Синаксар за Томина Неделя, Антипасха

     В тази неделя, втората след Пасха, празнуваме Антипасха, тоест обновлението на Христовото Възкресение, и също така възпоменаваме събитието на докосването на Христовите рани от св. апостол Тома. Това възпоменание произлиза от древния обичай да се празнуват отново важни събития. Когато изминела една година и настъпвал денят на такова събитие, се извършвало възпоменание, за да не бъдат забравени великите Божии дела. Затова израилтяните празнували първата Пасха в Галгал, за да си припомнят преминаването през Червено море. Те също така възпоменавали освещаването на Скинията на свидетелството в пустинята и много други свети събития.

Тъй като Възкресението на Господа е най-великото и най-важното събитие, надхвърлящо всяка мисъл, то се празнува отново не само веднъж годишно, но и във всеки „осми“ ден. Първото ново празнуване на Възкресението е в тази настояща неделя, защото тя е истински и „осми“, и „първи“ ден. Осми - защото е осем дни след Пасха, и първи - защото е начало на следващите дни. Нарича се още „осми“ ден, защото предизобразява нескончаемия ден на бъдещия век, който ще бъде истински „първи“ ден - ден, който няма да бъде разделян от нощ.

Затова тази неделя се нарича Антипасха, което означава „вместо Пасха“. Трябва да знаем и това, че поради честта, която Господ оказа на неделята чрез Своето Възкресение, светите апостоли пренесли седмичния ден за почивка от юдейската събота към този най-почитан ден.

Нарича се още Томина неделя, поради следната причина: в деня на Възкресението, когато Христос се явил на учениците вечерта, Тома не бил с тях, защото още не се бил присъединил към останалите поради страх от юдеите. Когато се върнал при тях, той не само не повярвал на думите им за Христовото Възкресение и за това, че са Го видели, но категорично отказал да повярва, че Господ изобщо е възкръснал, макар сам да бил един от дванадесетте.

Бог, благият Владика, в Своето премъдро домостроителство изчакал осем дни, за да яви всесъвръшената Си любов, желаейки истинно да потвърди Възкресението и събитията след него. Така Тома не повярвал, за да може след това по-истинно да възвести на всички вярата във Възкресението.

Затова Господ отново дошъл при апостолите, когато Тома бил сред тях. Макар вратите да били заключени, както и преди, Той влязъл и им дарувал мир според обичая. После се обърнал към Тома и казал: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми; и дай ръката си и я тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (Йоан 20:27). Тогава Тома внимателно изследвал реброто на Господа и, приемайки вярата чрез това изследване, извикал: „Господ мой и Бог мой!“ (Йоан 20:28). Той казал „Господ“, свидетелствайки за телесния образ на Христос, и „Бог“, свидетелствайки за Неговото божествено естество. А Христос му казал: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени са онези, които не са видели и са повярвали“ (Йоан 20:29). Това е второто явяване на възкръсналия Христос.

Тома бил наричан „Дидим“ – тоест „Близнак“, по няколко възможни причини: или защото бил роден близнак; или защото се усъмнил във Възкресението; или защото по рождение средният му пръст и показалецът на дясната му ръка били слети и когато по Божието домостроителство му било позволено да се усъмни, именно с тези два пръста той докоснал Христовото ребро. Но други казват, че най-вероятно и най-истинно е това, че „Тома“ в превод от еврейски означава „близнак“.

Третото явяване на Христа било при Тивериадското езеро по време на улова на рибата, когато Той дори ял печена риба и медена пита - храна, която, както само Той знае, била погълната от божествения Огън. Това събитие дало допълнително доказателство за възкресението на тялото – не само Неговото, но и нашето в бъдещия век.

След това Той се явил по пътя за Емаус. Петото явяване било в Галилея на единадесетте, както е писано. От Възкресението до Възнесението Той извършил пред учениците Си много свръхестествени знамения. Но не разкрил всички тези знамения на мнозина, защото за хора, живеещи още в този свят, било невъзможно да понесат такива неизразими чудеса.

По молитвите на Твоя апостол Тома, Христе Боже наш, помилвай ни. Амин.

Канон на малкото повечерие в петък вечер преди Опело Христово, творение на Симеон Логотет

 

Плач на Пресвета Богородица за разпятието Господне, глас 6.

Песен 1

Ирмос: Когато Израил преминаваше пеша през морето като по суша, виждайки потъващ фараона - своя гонител, извика: „Нека възпеем Бога с победна песен!”. (2)

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Като видя своя Син и Господ да виси на Кръста, Пречистата Дева, разкъсвана от скръб, горко плачеше заедно с другите жени.

Виждам Те сега, възлюбено и най-сладко мое Чедо, висящ на Кръста, и горчиво пронизва се сърцето ми - говореше Пречистата. - Но, Благий, кажи дума на рабинята Си.

Слава: По Своя воля, Сине мой и Творче, на Дървото претърпяваш страшна смърт - думаше Девата, стоейки при Кръста заедно с възлюбения ученик.

И ныне: Лишена съм сега от моя Син и Бог, моето Упование, моята Радост и Веселие. Горко ми, сърцето ми изпълни се с мъка - плачейки казваше Пречистата.

Катавасия: ирмоса.

Песен 3

Ирмос: Никой не е свят като Тебе, Господи Боже мой, Който въздигаш силата на Твоите верни, Благи, и ни утвърждаваш върху камъка на Твоето изповедание. (2)

От страх пред иудеите скри се Петър, а всички верни се разбягаха, оставяйки Христа - говореше Девата, ридаейки.

Странно и страшно е Твоето раждане, Сине мой; чрез него над всички майки бях възвеличена. Но горко ми, огън разпалва се в утробата ми, гледайки Те сега на Кръста.

Слава: Желая да сваля Сина си от Дървото и да Го притисна в обятията си, както някога, когато беше Младенец - казваше Пречистата - но, уви, няма кой да ми Го даде.

И ныне: Ето, угасна на Кръста моят сладък Светлик, моята Надежда и Живот, моят Син и Бог; и в мен самата пламва огън - говореше Девата, проливайки сълзи.

Катавасия: ирмоса.

Песен 4

Ирмос: „Христос е моята Сила, Бог и Господ!” – така достойно пее светата Църква с разум чист, празнувайки в Господа. (2)

О, Слънце незалязващо, предвечен Боже и Творче на цялото творение, как търпиш страдание на Кръста? - думаше, плачейки, Пречистата.

Ридаейки, Неизпиталата брак рече на благообразния: Йосифе, побързай при Пилат и поискай твоят Учител от Дървото да бъде свален.

Слава: Като видя как горчиви сълзи Пречистата пролива, Йосиф се смути и, плачейки, отиде при Пилат, казвайки през сълзи: дай ми тялото на моя Бог.

И ныне: Виждайки Те безславен, изранен и гол на Кръста, Чедо мое, сърцето ми в мен гори - говореше Девата, майчински страдайки с голяма скръб.

Катавасия: ирмоса.

Песен 5

Ирмос: Моля Те, Благий, да просветиш с божествената Своя светлина душите на тези, които на ранина Те призовават, Слове Божий, за да Те познаят като истински Бог, призоваващ ги от греховния мрак. (2)

Съкрушени, смутени и ридаещи Йосиф и Никодим снеха от Кръста пречистото тяло на Владиката и, целувайки го, плачеха и Го възпяваха като техен Бог.

Непозналата мъж Майка плачеше, полагайки Христа на коленете си; молеше Му се със сълзи, целуваше Го, ридаеше и горко възклицаваше.

Слава: Ти бе единствената надежда на рабинята Си, Сине мой, Господи и Боже мой, Живот мой и Светлина на очите ми; а сега, уви, изгубих Те, сладко Мое Чедо най-възлюбено.

И ныне: Мъка и скръб ме обзеха и въздишки ме обгърнаха - викаше Пречистата, ридаейки горчиво. Горко ми, възлюбено мое Чедо, защото сега Те виждам гол и сам, като помазан за погребение мъртвец.

Катавасия: ирмоса.

Песен 6

Ирмос: Като гледам морето на живота да се вълнува от бурите на изкушенията, аз прибягвам към Твоето тихо пристанище и Ти викам: „Изведи от тлението моя живот, Многомилостиви!”. (2)

Виждам мъртъв Теб, Човеколюбче, Който възкресяваш мъртвите; горчиво наранено е сърцето ми и желая с Тебе да умра - думаше Пречистата - защото не мога да Те гледам безжизнен и без дъх.

Ужас ме обзема, гледайки Те, преблаги Боже и всещедър Господи, безславен, бездиханен, лишен от красота, и плача, държейки Те в ръце. Горко ми! Не мислех, че някога ще Те видя в този вид, о, Сине мой и Боже.

Слава: Слове Божи, няма ли да кажеш дума на Твоята рабиня? Нямаш ли милост, Владико, към тая, която Те роди? – ридаейки говореше Пречистата и плачейки целуваше тялото на своя Господ.

И ныне: Мисля как веч никога не ще да чуя Твоя глас, Владико, и как никога повече Твоята рабиня няма да види красотата на лицето Ти, както преди; защото, Сине мой, Ти залезе пред очите ми.

Катавасия: ирмоса.

Кондак, глас 8:

Елате да възпеем Разпнатия заради нас! Като Го видя на Кръста Мария думаше: макар да търпиш разпятие, Ти Си Син мой и Бог мой.

Икос: Агницата Мария, виждайки своя Агнец, воден на заколение, терзаейки се, следваше Го с другите жени и викаше така: „Къде отиваш, Чедо мое? За къде тъй бързаш? Отново ли за друга сватба в Кана, за да им превърнеш водата във вино? Да дойда ли с Тебе, Чедо, или по-добре да Те почакам? Отрони ми дума, Слове Божий! Не минавай мълчешком край мене Ти, Който ме опази чиста, защото Ти Си Син мой и Бог мой.

Песен 7

Ирмос: Ангелът направи росоносна пещта за благочестивите отроци, но Божието повеление, изгарящо халдеите, накара мъчителя да вика: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”. (2)

Къде е, Сине мой и Боже, благовестието, което някога Гавриил ми възвести? Той Те нарече Цар и Бог, и Син на Всевишния, а сега Те виждам гол и изранен Мъртвец, о, сладка моя Светлина.

Освободи ме от мъката и ме вземи със Себе Си, Сине мой и Боже; нека и аз да сляза с Теб, Владико, в ада. Не оставяй ме сама, защото не мога да живея без да Те съзерцавам, сладка моя Светлина.

Слава: Като видя Христа към гроба носен, Непорочната горчиво ридаеше заедно с другите жени-мироносици и думаше: горко ми, какво виждам? Къде отиваш, Сине мой? Нима оставяш ме сама?

И ныне: Изнемогнала от скръб, непорочната Дева на мироносиците рече: ридайте и плачете горко с мен, защото ето, сладката моя Светлина и ваш Учител предава се на гроб.

Катавасия: ирмоса.

Песен 8

Ирмос: От пламъка Ти източи роса за благочестивите и с вода изгори жертвата на праведника, защото Ти вършиш всичко по Своя воля, Боже, и Тебе превъзнасяме във всички векове. (2)

Като видя риданието на Девата, Йосиф много се смути и горко викна: как аз, Твоят раб, о, Боже мой, сега за погребение тялото Ти ще приготвя и как ще Го обвия в плащаница?

Превишаващо ума е това странно зрелище: Господ, Който крепи цялото творение, бива носен мъртъв в ръцете на Йосиф и Никодим, които отиват да Го погребат.

Припев: Благославяме Отца и Сина и Светия Дух – Господа.

Слава: Странно и преславно тайнство виждам - зовеше Девата към своя Син и Господ - как, Сине мой, положен Си в тясна гробница, когато с повелението Си възкресяваш всички мъртви от гробовете?

И ныне: Нито ще оставя Твоя гроб, о, Чедо мое, нито рабинята Ти ще престане да пролива сълзи, докато и аз не сляза в ада, защото не мога да понеса разлъката с Тебе, Сине мой.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се…

Катавасия: ирмоса.

Песен 9

Ирмос: За човеците е невъзможно да видят Бога, към Когото и ангелските ликове не дръзват да погледнат, но чрез Теб, Всечиста, въплътеното Слово стана видимо за човеците. Като Го величаем заедно с небесните войнства, ние и Тебе облажаваме. (2)

Никога не ще позная радост вече - ридаейки думаше Пренепорочната. - Моята Светлина и Радостта ми залезе в гроба. Но няма да Го оставя сам: тук и аз ще умра и ще бъда погребана с Него.

Изцели сега душевната ми рана, Чедо мое - викаше Пречистата през сълзи. - Възкресни и утеши моята болка и печал, Владико, защото имаш власт да вършиш всичко, каквото пожелаеш, макар да Се погреба доброволно.

Слава: Нима не знаеш дълбочината на Моето човеколюбие? - тайно рече на Своята Майка Господ. - Понеже желая да спася творението Си, Аз смъртта приех, но ще възкръсна и като Бог ще Те прославя на небето и земята.

