Родината на светия преподобномъченик Иларион бил остров Крит. Роден от християнски родители, при светото Кръщение той получил името Йоан. Възпитан от родителите си в благочестие и обучен на книжовност, от младини Йоан имал добра душевна нагласа.
Чичото на Йоан, който бил лекар, веднъж го взел със себе си в Цариград. Йоан останал при чичо си повече от десет години, но не научил нищо, за което горчиво се каел. Затова напуснал чичо си и постъпил на служба при някой си търговец на име Франческо.
Веднъж Франческо заминал за остров Хиос, като поверил дюкяна си на Йоан и на един негов другар, който също бил на служба при него. Когато се върнал от пътуването, Франческо проверил сметките и установил липса от 300 пиастра, поради което заподозрял Йоан в кражба. Франческо заплашил Йоан, че ще го предаде на съда, ако не му изплати посочената сума. Озовал се в тежко положение, Йоан се обърнал за помощ към чичо си, но той грубо му отказал.
Без да вижда изход и неспособен да понесе клеветата, Йоан изпаднал в отчаяние. В това мрачно душевно състояние лукавият враг му внушил мисълта да потърси помощ от майката на султана. И наистина, Йоан отишъл в двореца, където живеела султанската майка. Там го отвели при баш-агата, на когото Йоан разказал за неволята си и го помолил за помощ. Началникът приел Йоан приятелски и, между другото, му казал:
- Ще те направя много щастлив и занапред ще ти помагам във всичко, ако повярваш в Мухамед.
Нещастният младеж, подведен от обещанията на агата и от мисълта, че най-сетне ще може да се разплати с господаря си, без никакво колебание заявил, че ще приеме мохамеданската вяра.
Щом чул това, баш-агата незабавно известил султанката, а тя — султана. Така нещастният отстъпник веднага бил присъединен към мюсюлманската вяра, като над него извършили обрязване. След това го облекли в турски дрехи и му определили учител, който да го обучава на турска писменост. По този повод в двореца още същия ден била устроена голяма тържественост, а баш-агата, за да бъде радостта още по-голяма, осиновил Йоан и го причислил към придворните служители.
Но тази радост не продължила дълго, защото човеколюбивият Бог, Който винаги е близо до онези, които Го търсят и се обръщат към Него, проявил милостта Си и към този отстъпник. След три дни, под въздействието на Божията благодат, Йоан дошъл на себе си и осъзнал заблудата си. Разкайвайки се, той взел твърдото решение да избяга от двореца, който вече му бил станал тъмница.
И след дванадесет дни Йоан напуснал двореца завинаги и отишъл при предишния си духовен отец, йеромонах Симеон. Но духовникът не го познал и го попитал кой е и какво желае.
- Аз съм твоят духовен син - отговорил Йоан.
- Тогава защо си облечен в турски, а не в християнски дрехи?
- О, отче! — отвърнал Йоан. — Именно затова дойдох при теб — да очистя себе си от тези скверни одежди.
След това му разказал всичко, което се било случило с него, и го помолил за мъдър съвет и помощ, за да се избави от евентуалното преследване.
Като чул искреното покаяние на Йоан, духовникът заедно с него оплакал неговото падение, а после отишъл при своя духовен син — руски търговец, който му бил съсед, за да се посъветва с него относно Йоан. Търговецът, като истински християнин, се зарадвал на покаянието на отстъпника и двамата се договорили да изпратят Йоан в Русия. Така и направили: след два дни изпратили Йоан, преоблечен в руски дрехи, към Крим.
На Крим Йоан прекарал десет месеца, но през цялото това време душата му не намирала покой. Сърцето му скърбяло и силно страдало от мисълта, че се бил отрекъл от Христа. Затова, за да се помири със съвестта си и с Бога, той решил да се върне в Цариград и там да приеме мъченическия подвиг.
Пристигнал в Цариград, Йоан отишъл при своя духовник, йеромонах Симеон, и му разказал, че през цялото време на пребиваването си на Крим не успял да се помири с Бога и че една тайна мисъл го подтиквала: да изповяда пред турците християнската си вяра и да умие падението си със собствената си кръв, като приеме мъченическа смърт. Но мъдрият духовник го посъветвал да не пристъпва веднага към такъв страшен подвиг, а най-напред да замине за Света гора Атон и там, сред великите старци, да подготви себе си за страдание заради Христа.
Йоан послушал добрия съвет и скоро заминал за Света гора. Там постъпил в Иверския манастир и открил пред иверските старци своето падение и всичко останало за себе си. Като изслушали Йоан с голямо съчувствие, старците го посъветвали да постъпи в скита на Св. Пророк и Предтеча Йоан под духовното ръководство на стареца Сергий. Но Сергий не го приел при себе си, а го изпратил в скита „Света Анна“ при йеромонах Висарион, който година по-рано бил придружавал преподобномъченика Лука в Митилини за мъченически подвиг.
Като пристигнал в скита „Света Анна“, Йоан най-напред се обърнал към духовника Методий, разказал му цялата си неволя и го помолил да се застъпи за него, за да го приеме йеромонах Висарион сред своето свято братство. А Висарион, може би желаейки да изпита дали Йоан с добра и твърда решимост иска да стане негов ученик, отначало го отхвърлил, така че и молбите на духовника Методий не оказали никакво влияние. Но през цялото това време Йоан стоял пред него като осъден и ронел горчиви сълзи, които накрая смекчили Висарион и той се съгласил да го приеме, но при условие, че никой външен човек няма да знае за това.
Като приел Йоан под свое ръководство, Висарион го повел по тежките и мъчителни пътища на подвижничеството. След известно време, за да придобие по-голямо безмълвие — молитвено уединение и тишина, — той го затворил за четиридесет дни в една килия на изоставения скит на свети Василий Велики, като му определил правило за псалмопение и молитва.
Но дяволът, ненавиждащият доброто, желаейки да попречи на започналия добродетелен живот на Христовия подвижник, започнал да му изпраща страшни привидения, особено нощем. Тези бесовски привидения се умножили дотолкова, че Йоан вече не бил в състояние да ги понася. Затова на дванадесетия ден през нощта избягал от своето уединение и се върнал при стареца, смирено молейки го за прошка, задето не изпълнил волята му. При това той помолил преподобния Висарион да му даде килия близо до себе си, на което старецът се съгласил. Като го настанил в килия близо до своята, старецът му възложил да продължи същото правило, което изпълнявал в килията на скита „Свети Василий Велики“, и да се храни с хляб и вода.
След известно време Йоан започнал да моли преподобния Висарион да го постриже в ангелския образ. Старецът се съгласил и го постригал в монашество с името Иларион. След приемането на монашеския образ Иларион удвоил подвизите си, подражавайки във всичко на древните Христови подвижници, и вървял от сила в сила, укрепявайки душата си с пост, бдение и молитва.
Веднъж, докато четял „Новия Мартиролог“, Иларион силно се изпълнил с желание да пострада за Христа. Той споделил това желание със своя духовен отец Висарион и го помолил да го благослови. Старецът се изказал против това негово желание и го посъветвал добре да изпита себе си. При това му казал:
- Може би това желание се е появило у теб по внушение на дявола, който иска да смути душата ти и, като те откъсне от ръководството на духовния отец, да те хвърли в своеволие.
Но Иларион започнал още по-усърдно да моли и да умолява стареца да го благослови за мъченически подвиг и бил непоколебим в своето намерение и решимост. Старецът, макар да видял, че това желание е възникнало у него по Божия благодат, понеже нямал доверие в себе си, се посъветвал с духовника Методий и със своя старец Йоасаф. И всички те заедно започнали да убеждават Иларион да изостави намерението си и в безмълвие да изгражда своето спасение. Но Иларион със сълзи започнал да ги моли да го пуснат на страдалчески подвиг.
Като видели твърдата решимост на Иларион, старците решили да му дадат благословение за великия и страшен подвиг — да пострада за изповядването на името Иисус Христово. Чувайки съгласието на опитните мъже, Иларион се зарадвал, паднал в нозете на Висарион и започнал да го моли да го придружи по пътя на мъченичеството, както бил придружил преподобномъченика Лука. Но Висарион започнал да отклонява тази негова молба, като казал:
- Лука беше толкова млад — едва на шестнадесет години, — че беше необходимо да го придружавам и укрепявам. А ти си на двадесет и шест години и си напълно зрял; затова не е необходимо да те придружавам. Но моят дух и моята грешна молитва за теб ще бъдат неразделно с теб.
Като чул този отказ на стареца, от очите на Иларион бликнали обилни сълзи, които силно трогнали всички. Тогава старците Методий и Йоасаф започнали да молят Висарион да изпълни желанието на Йоан. Трогнат от молбите на старците, Висарион се съгласил и скоро след това започнал да се подготвя за пътуването.
По това време на Атон пребивавал бившият Вселенски патриарх Григорий, на когото Висарион открил тайната на своето намерение за това пътуване. Светейшият се зарадвал на това, възнесъл архиерейска молитва за мъченика и благословил тяхното пътуване.
Висарион и Иларион напуснали Света гора на 10 септември и, водени от ръката на Вседържителя, благополучно пристигнали в Цариград на 16 септември, в петък. На следващия ден старецът причастил Иларион със светите Христови Тайни, които бил взел със себе си и пазел в дарохранителницата. Нощта срещу неделя те прекарали в бдение и молитва.
Същата нощ било извършено бдение за стареца Висарион и за мъченика Иларион и в скита „Света Анна“, тъй като, когато заминавал за Цариград, Иларион помолил през следващата неделя да бъде отслужено бдение за тях, а след това през цялата седмица ежедневно да се извършва молебен в Божия храм за тях, за да им помогне Господ да се подвизават добре в подвига, да запазят вярата и да завършат достойно своето поприще.
За укрепване на мъченика Господ му открил насън всичко, което щяло да се случи с него. Сутринта Иларион разказал на стареца съня си и посочил мястото, където щели да му отсекат главата. След това предсказал, че тялото му, което щяло да бъде във властта на турците, християните ще откупят и че самият старец ще го погребе със собствените си ръце. Всичко това наистина се сбъднало, както ще се види по-нататък.
В неделя старецът още веднъж причастил Иларион със светите Тайни. След това го облякъл в турски дрехи и го изпратил до двореца, в който Иларион по-рано се бил отрекъл от Христа. Като влязъл в двореца, мъченикът се явил пред баш-агата и, преструвайки се, че се радва да види своя осиновител, му целунал ръката. А оня започнал да го разпитва къде е пропаднал толкова време — цели шестнадесет месеца — и защо сега не е в придворните дрехи, с които по-рано бил облечен.
Мъченикът отговорил:
- Пътувах до Русия, а понеже нямах достатъчно пари за път, продадох придворните си дрехи и си купих по-прости.
Тогава той внезапно променил разговора и започнал тихо да говори на агата:
- Няма да скрия от теб, господарю мой, защо съм дошъл тук. Работата е следната: след като станах турчин, само три дни се наслаждавах на спокойствие. Но след това, когато дойдох на себе си и измамата се разкри пред очите ми в цялата си голота, започнах силно да се разкайвам за заблудата си и след дванадесет дни избягах от този дворец и с кораб отпътувах за Русия. Много сълзи пролях, много страда душата ми, без да намира покой и онази святост, която имах преди. Но след като се убедих, че вашата вяра не е нищо друго освен заблуда и измама, а християнската е истинска и спасителна, аз изоставих заблудата и отново станах християнин. И ето, проклинам вашата вяра с цялата ви привидна святост и обреди.
Като чул тези толкова оскърбителни думи, агата поискал да спре мъченика да говори повече, но Иларион го помолил благосклонно да го изслуша докрай. И продължил:
- Много добрини съм получил от теб, между другото и това, че ме осинови и ме приближи до султана. Не желая да остана неблагодарен за твоето благоволение и внимание към мен, затова те умолявам: послушай моя съвет. Нека заминем за Русия; там ти ще приемеш християнската вяра и ще спасиш душата си за вечен живот, а аз неотстъпно ще бъда с теб и ще ти служа като на баща до самата си смърт. По-голяма благодарност от тази не мога да ти окажа.
Като изслушал Иларион, баш-агата се разгневил и започнал да го бие с чибук, докато чибукът не се счупил на парчета. При този шум дотичали мнозина от придворните служители. А мъченикът, благодушно понасяйки ударите, кротко отговорил на своя мъчител:
- Така ли ми отвръщаш за благодарността, че те посъветвах да оставиш тъмнината и да пристъпиш към истинската светлина? Вместо заслужената благодарност ти започна безмилостно да ме биеш.
Баш-агата, треперещ от ярост и почти неспособен да повярва на очите си, че всичко това действително се случва, попитал мъченика:
- Какво се е случило с теб, нещастнико?
Мъченикът отговорил:
- Да, наистина с мен се случи чудо: Онзи, от Когото аз се отрекох пред теб, отново по Своето човеколюбие ме прие в Своето наследие. Божията благодат се докосна до сърцето ми и сега аз проклинам вашата вяра с всичките ви обреди.
Като казал това, Иларион свалил чалмата от главата си и я стъпкал с нозете си, а на главата си сложил монашеската скуфия, която носел под мишницата си.
Виждайки всичко това, агата затреперил от гняв, но понеже желаел на всяка цена да склони мъченика да се отрече от Христа, започнал да го ласкае, да го увещава и да му обещава големи почести. Но страдалецът останал непоколебим пред всички негови съблазнителни обещания.
Като не успял с нищо да повлияе на мъченика, агата го изпратил при султанския адютант. Пред него светият мъченик не само не се отрекъл от Христа, но започнал да го увещава и той да приеме християнската вяра.
След това изпратили мъченика при бостанжи-пашата, началника на дворцовата стража. Той отначало започнал с ласкателства и различни обещания да примамва Христовия страдалец да се отрече от християнската вяра. Но като видял, че във всичко е победен от него, заповядал да го мъчат. Разтягали ставите му и чупели крайниците му, но мъченикът, подпомаган и укрепяван от Христа във всички тези мъки, мъжествено и търпеливо понасял всички страдания.
След това жестоко мъчение отвели мъченика при капти-пашата. Той три пъти подложил Христовия страдалец на страшни мъчения, а след това оковал нозете му в дървени пранги и го хвърлил в мрачна тъмница. Намирайки се в тъмницата, Христовият мъченик се удостоил да се причасти със светите Тайни, които старецът му Висарион му изпратил чрез един благочестив християнин.
На третия ден, във вторник, когато в Портата заседавал Държавният съвет, мъченикът Иларион бил изведен пред съвета като обвиняем, заслужаващ строго наказание. Щом светият мъченик влязъл в съдебната зала, без да чака да бъде разпитан, той се обърнал към съдиите и казал:
- Моля ви, господа съдии, да бъда изслушан. Едва третият ден е, откакто пристигнах в Цариград, за да се отблагодаря подобаващо на своя благодетел баш-агата за покровителството, което ми е оказвал. Предложих му да замине заедно с мен в Русия, за да приеме там християнската вяра. Но той се оказа толкова неблагодарен, че за всичко това не само ме би, но и ме предаде на безмилостни мъчители, от които претърпях страшни мъки.
- Кой си ти? — попитал го председателят.
- Християнин — отговорил мъченикът.
- Прочети салавати! — извикали другите със заплаха, тоест изповеданието на мюсюлманската вяра.
- Проклета да бъде вашата мюсюлманска вяра! — гръмко и безстрашно отвърнал свети Иларион. — Правете с мен каквото искате! Сечете, режете тялото ми, но нищо не може да ме отвърне от любовта и вярата в моя Господ Иисус Христос.
- Нещастнико! Ти доскоро сам доброволно изповядваше нашата вяра. Никой не те е принуждавал. Сам доброволно прие нашата вяра, а сега се отричаш от нея.
- Да, наистина, аз сторих това, но го сторих по неразумие, притиснат от обстоятелствата. Но главният виновник за цялото това зло е дяволът, който ме прелъсти чрез своите слуги. Но щом познах истината и осъзнах заблудата си, оставих тъмнината и пристъпих към светлината. Затова сега ви съветвам и вас да оставите своята заблуда и лъжепророка Мухамед, да повярвате в нашия Изкупител Иисус Христос и да наследите Небесното царство и вечния живот.
Като видели непоколебимостта на мъченика, съдиите го осъдили да бъде обезглавен. Това било изпълнено още същия ден.
Когато довели светия мъченик на мястото на екзекуцията, което било точно такова, каквото му било предварително показано и за което той бил предсказал на своя старец, Христовият страдалец преклонил колене и подложил главата си под меча. Палачът спуснал тежкия меч и главата на мъченика се отделила от тялото, докато устните му още шепнели Символа на вярата, както йеромонах Висарион бил заповядал на Иларион да казва „Верую“-то по време на екзекуцията.
Така свети Иларион пострадал на 20 септември 1804 година, във вторник, в шест часа следобед, а светата му душа сега се радва сред лика на светите Христови изповедници.
Щом преподобномъченик Иларион бил екзекутиран, един християнин на име Никола, който внимателно наблюдавал всичко, веднага известил йеромонах Висарион. Той с голяма радост побързал към мястото на екзекуцията, за да види мощите на светия мъченик, своя ученик. Оттам отишъл в Патриаршията и помолил протосингела Йоаникий да подтикне християните да откупят от турската стража светите мощи на мъченика, тъй като вече се носел слух, че след изтичането на три дни турците ще ги изгорят или ще ги хвърлят в морето, както повелявал законът.
Протосингелът с готовност се съгласил и няколко благочестиви християни откупили светото тяло от стражата. Като получил многострадалното тяло на преподобномъченик Иларион, старецът Висарион го погребал с чест на остров Проти, в църквата „Преображение Господне“. А една част от дрехите и косите на свети мъченик Иларион благочестивите християни разделили помежду си за освещение.
И било угодно на Господа веднага да прослави честните мощи на светия мъченик с чудеса. Така един християнин, който дошъл от Цариград на погребението на светия мъченик, бил изцелен от своята дългогодишна хронична болест, щом се поклонил на Божия угодник и целунал светите му мощи. Едно осемгодишно момиче, в което имало нечист дух, старецът Висарион изцелил на връщане от погребението на мъченика към Цариград, като положил върху нея парче от дрехата и част от косите на мъченика и се обърнал към него с молитва:
- Свети Иларионе, помогни ми в този час!
И още много други чудеса ставали чрез честните мощи на светия преподобномъченик Иларион.
По молитвите и застъпничеството на светия преподобномъченик Иларион да се удостоим и ние да получим Небесното царство от Христа Бога, Комуто подобават чест и слава, всякога, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
Превод от: Ава Jустин. Житиja светих за септембар.
