Постен Триод. В понеделник на петата седмица от Великия пост

 На утренята, след първата катизма - седални умилителни от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, от преп. Йосиф, глас 3, под. Красоте девства:

Настъпи най-прекрасното време, възсия похвалният ден на въздържанието, братя; нека старателно да се очистим, за да се явим чисти пред Твореца и да достигнем Неговата красота, по молитвите на единствената чиста Богородица, Която Го роди.

Слава: същият. И ныне, Богородичен: Удивен от красотата на Твоето девство и от пресветлата Ти чистота, Гавриил викаше към Тебе, Богородице: „Каква достойна похвала да Ти принеса? Как да Те назова? Недоумявам и се ужасявам; затова както ми е повелено Ти зова: „Радвай се, Благодатна!””

Седален след третата катизма, от преп. Теодор Студит, глас 7, под. Господи, мы есмы:

Господи, Който ни доведе до днешния ден като начало на дните, предхождащи светата седмица, сияеща предварително с блясъка на страшното Лазарево възкресение от мъртвите, удостой рабите Си да преминат в Твоя страх постното поприще докрай.

Слава: същият. И ныне, Богородичен: По-почитана си от славните херувими, всечиста Дево, защото неспособни да понесат божествената сила, те извършват служението си, покривайки лица с криле, а Ти, виждайки с очите си въплътеното Слово, нóси Го в утробата. Непрестанно Го моли за нашите души.

Трипеснец, творение на преп. Йосиф Песнописец, глас 3

Песен 1

Ирмос: Господ, Който в древност с божествена заповед събра водите в едно и за израилския народ раздели морето - Той е нашият препрославен Бог; възпяваме Го, защото Се прослави.

Разорали с божествения плуг нашите помисли, нека принесем добродетелните класове на боговдъхновения пост, за да не огладнеем във вечността, а да се насладим на неизчерпаемата духовна наслада и да се радваме.

Дългогодишни страсти нося в себе си, които помрачават окаяната ми душа; затова към Твоята непобедима сила прибягвам, Слове на безначалния Отец, и с разкаяно сърце пред Тебе падам и се моля: смили се и ме спаси.

Прекрасният пост храни сърцата, напоявайки ги с богоугодни помисли и изсушавайки бездната на страстите, с дъждовете на умилението очиства онези, които с вяра принасят хвала на Вседържителя.

Богородичен: Многоименита Дево, радвай се, свята Дево, Богородителко Мария, Похвало на верните, Избавление от проклятието, небесна Стълбо, непостижимо Чудо, неопалима Къпина, неорана Земьо.

Друг трипеснец, дело на преп. Теодор Студит, глас 7

Ирмос: На Господа, Който потопи…

Като се поклонихме на животворящото Дърво, нека оттук да тръгнем по пътя на поста към страданието Христово, радвайки се.

Следвайки Христа, да се отречем от света и да вземем кръста си на рамо, подражавайки на Неговите божествени страдания.

Слава, Троичен: Да възпеем всички надсъщностното едно Божество в три Лица – Отец, Син и Свети Дух.

И ныне, Богородичен: Този, Когото непостижимо роди, без да познаеш тление, о, Чиста - Спасителя Иисуса, умилостиви Го и сега за Твоите раби.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Когато дойдеш в слава с ангелите вселената да съдиш, удостой ни, Христе, добър ответ да Ти дадем.

Ирмос: На Господа, Който потопи цялата сила на фараона в морето, победна песен да запеем, защото Се прослави.

Песен 8

Ирмос: Вавилонската пещ не изгори момците, нито огънят на Божество повреди Девата; затова и ние, верни, с отроците да възкликнем: благославяйте, творения Господни, Господа.

Влачен от вредните измами на змията и прелъстяван в ума си, всеки ден към раната прибавям рана, но към Тебе, Спасе, викам: Лекарю на болните, обърни ме и ме спаси.

Постейки, Елисей някога възкреси момчето на сонамката, явно духом укрепен, а ние, умъртвени от сладострастието, чрез животворния пост ще оживеем, верни.

Ниневийците спасил Си като добросърдечен, Господи Човеколюбче, когато някога покаяха се в плач и пост; помилвай чрез Твоята милост сега и нас, които недоумяваме поради делата си как да Ти се изповядаме.

Богородичен: След раждането останала нетленна, Чиста и Всенепорочна, избави от тлението, молим се, Твоите раби, които с душевно единомислие вярно пеят: благославяйте, творения Господни, Господа.

Друг трипеснец:

Ирмос: Страшния за херувимите…

Имайки с Божия помощ сила чрез въздържанието, верни, нека като здрави юноши да пробягаме остатъка от светото поприще и венци да получим.

Като виждаш безплодието на многоболезнената ми душа, потърпи ме още, о, Христе, и не ме отсичай като онази смоковница, която беше прокълната.

Припев: Благославяме Отца, Сина и Светия Дух – Господа.

