В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин.
Днес Светата Църква отбелязва Неделята на блудния син, една притча, която показва двата вида човеци в този свят. Едните, които старателно спазват Божиите заповеди през целия си живот, но не успяват да придобият любящия и опрощаващ нрав на Небесния Отец, и другите, които загърбвайки заповедите попадат в мрежите на дявола, но по-късно намират у себе си смирение, за да се покаят и да се върнат в лоното на Небесния Отец.
Размисляйки върху това към кои принадлежим, лесно се оприличаваме на по-малкия син, който отнесе наследството на Баща си в чужда земя и там го пропиля в разточителен живот. Там, в тази чужда земя, блудният син се пристави да пасе свинете на новия си господар. Това всъщност означава, че той се продал чрез греха на дявола, който го принудил да пасе свини, тоест да стане учител на зли нрави за гражданите на онзи чужд народ. Блудният син гледал храната на учениците си и желаел да я вкуси, такава била неговата поквара. Точно както шушулката от рожков прилича при първоначалното вкусване на сладостта на шоколада, но след това се превръща в горчивина, така и блудният син усетил как моментната сладост на греха изчезва в горчивината на демонично робство. Той се опитал да напълни корема си с такова удоволствие, без да осъзнава, че плътските удоволствия никога не ни задоволяват, но безкрайно ни водят към миража на пустинния оазис, който все остава недостъпен за нас. Такава е лъжата на този измамлив свят, такава е неговата съблазън! Блудният безкрайно търси удовлетворение, но нито веднъж не постига желаното и постоянно се мъчи в духовна жажда.
Любовта, която Бог питае към нас никога не се отдалечава от нас, без значение колко далеч можем да избягаме от нея или колко силно се борим срещу нея. Божията любов достига до дълбините на отчаяното сърце дори и на блудния син, и от тук семената на покаянието израстват в нежен стрък. Накрая блудният си спомня своя Небесен Отец, спомня си пълнотата на Неговата любов и придобива увереност заради опростителното предразположение, което е характерно за цялото поведение на неговия Баща. Тази надежда му дава сили да стане и да започне пътуването към дома. Въпреки че е наемник, робството му свършва в момента, в който прави първата стъпка. Неговият договор приключва и Бащата вече обръща Своя взор към него.
Това е първата стъпка към спасение за нас. Нашият Небесен Отец ще ни изпрати семе - помисъл за покаяние, но ние трябва да действаме, трябва да направим първата стъпка, за да се отделим от нашия греховен живот, като отхвърлим греховните си навици. Виждайки тази добра воля, Бог неизменно ни изпраща Своята благодат, засилва нашата решимост и ни подава ръка в нашето слабо и жалко състояние. След като направим тази първа стъпка обаче, трябва да направим и втората и третата, защото пътуването не ни дава никакво време за обръщане назад. Да си спомним жената на Лот, която се превърна в стълб от сол само защото обърна поглед назад към унищожаването на Содом и Гомор, стълб от сол, който стои и до днес.
Когато блудният син се завръща, той изповядва своите грехове: „Отче, съгреших против небето и пред тебе...”, ясно показвайки, че Бащата, за Когото говори притчата е небесният Отец, „и не съм вече достоен да се наричам Твой син”. Той дори не довършва думите си, „... направи ме като един от наемниците си”, а Отецът вече вика слугите Си да облекат блудния син в красива дреха, да му сложат пръстен на ръката и да заколят угоеното теле. Всичко това ни представя любовта, която Бог проявява към тези, които идват в Църквата: те са облечени в светла одежда, на ръката им се поставя пръстен на осиновение и им се дава да участват в божествената жертва на Евхаристията. От сега нататък, блудният син се превръща във верен син и винаги остава с Небесния Отец.
Но нека обърнем внимание на другия син, защото наистина, именно за него е разказана тази притча. Другият син олицетворява фарисеите, които се гордееха с това, че пазят Божия закон и никога не престъпват законите на Мойсей; това е общ образ на онази общност от хора, които се раздразниха завистливо, когато видяха езичниците да влизат в Църквата и да участват в нейните тайнства. Такова бе тяхното предразположение, че те си представяха Бога като свое лично притежание, че те контролират кой да бъде допуснат да се доближи до Него и кой да получи милост от Него. Именно заради тях нашият Господ казва, че Бащата моли големия си син да прости на по-малкия брат и да се възрадва за неговото спасение, защото загубеното се е намерило.
Както казахме по-горе, ние сме склонни да се оприличаваме на по-младия син, тъй като общоприета е мисълта, че начина на живот, който водел той е толкова ужасен, че за него е срамно дори да се говори. В действителност обаче, по-възрастният син страда от болест, много по-страшна от тази на брата си. Бащата не отива в чуждата страна, за да спаси малкият си син, но излиза при сина, който стои наблизо, за да го избави от плена на дявола; и въпреки това неговият по-голям син не ще и да чуе да стори милост за брата си. Неговото измамно послушание го довежда до пропастта на гордостта и високомерието, а блудния син чрез непослушанието си намира бездната на смирението. Единият пада в мрежата на плътските грехове, но намира покаянието. Другият избягва по-малкото зло, само за да попадне в по-голямото.
Аскетизмът е оръжието, с което страстният човек преодолява своето привързване към плътското удоволствие, молитвата е средството, чрез което човек, страдащ от духовни страсти ги преодолява. Всяка болест, независимо дали на тялото или на душата, има съответен лек. Духовните болести са по-разрушителни за душата, отколкото телесните, но те са и по-лесно преодолими, ако имаме твърда решимост. За пълното отхвърляне на телесните страсти трябва време и в това се състои по-голямата опасност от връщане към тях.
Братя, нека се смирим като митаря и да се върнем при Бога като блудния син. Да отхвърлим злото разположение на фарисея и също тъй да отхвърлим вискомерната гордост на по-големия син, който отказа да прояви милост към брата си. Така ще срещнем нашия Спасител предразположен към нас, защото с каквато мярка мерим, така и ще бъдем съдени от нашия Господ, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение. Амин.
Синаксар на неделята - тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар