Един презвитер от нашите краища, чуден мъж, които прекара много време в подвиг и залягаше да чете Светото Писание, ми разказа следното:
Беше при мене една сестра-девица, млада по години, но придобила старчески разум. Тя прекарваше цялото си време в пост и въздържание. Седеше веднъж до мене и като падна изведнъж по гръб, лежа безгласна и бездиханна цял ден и нощ.
На следващия ден в същия час, като стана сякаш от сън, тя беше в страх и ужас. Когато я питах какво се случи с нея, тя ме помоли да я оставя в мълчание дотогава, докато не мине малко душевният страх и не получи удобство и лекота, за да разкаже онова, което й беше показано.
- Защото, каза тя, надвишава и зрението, и слуха онова, което видях - добро и зло.
В сълзи тя прекара много дни и сама не искаше да чуе дума от някого и не говореше с най-близките, а често споменаваше имената на някои със сълзи и като стенеше, оплакваше ги. Имах голямо желание да разбера за видяното от нея. Тя едва отстъпи на молбата и започна да говори така:
- В онзи час, когато седях до тебе, двама някакви мъже с посивели коси, на вид благородни, облечени с бели дрехи, като дойдоха и ме хванаха за дясната ръка, заповядаха да ги следвам. Един от тях, който държеше в ръка тояга, я простря към небето и го отвори, като ни приготви достъп в него. След това, като ме взеха, доведоха ме на някакво място, където стояха голямо множество ангели, а вратите и къщите бяха над всякакви думи.
Когато влязох вътре, видях висок престол и мнозина, които го заобикаляха и по красота и величие превъзхождаха стоящите отвън. На престола седеше Някой, Който освещаваше всички със Своята светлина, на Който всички се поклониха, като паднаха (ничком). Тия, които ме водеха, заповядаха и аз да Му се поклоня. Чух, че Той заповяда да ме водят и покажат всичко за вразумяване на тези, които още се намират в живота. Те веднага ме взеха за ръка и изпълниха заповяданото.
И като дойдохме на някакво място, виждам голямо множество твари с неизказана красота, облечени в различни дрехи, които блестяха със злато и скъпоценни камъни, и различни къщи, и голямо множество мъже и жени, които живееха в тях с чест и слава. Като ми показваха всяка (къща), казваха ми:
- Това са епископи, които бяха праведно и свято началници над хората; това са клирици и миряни — от тях едни просияха в служението си, а други живяха целомъдрено и праведно.
Там, брате, видях и презвитера на това селище и клириците, които ти и аз знаем. Видях мнозина девици и вдовици, жени, които честно живяха в брак; от тях мнозина бяха от познатите — едни от нашата област, други от разни места, с които ми се е случвало да бъда заедно на празниците на мъчениците, и други, които и аз не знаех, за които молех тези, които ме водеха да ми кажат нещо за тях. А те казаха:
- От разни градове и области са; едни се упражнявали в подвижничество, други живели всяка в своето състояние някои прекарали голяма част от живота си във вдовство и били съкрушавани от скърби и много бедствия. От тях има някои, които отначало са паднали в своето девство и вдовство, но заради покаянието си и многото сълзи били пак възстановени в предишното звание.
Като ме взеха оттам, те ме отведоха в някакви места, страшни на вид и ужасни за зрението, изпълнени с всеки плач и ридание. Като възнамеряваше да започне разказа за това, тя изпадна в такъв страх, че цялата й дреха се намокри със сълзи и поради страх от разказваното гласът й секна, езикът й неволно се запъна и се движеше, без да издава звук. Но накарана от мен, тя започна да говори тъй:
- Видях толкова страшни и ужасни места, че не могат да се разберат нито със зрение, нито със слух; за тях онези, които ме водеха, ми казаха, че са приготвени за всички нечестивци и беззаконници, и за онези, конто в света са се наричали християни, но са правили много зло. Там видях разпалена пещ, която издаваше някакво страшно клокочене. Като я видях и се ужасих, запитах: За кои нечестивци е приготвено това? А те казаха:
- За влезлите в клира, които от сребролюбие и безгрижие са оскърбили Църквата Божия и са прекарали срамен живот без покаяние.
В броя им ясно казаха и имената на някои - едни от градските, за които сам ти си чул, че живели срамно; други пък и от моята църква. А аз, като треперех, извиках:
- Нима за намиращите се в клира и в девство са приготвени такива бедствия!
А един от тези, които бяха надалеч, като ми отговори, каза:
- Девице, определени са им бедствия, които съответстват на нечестието им против Бога и неправдата им против ближния. Защото нито онези, които страдат там, Бог презира, нито онези, които вършат неугодното Нему, оставя без наказание. Всемогъщият Бог въздава на всички по достойнство за доброто и злото.
Като отминахме още, ние се спряхме на място, пълно с дълбока тъмнина. Всичко там беше изпълнено с вопъл, и смущение, и скърцане със зъби, и жален глас, и страшно стенание. Там, брате, видях много и разни девици и вдовици, и някои други, за които казаха, че никога не са постъпвали съгласно обетите си, а са преминавали от място на място и със своето скитничество са опорочавали живота на другите, грижели се за виното и наслажденията, а на псалмопеенето, молитвите и поста не обръщали никакво внимание, въпреки че със своите обещания са встъпили в завет с Христа.
За някои от тях казваха, че те човеконенавистно, макар и правилно, са разправяли за намеренията на другите, което е послужило за развращаването на някои от тях, и са станали виновни за гибелта им. А пък аз, като видях тяхното голямо стенание и плач, бях обзета от страх не по-малко от тях.
Като погледнах по-внимателно, съзрях две най-приятни за мен девици, обгърнати от този огън и мъки, на които заедно с мене често ти, брате, предлагаше много съвети и увещания, като ги обичаше особено за дружбата им с мене. Като ги видях и доста проплаках, извиках по име една от тях. Те погледнаха и лицето им се покри със срам поради наказанието, на което се бяха подхвърлили и още повече се мъчеха от срам, и клюмнаха с глава. А аз със сълзи ги питах:
- Какво тайно е било направено от вас, което се е скрило от мнозина и в какви лоши дела сте паднали, за които тук сте получили наказание?
А те казаха:
- Когато наказанията ни обвиняват и показват делата ни, защо ни питаш? Защо впрочем и да скриваме? Защото девството ние погубихме с разврат, решихме се на убийство поради зачеване, изпълнявахме въздържанието и поста пред очите на другите, а тайно вършехме противоположното, защото желаехме само човешката слава, а на заплашителното тук не обръщахме никакво внимание.
Но ето, тукашните бедствия изобличиха всичко, извършено там тайно.
Ето, за тамошното заблуждаване приемаме тук достойно наказание.
Ето, за тамошното славолюбие тук приемаме съответният срам. Всячески за делата си се подложихме на праведен съд и не се удостояваме с никаква помощ от никой тамошен приятел. Но ако има в тебе сега някаква сила и дръзновение заради твоя добър живот, помогни ни в обхваналите ни страшни мъчения. Покажи любов към нас и дори малко помилване ни изпроси от тези, които ни мъчат.
А аз им отговорих:
- И къде са толкова увещания и съвети на моя брат? Къде са молбите, къде е голямата му грижа, къде са постоянните молитви? Нима нищо от това не беше достатъчно, че да не бъдете вие, сестри, отведени тук? Тъй всеки съвет и грижа, и молитви, които биват за някого, са напразни и безполезни, ако той сам себе си не направи послушен на тях.
Те, като се посрамиха, отначало мълчаха, а след това започнаха да говорят:
- Не е сега време за изобличение и укоряване, а за утешение и помощ, защото са ни обхванали беди. Достави помилване и помощ, ако нещо можеш, помогни ни, като се умилостивиш над нас.
А аз казах:
- Искам, ако мога да ви направя някакво добро.
Те пък казаха да помоля за тях тези, които управляват мъките, ако е възможно, напълно да ги освободят от това мъчение; ако е невъзможно, поне да получат малко облекчение от тези бедствия. Аз, като паднах (ничком), със сълзи и плач ги молех, като казвах:
- Подражавайте на своя човеколюбив и благ Владика, и ги облекчете от това мъчение.
А те със страшен поглед без успех ме отпратиха, като казаха:
- Сега за тях не е време за покаяние и изповед, защото като прекараха даденото им от Бога време за покаяние в блудство и убийства, и наслаждения, и във всяко беззаконие, не могат да получат тук облекчение. Като смятаха там тукашните блага за басня, как сега те търсят да ги получат? За тях е справедливо каквито там са посели дела, такива да пожънат плодове; каквито там блага презираха, такива тук няма да получат; и каквито мъки пренебрегнаха, такива ще изпитат; затова докрай ще бъде тяхното бедствие. Върви, девице, възвестявай там за тукашното - за доброто и за злото, макар че на мнозина да им изглежда, че говориш празни приказки.
Те, като разбраха, че молението им беше безполезно, като плачеха и скърцаха със зъби, казаха:
- Всичко търпим според направеното от нас. Защото тези, които учеха в онзи свят да живеем достойно за девството, ние не послушахме и добрите увещания се оказаха тук безполезни. Но като ни оставиш, върви пак в света; молим те, разкажи за всичко това на тази, която живееше с нас, защото и тя с нас правеше подобното, като се смееше над тукашното и смяташе казаното за басни, както и ние. Съобщи й за нашите мъчения, за да не изпита и тя такива беди, ако до край прави подобното. Увери я, че всичко тук е истинно и я убеди да се покае, защото може би това ще бъде спасение за тази душа.
Господ и Бог да ни удостои да се освободим от мъките, за които чухме и да получим онези вечни блага в самия Христос, нашия Господ, Нему слава и сила вьв вечните векове! Амин.
Из Древен Патерик, или духовната мъдрост на отците на пустинята. Изд. Монархическо-Консервативен Съюз, 1994. Преводач йером. Павел Стефанов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар