Антихристът е вече тук: пет православни истини относно духът, който действа вече в света

Нещо не е наред в момента. Усещаме го… Не само политически, не само културно – нещо по-дълбоко от това. В света в момента се натрупва духовно напрежение, което повечето хора не могат да назоват. Усещаме го в начина, по който истината е осмивана; в начина, по който доброто се нарича зло, а злото – добро; в начина, по който душата се чувства изтощена, дори когато животът е удобен.

Не си го въобразяваме. Църквата има име за това, което усещаме. Св. апостол Павел пише до солуняните: „Тайната на беззаконието вече действа.“ Той е написал това преди две хиляди години – не като предсказание за някакво далечно бъдеще, а като предупреждение за нещо, което вече е било в процес по неговото време. Св. Кирил Йерусалимски, пише през IV век: „Предавай нататък белезите на Антихриста. Не ги пази само за себе си.“ Тези мъже не са писали, за да ни уплашат. Те са писали, за да ни подготвят.

Има пет неща, които Православната църква учи за Антихриста и за които почти никой не говори в масмедиите, в повечето християнско съдържание онлайн и, честно казано, дори в повечето църкви. И нито едно от тях не е само за бъдещето. Всяко от тях е за това, което се случва в нас и в света около нас сега.

Повечето хора мислят, че Антихристът е една-единствена личност в края на времената – злодей, чудовище, което веднага ще разпознаеш, когато се появи. Тази представа те прави пасивен. Кара те да чакаш. А докато чакаш, св. апостол Йоан ясно казва в първото си послание: „Чеда, последно време е; и както сте чули, че идва антихрист, така и сега са се появили много антихристи.“ Мнозина вече са налице. Вече действат. Това не е проблем на бъдещето. Това е нашата настояща реалност.

Думата „антихрист“ на гръцки означава нещо повече от „противник на Христос“. Тя означава и „онзи, който идва на мястото на Христос“ – заместител, фалшификат. Не някой, който изглежда очевидно зъл, а някой, който изглежда почти правилен. Отците са единодушни по този въпрос. Св. Йоан Дамаскин пише, че Антихристът ще се яви като човек, ще дойде в плът, ще извършва знамения и чудеса и ще измами онези, които не са обикнали истината.

Голямата измама не е тъмнината, представяща се като тъмнина. Тя е тъмнината, представяща се като светлина. И тук трябва да се замислим за момент. Защото духът на Антихриста не идва при нас с рога. Той идва с решения. С удобство. С езика на мира, единството и прогреса.

Св. Кирил Йерусалимски описва последния Антихрист като човек, който първоначално ще изглежда кротък, любящ и прощаващ; ще говори срещу несправедливостта и ще изглежда като защитник на истината. Отначало ще бъде учен, умерен и разумен. Чрез лъжливи знамения и чудеса ще заблуди юдеи и християни.

Това е методът. Не първо терор, а първо съблазън. А ето и първата истина, която Църквата учи и която променя всичко: Антихристът не е преди всичко политическа фигура. Той е духовно състояние. Протойерей Борис Молчанов в своето изследване за отстъплението от вярата и Антихриста отбелязва, че злото в православното богословие не е независима сила. То е отхвърляне на Бога от същество, надарено със свободна воля.

Когато говорим за Антихриста, имаме предвид крайното и окончателно проявление на душа, култура или цивилизация, която е избрала себе си вместо Бога. Затова духът на Антихриста може да действа дори в човек, който никога не е чел Откровението. Свт. Теофан Затворник разбира това много ясно. Той пише, че робът, който си въобразява, че е свободен, е двойно поробен. Това е голямата измама на нашето време. Казват ти, че свободата означава да нямаш господар, заповеди или дадена от Бога природа, която трябва да приемеш. Казват ти, че „аз-ът“ е върховен владетел; че желанието е идентичност; че който решиш да бъдеш, това си всъщност. Това не е освобождение. Това е най-дълбокото робство. И това е духовната почва, в която расте духът на Антихриста.

Втората истина е следната: духът на Антихриста действа особено чрез страстта на гордостта. Това не е случайно. Отците от Добротолюбието, особено св. Максим Изповедник, проследяват корена на всяка духовна катастрофа до един момент: душата се отвръща от Бога и се обръща към самата себе си като към център на всичко. Пророк Исаия описва първоначалното падение на Луцифер именно с тези думи: „Ще възляза на небето, ще възвиша престола си над Божиите звезди... ще бъда подобен на Всевишния.“

Това е химнът на духа на Антихриста. Не: „Ще служа.“ Не: „Ще обичам.“ А: „Ще бъда като Бог по свои собствени условия.“ И този дух може да се види навсякъде днес. Не само у очевидните злодеи. Вижда се в начина, по който съвременният свят е превърнал самопоклонението в добродетел. Вижда се в начина, по който всяка граница, поставена пред човешкото желание, се обявява за потисничество. Вижда се в начина, по който човек решава, че сам е богът на своя живот, на своя смисъл и на своята истина.

Отците наричат това страстта на себелюбието (φιλαυτία, филавтия) и казват, че тя е майка на всички останали страсти. Когато филавтията пусне корен в душата, тази душа по малък, но реален начин става антихристова.

Тук въпросът става много практичен, защото никой не е застрахован от това. Нито ти, нито аз. Духът на Антихриста не действа само в правителства, движения и масови събития. Той действа в малките ежедневни движения на сърцето. Всеки път, когато търсиш да бъдеш забелязан, вместо истински да се даряваш. Всеки път, когато поставяш своето удобство над нуждата на ближния. Всеки път, когато изкривяваш истината, за да защитиш своя образ. И всеки път, когато отказваш да се покаеш, защото покаянието означава да признаеш, че си сгрешил. Това е „тайната на беззаконието“, която вече действа. В теб. В мен. Във всички нас, които все още не сме напълно преобразени от Бога.

Третата истина е, че Антихристът ще бъде човек – реална историческа личност. Отците са категорични по този въпрос. Св. Йоан Дамаскин пише, че той ще бъде човек, а не демон, приел човешки образ. Ще се роди, ще живее, ще израсне в неизвестност и след това ще се появи публично. Светите отци на Православната църква, включително св. Иполит Римски, посочват няколко постоянни характеристики. Той ще се появи в условията на световна криза. Ще предложи решения, които ще изглеждат чудотворни. И ще подражава външно на Христа във всичко, като същевременно ще бъде Негова пълна противоположност във всичко духовно. Отците го наричат имитатор на Христа.

Помисли какво означава това. Този подражател не идва с явен знак на злото. Той идва със същите думи: мир, единство, грижа за бедните, човешко достойнство. Ще изглежда привлекателен. Ще извършва знамения, които ще изглеждат чудотворни, защото ще разполага едновременно с технологични средства и с демонична сила. Св. Кирил Йерусалимски пише, че ще изпълва небето със знамения след знамения. Ще говори така, че целият свят да се удивлява. И причината повечето хора да го последват няма да бъде, че е очевидно зъл. Причината ще бъде, че никога не са се научили да различават истинската икона от нейния фалшификат.

Тук православното учение за νοῦς (нус – ум, дух) става особено важно. Нусът е способността за духовно възприятие. Отците го наричат „окото на душата“. Когато нусът е чист – очистен чрез молитва, пост, покаяние и тайнствения живот на Църквата – той може да различава Божията светлина от нейната умела имитация.  Душа, която действително е вкусила благодатта, не може да бъде измамена за дълго. Не защото е по-умна, а защото знае какво е Бог. Фалшификатът няма същия вкус.

Четвъртата истина е, че царуването на Антихриста ще бъде кратко. Отците, опирайки се на пророк Даниил и на Откровението на св. Йоан Богослов, определят периода на върховната власт на Антихриста приблизително на три години и половина. Св. Йоан Дамаскин пише, че през този последен период Антихристът ще упражнява върховна власт над света и ще предизвика безпрецедентно гонение. Той ще бъде жесток, убийствен, безмилостен и коварен, особено към истинските християни. И въпреки това Бог ще съкрати тези дни заради избраните.

Това има значение и сега, защото означава, че краят на историята за Антихриста не е победата на Антихриста. Краят е завръщането на Христа. Откровението го описва недвусмислено - знамението на Кръста ще се яви на небето. Христос ще дойде в слава и всяка човешка цивилизация, изградена върху антихристовия принцип, ще бъде погълната от Божия съд. Отците казват, че земята и делата върху нея ще бъдат очистени чрез огън. За душата, която принадлежи на Бога, това не е ужас. За нея Второто пришествие не е катастрофа. То е идването на Онзи, Когото е очаквала през целия си живот.

Петата истина – и най-важната от всички – е следната: Църквата не дава това учение, за да те уплаши. Тя го дава, за да те направи свободен. Св. Кирил Йерусалимски пише през IV век: „Бъди предупреден, приятелю. Дадох ти белезите на Антихриста. Не ги пази само в паметта си. Предай ги нататък. Научи децата си. Научи кръщелниците си.“

Това знание не е предназначено да поражда тревога. То е предназначено да поражда трезвение и бдителност. Именно онази νῆψις (непсис) – вътрешна духовна трезвост – която Добротолюбието поставя в центъра на православния живот. Защото това, което Църквата всъщност казва, е следното: ти живееш в свят, който още сега създава условия за Антихриста - култът към собственото „аз“, изтласкването на Бога от обществения живот, нормализирането на всяка страст, подмяната на истината с личен разказ, нарастващата враждебност към името Христово. Ти се намираш сред всичко това всеки ден. Но Църквата не казва: „Паникьосвайте се.“ Тя казва: „Бъдете трезвени.“ „Бъдете будни.“ „Непрестанно се молете.“ Пазете своя нус. Научете се да различавате истинската светлина от нейния фалшификат.

Св. Силуан Атонски пише, че душата, която обича Бога, не се страхува, защото съвършената любов пропъжда страха. Мъжът или жената, които действително са предали сърцето си на Христос, не живеят в паника за края на света. Те живеят всеки ден в Божието присъствие. Те се каят, служат на ближните си, пазят Божиите заповеди. Пристъпват към Светата Евхаристия. Това не е бягство от действителността. Това е единствената истинска съпротива срещу духа на Антихриста, защото той иска твоето поклонение. А душата, която вече отдава поклонението си на Бога, няма какво повече да му даде.

Днес светът ти предлага хиляди заместители на Бога: удобство, обществено положение, идеологическа принадлежност, чувството, че си „от правилната страна на историята“, убеждението, че личната ти автентичност е най-висшата ценност. Всеки от тези заместители е малко антихристово движение в душата. Всеки от тях е гордост, облечена в съвременни дрехи. И всеки от тях може да бъде изцелен. Това е православното благовестие - не само че Антихристът ще дойде, а че Христос вече е дошъл. Вече е победил източника на всяка антихристова сила и предлага тази победа на всяка душа, която желае да я приеме.

Църковните отци – от св. Йоан Богослов до свт. Теофан Затворник – повтарят една и съща истина по различни начини: отговорът на духа на Антихриста не е информацията. Той е преобразяването. Той е действителната смърт на стария човек – на онзи човек, който иска сам да бъде свой бог. И действителното възкресение в нов живот в Христа. Това е смисълът на обòжението (θέωσις). Не теория, не духовно настроение, а реално участие в Божия живот, както казва св. апостол Петър. Чрез него страстите, които правят човека уязвим за всяка измама, постепенно и истински се изцеляват.

Може би първоначално си се интересувал просто от темата за Антихриста. Може би си усещал нещо в света, което не си могъл да назовеш. Може би си християнин от години и си искал да навлезеш по-дълбоко в тази тема. Но сега имаш нещо, което преди не си имал. Имаш православната рамка за разбиране. Антихристът не е само бъдеща личност, той е дух, който вече действа. Коренът му е гордостта. Той действа чрез културата, която поставя човека на мястото на Бога. А защитата срещу него не е натрупването на знания. Тя е реален и действен живот в Църквата.

Father Evdokym

Канон на Божествения и покланяем Пресвети Дух – Параклит (Утешител)

 Творение на преподобния Максим Грек, Светогорец. Глас 4

 Песен 1

Ирмос: Покрит с божествен мрак, заекващият Моисей, изложи ясно написания от Бога закон, защото отърсвайки прахта от очите на ума си, той видя Вечносъществуващия и се научи на знание от Духа, прославяйки Го с божествени песни.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Ти, Който някога хранеше Израил в пустинята с манна, изпълнú, Владико, и моята душа с Всесветия Дух, та винаги чрез Него благоугодно Ти служа.

Макар да съм земя и пепел дръзвам и аз да Ти припявам заедно с безплътните Твои служители трисветата песен, Троице единосъщна и преблага Единице.

Винаги смущаван в душата си от бурите на пагубните страсти и падналите духове, на Тебе, Утешителю Всеблажени, като на Бог възлагам надеждата за моето спасение.

Люто помрачаван от безредието на всякакви беззаконни помисли, аз Те моля: избави ме от този гибелен недъг.

Потъвайки окаяно в дълбината на неразумието и в съня на тежката небрежност, към Тебе, Всепречистия, аз викам: от тази душевна тленност избави ме.

Слава: Заченала в девствената си утроба Онзи, Когото Отец роди преди вековете, Дево, освободи мен, поробения от чревоугодни сладострастия чрез крепката Ти сила.

И ныне: Ти единствена наистина си земя свята, защото роди Божествения Живот за всички; направú душата ми плодородна земя за Твоя Син, Богородице.

Песен 3

Ирмос: В древност, единствено молитвата на изпълнилата се с дух съкрушен пророчица Анна към всесилния Бог на разума разкъса веригите на бездетната утроба и прекрати неудържимата наглост на многодетната.

Велико е познанието за Твоята благост, Света Троице: то е възстановяването на сътвореното по Твоя Божествен образ, което Ти неизказано откри чрез всечудното въплъщение на Единия от Тебе, като Божествено жилище.

Украси ума ми с Твоите свети дарования и с помисли на благоговение свещено, о, Владико, та в душевна тишина и в светолепно устроение да Те възпявам и прославям, Божествен Параклите.

Моля Те, Владико, да не ме погубят скритите движения на плътта, които се пораждат в мен от страстта на гордостта, защото те най‑скверно оскверняват окаяната ми душа.

С юздите и поводите на Божествения страх, Владико, удържи безсрамните стремления на моята душа, та със силно благоговение и трезвен помисъл да Те възпявам и славя, Божествен Утешителю.

Напълно развратих се чрез многото си блудства, но към Теб, Пресветло Слънце, прибягвам с вяра: благоволи да просветиш душевните ми очи с божествената Твоя светлина, Божествен Параклите.

Слава: Владичице Пречиста, отхранила Живота на всички, благоволи да оживотвориш умъртвената от нечисти страсти моя душа чрез Твоето божествено посещение.

И ныне: Пречиста, направи ме усърден и бърз изпълнител на животворните повеления на Твоя Син, като напълно изтребиш от душата ми лютата немара и дълбоката духовна дрямка.

Стихове:

Спаси от беди Твоя раб, Благий Утешителю, защото много и непрестанно ме нападат нечистите бесове със скверни помисли и мечтания.

Погледни добросърдечно, Всевъзпявана Богородице, на жестокото окаменяване на моето сърце  и просвети тъмнината на душата ми.

Кондак, глас 2:

Да възпеем и да величаем с благочестие Всесветия Дух, Живота на всички, Извора на винаги струящите божествени дарове, като единосъщен на Отца и съ-вечен на Сина, и като на Бог да Му се поклоним с вяра.

Друг стих:

Покланям Ти се, Владико, Боже Утешителю; помилвай и спаси тия, които Ти се покланят и Те изповядват като Бог.

Песен 4

Ирмос: Царю на царете, Един от Единия, единствено Слово, произлязло от безначалния Отец, Ти като благодетел наистина изпрати равносилния Твой Дух на апостолите, които пеят: „Слава на Твоята сила, Господи!”.

Сподоби ме, Господи, да чуя накрая Твоята тъй желана покана, която ще призове всички Твои светии в небесния брачен чертог.

Ти потърси осъдения заради прелъстяването му от началника на злото човек, спаси го и го прослави, о, Света Троице; и моето сърце, изнемогнало от печал, утвърди го свише с Твоята сила и пробуди помислите ми.

С божествения страх прикови мъдруването на окаяната моя плът и със спомена за бъдещите мъки устраши душата ми.

Дарувай ми божествено дръзновение, като изтребиш вкоренената в мен немощ от греха и ме просветиш с Твоята благодат.

Всевъзпявана Богородице, обогати смирената ми душа чрез божествения дар, като смириш висотата на моето превъзнасяне.

Слава: Богородице, направи душата ми свято жилище на Твоя Син, като отгониш от нея безчислените скверноти.

И ныне: С Твоите молитви, Всевъзпявана, утвърди ме в божествения страх и в любовта, защото тежко загивам в душевно смущение.

Песен 5

Ирмос: Изкупително очистване от греховете чрез огнедишащата роса на Духа приемете, о, световидни чеда на Църквата, защото сега излезе от Сион закон – благодатта на Духа във вид на огнени езици.

Насочи живота ми към Твоите спасителни заповеди, надсъщностна Троице, и с Твоята светлина просвети душата ми, моля Те.

Държан в плен от тежките си прегрешения, Преблаги, благоволи да ме освободиш от тях и с божествената любов към целомъдрие ме устреми.

Освети, Параклите, моята душа, помрачена от страстите, и изгони от нея дълбоката тъмнина на неразумието чрез Твоята божествена благодат.

Без боязън ежедневно Те прогневявам със скверни дела и думи, о, Преблаги, но Те моля: избави ме от това нечестие.

Слава: Всевъзпявана, Която единствена роди Извора на всяка премъдрост, възвърни към разум душата ми, обезумяла от престъпването на божествените заповеди.

И ныне: Изтреби от душата ми злите помисли, които непрестанно ме измъчват, о, Пречиста, и ме обогати с богоугодни поучения.

Песен 6

Ирмос: Владико Христе, Ти възсия от Девата като очистване и спасение за нас, понеже както избави пророк Иона от гръдта на морския звяр, така изведе от тлението целия паднал Адамов род.

Огорчен в окаяната си душа от горчиви плътски страсти и потопяван винаги в тях, като в най-дълбоки бездни, Спасе мой, на Теб се моля: оживотвори ме със струите на животворния Извор, Който е у Тебе.

Всички Твои тайни наистина достойни са за велико мълчание, Боже, защото Ти Си три Лица в една Същност, Които, съединени, пребъдват без смешение. Безначална Троице, спаси мен, създадения от земна пръст чрез Твоите ръце.

Вярваме, че Синът е изцяло в Отца по същност, а също и Духът, защото и Двамата възсияват съ-вечно от Него, като от Едно Начало и пребъдват в живоначалните Си Ипостаси.

Скверният, въоръжил се срещу мен с гнусните ужилвания на младостта, оскверни душата ми и целия ми живот; но Ти, Преблаги Параклите, изцели ме чрез плодовете на покаянието.

Умът ми падна в тежки напасти и отвсякъде обзет съм от недоумение; изпадам в различни беди и като кораб в морска буря люто съм разклащан; но Теб, всеблаг Утешителю, моля: избави ме скоро от жестокото вълнение.

Слава: Паднах в тежко падение, като престъпих обетите си към Твоя Син; но Теб, Всенепорочна, като бездна на щедрости и милосърдие, аз моля: направи Го милостив към мене.

И ныне: Винаги прогонвай от душата ми пагубните нападения на невидимите мои врагове с Твоята непобедима и божествена сила, Дево, и ми дай духовно всеоръжие и разум срещу тях.

Стихове:

Спаси от беди Твоя раб, Благий Утешителю, защото много и непрестанно ме нападат нечистите бесове със скверни помисли и мечтания.

Погледни добросърдечно, Всевъзпявана Богородице, на жестокото окаменяване на моето сърце  и просвети тъмнината на душата ми.

Кондак, глас 2:

Всесвети Душе, Животе на всички, Светлина и Утешение, Надежда и Наслада на тия, които Те познават като Бог, съ-престолен на Отца и на Сина, сподоби ги с Твоите дарове и им дарувай опрощение на греховете.

Песен 7

Ирмос: Хармонично зазвуча мелодичния напев на инструментите, призоваващи към почитание на излетия от злато бездушен истукан, а светоносната благодат на Утешителя ни подбужда с благоговение да пеем: „Единна, равносилна и безначална Троице, благословена Си!”.

Освободил ме от всякаква злоба и порочност на нравите, Спасе, обогати ме със всесветите дарове на Божествения Параклит, за да Ти пея: Боже на отците, благословен Си.

Смекчи, Спасе, сърцето ми, по‑твърдо от всяко желязо и камък, та спасяван да извикам с истинско умиление: Боже на отците, благословен Си.

Богословствайки за безначалния Отец и за съ-вечно съществуващите с Него Син и Дух, в Едно Същество и в Три Лица, ние пеем: Боже на отците, благословен Си.

Побеждаван робски от лукавия навик на греха, падам пред Теб, Владико на всички, и Те моля: избави ме от това скверно робство.

Благоволи, чрез Твоята крепка сила, да утвърдиш душата ми, изнемогнала от греха, та спасяван да извикам: Боже на отците, благословен Си.

Слава: Богоблагодатна, благоволи да просветиш с божествен разум и топло покаяние ума и душата ми, люто помрачени от греха, за да Ти пея заедно с Архангела: радвай се, Владичице.

И ныне: Умъртви напълно беззаконните и страстни движения на моята плът, Богородителко, и насади в душата ми благодатта на Параклита, за да Те прославям винаги, Пресвета, с достойна за светостта Ти похвала.

Песен 8

Ирмос: Пламъкът на Трисветлия образ на Божеството разкъсва окови и разхлажда; отроците пеят, а цялото творение благославя като Благодетел единия Спасител и Творец на всичко.

Освободи ме, Иисусе мой, от гибелното разпалване на беззаконните помисли, та с чисто сърце да Те прославям.

Заедно с Твоите безплътни служители ние, земните Твои раби, Те възпяваме и превъзнасяме, Превисша и Вседържителна Троице.

Прогонвайки от душата ми пагубните нападения на невидимите мои врагове, Параклите, благоволи да вселиш в нея Твоята благодат.

Сподоби ме, Утешителю, да изпълнявам бодро на дело, със страх и любов, молитвените прошения, които към Тебе отправям.

Като съгреших повече от блудницата и от Исав, към Твоите щедрости прибягвам: не ме отхвърляй от Твоята благодат, Пресвети Параклите.

Благословяме Отца и Сина, и Светия Дух, Господа.

Аз, най-грехолюбивият от всички човеци, към Тебе прибягвам, Всевъзпявана: спаси ме, недостойния Твой раб.

И ныне: Покажи ме ревнител на божественото любомъдрие на истината, като ме наставляваш в страх и любов.

Песен 9

Ирмос: Радвай се, Царице, славна Майко и Дево, защото никоя красноречива уста с ораторство не може да Те възпее достойно; изнемогва всеки ум, опитвайки се да разбере Твоето детерождение; затова единогласно Те възпяваме.

Спасе мой, Просветление и Защитниче, не ме отхвърляй от Твоята Божествена радост по светите молитви на Твоята Пречиста Майка.

Заедно с горните сили и аз, земният, като падам ничком в страх Ти се покланям и с любов Ти викам: Всесвета Троице, слава на Тебе.

Спаси мене, който възпявам, покланям се и славословя непристъпната сила на Твоята слава.

Научи ме на добродетелни нрави, на наставлението на закона и на разбиране на божествените догмати, за да Те възпявам благоугодно, Божествен Параклите.

Сподоби ме да се удостоя с радостния празник на всички праведни, които са Ти благоугодили, за да Те възпявам заедно с тях, Пресвети Утешителю.

Изтреби от душата ми страховете, различните злини и цялата й порочност, и я украси с венеца на добродетелите, Свети Параклите.

Слава: О, Всенепорочна Дево, чрез Твоите свети молитви изцели окаяната ми душа, покварена от всевъзможни блудства.

И ныне: Божествена Застъпнице между Бога и човеците, принеси, моля Те, тази моя немощна молитва на Божествения Параклит, Всесвета Богородице.

И пак стиховете:

Спаси от беди Твоя раб, Благий Утешителю, защото много и непрестанно ме нападат нечистите бесове със скверни помисли и мечтания.

Погледни добросърдечно, Всевъзпявана Богородице, на жестокото окаменяване на моето сърце  и просвети тъмнината на душата ми.

И тропарите:

Достойно е наистина да славим Тебе, Бога - Слово, пред Когото благоговеят херувимите и Когото славословят небесните сили, Христа Животодателя и Господа, неизказано въплътил Се от Девата.

Достойно е наистина да Те превъзнасяме със славословия, Всеблагий, Всепресвети Пазителю на нашия живот, Който царуваш богоначално с Отца и Сина над всичко видимо и невидимо, и като Божи Дух, изхождащ от Единия Отец, да Те славим с велик и благоговеен страх.

Слава: Възпяваме Те с боголепни божествени песни, Отче, Сине и божествен Душе, трисъставна Сило, Единно Царство и Господство.

И ныне: Владичице, Майко на Избавителя, приеми молитвите на Твоите недостойни раби и им изпроси опрощение на греховете и богоугодно поправяне на живота.

Молитва към Пресветия Дух

Приеми, Владико, Преблагий Параклите, Който Си Един от Светата и Покланяема, Единосъщна и Неразделна Троица, тази немощна молитва, която благоволи да бъде принесена на Тебе от човек грешен и осъден. И прости ми моите волни и неволни грехове; очисти ме от моите тайни прегрешения и пощади Твоя раб. Благоволи към мене, грешния и недостойния, и посети немощите на душата ми с Твоята благодат, и изцели нейното съкрушение.

Помилвай ме, Владико, Параклите, Боже, помилвай ме; освети душата и тялото ми, просвети ума и разума ми, очисти съвестта ми от всяка нечистота, от нечисти помисли, лукави замисли и хулни разсъждения, и от всяко превъзнасяне, гордост и надменност, високоумиe и дързост, и сатанинско смущение; и от всяко фарисейско лицемерие и презрение, и от всеки срамен и лукав навик ме избави докрай заради славата на Твоето име. Дарувай ми искрено покаяние, съкрушение на сърцето, смиреномъдрие, кротост и тишина, и всяко християнско благоговение; разум и духовно изкуство, с всяко благоразумие, благодарение и съвършено търпение.

Да, Боже, заради славата на Твоето име, чуй ме, грешния, който Ти се моля, и ме сподоби през останалото време на окаяния ми живот искрено да се покайвам за моите беззакония със смиреномъдрие, целомъдрие и истинско въздържание, като отстраниш от мен всяко съмнение, двоедушие и безчувствие. И ме запази, Владико, в благочестивото и православно изповядване на християнската вяра, та да бъда достоен през всички дни на живота си без съмнение да Те възпявам, благославям, славословя и да казвам: Свети Боже, Отче Безначален; Свети Крепки, Негов съ-безначален Сине; Свети Безсмъртни, Душе Свети, Който от Отца изхождаш и пребъдваш и почиваш в Сина; Всесвета Троице, слава на Тебе. Слава на Тебе, Свята Троице, Единосъщна, Животворяща и Неразделима — за всичко слава на Тебе.

Молитва към Пресвета Богородица

Слава Тебе, Майко Божия, прибежище на верните, избавление за задържаните в тежки обстоятелства и божествено утешение на моята душа. О, Богоблагодатна, предавам всеокаяната си душа, пронизана от стрелите на врага, на Твоето всесилно застъпничество - пази я, покривай я и я спасявай невредима от бесовските козни, за да Ти викам: радвай се, Невесто Неневестна.

 

За въздаянието на делата след смъртта според Древния патерик

Един презвитер от нашите краища, чуден мъж, които прекара много време в подвиг и залягаше да чете Светото Писание, ми разказа следното: 

Беше при мене една сестра-девица, млада по години, но придобила старчески разум. Тя прекарваше цялото си време в пост и въздържание. Седеше веднъж до мене и като падна изведнъж по гръб, лежа безгласна и бездиханна цял ден и нощ.

На следващия ден в същия час, като стана сякаш от сън, тя беше в страх и ужас. Когато я питах какво се случи с нея, тя ме помоли да я оставя в мълчание дотогава, докато не мине малко душевният страх и не получи удобство и лекота, за да разкаже онова, което й беше показано. 

- Защото, каза тя, надвишава и зрението, и слуха онова, което видях - добро и зло. 

В сълзи тя прекара много дни и сама не искаше да чуе дума от някого и не говореше с най-близките, а често споменаваше имената на някои със сълзи и като стенеше, оплакваше ги. Имах голямо желание да разбера за видяното от нея. Тя едва отстъпи на молбата и започна да говори така:

- В онзи час, когато седях до тебе, двама някакви мъже с посивели коси, на вид благородни, облечени с бели дрехи, като дойдоха и ме хванаха за дясната ръка, заповядаха да ги следвам. Един от тях, който държеше в ръка тояга, я простря към небето и го отвори, като ни приготви достъп в него. След това, като ме взеха, доведоха ме на някакво място, където стояха голямо множество ангели, а вратите и къщите бяха над всякакви думи. 

Когато влязох вътре, видях висок престол и мнозина, които го заобикаляха и по красота и величие превъзхождаха стоящите отвън. На престола седеше Някой, Който освещаваше всички със Своята светлина, на Който всички се поклониха, като паднаха (ничком). Тия, които ме водеха, заповядаха и аз да Му се поклоня. Чух, че Той заповяда да ме водят и покажат всичко за вразумяване на тези, които още се намират в живота. Те веднага ме взеха за ръка и изпълниха заповяданото. 

И като дойдохме на някакво място, виждам голямо множество твари с неизказана красота, облечени в различни дрехи, които блестяха със злато и скъпоценни камъни, и различни къщи, и голямо множество мъже и жени, които живееха в тях с чест и слава. Като ми показваха всяка (къща), казваха ми: 

- Това са епископи, които бяха праведно и свято началници над хората; това са клирици и миряни — от тях едни просияха в служението си, а други живяха целомъдрено и праведно. 

Там, брате, видях и презвитера на това селище и клириците, които ти и аз знаем. Видях мнозина девици и вдовици, жени, които честно живяха в брак; от тях мнозина бяха от познатите — едни от нашата област, други от разни места, с които ми се е случвало да бъда заедно на празниците на мъчениците, и други, които и аз не знаех, за които молех тези, които ме водеха да ми кажат нещо за тях. А те казаха: 

- От разни градове и области са; едни се упражнявали в подвижничество, други живели всяка в своето състояние някои прекарали голяма част от живота си във вдовство и били съкрушавани от скърби и много бедствия. От тях има някои, които отначало са паднали в своето девство и вдовство, но заради покаянието си и многото сълзи били пак възстановени в предишното звание. 

Като ме взеха оттам, те ме отведоха в някакви места, страшни на вид и ужасни за зрението, изпълнени с всеки плач и ридание. Като възнамеряваше да започне разказа за това, тя изпадна в такъв страх, че цялата й дреха се намокри със сълзи и поради страх от разказваното гласът й секна, езикът й неволно се запъна и се движеше, без да издава звук. Но накарана от мен, тя започна да говори тъй: 

- Видях толкова страшни и ужасни места, че не могат да се разберат нито със зрение, нито със слух; за тях онези, които ме водеха, ми казаха, че са приготвени за всички нечестивци и беззаконници, и за онези, конто в света са се наричали християни, но са правили много зло. Там видях разпалена пещ, която издаваше някакво страшно клокочене. Като я видях и се ужасих, запитах: За кои нечестивци е приготвено това? А те казаха:

- За влезлите в клира, които от сребролюбие и безгрижие са оскърбили Църквата Божия и са прекарали срамен живот без покаяние.

В броя им ясно казаха и имената на някои - едни от градските, за които сам ти си чул, че живели срамно; други пък и от моята църква. А аз, като треперех, извиках: 

- Нима за намиращите се в клира и в девство са приготвени такива бедствия! 

А един от тези, които бяха надалеч, като ми отговори, каза: 

- Девице, определени са им бедствия, които съответстват на нечестието им против Бога и неправдата им против ближния. Защото нито онези, които страдат там, Бог презира, нито онези, които вършат неугодното Нему, оставя без наказание. Всемогъщият Бог въздава на всички по достойнство за доброто и злото. 

Като отминахме още, ние се спряхме на място, пълно с дълбока тъмнина. Всичко там беше изпълнено с вопъл, и смущение, и скърцане със зъби, и жален глас, и страшно стенание. Там, брате, видях много и разни девици и вдовици, и някои други, за които казаха, че никога не са постъпвали съгласно обетите си, а са преминавали от място на място и със своето скитничество са опорочавали живота на другите, грижели се за виното и наслажденията, а на псалмопеенето, молитвите и поста не обръщали никакво внимание, въпреки че със своите обещания са встъпили в завет с Христа.

За някои от тях казваха, че те човеконенавистно, макар и правилно, са разправяли за намеренията на другите, което е послужило за развращаването на някои от тях, и са станали виновни за гибелта им. А пък аз, като видях тяхното голямо стенание и плач, бях обзета от страх не по-малко от тях. 

Като погледнах по-внимателно, съзрях две най-приятни за мен девици, обгърнати от този огън и мъки, на които заедно с мене често ти, брате, предлагаше много съвети и увещания, като ги обичаше особено за дружбата им с мене. Като ги видях и доста проплаках, извиках по име една от тях. Те погледнаха и лицето им се покри със срам поради наказанието, на което се бяха подхвърлили и още повече се мъчеха от срам, и клюмнаха с глава. А аз със сълзи ги питах: 

- Какво тайно е било направено от вас, което се е скрило от мнозина и в какви лоши дела сте паднали, за които тук сте получили наказание?

А те казаха: 

- Когато наказанията ни обвиняват и показват делата ни, защо ни питаш? Защо впрочем и да скриваме? Защото девството ние погубихме с разврат, решихме се на убийство поради зачеване, изпълнявахме въздържанието и поста пред очите на другите, а тайно вършехме противоположното, защото желаехме само човешката слава, а на заплашителното тук не обръщахме никакво внимание.

Но ето, тукашните бедствия изобличиха всичко, извършено там тайно.

Ето, за тамошното заблуждаване приемаме тук достойно наказание.

Ето, за тамошното славолюбие тук приемаме съответният срам. Всячески за делата си се подложихме на праведен съд и не се удостояваме с никаква помощ от никой тамошен приятел. Но ако има в тебе сега някаква сила и дръзновение заради твоя добър живот, помогни ни в обхваналите ни страшни мъчения. Покажи любов към нас и дори малко помилване ни изпроси от тези, които ни мъчат. 

А аз им отговорих: 

- И къде са толкова увещания и съвети на моя брат? Къде са молбите, къде е голямата му грижа, къде са постоянните молитви? Нима нищо от това не беше достатъчно, че да не бъдете вие, сестри, отведени тук? Тъй всеки съвет и грижа, и молитви, които биват за някого, са напразни и безполезни, ако той сам себе си не направи послушен на тях. 

Те, като се посрамиха, отначало мълчаха, а след това започнаха да говорят: 

- Не е сега време за изобличение и укоряване, а за утешение и помощ, защото са ни обхванали беди. Достави помилване и помощ, ако нещо можеш, помогни ни, като се умилостивиш над нас.

А аз казах: 

- Искам, ако мога да ви направя някакво добро. 

Те пък казаха да помоля за тях тези, които управляват мъките, ако е възможно, напълно да ги освободят от това мъчение; ако е невъзможно, поне да получат малко облекчение от тези бедствия. Аз, като паднах (ничком), със сълзи и плач ги молех, като казвах: 

- Подражавайте на своя човеколюбив и благ Владика, и ги облекчете от това мъчение.

А те със страшен поглед без успех ме отпратиха, като казаха: 

- Сега за тях не е време за покаяние и изповед, защото като прекараха даденото им от Бога време за покаяние в блудство и убийства, и наслаждения, и във всяко беззаконие, не могат да получат тук облекчение. Като смятаха там тукашните блага за басня, как сега те търсят да ги получат? За тях е справедливо каквито там са посели дела, такива да пожънат плодове; каквито там блага презираха, такива тук няма да получат; и каквито мъки пренебрегнаха, такива ще изпитат; затова докрай ще бъде тяхното бедствие. Върви, девице, възвестявай там за тукашното - за доброто и за злото, макар че на мнозина да им изглежда, че говориш празни приказки.

Те, като разбраха, че молението им беше безполезно, като плачеха и скърцаха със зъби, казаха: 

- Всичко търпим според направеното от нас. Защото тези, които учеха в онзи свят да живеем достойно за девството, ние не послушахме и добрите увещания се оказаха тук безполезни. Но като ни оставиш, върви пак в света; молим те, разкажи за всичко това на тази, която живееше с нас, защото и тя с нас правеше подобното, като се смееше над тукашното и смяташе казаното за басни, както и ние. Съобщи й за нашите мъчения, за да не изпита и тя такива беди, ако до край прави подобното. Увери я, че всичко тук е истинно и я убеди да се покае, защото може би това ще бъде спасение за тази душа.

Господ и Бог да ни удостои да се освободим от мъките, за които чухме и да получим онези вечни блага в самия Христос, нашия Господ, Нему слава и сила вьв вечните векове! Амин.

Из Древен Патерик, или духовната мъдрост на отците на пустинята. Изд. Монархическо-Консервативен Съюз, 1994. Преводач йером. Павел Стефанов. 

Синаксар за Томина Неделя, Антипасха

     В тази неделя, втората след Пасха, празнуваме Антипасха, тоест обновлението на Христовото Възкресение, и също така възпоменаваме събитието на докосването на Христовите рани от св. апостол Тома. Това възпоменание произлиза от древния обичай да се празнуват отново важни събития. Когато изминела една година и настъпвал денят на такова събитие, се извършвало възпоменание, за да не бъдат забравени великите Божии дела. Затова израилтяните празнували първата Пасха в Галгал, за да си припомнят преминаването през Червено море. Те също така възпоменавали освещаването на Скинията на свидетелството в пустинята и много други свети събития.

Тъй като Възкресението на Господа е най-великото и най-важното събитие, надхвърлящо всяка мисъл, то се празнува отново не само веднъж годишно, но и във всеки „осми“ ден. Първото ново празнуване на Възкресението е в тази настояща неделя, защото тя е истински и „осми“, и „първи“ ден. Осми - защото е осем дни след Пасха, и първи - защото е начало на следващите дни. Нарича се още „осми“ ден, защото предизобразява нескончаемия ден на бъдещия век, който ще бъде истински „първи“ ден - ден, който няма да бъде разделян от нощ.

Затова тази неделя се нарича Антипасха, което означава „вместо Пасха“. Трябва да знаем и това, че поради честта, която Господ оказа на неделята чрез Своето Възкресение, светите апостоли пренесли седмичния ден за почивка от юдейската събота към този най-почитан ден.

Нарича се още Томина неделя, поради следната причина: в деня на Възкресението, когато Христос се явил на учениците вечерта, Тома не бил с тях, защото още не се бил присъединил към останалите поради страх от юдеите. Когато се върнал при тях, той не само не повярвал на думите им за Христовото Възкресение и за това, че са Го видели, но категорично отказал да повярва, че Господ изобщо е възкръснал, макар сам да бил един от дванадесетте.

Бог, благият Владика, в Своето премъдро домостроителство изчакал осем дни, за да яви всесъвръшената Си любов, желаейки истинно да потвърди Възкресението и събитията след него. Така Тома не повярвал, за да може след това по-истинно да възвести на всички вярата във Възкресението.

Затова Господ отново дошъл при апостолите, когато Тома бил сред тях. Макар вратите да били заключени, както и преди, Той влязъл и им дарувал мир според обичая. После се обърнал към Тома и казал: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми; и дай ръката си и я тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (Йоан 20:27). Тогава Тома внимателно изследвал реброто на Господа и, приемайки вярата чрез това изследване, извикал: „Господ мой и Бог мой!“ (Йоан 20:28). Той казал „Господ“, свидетелствайки за телесния образ на Христос, и „Бог“, свидетелствайки за Неговото божествено естество. А Христос му казал: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени са онези, които не са видели и са повярвали“ (Йоан 20:29). Това е второто явяване на възкръсналия Христос.

Тома бил наричан „Дидим“ – тоест „Близнак“, по няколко възможни причини: или защото бил роден близнак; или защото се усъмнил във Възкресението; или защото по рождение средният му пръст и показалецът на дясната му ръка били слети и когато по Божието домостроителство му било позволено да се усъмни, именно с тези два пръста той докоснал Христовото ребро. Но други казват, че най-вероятно и най-истинно е това, че „Тома“ в превод от еврейски означава „близнак“.

Третото явяване на Христа било при Тивериадското езеро по време на улова на рибата, когато Той дори ял печена риба и медена пита - храна, която, както само Той знае, била погълната от божествения Огън. Това събитие дало допълнително доказателство за възкресението на тялото – не само Неговото, но и нашето в бъдещия век.

След това Той се явил по пътя за Емаус. Петото явяване било в Галилея на единадесетте, както е писано. От Възкресението до Възнесението Той извършил пред учениците Си много свръхестествени знамения. Но не разкрил всички тези знамения на мнозина, защото за хора, живеещи още в този свят, било невъзможно да понесат такива неизразими чудеса.

По молитвите на Твоя апостол Тома, Христе Боже наш, помилвай ни. Амин.

Канон на малкото повечерие в петък вечер преди Опело Христово, творение на Симеон Логотет

 

Плач на Пресвета Богородица за разпятието Господне, глас 6.

Песен 1

Ирмос: Когато Израил преминаваше пеша през морето като по суша, виждайки потъващ фараона - своя гонител, извика: „Нека възпеем Бога с победна песен!”. (2)

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Като видя своя Син и Господ да виси на Кръста, Пречистата Дева, разкъсвана от скръб, горко плачеше заедно с другите жени.

Виждам Те сега, възлюбено и най-сладко мое Чедо, висящ на Кръста, и горчиво пронизва се сърцето ми - говореше Пречистата. - Но, Благий, кажи дума на рабинята Си.

Слава: По Своя воля, Сине мой и Творче, на Дървото претърпяваш страшна смърт - думаше Девата, стоейки при Кръста заедно с възлюбения ученик.

И ныне: Лишена съм сега от моя Син и Бог, моето Упование, моята Радост и Веселие. Горко ми, сърцето ми изпълни се с мъка - плачейки казваше Пречистата.

Катавасия: ирмоса.

Песен 3

Ирмос: Никой не е свят като Тебе, Господи Боже мой, Който въздигаш силата на Твоите верни, Благи, и ни утвърждаваш върху камъка на Твоето изповедание. (2)

От страх пред иудеите скри се Петър, а всички верни се разбягаха, оставяйки Христа - говореше Девата, ридаейки.

Странно и страшно е Твоето раждане, Сине мой; чрез него над всички майки бях възвеличена. Но горко ми, огън разпалва се в утробата ми, гледайки Те сега на Кръста.

Слава: Желая да сваля Сина си от Дървото и да Го притисна в обятията си, както някога, когато беше Младенец - казваше Пречистата - но, уви, няма кой да ми Го даде.

И ныне: Ето, угасна на Кръста моят сладък Светлик, моята Надежда и Живот, моят Син и Бог; и в мен самата пламва огън - говореше Девата, проливайки сълзи.

Катавасия: ирмоса.

Песен 4

Ирмос: „Христос е моята Сила, Бог и Господ!” – така достойно пее светата Църква с разум чист, празнувайки в Господа. (2)

О, Слънце незалязващо, предвечен Боже и Творче на цялото творение, как търпиш страдание на Кръста? - думаше, плачейки, Пречистата.

Ридаейки, Неизпиталата брак рече на благообразния: Йосифе, побързай при Пилат и поискай твоят Учител от Дървото да бъде свален.

Слава: Като видя как горчиви сълзи Пречистата пролива, Йосиф се смути и, плачейки, отиде при Пилат, казвайки през сълзи: дай ми тялото на моя Бог.

И ныне: Виждайки Те безславен, изранен и гол на Кръста, Чедо мое, сърцето ми в мен гори - говореше Девата, майчински страдайки с голяма скръб.

Катавасия: ирмоса.

Песен 5

Ирмос: Моля Те, Благий, да просветиш с божествената Своя светлина душите на тези, които на ранина Те призовават, Слове Божий, за да Те познаят като истински Бог, призоваващ ги от греховния мрак. (2)

Съкрушени, смутени и ридаещи Йосиф и Никодим снеха от Кръста пречистото тяло на Владиката и, целувайки го, плачеха и Го възпяваха като техен Бог.

Непозналата мъж Майка плачеше, полагайки Христа на коленете си; молеше Му се със сълзи, целуваше Го, ридаеше и горко възклицаваше.

Слава: Ти бе единствената надежда на рабинята Си, Сине мой, Господи и Боже мой, Живот мой и Светлина на очите ми; а сега, уви, изгубих Те, сладко Мое Чедо най-възлюбено.

И ныне: Мъка и скръб ме обзеха и въздишки ме обгърнаха - викаше Пречистата, ридаейки горчиво. Горко ми, възлюбено мое Чедо, защото сега Те виждам гол и сам, като помазан за погребение мъртвец.

Катавасия: ирмоса.

Песен 6

Ирмос: Като гледам морето на живота да се вълнува от бурите на изкушенията, аз прибягвам към Твоето тихо пристанище и Ти викам: „Изведи от тлението моя живот, Многомилостиви!”. (2)

Виждам мъртъв Теб, Човеколюбче, Който възкресяваш мъртвите; горчиво наранено е сърцето ми и желая с Тебе да умра - думаше Пречистата - защото не мога да Те гледам безжизнен и без дъх.

Ужас ме обзема, гледайки Те, преблаги Боже и всещедър Господи, безславен, бездиханен, лишен от красота, и плача, държейки Те в ръце. Горко ми! Не мислех, че някога ще Те видя в този вид, о, Сине мой и Боже.

Слава: Слове Божи, няма ли да кажеш дума на Твоята рабиня? Нямаш ли милост, Владико, към тая, която Те роди? – ридаейки говореше Пречистата и плачейки целуваше тялото на своя Господ.

И ныне: Мисля как веч никога не ще да чуя Твоя глас, Владико, и как никога повече Твоята рабиня няма да види красотата на лицето Ти, както преди; защото, Сине мой, Ти залезе пред очите ми.

Катавасия: ирмоса.

Кондак, глас 8:

Елате да възпеем Разпнатия заради нас! Като Го видя на Кръста Мария думаше: макар да търпиш разпятие, Ти Си Син мой и Бог мой.

Икос: Агницата Мария, виждайки своя Агнец, воден на заколение, терзаейки се, следваше Го с другите жени и викаше така: „Къде отиваш, Чедо мое? За къде тъй бързаш? Отново ли за друга сватба в Кана, за да им превърнеш водата във вино? Да дойда ли с Тебе, Чедо, или по-добре да Те почакам? Отрони ми дума, Слове Божий! Не минавай мълчешком край мене Ти, Който ме опази чиста, защото Ти Си Син мой и Бог мой.

Песен 7

Ирмос: Ангелът направи росоносна пещта за благочестивите отроци, но Божието повеление, изгарящо халдеите, накара мъчителя да вика: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”. (2)

Къде е, Сине мой и Боже, благовестието, което някога Гавриил ми възвести? Той Те нарече Цар и Бог, и Син на Всевишния, а сега Те виждам гол и изранен Мъртвец, о, сладка моя Светлина.

Освободи ме от мъката и ме вземи със Себе Си, Сине мой и Боже; нека и аз да сляза с Теб, Владико, в ада. Не оставяй ме сама, защото не мога да живея без да Те съзерцавам, сладка моя Светлина.

Слава: Като видя Христа към гроба носен, Непорочната горчиво ридаеше заедно с другите жени-мироносици и думаше: горко ми, какво виждам? Къде отиваш, Сине мой? Нима оставяш ме сама?

И ныне: Изнемогнала от скръб, непорочната Дева на мироносиците рече: ридайте и плачете горко с мен, защото ето, сладката моя Светлина и ваш Учител предава се на гроб.

Катавасия: ирмоса.

Песен 8

Ирмос: От пламъка Ти източи роса за благочестивите и с вода изгори жертвата на праведника, защото Ти вършиш всичко по Своя воля, Боже, и Тебе превъзнасяме във всички векове. (2)

Като видя риданието на Девата, Йосиф много се смути и горко викна: как аз, Твоят раб, о, Боже мой, сега за погребение тялото Ти ще приготвя и как ще Го обвия в плащаница?

Превишаващо ума е това странно зрелище: Господ, Който крепи цялото творение, бива носен мъртъв в ръцете на Йосиф и Никодим, които отиват да Го погребат.

Припев: Благославяме Отца и Сина и Светия Дух – Господа.

Слава: Странно и преславно тайнство виждам - зовеше Девата към своя Син и Господ - как, Сине мой, положен Си в тясна гробница, когато с повелението Си възкресяваш всички мъртви от гробовете?

И ныне: Нито ще оставя Твоя гроб, о, Чедо мое, нито рабинята Ти ще престане да пролива сълзи, докато и аз не сляза в ада, защото не мога да понеса разлъката с Тебе, Сине мой.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се…

Катавасия: ирмоса.

Песен 9

Ирмос: За човеците е невъзможно да видят Бога, към Когото и ангелските ликове не дръзват да погледнат, но чрез Теб, Всечиста, въплътеното Слово стана видимо за човеците. Като Го величаем заедно с небесните войнства, ние и Тебе облажаваме. (2)

Никога не ще позная радост вече - ридаейки думаше Пренепорочната. - Моята Светлина и Радостта ми залезе в гроба. Но няма да Го оставя сам: тук и аз ще умра и ще бъда погребана с Него.

Изцели сега душевната ми рана, Чедо мое - викаше Пречистата през сълзи. - Възкресни и утеши моята болка и печал, Владико, защото имаш власт да вършиш всичко, каквото пожелаеш, макар да Се погреба доброволно.

Слава: Нима не знаеш дълбочината на Моето човеколюбие? - тайно рече на Своята Майка Господ. - Понеже желая да спася творението Си, Аз смъртта приех, но ще възкръсна и като Бог ще Те прославя на небето и земята.

И ныне: Възпявам Твоето милосърдие, Човеколюбче, и се покланям на богатството на Твоята милост, Владико, защото доброволно прие смърт, за да спасиш Своето създание - думаше Пречистата. – Но чрез Твоето Възкресение, Спасителю, помилвай всички нас.

Вместо Достойно есть: имроса на 9-та песен.

Синаксар за светата Велика Събота

Стих: Напразно пазиш гроба запечатан с печат, страже, защото в него вече Го няма Оня, Който Сам на всички дарува живот.

 

В Светата и Велика Събота празнуваме погребението на божественото тяло и слизането в ада на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос, чрез което нашият род, призован от тлението, премина към вечния живот.

Светата Четиридесетница превъзхожда всички останали дни от годината; но по-голяма от нея е Великата седмица, а от дните на Великата седмица най-велик е този — великата и Света Събота. Тази седмица се нарича Велика не защото дните или часовете й са по-дълги от обикновените, а защото през нея, и особено днес, бяха извършени велики, естеството превъзхождащи чудеса и неизказани дела на нашия Спасител.

Защото, както при първото сътворяване на света Бог, след като извърши всичко и накрая - в шестия ден - създаде най-главното, тоест човека, в седмия ден си почина от всички Свои дела и го освети, наричайки го „събота“ (което означава „упокоение“), така и при съзиждането на духовния свят, след като извърши всичко съвършено и в шестия ден отново пресътвори падналия човек и го обнови чрез Животворящия Кръст и Своята смърт, в този, седми ден, Той се упокои с пълно упокоение от делата - заспал с естествения за всяко живо същество и спасителен за нас сън.

И тъй, като слезе с плътта в гроба, Божието Слово слиза и в ада с непорочната и божествена Негова душа, която чрез смъртта се отдели от тялото. И тази душа Той предаде в ръцете на Отца, на Когото - макар Той да не изискваше - принесе и Своята Кръв, станала наше изкупление.

А душата на Господа не бе задържана в ада, както душите на другите светии, защото тя никога не бе имала никакво участие - както другите - в проклятието на нашите прародители. Но нашият враг дяволът, макар да владееше нас, не можа да получи власт над Неговата Кръв, с която сме изкупени. И как би могъл грабителят - дявол да завладее не само онова, което е от Бога, но и е Самият Бог?

Все пак, нашият Господ Иисус Христос пребиваваше в гроба по плът и с божествената Си природа, която е неразделно съединена с плътта. Той беше и с разбойника в рая; беше, както е казано, и в ада с обожената Си душа; и свръх всяко естество в същото време седеше като безпределен Бог на Престола заедно с Отца и Духа. Той бе навсякъде и нищо от Неговото божествено естество не пострада нито в гроба, нито на Кръста.

Тялото на Господа претърпя тлението, което е разделяне на душата и тялото, но никакво разрушение не се случи в него - нито разложение на плътта, нито унищожаване на членовете.

А Йосиф, като сне от Кръста пречистото тяло на Господа, го положи в нов гроб, който беше наблизо в Йерусалим, в градината, и постави при входа много голям камък. А след като мина петъкът, юдеите, като дойдоха при Пилат, казаха: „Господарю! Спомнихме си, че онзи измамник, още докато беше жив, каза: след три дни ще възкръсна (Мат. 27:63). Струва ни се добре, ако ти със своята власт заповядаш на стража да пази гроба.“

Но ако Той е измамник, що ви е грижа за думите Му, изречени приживе? Нали Иисус, по общо признание, е умрял! И кога Той е казал: „Ще възкръсна“? Може би иудеите изведоха това от Неговото посочване на пророк Йона. Но неразумието им е явно: защото ако гробът бъде пазен, тогава и тялото няма да бъде откраднато.

Колко неразумни са иудеите! Защото не разбираха, че трудейки се уж за своя полза, на дело действаха против самите себе си. И ето - щом Пилат заповяда, те обезопасиха гроба с воинска стража и с надежден печат. Внимавайте, християни, и разберете, че всичко, което онези неблагодарници извършиха, беше напълно противно на собственото им желание. Защото същите онези стражи, които поставиха да пазят Гроба, станаха по-късно свидетели на Христовото Възкресение.

А адът отсега нататък се свива и трепери, усещайки, че е поразен от сила най-могъща и непобедима. Затова, след като неправедно погълна Христа - най-твърдия и краеъгълен Камък - след малко ще изхвърли и всички онези, които от началото бе погълнал и с които бе напълнил ненаситната си утроба.

По Твоето неизказано снизхождение, Христе Боже наш, помилвай ни. Амин.