Трета неделя на Великия пост - Кръстопоклонна

Из богослужението на Кръстопоклонна неделя - тук

Синаксар за неделята - тук

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

Днес, в третата неделя на Великия пост, празнуваме поклонението на Светия Кръст. Тази трета неделя е средата на Великия пост. Човешката природа често усеща тежестта на своите трудове най-остро, когато работата е свършена едва наполовина, затова светата Църква, желаейки да ни укрепи и да ни насърчи да продължим добрия подвиг, полага Светия Кръст в средата на храма, като дърво, под което да си отдъхнем за момент.

Посред древния рай, Бог насади две дървета: Дървото на Живота и дървото на познанието на доброто и злото. Бог благослови Адам и Ева да се хранят от Дървото на Живота, за да живеят вечно, възраствайки винаги в Неговата любов. От всички дървета Той им забрани само едно: дървото на познанието на доброто и злото. Въпреки това те не устояха и не опазиха тая заповед и тъй отпаднаха от Божията благодат в този настоящ живот.

Когато Господ бе прикован на Кръстното дърво, Той стана за нас нов плод на вечния живот. Именно този плод ние вкусваме, когато приемаме Неговото свято Тяло и Кръв. Изворът на нашия живот не произлиза от нашата собствена природа, а от нещо извън нас: от Бога. Както се нуждаем от физическа храна за продължаване живота на тялото, така и душите ни се нуждаят от духовната храна на светите църковни тайнства, за да живеят. Този факт от нашата природа обяснява и защо молитвата е задължителна за нас. Колкото повече човек се отдалечава от общение с Бога, толкова повече той се приближава до духовната смърт; и колкото повече помни Господа, толкова повече се изпълва с живот.

Всички добре помним евангелските слова: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и поучете от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си. Моето иго е благо и бремето Ми е леко.” [Мат. 11:28-30]

Парадоксално е, че след като сме чували този призив толкова много пъти, тези думи все още звучат с неотслабваща сила и мощ в сърцата ни. Да се приближаваме до нашия Създател чрез молитва, чрез причастяване със светите Тайни и чрез вършене на добродетели е правилният отговор на Неговия призив. Това е начин на живот, който отваря вратата на нашето сърце, за да получи утешение и мир от Господа. Приемането на Господнето иго на послушанието, отхвърляйки болезненото и тежко иго на упорството и своеволието, носи мир на душата. И Той ни казва, че Неговото иго е благо и бремето леко, защото общението с Бога е естествено за човека, а това, което е естествено, то е леко за постигане от нас. Ако чувстваме обаче, че не ни е леко общението с Бога, напротив трудно ни е, то значи още не сме сторили началото на нашето покаяние и не сме възприели доброделта на послушанието към Бога и трябва да се преборим със себе си.

Същевременно, всички трябва да разберем един много важен факт от живота. Ние всички сме създадени, за да ядем от Дървото на Живота. Адам заплака и се натъжи при изгонването му от рая, защото вече не можеше да вкусва от плодовете на това Дърво. Всъщност, не казва ли някъде в Писанието, че Бог поставил ангел да пази Дървото на Живота, така че Адам да не може да вкусва от него след падението си? Христос дойде, за да поправи древното разделение, така че отново да можем да се храним от Дървото на Живота. То всъщност е Светият Кръст, а плодовете на Дървото на Живота са светите Тяло и Кръв Христови. Христос превърна Голгота в рай, а Кръста – в източник на живот за нас.

Красив на вид и на вкус приятен бе плодът, който мене умъртви; но Христос е Дървото на Живота, от Което като вкусвам не умирам, но викам заедно с благоразумния разбойник: „Помени ме, Господи, в Своето Царство!” (Стих от Блаженствата на Литургията, глас 7, Октоих)

Нека нашият Спасител отвори духовните ни очи и да ни утвърди в онова, което е добро и приятно Нему, така че да се причастяваме от Дървото на Живота во веки в Неговото Царство. Амин.