вторник, 17 ноември 2026 г.

Предогласително поучение, или предисловие към огласителните поучения на светия наш отец Кирил, архиепископ Йерусалимски

1. Вече се усеща благоуханието на блаженството у вас, които се просвещавате! Вече събирате духовни цветя, за да сплетете от тях небесни венци; вече се излива благоуханието на Светия Дух; вече сте пред прага на царските чертози. О, дано самият Цар ви въведе и вътре в тях! Сега дърветата са в цвят; о, дано видим и плодовете им! Вече имената ви бяха вписани в списъка. Вече бяхте и записани във войнството, и ви бяха приготвени брачните светилници. И желанието за небесно съжителство, и благото намерение, и последващата надежда са налице. Защото не е изрекъл лъжа онзи, който казва: „На ония, които любят Бога, всичко съдействува към добро“ (Рим. 8:28). Макар Бог да е щедър в благодеянията Си, Той все пак очаква от всекиго нелицемерно произволение. Затова апостолът прибавя:„на призваните по Негова воля“. Нелицемерното намерение те прави призван. Защото, ако се намираш тук телом, но не и духом, това е безполезно.

2. Някога и Симон влъхвата пристъпил към купелта; кръстил се, но не се просветил; измил тялото си с вода, но не просветил сърцето си с Духа. Тялото влязло в купелта и излязло от нея, а душата не се погребала заедно с Христа и не възкръснала заедно с Него (вж. Кол. 2:12; Рим. 6:4; 1 Кор. 10:2). Споменавам за паденията, за да не паднеш и ти. Защото случилото се с тях е било за пример, а е написано за поука на онези, които и досега пристъпват към кръщението, та никой от вас да не дръзне да изкушава благодатта, „да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда“ (Евр. 12:15), и никой да не влезе с мисълта: „Нека видим какво правят верните. Ще вляза, за да узная какво става при тях“. Ти се надяваш да гледаш, но не мислиш, че и теб ще гледат? Струва ти се, че знаеш какво става, а нима Бог не знае сърцето ти?


3. Някой си пожелал да узнае какво се случвало на споменатата в Евангелието сватба и, облякъл неприлични дрехи, влязъл, настанил се на трапезата и започнал да яде, понеже младоженецът позволявал това. Като видял, че всички са облечени в бели одежди, и той трябвало да се облече по същия начин. Но макар да вкусвал същата храна като останалите, облеклото му било различно от тяхното, както и намерението му. Младоженецът обаче, макар и щедър, не бил лишен от разсъдителност. Като обхождал всички насядали на трапезата и ги оглеждал — защото искал гостите му да не бъдат в дрипи, а в благолепни одежди, — щом видял пришълеца, който нямал сватбарска премяна, му казал: „Приятелю, как си влязъл тук?“ (Мат. 22:12). В какъв вид? С каква съвест? Нека вратарят да не ти е попречил да влезеш заради щедростта на онзи, който те е поканил на пиршеството; нека и да не си знаел с каква дреха трябва да дойдеш на сватбата. Но ти си дошъл и си видял блестящите одежди на насядалите на трапезата. Не трябваше ли поне от видяното да се поучиш? Не трябваше ли да влезеш навреме, за да излезеш също навреме? Сега обаче си влязъл ненавреме и ненавреме ще бъдеш изгонен. И младоженецът заповядва на слугите: „Вържете му нозете, които дръзнаха да влязат тук; вържете ръцете, които не успяха да го облекат в светла одежда, и го хвърлете във външната тъмнина“. Защото той не е достоен за сватбените светилници. Виждаш ли какво му се случило? Пази се и ти да не сполети същото.


4. Ние, служителите Христови, приемаме всекиго и, изпълнявайки сякаш длъжността на вратари, оставяме вратата незатворена. Затова можеш да влезеш и с душа, осквернена от грехове, и с нечисто намерение. Влязъл си, удостоен си, името ти е записано. Виждаш ли това толкова важно църковно чинопоследование? Съзерцаваш ли реда и благочинието? Четенето на Писанията? Присъствието на свещенослужителите и непрестанното поучение? Изпълни се с благоговение пред това място и се поучи от онова, което виждаш. Излез днес навреме и ела утре по-рано. Ако душата ти е облечена в одеждата на сребролюбието, ела, след като се преоблечеш: съблечи предишната дреха, не я прикривай; съблечи одеждата на сладострастието и нечистотата и се облечи в светлата одежда на целомъдрието. Аз те предупреждавам за това, преди да дойде Женихът на душите — Иисус, и да види одеждите ти. Имаш достатъчно време за това. Разполагаш с четиридесет дни за покаяние. Имаш много време, за да се съблечеш, да се измиеш, да се облечеш и да пристъпиш. Ако обаче останеш в злото си произволение, проповядващият ти няма да бъде виновен, а ти не се надявай да получиш благодат. Водата ще те приеме, но Духът няма да те приеме. Който вижда рана върху себе си, нека сложи върху нея пластир; който е паднал, нека стане. Никой от вас да не бъде Симон; да няма у вас нито лицемерие, нито любопитство към това дело.


5. Човек може да дойде тук и по друга подбуда. Мъжът може да дойде, за да угоди на жена си, както и обратното — същото може да се каже и за жените. Често робът е искал с идването си да угоди на господаря си, приятелят — на приятеля си. Аз хвърлям въдицата и те улавям, макар да си дошъл с лошо намерение, но с добра надежда да бъдеш спасен. Може би не си знаел къде отиваш и в каква мрежа ще попаднеш. Уловен си в църковните мрежи; предай се доброволно в плен, като жив. Не бягай, защото Иисус те улавя не за да те умъртви, а за да те оживи, след като те е умъртвил. Защото трябва и да умреш, и отново да възкръснеш. Чувал си апостола, който казва: „Считайте себе си мъртви за греха, а живи за правдата“ (срв. Рим. 6:11). Умри за греха и живей за правдата; от днешния ден нататък живей за нея.


6. Виж какво достойнство ти дарява Иисус: наричал си се оглашен, докато си бил огласяван отвън; слушал си словото за надеждата, но не си го познавал; слушал си за тайните, но не си ги разбирал; слушал си Божественото Писание, но не си прониквал в дълбочината му. Сега обаче оглашението се извършва вече не вън от теб, а вътре в теб. Защото Духът, „Който се е вселил“ (вж. Иак. 4:5), превръща ума ти в Божи храм. Когато чуеш написаното за тайнствата, тогава ще разбереш онова, което преди не си знаел. Не мисли, че получаваш нещо маловажно. Ти, макар и жалък човек, получаваш Божие име. Чуй какво казва Павел: „Верен е Бог“ (1 Кор. 1:9). Чуй какво казва и друго Писание: Бог е „верен и праведен“(1 Иоан. 1:9). Предвиждайки това — че хората ще получат Божие име, — псалмопевецът, говорейки от Божие име, казал: „Аз рекох: вие сте богове, и всички сте синове на Всевишния“(Пс. 81:6). Но внимавай да не носиш името на верен, а произволението ти да бъде неверно. Встъпил си на попрището — върви напред; друго такова време няма да имаш. Ако наближаваха дните на твоята сватба, нима, оставил всичко останало, не би се заел с приготовленията за пиршеството? А щом желаеш да посветиш душата си на Небесния Жених, нима няма да отхвърлиш телесното, за да придобиеш духовното?


7. Не бива да се приема кръщение два или три пъти; иначе би могло да се каже: „Първия път то не ми послужи за нищо, затова втория път ще поправя нещата“. Но ако първия път не е принесло полза, втория път няма да ги поправиш. Защото „един е Господ, една е вярата, едно е кръщението“ (Еф. 4:5). Само еретиците биват кръщавани повторно, понеже първото им кръщение не е било кръщение.


8. Бог не изисква от нас нищо друго освен добро произволение. Не казвай: „Как ще се очистят греховете ми?“ Чрез желание и вяра, казвам ти аз. Какво по-кратко от това? Ако обаче устата ти казват, че желаеш това, а сърцето ти не го желае, Сърцеведецът е Съдия. Отсега нататък се въздържай от всяко зло дело; езикът ти да не изрича непристойни думи, окото ти да не греши и да не се скита по безполезни неща.


9. Нозете ти нека бързат към огласителните поучения. Приемай заклинанията с благоговение и независимо дали духат върху теб, или те заклинат, смятай тези действия за свое спасение. Когато искаме от грубо злато и подправено злато, смесено с различни вещества — мед, калай, желязо и олово, — да получим чисто злато, то не може да бъде очистено от чуждите примеси без огън. Така и душата не може да се очисти без заклинанията. Те са божествени и са извлечени от Божествените Писания. Лицето ти се покрива, за да бъде умът ти свободен и очите ти, като се скитат, да не накарат и сърцето ти да се скита. Покриването на очите ни най-малко не пречи на слуха да възприема спасителното учение. Както златарите, използвайки някои малки инструменти, разпалват огъня и разтопяват поставеното в пещта злато, като усилват пламъка, докато открият онова, което търсят, така и заклинателите, когато чрез Божия Дух предизвикват в човека страх Божи и разпалват душата в тялото като в пещ, прогонват дявола. Тогава остава спасението, надеждата за вечен живот и накрая душата, очистена от греховете, получава спасение. Нека, братя, пребъдваме твърди в надеждата и, като се предадем сами на Него, да се уповаваме, че Бог, Владетелят на всичко, като види нашето произволение, ще ни очисти от греховете; че ще ни даде добра надежда и ще ни дарува спасително покаяние. Бог те е призовал, а ти си призваният.


10. Не се отклонявай от огласителните поучения, колкото и продължителни да бъдат те, за да не отслабне вниманието ти. Защото получаваш оръжие срещу враждебните сили — срещу еретиците, юдеите, самаряните и езичниците. Много са враговете ти, затова се постарай да имаш и много оръжия. Стрелите ти ще бъдат насочени срещу мнозина, затова трябва да знаеш как да поразиш с тях елина, как да се сражаваш с еретик, юдей и самарянин. Ето, оръжието вече е приготвено, а духовният меч е още по-добре подготвен. Освен това трябва с добро произволение да протягаш и дясната си ръка, за да водиш Господнята битка, да надвиеш противните сили и да останеш непобедим при всяко еретическо нападение.


11. Съветвам те и за следното: научи онова, което ти се преподава, и го пази; не смятай тези поучения за обикновени беседи. Защото, макар и те да са добри и достойни за доверие, ако днес пропуснем нещо от тях, утре ще можем да го научим. Но ако днес бъде пропуснато някое от последователно преподаваните ти наставления за купелта на новорождението, кога ще бъде наваксано? Представи си, че е време за засаждане на дървета: ако не прекопаем земята и не ги посадим, кога друг път ще може добре да бъде посадено онова, което отначало е било посадено неправилно? Представи си, че огласителното поучение е строеж. Ако не го укрепим както трябва със свързващи елементи, така че да не останат пукнатини, сградата няма да бъде здрава. Камъкът трябва да се полага върху камък последователно; ъгълът да се свързва с ъгъла; излишното да се отстранява — и така постепенно да се издига строежът. По същия начин ние ти поднасяме сякаш камъни на познанието. Трябва да чуеш за живия Бог, трябва да чуеш за съда, трябва да чуеш за Христа, трябва да чуеш за възкресението. За много неща трябва да се говори последователно: днес те са изложени поотделно, а после ще бъдат представени свързани помежду си. Ако обаче ти не ги съединиш в едно и не запомниш първото и второто, строителят ще гради, но твоят строеж ще бъде негоден.


12. Тогава, както се казва в огласителното поучение, ако някой оглашен те попита какво са ти говорили учителите, не отговаряй нищо на външен човек. Защото ти предаваме тайна и надеждата за бъдещия век. Пази тази тайна заради Онзи, Който въздава наградата, и не слушай онзи, който ще ти каже: „Какво лошо има и аз да узная?“ И болните искат вино, но ако им бъде дадено ненавреме, то предизвиква безумие. Така възникват две злини: болният умира, а лекарят остава опозорен. По същия начин, ако оглашен чуе нещо от верен, и той изпада в безумие, защото не разбира чутото, но го порицава и осмива казаното, а верният бива осъден като предател на тази тайна. Ето, ти вече си близо до нас; внимавай да не разгласяваш нищо — не защото проповядваното тук не заслужава да бъде разгласявано, а защото слухът на оглашения не е достоен да го чуе. Някога и ти беше оглашен; тогава не ти съобщавах онова, което трябваше да ти бъде съобщено. Когато от личен опит познаеш висотата на учението, тогава ще разбереш, че оглашаваните още не са достойни да го чуят.


13. Вие, чиито имена са вписани в списъка на просвещаваните, станахте синове и дъщери на една-единствена майка. Когато дойдете по-рано, преди заклинанията, нека всеки от вас да говори за нещо благочестиво; а ако някой от вас отсъства, изпратете да го повикат. Защото, ако те поканят на обяд, нима няма да изчакаш и другия поканен заедно с теб? Ако имаше брат, нима не би се погрижил за неговото благо? Не проявявай обаче любопитство към безполезни неща, например: какво става в града, какво става на село, какво прави царят, какво прави епископът, какво прави презвитерът. Насочи погледа си нагоре — това изисква сегашното ти време. „Спрете и познайте, че Аз съм Бог“ (Пс. 45:11). Ако виждаш верните, които служат и не се смущават, знай, че те имат непоколебима увереност: знаят какво са получили и пазят благодатта. А ти все още си в състояние на колебание — ще получиш ли, или няма да получиш. Не подражавай на онези, които са спокойни, а се изпълни със страх.


14. Когато се извършват заклинанията, до пристигането на останалите, които също ще бъдат заклинани, мъжете трябва да пребивават с мъжете, а жените — с жените. Тук е уместно да си припомним Ноевия ковчег. В него били Ной, синовете му, жена му и жените на синовете му. Макар ковчегът да бил един и вратата му да била затворена, вътре всичко било устроено по ред. Макар храмът да е затворен и всички да сте вътре в него, все пак трябва да има разделение помежду ви: мъжете да бъдат с мъжете, а жените — с жените, за да не се превърне поводът за спасение в причина за погибел. Добре е да седите един до друг, но страстите трябва да бъдат отстранени. Затова мъжете, които седят заедно, трябва да имат и полезна книга: единият да чете, а другият да слуша; ако няма книга, единият да се моли, а другият да говори нещо полезно. А девиците, когато се събират, трябва или да пеят, или да четат наум, така че устните им да се движат, но чуждите уши да не чуват. „Жените ви в църквите да мълчат“ (1 Кор. 14:34; 1 Тим. 2:12). И омъжената жена трябва да постъпва и да се моли по същия начин: устните ѝ да се движат, но гласът ѝ да не се чува, та да се роди Самуил; та твоята безплодна душа, бидейки чута от Бога, да роди спасение. Защото такъв е смисълът на името Самуил.


15. Ще наблюдавам усърдието на всекиго и благоговението на всяка от вас. Нека умът се разпали за благоговение, нека душата се разтвори, нека закоравялото неверие бъде съкрушено, нека излишната шлака бъде отделена от желязото и да остане само чистото; нека ръждата падне от желязото и да остане само онова, което му е присъщо по природа. Когато Бог ви яви онази нощ, която сияе със светлината на деня, за която е казано: „И тъмнината не ще затъмни от Тебе, и нощта е светла като ден“ (Пс. 138:12), тогава нека пред всекиго се отворят райските врати. Тогава нека се насладите на христоносните, благоуханни води; тогава нека приемете името Христово и силата на Божествените тайнства. Вдигнете сега умния си взор нагоре; съзерцавайте ангелските чинове и Бога, Владетеля на всичко, седящ там, и Единородния Син, Който седи отдясно на Отца, и Светия Дух, Който присъства заедно с Него; съзерцавайте и Престолите, и Господствата, които служат, както и всекиго от вас, мъже и жени, които се спасявате. Постарайте се сега, както сте били огласявани, така да бъдете посрещнати от онзи сладостен глас, който ангелите ще произнесат, когато се спасите: „Блажен оня, комуто беззаконията са простени и чиито грехове са покрити!“ (Пс. 31:1). Тогава ще възсияете като звезди на Църквата — чисти по тяло и светли по душа.


16. Велико е онова, което ни предстои — Кръщението. То е избавление на пленниците, опрощаване на греховете, смърт за греха, възраждане на душата, светла и свята одежда, нерушим печат, колесница към небето, райско утешение, ходатайство за Царството и дар на осиновението. Но по пътя змията дебне преминаващите; пази се да не те ухапе чрез неверие. Тя вижда толкова много спасяващи се и търси кого да погълне (вж. 1 Петр. 5:8). Ти отиваш при Отца на духовете, но трябва да минеш покрай тази змия. Как ще я отминеш? „Обуй нозете си с готовност да благовестиш мира“ (Еф. 6:15), та дори и да те ухапе, да не претърпиш вреда. Утвърди в себе си вярата, имай непоколебима надежда и здрави обувки, за да преминеш покрай врага и да се възкачиш при Владетеля. Приготви сърцето си да приеме учението и да се приобщи към светите Тайни. Моли се по-често, за да те удостои Бог с небесните и безсмъртни Тайни. Не бездействай нито денем, нито нощем; щом сънят се отдръпне от очите ти, нека умът ти се събуди за молитва. И ако усетиш, че в него прониква зъл помисъл, събуди в себе си спасителния спомен за съда. Занимавай ума си с поучение, за да забрави той гнусното. Ако някой ти каже: „И ти ли искаш да се потопиш във вода? Нима в града няма бани?“, знай, че морската змия ти говори това. Не слушай думите на онзи, който говори, а Бога, Който действа. Пази душата си, за да не бъдеш уловен и, пребъдвайки в надеждата, да станеш наследник на вечното спасение.


17. Ние, като човеци, наставляваме и поучаваме; вие обаче не изграждайте строежа си от слама, тръстика и плява, за да не се окаже напразен нашият труд, когато делото изгори, а градете от злато, сребро и скъпоценни камъни. Моята задача е да говоря, твоята — да се съгласяваш, а Божията — да осъществява. Нека насочим ума си, да настроим душата си и да приготвим сърцето си: подвизаваме се за душата и очакваме вечните съкровища. Силен е Бог, Който изследва сърцата ви и знае кой е искрен и кой лицемер — за да запази искрения, а лицемера да направи верен. Защото Бог може и неверния да направи верен, стига той да Му предаде сърцето си, и да заличи обвинителния срещу нас ръкопис. Нека Той предаде на забрава предишните ви грехове, да ви насади в Църквата и да ви избере за Свое войнство, като ви облече в оръжието на правдата; да ви изпълни с небесните блага на Новия Завет и да ви запечата с печата на Светия Дух — нерушим во веки, в Христа Иисуса, Господа нашего. Нему слава во веки веков. Амин.


Първо огласително поучение