Родно място на този свет новомъченик Христов е Сфакия, на остров Крит. Оттам Йоан се преселил в Нов Ефес (в Мала Азия), където живеел като земеделец. Той бил младеж с добри качества и добродетелен живот, все още неженен. Веднъж, заедно с двама свои сънародници, отишъл в едно село за храмовия празник на св. Йоан Кръстител (Отсичане главата на св. Йоан Предтеча).
Когато турските данъчни събирачи, изпратени от агата, видели, че тримата са чужденци, поискали от тях да платят данък (харадж). Сфакийците обаче не се подчинили на това искане и отказали да платят. При възникналия сблъсък, единият от тях убил един турчин. Уплашени от турско отмъщение, двамата критяни незабавно избягали, а Йоан, смятайки се за напълно невинен, спокойно се прибрал у дома си.
На следващия ден обаче турците дошли в дома му, заловили го и го отвели в тъмницата. Светият мъченик се оправдавал, че няма никаква вина за случилото се, но турците му отвърнали, че за тях няма значение дали ще екзекутират него, или друг християнин. По пътя и в тъмницата обезумелите агаряни жестоко измъчвали Йоан. Най-тежкото му страдание било, че в продължение на цели шестнадесет дни не му давали нито хляб, нито вода.
Причината турците да не екзекутират свети Йоан веднага била следната: братът на убития турчин се хвалел пред турските първенци, че ще обърне пленения християнин към мюсюлманската вяра. Затова той дошъл заедно с други турци при Йоан, извел го от тъмницата и започнал да го убеждава да приеме исляма – отначало с обещания, а след това и със заплахи.
На всички техни заплахи и обещания храбрият изповедник и мъченик Христов отговарял:
- Християнин съм се родил и християнин искам да умра. Йоан е името ми и не желая да променям нито вярата си, нито името си.
Дъщерята на турския съдия, виждайки колко красив и привлекателен бил Йоан, се приближила до него и започнала да го увещава да пощади младостта и красотата си. Но неустрашимият христолюбец прозрял нейния коварен замисъл, непоколебимо отхвърлил увещанията ѝ и така посрамил дявола.
Тъй като всички усилия на турците останали безуспешни, те решили да обесят Христовия мъченик. Отвели Йоан извън града, за да изпълнят присъдата. По пътя към мястото на обесването светият мъченик горещо се молел на Пресвета Богородица, непрестанно повтаряйки:
- Пресвета Богородице, помогни ми!
На всички християни, които срещал по пътя, той смирено искал прошка. Така, обесен заради Господа Иисуса Христа, свети Йоан завършил мъченически земния си живот на 15 септември 1811 година, на едно поле край Нов Ефес.
Същата нощ в града пристигнали някакви пътници с керван от камили, натоварени с жито. Тъй като не намерили подслон в града, те пренощували на полето извън него. Това станало по Божи промисъл, защото през нощта те видели как велика светлина слязла от небето и озарила тялото на светия новомъченик Йоан. Изпълнени с голям страх, рано сутринта те отишли при турския съдия и му разказали за чудното видение.
Турският съдия отнесъл това явление към невинността на Йоан, но не познал в него свидетелство за силата и благодатта на истинската християнска вяра. След три дни той дал разрешение християните да свалят светото тяло на Христовия новомъченик. Те го погребали с подобаваща чест в двора на църквата „Св. великомъченик Георги“ в Нов Ефес. При това се изцелила една благочестива жена, която от дълги години страдала от тежка мигрена.
Мъченическите страдания на свети новомъченик Йоан Критски са описани от Атанасий Пароски и са поместени в книгата „Неон Лимонарион“.
По молитвите на свети Йоан и на всички свети новомъченици Господ да помилва и нас, грешните, и да ни укрепи в изповядването на вярата в Него – единствения истински Бог и наш Спасител. Амин.
Превод от: Ава Jустин. Житиja Светих за септембар
