събота, 30 март 2013 г.
Втора Неделя на Великия Пост
неделя, 24 март 2013 г.
Първа Неделя на Великия пост
Но тези тъмни адски сили се стоварили веднага над апостолите. В самото начало - чрез невярващите евреи, книжниците, фарисеите, членовете на синедриона - враговете на Христа. Те се надявали чрез заплахи и притеснения от всякакъв вид да заглушат християнството, но разбира се, не могли. Когато видели, че християнството все повече се разпространява, тогава те осъзнали, че не могат да го победят и започнали всячески да подстрекават господстващата езическа римска власт към гонения срещу Христовата Църква. И тази власт се нахвърлила върху Църквата с целия си могъщ държавен апарат – с мъчения, изтезания. Всички форми на насилие употребила езическата държава, за да победи и унищожи християнството, но сама се оказала победена. По-специално в началото си и в своя край, гоненията били жестоки и страшни. Първото гонение било при Нерон, който заповядал християните да се разпъват на кръстове, а после и да се изгарят живи, а последното - при император Диоклециан, който накрая напълно полудял и издал едикт всички християни в държавата да бъдат поголовно изтребени.
Когато приключила епохата на гоненията, тъмните сили на ада не се укротили, а започнали да нападат Църквата по друг начин: появили се ересите. Имало ги и по-рано, в епохата на гоненията, но те не засягали силно Църквата. Когато обаче се появила първата голяма ерес на Арий, тя разбунила цялата Църква. Именно тази ерес, като и последната – иконоборческата, точно както и в епохата на гоненията първото и последното били най-ожесточени и яростни, така и първата ерес на Арий и последната на иконоборците особено дълго и упорито вълнували Църквата.
неделя, 17 март 2013 г.
Неделя Сиропустна
Архиеп. Аверкий Таушев
ЗА НАЧАЛОТО НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ
събота, 9 март 2013 г.
Неделя Месопустна, на Страшния Съд
събота, 2 март 2013 г.
Неделя на блудния син
В събота на великата вечерня, на Господи воззвaхъ: поставяме 3 възкресни и 3 Анатолиеви стихири от Октоиха и самогласните от Триода по два пъти, глас 1:
В
безгрешната и изпълнена с живот страна бях въведен, но посявайки греха, със
сърп пожънах класовете на нерадението и като снопи събрах деянията си, които
после пръснах, но не на гумното на покаянието! Но моля Теб – нашия предвечен
Земеделец - Бога, с полъха на Твоята любяща доброта отвей плявата на моите дела,
дай на моята душа пшеница – опрощението, прибери ме в Твоята небесна житница и
ме спаси.
Да познаем, братя, силата на
тайнството, защото преблагият Отец излиза да посрещне възвърналия се от греха
към бащиния дом блуден син, целува го и отново му дарува познанието на Своята
слава; и устройва тайнствено веселие за небесните сили, заколвайки угоения телец,
та и ние достойно да прекараме живота си с Оня, Който извърши заколението - човеколюбивия
Отец и със славната Жертва – Спасителя на нашите души.
Слава, глас 2: О, от какви блага, окаяният аз, сам себе си лиших!
От какво Царство отпаднах, клетият аз! Богатството, което получих, разпилях и
заповедта престъпих. Горко ми, нещастна моя душо! Ще бъдеш осъдена на вечен
огън. Затова преди края извикай към Христа Бога: „Приеми ме като блудния син,
Боже, и ме помилуй!”.
И ныне, Богородичен догматик
на редовия глас.
На литията: стихира на храма
Слава, глас 4: Като блудния син дойдох и аз, Милостиви, прекарал
целия си живот далеч от Теб: разпилях богатството, което Ти ми даде, Отче!
Приеми ме каещия се, Боже, и ме помилуй!
И
ныне, глас 4: Вслушай се в молението на Твоите раби, Всенепорочна,
и прекрати страш-ните беди, които връхлитат срещу нас, и ни избави от всяка
скръб; защото Тебе за единствена твърда и надеждна опора имаме и Твоето застъпничество
придобихме; да не се посрамим, Владичице, като Те призоваваме, но побързай да
чуеш молбата на викащите с вяра към Тебе: „Радвай се, Владичице, помощница на
всички, радост и покров, и спасение на нашите души!”.
На стиховните,
възкресни стихири на редовия глас.
Слава, глас 6: Пропилявайки богатството на Отеческия дар, с
безсловесните скотове ядох окаяният аз и желаейки храната им, гладувах
ненаситно; но възвърнал се при милосърдния Отец, викам през сълзи: „Приеми като
наемник мене, който падам пред Твоето човеколюбие и ме спаси!”.
И
ныне, глас 6: Моят Творец и Избавител, Пречиста, Христос Господ
произлезе от Твоята утроба, и в мен - човека - Се облече и от древното проклятие
освободи Адам; затова към Теб, Всечиста, като към Божия Майка и истинска Дева
„радвай се” непрестанно зовем с ангелския поздрав: „Радвай се, Владичице,
защита, покров, и спасение на нашите души!”.
Песен 3
Песен 4
Песен 5
Песен 6
Песен 7
Песен 8
Песен 9
Възкресен ексапостиларий и следните светилни от Триода:
Богатството от благодат, което Ти ми даде,
Спасителю, окаяният аз, заминавайки далеч,
напразно пръснах, живеейки блудно и безразсъдно го пропилях по демоните. Затова
приеми ме, обръщащия се като блудния син, милосърдни Отче, и ме спаси.
Слава: Разпилях Твоето богатство, Господи, и се подчиних
на лукавите демони, окаяният аз; но Спасителю всемилосърдни, смили се над мене
блудния и очисти ме осквернения, възвръщайки ми първоначалната одежда на Твоето
Царство.
И ныне: Свята Майко и Дево, Която си велика проповед
на апостолите, мъчениците, пророците и преподобните! Умилостиви Твоя Син и
Господ към нас, Твоите раби, Богородителко, когато Той седне да съди
справедливо делата на всеки.
На хвалитните пеем 5 стихира от
октоиха, и 3 самогласни стихири от Триода:
Глас 4: Като блудния син, Милостиви,
дойдох и аз, който преминах живота си в лутане и разпилях богатството, дадено
ми от Тебе, Отче, но приеми ме каещия се, Боже, и ме помилуй.
Глас 2: Словата на блудния син Ти принасям,
Господи: съгреших пред Твоите очи, Благий, разпилях богатството от Твои
дарования, но приеми ме каещия се, Спасителю, и ме спаси.
Глас 8: Блудно пропилях Отеческото богатство
и останах гол, заселвайки се в страната на лукавите жители, но като не можах да
понеса съжителството с тях, обръщам се и викам към Тебе, Щедри Отче: „Съгреших
пред небето и пред Тебе и не съм достоен да се нарека Твой син; направи ме като
един от Твоите наемници, Боже, и ме помилуй!”.
Слава, глас 6: Отче Благий, отдалечих се от Тебе, но Ти не ме оставяй и не ме показвай недостоен за Твоето Царство. Вселукавият враг ме нарани и ми отне богатството, понеже блудно разпилях духовните дарования. Но сега ставам, обръщам се към Теб и викам: „Направи ме като един от Твоите наемници, Господи, понеже Ти разпростря на Кръста Своите ръце, за да ме избавиш от страшния звяр и да ме облечеш в първоначалната одежда, като единствен Многомилостив!”.
И ныне: Преблагословена еси...