Нещо не е наред в момента. Усещаме го… Не само политически, не само културно – нещо по-дълбоко от това. В света в момента се натрупва духовно напрежение, което повечето хора не могат да назоват. Усещаме го в начина, по който истината е осмивана; в начина, по който доброто се нарича зло, а злото – добро; в начина, по който душата се чувства изтощена, дори когато животът е удобен.
Не си го въобразяваме.
Църквата има име за това, което усещаме. Св. апостол Павел пише до солуняните:
„Тайната на беззаконието вече действа.“ Той е написал това преди две хиляди
години – не като предсказание за някакво далечно бъдеще, а като предупреждение
за нещо, което вече е било в процес по неговото време. Св. Кирил Йерусалимски,
пише през IV век: „Предавай нататък белезите на Антихриста. Не ги пази само за
себе си.“ Тези мъже не са писали, за да ни уплашат. Те са писали, за да ни
подготвят.
Има пет неща, които
Православната църква учи за Антихриста и за които почти никой не говори в
масмедиите, в повечето християнско съдържание онлайн и, честно казано, дори в
повечето църкви. И нито едно от тях не е само за бъдещето. Всяко от тях е за
това, което се случва в нас и в света около нас сега.
Повечето хора
мислят, че Антихристът е една-единствена личност в края на времената – злодей,
чудовище, което веднага ще разпознаеш, когато се появи. Тази представа те прави
пасивен. Кара те да чакаш. А докато чакаш, св. апостол Йоан ясно казва в
първото си послание: „Чеда, последно време е; и както сте чули, че идва антихрист,
така и сега са се появили много антихристи.“ Мнозина вече са налице. Вече
действат. Това не е проблем на бъдещето. Това е нашата настояща реалност.
Думата „антихрист“
на гръцки означава нещо повече от „противник на Христос“. Тя означава и „онзи,
който идва на мястото на Христос“ – заместител, фалшификат. Не някой, който
изглежда очевидно зъл, а някой, който изглежда почти правилен. Отците са
единодушни по този въпрос. Св. Йоан Дамаскин пише, че Антихристът ще се яви
като човек, ще дойде в плът, ще извършва знамения и чудеса и ще измами онези,
които не са обикнали истината.
Голямата измама не е
тъмнината, представяща се като тъмнина. Тя е тъмнината, представяща се като
светлина. И тук трябва да се замислим за момент. Защото духът на Антихриста не
идва при нас с рога. Той идва с решения. С удобство. С езика на мира,
единството и прогреса.
Св. Кирил
Йерусалимски описва последния Антихрист като човек, който първоначално ще
изглежда кротък, любящ и прощаващ; ще говори срещу несправедливостта и ще
изглежда като защитник на истината. Отначало ще бъде учен, умерен и разумен.
Чрез лъжливи знамения и чудеса ще заблуди юдеи и християни.
Това е методът. Не
първо терор, а първо съблазън. А ето и първата истина, която Църквата учи и
която променя всичко: Антихристът не е преди всичко политическа фигура. Той е
духовно състояние. Протойерей Борис Молчанов в своето изследване за
отстъплението от вярата и Антихриста отбелязва, че злото в православното
богословие не е независима сила. То е отхвърляне на Бога от същество, надарено
със свободна воля.
Когато говорим за
Антихриста, имаме предвид крайното и окончателно проявление на душа, култура
или цивилизация, която е избрала себе си вместо Бога. Затова духът на
Антихриста може да действа дори в човек, който никога не е чел Откровението. Свт.
Теофан Затворник разбира това много ясно. Той пише, че робът, който си
въобразява, че е свободен, е двойно поробен. Това е голямата измама на нашето
време. Казват ти, че свободата означава да нямаш господар, заповеди или дадена
от Бога природа, която трябва да приемеш. Казват ти, че „аз-ът“ е върховен владетел;
че желанието е идентичност; че който решиш да бъдеш, това си всъщност. Това не
е освобождение. Това е най-дълбокото робство. И това е духовната почва, в която
расте духът на Антихриста.
Втората истина е следната: духът на Антихриста действа
особено чрез страстта на гордостта. Това не е случайно. Отците от
Добротолюбието, особено св. Максим Изповедник, проследяват корена на всяка
духовна катастрофа до един момент: душата се отвръща от Бога и се обръща към
самата себе си като към център на всичко. Пророк Исаия описва първоначалното
падение на Луцифер именно с тези думи: „Ще възляза на небето, ще възвиша
престола си над Божиите звезди... ще бъда подобен на Всевишния.“
Това е химнът на духа на Антихриста. Не: „Ще служа.“ Не: „Ще
обичам.“ А: „Ще бъда като Бог по свои собствени условия.“ И този дух може да се
види навсякъде днес. Не само у очевидните злодеи. Вижда се в начина, по който
съвременният свят е превърнал самопоклонението в добродетел. Вижда се в начина,
по който всяка граница, поставена пред човешкото желание, се обявява за
потисничество. Вижда се в начина, по който човек решава, че сам е богът на своя
живот, на своя смисъл и на своята истина.
Отците наричат това страстта на себелюбието (φιλαυτία,
филавтия) и казват, че тя е майка на всички останали страсти. Когато филавтията
пусне корен в душата, тази душа по малък, но реален начин става антихристова.
Тук въпросът става много практичен, защото никой не е
застрахован от това. Нито ти, нито аз. Духът на Антихриста не действа само в
правителства, движения и масови събития. Той действа в малките ежедневни
движения на сърцето. Всеки път, когато търсиш да бъдеш забелязан, вместо
истински да се даряваш. Всеки път, когато поставяш своето удобство над нуждата
на ближния. Всеки път, когато изкривяваш истината, за да защитиш своя образ. И
всеки път, когато отказваш да се покаеш, защото покаянието означава да
признаеш, че си сгрешил. Това е „тайната на беззаконието“, която вече действа. В
теб. В мен. Във всички нас, които все още не сме напълно преобразени от Бога.
Третата истина е, че Антихристът ще бъде човек – реална
историческа личност. Отците са категорични по този въпрос. Св. Йоан Дамаскин
пише, че той ще бъде човек, а не демон, приел човешки образ. Ще се роди, ще
живее, ще израсне в неизвестност и след това ще се появи публично. Светите отци
на Православната църква, включително св. Иполит Римски, посочват няколко
постоянни характеристики. Той ще се появи в условията на световна криза. Ще
предложи решения, които ще изглеждат чудотворни. И ще подражава външно на Христа
във всичко, като същевременно ще бъде Негова пълна противоположност във всичко
духовно. Отците го наричат имитатор на Христа.
Помисли какво означава това. Този подражател не идва с явен
знак на злото. Той идва със същите думи: мир, единство, грижа за бедните, човешко
достойнство. Ще изглежда привлекателен. Ще извършва знамения, които ще
изглеждат чудотворни, защото ще разполага едновременно с технологични средства
и с демонична сила. Св. Кирил Йерусалимски пише, че ще изпълва небето със
знамения след знамения. Ще говори така, че целият свят да се удивлява. И
причината повечето хора да го последват няма да бъде, че е очевидно зъл. Причината
ще бъде, че никога не са се научили да различават истинската икона от нейния
фалшификат.
Тук православното учение за νοῦς (нус – ум, дух) става
особено важно. Нусът е способността за духовно възприятие. Отците го наричат
„окото на душата“. Когато нусът е чист – очистен чрез молитва, пост, покаяние и
тайнствения живот на Църквата – той може да различава Божията светлина от
нейната умела имитация. Душа, която
действително е вкусила благодатта, не може да бъде измамена за дълго. Не защото
е по-умна, а защото знае какво е Бог. Фалшификатът няма същия вкус.
Четвъртата истина е, че царуването на Антихриста ще бъде
кратко. Отците, опирайки се на пророк Даниил и на Откровението на св. Йоан
Богослов, определят периода на върховната власт на Антихриста приблизително на
три години и половина. Св. Йоан Дамаскин пише, че през този последен период
Антихристът ще упражнява върховна власт над света и ще предизвика
безпрецедентно гонение. Той ще бъде жесток, убийствен, безмилостен и коварен,
особено към истинските християни. И въпреки това Бог ще съкрати тези дни заради
избраните.
