Благовещение на Пресвета Богородица

Вечерня на Благовещение

Стихири на Господи возвах, глас 4:

Смилявайки се над творението и снизхождайки по Своето милосърдие, Създателят бърза да се всели в утробата на Девата, Божията Отроковица; дойде при Нея великият архангел, казвайки: „Радвай се, Боговъзрадвана, сега нашият Бог е с Тебе! Не се плаши от мен – Царският архистратиг, защото Ти намери благодатта, която преди загуби Ева, Твоята пра-майка, и ще заченеш и ще родиш Сина, единосъщен на Отца!”.

„Странна е думата ти и твоят вид, необикновени са словата и известията ти – рече Мариам на ангела. – Да не Ме прелъстиш, защото Аз съм Девица, непознаваща брак, а ти казваш, че ще зачена Необятния. И как утробата Ми ще вмести Този, Когото и пределите на небесата не могат да вместят?”. А той Й рече: „Нека Авраамовата шатра, която някога вмести Бога да Те научи, защото тя предизобрази Твоята приела Бога утроба!”.

Идвайки в град Назарет сега, Гавриил прегръща Теб - одушевения Град на Царя Христа и Ти зове: „Радвай се, Благословенна и Боговъзрадвана! Ти ще примеш в утробата си Бога - въплъщаващ Се и чрез Тебе призоваващ човечеството отново към древното блаженство по Своето добросърдечие. Благословен е Плодът на Твоята утроба, божествен, безсмъртен, даряващ на света очистване и велика милост!”.

Глас 6: Откривайки Ти предвечния промисъл, Отроковице, Гавриил пред Теб застана и прегръщайки Те рече: „Радвай се, Земьо незасята; радвай се, неизгаряща Къпино! Радвай се, Глъбино непроницаема; радвай се, Мосте, привеждащ към небето и Стълбо висока, която Йаков видя! Радвай се, божествена Стомна с манна; радвай се, Избавление от проклятието! Радвай се, призвание Адамово, Господ е с Тебе!”.

„Като човек Ми се явяваш – казва на архистратига непорочната Отроковица, –  а как говориш слова, превишаващи разума човешки? Защото ти каза, че Бог ще бъде с Мен и ще Се всели в Моята утроба. И как ще стана, кажи Ми, вместилище широко и място свещено за Превъзхождащия херувимите? Да не Ме прелъстиш с измама, защото не познавам плътска сласт; на брак съм непричастна, как тогава ще родя Дете?”.

„Там, където Бог поиска, отменя се природния закон – казва безплътният – и става това, което превишава човека. Повярвай на моите истинни слова, Всесвята и Пренепорочна!”. А Тя извика: „Нека Ми бъде сега по думата ти и ще родя Безплътния, приел от Мене плът, за да въздигне човека в първоначалното достойнство чрез съединението със Себе Си, като единствен Бог могъщ!”.

Слава, и ныне, глас 6, самогласен, от преп. Йоан Дамаскин: Изпратен бе от небето архангел Гавриил да предвъзвести на Девата зачатието и идвайки в Назарет, той размисляше в себе си за чудото, удивявайки му се: „О, как Всевишният, бидейки непостижим, от Дева Се ражда? Как Този, Който има за престол небето и за подножие земята, Се вместява в девическа утроба? Как Този, към Когото шестокрилите и многооките не могат да погледнат, с една дума благоволи да Се въплъти от Нея. Той е истинско Слово Божие! Но защо стоя, а не кажа на Девата: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе! Радвай се, Чиста Дево; радвай се, Невесто, непознала брак! Радвай се, Майко на Живота, благословен е Плодът на Твоята утроба!”.

Стихири на литията, глас 1:

От Византиеца: В шестия месец архистратигът бе изпратен при Тебе, Дево чиста, за да Ти възвести слово за спасение и заедно с това да Ти зове: „Радвай се, Възрадвана, Господ е с Тебе! Ще родиш Сина, роден предвечно от Отца и Той ще спаси Своя народ от греховете му!”.

От Анатолий: В шестия месец бе пратен от небето архангел Гавриил в Галилейския град Назарет да донесе на Отроковицата радостното благовестие. И като дойде прие Нея викна, думайки: „Радвай се, Възрадвана, Господ е с Тебе! Радвай се, Вместилище на невместимото Естество, защото Този, Когото небесата не вместяват, Твоята утроба вмести, Благословена! Радвай се, свято Адамово Възстановяване и Евино Избавление, Радост на света и Веселие за нашия род!”.

От Бога пратен бе архангел Гавриил от небесата при непорочната Дева в града Галилейски Назарет, за да Й благовести за странния начин на зачеването Й. Пратен бе безплътният раб при одушевения Град и разумната Двер да възвести за пришествието на слезлия Владика. Пратен бе небесният воин при одушевения Чертог на Славата, за да приготви на Създателя постоянно Жилище и идвайки при Нея викаше: „Радвай се, огневиден Престоле, по-славен от четириобразните херувими! Радвай се, Седалище на Царя Небесен; радвай се, Планино неразсекаема, пресвета Обител, защото в Тебе телесно Се всели цялата пълнота на Божеството по благоволението на вечния Отец и със съдействието на Всесветия Дух! Радвай се, Възрадвана, Господ е с Тебе!”.

Слава, глас 8, от преп. Йоан Дамаскин: Небесата да се веселят и земята да се радва, защото Съ-вечният, Съ-безначалният и Съ-престолният на Отца, преизпълвайки Се със състрадание и човеколюбива милост, подложи Се на умаление по благоволението и промисъла на Отца и Се всели в девствената утроба, предочистена от Духа. О, чудо! Бог - сред човеците, Невместимият - в утроба, Вечният - във времето! Преславно чудо е това, защото и зачатието е безсеменно, и умалението – неизказано, и тайнството - велико! Сам Бог Се умалява и Се въплъщава и Се създава, когато ангелът за зачатието възгласи на Чистата: „Радвай се, Възрадвана, с Тебе е Господ, Който има велика милост!”.

И ныне, глас 2: Днес благовести Гавриил на Благодатната: „Радвай се, Майко непознала мъж и невкусила брак! Не се чуди на моя странен вид, нито се смущавай, защото аз съм архангелът. Някога змията прелъсти Ева, а сега аз Ти благовестя радост: ще пребъдеш нетленна и ще родиш Господа, Пречиста.

Стиховни стихири, глас 4:

В шестия месец пратен бе архангелът при Чистата Дева и като й рече „Радвай се!”, благовести Й, че от Нея ще произлезе Изкупителят. Затова като прие с вяра този поздрав, Тя зачена предвечния Бог, Който неизказано благоволи да Се въ-човечи за спасението на нашите души.

Стих: Благовестите день от дне спасение Бога нашего.

Език непознат чу Богородица – архангелът Й говореше словата на благовестието. Затова като прие с вяра неговия поздрав, Тя зачена Тебе - предвечния Бог. Затова и ние, радвайки се Ти зовем: „Боже, Който неизменно Се въплъти от Нея, дай мир на света и на душите ни велика милост!”.

Стих: Воспойте Господеви песнь нову, воспойте Господеви, вся земля.

Ето, яви ни се призив към спасение сега: свръх-разумно Бог Се съединява с човеците, с гласа на архангела премахва се заблудата; защото Девата приема радост, земята се превърна в небе, светът се освободи от древното проклятие. Нека творението се радва и да запее с пълен глас: „Творче и Избавителю наш, Господи, слава Тебе!”.

Слава, и ныне, глас 4, от Андрей Йерусалимски: Днес е благовестието на радостта, тържество на девството, съединението на долните с горните. Адам се обновява и Ева се освобождава от предишната скръб, и скинията на нашето естество чрез обожението от Възприемащия го стана храм на Бога. О, тайнство! Неведом образ на умаление, неизречено богатство на благостта! Ангел служи на чудото, утробата на Девата приема Сина, Дух Свети слиза, а Отец свише благоволи и става примирение по общата воля на трите Ипостаси. Получили го и спасени чрез него, заедно с Гавриил към Девата да викнем: „Радвай се, Възрадвана, от Която е спасението – Христос, нашия Бог; приел нашето естество, Той го възведе към Себе Си. Моли Го да спаси нашите души!”.

Тропар, глас 4: 

Днес е началото на нашето спасение и откриването на предвечната тайна: Синът Божи става Син на Девата и Гавриил благовести благодатта. Затова и ние с него към Богородица да викнем: „Радвай се, Благодатна, Господ е с тебе!”.

Утреня на Благовещение - тук

Синаксар на Благовещение - тук