В апостолските времена… и мъжете бяха мъже, и жените – жени, а днес всичко е наопаки: жените са усвоили нравите на блудниците, а мъжете по нищо не са по-добри от необуздани коне. Нима не сте чували, че мъже и жени пребивавали заедно в горницата, и такова събрание било достойно за небесата? И съвсем справедливо, защото и жените по онова време водели живот благочестив и подвижнически, а мъжете пазели чистота и целомъдрие.
Чуйте какво казва жената, която търгувала с багреница: „Ако сте признали, че съм вярна на Господа, влезте в дома ми и живейте [при мен]“ (Деян. 16:15). Чуйте за жените, които, ръководени от мъжки помисли, навсякъде ходели с апостолите: за Прискила, Персида и за други, от които днешните жени са толкова далеч, колкото мъжете са далеч от онези мъже.
Тогава жените, макар и да обикаляли чужди страни, не си навличали лоша слава; а днес дори онези, които се възпитават във вътрешните покои, едва избягват подобно подозрение. И това произлиза от прекомерните украшения и изнежеността. За онези жени било дело разпространяването на проповедта, а днешните жени се грижат да изглеждат благопристойни, красиви и приятни на вид. Ето тяхната слава, ето тяхното спасение! А за някакви възвишени и важни дела те и насън не помислят.
Коя жена е положила старание да направи мъжа си по-добър? Кой мъж се е погрижил за поправянето на жена си? Няма нито един. Напротив, жената има само една грижа – за златните украшения, облеклото и другите накити, а също и за умножаването на имуществото; а мъжът, освен за тези неща, е зает и с много други грижи, и всички те са житейски.
Кой, възнамерявайки да встъпи в брак, се е постарал да узнае характера и поведението на девицата? Никой. Напротив, всеки веднага разпитва за парите, за имота, за това колко и какви домашни вещи има – съвсем така, сякаш иска да купи нещо или да сключи някакъв обикновен търговски договор. Затова и брака наричат с това име. Чувал съм мнозина да казват: „Еди кой си сключи договор с еди коя си“, тоест, ожени се. Така се подиграват с Божиите дарове: женят се и се омъжват, сякаш продават и купуват нещо. А писмените брачни договори се сключват с много по-голяма предпазливост, отколкото договорите за покупко-продажба.
Погледнете как древните встъпвали в брак и им подражавайте. Как са встъпвали? Те търсели у невестата добро поведение и нрави, както и душевно съвършенство; затова нямали нужда от писмени договори, от осигуряване чрез хартия и мастило. Вместо всичко това им били достатъчни душевните качества на невестата.
И тъй, умолявам и вас да търсите не пари и богатство, а добро поведение и кротост. Търси девица, която се бои от Бога и е благоразумна, и това ще бъде за теб по-добро от безбройни съкровища. Ако търсиш онова, което е угодно на Бога, ще получиш и това; но ако, оставяйки първото, се втурнеш след последното, няма да получиш и него.
Но, ще кажеш ти, еди-кой си забогатя чрез жена си. Не те ли е срам да привеждаш такива примери? Чувал съм от мнозина следните думи: „По-добре бих предпочел да търпя крайна бедност, отколкото да получа богатство от жена си“. И наистина, какво може да бъде по-неприятно от такова богатство? Какво може да бъде по-тежко от такова изобилие? Какво е по-позорно от това да станеш по този начин известен и да дадеш повод на всички да говорят за теб: „Тоя забогатя от жена си“?
Не говоря вече за домашните неприятности, които неизбежно трябва да произлязат от това; не говоря за надменността на жената, за раболепието на мъжа, за караниците, за укорите от страна на слугите, когато те ще казват: „Просяк, дрипльо, низък и от низко потекло; с какво дойде? Нима всичко не принадлежи на господарката?“ Но ти не се безпокоиш, че така говорят за теб – защото вече не си свободен. Онези, които са свикнали да ядат чужд хляб, чуват за себе си още по-лоши отзиви и не се наскърбяват; също и тези – и дори вменяват подобен позор в своя похвала. И когато ние им говорим това, те отговарят: „Само да е приятно и сладко, пък макар и да умра“.
О, дяволе! Какви поговорки е въвел той в света – те са способни напълно да покварят живота на такива хора! Разгледай самите тези пагубни, дяволски думи, с каква погибел са изпълнени. Защото те не казват нищо друго, освен следното: „Не мисли за честност, за справедливост; отхвърли всичко това, търси само едно – удоволствието; каквото и да ти струва, добивай го; дори всички, които срещаш, да плюят върху теб, дори да хвърлят кал в лицето ти, дори да те гонят като куче – търпи всичко“. Ако свинете и нечистите кучета можеха да говорят, биха ли казали нещо по-лошо от това? Разбира се, че и те не биха казали онова, което дяволът внушава на хората да говорят, сякаш са обезумели.
Сега разбрахте безсмислието на тези думи. Затова ви умолявам да се отдалечавате от такива поговорки и да избирате от Писанията изречения, противоположни на тях. Кои са тези изречения? „Не ходи – казано е – след похотите си и се въздържай от желанията си“ (Сир. 19:30). А относно блудницата има също противоположно изречение в Притчите: „[Не се вслушвай в ласкателната жена], защото мед капят устните на чужда жена и речта ѝ е по-мека от елей; но последствията от нея са горчиви като пелин, остри като меч двуостър“ (Притч. 5:3–4).
На тези изречения нека обръщаме внимание, а не на онези. Именно от онези изречения се раждат низки помисли, свойствени на роби; от тях хората се превръщат в неразумни животни, защото навсякъде търсят само удоволствието, следвайки онази поговорка, която и без нашите думи, сама по себе си, заслужава присмех.
След смъртта каква печалба ще ти остане от наслажденията? И тъй, престанете да се подлагате на присмех и да разпалвате неугасимия огън на геената, и като измием гнойта от очите си, макар и късно, нека погледнем както подобава към бъдещето, за да прекараме и настоящия живот благопристойно, във всяка чистота и благочестие, и да се удостоим с бъдещите блага по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, Комуто е славата во веки веков. Амин.
