Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е - не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. Ето, казах ви отнапред. И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески; защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите. (Мат. 24:23–28)
След като завършва предсказанието за Йерусалим, Христос вече преминава към Своето пришествие и говори на учениците за знамения, полезни не само за тях, но и за нас, и за всички, които ще бъдат след нас.
„Тогава“ – но кога? Тук думата „тогава“, както често съм казвал, не означава последователен ред във времето на споменатите по-горе събития. Когато Христос искал да покаже последователността на времето, казал: „Веднага след скръбта на онези дни“ (Мат. 24:29). Тук обаче не е така. Той употребява думата „тогава“, като с нея посочва не това, което ще се случи непосредствено след тези събития, а онова време, когато ще трябва да се изпълнят събитията, за които Той иска да каже.
Така и когато евангелистът казва: „В онези дни идва Йоан Кръстител“ (Мат. 3:1), той не говори за времето, което непосредствено е последвало предходните събития, а за време, което настъпило много години по-късно и в което се случило онова, за което възнамерявал да разкаже. След като разказва за раждането на Иисус, идването на влъхвите и смъртта на Ирод, той веднага казва: „В онези дни идва Йоан Кръстител“, макар между тези събития да са изминали тридесет години. В Писанието обикновено се използва този начин на повествование.
Така и тук, като пропуска целия промеждутък от време между разрушаването на Йерусалим и началото на края на света, Христос говори за времето, което ще настъпи малко преди края на света. „Тогава – казва Той – ако някой ви каже: Ето, тук е Христос, или там – не вярвайте.“
Говорейки за признаците на Своето второ пришествие и за чудесата на измамниците, Той същевременно предупреждава учениците относно мястото. Той няма да се яви тогава така, както се явил при първото Си пришествие във Витлеем – в едно малко кътче на вселената, когато в началото никой не знаел за това; но ще се яви открито и с цялата Си слава, така че няма да има нужда някой да известява за Него. Това е немалък признак, че Той няма да дойде тайно.
Забележи, че тук Той не говори нищо за войната – по този начин отделя предсказанието за Своето пришествие от предходното – а говори за онези, които ще се стараят да прелъстяват. Едни от тях, които били по времето на апостолите, прелъстили мнозина: „Ще се появят лъжехристосовци и лъжепророци“, казва Той, „и мнозина ще прелъстят“. А други, които ще се появят преди Неговото второ пришествие, ще бъдат още по-лоши от първите:„И ще дадат – казва Той – големи знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.“
Тук Той има предвид и антихриста, и онези, които ще му служат. За него и Павел говори по същия начин. След като го нарича „човека на греха, сина на погибелта“, добавя: „Онзи, чието пришествие е по действие на сатаната, с всякаква сила и знамения и лъжливи чудеса, и с всякаква неправедна измама за погиващите“ (2 Сол. 2:3, 9–10).
Виж как Христос предупреждава: „Не излизайте“, казва Той, в пустинята; не влизайте във вътрешните стаи. Не казва: „Отдалечете се и не вярвайте“, а: „Не излизайте и не влизайте.“ Тогава измамата ще бъде голяма поради прелъстителните знамения.
След като казва по какъв начин ще дойде антихристът, тоест на определено място, Христос говори и за начина, по който Самият Той ще дойде. Как ще дойде? „Както светкавицата излиза от изток и се вижда чак до запад, така ще бъде и пришествието на Сина Човешки; защото, където бъде трупът, там ще се съберат орлите.“ (Мат. 24:27–28)
А как блести светкавицата? Тя не се нуждае от вестител, не се нуждае от проповедник, но в един миг се явява в цялата вселена – както за онези, които седят в домовете си, така и за онези, които се намират във вътрешните стаи на дома. Такова ще бъде и Христовото пришествие – внезапно ще се яви навсякъде поради сиянието на славата Си.
След това Христос говори за друго знамение: „Където бъде трупът, там ще се съберат орлите“, като с това показва множеството ангели, мъченици и всички светии.
След това говори за страшните знамения. Какви са те? „Веднага след скръбта на онези дни – казва Той – слънцето ще помръкне.“ (Мат. 24:29) За каква скръб на дните говори Той? За скръбта на дните на антихриста и лъжепророците. Наистина, тогава ще има голяма скръб, когато ще има толкова много измамници. Но тя няма да продължи дълго. Ако и юдейската война е била съкратена заради избраните, то още повече ще бъде съкратено това изкушение заради тях. Затова Христос не казва просто „след скръбта“, а „внезапно, след скръбта на онези дни, слънцето ще помръкне“, защото всичко това ще се случи почти едновременно.
Лъжепророците и лъжехристосовците ще се появят, ще предизвикат смут и веднага след това ще дойде Самият Христос. Тогава вселената ще бъде обхваната от огромно смущение. Как ще дойде Той? Така, че самото творение вече ще се преобрази. „Слънцето ще помръкне“ – не защото ще бъде унищожено, а защото ще бъде надминато от светлината на Неговото пришествие. „И звездите ще паднат“, защото каква нужда ще има вече от тях, когато няма да има нощ? „И небесните сили ще се разклатят“ – и съвсем справедливо: виждайки толкова велика промяна.
Ако те толкова са се ужасили и удивили, когато били сътворени звездите – „Когато бяха създадени звездите“, казва Господ, „от радост възхвалиха Мен с висок глас всички Мои ангели“ (Иов 38:7) – то как да не се ужасят и разтреперят още повече, когато видят, че всичко се преобразява, техните съслужители са подложени на наказание, цялата вселена предстои пред страшния съд и всички, съществували от Адам до Христовото пришествие, трябва да дадат отчет за всичките си дела?
„Тогава ще се яви знамението на Сина Човешки на небето“ (Мат. 24:30) – тоест кръстът, който е по-светъл от слънцето; защото слънцето помръква и се скрива, а кръстът се явява. Той не би се явил, ако не беше много по-светъл от слънчевите лъчи. Но защо се явява това знамение? За да посрами напълно безсрамието на юдеите. Христос ще дойде на този съд, носейки най-великото оправдание – кръста, показвайки не само раните, но и позорната смърт.
„Тогава ще заплачат всички земни племена.“ Няма да има нужда от изобличение, след като видят кръста; и те ще заплачат, защото не са получили никаква полза от Неговата смърт, а са разпнали Онзи, Комуто е трябвало да се поклонят.
Виждаш ли колко страшно представя Христос Своето пришествие? Как е ободрил сърцата на учениците? Затова Той първо представя печалните знамения, а след това радостните, за да ги утеши и успокои. Отново напомняйки им за страданието и възкресението, Той представя кръста в най-блестящ образ, за да не се срамуват и да не скърбят, понеже Той ще дойде, носейки го като знамение. На друго място в Писанието се казва: „Ще погледнат към Него, Когото прободоха“ (Зах. 12:10). Затова племената ще заплачат, виждайки именно Онзи, Когото са проболи.
След като напомня за кръста, Христос добавя: „Ще видят Сина Човешки, идващ“ – не на кръста, а „на небесните облаци със сила и голяма слава“ (Мат. 24:30). Като чуеш за кръста, отново не си представяй нещо печално: Христос ще дойде със сила и голяма слава. А кръста ще донесе, за да бъде грехът на юдеите сам по себе си осъден – подобно на човек, който, след като е бил ударен с камък, би посочил самия камък или окървавените си дрехи.
Той ще дойде на облак, както и се възнесъл; и, виждайки това, „ще заплачат“племената. Но бедствията им няма да се ограничат само с плача. Този плач ще бъде и за да произнесат сами над себе си присъдата и сами да се осъдят. Същевременно още „ще изпрати Своите ангели с гръмогласна тръба и ще съберат Неговите избрани от четирите ветрища, от единия край на небесата до другия“ (Мат. 24:31).
Когато чуеш това, представи си мъчението на онези, които ще останат. Те ще понесат не само онова наказание, но и това. И както по-горе Христос казва, че те ще възкликнат: „Благословен е Идещият в името Господне“ (Мат. 23:39), така и тук казва, че „ще заплачат“.
По-рано Христос им говори за жестоки войни; но за да знаят, че след бедствията на настоящия живот ги очакват мъчения и в бъдещия, Той ги представя и като плачещи, и като отделени от избраните, и като предавани на геената. И с това отново ободрява Своите ученици, показва от какви злини ще бъдат избавени и на какви блага ще се наслаждават.