Това има значение и сега, защото означава, че краят на
историята за Антихриста не е победата на Антихриста. Краят е завръщането на
Христа. Откровението го описва недвусмислено - знамението на Кръста ще се яви
на небето. Христос ще дойде в слава и всяка човешка цивилизация, изградена
върху антихристовия принцип, ще бъде погълната от Божия съд. Отците казват, че
земята и делата върху нея ще бъдат очистени чрез огън. За душата, която
принадлежи на Бога, това не е ужас. За нея Второто пришествие не е катастрофа. То
е идването на Онзи, Когото е очаквала през целия си живот.
Петата истина – и най-важната от всички – е следната: Църквата
не дава това учение, за да те уплаши. Тя го дава, за да те направи свободен. Св.
Кирил Йерусалимски пише през IV век: „Бъди предупреден, приятелю. Дадох ти
белезите на Антихриста. Не ги пази само в паметта си. Предай ги нататък. Научи
децата си. Научи кръщелниците си.“
Това знание не е предназначено да поражда тревога. То е
предназначено да поражда трезвение и бдителност. Именно онази νῆψις (непсис) –
вътрешна духовна трезвост – която Добротолюбието поставя в центъра на
православния живот. Защото това, което Църквата всъщност казва, е следното: ти
живееш в свят, който още сега създава условия за Антихриста - култът към собственото
„аз“, изтласкването на Бога от обществения живот, нормализирането на всяка
страст, подмяната на истината с личен разказ, нарастващата враждебност към
името Христово. Ти се намираш сред всичко това всеки ден. Но Църквата не казва:
„Паникьосвайте се.“ Тя казва: „Бъдете трезвени.“ „Бъдете будни.“ „Непрестанно
се молете.“ Пазете своя нус. Научете се да различавате истинската светлина от
нейния фалшификат.
Св. Силуан Атонски пише, че душата, която обича Бога, не се
страхува, защото съвършената любов пропъжда страха. Мъжът или жената, които
действително са предали сърцето си на Христос, не живеят в паника за края на
света. Те живеят всеки ден в Божието присъствие. Те се каят, служат на ближните
си, пазят Божиите заповеди. Пристъпват към Светата Евхаристия. Това не е
бягство от действителността. Това е единствената истинска съпротива срещу духа
на Антихриста, защото той иска твоето поклонение. А душата, която вече отдава
поклонението си на Бога, няма какво повече да му даде.
Днес светът ти предлага хиляди заместители на Бога: удобство,
обществено положение, идеологическа принадлежност, чувството, че си „от
правилната страна на историята“, убеждението, че личната ти автентичност е
най-висшата ценност. Всеки от тези заместители е малко антихристово движение в
душата. Всеки от тях е гордост, облечена в съвременни дрехи. И всеки от тях
може да бъде изцелен. Това е православното благовестие - не само че Антихристът
ще дойде, а че Христос вече е дошъл. Вече е победил източника на всяка
антихристова сила и предлага тази победа на всяка душа, която желае да я
приеме.
Църковните отци – от св. Йоан Богослов до свт. Теофан
Затворник – повтарят една и съща истина по различни начини: отговорът на духа
на Антихриста не е информацията. Той е преобразяването. Той е действителната
смърт на стария човек – на онзи човек, който иска сам да бъде свой бог. И
действителното възкресение в нов живот в Христа. Това е смисълът на обòжението
(θέωσις). Не теория, не духовно настроение, а реално участие в Божия живот,
както казва св. апостол Петър. Чрез него страстите, които правят човека уязвим
за всяка измама, постепенно и истински се изцеляват.
Може би първоначално си се интересувал просто от темата за
Антихриста. Може би си усещал нещо в света, което не си могъл да назовеш. Може
би си християнин от години и си искал да навлезеш по-дълбоко в тази тема. Но
сега имаш нещо, което преди не си имал. Имаш православната рамка за разбиране. Антихристът
не е само бъдеща личност, той е дух, който вече действа. Коренът му е
гордостта. Той действа чрез културата, която поставя човека на мястото на Бога.
А защитата срещу него не е натрупването на знания. Тя е реален и действен живот
в Църквата.