И ныне: Възпявам Твоето милосърдие, Човеколюбче, и се покланям на богатството на Твоята милост, Владико, защото доброволно прие смърт, за да спасиш Своето създание - думаше Пречистата. – Но чрез Твоето Възкресение, Спасителю, помилвай всички нас.

Вместо Достойно есть: имроса на 9-та песен.

Синаксар за светата Велика Събота

Стих: Напразно пазиш гроба запечатан с печат, страже, защото в него вече Го няма Оня, Който Сам на всички дарува живот.

 

В Светата и Велика Събота празнуваме погребението на божественото тяло и слизането в ада на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос, чрез което нашият род, призован от тлението, премина към вечния живот.

Светата Четиридесетница превъзхожда всички останали дни от годината; но по-голяма от нея е Великата седмица, а от дните на Великата седмица най-велик е този — великата и Света Събота. Тази седмица се нарича Велика не защото дните или часовете й са по-дълги от обикновените, а защото през нея, и особено днес, бяха извършени велики, естеството превъзхождащи чудеса и неизказани дела на нашия Спасител.

Защото, както при първото сътворяване на света Бог, след като извърши всичко и накрая - в шестия ден - създаде най-главното, тоест човека, в седмия ден си почина от всички Свои дела и го освети, наричайки го „събота“ (което означава „упокоение“), така и при съзиждането на духовния свят, след като извърши всичко съвършено и в шестия ден отново пресътвори падналия човек и го обнови чрез Животворящия Кръст и Своята смърт, в този, седми ден, Той се упокои с пълно упокоение от делата - заспал с естествения за всяко живо същество и спасителен за нас сън.

И тъй, като слезе с плътта в гроба, Божието Слово слиза и в ада с непорочната и божествена Негова душа, която чрез смъртта се отдели от тялото. И тази душа Той предаде в ръцете на Отца, на Когото - макар Той да не изискваше - принесе и Своята Кръв, станала наше изкупление.

А душата на Господа не бе задържана в ада, както душите на другите светии, защото тя никога не бе имала никакво участие - както другите - в проклятието на нашите прародители. Но нашият враг дяволът, макар да владееше нас, не можа да получи власт над Неговата Кръв, с която сме изкупени. И как би могъл грабителят - дявол да завладее не само онова, което е от Бога, но и е Самият Бог?

Все пак, нашият Господ Иисус Христос пребиваваше в гроба по плът и с божествената Си природа, която е неразделно съединена с плътта. Той беше и с разбойника в рая; беше, както е казано, и в ада с обожената Си душа; и свръх всяко естество в същото време седеше като безпределен Бог на Престола заедно с Отца и Духа. Той бе навсякъде и нищо от Неговото божествено естество не пострада нито в гроба, нито на Кръста.

Тялото на Господа претърпя тлението, което е разделяне на душата и тялото, но никакво разрушение не се случи в него - нито разложение на плътта, нито унищожаване на членовете.

А Йосиф, като сне от Кръста пречистото тяло на Господа, го положи в нов гроб, който беше наблизо в Йерусалим, в градината, и постави при входа много голям камък. А след като мина петъкът, юдеите, като дойдоха при Пилат, казаха: „Господарю! Спомнихме си, че онзи измамник, още докато беше жив, каза: след три дни ще възкръсна (Мат. 27:63). Струва ни се добре, ако ти със своята власт заповядаш на стража да пази гроба.“

Но ако Той е измамник, що ви е грижа за думите Му, изречени приживе? Нали Иисус, по общо признание, е умрял! И кога Той е казал: „Ще възкръсна“? Може би иудеите изведоха това от Неговото посочване на пророк Йона. Но неразумието им е явно: защото ако гробът бъде пазен, тогава и тялото няма да бъде откраднато.

Колко неразумни са иудеите! Защото не разбираха, че трудейки се уж за своя полза, на дело действаха против самите себе си. И ето - щом Пилат заповяда, те обезопасиха гроба с воинска стража и с надежден печат. Внимавайте, християни, и разберете, че всичко, което онези неблагодарници извършиха, беше напълно противно на собственото им желание. Защото същите онези стражи, които поставиха да пазят Гроба, станаха по-късно свидетели на Христовото Възкресение.

А адът отсега нататък се свива и трепери, усещайки, че е поразен от сила най-могъща и непобедима. Затова, след като неправедно погълна Христа - най-твърдия и краеъгълен Камък - след малко ще изхвърли и всички онези, които от началото бе погълнал и с които бе напълнил ненаситната си утроба.

По Твоето неизказано снизхождение, Христе Боже наш, помилвай ни. Амин.

Синаксар в светия и велик Петък

 Стихове:

- за Разпятието: Жив Си като Бог и все пак издъхна на дървото, о, Мъртвецо гол, Слове на живия Бог.

- за благоразумния разбойник: Разбойникът отвори затворените порти на Едем, като постави ключа: „Помени ме“.

 

В Светия и Велик Петък възпоменаваме светите, спасителни и страшни Страдания на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос: оплюванията, плесниците, ударите по лицето, хулите, подигравките, багреницата, тръста, гъбата, оцета, гвоздеите, копието и — над всичко това — Кръста и смъртта, които Той доброволно прие заради нас; както и спасителното изповядване на разпнатия с Него благоразумен разбойник.

Щом нашият Господ бе предаден - продаден от приятеля и ученика за тридесет сребърника - доведоха Го най-напред при първосвещеника Анна. А той изпрати Христа при Каиафа, където Той, оплюван, бит по лицето, подложен на поругание и присмех, чу думите: „Проречи ни, Христе, кой Те удари?“ (Мат. 26:68). Там дойдоха и лъжесвидетели, които твърдяха, че Той казал: „Разрушете този храм и в три дни ще го въздигна“ (Йоан 2:19), и че се наричал Син Божи; поради което първосвещеникът, уж не понасяйки хулата, раздра дрехите си.

На сутринта Го отведоха при Пилат, в преторията, но самите те, както казва евангелистът, не влязоха там, за да не се осквернят, та да могат да ядат Пасхата (Йоан 18:28). „Пасха“ той нарича целия празник, който тогава, както се вижда, вече бил настъпил. Христос обаче я извърши ден по-рано, желаейки да бъде принесен в жертва едновременно със законната пасха - тоест в петък.

Пилат, като излезе, попита в какво Го обвиняват; и, понеже не намери в обвиненията нищо, съответстващо на римския закон, изпрати Христа при Каиафа, а той - отново при Пилат, понеже се домогваше до Неговото убиване. Пилат им каза: „Вземете Го вие и Го разпнете, и по вашия закон Го съдете“ (Йоан 18:31; 19:6). А те отговориха: На нас не е позволено да предаваме никого на смърт (Йоан 18:31), като подстрекаваха Пилат да Го разпъне.

И ето, Пилат запита Христа: „Ти ли си Царят Иудейски?“ (Мат. 27:11). А Христос призна Себе Си за Цар, но вечен, защото рече: „Моето царство не е от този свят“ (Йоан 18:36). Пилат, желаейки да Го освободи, първом заяви на иудеите, че не намира в Него никаква вина. Позова се и на обичая да се освобождава по един затворник на празника, но Варава им се оказа по-угоден от Христа.

Пилат, угаждайки на иудеите, след като подложи Иисуса на бичуване, Го изведе пред народа, придружен от войници, облечен в багреница, с трънен венец и тръст в дясната ръка, търпящ подигравките на войниците, които викаха: „Радвай се, Царю иудейски!“ (Йоан 19:3). Но след като така се поругаха над Христа, Пилат отново заяви: „Не намирам в Него нищо достойно за смърт“ (срв. Лука 23:22).

А те отговориха: „Ние ще Го накажем, защото Той се нарича Син Божи“. И докато всичко това се говореше, Иисус мълчеше, а народът крещеше към Пилат: „Разпни, разпни Го!“ (Лука 23:21), понеже враговете желаеха да Го предадат на позорна смърт, за да заличат добрата памет за Него.

Пилат, сякаш увещавайки ги, попита: „Вашия Цар ли да разпна?“ (Йоан 19:15). А те отговориха, че нямат друг цар освен кесаря. И понеже, споменавайки за богохулство, нищо не постигнаха, отново се позоваха на кесаря, за да утолят безумието си, и извикаха: „Всеки, който прави себе си цар, е противник на кесаря“ (Йоан 19:12).

Междувременно жената на Пилат, уплашена от страшни съновидения, му изпрати да кажат: „Не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес много пострадах заради Него“ (срв. Мат. 27:19). И той, като си уми ръцете, сякаш свали от себе си вината за Христовата кръв. А народът крещеше: „Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни“ (Мат. 27:25) и „ако Го пуснеш, не си приятел на кесаря“ (срв. Йоан 19:12).

И тъй, като върза Христа, макар твърдо да знаеше, че е невинен, Пилат Го предаде на разпятие, а Варава освободи. Като видя това, Иуда хвърли сребърниците, излезе и, отдалечавайки се, умъртви се чрез обесване; а после се пръсна, понеже се беше подул до крайност.

И тъй, войниците, като нанесоха на Христа оскърбление, удряйки Го с тръст по главата, възложиха върху Него Кръста; а после, като принудиха и Симон Киринееца да носи Кръста, Го подкараха напред. И като дойдоха около третия час на Лобното място, там Го разпънаха, като окачиха от двете Му страни двама разбойници, за да бъде и Той причислен към злодеите.

Дрехите Му, понеже бяха бедни, войниците разделиха помежду си, а за Неговата изтъкана риза хвърлиха жребий, престъпвайки всяка мярка на безчиние. И не само това, но и стоящите при Кръста се присмиваха, казвайки: „Ей, Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш! Спаси Себе Си!“ (Марк 15:29–30). И още: „Други спасяваше, а Себе Си не може да спаси“ (Марк 15:31). И още: „Царят Израилев - нека слезе сега от Кръста, за да видим и да повярваме!“ (Марк 15:32).

Но ако говореха искрено, подобаваше им без колебание да се присъединят към Него, защото Той откриваше Себе Си като Цар - не само на Израиля, но и на целия свят.

И наистина, какво означаваше тричасовото затъмнение на слънцето, и то посред ден, за да стане случилото се явно за всички? Какво означаваше трусът на земята, или разпукването на камъните, изобличаващо закоравялостта на иудеите? Или възкресението на много тела за уверение на всички в общото възкресение и за явяване силата на Страдалеца? Или раздраната храмова завеса - сякаш самият храм негодуваше, задето Прославяният в него страда, и откриваше на мнозина онова, което преди бе невидимо?

Христос, както казва божественият Марк, бе разпнат в третия час. А от шестия до деветия час настана тъмнина; тогава Лонгин стотникът, виждайки необикновените неща и особено помръкналото слънце, силно възкликна: „Наистина Този е бил Син Божи“ (Мат. 27:54). От двамата разбойници, разпнати до Него, единият се присмиваше на Иисуса, а другият, укорявайки го строго, му забраняваше, и изповяда Христа като Син Божи. И Спасителят, възнаграждавайки го за вярата, му обеща пребиваване с Него в рая.

И тъй, след като завършиха всички поругания над Христа, Пилат написа над Него надпис, който гласеше: „Иисус Назарянин, Цар Иудейски“. И макар юдеите да настояваха да напише друго, уж че Сам Иисус казал това за Себе Си, Пилат отвърна: „Каквото писах, писах“ (Йоан 19:22).

После, когато Спасителят възкликна: „Жаден съм!“, Му поднесоха исоп, напоен с оцет. И като каза: „Свърши се!“, Той наведе глава и предаде дух (срв. Йоан 19:30).

Когато всички се разотидоха, при Кръста дойдоха Неговата Майка и сестра Й — Мария Клеопова (която Йаков роди за бездетния Клеопа), както и Йоан, любимият Му ученик. А безумните иудеи, недоволни само от зрелището на телата на кръста, помолиха Пилат - понеже беше великият ден на Пасхата и петък - да бъдат строшени пищялите на осъдените, за да настъпи по-скоро смъртта. И на двамата разбойници строшиха пищялите, понеже бяха още живи; но като дойдоха при Иисуса и видяха, че Той вече е умрял, се въздържаха.

И ето, един от войниците, за да угоди на безумните иудеи, прободе с копие Христа в реброто от дясната Му страна, и веднага изтекоха кръв и вода: първото - понеже Той е човек, второто — понеже е повече от човек. Или иначе: кръвта изтече за нашето приобщаване към светинята на Божество, а водата — за нашето кръщение. Този наистина двуструен извор съдържа в себе си тайнството, установено заради нас.

Това засвидетелства и Йоан, който беше очевидец, и свидетелството му е истинно, понеже пише като човек, който е присъствал и със собствените си очи е видял. А ако бе имал намерение да лъже, не би написал нещо, което би могло да изглежда като унижение за Учителя. Казват, че именно той, присъствайки тогава на мястото на екзекуцията, е приел в съд Божествената и Пресвета Кръв, изтекла от животворящото ребро.

И ето, след като се извършиха тези събития, превъзхождащи естеството, когато се приближи вечерта, дойде Йосиф от Ариматея - по-рано таен, както и другите, ученик - и като влезе с дързновение при Пилат, който му беше познат, поиска тялото на Иисуса; и Пилат му позволи да го вземе. И Йосиф, като сне тялото от Кръста, го положи с всяко благоговение.

Щом настъпи нощта, дойде Никодим, носейки смирна и алое — някаква смес, приготвена набързо за този час. И като обвиха тялото в плащаница, както беше обичай у иудеите, го положиха наблизо в гроб, издялан във вътрешността на скала, който принадлежеше на Йосиф, за да не бъде възкресението на Христа приписано на някой друг.

А за сместа от алое и смирна, по природа лепкава, евангелистът споменава, за да не би, като видят плащаницата и повивката, оставени в гроба, да помислят, че Христос е бил откраднат. И наистина, как би могло да стане това, когато е невъзможно да се отделят тези вещества, така здраво прилепнали към плътта?

Така всичко това, чудесно извършило се през целия петъчен ден, богоносните отци ни заповядаха да възпоменаваме със съкрушение и умиление на сърцето.

И тъй, подобава да знаем, че Господ бе разпнат в шестия ден от седмицата, тоест в петък, защото в шестия ден първоначално бе сътворен човекът. А на Кръста бе повесен в шестия час на деня, понеже в същия този час, както се казва, Адам простря ръце, докосна се до забраненото дърво и умря. Защото подобаваше той да бъде възсъздаден в същия час, в който бе съкрушен.

Погребението в градина бе затова, че и Адам в градина падна. Горчивото питие на Кръста изобразяваше вкусването от забранения плод; поруганието - нашата загубена чест; тръненият венец - премахването на проклятието; багреницата - нашето царско облекло вместо кожените дрехи; гвоздеите - пълното обезсилване на нашия грях; Кръстът - дървото в рая.

Прободеното ребро изобразява Адамовото ребро, от което бе създадена Ева, чрез която стана престъпването на заповедта. Копието отвръща от нас огнения меч. Водата, изтекла от реброто, е образ на Кръщението; а кръвта и тръста - че чрез тях, като с червен царски надпис, Господ ни дарува като Цар нашето древно отечество.

Твърдят, че черепът на Адам се е намирал там, където и Христос - Главата на всички - бе разпнат, и затова бил облян с изтеклата Христова кръв. А мястото се нарича Лобно, защото челната кост на Адамовата глава, откъснала се от земята при потопа, единствена се носела по водата като някакъв видим знак. От почит към праотеца, Соломон, с ръцете на цялото си войнство, покрил това място с множество камъни; поради това то било наречено Литостротон, или „каменно постлано“.

Някои светии казват още, че според предание сам Адам бил погребан там от ангел. Но където е трупът, там се явява и орелът (срв. Мат. 24:28) — Христос, вечният Цар, Новият Адам, Който изцелява стария Адам, паднал чрез дървото, отново чрез Дърво.

По Твоето свръхестествено и безмерно добросърдечие към нас, Христе Боже, помилвай ни. Амин.

Страстна седмица. Велики петък

 Привечер на Велики Четвъртък – Малко повечерие с трипеснец на преп. Андрей Критски, глас 8. Ирмосите по два пъти.

Песен 5

Ирмос: Разпръсни мрака на моята душа, Светодавче Христе Боже, Който разпръсна първоначалната тъмнина на бездната, и ми дарувай светлината на Твоите повеления, Слове, та станал рано да Те славя. (2)

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Украси се вечерята и за Тебе пасха се приготви, както беше заръчал, о, Христе, но Иуда обмисляше как да Те продаде, и бидейки с Теб в горницата, като излезе вън, споразумя се за цената Ти според сребролюбието си.

Христос става от вечерята и се препасва с кърпа през кръста и доброволно свежда глава, а Петър вика: няма да измиеш нозете ми во веки, Творче мой, но все пак ги умий.

Приемайки като лъжлив ученик хляба в ръце, Иуда, с тях и продаването Ти извърши; и насочи към предателство нозете си, които Самият Ти уми и ги изтри с кърпата.

Иуда Ти даде лукава целувка със същите устни, с които недостойно се докосна до Твоето Тяло, Слове, казвайки: радвай Се, Учителю. Този, който Те целува и предава раб е на греха и е измамник.

Петър, като видя тогава ставащото, обзет от ужас, бе изобличен от въпроса на слугинята, и отрече се от Теб не само заради пророчеството Ти, Всезнаещ Господи, но и по своя воля.

Ударен с плесница е Създателят и творението потрепери от поругаването Му; Той доброволно ýдари приема с тръст и небесата се прекланят; оплюва се Съдията и всички земни основи се разклащат.

Слава: Увенчава Се с тръни Бог, Който украси цялата земя с цветя; и рани приема и дълготърпеливо търпи поругание; багреница на поругание носи, и всичко търпи, бидейки Бог, Който страда в Своята плът.

И ныне: Да възкликне Йоан, изказвайки с божествено учение Твоето въплъщение: Словото стана плът от Девата неизменно и остана Бог по естество, Какъвто беше, без да отстъпи от Отеческите недра.

Катавасия: ирмоса.

Песен 8

Ирмос: Ти, Който покриваш горните Си чертози с води, поставил Си пясъците за предел на морето и поддържаш всички неща, слънцето Те възпява, луната Те слави, всяко създание Ти принася песен като на свой Творец во веки. (2)

Иисусе, Който обличаш небесата с облаци и седиш на Престола на славата, царувайки с вечния Си Отец, Ти взе кърпа и, препасвайки се, уми нозете тленни, о, Слове, Който, макар и въплътен, целият Си всепоглъщащ Огън.

Като уми нозете на всички, Иисус отново седна и на учениците Си рече: знаете ли всички какво сега ви сторих? Дадох ви пример на смирение: оня, който иска да бъде пръв, нека доброволно бъде последен.

Чисти сте, но не всички, рече Христос, когато седеше с приятелите Си на вечерята. А те говореха един на друг, без да разберат думите Му, затова името на предателя после Той разкри.

Като каза това, Съдията на всички отиде с учениците Си към Елеонската планина и рече: елате да си идем оттук, защото бърза предателят вече; никой няма да Ми отнеме това, защото Аз доброволно желая да пострадам.

О, измамна целувка! Радвай се, Учителю, каза Иуда на Христа, и с тази дума Го предаде на заколение, защото бе дал такъв знак на беззаконниците: Онзи, Когото целуна, Той е, Когото обещах да ви предам.

Боже наш, Ти бе пленен от беззаконни човеци и никак не се съпротиви, нито извика, Агънче Божий, но всичко претърпя: да бъдеш разпитван, съден, удрян по лицето, вързан и отведен при Каиафа с оръжия и тояги.

