На утренята, след първата катизма - седални апостолски от Октоиха, според гласа.
Седален след втората катизма, от преп. Йосиф Песнописец глас 5,
под. Собезначальное:
Като съединим съзерцание и дело, да побързаме
молба да отправим към Христа умрелия ни ум да оживотвори като нов Лазар чрез
страшното Си посещение, та да Му принесем палмовите клонки на правдата и да зовем:
благословен Си Ти, Идещия в името Господне.
Слава: същият. И ныне, Богородичен: Скоро изцели многоболезнените
страсти на моята душа и болестите на плътта ми; изправи, Пречиста, отклоненията
на моя ум и ме удостой в тишината на помислите чисти молитви да принасям на
Царя на всичко и да измолвам опрощение на прегрешенията.
Седален след третата катизма, от преп. Теодор Студит, глас 6,
под. Ангельския:
Днес умрелият Лазар вече втори ден е в гроба
и затова сълзи на скръб проливат неговите сродници Марта и Мария, гледайки
камъка на гроба. Но Създателят
пристъпва със Своите ученици, за да плени смъртта, дарявайки живот; затова да
Му извикаме: Господи, слава на Тебе.
Слава: същият. И ныне, Богородичен,
под. Упование мира: Света Владичице чиста, Майко на Христа, нашия Бог, неизказано
родила Твореца на всичко, заедно със светите апостоли винаги моли Неговата
благост да ни избавя от страстите и да ни дарува опрощение на греховете.
Трипеснец от преп. Йосиф Песнописец, глас 5:
Песен 4
Ирмос: Постигайки с пророческия взор
божественото Твое понизяване, Христе, Авакум с трепет викаше към Тебе: за
спасение на Своя народ и да спасиш Твоите помазаници Си дошъл.
С лъчите на вашето утешение просветете, светлоносни
апостоли, нас, които благочестиво ви възхваляваме.
Като съединим любов и състрадание, нека побързаме,
верни, молба да отправим към Христа да ни въздигне от гроба на нашите скрити
страсти.
Да отхвърлим плътската любов, умъртвени по душа, и с
любов да се прилепим към Изкупителя, за да ни избави от страшното осъждане в ада.
Ти предизвести успението на Лазар, когото след малко
възкреси, и приемаш хваление от младенците, взели клонки като символи на Твоето
страдание, Спасителю мой.
Богородичен: Божествената Вода на безсмъртието и
живота от Теб избликна, Богородителко Всенепорочна, и пиещите я от
смъртоносната жажда се избавят, Чиста.
Друг трипеснец от преп. Теодор Студит, глас 6.
Ирмос: Чух, Господи, Твоето слово…
Лазар се погребва и при гроба му сега Марта и нейните близки скърбят и
плачат, копнеейки да дойдеш Ти, Подателю на живота.
Смъртта започва да трепери, усещайки Твоето приближаване към нея, Христе,
защото като Живот ще разкриеш нейното безсилие пред всички.
Слава, Троичен: Троице проста, несъздадена, безначално Естество, възпявана в
три Ипостаси, спаси нас, които с вяра се покланяме на Твоята власт.
И ныне, Богородичен: Богородице, Ти безсеменно роди във времето надвременния Син на Отца, и о,
странно чудо - остана кърмеща Девица.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.
Съберете се и елате от пустини и от пещери да посрещнете с песни Идещия
върху осле, Господа на славата.
Ирмос:
Чух, Господи, Твоето слово и се уплаших;
размислих върху Твоите дела и се изумих. Слава на Твоята сила, Господи.
Песен 8
Ирмос: Отроците в пещта, сплитайки всемирен хор на
Теб, Всесъздателю, запяха: всички творения, възпявайте Господа и Го
превъзнасяйте във всички векове.
Отместете тежкия камък от моето сърце и като
камъни, основани върху крайъгълния Камък, молете се на Всещедрия, богогласни
апостоли Господни.
Да вървим - предизвести Ти на Своите
приятели, - моят приятел Лазар вече е заспал, но като го възкреся, ще унищожа всепагубната
злоба на смъртта во веки.
Като станем кротки по душа и смирени по ум
чрез благодатта, нека посрещнем кроткия Владика, Който идва гордостта на
лукавия да съкруши.
Богородичен: Пророкът Те вижда като осветена Двер на
светлината, Всенепорочна, защото неизказано раждаш уподобилия Се на нас
Светоподател, Когото превъзнасяме във всички векове.
Другият трипеснец:
Ирмос: Твоите преподобни отроци…
Мария и Марта сега ридаят,
виждайки Лазар да лежи в гроба, и с болка викат: ако беше тук Христос, нашият
сродник не щеше да умре.
