Велики Понеделник
Стиховни стихири на Вечернята:
Преминавайки от палмовите клонки на единия божествен
празник към другия – свещеното и спасително тайнство на Христовите страдания,
нека да се съберем, о верни, и да Го видим как претърпява доброволно страдание
заради нас; и Нему с подобаващи песни да благодарим, зовейки в умиление:
„Господи, Извор на добросърдечието и Пристанище на спасението, слава Тебе!”.
Страшно е да попаднеш в ръцете на Живия Бог, защото Той е Съдия на сърдечните мисли и намерения. Да не
влезе никой, който все още изследва непорочната вяра, но в кротост и страх да
пристъпим към Христа, за да получим милост и да намерим благодат като
благовременна помощ.
Синагого лукава и прелюбодейна, която не опази
вярност към своя Мъж, защо държиш на Завета, на който не стана наследница? Защо
се хвалиш с вярата в Отца, щом отхвърли Сина? Та ти не прие
пророците, които възвестиха за Сина! Поне се засрами от своите чеда, които
викат: „Осанна на Давидовия Син, благословен е Идещият в Името Господне!”.
Тропар на Утренята:
Ето Младоженецът иде в полунощ и блажен е оня
раб, когото намери буден, а недостоен е оня, когото намери безгрижен.
Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на
смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството, но
опомни се и възкликни: „Свят, свят, свят си, Боже, заради Богородица
помилуй нас!”.
Седални:
В
настоящия ден свещените страдания възсияват за света, като съвършени светила,
защото Христос идва да пострада поради Своята благост и макар да
държи всичко в дланта Си, благоволява да Се разпъне на Дървото, за да спаси
човека.
О,
невидимий Съдия, как видим бил Си в плът и как идваш да бъдеш убит от
беззаконни мъже, осъждайки нашето осъждане с Твоето страдание? Затова хвала,
величие и слава отдаваме на Твоята власт, Слове, и съгласно ги принасяме.
Днешният
ден светло принася първите плодове на Господните страдания! Затова елате,
любители на празниците, да го посрещнем с песни, защото Творецът идва, за да
приеме Кръст, разпити и рани, съден от Пилат. После пък ударен по главата от
слугата, Той всичко претърпява, за да спаси човека. Затова нека призовем към
Него: „Човеколюбче Христе Боже, дай прошка на прегрешенията за тия, които с
вяра се покланят на Твоите пречисти страдания!”.
Трипеснец от преп. Козма Маюмски, гл. 2:
Песен 1
Ирмос: С
божественото Свое повеление Господ изсуши непроходимото
бурно море и поведе народа Израилски пешком през него, затова нека Го
възпеем, защото славно Се прослави!
Слава
Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Неизказано е
снизхождението на Словото Божие – Христос е Самият Бог и заедно с това Човек;
като не счете, че приемайки образ на раб божествеността Му е ограбена, Той я
яви на учениците Си, защото славно Се прослави.
Слава
Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Сам
дойдох, за да послужа на обеднелия Адам, в чийто образ Се облякох доброволно Аз
– Създателят, богат с божествеността Си, и да положа душата Си за неговото изкупление желая Аз, Който Съм безстрастен по божество.
Кондак,
глас 8:
Йаков скърбеше за загубата на Йосиф, а той доблестният седна в
колесница, като почитан цар, защото не стана роб на наслажденията, които
искаше египтянката, но прие прослава от Сърцеведеца, Който му дарява
нетленен венец.
Икос:
Нека към риданието да прибавим сега ридание и да пролеем сълзи заедно с Йаков,
оплакващ приснопаметния и целомъдрен Йосиф, продаден телом в робство, но
запазил душата си непоробена и получил власт над цял Египет, защото Бог дарява
Своя раб с нетленен венец.
Песен 8
Ирмос:
Разпаленият безмерно неукротим огън се уплаши и отстъпи от непорочните тела на
отроците, съ-образни с душите им; а когато вечноживият пламък се обезсили, чу
се непрестанна песен: „Всички твари, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във
всички векове!”.
Слава
Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Отивайки
на страдания Спасителят казва на приятелите си: „Всички ще познаят, че сте Мои
ученици, ако пазите Моите заповеди; мир имайте помежду си и с човеците и
бидейки смиреномъдрени възвисявайте се и като познаете в Мене Господа,
възпявайте и превъзнасяйте Ме във всички векове!”.
Слава
Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„За
вас да бъде чужд езическия обичай да се господарува над събратя, защото това не
е Моят жребий, а свободното произволение. Който иска между вас да бъде пръв,
нека бъде последен и като познаете в Мене Господа, възпявайте и превъзнасяйте
Ме във всички векове!”.
Песен 9
Ирмос: Ти
възвеличи, Христе, родилата Те Богородица, от Която Се облече с тяло, във
всичко подобно на нашето, Създателю наш, за изкупление на прегрешенията ни; и
като Я облажаваме, ние – всички родове, Тебе величаем.
Слава
Тебе, Боже наш, слава Тебе.
О, Премъдросте на всички, Ти предрече на Своите апостоли: „Като отхвърлите всяка сквернота на страстите,
ще възприемете благоразумен ум, достоен за Божественото Царство, в което ще се
прославите, сияейки по-ярко от слънце!”.
Слава
Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Господи, Ти рече на Своите ученици: „Като ме гледате не мъдрувайте
надменно, но се изпълвайте със смирени помисли; и пийте чашата, от която пия
Аз, за да се прославите в Царството на Моя Отец.”
Светилен:
Виждам Твоя чертог украсен, Спасителю мой, но одежда нямам, за да вляза в него.
Просвети одеянието на моята душа, Подателю на светлината, и ме спаси.
Хвалитни стихири:
Отивайки
на доброволно страдание, Господ говореше на апостолите по пътя: „Ето,
възхождаме в Йерусалим и ще бъде предаден Син Човечески, както е писано за
Него!”. Елате и ние с очистени мисли да Го придружим и да се съ-разпънем и
съ-умъртвим за житейските наслади заради Него, та и да оживеем с Него и да Го
чуем да казва: „Вече не в земния Йерусалим възхождам, за да пострадам, а при
Моя Отец и вашия Отец и при Моя Бог и вашия Бог; и вас ще възнеса със Себе Си в
горния Йерусалим, в Царството Небесно!”.
Като достигнахме спасителното страдание на Христа Бога, о верни, нека да прославим
Неговото неизказано дълготърпение, та по Своето добросърдечие да въздигне със
Себе Си и нас, умъртвените от греха, като Благ и Човеколюбец.
Слава, и ныне, глас 5: Господи, тръгвайки
към Твоето страдание, Ти укрепи Своите ученици, като ги повика насаме и им рече:
„Как сте забравили словата Ми, които ви казах преди, че у пророците наистина всичко
е записано и че несъмнено в Йерусалим трябва да бъда умъртвен? Сега настъпи
времето, за което ви говорех, защото ето, предавам Се в ръцете на грешници, за
да бъда поруган; и те, като Ме приковат на Кръст и Ме погребат, с презрение ще
Ме сметнат за мъртъв и предаден на тление. Но дерзайте, защото на третия ден,
радвайки верните, ще Се вдигна за вечен живот!”.
Стиховни стихири:
Господи,
като не разбираше неизказаната тайна на Твоя промисъл майката на Зеведеевите
синове Те молеше чедата й да се дарят с почестите на временното царство, но
вместо тях Ти обеща, че Твоите приятели ще пият чашата на смъртта – същата
чаша, за която Ти казваше, че Сам преди тях ще пиеш за очистването ни от
греховете. Затова към Теб зовем: „Спасение на нашите души, слава Тебе!”.
Господи,
като наставляваше Своите ученици да разсъждават по
най-съвършен начин, Ти им рече да не се уподобяват на езичниците в желанието да
властват над по-малките: „Да не бъде тъй сред вас, Моите ученици, защото Самият
Аз обеднях по Своя воля. Така първият сред вас да бъде на всички слуга,
началникът – като подчинен, предпочитаният – като последен. Защото нали Сам Аз
дойдох да послужа на обеднелия Адам и да дам душата Си в откуп за мнозина,
които викат към Мене: „Слава Тебе!”.
Като се боим от наказанието на смоковницата заради безплодието й, братя, да
принесем достойни покайни плодове на Христа, Който ни дарява с велика милост.
Слава,
и ныне, глас 8: Като намери в лицето на египтянката втора Ева, змията – дявол искаше чрез нейните лъстиви слова
Йосифа да съблазни, но той като остави одеждата си, избяга от греха и останал гол не се срамуваше, подобно на
първосъздадения човек преди
непослушанието му. По неговите
молитви, Христе, помилуй ни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар