Плач на Пресвета Богородица за разпятието Господне, глас 6.
Песен 1
Ирмос: Когато
Израил преминаваше пеша през морето като по суша, виждайки потъващ фараона -
своя гонител, извика: „Нека възпеем Бога с победна песен!”. (2)
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.
Като видя своя Син и Господ да виси на
Кръста, Пречистата Дева, разкъсвана от скръб, горко плачеше заедно с другите
жени.
Виждам Те сега, възлюбено и най-сладко мое
Чедо, висящ на Кръста, и горчиво пронизва се сърцето ми - говореше Пречистата.
- Но, Благий, кажи дума на рабинята Си.
Слава: По Своя воля, Сине мой и Творче, на
Дървото претърпяваш страшна смърт - думаше Девата, стоейки при Кръста заедно с
възлюбения ученик.
И ныне: Лишена съм сега от моя Син и Бог, моето Упование,
моята Радост и Веселие. Горко ми, сърцето ми изпълни се с мъка - плачейки казваше
Пречистата.
Катавасия: ирмоса.
Песен 3
Ирмос: Никой
не е свят като Тебе, Господи Боже мой, Който въздигаш силата на Твоите верни,
Благи, и ни утвърждаваш върху камъка на Твоето изповедание. (2)
От страх пред иудеите скри се Петър, а
всички верни се разбягаха, оставяйки Христа - говореше Девата, ридаейки.
Странно и страшно е Твоето раждане, Сине
мой; чрез него над всички майки бях възвеличена. Но горко ми, огън разпалва се в
утробата ми, гледайки Те сега на Кръста.
Слава: Желая да сваля Сина си от Дървото и да Го
притисна в обятията си, както някога, когато беше Младенец - казваше Пречистата
- но, уви, няма кой да ми Го даде.
И ныне: Ето, угасна на Кръста моят сладък Светлик,
моята Надежда и Живот, моят Син и Бог; и в мен самата пламва огън - говореше
Девата, проливайки сълзи.
Катавасия: ирмоса.
Песен 4
Ирмос: „Христос е моята Сила, Бог и Господ!” –
така достойно пее светата Църква с разум чист, празнувайки в Господа. (2)
О, Слънце незалязващо, предвечен Боже и
Творче на цялото творение, как търпиш страдание на Кръста? - думаше, плачейки, Пречистата.
Ридаейки, Неизпиталата брак рече на благообразния:
Йосифе, побързай при Пилат и поискай твоят Учител от Дървото да бъде свален.
Слава: Като видя как горчиви сълзи Пречистата
пролива, Йосиф се смути и, плачейки, отиде при Пилат, казвайки през сълзи: дай
ми тялото на моя Бог.
И ныне: Виждайки Те безславен, изранен и гол на
Кръста, Чедо мое, сърцето ми в мен гори - говореше Девата, майчински страдайки
с голяма скръб.
Катавасия: ирмоса.
Песен 5
Ирмос: Моля
Те, Благий, да просветиш с божествената Своя светлина душите на тези, които на
ранина Те призовават, Слове Божий, за да Те познаят като истински Бог,
призоваващ ги от греховния мрак. (2)
Съкрушени, смутени и ридаещи Йосиф и
Никодим снеха от Кръста пречистото тяло на Владиката и, целувайки го, плачеха и
Го възпяваха като техен Бог.
Непозналата мъж Майка плачеше, полагайки Христа на коленете си; молеше Му се със
сълзи, целуваше Го, ридаеше и горко възклицаваше.
Слава: Ти бе единствената надежда на рабинята Си,
Сине мой, Господи и Боже мой, Живот мой и Светлина на очите ми; а сега, уви,
изгубих Те, сладко Мое Чедо най-възлюбено.
И ныне: Мъка и скръб ме обзеха и въздишки ме обгърнаха
- викаше Пречистата, ридаейки горчиво. Горко ми, възлюбено мое Чедо, защото сега Те виждам гол и сам, като помазан
за погребение мъртвец.
Катавасия: ирмоса.
Песен 6
Ирмос: Като гледам морето на живота да се вълнува
от бурите на изкушенията, аз прибягвам към Твоето тихо пристанище и Ти викам:
„Изведи от тлението моя живот, Многомилостиви!”. (2)
Виждам мъртъв Теб, Човеколюбче, Който
възкресяваш мъртвите; горчиво наранено е сърцето ми и желая с Тебе да умра -
думаше Пречистата - защото не мога да Те гледам безжизнен и без дъх.
Ужас ме обзема, гледайки Те, преблаги Боже
и всещедър Господи, безславен, бездиханен, лишен от красота, и плача, държейки
Те в ръце. Горко ми! Не мислех, че някога ще Те видя в този вид, о, Сине мой и
Боже.
Слава: Слове Божи, няма ли да кажеш дума на Твоята
рабиня? Нямаш ли милост, Владико, към тая, която Те роди? – ридаейки говореше
Пречистата и плачейки целуваше тялото на своя Господ.
И ныне: Мисля как веч никога не ще да чуя Твоя глас,
Владико, и как никога повече Твоята рабиня няма да види красотата на лицето Ти,
както преди; защото, Сине мой, Ти залезе пред очите ми.
Катавасия: ирмоса.
Кондак, глас 8:
Елате да възпеем Разпнатия заради нас! Като Го видя на
Кръста Мария думаше: макар да търпиш разпятие, Ти Си Син мой и Бог мой.
Икос:
Агницата Мария, виждайки своя Агнец, воден на заколение, терзаейки се,
следваше Го с другите жени и викаше така: „Къде отиваш, Чедо мое? За къде тъй бързаш?
Отново ли за друга сватба в Кана, за да им превърнеш водата във вино? Да дойда
ли с Тебе, Чедо, или по-добре да Те почакам? Отрони ми дума, Слове Божий! Не
минавай мълчешком край мене Ти, Който ме опази чиста, защото Ти Си Син мой и
Бог мой.
Песен
7
Ирмос: Ангелът направи росоносна пещта
за благочестивите отроци, но Божието повеление, изгарящо халдеите, накара
мъчителя да вика: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”. (2)
Къде е, Сине
мой и Боже, благовестието, което някога Гавриил ми възвести? Той Те нарече Цар
и Бог, и Син на Всевишния, а сега Те виждам гол и изранен Мъртвец, о, сладка
моя Светлина.
Освободи ме от
мъката и ме вземи със Себе Си, Сине мой и Боже; нека и аз да сляза с Теб,
Владико, в ада. Не оставяй ме сама, защото не мога да живея без да Те
съзерцавам, сладка моя Светлина.
Слава:
Като видя Христа към гроба носен, Непорочната горчиво ридаеше заедно с
другите жени-мироносици и думаше: горко ми, какво виждам? Къде отиваш, Сине
мой? Нима оставяш ме сама?
И ныне:
Изнемогнала от скръб, непорочната Дева на мироносиците рече: ридайте и
плачете горко с мен, защото ето, сладката моя Светлина и ваш Учител предава се на
гроб.
Катавасия:
ирмоса.
Песен
8
Ирмос: От пламъка Ти източи роса за
благочестивите и с вода изгори жертвата на праведника, защото Ти вършиш всичко
по Своя воля, Боже, и Тебе превъзнасяме във всички векове. (2)
Като видя
риданието на Девата, Йосиф много се смути и горко викна: как аз, Твоят раб, о, Боже
мой, сега за погребение тялото Ти ще приготвя и как ще Го обвия в плащаница?
Превишаващо ума
е това странно зрелище: Господ, Който крепи цялото творение, бива носен мъртъв в
ръцете на Йосиф и Никодим, които отиват да Го погребат.
Припев:
Благославяме Отца и Сина и Светия Дух – Господа.
Слава:
Странно и преславно тайнство виждам - зовеше Девата към своя Син и Господ -
как, Сине мой, положен Си в тясна гробница, когато с повелението Си възкресяваш
всички мъртви от гробовете?
И
ныне: Нито ще оставя Твоя гроб, о, Чедо мое, нито рабинята Ти ще
престане да пролива сълзи, докато и аз не сляза в ада, защото не мога да понеса
разлъката с Тебе, Сине мой.
Припев:
Хвалим, благославяме, покланяме се…
Катавасия:
ирмоса.
Песен
9
Ирмос: За човеците е невъзможно да
видят Бога, към Когото и ангелските ликове не дръзват да погледнат, но чрез
Теб, Всечиста, въплътеното Слово стана видимо за човеците. Като Го величаем
заедно с небесните войнства, ние и Тебе облажаваме. (2)
Никога не ще позная
радост вече - ридаейки думаше Пренепорочната. - Моята Светлина и Радостта ми
залезе в гроба. Но няма да Го оставя сам: тук и аз ще умра и ще бъда погребана
с Него.
Изцели сега душевната
ми рана, Чедо мое - викаше Пречистата през сълзи. - Възкресни и утеши моята болка
и печал, Владико, защото имаш власт да вършиш всичко, каквото пожелаеш, макар да
Се погреба доброволно.
Слава:
Нима не знаеш дълбочината на Моето човеколюбие? - тайно рече на Своята Майка
Господ. - Понеже желая да спася творението Си, Аз смъртта приех, но ще
възкръсна и като Бог ще Те прославя на небето и земята.
И ныне:
Възпявам Твоето милосърдие, Човеколюбче, и се покланям на богатството на
Твоята милост, Владико, защото доброволно прие смърт, за да спасиш Своето
създание - думаше Пречистата. – Но чрез Твоето Възкресение, Спасителю, помилвай
всички нас.
Вместо
Достойно есть: имроса на 9-та песен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар