събота, 27 февруари 2010 г.

Синаксар за Неделя втора на Великия пост –
на свети Григорий Палама

Стих: Великият и истински проповедник на пресветлата светлина сега се привежда към незалязващата светлина от Самия Източник на светлината.

Свети Григорий, този син на божествената и незалязваща Светлина, истински Божи човек и дивен Божи служител, бе родом от Цариград и имаше благородни и благочестиви родители. Той се стараеше да украси с добродетел и ученост не само външния и чувствения човек, но особено - вътрешния и съкровения. Когато бе още много млад, неговият баща се спомина; майка му възпитаваше в строгост и учеше на заповедите и Св. Писание както него, така и всичките му братя и сестри, а го пращаше и при учители, та добре да научи от тях и светската мъдрост. Благодарение на природните си дарби и прилежността в учението, той скоро изучи всички философски науки.

Когато Григорий навърши 20 години, той счете всичко земно за по-безполезно от сън и пожела да се устреми към Бога, Източника и Подателя на всяка премъдрост, и целия себе си да посвети на Него в съвършен живот. Тогава той откри на майка си своето богоугодно намерение, голямата си любов към Бога и пламенното си желание и разбра, че тя подобно нему дълго време тъгуваше по това и в еднаква степен с него се зарадва от решението му. Тя веднага събра всичките си деца и радостно каза: “Ето ме мене и децата, които Бог ми даде” (Ис. 8:18; Евр. 2:13). Изпитвайки техните добри помисли, тя им съобщи за намерението на великия Григорий. А той, обръщайки се към тях с поучителни слова, скоро убеди всички тях да се съгласят и усърдно да последват бягството от света, скланяйки ги към подобна на неговата любов. След това, в съгласие с евангелската заповед, раздавайки цялото си състояние на бедните, той великодушно презря царската милост, славата и дворцовите почести и последва Христа.

Той насочи майка си и сестрите си към женски манастир, а братята си взе със себе си на светата Атонска планина. Там той ги убеди да се подвизават в различни обители, защото по-трудно щяха да водят богоугоден живот, ако останат заедно. Самият той се връчи в послушание на един чуден старец - Никодим, който живееше в безмълвие само за Бога. Със смирение на духа се научи от него на дело да изпълнява всички заповеди и всички добродетели. Там, по ходатайството на Пречистата Богородица, св. Григорий получи в тайно видение непобедима помощ от апостол и евангелист Йоан Богослов.

След блажената кончина на своя старец, св. Григорий отиде във Великата лавра на св. Атанасий Атонски и прекара там няколко години, подвизавайки се с голямо усърдие и съвършена разсъдителност. От любов към безмълвието, той се отдалечи от Лаврата и се засели в пустинята. Постоянно възраствайки в любовта и желаейки винаги да пребъдва с Бога, той се посвети на най-сурови подвизи, като с трезвено внимание винаги укротяваше страстите, а ума въздигаше към Бога. Молейки се непрестанно и поучавайки се, той извънредно преуспя в божествените неща. С Божията помощ победи всички изкушения на бесовете и очисти душата си с потоци сълзи по време на всенощните бдения, стана избран съсъд на даровете на Светия Дух и често съзерцаваше Бога в чудни образи.

Поради нападенията на турците, св. Григорий замина за Солун, във Верийския скит, и там се принуди да беседва с някои жители на града. После, усърдно преминавайки жизнения път, очиствайки напълно и тялото и душата си, вече в преклонна възраст, по Божия заповед прие свещен сан и като някой безплътен [ангел], бидейки като в изстъпление, извършваше тайнството на Литургията, така че се умиляваше всяка душа, която го видеше.

Св. Григорий бе наистина велик и на живеещите богоугодно се откриваше, че той е богоносец, а дори и за виждащите само външното това бе явно: имайки власт над бесовете, той избавяше обладаните от тяхната прелест и козни; безплодните дървета правеше плодоносни; имаше дар на пророчество, а също бе украсен и с други плодове и дарования на Божествения Дух.

Обаче, доколкото извършването на добродетелите е в наша власт, а падането в изкушения - не зависи от нас, а без изкушения не можем да станем съвършени и да докажем вярата си в Бога, защото апостолът казва, че съпътстващото добродетелите страдание прави човека с Божия помощ съвършен в доброто (Ср.: Сир. 2:1-5; Иак.1:2-4; 1 Пет. 1:7), - та затова бе допуснато и преподобният да пада в различни и чести изкушения, за да стане чрез това действително съвършен.

Кой ум знае и кое слово може да изрази идващите от всички страни и по-големи от предишните козни на лютия враг, набези и обвинения против свети Григорий на новопоявилите се еретици, и как той отстояваше православието в продължение на цели 23 години, претърпявайки от тях многочислени скърби и нападения? Защото италианският звяр, монахът Варлаам от Калабрия, блестейки с външна ученост и мислейки, че всичко знае със своя земен ум, започна люта борба против Църквата Христова и нашата православна вяра, и срещу всички, които строго се придържаха към нея. Той безумно считаше за сътворени общата на Отца, Сина и Светия Дух благодат, и светлината, в която праведните ще възсияят като слънце в бъдещия век, пред-открита от Христос, Който Се преобрази на Таворската планина, - т. е. считаше за тварни всяка сила и енергия на Триипостасното Божество и всичко различно от Божествената същност. А православно признаващите тази божествена светлина и всяка сила и енергия за несъздадени, нетварни (защото няма нищо ново и тварно от пребиваващото у Бога по естество), в своите слова и пространни творения наричаше двубожници и многобожници, както ни наричат и иудеите и Савелий, заедно с Арий.

По тази причина, като защитник на православието и проповедник на Таворската светлина, свети Григорий, който преди всичко за това се сражаваше и търпеше клевети, бе изпратен от Църквата в Константинопол, където и пристигна, когато благочестивият цар Андроник, четвъртият от Палеолозите, свика Събор за защита на православието, на който се яви и Варлаам със своите гнусни учения и нечестиви обвинения срещу Православието. Тогава великият Григорий се изпълни с Дух Божий, обличайки се свише в непобедима сила, и затвори устата на Варлаам, която хулеше Бога, и напълно посрами еретика. Със своите проникнати от огън вдъхновени слова и писания той изгори като сухи клони неговата ерес. Противникът на православието, като не изтърпя позора, избяга при латинците, откъдето бе дошъл. Скоро след тези многочислени беди, свети Григорий на нов Събор отново изобличи и опроверга неговите съчинения с противоположни доводи. А онези, които бяха съпричастни на тази гибелна ерес, така и не престанаха да нападат Църквата Божия.

Затова свети Григорий, силно принуждаван от Събора и самия император – Йоан Кантакузин, и преди това убеден от Божие повеление, бе възведен на архиерейския престол и поставен за пастир на Солунската църква. Там той мъжествено и търпеливо извърши подвизи в защита на православната вяра, много по-големи от предишните. Защото се появиха много и зли приемници на Варлаам и Акиндин, люти чеда на дивите зверове, чиито учения и творения свети Григорий по различни начини громеше и напълно победи в своите речи и чрез Божествените Писания, при това не веднъж и дваж, а много пъти, и не при един цар или патриарх, а при трима императори, сменили се един друг на престола, и при толкова патриарси, както и на безброй събори. А някои упорстващи, не зачитайки висшия съд, продължиха да държат на своето заблуждение и остатъците от всички еретичестващи, още безсрамно нападаха победилите ги светии, като тук дори не говорим за най-дръзкия юдейски род, даже и до днес ненавиждащ Христа. Такива бяха накратко победите на великия Григорий над нечестивите.

Бог пък по чуден начин го изпрати като учител на Изток, в Азия. Свети Григорий, като началстващ, бе изпратен от Солун в Константинопол, за да примири скараните царе. По пътя бе хванат от агаряните и цяла година прекара в плен мъченически, преминавайки от място на място, от град в град, проповядвайки безстрашно Евангелието Христово, едни укрепяваше във вярата, като ги учеше и убеждаваше да я пазят, а други, които се съмняваха и задаваха различни въпроси, богомъдро наставляваше, давайки по всички предмети на разговора изчерпателни разяснения. На иноверците-мохамедани и на преминалите към тях окаяни християни, отрекли се от нашата вяра, често и без страх говореше за въплътеното домостроителство на Господа, нашия Бог, за поклонението на Честния Кръст и на светите икони. Те също спореха с него за Мохамед и за много други неща, и едни му се възхищаваха, а други в ярост го подлагаха на побои и щеше да пострада даже до мъченически венец, ако, по Божи Промисъл, агаряните не го пощадиха, надявайки се да получат за него откуп. След като измина време, едни християни (българи) откупиха светията и безкръвният мъченик отново радостно се върна при своето паство. Към многото други велики дарования и преимущества, които имаше, той се украси и с раните Христови, както и пише божествения Павел, “носейки на себе си раните на Христа” (ср. Гал. 6:17).

И за да си съставим някаква представа за него, нека изброим какви бяха неговите качества: ненадмината кротост и смирение (но не и когато говореше за Бога и Божественото, защото в това той бе много ревностен); съвършена незлопаметност и доброта, така че се стараеше по силите си да въздава с добро на тези, които са му сторили някакво зло; неприемане на клевети против ближните; търпение и великодушие в постоянно случващите се скърби; издигане над всяко сластолюбие и тщеславие; постоянна бедност и невзискателност във всички телесни нужди; безмълвен и тих живот в търпение, и благодатта винаги му се даваше толкова изобилно, че това бе явно за всички, които го виждаха; постоянна разсъдителност, внимателност и съсредоточеност; като следствие на това, очите му никога не бяха сухи, но жадуваха за източване на сълзи. Така той от началото до самия си край мъченически се подвизаваше против страстите и бесовете, и прогонвайки еретиците далеч от Христовата Църква, изясни православната вяра в своите речи и творения, запечатвайки ги като с печат с цялото Боговдъхновено Писание, защото неговото житие и слово бяха като някакъв преразказ или отпечатък на словата и житията на светиите.

Освен това, свети Григорий по апостолски и богоугодно пасеше своето стадо 13 години, поучавайки го и водейки го към небесната паша. И може да се каже, че той стана проповедник за всички - и съвременни и бъдещи православни, и премина в другия свят, достигайки 63 годишна възраст. Духът той предаде в Божиите ръце, а тялото, към края на живота особено просветено и прославено, остави на паството като наследство и скъпоценно съкровище, защото чрез него Христос всеки ден облагодетелства идващите с вяра и подава чудни изцеления от различни болести, много от които са описани в неговото житие.

По неговите молитви, Боже, помилуй ни. Амин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар