Блаженият Ангелис бил родом от Цариград. По занаят бил златар, имал съпруга и шест деца и живеел тихо, благочестиво и добродетелно. Веднъж, в деня на отданието на празника Успение Богородично, който се чествал извън града, близо до селото Свети Стефан, Ангелис отишъл там заедно с множество християни. Сред празнуващите имало и потурчени — бивши християни, приели исляма.
Празникът бил весел: хората се радвали, играели хора и
танци. В това безгрижно настроение потурчените започнали да си разменят шапките
с християните — слагали християнските калпаци на главите си, а на християните
давали своите бели чалми.
По залез всички се върнали в Цариград. Но на следващия ден
потурчените се явили в дома на Ангелис и го запитали:
— Защо днес носиш християнска шапка?
Ангелис спокойно отвърнал:
— Нося я, защото съм християнин.
Те му рекли:
— Вчера стана мюсюлманин и трябва да носиш бяла чалма, както
я носеше вчера.
Ангелис се учудил, мислейки, че се шегуват. Но те се
разгневили, извикали властите, хванали го и го отвели в съдилището. Там
лъжесвидетелствали, че предишния ден той бил рецитирал салавати — мюсюлманското
изповедание на вярата — и бил носил бял тюрбан.
Съдията го попитал дали това е истина. Ангелис отговорил
твърдо:
— Нито съм рецитирал салавати, нито съм станал мюсюлманин.
Празнувахме заедно и след това всеки се прибра у дома си.
Като видял неговата решителност, съдията го изпратил при
везира. Обвинителите го последвали и повторили същите лъжи. И пред везира
Ангелис останал непоколебим. Везирът, виждайки честността и правотата му,
започнал да го увещава с ласки и обещания:
— Ще те обсипя с почести, ще те направя богат, ще ти дам власт.
Само остави християнската вяра и се потурчи.
Но благословеният отвърнал ясно и високо:
— Ефенди, аз съм дете на християнски родители. Родих се
християнин, християнин ще умра. Нищо на този свят не може да ме отдели от
любовта към моя сладък Господ Иисус Христос, истинския Бог. Не само
богатството, почестите и славата, които ми обещаваш, но и цялото си царство да
ми дадеш — пак няма да отклониш сърцето ми от моя Христос.
Тези думи разгневили везира.
— Ако не станеш турчин — извикал той, — ще те погубя! Но
преди това ще те подложа на такива мъки, че тялото ти ще бъде разкъсано на
парчета, преди да издъхнеш!
Ангелис юнашки отвърнал:
— Прави каквото искаш: бий, режи, коли, гори ме, хвърляй ме
на зверове или в морето. С това мое земно тяло можеш да сториш всичко — но аз
няма да се отрека от Христа и няма да се потурча.
Разярен, везирът заповядал да хвърлят Ангелис в затвора. Там
агаряните го измъчвали жестоко. Един негов съсед — агарянин, човек с висок
ранг, бей — се смилил над него и го съветвал:
— Защо да умираш невинен? Предай се на турците, за да те
освободят. После събери жена си и децата, замини на друго място и там живей
като християнин.
Но мъченикът отвърнал:
— Опазил ме Бог от такава лудост и богохулство! Христос умря
за мен — велико ли е да умра и аз за Него? Всеки човек трябва да умре: днес,
утре или по‑късно. Затова е по‑добре да умра за Христос днес, за да бъда
достоен за Неговото небесно Царство.
Беят си тръгнал посрамен.
Агаряните, опитвайки се да пречупят
Ангелис, изпратили жена му при него, надявайки се молитвите и сълзите ѝ да го
склонят да се потурчи. Тя плакала горчиво и го молела да се съжали над себе си
и над децата им. Но Христовият мъченик, вече напълно отдаден на духовното,
останал непоколебим и ѝ рекъл:
— Жено, нека Христос бъде над всичко за теб и мен! Днес
поверявам теб и децата ни на Него — заради Него, за Когото с радост приемам
мъченичеството. Потърпи моето заминаване заради Христа, за да можем при
Неговото славно Второ пришествие да се срещнем отново и да бъдем благословени в
Неговото Царство. Каква полза от временното ни общение? Скоро пак бихме се
разделили. Каква полза от насладите на този свят? Те вредят на душите ни, които
струват повече от целия свят. Иди си с мир, моя възлюбена душо — аз скоро
отивам при моя многожелан Господ Христос. А след време ще дойдеш и ти, за да се
насладим заедно на вечното блаженство.
Жената се укрепила от думите му и си тръгнала, изпълнена с
надежда.
На следващия ден везирът отново довел Ангелис и ту с ласки,
ту със заплахи се опитвал да го склони да се потурчи. Но виждайки
непоколебимата му твърдост, решил да го погуби.
Палачите го повели към мястото на екзекуцията, а мъченикът
вървял пред тях — радостен, устремен към своята победа. И когато го довели пред
царския палат, близо до Света София, отсекли светата му глава.
Роднините и приятелите му наблюдавали отдалеч. И ето — в
полунощ видели как божествена светлина, като огнен стълб, слязла от небето върху
светите му мощи и останала дълго време. Чудото било видяно и от християни, и от
агаряни, и се разнесло навсякъде.
Портата заповядала тялото да бъде хвърлено в морето. Мусур
ага трябвало да изпълни заповедта. Но християните го подкупили и получили
светите мощи. Хората на Мусур ага ги натоварили в лодка и отплавали към открито
море, където християните ги очаквали и ги приели.
Те погребали мощите с чест и благоговение на остров Протиса
(дн. Киналиада), в тамошния манастир. И от тях стават чудеса и се даряват
изцеления на всички, които с вяра прибягват към светия мъченик. По неговите
молитви да се удостоим и ние с богоугоден живот на земята и с вечно блаженство
в Небесното Царство. Амин.
Свети Ангел пострадал в Цариград през 1680 година. Неговото
страдание описал Йоан Кариофилис.
