Посен Триод. В сряда на третата седмица от Великия пост

На утренята, след първата катизма - кръстни седални от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, от преп. Йосиф Песнописец, глас 3, под. Красоте девства:

Въздигнат на Кръста, Владико, Ти угаси чрез Дървото пламъка на престъплението и умъртви врага, като Сам доброволно смърт прие. Затова Те моля: умъртви желанията на моят плът и оживи окаяното мое сърце чрез поста, убиеца на страстите, и очисти ме от всяка нечистота, като Добросърдечен.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен: Позорна смърт доброволно претърпя чрез разпятието, Щедри, а Тази, Която Те роди, като Те гледаше, Христе, страдаше и в сърдечно терзание, майчински ридаеше. По нейните молитви умножи към нас милосърдието на Твоята милост и спаси света, вземайки неговия грях.

Седален след третата катизма, глас 2, под. Воскрес от гроба:

Като преминаваме през светлата трапеза на поста, викаме: запази всички нас в мир, Господи, избавяйки ни от всяко коварство на врага, и ни удостой, Преблаги, с любов да целунем Твоя честен Кръст, чрез който даряваш милост на цялата вселена, единствен Многомилостиви.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен, на същия глас, под. Милосердия:

Девата, Твоята Майка, Христе, като Те видя прострян мъртъв на Дървото, горко плачейки възкликваше: какво е това страшно тайнство? Ти, Който на всички даряваш вечен живот, как доброволно умираш на Кръста с позорна смърт?

Трипеснец от преп. Йосиф Песнописец, глас 3

Песен 3

Ирмос: Господи, твърда опора на онези, които възлагат упованието си в Тебе, утвърди Църквата, която придоби със скъпоценната Си кръв.

Съ-разпъвайки се с Разпъналия Се заради нас, нека умъртвим всички плътски членове в пост, молитви и моления.

Господи, Който изкорени тръните на греха чрез Твоя Кръст, изтръгни и подобните на тръни помисли на моя ум.

Като въоръжим мислите си с пост, побеждаваме чуждите бесовски войнства, ограждайки се със силата на Кръста.

Богородичен: Словото, Което Се въплъти от Теб, Пречиста, поправи падението на праотците заради милосърдието на Своите щедрости.

Друг трипеснец, от преп. Теодор Студит, глас 2:

Ирмос: Утвърди ни в Тебе, Господи...

Твоят животворящ Кръст, Господи, печат е за моето спасение; защото чрез него упражнявам себе си срещу противника и Теб възпявам като Бог Всесилен.

Кръстното дърво принесе на света плод на вечно съществуващо оживление; като вкусваме от него, о, Христе, избавяме се от смъртта.

Слава, Троичен: Прославям трите Лица на едната божествена Природа: Отца, Сина и Духа - едната божествена Сила, защото царува единоначално като Бог.

И ныне, Богородичен: Твоето раждане, Пречиста, бе дивно и страшно, защото Бог, Който безначално Се ражда от Отца, в последните времена от Тебе Се роди без мъж и стана Човек.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Възсиявайки за света, благодатта на Кръста предхожда Твоите божествени страдания, Всещедри, и призовава всички нас; удостой ни да му се поклоним с вяра.

Ирмос: Утвърди ни в Тебе, Господи, Който чрез дървото на Кръста умъртви греха, и насади Твоя страх в сърцата на нас, които Те възпяваме.

Песен 8

Ирмос: Юношите, хвърлени в непоносим огън заради своето благочестие, останаха невредими от пламъците и пееха божествената песен: „Благославяйте, всички дела Господни, Господа и Го превъзнасяйте во веки!”.

Светодавче, Който чрез Кръста победи началствата и тъмните власти, когато дойдеш с власт да съдиш целия свят, не разкривай, Слове, моите тайни, за да възпявам Твоето велико добросърдечие.

Бидейки Съдията, Който ще съди всички, Ти застана пред съдилището, дълготърпеливи Правосъдни Боже, осъждайки враждата чрез Твоя Кръст. Затова избавú от вечното осъждане тия, които със страх Те призовават и превъзнасят Твоето човеколюбие.

Укрепени от поста като с огън, младежите някога наистина угасиха високия пламък с божествена роса. И ние, постейки, да угасим пещта на всички страсти, та пламъка геенски да избегнем.

Богородичен: От Теб, Отроковице непознала брак, Божията Премъдрост храм за Себе Си създаде и чрез неизказано снизхождане Се въплъти; защото Ти единствена от всички родове си нетленна и избрана Обител на нетленното Слово.

Друг трипеснец:

Ирмос: Възпявайте Този, Който някога…

Ти, Който носиш всичко със словото Си, заради мен всичко претърпя: удари, оплювания и разпятие, Христе; възпявам величието на Твоето човеколюбие във всички векове.

Заколваш Се, Христе, като Агнец, прободен в ребрата, за да спасиш от мрежите на дявола мене, заблудената овца, и да ме причислиш във вечността към Твоята добра ограда.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Троичен: Едно Божество, Троице, неразделна по Естество, но разделна по Лица вечносъществуваща Сила - Отче, Сине и Свети Душе, Теб възпяваме във всички векове.

И ныне, Богородичен: Чиста Богородителко, небесна Двер, спасителна Врата, приеми молитвата на всички християни, които Те облажават във всички векове.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

С Твоя Кръст, Христе, хвалят се свещениците, монасите се укрепяват и се просвещава всеки верен; удостой ме да го видя, да му се поклоня и да Те възпявам во веки.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Възпявайте Този, Който някога на Синайската планина в чудото с къпината даде на Мойсей предобраза на Девата, благославяйте Го и Го превъзнасяйте във всички векове.

Песен 9

Ирмос: В сянката и буквата на Закона ние виждаме образ, верни: всяко същество от мъжки пол, което отваря майчина утроба е посветено Богу; затова първородното Слово, Сина на безначалния Отец, първороден и на непозналата мъж Майка, ние величаем.

Моисей въздигна змия върху дървото, предизобразявайки Теб, Иисусе, Който доброволно на Кръста Се въздигна и изгони отровната злоба на лукавия, привличайки към Себе Си човеците, Човеколюбче.

С огъня на Твоя страх ме очисти, възпламенявайки в душата ми Твоята божествена любов, и ме огради с Твоя Кръст, защото древният прелъстител помрачава със сладострастия помислите ми, Христе.

Да се въздържаме, о, братя, от скверни помисли и зли дела; сърцата да очистим, да се устремим към божествените добродетели и да се отклоним от стремленията на яростната злоба, за да видим светлоносната велика Пасха.

Богородичен: От Тебе, Дево, Богатият по естество пожела да се облече в нашата нищета и видим за нас стана Невидимият, възпяван от горните сили, обновявайки падналия образ със Своята благост.

Друг трипеснец:

Ирмос: На Синайската планина…

Четирите посоки на света прегърна, разпростирайки ръце на Кръста, Сине Божи, чрез който намерихме входа към Отца, затова всички Тебе величаем.

Беззаконниците Те увенчаха с тръни, биха Те и Те разпнаха, Христе, и разтърси се цялата вселена, а ние, спасените, Тебе величаем.

Слава, Троичен: Трисветлото и свято Божество, Което всичко винаги държи и съхранява,  Отца, Сина и Животворящия Дух, с непрестанни песни величаем.

И ныне, Богородичен: Светлия Облак на Духа, от Който възсия за нас непристъпната светлина Христос, великото Слънце на правдата – Тебе, Богородице, с песни величаем.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Ти си наша светлина, свято съчетание, победоносна сила, Кръсте Христов; ослади ни въздържанието и удостой ни да се поклоним на тебе.

Ирмос: Мислената и одушевена Стълба, върху Която Се утвърди нашият Бог и чрез Която намерихме възхождане към небесата – Тебе, Богородице, с песни величаем.

Стиховна стихира, самогласна, глас 2:

Бидейки почетен със синовството на благия Отец, неразумният аз не го разбрах, но лиших се от славата и зле пропилях богатството на благодатта. Лишен от божествената храна, станах ласкател на скверния гражданин, който ме изпрати в неговото душепагубно село и живеейки блудно, ядях заедно със скотовете и служейки на страстите, не се насищах. Но обръщайки се, викам към добросърдечния и милостив Отец: съгреших пред небето и пред Тебе, помилвай ме.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Бидейки почетен със синовството…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.

Мъченичен: Множествата на Твоите светии Те молят, Христе: помилвай ни, като Човеколюбец.

Слава, и ныне, Кръсто-богородичен, под. Егда от Древа:

Ти, Пречиста, много болки претърпя при разпятието на Твоя Син и Бог; и плачейки въздишаше и жално викаше: горко Ми, пресладко Чедо! Как търпиш неправедно страдание, желаейки да избавиш земнородните, произлезли от Адам? Затова, Всесвета Дево, Тебе молим с вяра: умилостиви Го към нас.

В сряда на шестия час

Тропар на пророчеството, глас 8:

Нямаме в себе си дела достойни, Господи; но Ти Си милостив, Човеколюбче; не презирай делата на Твоите ръце, Безгрешни. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 4: Принеси на Бога жертва от възхвала и въздай на Всевишния молитвите си. Стих: Бог на боговете Господ проговори и призова земята от изток-слънце до запад.

Из пророчеството на Исая чтение:

Тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на планина Сион и в Йерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски и пустославието на високо дигнатите му очи. Той казва: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин, и ръката ми ограби богатството на народите като гнезда; и както вземат оставените в тях яйца, тъй заграбих аз цялата земя, и никой с крило не шавна, ни уста отвори, нито писна. Големее ли се брадвата пред оногова, който с нея сече? Гордее ли се трионът пред оногова, който го движи? Като че тояга въстава против оногова, който я дига! Като че пръчка се вдига против оногова, който не е дърво! Затова Господ, Господ Саваот, ще прати немощ на неговите здравеняци и между първенците му ще разпали пламък, като пламък от огън. Светлината на Израиля ще бъде огън, и неговият Светия - пламък, който ще изгори и пояде тръните му и бодилите му в един ден; и ще изтреби славната му гора и градината му, от душа до плът, и той ще бъде като немощен, който умира. И останалите дървета от гората му ще бъдат толкова малобройни, че едно дете ще може да им направи опис. И ето, в него ден Израилевият остатък и спасилите се от дома на Иакова не ще се вече осланят на оногова, който ги порази, но чистосърдечно ще възложат упование на Господа, Светия Израилев.

Прокимен, глас 6: Помилвай ме, Боже, по великата Си милост и по многото си щедрости очисти моето беззаконие. Стих: Сърце чисто създай в мене, Боже, и дух прав обнови вътре в мен.

В сряда на вечернята

На Господи воззвах, 10 стихири – 6 от Триода, самогласна стихира, глас 4:

Блудно разпилях бащиното си богатство, опустях и се заселих в страната на лукавите граждани, уподобих се на неразумните безсловесни животни и оголях от всяка божествена благодат. Затова, обръщайки се, викам към Тебе, добросърдечния и щедър Отец: съгреших, приеми ме каещия се, Боже, и ме помилвай. (2)

Мъченичен: Живи жертви, словесни всесъжения, мъченици Господни, съвършени Божии приноси, овци, познаващи Бога и от Бога познавани, чиято ограда за вълците е недостъпна, молете се и ние да бъдем отхранени заедно с вас при водите на покоя.

Стихири, дело на преп. Йосиф Песнописец, глас 6, под. Всю отложивше:

Боговидци апостоли, явили зората на духовното Слънце, изпросете просвещение за нашите души и избавяне от мрачната тъмнина на страстите; молете се да видим спасителния ден, очистили с пост и молитви сърцата си, уязвени от лукавия, за да почитаме винаги с вяра вас, които с всемъдрата си проповед спасихте света.

Като заминах аз, блудният, в страната злобата, зле пропилях богатството, което Ти ми даде, добросърдечни Отче; гладувам поради липса на добри дела и студувам, облечен в престъплението, оголвайки се от Божията благодат; а сега Ти викам: съгреших, но зная Твоята благост - като един от Твоите наемници ме приеми, Щедри Христе, по молитвите на апостолите, които Те възлюбиха.

Друга стихира, от преп. Теодор Студит, глас 6, под. Одесную Спаса:

Апостоли на Спасителя, светила на вселената, благодетели и спасители, възвестили като небесата Божията слава, украсени със звездите на чудесата и знаменията на изцеленията, прилежно принесете за нас молитви към Господа като чисто благоухание; приемете нашите молитви и удостойте всички да видим, да целунем и със страх да се поклоним на Кръста животворен. Чрез поклонението пред него, дай ни свише милостите Си, Спасе, като Човеколюбец.

И 4 от Минея на чествания светия. Слава, и ныне, Богородичен от Минея.

Свете тихий…

Прокимен, глас 4: Уповавах се навеки и во веки на Божията милост. Стих: Какво се хвалиш със зло, силний?

Из книга Битие чтение:

Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп на земята. И поради водата от потопа влезе в ковчега Ной и синовете му, и с него жена му и жените на синовете му. И (от чистите птици и от нечистите птици, и) от чистия добитък и от нечистия добитък (и от зверовете) и от всички влечуги по земята влязоха при Ноя в ковчега по две, от мъжки и женски пол, както (Господ) Бог бе заповядал на Ноя.

Прокимен, глас 4: Когато Бог възвърне от плен Своя народ, тогава Иаков ще се зарадва и ще се развесели Израил. Стих: Рече безумец в сърцето си: „Няма Бог”, развратиха се, гнусни станаха в беззаконията си.

Дякон: Повелите.

Свещеник: Премудрость, прости. Светъ Христовъ просвещаетъ всехъ.

Из Притчи Соломонови чтение:

Синко, ако си мъдър, мъдър си за себе си (и за ближните си); и ако си буен, сам ще си изтеглиш. (Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове, припка подир хвъркащи птици: защото той е оставил пътя към своето лозе и се лута по пътечките на нивата си; преминава през безводна пустиня и земя, обречена да жадува, с ръце събира безплодие.) Жена безразсъдна, бъбрива, глупава и която нищо не разбира, сяда при къщните си врата на стол, по високите места на града, за да вика минувачите, които си вървят право по пътя: "който е глупав, да свърне тука", н на малоумния казва: "крадена вода е сладка, и укрит хляб - приятен". И той не знае, че там са мъртъвци, и че поканените от нея са в дън преизподнята. (Но ти се отдръпни, недей се бави на мястото, не спирай погледа си върху нея; защото по тоя начин ще минеш през чужда вода. Бягай от чужда вода и не пий от чужди извор, за да поживееш много време и да ти се прибавят години живот.)

И нататък по реда на Преждеосвещената литургия.

Ако поради някаква причина не се отслужва такава, на Господи воззвах се поставят 6 стихири – 3 подобни от Триода:

Стихири, дело на преп. Йосиф Песнописец, глас 6, под. Всю отложивше:

Боговидци апостоли, явили зората на духовното Слънце, изпросете просвещение за нашите души и избавяне от мрачната тъмнина на страстите; молете се да видим спасителния ден, очистили с пост и молитви сърцата си, уязвени от лукавия, за да почитаме винаги с вяра вас, които с всемъдрата си проповед спасихте света.

Като заминах аз, блудният, в страната злобата, зле пропилях богатството, което Ти ми даде, добросърдечни Отче; гладувам поради липса на добри дела и студувам, облечен в престъплението, оголвайки се от Божията благодат; а сега Ти викам: съгреших, но зная Твоята благост - приеми ме като един от Твоите наемници, Щедри Христе, по молитвите на апостолите, които Те възлюбиха.

Друга стихира, от преп. Теодор Студит, глас 6, под. Одесную Спаса:

Апостоли на Спасителя, светила на вселената, благодетели и спасители, възвестили като небесата Божията слава, украсени със звездите на чудесата и знаменията на изцеленията, прилежно принесете за нас молитви към Господа като чисто благоухание; приемете нашите молитви и удостойте всички да видим, да целунем и със страх да се поклоним на Кръста животворен. Чрез поклонението пред него, дай ни свише милостите Си, Спасе, като Човеколюбец.

И 3 от Минея на чествания светия. Слава, и ныне, Богородичен от Минея.

След прокимените и паримиите, на стиховните, стихира самогласна, глас 4:

Блудно разпилях бащиното си богатство, опустях и се заселих в страната на лукавите граждани, уподобих се на неразумните безсловесни животни и оголях от всяка божествена благодат. Затова, обръщайки се, викам към Тебе, добросърдечния и щедър Отец: съгреших, приеми ме каещия се, Боже, и ме помилвай.

Стих: Към Тебе, Живеещия на небесата, вдигнах очите си. Ето, както очите на раб са в ръцете на неговите господари, както очите на рабиня са в ръцете на нейната господарка, тъй и нашите очи са устремени към Господа нашия Бог, докато излее щедростта си върху нас.

Повтаря се: Блудно разпилях…

Стих: Помилуй нас, Господи, помилуй нас, понеже се изпълнихме с премного унижение - душата ни се преизпълни. Нека укорът да падне върху живеещите в изобилие и унижението - върху гордите!

Мъченичен: Живи жертви, словесни всесъжения, мъченици Господни, съвършени Божии приноси, овци, познаващи Бога и от Бога познавани, чиято ограда за вълците е недостъпна, молете се и ние да бъдем отхранени заедно с вас при водите на покоя.

Слава, и ныне, Богородичен на същия глас: Ние, верните, Те облажаваме и славим, както подобава, Дево Богородице, Граде непоколебими, Стена непобедима, твърда Застъпница и Прибежище на нашите души.