Да бъде разпнат, извикаха еврейските люде заедно със свещениците и книжниците. О, народ неверен! Какво зло е сторил Този, Който възкреси Лазар от гроба и откри път към спасение за всички?

Пред съда на Пилат беззаконният народ крещеше и викаше: разпни Го и ни пусни убиеца Варава, който окован лежи; а Оня Христос вземи и със злодеите Го разпни.

Припев: Благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.

О, неизказано смирение! О, неизразим съвет! Защото бидейки Огън, Ти уми нозете на предателя Си, Спасе, и като ги изтри, не го погълна с огън, но му даде Хляб на вечерята и го научи на тайнствената Твоя богослужба.

И ныне: О, нечувана вест! Бог стана Син на жена. Заченала без семе, Майката не позна мъж, а роденото е Бог. О, чудна вест! О, странно зачатие! О, нетленно раждане от Дева! Наистина всичко това превъзхожда всяко разбиране и знание.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се…

Катавасия: ирмоса.

Песен 9

Ирмос: Благословен да е Господ, Бог Израилев, Който въздигна за нас рог на спасение в дома на Своя отрок Давид, където Изтокът от висините ни посети и ни насочи по пътя на мира. (2)

Пак спите, рече Христос на учениците Си. Бдете, защото часът наближава; ставайте да вървим, приятели мои, ето, идва ученикът - предател с войници, за да Ме предаде на човекоубийците.

Твоята целувка е измамна, а прегръдката ти е горчива. На кого, измамнико, казваш: радвай се, Учителю? Христос на Юда дума: приятелю, защо си дошъл? Ако си дошъл да Ме целунеш, защо тогава носиш нож, намазан с мед?

По Своя воля Ти дойде като невинен пред Пилатовия съд, Христе, та от нашите дългове да ни избавиш; затова прие да пострадаш по плът, Благий, за да получим всички свобода.

О, дълбина на милосърдието! Как стои Огънят пред Пилат, който е като трева, тръстика и пръст? И не го поглъща с огъня на Своята божественост Христос, но като Човеколюбец по природа, търпеливо понася цялата му наглост.

Премахни Го, премахни, разпни Оногова, Когото наричат Христос, викаха към Пилат иудеите. А той, като си изми ръцете, взе перо и написа присъдата на Онзи, Който дарява безсмъртие на цялото човечество.

Беззаконниците, вдигайки смут пред Пилат, завикаха „премахни Го, премахни, разпни Христа“, искайки да Го убият като осъден. Но не възкреси ли Той мъртвите; нима не очисти прокажените, не изцели ли кръвоточивата жена и не изправи ли разслабения?

Та какво зло е сторил? Защо тъй яростно крещите: премахни Го, премахни, разпни Го? - рече Пилат на неблагодарния народ - Аз не намирам в Него вина. Но те горчиво викаха: премахни Го, премахни, разпни Спасителя на всички.

О, иудеи беззаконни! О, народе неразумен! Не помните ли колко чудеса на изцеление Христос извърши? Не разбирате ли Неговата божествена сила? Явно сте като бащите си, които преди вас не я разбраха.

Слава: Ти бе бичуван и предаден на Разпятие заради мене, Творче мой, за да извършиш посред земята моето спасение, да излееш живот за света и чрез Твоята честна Кръв да дариш безсмъртие на тия, които Те почитат.

И ныне: Твоята Агница, Владико, стоеше при Кръста и плачеше за Теб, Създателю на всичко, гледайки Твоето дълготърпение, защото по Своя воля Ти Се роди по плът и претърпя страданията с нея, за да спасиш света.

Катавасия: ирмоса.

Страстна седмица. Велики Четвъртък

 Вечерта в сряда – Малко повечерие с трипеснец на преп. Андрей Критски, глас 6, ирмосите по два пъти.

Песен 4

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Дева да Се родиш и да Се явиш на човеците и казваше: „Чух словата Ти и се смутих, слава на Твоята сила, Господи!”. (2)

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Горницата е постлана, за да приеме Теб, Твореца, заедно с причастниците; там Ти Пасхата завърши и пак там извърши тайнствата, защото от двамата изпратени Твои ученици пасха бе приготвена за Теб.

Идете у еди-кого си – казва на апостолите предварително Този, Който всичко знае; и блажен е, който може вярно да приеме Господа, като предварително приготвяйки сърцето като горница и благочестието като вечеря.

Прояви ти своя нрав сребролюбив и безумието си, неразумни Иудо, понеже на тебе само поверено бе ковчежето, но ти никак се не склони към състрадание, а затвори утробата на своето сърце жестоко, предавайки едничкия Добросърдечен.

Нравът на богоубийците се съедини с делото на сребролюбеца: едните се въоръжиха за убийство, а другият се устреми към сребърниците; а после, като предпочете примката на безплодното си разкаяние, зле лиши се от живот.

Целувката е пълна с измама, твоето „радвай се“ е с меч, лъжливи Иудо; с език произнасяш думи за събиране, а с помисъл се скланяш към разлъка, понеже кроеше коварно да предадеш на беззаконниците Законодателя.

Целуваш и продаваш, Иудо; прегръщаш и не се срамуваш, идвайки с измама. Кой, мразейки, целува, о, триж окаяни? Кой, обичайки, продава за цена? Целувката на безсрамното ти зломислие изобличава намерението ти.

Слава: Като неразделно по същност и неслитно по Лица богословствам за Тебе, Троично едно Божество, съ-царствено и съ-престолно; възпявам Те с небесната трисвета песен.

И ныне: Зачатието Ти е неизречимо, а раждането - свръхестествено, Богородителко, защото първото е от Духа и е безсеменно, а второто надхвърля законите на естеството, като нетленно и отвъд природата на всяко раждане, понеже Роденият е Бог.

Катавасия: ирмоса.

Господи, помилуй (3)

Седален, глас 4, под. Явился еси днесь:

Ядейки с учениците Си на трапезата, Владико, Ти тайнствено откри им Твоето свято заколение, чрез което бяхме избавени от тлението ние, почитащите Твоите страдания всечестни.

Песен 8

Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове. (2)

Ти, Който на Синай изписа плочите на закона, изпълни законовата повеля и вкуси древната пасха, която бе само предобраз и сянка, и Сам стана Пасха и жертва тайнствена и животворна.

Христе, въвеждайки в тайнството, Ти откриваш от векове скритата премъдрост на събраните на вечерята апостоли, а те боговдъхновени, я предадоха на църквите.

Един от вас с измама ще Ме предаде, продавайки Ме на евреите през тази нощ - тъй Христос извика, смущавайки приятелите Си; и тогава питаха се те един друг в недоумение.

Смирявайки Се заради нас, Богатий, Ти стана от вечерята, взе кърпа, препаса се с нея и, навеждайки глава, уми нозете на учениците и на предателя.

Кой не ще се удиви на висотата на Твоята свръхразумна и неизказана премъдрост, о, Иисусе -  че Ти, Създателят на всичко, стоеше като слуга, миеше нозете и ги изтриваше с кърпата?

Ученикът, когото Господ обичаше, като се облегна на гърдите Му, попита Го: кой е, който Те предава? И отвърна му Христос: този, който сега потапя ръката си в блюдото.

Ученикът, като прие залъка, отлъчва се от Хляба, замисляйки предателство; тича към юдеите и на беззаконниците дума: какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам?

Припев: Благославяме Отца, Сина и Светия Дух – Господа.

Троичен: Единият по същност Бог почитам и три Лица възпявам - различни, но не по естество, защото едно е Божеството и една е Силата на Троицата: Отец, Син и Свети Дух.

И ныне: Избави ни, Иисусе, Спасе наш, от заблудата и изкушенията на лукавия; приеми Богородица, която се моли непрестанно, защото Тя е Майка и може да Те умилостиви.

Припев: Хвалим, благославяме,, покланяме се…

Катавасия: ирмоса.

Песен 9

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на не позналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове Теб, като Богоневеста и Майка, православно величаем. (2)

Ти откри великото тайнство на Твоето въ-човечаване, Човеколюбче, когато, възлегнал на вечерята с учениците Си, рече: яжте животворния Хляб и с вяра пийте Кръвта, изтекла от прободеното Ми ребро.

Горницата стана скиния небесна, в която Христос извърши Пасхата - безкръвната вечеря и словесна богослужба; трапезата, на която там се извършиха тайните, стана жертвеник духовен.

Христос е великата и всепочитана Пасха - яде се като Хляб, заклан като Агнец, защото Сам принесе Се за нас в жертва и с Неговото Тяло и Неговата Кръв всички тайнствено и благоговейно се причастяваме.

Ти, Който Си небесният Хляб, благослови хляба като възблагодари на Родителя Отца; а като взе и чашата, даде я на учениците Си, казвайки: вземете, яжте, това е Моето Тяло и Кръвта на нетленния живот.

Амин - каза Лозата на пръчките, Христос, Истината - на апостолите - отсега няма да пия от лозовия плод, докле го пия нов в славата на Моя Отец с вас, Моите наследници.

За тридесет сребърника продаваш Безценния, и не размисляш, беззаконни Иудо, за тайнството на вечерята или за свещеното умиване. Как, подхлъзвайки се, напълно отпадна от светлината и прегърна примката на бесилото?

Ръцете, с които прие хляба на нетлението, протегна, за да вземеш сребърниците; устните приведе коварно към целувка, а с тях прие Тялото Христово и Кръвта, но горко ти, както каза Христос.

Христос е небесният, божествен Хляб, Който храни целия свят; затова елате, христолюбци, с глинени уста, но с чисти сърца, вярно да приемем Този, Който се принася като Пасха, извършваща се тайнствено в нас.

Слава: Отца да прославим, Сина да превъзнесем, на Божествения Дух с вяра да се поклоним, неразделна Троице, Единица по същество, Светлина и Светлини, Живот и Животи, оживотворяващ и просвещаващ краищата на вселената.

И ныне: Като Чертог небесен и вечно девствена Невеста единствена си се явила, понеже си носила Бога, раждайки Го неизменно, въплътен от Тебе. Затова всички родове Теб, като Богоневестна Майка, православно величаем.

Катавасия: ирмоса.

Утреня на Велики Четвъртък - тук

Синаксар в светия и велик Четвъртък

 Стихове:

- за Божественото умиване на нозете:

Нозете на учениците Си вечерта умива Бог, Чиято нога някога в Едем потъпка древното осъждане.

- за Тайната вечеря:

Двойна е вечерята: носи законната Пасха и новата Пасха - Кръвта и Тялото на Владиката.

- за свръхестествената молитва:

Молитва и ужас - кървави капки от лицето Ти капят, Христе, като че ли отстъпваш от смъртта, измамвайки врага чрез това.

- за предателството:

Защо са нужни ножове? Защо са ви тояги, човекоубийци, против Оня, Който доброволно иде да умре за избавлението на света?

 

Светите отци, които всичко премъдро са устроили, като приемници на божествените Апостоли и на Свещените и Божествени Евангелия, ни предадоха да възпоменаваме в светия и Велик Четвъртък четири събития:

първо — Божественото умиване на нозете;

второ — Тайната вечеря и установяването на Пречистите Тайни;

трето — свръхестествената молитва в Гетсимания;

и четвърто — предателството.

Понеже юдейската Пасха следваше да се извърши в петък, и понеже подобаваше след сянката да последва самата истина — тоест Христос да бъде принесен за нас като Пасха, — затова нашият Господ, както учат божествените отци, предварително я извършва с учениците Си в навечерието на четвъртъка. Защото тази вечер и цялата следваща нощ у юдеите се считат за един ден, понеже така измерват те времето, наричайки го „нощедневие“.

Затова, както казват някои - и между тях божественият Златоуст - Той тогава я извърши с учениците Си според закона: стоейки, препасан, обут със сандали, опрян на тояга, и всичко останало изпълнявайки, както повелява законът, за да не се покаже като нарушител на закона. А всичко това приготвил Зеведей, който, според свидетелството на свети Атанасий Велики, носел и съда с вода, макар други да предават това различно.

След това, вече с настъпването на нощта, явявайки на учениците Си съвършеното, Той им преподава в горницата тайнството на Пасхата, извършено заради нас. „Когато се свечери — казва Евангелистът — Той възлегна на трапезата с дванадесетте ученици“ (Мат. 26:20). Забележи обаче, че това не беше пасхата на юдейския закон, защото тук имаше вечеря, възлягане, хляб и вода, а там всичко трябваше да бъде печено на огън и безквасно.

И преди началото на тази вечеря, както свидетелства божественият Златоуст, Христос става, сваля горната Си дреха, налива вода в умивалника и Сам извършва всичко, увещавайки Иуда и напомняйки на другите ученици да не търсят първенство. И след умиването ги наставлява, казвайки: „по‑големият между вас да бъде като по‑малкия (Лук. 22:26), и Сам Себе Си им поставя за пример.

Изглежда, че Христос най-напред умил нозете на Иуда, който дръзко седнал на първо място, а накрая пристъпил към Петър. А той, като най‑ревностен от всички, първоначално възпрепятства Учителя, но после с още по‑голяма готовност Му се покорява.

И така, умивайки нозете на учениците и показвайки им неизказаното въздигане чрез смирението, отново облече дрехата Си и възлегна, заповядвайки им да се обичат един другиго и да не се стремят към първенство. А когато ядяха, Той им откри накратко и за предателството. И когато учениците се смутиха от думите Му, Иисус тихо рече на Йоан: „Онзи е, комуто Аз натопя залък в блюдото и му подам - той е, който Ме предава“ (Йоан 13:26). Защото ако Петър бе чул това, като най‑ревностен, би се хвърлил върху Иуда. И рече още Господ: „Който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде“ (Мат. 26:23) — както стана и в двата случая.

След малко, като взе хляб, каза: „Вземете, яжте…“; и по същия начин чашата: „Пийте от нея всички, защото това е Моята Кръв на Новия Завет“ (Мат. 26:26–28); „това правете за Мой спомен“ (Лук. 22:19). И Сам, вършейки същото, яде и пи заедно с тях. Забележи, че Той нарича Свое Тяло квасен хляб, а не опреснок (безквасен); затова да бъдат посрамени онези, които принасят опресноци.

След подадения от Иисус залък, в Иуда влезе сатаната, който преди само го изкушаваше, а сега окончателно се всели в него. И като излезе, Иуда се договори с първосвещениците да им предаде Господа за тридесет сребърника.

А учениците, след вечерята, се отправиха към Елеонската планина, в селото, наречено Гетсимания. И след като мина известно време, Иисус им рече: „Всички вие тази нощ ще се съблазните поради Мене.“ А Петър Му отвърна: „Ако и всички се съблазнят, аз — не“ (Мат. 26:31; Марк 14:29). А вече беше станало късно, сиреч дълбока нощ.

Но Иисус каза: „Преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене“ (Марк 14:30), понеже петелът обикновено не веднъж, а два или три пъти издава глас. И така и стана, когато Петър бе обхванат от неизмерим страх, защото Бог му показа немощта на човешката природа. И въпреки това му повери вселената, за да бъде той, познал по себе си слабостта на човешкото естество, снизходителен към съгрешаващите.

А тройното отричане на Петър изобразява греха на цялото човечество пред Бога: първото — престъпването на заповедта от Адам; второто — нарушаването на писания закон; третото — падението, поради което Словото Се въплъти. Този грях на Петър, Спасителят изцели по‑късно чрез тройното покайно изповядване на ученика, когато три пъти му рече: „Петре, любиш ли Ме?“ (срв. Йоан 21:15).

След това Господ говори на учениците, откривайки човешкото Си естество — понеже за всички човеци смъртта е страшна: „Душата Ми е прескръбна до смърт“ (Мат. 26:38; Марк 14:34). И като се отдалечи от тях на хвърлей камък, се помоли трети път, казвайки: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша“ (Мат. 26:39); и още: „Отче Мой, ако не може да Ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля“ (Мат. 26:42).

Това Той изрече и като човек, и като мъдър ловец на дявола, та, виждайки тази привидна боязън, онзи да Го помисли за обикновен човек и да не попречи на тайнството на Кръстната смърт.

И като се върна, намери учениците налегнати от сън и се обърна към Петър, казвайки: „Тъй ли не можахте един час да бодърствате с Мене?“ (срв. Мат. 26:40), сякаш намеквайки: „Ти, който обеща да се подвизаваш до смърт, сега спиш заедно с останалите.“

Като премина на другия бряг на потока Кедрон, където имаше градина, Христос се установи там с учениците. А понеже имаше обичай често да идва на това място, то и Иуда го знаеше. И ето — взел от кохортата известен брой войници и придружаван от множество народ, той се приближи към Иисуса и им даде условния знак — целувката. Този знак той им бе посочил предварително, понеже често се случваше Господ, когато враговете Го хващаха, невидимо да преминава сред тях.

Затова и тук Сам Христос пръв излезе насреща им, казвайки: „Кого търсите?“ (Йоан 18:4), но те не можаха да Го познаят. Не че нощта им пречеше, защото, както казва евангелистът, имаха факли и светилници; и въпреки това, поразени от страх, те отстъпиха назад. И пак пристъпиха, и Той им отговори. А когато Иуда даде условния знак, Христос му рече: „Приятелю, за какво си дошъл?“ (Мат. 26:50), тоест: „Настъпи часът за онова, за което си дошъл, Иудо.“ И още каза: „Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и колове да Ме уловите?“ (Мат. 26:55). А те дойдоха нощем, за да не стане смут сред народа.

Тогава Петър, като най‑пламенен, извади меч (понеже учениците след вечерята бяха готови за такъв развой) и удари слугата на първосвещеника, по име Малх, и му отсече дясното ухо. Това намеква, че първосвещеникът зле слушаше закона и зле учеше. Но Христос укори Петър, понеже не подобава на слугата на духовния Мъж да употребява меч; а Малховото ухо изцели.

И така, уловили Иисуса, поведоха Го вързан към двора на първосвещеника Анна, който беше тъст на Каиафа, понеже там се бяха събрали фарисеите и книжниците - всички, които бяха настроени против Христа. Там се случи и онова между Петър и слугинята, и самото Петрово отричане. А понеже нощта бе наполовина минала, петелът три пъти пропя, и Петър, спомнил си предупреждението на Христа, горко заплака.

И когато се зазори, поведоха Христа от Анна при първосвещеника Каиафа, където Той прие оплювания и където бяха доведени лъжесвидетелите. На разсъмване Каиафа Го изпрати при Пилат, а довелите Иисуса, казва евангелистът, не влязоха в преторията, за да не се осквернят, та да могат да ядат пасхата (Йоан 18:28). Оттук става ясно, че първосвещениците и фарисеите извършиха беззаконие, като пренесоха пасхата, както свидетелства и божественият Златоуст, понеже трябваше да я вкусят през онази нощ, но заради убийството на Христа я отложиха.

А че именно тогава подобаваше тя да бъде яденa, ясно показва Христос, Който вкуси пасхата преди вечерята, през нощта, и след това научи учениците на по‑съвършеното. Защото трябваше, както е казано, след законния предобраз да се яви самата истина. Защото Йоан свидетелства, че всичко това се случи преди празника Пасха, в четвъртъка и в нощта му.

Затова и ние днес празнуваме това, със страх и благоговение извършвайки възпоменанието на дивните и неизказани дела и събития.

Но по неизказаното Твое добросърдечие, Христе Боже наш, помилвай ни.