурчвам!
Тогава пашата го предал на съдията. Съдията опитал по различни начини да го спечели и да го склони към потурчване. Но и той нищо не постигнал, защото съименният на ангелите Михаил непрекъснато повтарял едно и също:
– Не се потурчвам! Не се потурчвам!
Накрая съдията произнесъл присъдата: на Михаил да се отсече главата. Слугите взели затворника Михаил и го повели към лобното място. А Михаил, без капка страх, с радост бързал по пътя към мястото на екзекуцията и които и да било християни да срещнел по пътя, казвал им:
– Простете ми, братя! И Бог на вас да прости!
Когато стигнали на лобното място, Михаил коленичил и като преклонил глава, радостно очаквал смъртта като живот. Палачът обаче го ударил по врата с тъпата страна на меча, за да уплаши мъченика и той да се отрече от Христа. Но храбрият Христов воин безстрашно казал на палача:
– Отсечи я за вярата!
Палачът замахнал с меча и леко ранил врата му, колкото мъченикът да усети болка, и изчакал мъченикът да размисли. Но безстрашният мъченик ни най-малко не се уплашил, а с пълен глас извикал на палача за втори път:
– Отсечи я за вярата!
Палачът силно се разярил, замахнал с меча с цяла сила и отсякъл честната глава на светия мъченик. Това станало в Атина през 1770 г. Така блаженият Михаил приел венеца на мъченичеството в Христа Иисуса, Комуто е славата и силата во веки веков. Амин.
Абонамент за:
Публикации (Atom)