Неделя на прошката

Неделя Сиропустна, в която спомняме отпадането на Адам от райската наслада

Стихири на Господи воззвахъ, глас 6:

Моят Създател Господ, като взе пръст от земята, с животворно вдъхване вложи в мен душа и като ме оживи, постави ме началник на всички видими творения и съжител на ангелите. Но коварният сатана, употребявайки за свой съсъд змията, съблазни ме с храна и ме отлъчи от Божията слава, предавайки ме в преизподнята на смърт; но като Владика милосърден, Боже, пак ме призови.

Богоизтъканата одежда разсъблякох аз нещастният, Господи, щом по съвета на врага не послушах Твоята божествена заповед; и със смокинови листа и кожени одежди облечен съм сега, защото бях осъден с пот на челото оскъден хляб да ям; земята пък бе прокълната да ми носи тръни и бодили. Но в последните времена въплъщавайки Се от Девата, Ти ме призова, за да ме въведеш отново в рая.

Раю драгоценен, най-съвършена красота, от Бога създадена обител, безкрайно веселие и наслаждение, слава на праведните, наслада на пророците и жилище на светиите, сега с шума на своите листа моли Създателя на всичко да отвори за мен вратите, които аз с престъплението затворих и да ме удостои с приобщение към Дървото на Живота и към радостта, на която преди в теб се наслаждавах.

Адам от рая бе изгонен и отхвърлен от насладата заради непослушание, прелъстен от словата на жената и гол седи сега пред него, ридаейки: „Горко ми!”. Затова нека се погрижим да прекараме цялото време на поста в слушане на евангелските предания, та чрез тях, ставай-ки угодни на Христа, да получим отново райския живот.

Слава, глас 6: Седна Адам пред рая и плачеше, ридаейки за свойта голота: „Горко ми, че повярвах на лъжата на лукавия и сега съм ограбен и отдалечен от славата! Горко ми, по моята простота сега съм гол и недоумяващ! О, раю, вече няма да се наслаждавам на твоята сладост и не ще виждам вече Господа и Бога моя Създател, но ще отида в земята, от която бях взет. Милостиви, Щедри, викам към Теб: „Помилуй ме падналия!””.

На литията:

Слава, глас 6: Слънцето закри лъчи, луната със звездите се превърна в кръв, планините се потресоха, хълмовете затрепериха, когато раят бе затворен. Излизайки от него, Адам се удряше по лицето с ръце и казваше: „Господи, помилуй ме, падналия!”.

И ныне, глас 6: Тайнствено Те възпяваме, Богородице Марийо, защото Ти стана Престол на великия Цар, всесвята Скиния, по-широка от небесата, херувимска Колесница, по-горна от серафимите, Чертог на славата; от Тебе произлезе въплътилият Се Бог на всичко. Моли Го да се спасят нашите души.

На стиховните:

Слава, глас 6: Изгонен бе Адам от рая заради вкусването на плода и затова пред него седеше и ридаеше, стенейки с умилен глас: „Горко ми, как пострадах, аз окаяният! Една заповед на Владиката престъпих, а се лиших от всичките блага! Раю най-прекрасен, насаден за мен и затворен заради Ева, моли Този, Който те създаде и мене сътвори, да се наситя на твоите цветове!”. Затова Спасителят му отговори: „Не искам да погине Моето създание, но да се спаси и да достигне до познание на истината, защото идващият при Мен, не ще изпъдя вън!”.

И ныне, глас 6: Моят Творец и Избавител, Пречиста, Христос Господ произлезе от Твоята утроба, и в мен - човека - Се облече и от древното проклятие освободи Адам; затова към Теб, Всечиста, като към Божия Майка и истинска Дева „радвай се” непрестанно зовем с ангелския поздрав: „Радвай се, Владичице, защита, покров, и спасение на нашите души!”.

Канон на Утренята от Христофор Пантосинкрит, глас 6

Песeн 1

Ирмос: Когато Израил преминаваше пеша през морето като по суша, виждайки потъващ фараона - своя гонител, извика: „Нека възпеем Бога с победна песен!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ела, нещастна моя душо, и заплачи днес за своите деяния, спомняйки си за голотата в Едем, заради която ти бе прогонена от наслаждението и нестихващата радост.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

По голямото Си милосърдие и щедрост, Създателю и Творче на цялото творение, Ти ме сътвори от земна пръст и ми заповяда да Те възпявам заедно с Твоите ангели.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

По богатството на Своята благост Ти насади, милостиви Господи, райската храна в Едем, повелявайки ми да се наслаждавам на прекрасните сладки и неоскъдняващи плодове.

Слава: Горко ми, душо моя клета! Ти прие власт от Бога да се наслаждаваш на благата в Едем, но бе ти заповядано да не вкусваш от дървото на познанието; защо престъпи Божия закон?

И ныне: Дево Богородителко, като дъщеря Адамова по род, а по благодат – родителка на Христа Бога, призови сега мене, изгонения от Едем.

Песен 3

Ирмос: Никой не е свят като Тебе, Господи Боже мой, Който въздигаш силата на Твоите верни, Благий, и ни утвърждаваш върху камъка на Твоето изповедание.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Някога лукавата змия завидя, че съм удостоен с чест и прошепна лъжа в ушите на Ева; така чрез нея прелъстен, пропъден бях, уви, от ангелския хор.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Протягайки дръзко ръка, аз вкусих от дървото на познанието, до което Бог ми заповяда съвсем да не се докосвам и тъй печално бях отхвърлен от божествената слава.

Слава: Горко ми, клета моя душо! Как не разбра коварството? Как не усети заблуждението и завистта на врага, но помрачавайки ума си, престъпи заповедта на твоя Създател?

И ныне: Упование и покров мой, Пречиста, ти единствена покри голотата на съгрешилия Адам чрез твоето Детерождение, облечи ме отново в нетление.

Седален, глас 4: Изгонен бе Адам от сладостния рай чрез вкусването от горчивата храна, като не спази поради невъздържанието заповедта на Владиката и осъден бе да обработва земята, от която беше взет и с много пот да яде своя хляб. Затова нека да възлюбим въздържанието, та да не заридаем като прародителя вън от рая, но да влезем в него.

Слава, глас 4: Сега настана времето на добродетелите и Съдията е на прага; нека не униваме, но елате, постейки, да принесем милостиня и сълзи на съкрушение, зовейки: „Греховете ни са повече от морския пясък, но прости на всички, Изкупителю”, та да получим нетленен венец.

И ныне: Ние, недостойните никога няма да спрем да говорим за твоята сила, Богородице, защото, ако ти не се застъпваше за нас с молитви, кой би ни избавил от толкова големи беди, кой би ни запазил досега свободни? Няма да отстъпим от тебе, Владичице, защото ти винаги спасяваш твоите раби от всякакви беди.

Песен 4

Ирмос: “Христос е моя Сила, Бог и Господ” – благоговейно пее светата Църква с чист разум, празнувайки в Господа.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Бях удостоен с чест от Тебе в Едем, Владико; но горко ми, как се прелъстих, нещастният аз, подложен на дяволската завист, и отхвърлен бях от Твоето лице.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Заплачете, ангелски чинове, райски красоти и благолепие на тамошните насаждения, за мене, който злополучно се прелъстих и от Бога отстъпих.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Рáю блажений, от Бога насадени градини, наслада райска, пролейте сега сълзи от листата си, като от очи, за мене, голия и лишения от славата Божия.

Слава: Вече не те виждам, нито се наслаждавам на твоите пресладки и божествени сияния, най-драгоценен рáе, защото гол бях хвърлен на земята, разгневявайки Създателя.

И ныне: Свята Владичице, отворила за всички верни райските врати, които някога Адам затвори с престъплението, вратата на милостта и за мене отвори.

Песен 5

Ирмос: Моля Те, Благий, да просветиш с божествената Своя светлина душите на тези, които на ранина Те призовават, Слове Божи, за да Те познаят като истински Бог, призоваващ ги от греховния мрак.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Като завидя в древност човеконенавистникът враг на моя блажен живот в рая, в образ на змия ме измами и ме направи чужд на вечната слава.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ридая и плача с душата си и търся да прибавя в очите си много сълзи, кога погледна и позная своята голота, която придобих заради престъплението.

Слава: Създаден от земя чрез Божията ръка, чух за връщане отново в земята; о нещастен аз, кой не ще заплаче за мен, отхвърления от Бога и сменил Едем с ада?

И ныне: За тайнствен чертог на славата всички ние, верните, теб провъзгласяваме, Богородителко всенепорочна. Затова те моля, Чиста: „Мен, падналия, направи достоен за райския чертог!”.

Песен 6

Ирмос: Като гледам морето на живота да се вълнува от бурите на изкушенията, аз прибягвам към Твоето тихо пристанище и Ти викам: „Изведи от тлението моя живот, Многомилостиви!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти ме облече с богоизтъкана одежда в Едем, Спасителю, като милосърден; но окаяният аз престъпих Твоята заповед, повярвах на прелъстителя и останах гол.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Всеклета моя душо, отдели се ти от Бога, поради твоето невнимание и се лиши от райската наслада; разлъчена от ангелите подхвърли се на тление. О, какво падение!

Слава: Помилуй, смили се, Боже Вседержителю, над творението на Твоите ръце; не отхвърляй моля Те, Благий, мене, който сам себе си отлъчих от лика на Твоите ангели.

И ныне: Марийо Богопризована, Господарке на всичко, като родила Господа, Царя и Изкупителя на всичко, мен, пребъдващия в плен, към райската слава отново призови.

Кондак, глас 6: Наставниче на премъдростта, Подателю на разума, Учителю на неразумните и Застъпниче на бедните, утвърди и вразуми моето сърце, Владико. Дай ми слово, о Слово на Отца, защото ето, няма да възпра устата си да Те зове: „Милостиви, помилуй ме, падналия!”.

Икос: Седна Адам тогава и заплака пред сладостния рай, удряйки се по лицето с ръце и викаше: „Милостиви, помилуй ме, падналия!”.

Адам видя ангела, който го прогони и затвори дверите на божествената градина, и въздъхна силно, казвайки: „Милостиви, помилуй ме, падналия!”.

Страдай заедно с мен, рáю, който се лиши от своя обитател и с шума на твоите листа умолявай Създателя да не те затваря. „Милостиви, помилуй ме, падналия!”.

Раю всесъвършени, всесвяти, всеблажени, насаден заради Адам и затворен заради Ева, умолявай Бога за съгрешилия човек: „Милостиви, помилуй падналия!”.

Синаксар за Неделята на прошката

Стих: Нека горчиво да заплаче светът заедно с прародителите, понеже и той падна с падналите поради сладката храна.

В този ден възпоменаваме изгонването на първосъздадения Адам от райската наслада, което нашите божествени отци установиха преди светата Четиредесетница, показвайки с това колко е полезно за човешкото естество лекарството на поста и напротив, колко отвратителни са последствията на чревоугодието и непослушанието. И тъй отците, оставяйки повествованията за случващото се в света заради тези страсти, като безчислени, представят ни първосъздадения Адам, който жестоко пострада от това, че не постѝ, привнасяйки така в нашето естество (смъртта) и как той не опази първата свята божествена заповед за хората - за поста, но покорявайки се на корема си, и по-скоро на коварната змия чрез Ева, не само не стана бог, но и навличайки си смърт, донесе гибел на целия (човешки) род.

Заради вкусването на забранената храна от първия Адам, Господ пости четирийсет дни и беше изкушен; заради Адам светите апостоли замислиха и тази Велика Четиредесетница, та ние, опазвайки онова, що той не опази и пострада, лишавайки се от безсмъртието, отново да придобием (последното) чрез пост.

Освен това, както и по-рано бе казано, мисълта на светите отци била да изложат накратко делата, извършени от Бога, от начало до край. А понеже причина за всичките ни беди е престъплението на заповедта и падението Адамово чрез вкусването, то затова те предлагат днес да си припомним за това, за да го избегнем и особено, за да не подражаваме на невъздържанието въобще.

Адам бе създаден от ръката на Бога в шестия ден, бидейки почетен и с Неговия образ чрез вдъхването; и получавайки заповедта, от този миг до шестия час заживя в рая, а после, след като я наруши, бе изгонен оттам. Впрочем, иудеинът Филон счита, че Адам е проживял в рая сто години, а други казват седем години или дни, заради значимостта на числото седем. А това, че в шестия час Адам, протегна ръце и се докосна до забранения плод, потвърди Новият Адам — Христос, Който в шестия час на деня разпростря ръце на Кръста, изцелявайки (първия Адам) от погибелта.

Адам бе създаден между тлението и нетлението (между смъртта и безсмъртието), та да получи онова, което сам избере. Макар за Бога да бе възможно да го сътвори безгрешен, но за да бъде изпитано и неговото собствено произволение, даде му се заповед да употребява за храна плодовете на всички дървета, освен на едно — а това означава, че му е позволено да размишлява за познанието на Божествените сили чрез цялото Божие творение, но само не и за Божието естество. Така и свети Григорий Богослов любомъдърства, казвайки, че другите райски дървета са божествените помисли, а забраненото дърво е съзерцанието. Тоест, казва той, Бог заповяда на Адам да размишлява за всички други неща и с ума си да ги осмисля, прославяйки за това Бога, защото това е истинска храна за неговото естество. Обаче за Бога - какъв е Той по естество и къде е и как е създал всичко от небитие, никак да не търси. Но Адам, оставяйки всичко друго, започна все повече и повече да любопитства за Бога и щателно да изследва Неговата същност. И тъй като бе още несъвършен и неразумен, като младенец, то и падна в това, когато сатаната чрез Ева му внуши мечтанието за обожение.

А великият и божествен Златоуст, макар и следвайки Писанието, но заедно с това не по буквата, приписва на това дърво на (познанието) някаква двойна сила и казва, че раят бил на земята, бидейки и духовен и материален, както и Адам е бил между смъртта и безсмъртието.

Някои мислят, че дървото на непослушанието била смоковницата, защото (Адам и Ева), внезапно виждайки своята голота, се прикрили с нейните листа. Затова Христос проклел смоковницата, задето тя била причина на престъплението; тя има и известно сходство с греха. Преди всичко, това е сладостта на (плода), след това твърдостта на листата и прилепването със смолата. Има и такива, които неправилно мислят, че (забраненото) дърво е съблазняването на Адам от Ева и (плътското) им сношение.

И тъй, престъпвайки заповедта Божия, Адам се облече в смъртна плът, бе прокълнат и изгонен от рая; и заповядано бе с огнен меч да се охранява неговия вход. Адам пък седна и заплака пред рая, разбирайки, че се е лишил от толкова блага заради това, че не постú, когато трябваше. И в негово лице целият човешки род се подхвърли на проклятие, докато нашият Създател, смилявайки се над нашето естество, погубено от сатаната, не ни възведе отново в първоначалното достойнство, като Се роди от Светата Дева. И като поживя безгрешно ни показа път, противоположен на този, (по който тръгна Адам), тоест поста и смирението и така победи прелъстилия ни чрез хитрост (сатана).

И тъй, богоносните отци, желаейки да представят всичко това в целия Триод, в началото предлагат  старозаветните събития; първото от тях — сътворението на Адам и изгонването му от рая, за което си спомняме днес, както и четения от други библейски книги: Моисеевите, пророческите и най-вече Давидовите, прибавяйки към това и още по благодат. След това по порядък следват събитията от Новия Завет, от които първото е Благовещение, което по неизказания Божи промисъл винаги се пада през Четиридесетницата; възкресението на Лазар и Цветница, светата Велика седмица, когато се изчитат свещените Евангелия и с умиление се възпяват самите свети и спасителни Страсти Христови. След това, в периода от Възкресение до Слизането на Светия Дух, се изчитат Деянията (на апостолите): как е протичала тяхната проповед и е призовавала всички повярвали, защото Деянията чрез чудесата свидетелстват за Възкресението.

И тъй като ние толкова силно пострадахме от еднократното нарушение на поста от страна на Адам, то предлага ни се възпоменанието за това сега, на прага на светата Четиредеситница, та спомняйки си какво зло донесе невъздържанието, да се постараем с радост да започнем поста и да го спазваме. Защото чрез поста ще получим това, което не постигна Адам (тоест обожението), като плачем, постим и се смирим, докато не ни посети Бог, защото без това не можем да си върнем загубеното.

Нека да се знае, че тази свята и Велика Четиредесетница е една десета от цялата година – седем седмици освен съботите и неделите правят тридесет и пет дни и прибавяме към поста светата и Велика Събота и половината от светотворната и всесветла нощ (на Възкресението), така че стават тридесет и шест дни и половина, които са точно една десета от триста шестдесет и петте дни на годината.

Понеже поради леност ние не искаме постоянно да постим и да избягваме злото, то апостолите и божествените отци са ни дали Четиридесетницата като едно плодоносно за душите време, та всичко, което за цяла година сме сторили безразсъдно, сега да очистим със съкрушение и смирение в поста. И тази Четиредесетница, сме длъжни най-строго да спазваме, както впрочем и другите три (поста), тоест на светите апостоли, на Пресвета Богородица и за Рождество Христово, съответни на четирите сезона през годината. А Четиредесетницата ни предадоха светите апостоли, почитайки я особено заради светите Страсти и заради това, че Христос пости (40 дни) и Се прослави; и Мойсей 40 дни пости, за да приеме закона; така и Илия, и Даниил, и всички, които са  прославени у Бога. И колко добро нещо е поста доказа и Адам, извършвайки противното. По тази причина Адамово изгонване е поместено тук от светите отци.

Христе Боже наш, по неизказаното Ти милосърдие удостой ни с райската наслада и помилуй ни, защото Си единствен Човеколюбец сега и винаги и во веки веков. Амин.

Песен 7

Ирмос: Ангелът направи росоносна пещта за благочестивите отроци, но Божието повеление, изгарящо халдеите, накара мъчителя да вика: „Благословен Си, Боже, на нашите отци!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Господи, у Когото е властта над всички векове, Ти ме сътвори по Своя воля! Не отхвърляй мене, който изпитах някога завистта на коварната змия и Тебе разгневих, но пак ме призови.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Горко ми, облечен в срамна одежда вместо в светозарно одеяние, аз оплаквам, Спасе, своята погибел и затова с вяра Ти зова: „Не ме отхвърляй, Боже, но пак ме призови!”.

Слава: Вселукавата змия израни цялата ми душа поради завист и ме направи достоен за изгонване от Едемския рай; но, о добросърдечни Спасе, не ме отхвърляй, но като Бог ме призови.

И ныне: Молебната ми просба приеми, Всенепорочна, по твоята милост и прошка на греховете подай ми, Чиста, с ридания викам усърдно: „Не ме отхвърляй, Блага, но ме призови!”.

Песен 8

Ирмос: От пламъка Ти източи роса за благочестивите и с вода изгори жертвата на праведника, защото Ти вършиш всичко по Своя воля, Боже, и Тебе превъзнасяме във всички векове.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

С многообразни дарове в древност Ти почете творението на Своите ръце, единствен Човеколюбче; но страшната змия, съскайки ме прелъсти, горко ми, и ме лиши от предишните блага.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Защо послуша горчивия съвет и стана непослушна на божествената заповед? Горко ми, бедна душо, оскърбила Бога, Когото непрестанно трябваше да славиш с ангелите!

Благославяме Отца, и Сина, и Светия Дух - Господа.

Над гадини и зверове ти бе господарка, но как беседва със змията-душегубителка, взимайки злия й съвет за истински? О, каква е твоята заблуда, най-клета моя душо!

И ныне: Ние те възпяваме като светоносна скиния на Божието въплъщение, Марийо богоблагодатна; затова мене, помрачения от люти страсти, просвети със светлината на милостта, Надеждо на безнадеждните!

Песен 9

Ирмос: За човеците е невъзможно да видят Бога, към Когото и ангелските чинове не дръзват да погледнат, но чрез теб, Всечиста, въплътеното Слово стана видимо за човеците. Като Го възвеличаваме, заедно с небесните войнства ние и тебе облажаваме.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Сладък ми се стори плода на познанието в Едем, щом вкусих от него, но накрая като жлъчка се оказа. Горко ми, душо клета! Как невъздържанието те отчужди от райското селение?

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Боже на всичко, Господи на милостта, погледни добросърдечно на моето смирение и не ме отпращай далеч от божествения Едем, та като виждам красотата, от която се лиших, да побързам отново да я придобия с ридания.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ридая, стéна и плача, виждайки херувима с пламенния меч, поставен да охранява входа на Едем. Той, уви, остава непристъпен за всички престъпници, ако Ти Сам не го направиш безпрепятствен за мене, Спасе.

Слава: Дръзновено се надявам на многото Ти милости, Христе Спасителю, и на кръвта от божествените Ти ребра, чрез която Ти, Благий, освети смъртното естество и затворените някога за Адам райски двери отвори за Твоите служители.

И ныне: Непроходима и невеществена двер на Живота, Дево Богородице, непознала брак! Райските врати, заключени за мен преди, отвори с Твоите ходатайства, за да те славя като първа след Бога моя Помощница и сигурно прибежище.

Светилни:

Слава: Заповедта Ти наруших, Господи, окаяният аз и лишен от Твоята слава, изпълнен съм със срам, горко ми, и съм отхвърлен от райската наслада, Добросърдечни! Милостиви, помилуй справедливо лишения от Твоята благост.

И ныне: Господи, тия, които преди бяха изгонени от рая за вкусването от дървото, Ти пак въведе там чрез Твоя Кръст и страдания, Спасителю и Боже мой. Укрепи ни чрез тях да преминем поста в чистота, както подобава, и да се поклоним на божественото Възкресение, на спасителната Пасха, по молитвите на Тази, която Те роди.

На хвалитните, глас 5:

Горко ми – с ридания викаше Адам – защото змията и жената ме откъснаха от божественото дръзновение и вкусването от дървото ме лиши от райската наслада. Горко ми, няма по-голям позор за мен: някога бях цар на всички земни Божии създания, а сега заради един беззаконен съвет станах пленник; някога бях облечен в безсмъртна слава, а сега като смъртен окаяно облякох кожата на смъртността. Горко ми, кой ще сподели моите ридания? Но Ти, Човеколюбче, Който ме сътвори от земна пръст, облечен в милосърдие, освободи ме от робството под врага и ме спаси!

Отворено е попрището на добродетелите, влезте вие, които желаете да положите усилия, препасали се за добрия подвиг на поста, защото тези, които законно се състезават, се увенчават справедливо. И взимайки на въоръжение Кръста, на врага да се възпротивим, имайки за нерушима стена вярата, и молитвата - за броня, и милостинята - за шлем; и вместо меч - поста, който отсича от сърцето всеки порок. Постъпващият така ще получи истински венец от Царя на всички Христа в деня на Съда.

Глас 6: Вкусилият от забранената храна Адам изгонва се от рая, като непокорен; а Мойсей стана Боговидец, очиствайки душевните очи чрез поста. Затова като желаем да станем жители на рая, нека се въздържаме от непринасящата полза храна; и като желаем да съзерцаваме Бога, нека като Мойсей да постим четирийсет дни, отдавайки се непорочно на молитви и моления. Да укротим душевните страсти, да загърбим плътските излишества и необременени да се отправим в пътя си нагоре, там дето ангелските ликове с непрестанни слова възпяват неразделната Троица и така да съзерцаваме неописуемата и владичествена красота. Удостой и нас, Сине Божи, Податею на живота, там да ликуваме заедно с ангелските войнства, по молитвите, Христе, на родилата Те Майка, на апостолите, мъчениците и преподобните.

Настъпи постното време, начало на духовни подвизи, над демоните победа, облечено във всеоръжие въздържание, ангелско благолепие, към Бога дръзновение: защото, благодарение на него Мойсей стана събеседник на Създателя и Неговия глас незримо възприе със слух. Господи, удостой чрез поста и нас да се поклоним на Твоите страдания и свято Възкресение, като Човеколюбец!