Този свети новомъченик Христов Христо (Христос) бил родом от град Превеза в Епир. Още от младини бил честен и благочестив. Служейки като моряк на един кораб, той веднъж дошъл от остров Крит с кораб на остров Кос в Егейско море.
След като прекарал на този остров няколко дни, той се готвел да тръгне оттам, но точно тогава срещу него се появила група турци еничари, които започнали да оскърбяват неговата християнска вяра и светото му Кръщение.
Разпалвайки се от ревност към светата си вяра, Христо се прекръстил и смело отговорил на еничарите, че тяхната мюсюлманска вяра е мръсна и нечиста и че техният лъжлив пророк Мохамед е предтеча на антихриста.
Тогава нечестивите турци се разпалили от гняв и, като се втурнали, хванали светия мъченик и Христов изповедник. Биейки го и измъчвайки го, те го отвели и го предали на пашата на това място.
При това еничарите го принуждавали да се отрече от своята вяра в Христа и от светото Кръщение. В отговор на това храбрият Христов юноша само изговарял християнския Символ на вярата и плюел върху вярата на исмаилтяните.
Тогава побеснелите турци извадили ножовете си и с тях намушкали светия мъченик, а след това, като го извели извън града и запалили огън, го изгорили на огъня, все още прободен.
Но, о, чудо! Тялото на светия мъченик не изгоряло напълно, а останало на поляната около тридесет дни, като през това време нито едно животно или звяр не го докоснало, нито изобщо се приближило до него.
Над светото му тяло някои благочестиви християни, а дори и някои мюсюлмани, видели през първите три нощи необикновена светлина, която идвала от небето.
След това някои християни тайно взели частици от светите му мощи и благоговейно ги съхранили.
Светият новомъченик Христо пострадал на 5 август 1668 година на егейския остров Кос, където и до днес го почитат като Христов мъченик.
Това е запис на един очевидец на страданията на св. новомъченик Христо. Записът се намира в ръкопис на Великата Лавра на Атон, № 1, 38, лист 136 (от XVII век), а е публикуван в книгата на архим. Филарет Виталис „За св. новомъченик Христо“, Атина, 1973 г.
