Из богослужението на Втората Неделя от Великия пост - в памет на св. Григорий Палама, архиеп. Солунски - тук
Синаксар за Втората Неделя на Великия Пост - тук
Поучение за празника - тук
Свт. Игнатий Брянчанинов
ЗНАЧЕНИЕТО НА ПОСТА ЗА ЧОВЕКА
Внимавайте над
себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане и пиянство (Лук.
21:34).
Възлюбени
братя! В дните на светата Четиридесетница за нас е душеспасително не само да
изнуряваме телата си с пост, но и да беседваме за поста; в тези дни за нас е
душеспасително да обърнем необходимото внимание на предупреждението да се пазим
от насищане и пресищане, отправено ни от Самия Господ: Внимавайте над себе си,
е казал Той, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане и пиянство.
Постановлението
за поста е Божие постановление. Първата заповед, дадена от Бога на човечеството
- е заповедта за поста. Тя била жизнено необходима за нас в рая, преди нашето
падение, толкова по-необходима ни е след падението. Заповедта за поста, дадена
в рая, е повторена в Евангелието. Да издигнем мислите си към божествената
заповед за поста и чрез съзерцанието на тази заповед да оживим, да вдъхнем душа
на нашия подвиг на поста.
Подвигът на
поста не принадлежи изключително на тялото: той е полезен и необходим не само
на тялото; но е полезен и необходим преди всичко на ума и сърцето. Внимавайте
над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане и пиянство. В
тези думи Спасителят на света ни е открил достойното за особено внимание
последствие от излишната употреба на храна и питие, последствие, страшно и
душепагубно. От угаждането на стомаха сърцето се обременява, загрубява и се
ожесточава; умът изгубва своята лекота и духовност; човекът става плътски. Няма
Моят Дух вечно да пребивава в (тия) човеци, защото са плът (Бит. 6:3 - слав.),
е засвидетелствал Бог. Плътският човек е неспособен на богопочитане. Дори
духовният човек, подхвърлил се на насищане, изгубва своята духовност, изгубва
сякаш и самата способност да познава Бога и да Му служи. И яде Иаков, казва
Свещеното Писание, наричайки Иаков истинния Божий служител, и се насити, и се
отрече, възлюбеният. Угои се, задебеля и затлъстя; и остави Бога, Който го
създаде, и отстъпи от Бога, своя Спасител (Втор. 32:15 - слав.). В такова
състояние идва подвижникът, когато изключи от своите подвизи подвига на поста.
Дебелостта и изпаренията, предавани на тялото от обилното и безразборно
приемане на храна, постепенно се предават от него на сърцето и ума. Тогава тези
душевни очи, сърцето и умът се притъпяват, вечността се скрива от тях; земният
живот изглежда безкраен на помраченото зрение. Съответно на понятията и чувствата
се насочва и земното странстване, и злощастният, заслепен странник заедно с
отхвърлената змия се влачи по корема си и яде прах през всички дни на земния си
живот (Бит. 3:14). Нарушаването на поста заплашва Христовия ученик с отпадане
от Христа.
Това влияние
на неумереното или дори необмисленото и невнимателно приемане на храна от
човека обяснява причината, поради която човек, в самото състояние на своята
невинност, сред наслажденията в рая, имал нужда от заповедта за поста. На нея
било предоставено да пази новосъздаденото творение, образувано от съединяването
на две естестества, телесно и духовно, в духовно състояние; на нея било
предоставено да уравновесява двете естества и да запазва преобладаването на
духовното естество. С нейна помощ човекът можел непрестанно да предстои пред
Бога с мисълта и сърцето си, и да бъде недостъпен за суетните помисли и
мечтания.
Толкова
по-необходима е заповедта за поста на падналия човек. Пристрастието към земята,
към кратковременния земен живот, към сладостното, великото и славното в него,
самата склонност към греха станали свойствени на падналото естество, както на
болестта са свойствени предизвикваните от нея безредни влечения и усещания. Ние
сме приковани към земята, прилепени сме към нея с цялата си душа - не само с тялото
си; станали сме изцяло плътски, лишени от духовно усещане, неспособни на
небесни помисли. Заповедта за поста отново се явява първата, необходима за нас
заповед. Само с помощта на поста ние можем да се откъснем от земята; само с
помощта на поста можем да се противопоставим на привлекателната сила на земните
наслаждения; само с помощта на поста можем да разкъсаме съюза с греха; само с
помощта на поста нашият дух може да се освободи от тежките окови на плътта;
само с помощта на поста нашата мисъл може да се отдели от земята и да погледне
към Бога! Според мярата на това, доколко възлагаме върху себе си благото иго на
поста, нашият дух придобива голяма свобода: той се устремява към областта на
духовете, сродна на него, започва често да се обръща към съзерцание на Бога,
потопява се в това неизмеримо и чудно съзерцание, забавя се в него. Ако
предметите от веществения свят, осветени от лъчите на вещественото слънце,
непременно вземат от него и излъчват сияние, то как да не се просвети нашият
дух, когато той, отхвърлил посредством поста грубата и гъста завеса на
плътскостта, застане непосредствено пред Слънцето на Правдата - Бога? Той се
просвещава, просвещава се и се изменя! В него възникват нови, божествени
помисли, пред него се откриват неведоми досега тайнства. Небесата му откриват
славата на Бога (Пс. 18:2): възвестява твърдта всемогъществото на сътворилата я
ръка; всички създания, видими и невидими, гръмогласно проповядват неизказаната
милост на Създателя; той вкусва и вижда духовно колко благ е Господ (Пс. 33:9).
Благодатната лекота и тънкост на духа се предават на тялото; тялото, увлечено
от духа, се стреми към духовни усещания и предпочита нетленната храна, за която
е създадено, пред тленната, до която е паднало. В началото то с труд се
подчинява на лечението и насилието на поста, надига се против заповедта за
поста, против нея въстава нашият дух, въоръжавайки се с различни мъдрувания,
почерпани от лъжеименния разум; но бидейки укротено и изцелено от поста, то
вече чувства и мисли иначе. Неговото отношение към пресищането е такова,
каквито са усещанията на оздравелия човек към зловредните ястия, които неистово
е желаел по време на болестта; отношението му към пресищането е подобно на
отношението към откритата и явна отрова, с която от духа се отнема господството
над плътта, чрез която човек, от подобието и сродството с ангелите, се низвежда
до подобие и сродство с безсловесните. Духовните воини, удържали победа над
плътта посредством поста, застанали пред лицето на Господа, за да бъдат научени
на най-великите тайни и най-възвишените добродетели, слушат от Неговите уста
учението за високата добродетел на поста и откриването на тайната на това
състояние, което постепенно се образува от насищането и пресищането: Внимавайте
над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане и пиянство. На
победителите се напомня внимателно да пазят при себе си оръжието, чрез което е
постигната победата! Победа се получава и придобивката от нея се запазва чрез
едно и също оръжие - чрез поста.
Христовият
подвижник, озарен Свише и научен от своите благочестиви опити, обръщайки се към
разглеждане на собствения си постнически подвиг, намира за напълно необходимо
не само въздържанието от пресищането и постоянното насищане, но и строгата
взискателност към храната. Тази взискателност изглежда излишна само при
повърхностния, бегъл поглед към себе си, но всъщност качеството на храната е
особено важно. В рая било забранено единствено качеството. В нашата долина на
плача, на земята, намираме, че невзискателността към качеството предизвиква
много повече душевни бедствия, отколкото излишеството в количеството. Не бива
да мислим, че само виното може да въздейства върху нашия ум и душа; всеки вид
храна оказва характерното за нея действие върху кръвта, мозъка и цялото тяло, а
посредством тялото върху духа. Който внимателно наблюдава себе си, упражнявайки
се в подвига на поста, той ще намери за жизнено необходимо отрезвяването на
тялото и душата от продължителната употреба на месо, и дори на риба, той с
любов ще приеме уставите на Светата Църква за поста и ще им се подчини. Светите
отци са нарекли поста основа на всички добродетели, защото чрез поста се
запазва в необходимата чистота и трезвост нашият ум, и в необходимата тънкост и
духовност - нашето сърце. Този, който разклаща основите, разклаща и цялото
здание на добродетелите.
Братя! Да
преминаваме попрището на светия пост с усърдие и внимание. Лишенията, на които,
на пръв поглед, се подлага нашето тяло според устава на поста, са нищожни пред
душевната полза, която е способен да ни достави постът. Да откъснем,
посредством поста, нашите тела от разкошната и богата трапеза, а сърцата - от
земята и тлението, от дълбокото и пагубно забравяне, чрез което се отделяме от
предстоящата ни и готова да ни приеме вечност. Да се устремим към Бога и духом,
и тялом! Да се убоим от плътското състояние, предизвикано от нарушаването на
поста, да се убоим от породената от презрението към поста съвършена
неспособност за богопочитане и богопознание. Тази гибелна неспособност е начало
на вечна смърт. Такава неспособност се явява в нас тогава, когато, от
пренебрежение към Божествената заповед за поста, допуснем сърцата ни да бъдат
отегчавани с преяждане и пиянство. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар