Втора неделя на Великия Пост - на св. Григорий Палама

Из службата на празника - тук 

Синаксар за неделята - тук

В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин. 

Днес отбелязваме втората неделя на Великия пост, посветена на паметта на светия наш отец Григорий Палама, архиепископ Солунски. В една своя проповед върху Евангелието за втората неделя на поста, св. Григорий обяснява мистичното значение на този евангелски текст (за спускането на разслабения през покрива, за да застане пред Христа и да бъде изцелен, Марк 2:1-12). Той парадоксално използва образа на спускането на разслабения от покрива, за да разкрие учението за молитвата, която слиза от ума в сърцето, за нетварната божествена светлина и за единението, което се стремим да постигнем между ума и сърцето.

Миналата неделя празнувахме Тържеството на Православието. Сърцето на човека е вратата, през която Божията благодат влиза в живота ни, а ключът, който отваря тази врата е вярата, но не каква да е вяра, вярата в догматите на Църквата. Твърдата вяра в тези догмати отваря сърцето ни, за да получим нетварната светлина на Светата Троица чрез Светото Кръщение. Когато сме приели и изповядали вярата в тези свети учения, разкрити от Бога, ние сме отворили сърцата си, за да приемем Бога в най-съкровените дълбини на нашата личност.

Както Бог присъства вътре в нас, така и ние имаме достъп до Него в нашите сърца. Ето защо се стремим да съсредоточим вниманието си в сърцето по време на молитва. Стремим се да подражаваме на Мария, сестрата на Лазар, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. Молитвата на сърцето е точно това. Човек, който без разсейване се моли в сърцето си, знае от опит, че седи пред своя Господ, и сърцето му се очиства, така че постепенно духовното му възприятие се отваря, за да съзре Бога по същия начин, както Моисей видя Божията слава. Бог е светлина, и онези, чиито сърца са станали чисти виждат тази светлина с очите на ума. Окото на душата е нещо неизказано красиво. Когато то е чисто, когато способността му за съзерцание е очистена от нещата на този свят, то е способно да види онова, което надхвърля и превъзхожда този свят.

В своята проповед, св. Григорий обяснява, че постът укрепва душата с добродетел.   Обратно, нерадението в делото на поста усилва нашата поробеност на порока. Но има и друга връзка. Когато човек не осъзнава ценността на поста, той също започва да пренебрегва и ценността на вярата. В съответствие с това, появяват се съмнения за ценността на монашеството. Ето защо в световното „Православие”, постът е в пренебрежение, а монашеството, ако изобщо го има, е преследвано, отбягвано и изолирано.

Тези първи две недели от Великия Пост са най-неприятните през годината за икуменическите епископи на световното „Православие”. Миналата седмица беше победата на Православието над всички лъжливи религии, същите, с които световното „Православие” се моли на техните икуменически събирания, а тази седмица, Църквата изправя пред всички вярващи образа на св. Григорий Палама, който повтаря общата тема от миналата неделя, като се фокусира предимно върху грешките на латинците, разобличавайки ересите на папството. Неговите обемни писания разкриват заблудата на римокатолиците за Filioque, тяхното погрешно разбиране на Божията благодат, нетварната светлина и т. н.

Епископите на световното „Православие” са посрамени, изобличени като лицемери пред лицето на света, защото отказват да изрекат анатема за демоничните лъжеучения, които светите отци анатемосаха.

Един от най-важните цитати от св. Григорий Палама, който всички трябва да помним е: „Ако човек не участва в божественото естество чрез нетварната Божия благодат, той си остава само едно следствие на творческа енергия на Бога”. Ние участваме в божествените енергии на Бога чрез Светото Кръщение и като приемаме всички останали благодатни тайнства на Църквата. Ако не влезем в царството на богопричастността, ние сме само следствие от Божиите творчески действия. Хората, които не са изпълнили предназначението, за което са създадени (защото сме създадени, за да бъдем съ-участници на божественото естество), пропускат своята цел. Именно затова Господ стана човек, за да можем да станем богове по благодат. Пишем „богове” с малко „б”, за да се разбере, че не сме Бог, тоест Този, Който е божествен по природа, а ставаме съпричастници на Бога, ставаме богове, изпълнени с божествените енергии на Бога. Това е целта на нашия живот в Христа.

И тъй, увещаваме ви ревностно да се подвизавате през оставащите дни на поста, подготовяйки се за Светата Пасха - време на всеобщо обновление. Нека Бог да се смили над всички нас и да ни спаси. Амин.