Според Господа, веднъж сключеният брак е неразривен, защото Бог го съединява. Той потвърждава тази идея за неразривността на брака и насаме с учениците Си, наричайки развода, извършен с цел повторен брак, просто прелюбодеяние.
„Който
напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства против нея; и ако жена
напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства“ (Марк 10:11–12). Това е
възвишеното мнение на Господ за брака и така строго се отнася Той към
разводите.
Колко
малко сега вземаме предвид тези думи на нашия Спасител и каква жалка картина
представя съвременният живот на така наречените християни в това отношение!
Разводите
са станали нещо обичайно. Особено в ранните дни след въвеждането на гражданския
брак, те достигнаха епидемични размери. Хората се развеждат по каквато и да е
причина, дори без никаква причина. „Не можахме да се разберем“ е често срещано
оправдание за съвременния развод, въпреки че в действителност тази фраза,
подобно на смокинов лист, често крие напълно недвусмислено желание просто да се
добави разнообразие към удоволствията на любовта. Необузданата похот изисква
новост, а семейното щастие, бъдещето на децата и съдбата на изоставената
съпруга се принасят в жертва на този идол на прелюбодеянието.
Прелюбодеянието
е било строго забранено дори в Стария завет. „Не прелюбодействай “, гласи седмата
заповед от Мойсеевия закон ( Изход 20:14 ; Втор. 5:18 ), а нарушаването ѝ се
наказвало със
смърт чрез
убиване с
камъни ( Втор.
22:22–24 ). Осъдените
за различни
видове блудство
били подложени
на същото
тежко наказание
( Втор. 22:21, 24–25 ; Изход
22:19 ; Лев. 20:10–18 ).
Православната
църква също е възприела строг подход към греховете срещу седмата заповед,
наказвайки ги с отлъчване от Светото Причастие и от общение с верните. Според
канона на Василий Велики , прелюбодейците – тоест тези, които са съгрешили,
докато са били женени – се отлъчват за 15 години (виж Василий Велики , канон
58). Това епитимия се намалява на седем години, ако виновната страна се покае
от сълзи за престъплението си (Шести Вселенски събор, канон 87; Василий Велики,
канон 77).
Грехът
на блудството, т.е. нарушение на целомъдрието, което не е свързано с брачна
изневяра, се наказва малко по-леко. Въпреки това, дори и тук епитимията за
отлъчване продължава девет години и, според 4-то правило на Свети Григорий
Нисийски, се изпълнява по следния начин:
„Онези,
които са били осквернени от блудство, да бъдат напълно отстранени от църковната
молитва за три години, в продължение на три години да участват в еднократното
слушане на свещените писания, през останалите три години да се молят с онези,
които се покаят, и след това да се причастят със Светите Тайни.“
В
някои случаи това епитимия се съкращава до четири години (Василий Велики, канон
22) и дори млада жена, която се омъжи без съгласието на баща си, се счита за
блудница и се отлъчва от Светото Причастие за три години (Василий Велики, канон
38).
Ако
тези правила се прилагаха с цялата строгост в днешно време, тогава вероятно
малко хора не биха били отлъчени от църковно общение.
Дори
похотливите мисли, нечистите желания, мечтите и образите на развратното
въображение са забранени от Христовия закон. „Каква е ползата от запазването на
външната чистота“, пише свети Макарий, „ако сърцето е изпълнено с нечисти
желания?“
За
да предпази вярващите от изкушението, Православната църква забранява дори
елегантните женски прически и с 96-то правило на Шестия Вселенски събор постановява:
„Ония,
които гиздят косите на главите си с изкуствено плетене и по тоя начин примамват
слабодушните, отечески лекуваме с прилична епитимия, упътвайки ги като деца и
поучавайки ги да живеят скромно, та като напуснат гизденето и плътската
суетност, постоянно да насочват ума си към непогубващ и блажен живот, да прекарват
в чистота и страх, и като очистят живота си, колкото се може да се приближават
до Бога, украсявайки повече вътрешния, отколкото външния човек с добродетели и
хубави и непорочни нрави, та по такъв начин да се отърсят от всички остатъци на
порочността, произхождаща от демона. Който постъпи против това правило, да бъде
отлъчен.“
Говорейки
за същите изкушения на елегантното облекло, които пораждат неморални мисли,
великият проповедник на древната Църква, Свети Йоан Златоуст, остро осъжда
елегантните дами, които дори по негово време са идвали в църквата не толкова за
молитва, колкото за да съблазняват мъжете: „Въздишките и сълзите ви“, казва той
в една от проповедите си, „са просто нелепи, защото е ясно, че те идват от
същата душа, която е мислила и се е грижила толкова много за гирлянди и
дрънкулки. Вие предизвиквате само язвителни смях и презрителни погледи...“
Светите
аскети на благочестието пазели телесната си чистота с всички сили и
изключителна строгост, без да се спират пред най-героичните мерки. Вече
научихме за ожесточените борби, понесени в защита на целомъдрието им от Йосиф,
патриархът на Стария завет, св. Мартиниан, Моисей Черния, Йоан Многострадални,
Бенедикт Нурсийски, който се хвърлял в трънливи храсти винаги, когато бил обзет
от страстна възбуда, и много други.
Ето
още един поразителен факт от този род, записан в Пролога.
По
време на едно от гоненията на християни, млад мъж с дълбока вяра и чист, красив
живот бил отведен на мъчения. Преди да го подложат на мъчения, езичниците
искали да го осквернят и за тази цел поставили богато украсено ложе в разкошна,
благоуханна градина, към което вързали мъченика. В градината била допусната
блудница, за да може с ласките си да разпали похотта на младежа и да го изкуши
към грях. Бедният младеж се озовал на пълната милост на нечистата жена: той не
можел нито да я отблъсне, тъй като ръцете му били вързани, нито да се измъкне
от нея. Но когато усетил страст да се разпалва в него и изкушението да
надделява, той отхапал езика си със зъби и го изплюл, окървавен, в лицето на
блудницата... И в ужас тя се отдръпнала. Така ревниво, без да се щадят, светите
аскети пазели своята чистота.
Къде
са сега тези герои на целомъдрието? Какъв жалък контраст с тях е съвременната
младеж, а всъщност и цялото ни общество – разпуснато, необуздано и покварено!
Греховете на тялото се гледат с доста снизхождение. Наложила се е странна
представа, че въздържанието е вредно за младия мъж, че той трябва да „полудее“
– с други думи, да пропилява духовните и физическите си сили в блудство,
давейки пламенността на младата любов и чистотата на младостта в мръсотията на
разврата.
Грехове
от този вид не се крият със срам, сякаш са позор, а по-скоро се парадират,
хвалят и показват на показ. Ако не съществуват, се измислят и за тях се
разказват измислени истории сред весели приятели по пиене. Доблестта и успехът
в блудството се смятат за почти героични и мнозина искрено завиждат на така
наречените лъвове, светските кучки, специализирани в разврата.
Духът
на блудството царува в съвременния живот като суверенен владетел.
Горката
младеж! Колко неприемливи експерименти са били и се провеждат върху тях,
понякога в името на класицизма, понякога в името на реализма, понякога в името
на политиката и марксизма, понякога в името на други модни идоли! Не е чудно,
че тя се губи в този лабиринт от различни посоки и губи единствения истински
път, белязан от важните етапи на Евангелието. Не е чудно, че объркана, тя или
се обръща към порнографията, или се увлича по мистериите на окултните науки,
или, недоволна от всичко, търси изход чрез самоубийство...
Веднъж
един уважаван старец с голям духовен опит и обширна изповедна практика говорил
с голяма тъга за бързото разпространение на тайни пороци сред младите хора,
което вече достигало заплашителните размери на истинска епидемия.
„Младежта загива, загива — каза той,
навеждайки посивялата си глава, — изражда се!... И най-лошото от всичко е, че
пастирите не обръщат внимание на това: не питат за тайни пороци на изповед, не
обясняват вредата им, не предупреждават младежа... Лесно е да се каже: младежът
загива заради пастирите!“ В тези думи има зрънце истина, въпреки че, разбира
се, пастирите не са единствените виновни за днешния разврат. Изкушението
заплашва отвсякъде.
Междувременно
едва ли има друг порок, който би покварил физическите и моралните сили на човека
до такава степен и би го направил напълно неспособен да възприема Божия Дух,
както именно блудството. Защо този грях е толкова вреден и защо Църквата се
отнася толкова строго към него в усилията си да защити децата си от тази
поквара?
Първо,
този порок развращава физическата сила и здравето на човека. „Който блудства,
съгрешава против собственото си тяло “, казва апостол Павел (1 Коринтяни 6:18),
което означава, че преди всичко това е грях срещу собственото тяло. Често
срещани последици от разврата включват разстройства на нервната система,
изтощение и понякога табес дорзалис (сифилис). Схващането, че абсолютното
целомъдрие е вредно за здравето, е напълно погрешно. Медицината не познава
такава вреда и само шарлатани биха твърдели подобни глупости. Напротив, порокът
на блудството никога не оставя своя отпечатък върху здравето, понякога
причинявайки непоправими вреди. Самата поява на закоравял развратник говори
много за високата цена, платена за тайни удоволствия. Към това добавете и
възможността за ужасните последици от срамни болести, чиято опасност постоянно
заплашва развратните. …
Защо
днес мъжете са толкова слаби духом и защо сред тях почти няма истински мъже,
мъже със силна воля и висок дух? Изглежда, че една от основните причини, освен
загубата на религия, е именно това, че съвременните мъже толкова лесно се
поддават на блудство и сред тях почти няма мъже, които са останали целомъдрени.
Развратът
притъпява чувствителността на човека. Впечатленията вече не се възприемат с
обичайната им яркост и интензивност, а житейските радости вече не доставят
същото удоволствие. Веселите настроения избледняват, а целият им мироглед
придобива мрачен и депресиращ тон. Пристъпите на униние, особено след падения при
млади хора, чиято съвест все още не е угаснала, понякога могат да бъдат толкова
тежки, че да доведат до самоубийство, както е описано в един от разказите на
Чехов.
Освен
това, целият идеал за живот е омаловажен. Мечти за всеобщо щастие, за
безкористна дейност в полза на другите, за подвизи на служене, за бъдеще на
човечеството, изпълнено с любов и радост – всички тези свещени мечти, които
вдъхновяват младото сърце, които го махат като пътеводна светлина и го
предпазват от вулгарността на живота, които са създали в живота всичко красиво
и възвишено – целият този идеализъм на младостта избледнява и умира. Вместо
това съзнанието все повече се изпълва с образи на похот, мръсни, парещи и
съблазнителни. Силата и отровните изпарения на тези образи, омайващи и срамни,
са такива, че изместват от душата всички възвишени мисли и желания, които
някога са я пленявали. Често се случва човек да не е способен да мисли за нищо
друго: той е напълно обсебен от демона на страстта. Той не може да гледа на
никоя жена като на нещо друго освен на жена. Мислите, едната по-мръсна от
другата, пълзят през замъгления му мозък, а в сърцето му има само едно желание:
да задоволи похотта си. Това вече е състояние на животно, или по-скоро, по-лошо
от животно, защото животните не достигат до покварата, до която достигат
хората.
В
това състояние човек е напълно неспособен да възприеме дъха на благодатта и
губи всякаква чувствителност към влиянието на Божия Дух. Той вече не откликва
на добротата, към която Господ го привлича чрез тайния зов на съвестта си: не
чува този вътрешен глас и моралната му тъпота се увеличава. Това е духовна
смърт – състояние, по-опасно от злобата, защото в злобата духовните сили не се
унищожават, а просто се насочват към злото.
Тук
обаче те не само отслабват, но могат да изчезнат напълно. Ето защо Господ
обикновено наказва такива хора, които вече не са способни да се преродят, с
гнева Си. „Духът Ми няма да пребъдва в тия човеци завинаги, защото са плът“ –
тази сурова присъда е произнесена над хората преди потопа, когато „синовете
Божии започнаха да влизат при дъщерите човешки и те им раждаха деца... и когато
Господ [Бог] видя, че нечестието на човека беше голямо на земята“ (Бит. 6:3–5).
След тази присъда последва ужасно наказание: големият потоп отми от лицето на
земята целия човешки род, който беше станал глупав в поквара. Същата тъжна
съдба по-късно сполетя градовете Содом и Гомор, също заради греховете им на
поквара: „И Господ изваля жупел и огън върху Содом и Гомор... и разори тези
градове и цялата равнина, и всичките жители на градовете, и всичко, което растеше
по земята“ (Битие 19:24–25 ).
Народите
на Ханаанската земя също са били безмилостно изтребвани по време на
завладяването ѝ от евреите.
Заради греховете
си на
блудство те
са били
отхвърлени от
Бога и
са загинали,
а земята им е била отнета и дадена на Израил. Говорейки на Моисей за мерзостите
на блудството, с които Ханаан беше осквернен, Господ изисква от Своя народ: „Не
се осквернявайте с никое от тези неща; защото с всички тези неща народите,
които Аз изгоних отпред вас, се оскверниха; и земята се оскверни; и Аз наказах
беззаконието ѝ, и земята
избълва онези,
които живеят
в нея.
Но пазете
Моите повеления
и Моите съдби и не вършете никоя от тези мерзости, нито местният жител, нито
чужденецът, който е пришълец между вас; защото всички тези мерзости извършиха
хората на земята, които бяха преди вас, и земята се оскверни; да не би земята
да избълва и вас, когато я оскверните, както избълва народите, които бяха преди
вас. Защото, който извърши някоя от тези мерзости, душите на онези, които ги
вършат, ще бъдат изтребени измежду народа им. Затова пазете Моите заповеди, за
да не следвате гнусните обичаи, които са били извършвани преди вас, и да не се
осквернявате чрез тях. Аз съм Господ, вашият Бог“ (Левит 18:24–30).
Загубата
на целомъдрие има изключително тежки последици за семейния живот и
взаимоотношенията на онези, които са прекарали дива, нечиста младост. Колко
вреда причинява така нареченият флирт - похотливото ухажване, често срещано
сред младите хора, цялата тази свободна интимност, екстравагантните, но
необвързващи целувки, флиртуващата игра на чувствата, понякога много опасна и
запалителна. Чистото злато на искрената любов се разменя за мръсните стотинки
на блудството и това е много тъжно.
Честната
любов, добрата любов на младите сърца – това е скъпоценен дар от Създателя,
даден на човека като голямо щастие и радост в живота, и с този дар трябва да се
отнасяме внимателно. И все пак хората често губят този дар поради небрежност
или лекомислие. Сърцето постепенно се втвърдява в нездравото вълнение на флирта
и вече не можеш да обичаш искрено, безкористно и чисто. Междувременно идва
момент, в който срещаш по пътя си добър човек, някой, за когото отдавна си
мечтал, някой, на когото би искал да дадеш цялото си сърце, човек, способен да
донесе щастие на целия ти живот, човек, който е напълно достоен за твоята
любов... и с ужас осъзнаваш, че вече не можеш да обичаш, че нямаш с какво да
обичаш: сърцето ти е изтощено, изтъркано, неспособно на дълбоко, трайно чувство.
И колко е болезнено, поглеждайки назад към миналото си, да видиш, че чистото,
светло, голямо щастие на любовта е заменено с мръсотията на съмнителните
удоволствия. И почти няма помощ за мъката.
Затова,
грижете се за сърцето си! Грижете се за младата любов! Тя е нежна като ароматно
венчелистче от лилия, което е толкова лесно да се смачка с груби ръце!
Децата
могат да страдат още повече от разпуснатата младост на родителите си. Физически
това се проявява в аномалии и различни заболявания, а психологически - в лоша
наследственост. Родителските пороци лесно се предават на децата им и често Бог
наказва родителите чрез децата им за нечистото им минало, което несъмнено е
престъпление срещу потомството им. Може да се каже без колебание, че най-важното
задължение на родителите към децата им е целомъдрието преди брака.
Как
да се борим срещу похотта и изкушенията, против седмата заповед? До голяма
степен тук ще трябва да повторим казаното по-рано за борбата с изкушенията като
цяло.
1.
Преди всичко, пазете се от изкушението. Грехът е заразен и човек не бива да се
излага на опасността от заразяване. Избягвайте разпуснати компании, където
можете да се увлечете от лош пример; не слушайте цинични шеги, с които
младежите толкова обичат да се хвалят; смело спирайте разказвача, призовавайки
го към благоприличие, или безцеремонно напускайте компанията, където се
разказват подобни неща, и най-хубавото е, не ходете там, където можете да ги
подслушате; никога не се впускайте в свободен разговор и не си позволявайте да
правите двусмислени намеци; бъдете стриктни в избора си на четиво: не четете
безразборно всичко, което ви попадне под ръка, и избягвайте не само безсрамно
порнографски разкази и новели, но и онези романи, които дразнят и разпалват въображението
с картини на нечиста страст; също така бъдете внимателни при избора на пиеси,
когато ходите на театър.
2.
Добре е да се води строг, въздържан живот: проста, умерена диета; нищо мазно,
пикантно или възбуждащо; чиста вода вместо вино, чай и кафе; груб лен, прости,
скромни дрехи; твърдо легло; умерен сън и ранно ставане; къпане или миене със
студена вода; редовни разходки на открито и физически труд – цялата тази
елементарна хигиена на живота помага в борбата със сексуалната възбуда и
значително смекчава нейната острота и сила.
3.
Винаги се опитвайте да занимавате ума си с нещо. „Безделният ум е ковачницата
на дявола“, гласи американската поговорка. Когато умът е безделен, мислите се
скитат неволно и е вероятно да се спрат на нещо лошо и изкушаващо. Най-добрият
начин да се борите с изкушението е чрез позитивни средства, предлагайки на ума
здравословната храна на пълноценно четиво, добри мисли и възвишени образи за
работа и упражнения.
4.
Никога не си играйте с изкушенията. Танци, игри с целувки, разходки в
обществени градини и по булевардите, особено срещи, флирт и кокетство - всичко
това е опасна игра. Лесно е да се подхлъзнеш и да паднеш! Младите хора, особено
младите момичета, понякога имат неспокоен порив да надникнат отвъд границата,
където се крие грехът. Любопитството и някакво тайно чувство ги привличат към
ръба на бездната. „Какво има!“, прошепва хитър глас. „Можеш да стигнеш до ръба
и да погледнеш! Още не е грях... Само не падни!“ Има нещо опияняващо в
съзнанието да се плъзгаш по ръба на бездна. Но никога не прави това. Можеш да
надцениш силите си. В един момент - главата ти се замая, ръбът на бездната се
разпада... И ето, че си в хватката на греха! Не се шегувай с огъня, особено в
барутен склад: може да има експлозия.
5.
В борбата не допускайте компромиси или отстъпки. Бъдете строги с желанията си и
безмилостни към себе си.
6.
Ако въпреки цялата предпазливост все пак се сблъскате с изкушение, започнете
борбата с мислите си, защото тук се появява семето на греха. „Който гледа жена
с пожелание, казва Господ, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Матей
5:28). Затова избягвайте дори мисълта за блудство. Бл. Августин, говорейки за
греха на блудството, очертава четири последователни етапа в развитието на
изкушението: първо поглед, след това образ или нечиста мисъл, след това пленяване,
което покорява волята, и накрая, падение. Най-лесно е да се спре изкушението в
първия етап, когато погледът към жена или нейният образ все още не се е съчетал
с похотлива мисъл. Когато човек не успее да прогони тази мисъл навреме и си
позволи да я таи във въображението си, тогава бързо достига до пленяване, след
което падението е почти неизбежно. Но дори и в последните етапи, без да изпада
в отчаяние, човек трябва да продължи борбата с напрежение на всичките си сили,
придържайки се към правилото – победи или умри.
7.
Ако чувствате, че силите ви изоставят и грехът е готов да победи, все още има
чудесно лекарство: молитвата.
Където
човешките сили отслабват, има надежда за Божията помощ. Господ е могъщ да спаси
дори на ръба на бездната. Особено в онези моменти, когато страстното вълнение
обзема и зли мисли се прокрадват в ума, е необходимо да се прибегне до молитва.
Най-полезната в такива случаи е кратката, но упорито повтаряна молитва:
„Господи, помилуй!“ Покойният старец отец Макарий от Свияжск съветва в такива
моменти да се ходи тихо с кратка Иисусова молитва на устни. Други отци
препоръчват студени измивания или лежане на студен, гол под, докато премине
избликът на страстта. Но във всеки случай искрената молитва, директното
обръщение към Бога и викът на разкаяно сърце, както винаги в борбата срещу
изкушението, са и тук най-надеждното средство за съпротива срещу греха, защото
понякога Бог ще се бори за вас.
„Амин, амин ви казвам, ... че без Мене не можете да сторите нищо “, казва Господ ( Йоан 13:21, 15:5 ).
Новосвщмчк
Василий (Преображенский). Из Беседа 10 върху Евангелието според Марк
