На утренята, след първата катизма - седални кръстни от Октоиха, според гласа.
Седален след втората катизма, глас 4, под. Скоро предвари:
Като се възвисяваме чрез поста над низките
страсти, нека превъзнесем и Господа, Който Се въздигна на Кръста и възвиси
света. Съзнателно да пием питието на умилението и да си представим ясно деня и
часа, в които ще застанем пред вечния Съдия.
Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен:
Когато Те видя въздиган на Кръста, Твоята безмъжна Майка, ридаейки и плачейки, говореше: „Какво е това ново и странно чудо, Сине Мой?
Как беззаконният народ приковава Те на Кръста, Животе на всички, Моя най‑сладка Светлина?“.
Седален след третата катизма, от преп. Теодор Студит, глас 5,
под. Сияет днесь:
Сияе, Господи, благодатта на Твоя Кръст,
озаряваща цялата вселена; тя унищожава силата на бесовете и сега пътя на поста
благоукрасява. Укрепи ни чрез нея и помилвай ни.
Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен,
под. Собезначальное
Слово:
Когато Майката, Която Те роди без родилни
болки, Те видя въздигнат на Дървото, ридаеше с плач и викаше: „Горко Ми, най‑сладък Сине, сега пронизва се душата
Ми, като Те гледам прикован на Кръста като злодей между двамата злодеи.“
Трипеснец от преп. Йосиф Песнописец, глас 4:
Песен 5
Ирмос: Нечестивите
няма да видят Твоята слава, Христе, но ние, които от рано Те възпяваме, ще Те съзерцаваме,
Човеколюбче, Единородно Сияние на Отеческото божество.
Доброволно,
Владико, въздигна Се на Кръста и победи врага; затова и мене, който доброволно
съм победен и хвърлен в бездните на страстните наслади, изправи ме чрез Твоето добросърдечие.
Просвети,
Иисусе, душата ми, помрачена от безумни страсти, Ти, Който, разпънат на Кръста,
помрачи слънцето и озари пълнотата на цялата вселена.
Сподоби ме
да преплавам спокойно морето на поста, о, Христе, укротявайки вълните на моя
ум, и ме доведи до пристанищата на Възкресението.
Богородичен: Да почетем
разумно с умове очистени Пречистата - Украшението на Йаков, и, украсявайки се с
боговдъхновени дела, благочестиво да Я възпеем като Майка на нашия Бог.
Друг трипеснец, от преп. Теодор Студит, глас 5:
Ирмос: Помилвай, Христе…
Разпъвайки Се, освобождаваш ме от тлението и, прободен, правиш ме безсмъртен.
Славя Твоето неизразимо милосърдие, защото Ти дойде, Христе, да ме спасиш.
Разпростирайки ръцете Си на Кръста, Ти уби невидимия Амалик, спасявайки Твоя
народ, Господи; затова възпяваме Твоята сила.
Слава, Троичен: Да възпеем Божеството в три Лица, едното всепревъзхождащо Начало:
безначалния Отец, Сина и Светия Дух.
И ныне, Богородичен: Ти зачена в утробата си и роди Този,
Когото небето не можеше да вмести. О, странно и неизказано чудо! Затова всички Те
възпяваме, Пречиста.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.
Ти, Който заради мене претърпя разпятие, пи оцет и каза: «Свърши се!», довърши
и моето поприще на поста, като ме удостоиш да видя Твоето Възкресение.
Ирмос: Помилвай, Христе, тези, които от ранни зори Ти се покланят, и им дарувай мир; защото Твоите
заповеди са светлина и станаха изцеление за Твоите раби, Човеколюбче.
Песен 8
Ирмос: Благочестивите отроци в
пещта бяха спасени от Отрока на Богородица; тогава в предобраз, а сега в
действителен вид Той събира цялата вселена да Ти пее: „Възпявайте Господа,
творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Приковавайки Се на Кръста заради
добросърдечието Си, Ти отвори на разбойника рая; а сега мен, ограбения от бесовската
жестокост и получил в душата си рана, която пронизва цялото ми същество, изцели
ме, като ми отвориш дверите на покаянието по Твоето човеколюбие.
Като очистим плътта чрез
поста, нека украсим и душата с добродетели; да нахраним бедните, за да
придобием неизчерпаемо богатство в небесата, и да възкликнем: възпявайте
Господа, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.
От Твоите страдания
разклати се творението, когато Те видя, Спасителю Преблагий, прикован на
Кръста; затова Те умолявам, разклащан непрестанно от нападенията на змията, утвърди
ума ми, Милостиви, върху непоклатимия камък на Твоята воля.
Богородичен: Двер Божия заключена, през Която
единствен премина Господ, насочи ме по Божиите пътеки и ми отвори вратите на
спасението, Богоблагодатна, защото към Теб прибягвам, Дево, едничка Защита на
човешкия род.
Друг трипеснец:
Ирмос: Твореца на творението…
Святото Дърво, на което Ти,
Христе мой, бе разпнат, възпявайки го, ще Те благославям във всички векове.
На Голгота беззаконниците Те
разпнаха и умъртвиха, о, Христе; но Ти живееш и ни спасяваш във всички векове.
Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.
Троичен: Непонятно Троицата се разделя
по Лица, но остава неразделна като
Бог, Когото превъзнасяме във всички векове.
И ныне, Богородичен: Сторú молитва, о, Пречиста, за тия, които Те възпяват, да
бъдат избавени от всякакви беди и изкушения.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.
Укрепи ме, Господи, със
силата на Твоя Кръст и ме удостой мъжествено да измина пътя на поста.
Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и
превъзнасяйки Го във всички векове.
Ирмос: Твореца на творението, пред
Когото треперят Ангелите, възпявайте, народи, и Го превъзнасяйте във всички
векове.
Песен 9
Ирмос: Крайъгълен камък Се отсече от Теб не с човешка ръка, Дево,
девствена Планино; Той бе Христос, Който събра разделените естества; затова с
радост, Богородице, Те величаем.
Пророкът Те прозря като
отсечен Камък от Планината - Девата, Спасителю, Който разби камъните чрез
Твоето разпятие; затова освободи и мен, поразения от камъка на безчувствието, като
Всемилостив.
Постú, душо моя, от злото,
наслаждавайки се на божествената любов; отвори вратата за всички добри помисли и
затвори входа на лукавството чрез въздържание и молитва.
Спаси ме, осъдения, Ти,
Който чрез Твоя Кръст осъди враждата, Владико и Спасителю мой, и не ме показвай
виновен за геената - мен, осквернения от страсти и помрачения от грехове.
Богородичен: Пощади ме, Христе, когато
дойдеш да съдиш света в слава; разпръсни мрака на моите злини по молитвите на
Тази, Която Те роди, и ме направи наследник на Твоето небесно Царство.
Друг трипеснец:
Ирмос: Исая, ликувай…
Отново рая Ти отваряш, веднъж разпънат на Дървото и като му ставам пак причастник се радвам на живота,
избавен от вечната смърт, родена от непослушанието. Затова, Човеколюбче, като
мой Бог Те величая.
Символът на проклятието се показа като печат на благословението - Твоят
животворящ Кръст, Господи; като Те виждаме на него, ние оживяваме, макар преди
да бяхме мъртви, и възпявайки, величаем Те като Владика.
Слава, Троичен: Възпявам Те, безначална Троице, единосъщна,
свята, живоначална и неразделяема Единице – нероден Отче, роден Слове и Сине, и
Свети Душе, спаси всички, които Те възпяват.
И ныне, Богородичен: Твоето раждане е свръх-разумно,
Богородице, защото зачеването в Тебе бе без мъж, и раждането - девствено; понеже
роденият е Бог, Когото величаем, а Тебе, Дево, облажаваме.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.
Всепочитан Кръсте, моя сила и прибежище, сега бъди ми просветление, което
чрез въздържанието да ме радва и очиства, и от изкушения да ме избавя, за да те
славя и да величая моя Владика Христа.
Ирмос: Исая, ликувай! Девата зачена в утробата и роди Син Емануил, Бог, но и
Човек, Изток е името Му; Него величаейки, Девата облажаваме.
Стиховна стихира, самогласна, глас 8:
Настъпилият пост - умъртвителят
на страстите, обещава изцеление за повредените от греха; нека да го почетем
като богодаруван помощник, като приемем чрез Моисей божествените скрижали и да
не предпочетем невъздържанието, което ги разби. Да не станем съобщници на ония,
чиито тела паднаха в пустинята. Да не помрачаваме лица като иудеите, а да се
развеселим по църковному; да не лицемерим като фарисеите, а по евангелски да се
разхубавим, като се хвалим с Кръста на Христа, Изкупителя на нашите души.
Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се
зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост
заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини.
И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!
Повтаря се: Да посрещнем с радост…
Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата
на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.
Как да ви наречем, светии?
Херувими ли, защото върху вас седи Христос? Серафими ли, защото непрестанно Го
прославяхте? Ангели ли, защото телесното презряхте? Или сили, защото действате
чрез чудеса? Много са вашите имена и още повече са вашите дарове; молете се за спасението на нашите души.
Слава, и ныне, Кръсто-богородичен: Какво е това чудно и
преславно нещо? - така Девата майчински говореше. - Родилни болки не познах,
когато Те родих, но сега те остро сърцето ми пронизват, Сине. Не мога да Те гледам,
о, Светлина на Моите очи, прикован на Кръста. Прочее побързай, възкресни, за да
прославя заедно със света страшното Твое домостроителство.
В петък на шестия час
Тропар на пророчеството, глас 1:
Денем и нощем падаме пред
Теб, Господи, молейки Те да дариш прошка на греховете на нашите души, за да Те
почитаме и славословим в мир, Човеколюбче. Слава, и ныне: същият.
Прокимен, глас 4: Господи, в яростта Си не ме
изобличавай и с гнева Си недей ме наказва. Стих: Защото стрелите Ти се
забиха в мене.
Из пророчеството на Исая чтение:
В дните на Ахаза - син на
Иоатама, син Озиев, цар иудейски - Рецин, цар сирийски, и Факей, син Ремалиев,
цар израилски, отидоха против Йерусалим да го завладеят, но не можаха да го
завладеят. И биде известено на дома Давидов и казано: сирийци се разположили в
земята Ефремова. И разтрепери се сърцето на Ахаза и сърцето на народа му, както
се от вятър люлеят дървета в гора. И каза Господ на Исаия: излез ти и син ти
Шеарясув да посрещнеш Ахаза накрай водопровода на горния водоем, по пътя към
нивата на тепавичаря, и му кажи: внимавай и бъди спокоен; не бой се, и да не
отпада сърцето ти пред двата края на тия димящи главни, от разпаления гняв на
Рецина, на сирийци и на сина Ремалиев, Сирия, Ефрем и синът Ремалиев кроят
против себе си зло, думайки: да идем против Иудея и да я размирим, да я
завладеем и да й поставим за цар Тавеиловия син. Но Господ Бог тъй казва: това
няма да стане и не ще се сбъдне; защото глава на Сирия е Дамаск, и глава на
Дамаск - Рецин; а подир шейсет и пет години Ефрем ще престане да бъде народ; и
глава на Ефрема е Самария, и глава на Самария - синът Ремалиев. Ако не вярвате,
то е, защото не сте удостоверени. И продължаваше Господ да говори на Ахаза и
рече: искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или
във висинето. И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа. Тогава
Исая рече: слушайте, прочее, доме Давидов! нима ви е малко, дето дотягате на
людете, та искате да дотягате и на моя Бог? Затова Сам Господ ще ви даде личба.
Прокимен, глас 6: Чуй молитвата ми, Господи,
приеми молението ми. Стих: Казах: „Ще пазя пътищата си, та да не съгрешавам с езика си“.
В петък на вечернята
На Господи воззвах, 10 стихири. Самогласна стихира,
глас 4:
Сега е
благоприятно време, сега е ден на спасение; поради множеството Твои милости посети
душата ми и облекчи товара на моите беззакония, единствен Човеколюбче. (2)
4 мъченични стихири от Октоиха на текущия глас и 4 от Минея.
Слава: заупокойна стихира от преп. Йоан Дамаскин от Октоиха.
И
ныне, Богородичен догматик на гласа.
Свете тихий…
Прокимен, глас 4: Твоята милост и Твоята истина
винаги да ме закрилят. Стих: Търпеливо
се надявах на Господа и Той ме чу.
Из книга Битие чтение:
Ной беше на петстотин години; и роди Ной трима синове: Сим, Хам и Иафет. Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си
от тях за жени, кой каквато си избереше. И рече Господ (Бог); няма Моят Дух да бъде вечно занемаряван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години. В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха
да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от
старо време славни човеци. И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли
бяха зло във всяко време; и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си. И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот. гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох. А Ной намери благодат пред очите на Господа Бога.
Прокимен, глас 6: Аз казах: „Господи, помилуй
ме, изцели душата ми. Стих: Блажен
е, който се грижи за бедни и сиромаси - в злочест ден Господ ще го избави.
Из книга Притчи чтение:
Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката
на майка си; вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си. Тръгнеш
ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли ще приказват
с тебе: защото заповедта е светило, и поуката светлина, и назидателните поуки -
път към живота, за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда. Не
пожелавай хубостта й в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не
те увлече с клепките си, защото поради блудница жена човек изпада до корица
хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа. Може ли някой да си тури огън
в пазуха, без да изгорят дрехите му? Може ли някой да ходи по живи въглени, без
да опари нозете си? Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на
ближния си: който допре до нея, няма да остане без вина. Не прощават на
крадеца, ако краде Да насити душата си, кога е гладен; хванат ли го, той
заплаща седморно, дава всичкия къщен имот. Който пък прелюбодейства с жена, той
ум няма; погубва душата си оня, който върши това: бой и срам ще намери той, и
безчестието му няма да се изглади, защото ревността е ярост на мъжа, и в деня
на отмъщението той няма да щади, няма да приеме никакъв откуп и няма да се
задоволи, колкото и да умножаваш даровете. Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. Синко, почитай Господа, - и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.
И нататък по реда на Преждеосвещената
Литургия.
Ако поради някаква причина не се отслужва такава, на Господи воззвах се поставят 6 стихири – 3 мъченични
от Октоиха и 3 стихири от Минея.
Слава, и ныне, Богородичен от Минея.
След прокимените и паримиите, на стиховните, самогласната стихира от
Триода, глас 4 (два пъти) и мъченичен от Октоиха.
Слава, и ныне, Богородичен от Октоиха.