Нека адът чака своето
погубване, защото Животът идва, за да възкреси Лазар, който вика: благославяйте,
възпявайте и превъзнасяйте Господа във
всички векове.
Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.
Троичен: Покланям се на безначалния
по раждане и по произхождане Отец, Който ражда Сина; прославям и раждащия Се Син, и Духа Свети възпявам като сияещ
заедно с Отца и със Сина.
И ныне, Богородичен: Непрестанно и винаги моли Този, Когото неизказано роди, Дево,
да спасява като Човеколюбец от беди тия, които към Тебе прибягват.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.
Да се приготвим за посрещането,
верни, с добродетели като вейки и клонки и към Царя Христа да възкликнем: благославяйте,
възпявайте и превъзнасяйте Го във всички векове.
Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и
превъзнасяйки Го във всички векове.
Ирмос: Твоите преподобни отроци в пещта подражаваха на херувимите, възпявайки трисветата
песен: благославяйте, възпявайте и превъзнасяйте Господа във всички векове.
Песен 9
Ирмос: Исая, ликувай! Девата зачена в утробата и роди
Син Емануил, Бог, но и Човек, Изток е името Му; Него величаейки, Девата
облажаваме.
От приятелство с лъстивия
ме избави, Владико Христе, Който за Свои приятели имаше мъдрите ученици; и като
дойде с тях, Спасителю, Ти възкреси Твоя верен приятел Лазар, който благодарно Те
възпява.
С изпълването, Господи, на поста,
изпълни и нашите сърца и умове с радост, Добросърдечни, по молитвите на Твоите
апостоли, които искрено възлюбиха Тебе, Спасителя на нашите души.
Смърдейки от раните на
злото, в гроба на леността живея аз, Христе, затова Ти викам: възкреси ме и ме
спаси, за да мога и аз с клонките на добродетелите Тебе да посрещна, викайки: осанна
Богу.
Богородичен: В две воли и две естества
роди за нас Пребожествения Син единороден на Отца, Отроковице, Който стана
човек, за да ни направи причастници на божественото Естество, Пречиста.
Другият трипеснец:
Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие…
Лазар днес е втори ден в гроба и над него, като истински сестри, Марто и
Марийо, проливате сълзи; но Христос при него идва заедно с божествените Си
апостоли, за да покаже най-великото Си
чудо.
О, смърт всепагубна, приеми своето разрушение; нека стражите ти видят как
ключалките на портите ти се разпадат, защото с една дума Христос ще ги строши, възкресявайки
Лазаря. Изпий първо това, аде - така ти вика пророкът заедно с нас.
Слава, Троичен: Отче, единствен Родителю на Единородния
Син, и Сине, единствено Сияние на единствената Светлина, и единствен Свети Душе
на единия Бог - истинно Вечносъществуващ Владико Господи, Свята Троице и
Единице, спаси мене, който Те изповядвам.
И ныне, Богородичен: Чудото на Твоето раждане ме удивлява,
Всенепорочна: как зачена безсеменно Непостижимия? Кажи как оставаш Дева, след
като си родила като Майка? Приемам с вяра свръхестественото и се покланям на
Родения, защото Той прави всичко, което поиска.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш,
слава на Тебе.
Господ идва, както е писано, възседнал осле; народи, пригответе се със страх
да посрещнете с вейки Царя на всичко, Който, като Победител над смъртта, Лазар
възкреси от ада.
Ирмос: Раждането от безсеменно
зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на не позналата мъж Майка, защото
Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове Теб като
Богоневеста и Майка православно величаем.
Светилен на гласа. Стиховна стихира, самогласна, глас 5:
Дойдете преди края всички,
братя, с чисто сърце да пристъпим към милосърдния Бог, отхвърлили житейските
грижи, и да се погрижим за душите си, отвращавайки се чрез въздържанието от
насладата от храната; нека се постараем с милостиня, защото чрез нея, както е
писано, някои без да знаят приеха ангели. Да нахраним чрез бедните Онзи, Който
ни храни със собствената Си плът; да се облечем в Онзи, Който Се облича със
светлината като с дреха, за да можем, получили опрощение на греховете по
молитвите на Пречистата Богородица и Дева - Майка, с умиление да извикаме към
Него: Господи, избави ни от лявата присъда и ни удостой да застанем на Тебе отдясно,
като Милостив и Човеколюбец.
Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се
зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост
заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини.
И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!
Повтаря се: Дойдете преди края всички,
братя…
Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата
на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.
Мъченическа: Докато бяха в мъченията,
светиите радостно зовяха: това са за нас добри спогодби с Владиката - вместо настоящите
телесни рани, в деня на възкресението светло одеяние ще разцъфти за нас; вместо
безчестието - венци; вместо тъмничните окови – рай, и вместо осъждане заедно с
престъпниците - живот с ангелите. Затова по техните молитви, Господи, спаси
нашите души.
Слава, и ныне, Богородичен, под. Благодатная: Предизбрана от всички родове, чуй гласа ни и дарувай опрощение
на нашите души, избавление от страстите и болките, заради апостолите, защото
всичко можеш като Майка Божия.
В четвъртък на шестия час
Тропар на пророчеството, глас 1:
Не забравяй гласа на Твоите
раби, Господи; помени ни, понеже всякога на Тебе, Всемогъщия, полагаме надеждата
си и помогни ни, молим се. Слава, и ныне: същият.
Прокимен, глас 4: Тази е вратата Господня,
праведните ще влязат в нея. Стих: Благодарете на Господа, защото е благ, защото е вечна милостта
Му.
Из пророчеството на Исая чтение:
Тъй казва Господ: кога в
грозда има мъст, тогава казват: не го повреждай, защото в него има
благословение; същото ще направя и за Моите раби, та всички да не погубя. И ще
произведа от Иакова семе, и от Иуда - наследник на Моите планини, и това ще
наследят Моите избрани, и там ще живеят рабите Ми. И Сарон ще бъде пасбище за овци, и долина Ахор
- пладнище за говедата на Моя народ, който Ме подири. А вас, които оставихте
Господа, забравихте Моята света планина, готвите трапеза за Гада и разтваряте
пълна чаша за Мени, - вас обричам на меч, всички ще се наведете за клане,
защото виках - и не отговаряхте, говорих - и не слушахте, но вършихте зло пред
очите Ми и избирахте онова, каквото Ми беше неугодно. Затова тъй казва Господ
Бог: ето, рабите Ми ще ядат, а вие ще гладувате; рабите Ми ще пият, а вие ще се
мъчите от жажда; рабите Ми ще се веселят, а вие ще бъдете в срам; рабите Ми ще
пеят от сърдечна радост, а вие ще пищите от сърдечна скръб и ще ридаете от
съкрушен дух. И ще оставите името си на Моите избрани за проклятие; и тебе ще
убие Господ Бог, а рабите Си ще назове с друго име, с което, който се
благославя на земята, ще се благославя с Бога на истината; и който се кълне на
земята, ще се кълне в Бога на истината, - защото предишните скърби ще бъдат
забравени и скрити от Моите очи.
Прокимен, глас 7: По пътя на заповедите Ти
тичах, когато Ти разшири сърцето ми. Стих: Поставú ми за закон, Господи, пътя на Твоите наредби и аз
винаги ще го търся.
В четвъртък на вечернята
На Господи воззвах, 6 стихири – 3 от Триода, на
преп. Йосиф Песнописец, глас 4, под. Званый свыше:
Двоицата най-свещени Твои
апостоли, Христе, познавайки Те като Единия от Троицата, сега са изпратени от
Теб да доведат, както е писано, ослето, рожба на подяремница, върху което,
смирявайки Се, ще седнеш, Милостиви, подготвяйки за всички, които Те обичат,
престол във висините, а безумно покорилите се на безсловесни страсти, Слове, ще
ословесиш, кога викат Ти „осанна“.
Приеми, Сионе, Царя - ето,
Той при тебе идва кротък, Лазаря да възкреси и да разруши горчивото царство на
смъртта. Богосъбрано множество свети монаси, съберете се заедно с миряните, за
да посрещнете Христа с клонки, викайки: благословен е Идещият да спаси човешкия
род чрез страданието на Кръста и да дари безстрастие на всички по Своята
благост.
Друга стихира, от преп. Теодор Студит, глас 8, под. Иже во Едеме:
Във висините носен от
страшни серафими като Бог и Творец на всичко, о, Христе, Сам бързаш на земята да седнеш на осле,
бидейки като нас по човешкото Си естество. Витания се весели, като Те приема,
Спасе, а Йерусалим се радва, очаквайки да Те приеме. Смъртта е вече умъртвена,
предусещайки, че ще излезе Лазар от мъртвите, а ние, извършвайки радостно
посрещане с вейки, възпяваме силата на Твоята благост, Господи.
И 3 от Минея на чествания светия. Слава, и ныне, Кръсто-богородичен
от Минея.
Вход. Свете тихий…
Прокимен, глас 6: Кога скърбях, към Господа
викнах и Той ме чу. Стих: Господи, избави душата ми
от неправедна уста и от лукав език.
Из книга Битие чтение:
Стана Израил и тръгна с
всичко, що имаше, дойде във Вирсавия и принесе жертва на Бога на баща си
Исаака. И каза Бог на Израиля в нощно видение: Йакове, Йакове! Той рече: ето
ме. Бог рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да идеш в Египет, защото
там ще произведа от тебе голям народ; Аз ще отида с тебе в Египет, Аз и ще те
изведа назад; Йосиф с ръката си ще ти затвори очите. Иаков тръгна от Вирсавия;
и синовете Израилеви качиха баща си Йакова, и децата си и жените си на
колесниците, които фараонът бе пратил, за да го доведат. И взеха добитъка си и
имота си, който бяха спечелили в Ханаанската земя, и дойдоха в Египет, - Йаков
и целият му род с него. Той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците
си, дъщерите си и внучките си и целия си род.
Прокимен, глас 6: Господ ще те запази от
всяко зло, ще опази душата ти Господ. Стих: Вдигнах очи към планините, отдето за мен помощ ще дойде.
Из Притчи Соломонови чтение:
Синко, ако твоето сърце
бъде мъдро, и моето сърце ще се порадва; ще се радват и моите вътрешности, кога
твоите уста говорят право. Нека сърцето ти не завижда на грешници, но да
пребъдва през всички дни в страх Господен; защото има бъднина, и твоята надежда
не е изгубена. Слушай, синко, и бъди мъдър и насочвай сърцето си по правия път.
Не бъди между ония, които се с вино опиват, между ония, които се с месо
пресищат, защото пияницата и който се пресища, ще осиромашеят, и сънливостта ще
ги облече в дрипи. Слушай баща си: той те е родил; не занемарявай майка си и
кога тя остарее. Купувай истина и не продавай мъдрост, учение и разум. Бащата
на праведника тържествува, и който е родил мъдрец, радва му се. Нека се радва
баща ти и нека тържествува майка ти, която те е родила. Синко, дай си мен
сърцето, и очите ти да гледат моите пътища, - защото блудницата е дълбока
пропаст, и чужда жена - тесен кладенец; тя като разбойник причаква и умножава
законопрестъпниците между човеците. У кого - ах? у кого - ох? у кого -
караница? у кого - скръб? у кого - рани без причина? у кого - зачервени очи? У
ония, които се засядат около вино, които ходят да издирват подправено с аромати
вино. Не гледай виното как се червенее, как пуща искри в чашата, как се гладко
лее; отпосле то ще ухапе като змия и ще жилне като аспида; очите ти ще гледат
чужди жени, и сърцето ти ще заговори развратно; и ти ще бъдеш като заспал сред
море и като задрямал навръх мачта. И ще кажеш: „Биха ме, не ме боля; тласкаха
ме, не усещах. Кога се пробудя, пак ще търся същото.“ Да ти се не ревнат лошите човеци, и недей жела да бъдеш с тях, защото сърцето им насилство крои, и устата им за лошо говорят. С мъдрост се къща урежда и с разум се укрепва, и с вещина нейните клетове се напълнят с всякакъв драгоценен и
добър имот. Мъдър човек е силен, и разумен човек укрепява силата си.
Стиховна стихира, самогласна, глас 8:
Избави
ме от подражание на немилостивия богаташ и неговия скъпернически нрав, Христе
Боже, Който чрез Твоя Кръст извърши очистване на нашите грехове; направи ме
подражател на благодарното търпение на бедния Лазар и не ме отдалечавай от
лоното на патриарх Авраам, по великата Ти милост.
Стих: Към Тебе, Живеещия на небесата, вдигнах очите си. Ето,
както очите на раб са в ръцете на неговите господари, както очите на рабиня са
в ръцете на нейната господарка, тъй и нашите очи са устремени към Господа нашия
Бог, докато излее щедростта си върху нас.
Повтаря се: Избави ме
от подражание…
Стих: Помилуй нас, Господи,
помилуй нас, понеже се изпълнихме с премного унижение - душата ни се преизпълни. Нека
укорът да падне върху живеещите в изобилие и унижението - върху гордите!
Мъченичен: Мъченици Господни, всяко място освещавате и
всяка болест изцелявате; и сега ви молим: молете се да се избавят нашите души
от вражеските мрежи.
Слава, и ныне, Кръсто-Богородичен, глас 8, под. О, преславнаго чудесе:
О, преславно чудо! О, ново тайнство! О, страшно дело! – говореше Девата, когато видя на Кръста, висящ между двамата разбойници Теб, Когото безболезнено и дивно бе носила в утробата си; и плачеше, думайки: горко ми, най‑възлюбено Чедо! Как този жесток и неблагодарен народ на кръст Те прикова?
Няма коментари:
Публикуване на коментар