Троичен: Единоначална Троице и триипостасна Единице - Отче, Сине и Душе, избави от всякакви изкушения и беди тия, които Те възпяват.

И ныне, Богородичен: Радвай се, Горо Божия; радвай се, вечнозапален Светилниче; радвай се, Небе ново; радвай се, сияещ Уме; радвай се, Храме Господен; радвай се, Всевъзпявана.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Като размислям, Христе, за Твоя страшен съд, изпълвам се с ужас, треперя и зова: Ти, Който имаш неизмеримо велика милост, спаси мен, окаяния.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Страшния за херувимите и Чудния за серафимите, Твореца на света -свещеници, раби и души на праведните, възпявайте, благославяйте и превъзнасяйте Го во веки.

Песен 9

Ирмос: Ето ново и боголепно чудо: Господ открито преминава през заключената Двер - Девата; безплътен при влизането, а при излизането Си - Бог, облечен в плът, и вратата остава заключена; затова като Божия Майка, неизказано Я величаем. 

Благодатта на поста сега изпълни явно божествената Чаша с умиление и всички верни призовава, викайки с веселие: елате и се насладете, отхвърляйки опиянението на страстите, за да се удостоите с бъдещото утешение.

Близо е съдът, внимавай, душо, грижи се за съвестта си и върши добро, винаги опазвайки се неподсъдима, защото ако тук сами себе си осъждаме, никак няма да бъдем осъдени там, където без свидетели осъждат се виновните.

Начала и сили, престоли, серафими, господства и власти, херувими, ангели и архангели, молете Бога да ни удостои да преминем времето на поста, вършейки що Му е благоугодно, за да получим слава като Негови раби, които са Му угодили.

Богородичен: Приемай винаги заедно с мъчениците, с пророците и с всички преподобни, Христе, Тази, Която Те роди, като ходатайка за Твоите раби, които прогневиха Тебе, единствения човеколюбив Владика, пред Когото небесните чинове треперят.

Друг трипеснец:

Ирмос: Да възвеличим с песни Богородица…

Като преминем тихото море на поста, носени от лекия полъх на Духа, нека се помолим да достигнем до пристанището на Христовите страдания.

Подражавайки на хананейката, към Тебе викам: помилвай ме, Сине Давидов, Боже, и изцели боледуващата ми душа, както изцели нейната дъщеря.

Слава, Троичен: Да възпеем божественото единно Естество - Единицата проявена като Троица в трите Ипостаси на Отца, на Сина и на Духа.

И ныне, Богородичен: Заченала в утробата си непостижимото Слово и родила Го безсеменно по плът, усърдно Го моли да спаси нашите души.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Ти, Който оправда митаря, очисти и мене, който викам: бъди милостив към мене, грешния, прощавайки моите прегрешения, като Съдия на всички.

Ирмос: Да възвеличим с песни Богородица, Която свръхестествено е Майка, а по естество е Дева, единствената Благословена между жените.

Стиховни стихири - самогласна, глас 8:

На попадналия на разбойници уподобих се аз, Владико на всичко, като паднах в собствените си прегрешения и от тях безмилостно се нараних; но не ме оставяй неизцелен, Ти, Който дойде не от Самария, а от пречистата Дева; Иисусе, спасително Име, помилвай ме.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: На попадналия на разбойници уподобих се аз…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.

Мъченичен: Как да ви наречем, светии? Херувими ли - защото върху вас почива Христос? Серафими ли - защото непрестанно Го славехте? Ангели ли - защото се отвратихте от телесното? Сили ли - защото действате с чудеса? Много са вашите имена и още по-големи са даровете ви; молете се да се спасят нашите души.

Слава, и ныне, Богородичен, на същия глас: Небесните Те възпяват, възрадвана Майко, непознала мъж, а ние прославяме Твоето неизследимо раждане. Богородице, моли се да се спасят нашите души.

В понеделник на шестия час

Тропар на пророчеството, глас 3:

Понеже нашите беззакония се издигнаха над нас - възкресни, Господи, помогни ни, защото Ти Си наш Отец и освен Тебе другиго не знаем. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 4: Твоите олтари, Господи на силите, Царю мой и Боже мой. Стих: Колко възлюбени са Твоите селения, Господи на силите.

Из пророчеството на Исая чтение:

Тъй казва Господ за асирийския цар: не ще влезе той в тоя град, нито ще хвърли там стрела, и не ще доближи до него с щит, нито ще насипе против него окоп: по който път е дошъл, по същия и ще се върне, но в тоя град няма да влезе, казва Господ. Аз ще браня тоя град, за да го спася заради Мене и заради Моя раб Давида. Тогава излезе Ангел Господен, и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички - мъртви тела. И отстъпи Сенахирим, цар асирийски, та си отиде, върна се и живееше в Ниневия. И когато се кланяше в дома на своя бог Ниероха, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч, а сами побягнаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан. В ония дни Езекия заболя на смърт. И дойде при него пророк Исаия, син Амосов, и му рече: тъй казва Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш. Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли Господу, думайки: о, Господи! спомни си, че аз ходих пред Твоето лице вярно и с предано Теб сърце, и върших, що беше угодно в Твоите очи. И силно заплака Езекия. И биде слово Господне към Исаия и му бе казано: иди, кажи на Езекия; тъй казва Господ, Бог на отца ти Давида: чух твоята молитва, видях твоите сълзи, и ето, прибавям към твоите дни петнайсет години, и ще спася от ръката на царя асирийски тебе и тоя град, и ще закрилям тоя град.

Прокимен, глас 8: Яви ни, Господи, Твоята милост и дай ни Твоето спасение. Стих: Господи, Ти благоволи към Твоята земя, Ти възвърна от плен Иакова.

В понеделник на вечернята

Вместо обичайната 18-та катизма, от Псалтира четем поредната, която в случая е 10-тата. На Господи воззвах, 6 стихири – 3 от Триода: 2 - дело на преп. Йосиф Песнописец, глас 3, под. Крестоявленно:

Давайки ни времето на поста, за да се обърнем и да бъдем живи, и никак да не погинем, Слове Божи, всички нас сподоби да Ти угодим добре и с горещо умиление да Ти послужим, Христе, както онази целомъдрена и достойна блудница, която някога, чрез изливане на миро и топли сълзи, получи опрощение на прегрешенията си.

Като слепеца от сърце към Тебе викам: Сине Божи, просвети очите на сърцето ми, и като вярната хананейка Ти зова: помилвай ме, Щедри, защото имам душа, беснееща в сласти; като я избавиш от тъмнината на страстите, оттук насетне дай ми да живея чисто, за да прославям Твоята голяма благост.

Друга стихира, от преп. Теодор Студит, глас 8, под. Богозванный мученик:

Богоозарената благодат на въздържанието, която днес засия за нас по‑ярко от слънцето, просвещава нашите души, прогонвайки облаците на греховните страсти. Затова всички да побързаме добродушно да я прегърнем и с радост да завършим попрището на божествения пост и като се наситим с неговите духовни радости, да викнем към Христа: освети, Благий, тия, които вярно го спазват.

И три от Минея. Слава, и ныне, Богородичен по гласа на стихирите от Минея.

Свете тихий…

Прокимен, глас 4: Насочи ме, Господи, в Твоя път и ще тръгна в Твоята истина. Стих: Наклони, Господи, ухото Си и ме чуй, понеже съм беден и сиромах.

Из книга Битие чтение:

Аврам се настани в Ханаанската земя; а Лот се настани в градовете на околността и разпъна шатри до Содом. А содомските жители бяха лоши и много грешни пред Господа. И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад; защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека; и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство; стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам и на потомството ти завинаги. И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре, що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.

Прокимен, глас 4: Люби Господ Сионската врата повече от всички Иаковови обиталища. Стих: Основите му са върху светите планини.

Из Притчи Соломонови чтение:

Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта. В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря. У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости. Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите. Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се. За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда. Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда. Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести. Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори. Гневът и разумни погубва. Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда. На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват. Очите Господни са на всяко място; те виждат лошите и добрите. Кротък език е дърво за живот, и който го пази, ще се изпълни с дух.

Стиховни стихири, самогласна, глас 7:

Както онзи, който попадна на разбойници бе наранен, така и аз, Владико, паднах поради собствените си грехове и душата ми е наранена. Към кого да прибягна, за да бъда изцелен, ако не към Тебе, Лекаря на душите и телата? Излей върху ми, Боже, Твоята велика милост.

Стих: Към Тебе, Живеещия на небесата, вдигнах очите си. Ето, както очите на раб са в ръцете на неговите господари, както очите на рабиня са в ръцете на нейната господарка, тъй и нашите очи са устремени към Господа нашия Бог, докато излее щедростта си върху нас.

Глас 4: Като прегрешихме с първото престъпление, отпаднахме от райското блаженство и наслада, и доведени бяхме до живот най-безчестен; защото, съблечени от достойния и похвален живот в добродетели чрез нашите прегрешения, попаднахме като сред разбойници и сме полумъртви, понеже се отклонихме от Твоите спасителни учения. Но молим Теб, Който яви Се от Мария и безстрастно Се докосна до страданията като Владика: превържи раните, нанесени ни от греха и излей върху нас неизказаното Си милосърдие - Твоята лечебна грижа, като Човеколюбец.

Стих: Помилуй нас, Господи, помилуй нас, понеже се изпълнихме с премного унижение - душата ни се преизпълни. Нека укорът да падне върху живеещите в изобилие и унижението - върху гордите!

Мъченичен: Приел търпението на светите мъченици, приеми и нашата песен, Човеколюбче, и по техните молитви дарувай ни великата Си милост.

Слава, и ныне, Богородичен, глас 4: От всякакви беди пази Твоите раби, благословена Богородице, за да Те прославяме като надежда на нашите души.