Синаксар за Томина Неделя, Антипасха

     В тази неделя, втората след Пасха, празнуваме Антипасха, тоест обновлението на Христовото Възкресение, и също така възпоменаваме събитието на докосването на Христовите рани от св. апостол Тома. Това възпоменание произлиза от древния обичай да се празнуват отново важни събития. Когато изминела една година и настъпвал денят на такова събитие, се извършвало възпоменание, за да не бъдат забравени великите Божии дела. Затова израилтяните празнували първата Пасха в Галгал, за да си припомнят преминаването през Червено море. Те също така възпоменавали освещаването на Скинията на свидетелството в пустинята и много други свети събития.

Тъй като Възкресението на Господа е най-великото и най-важното събитие, надхвърлящо всяка мисъл, то се празнува отново не само веднъж годишно, но и във всеки „осми“ ден. Първото ново празнуване на Възкресението е в тази настояща неделя, защото тя е истински и „осми“, и „първи“ ден. Осми - защото е осем дни след Пасха, и първи - защото е начало на следващите дни. Нарича се още „осми“ ден, защото предизобразява нескончаемия ден на бъдещия век, който ще бъде истински „първи“ ден - ден, който няма да бъде разделян от нощ.

Затова тази неделя се нарича Антипасха, което означава „вместо Пасха“. Трябва да знаем и това, че поради честта, която Господ оказа на неделята чрез Своето Възкресение, светите апостоли пренесли седмичния ден за почивка от юдейската събота към този най-почитан ден.

Нарича се още Томина неделя, поради следната причина: в деня на Възкресението, когато Христос се явил на учениците вечерта, Тома не бил с тях, защото още не се бил присъединил към останалите поради страх от юдеите. Когато се върнал при тях, той не само не повярвал на думите им за Христовото Възкресение и за това, че са Го видели, но категорично отказал да повярва, че Господ изобщо е възкръснал, макар сам да бил един от дванадесетте.

Бог, благият Владика, в Своето премъдро домостроителство изчакал осем дни, за да яви всесъвръшената Си любов, желаейки истинно да потвърди Възкресението и събитията след него. Така Тома не повярвал, за да може след това по-истинно да възвести на всички вярата във Възкресението.

Затова Господ отново дошъл при апостолите, когато Тома бил сред тях. Макар вратите да били заключени, както и преди, Той влязъл и им дарувал мир според обичая. После се обърнал към Тома и казал: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми; и дай ръката си и я тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (Йоан 20:27). Тогава Тома внимателно изследвал реброто на Господа и, приемайки вярата чрез това изследване, извикал: „Господ мой и Бог мой!“ (Йоан 20:28). Той казал „Господ“, свидетелствайки за телесния образ на Христос, и „Бог“, свидетелствайки за Неговото божествено естество. А Христос му казал: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени са онези, които не са видели и са повярвали“ (Йоан 20:29). Това е второто явяване на възкръсналия Христос.

Тома бил наричан „Дидим“ – тоест „Близнак“, по няколко възможни причини: или защото бил роден близнак; или защото се усъмнил във Възкресението; или защото по рождение средният му пръст и показалецът на дясната му ръка били слети и когато по Божието домостроителство му било позволено да се усъмни, именно с тези два пръста той докоснал Христовото ребро. Но други казват, че най-вероятно и най-истинно е това, че „Тома“ в превод от еврейски означава „близнак“.

Третото явяване на Христа било при Тивериадското езеро по време на улова на рибата, когато Той дори ял печена риба и медена пита - храна, която, както само Той знае, била погълната от божествения Огън. Това събитие дало допълнително доказателство за възкресението на тялото – не само Неговото, но и нашето в бъдещия век.

След това Той се явил по пътя за Емаус. Петото явяване било в Галилея на единадесетте, както е писано. От Възкресението до Възнесението Той извършил пред учениците Си много свръхестествени знамения. Но не разкрил всички тези знамения на мнозина, защото за хора, живеещи още в този свят, било невъзможно да понесат такива неизразими чудеса.

По молитвите на Твоя апостол Тома, Христе Боже наш, помилвай ни. Амин.