Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си". Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. (Матей 5:43-45)
Ето най-високия връх на добродетелите! Ето защо Спасителят учил не само търпеливо да се понася по лявата страна плесницата, но и да се обръща дясната, не само заедно с горната дреха да се дава и долната, но и две мили да се върви с този, който принуждава да се върви само една! Всичко това Той предложил с цел, щото ти с пълна готовност да можеш да приемеш и това, което е много по-високо от тези предписания.
Кое пък е по-високо от тях, ще кажеш ти? – Да не считаш за враг този, който ти причинява обиди, да вършиш даже и нещо по-високо от това, защото Господ не казал: не възненавиди, но – възлюби; не казал: не обиждай, но – и благотвори.
Но ако по-грижливо разгледаме думите на Спасителя, ще видим, че в тях се съдържа ново предписание, много по-високо. Действително Той заповядва не само да обичаме враговете, но и да се молим за тях. Виждаш ли на какви стъпала Той е възлязъл и как ни е поставил на самия връх на добродетелта?
Погледни и ги изброй, като започнеш от първото:
първото стъпало е – да не причиняваш обида;
второто – когато тя е вече причинена, не въздавай с равно зло на обидилия; третото – не само да не вършиш на обиждащия това, което ти си претърпял от него, но и да оставаш спокоен;
четвъртото – да предаваш самия себе си на страдание;
петото – да даваш повече от това, което иска да вземе причиняващият обида;
шестото – да не храниш към него ненавист;
седмото – даже да го обичаш;
осмото – да му правиш добро;
деветото – да се молиш на Бога за него.
Виждаш ли, каква висота на мъдрост е това? Но заради това пък и блестяща е наградата. Тъй като заповедта е голяма и изисква мъжествена душа и велик подвиг, заради това и Спасителят обещава за нейното изпълнение такава награда, каквато не е съединявал нито с една от предишните заповеди. Той обещава тука на земята, както обещал на кротките, не утеха и помилване, каквито обещал на плачещите и милостивите, не царство небесно, но нещо много повече – уподобяване на Бога, доколкото това е възможно за човеците: „за да бъдете, казва Той, синове на вашия Отец небесен“.
Забележи, че Той нито тука, нито по-рано не нарича Бога Свой Отец; когато говореше за клетвата, наричаше Го Бог и велик Цар, а тука Го нарича наш Отец. Той постъпва така, защото иска да отложи беседата за това до съответното време. Като обяснява след това, в какво се заключава богоподобието, Той казва: „защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри и праща дъжд на праведни и неправедни“, т.е. Бог не само че не ненавижда оскърбяващите Го, но даже им върши добро. Разбира се, че тук няма равенство в нищо, тъй като не само Божиите благодеяния, но и величието на Божието достойнство превъзхождат всичко, което ние можем само да си въобразим.
Тебе те оскърбява подобен на тебе, а Бога – Неговият слуга, и при това такъв, който е получил от Него безчислени благодеяния. Ти, като се молиш за врага, правиш му добро с думи, а Бог му върши добро с твърде велики и чудни дела, като го осветява със слънцето и като изпраща всяка година дъждове в определено време. И при всичко това аз допускам твоето богоравенство, каквото е само възможно за човека.
И тъй, не храни ненавист към човека, който ти върши зло, щом ти чрез него придобиваш такива блага и достигаш такава голяма чест. Не кълни този, който те обижда; иначе ти ще претърпиш оскърблението, а ще се лишиш от плода – ще понесеш вреда, а награда няма да получиш. А крайно безумие е, като претърпиш най-трудното, да не понесеш най-лекото.
Но как е възможно това, ще кажеш ти? – Ти виждаш, че Бог за тебе станал човек, че Той тъй унизил Себе си и толкова много пострадал за тебе, и още ли питаш и недоумяваш как можеш ти да прощаваш обидите на равните на тебе? Не чуваш ли, какво казва Той на кръста: „прости им, понеже не знаят, що правят“? Не чуваш ли, какво говори ап. Павел: възлезлият на небето и седящият „отдясно на Бога... ходатайства за нас“? Не виждаш ли, че Той и след разпъването и възнасянето си на небето изпратил към умъртвилите Го иудеи, апостоли, които им принесли безчислени блага и заедно с това претърпели от тях безчислено множество злини?
Но ти си твърде много обиден! Какво пък си ти претърпял, което да бъде подобно на страданията на твоя Владика, Който след извършените от Него безбройни благодеяния бил свързан, претърпял плесници, бил бит с камшици, оплют от слугите и накрай претърпял смърт – и смърт най-позорна от всички смърти? Ако пък ти действително си много обиден, още повече си длъжен да вършиш добро заради това, щото да получиш и за самия себе си най-бляскав венец, и брата си да избавиш от крайно жестока болест.
Когато болните, които се намират в умопомрачение, нанасят удари и обиди на своите лекари, последните в същото време особено жалеят за тях и се стараят за тяхното излекуване, като знаят, че тяхната дързост произлиза от извънмерната болест. Също така и ти имай такова разположение на духа към тези, които мислят зло против тебе, и по същия начин постъпвай към тези, които те обиждат, защото те са много болни и вършат всичко съвършено неволно.
И тъй, освободи врага си от неговата тежка гордост, застави го да захвърли гнева и го избави от лютия демон – яростта. Като виждаме беснуващи, ние проливаме сълзи, без да мислим сами подобно на тях да беснуваме. Нека да постъпваме също така и с гневящите се, защото и те са подобни на беснуващите, или даже са по-нещастни от тях, защото последните, макар и да беснуват, още не са се лишили от ума. Заради това тяхното беснуване е непростително.
И тъй, не нападай на този, който лежи на земята, а жалей за него. Когато ние виждаме как човекът, който страда от жлъчка, се измъчва от виене на свят и прави усилия да повърне вредната течност, веднага подаваме ръка, подкрепяме измъчвания и не се отвръщаме от него, макар и да сме си изцапали дрехата, но само се стараем за това, да го избавим по някакъв начин от това тежко положение. По същия начин да постъпваме и с разгневените, да им помагаме, като изригващи от себе си злъчка и като измъчвани, и да не ги оставяме до това време, докато не повърнат всичката горчивина. И когато такъв човек се успокои, ще ти въздаде най-голяма благодарност. Тогава той ясно ще узнае от какво разстройство си го ти избавил.
Но защо аз говоря за неговата благодарност? Сам Бог веднага ще те увенчае и награди с безчислени блага за това, че ти си освободил своя брат от жестока болест. Пък и Той ще те почита като свой господар, винаги ще гледа с благоговение на твоята кротост. Не виждаш ли как измъчващите се при раждането хапят стоящите около тях жени, и все пак последните не усещат болка? По-право е да се каже: те я усещат, но мъжествено я понасят, като състрадават на страдащите и мъчещи се от болките на раждането. Поревнувай и ти на тяхното великодушие и не бъди по-слаб от жените. Когато тези жени родят – а гневящите се са по-малодушни от самите жени, тогава те узнават мъжа в тебе.
Ако пък тези заповеди ти се виждат тежки, спомни си, че Христос дошъл именно за това, за да ги насади в нашите сърца и да ни направи полезни както за враговете, така и за приятелите. Заради това Той заповядва да се грижим и за едните, и за другите; за братята, когато говори: „ако принасяш дара си“; за враговете пък – когато заповядва да ги обичаме и да се молим за тях. Той подбужда и към изпълнението на това не само като указва примера на Божията благост, но и на противното: „Защото, казва Той, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?“ Същото потвърждава и ап. Павел: „В борбата си против греха, казва той, още не сте се противили до кръв.“ И тъй, ако ти изпълняваш заповедта за любов към враговете, пребъдваш с Бога; ако пък я оставяш – с митарите.
Виждаш ли, че тези заповеди не са още тъй големи, както е голямо различието между Бога и митарите? И тъй, да не помисляме за трудностите на заповедта, но да си представим наградата и да си припомним на кого се уподобяваме, когато изпълняваме тази заповед, и с кого се сравняваме, когато не я изпълняваме.
Спасителят ни заповядва да се помиряваме с брата и дотогава да не се отдалечаваме от него, докато не премахнем съвършено враждата. Когато пък говори за всички изобщо, не ни налага такова задължение, но само изисква това, което зависи от нас, и по такъв начин облекчава трудността на закона. По-горе Той казва: „Тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас“; сега, като желае, щото Неговите ученици да не досаждат за същото на своите гонители, заповядва им не само да търпят постъпващите с тях така, но и да ги обичат.
Виждаш ли как Той изтръгва гнева със самия корен, пристрастието към плътта, към богатството, към славата и към сегашния живот? Това Той вече направи и в началото на Своята проповед, но още повече сега. Действително, бедният духом, кроткият и плачещият изгонват от себе си гнева; праведният и милостивият премахват от себе си пристрастието към богатството; чистият по сърце е свободен от злата похот; гоненият, претърпяващият обиди и злословеният се приучават към свършено презрение на временните неща и стават чисти от надменност и пустославие.
Като освобождава по такъв начин слушателя от всички тези вериги и като го приготвя към подвизи, Христос пак, по друг начин и с голямо старание изтръгва от неговото сърце указаните страсти, като започва от гнева и като унищожава всичката сила на тази страст, когато казва, че гневящият се на своя брат, наричащият го безумен и празен човек заслужава наказание, че донеслият дара не трябва да пристъпва към трапезата, докато не прекрати враждата, че имащият съперник, преди още да види съдилището, длъжен е да го направи от враг приятел.
След това отново преминава към похотта и казва, че този, който погледне със сладострастни очи, заслужава наказание като прелюбодеец; който се съблазнява от сладострастна жена или от мъж, или от другиго някого измежду близките нему, трябва да отстрани от себе си всички такива; който има законна жена, не трябва никога да я отделя от себе си и да обръща погледа си към друга. С тези внушения Спасителят изтръгва корените на злата похот.
След това Той обуздава стремежа към богатството, като запрещава да се дава клетва, да се лъже и даже да се задържа ризата, която човек има върху тялото си; заповядва да се дава горната дреха и даже да не се жали и тялото за услуга на изискващия. Така Той накрай изкоренява пристрастието към богатството.
Всички тези заповеди Спасителят накрай украсява с най-прекрасен венец, като казва: молете се за тия, които ви вършат зло – и по такъв начин възвежда учениците Си към най-великия връх на мъдростта. Както да търпи човек плесници, е по-висок подвиг, отколкото да бъде кротък, да дава ризата и горната дреха, е по-хубаво дело, отколкото да бъде милостив, да понася обиди, е по-висока добродетел, отколкото да бъде праведен, да понася побои и да не се противи, когато го принуждават да върви, означава повече, отколкото (прп да бъде миротворец – така и посред гоненията да благославя гонещия е много по-важно, отколкото да бъде гонен.
Виждаш ли как Той малко по малко ни възвежда на самото небе? И тъй, за какво сме достойни ние, които сме получили заповед да се стараем ревностно за уподобяването ни на Бога, а между това може би още не
сме се изравнили и с митарите? Действително, ако и митарите, и грешниците, и езичниците обичат тези, които ги обичат, а ние и това не вършим (а това ние не вършим, щом завиждаме на добрата слава на нашите братя), на какво наказание няма да бъдем подхвърлени, като сме по-ниски от езичниците, а пък сме длъжни да превъзхождаме книжниците? Как ще можем ние, кажи ми, да видим царството? Как ще влезем в неговите свещени преддверия, като не сме с нищо по-добри от митарите? На това посочва и Спасителят, като казва: „Не правят ли същото и митарите?“
Което пък е особено удивително в учението на Христа, то е, че Той предлага награди за подвизите в голямо количество навсякъде: обещава на подвизаващите се, че те и Бога ще видят, и царството небесно ще наследят, ще бъдат и синове Божии, и подобни на Бога, и помилвани ще бъдат, и ще се утешат, и ще получат голяма отплата на небесата; а ако някъде е било нужно да спомене за нещо скръбно, споменава за него кратко, тъй че например думата геена Той употребява в такава една продължителна беседа само един път.
При други случаи Той изправя слушателя с кротки вразумявания, като го убеждава повече с увещания, отколкото със заплашвания, например, когато говори: „не правят ли същото и митарите“? Или – „Ако солта изгуби сила?; или – „Най-малък ще се нарече в царството небесно.“ Понякога Той указва на греховете вместо на наказанията, като предоставя на самия слушател да заключи от тежестта на греховете за тежестта на наказанията, а достатъчно е само човек да си представи тежестта на греха. Ето защо и в сегашния случай Той представя за пример езичниците и митарите, щото Неговите ученици да се засрамят, като видят с какви човеци Той ги сравнява.
Същото вършел и ап. Павел, когато казвал: „3а не скърбите, както и другите, които нямат надежда“ и – „както и езичниците, незнаещи Бога.“ Освен това думите: „не постъпват ли тъй и езичниците?“ – Спасителят казал и с цел, за да покаже, че Той не изисква нищо извънмерно, но малко повече от обикновеното.
С това обаче Той не завършва Своето слово, а го завършва с указание на награди и с хубави надежди, като казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец.“ В Своята беседа Той често споменава за небето, за да възбужда сърцата на своите ученици с представата за самото място, понеже те в това време били още твърде слаби и груби.
И тъй, като си представяме всичко досега казано, да оказваме всякаква любов към враговете. Да се освободим от смешната привичка, от която страдат мнозина неразумни човеци, които очакват, щото срещнатите да ги изпреварят със своя поздрав, и по такъв начин не ревнуват за това, което носи велико блаженство, но бягат след това, което е достойно за смях. Защо ти не го поздравиш по-рано? Заради това, ще кажеш ти, че той очаква това. Но заради самото това би трябвало ти да побързаш, за да се падне венецът на тебе. Не – ще кажеш, – не го приветствам именно заради това, че нему то се силно иска. Що може да бъде по-лошо от това безумие? Тъй като, казваш ти, той желае силно да ми достави случай за награда, поради самото това аз не искам да се възползвам от този случай. Ако той те изпреварва със своето приветствие, ти няма да имаш никаква полза, макар след това да му отговориш със същото; ако пък ти побързаш по-рано да му изразиш своето приветствие, ти, като че ли търгувайки с неговата гордост, ще получиш по-голяма полза и ще събереш изобилен плод от неговата надменност.
И тъй, няма ли ние да бъдем крайно безумни, когато, като имаме случай с две думи да придобием толкова голяма полза, изпуснем я от ръцете си и сами падаме в същото безразсъдство, за което осъждаме другиго? Ако ти го обвиняваш за това, че той очаква по-рано поздрав от другиго, защо подражаваш на това, което сам осъждаш, и се стараеш да приемеш като добро това, което сам наричаш зло?
Виждаш ли, че няма нещо по-безумно от човека, който живее в злоба? Заради това ви умолявам да избягвате тази зла и достойна за присмех привичка. Тази болест е разкъсала безчислено множество приятелски връзки и е произвела много раздори. Нека пък поради това да изпреварваме другите с поздравите си. Ако нам е заповядано да търпим даже и тогава, когато враговете ни удрят плесници, заставят ни насила да ги съпровождаме и ни събличат, ще заслужим ли някакво прощение, ако с такова упорство се отказваме от простия поздрав?
Ти ще кажеш: аз ще се подхвърля на презрение и ще бъда като оплют, когато му окажа такава чест. И тъй, за да не те презира човек, ти оскърбяваш Бога! За да не те презира беснуващият, равен на тебе служител, ти презираш Владиката, Който те е тъй много облагодетелствал! Ако е неразумно, да те презира човек, равен на тебе, още повече неразумно е, когато ти презираш Бога, Който те е сътворил. Освен това, забележи и това, че този, който те презира, с това той доставя случай за получаване на по-голяма награда, доколкото ти търпиш това заради Бога, като се подчиняваш на Неговите закони.
А с такава една награда коя чест, какви венци могат да се сравнят? Аз съм повече готов да търпя всякакви обиди и презрение за Бога, отколкото да бъда на почит у всички царе, тъй като нищо, нищо не може да се сравни с тази слава. Нека да търсим тази слава така, както е заповядал сам Спасителят, и като не се ни най-малко грижим за човешките съждения, но като показваме във всичко истинската Негова мъдрост, да устройваме живота си според нея. По такъв начин ние още тука ще предвкусваме небесните блага и славата на райските венци; нека да се обръщаме с човеците като с ангели и да живеем на земята като небесни сили, освободени от всяка похот и от всички земни страсти; заедно с всичко това ще възприемем и неизразимите блага, с които да се удостоим всички ние чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, Комуто да бъде слава, сила и поклонение с безначалния Отец и Светия и благ Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин!
Из Беседа 18 от Тълкувание на Евангелието според Матей
