Неделя на Страшния Съд

На Вечернята, на Господи воззвах, глас 6:

Когато решиш да дойдеш, за да извършиш праведен съд, о най-праведен Съдия, сядайки на престола на Твоята слава, ужасяващата огнена река пред Твоето съдилище ще повлече всички и тогава ще предстоят пред Тебе небесните Сили и човеците ще бъдат съдени според това, което всеки е извършил; пощади ни тогава, Христе, и с вяра Те молим да ни удостоиш с участта на спасяваните, като Добросърдечен.

Книгите ще се разтворят и ще се разкрият човешките деяния пред неустоимото Съдилище и ще се огласи цялата долина от страшен плач при вида на всички съгрешили, които Твоят праведен съд изпраща във вечни мъки и те напразно ще заплачат, Щедри. Затова Те молим, Благий: „Пощади нас, които Те възпяваме, единствен Многомилостиви!”.

Ще затръбят тръби и гробовете ще опустеят и ще възкръсне в трепет цялото човешко естество: вършилите добро ще се радват в радост, очаквайки получаването на наградата; а съгрешилите ще треперят в страшно ридание, изпращани в мъката и отделяни от избраните. Господи на славата, пожали ни, като Благ и удостой ни с участта на възлюбилите Те!

Плача и ридая, когато ясно си представя вечния огън, външната тъма, тартара и жестокия червей, а също и непрестанното скърцане със зъби, мъката, която предстои за без мяра съгрешилите и чрез своя зъл нрав разгневили Теб, Преблагия – сред тях, и то пръв, съм окаяният аз! Но по Твоята милост, о Съдия, спаси ме, като Милосърден.

Слава, глас 8: Когато се поставят престолите и книгите се разтворят и Бог седне на съда, о, какъв страх ще бъде тогава, когато и ангелите ще предстоят в трепет и реката огнена всичко ще поглъща! Какво ще правим тогава ние човеците, виновни за премного грехове? И кога Го чуем да призовава благословените на Отца в Царството, а грешните да отпраща в мъката, кой ще издържи на тая страшна отсъда? Но единствен Човеколюбче, Спасе, Царю на вековете, преди да настъпи краят, обърни ме в покаяние и ме помилуй!

На литията:

Слава, глас 7: Научавайки Господните заповеди, нека тъй и да постъпваме: да нахраним гладните, жадните да напоим, голите да облечем, странниците да приберем и пребиваващите в тъмница да посетим, та и нам да каже Този, Който ще съди цялата земя: „Елате, благословени на Отца Ми, наследете приготвеното ви Царство!”.

И ныне, глас 7: Прибягвайки под Твоя покров, Владичице, всички родени на земята Те възпяваме: „Богородице, упование наше, избави ни от безбройните съгрешения и спаси нашите души!”.

На стиховните:

Слава, глас 8: Горко ми, помрачена душо, докога няма да се отделяш от злите дела? Докога ще се предаваш на униние? Защо не мислиш за страшния час на смъртта? Защо цяла не трепериш пред страшното съдилище на Спасителя? Какво ще кажеш за свое оправдание или какъв отговор ще дадеш? Делата ти предстоят за твое изобличение, делата изобличават и обвиняват. Прочее, о душо, настана времето: тичай бързо и с вяра призови: „Съгреших, Господи, съгреших Ти; но зная, Човеколюбче, Твоето добросърдечие, о добри Пастирю, не ме отлъчвай от дясната Си страна по Твоята велика милост!”.

И ныне, глас 8: Не познала брак Девице, която неизказано зачена Бога по плът, Майко на всевишния Бог, приеми молбите на Твоите раби, Всенепорочна, и на всички дай очистване от прегрешенията; приемайки сега нашите моления, моли се всички да се спасим.

Канон на Утренята на Неделя на Страшния Съд, 

творение на преп. Теодор Студит, глас 6. 

Катавасии - ирмосите на канона "Помощник и Покровител..."

Песен 1

Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение - Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на моя баща и ще Го превъзнеса, задето славно Се прослави.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Като помисля за страшния ден на неизказаното Твое Пришествие, аз се ужасявам; страхувам се, виждайки как ще седнеш да съдиш живите и мъртвите, всесилни Боже мой.

Когато дойдеш с хиляди и десетки хиляди небесни ангелски началства, Боже, тогава удостой и мен, нещастният, на облаците да Те срещна, о Христе.

Ела, душо моя, и представи си този час и ден, когато Бог пред тебе явно ще застане; и заридай, заплачи, за да се окажеш чиста в часа на изпитанието.

Ужасявам се и се страхувам от неугасимия геенски огън, червея горчив и скърцането със зъби; но освободи ме, прости ми и ме постави там, където стоят Твоите избраници, Христе.

Нека и аз окаяният чуя многожелания Ти глас, призоваващ в радостта Твоите светии и да получа неизказаното блаженство на Царството Небесно.

Не влизай в съд със мене, разкривайки моите деяния, изпитвайки словата и изобличавайки стремежите, но по Твоето милосърдие, като презреш тежките ми грехове, спаси ме, о Всесилний.

Слава: Триипостасна Единице, всеначалстващ Господи на всички, съвършено и най-високо от всички начала Начало! Сам ни спаси, Отче, и Сине, и Душе Пресвети!

И ныне: Кой някога е раждал син без бащино семе, както е според природния закон? Но Бог Отец ражда такъв Син без майка. О, преславно чудо! Защото Ти, Пречиста, роди Оня, Който едновременно е Бог и Човек.

Песен 3

Ирмос: Утвърди, Господи, върху камъка на Твоите заповеди моето разколебано сърце, защото Ти единствен Си свят и Господ.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Господ идва и кой ще устои на страха пред Него? Кой ще се яви пред лицето Му? Но бъди готова за срещата, душо!

Да побързаме с плач да се примирим с Бога преди края, защото страшно е съдилището, пред което ние всички голи ще застанем.

Помилуй ме, Господи, помилуй ме, зова към Тебе, кога дойдеш с Твоите ангели да въздадеш на всеки заслуженото според делата.

Как ще понеса, Господи, нетърпимия гняв на Твоя съд аз, който наруших заповедта Ти? Но пощади, пощади ме в часа на съда.

Обърни се и заридай, окаяна душо, преди да настъпи краят на тържеството на живота, преди да затвори Господ дверите на брачния чертог.

Съгреших, Господи, както никой друг човек, престъпих всяка човешка мярка, но преди съда бъди милостив към мене, Човеколюбче!

Слава: Троице проста и нетварна, безначално Естество, възпявано в три Лица, спаси нас, които с вяра се покланяме на Твоята сила.

И ныне: Ти роди безсеменно живото Слово, Пречиста, Което Се въплъти в Твоята утроба, без да Се изменя. Слава, Богомайко, на Твоето Детерождение!

Седален, глас 6:

Размислям за страшния ден и оплаквам злите си деяния. Как ще дам отговор на безсмъртния Цар? Или как ще дръзна аз, блудният, да погледна към Съдията? Добросърдечни Отче, Сине Единородни и Душе Светий, помилуй ме!

Слава: В долината на плача, на мястото, което Си определил, когато седнеш, Милостиви, да извършиш праведния съд, не разкривай тайните ми дела и не ме посрамвай пред ангелите, но пощади ме, Боже, и ме помилуй!

И ныне: Блага надежда за света си Ти, Богородице Дево, само за Твоето страшно за бесовете покровителство се моля: смили се над лесно изпадащите в беди люде, моли милостивия Бог да се избавят душите ни от всяко наказание, едничка Благословена!

Песен 4

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Дева да Се родиш и да Се явиш на човеците и казваше: „Чух словата Ти и се смутих, слава на Твоята сила, Господи!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Настъпи денят, бодърствай, душо, и пред вратите е съдът, където заедно царе и князе, богати и бедни се събират и всеки ще получи отплата според делата си.

Монахът и йерархът, старият и младият, робът и господарят ще бъдат изпитани всеки в своето звание; вдовицата и девата ще бъдат изправени и горко тогава на всички, които нямат безупречен живот.

Нелицеприятен е Твоят съд, не ще се утаи в Твоето съдилище ни хитростта, ни изкуството на ораторите, криещи истината, ни показанията на свидетелите, заблуждаващи правосъдието, защото пред Тебе, Боже, всички тайни предстоят.

Нека не отида в земята на плача, да не видя мястото на тъмнината, Христе мой, нито да бъдат свързани ръцете и нозете ми и да бъда изхвърлен от Твоя чертог, Слове, понеже все-окаяният аз оскверних нетленната одежда.

Кога разделиш грешните от праведните, съдейки света, приеми ме като една от Твоите овци, разлъчвайки ме от козлите, Човеколюбче, за да чуя благословения Ти глас.

Когато настъпи изпитанието и се разтворят книгите, какво ще правиш, о нещастна душо? Какво ще кажеш на Съда като нямаш плодовете на правдата, за да ги принесеш на Христа, Твоя Създател?

Чувайки жалните слова на богаташа в мъчителния пламък, плача и скърбя окаяният аз, дос-тоен за същото осъждане и моля: „Помилуй ме, Спасителю на света, по време на Съда!”.

Слава: Славя Сина и Духа, Които произлизат от Отца, подобно на Светлина и Лъч от Слънцето – Единият чрез раждане, защото е Раждащ Се, Другият пък чрез произхождение, защото е Произходящ, съ-безначална Божествена Троица, приемаща поклонение от всяка твар.

И ныне: Пречиста Дево, родила на света Младенеца и запазила чистотата си, Ти се яви като родителка на Бога и Човека, Който е едно Лице в две природи. Твоето чудо, Дево-Майко, поразява всеки ум и помисъл!

Песен 5

Ирмос: Нощем бодърствам, Човеколюбче, и Те моля просвети ме и води ме чрез Твоите заповеди, и научи ме, Спасе, да върша Твоята воля.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Там е неописуем трепет и страх, защото ще дойде Господ и с Него ще се открие делото на всеки човек; и кой за себе си не ще заплаче?

Реката огнена смущава ме и мъчи, терзае ме скърцането със зъби и тъмната бездна; и как или какво да сторя, че Бога да умилостивя?

Пощади, пощади, Господи, Твоя раб, да не ме предадеш никога на суровите мъчители, неумолимите ангели; там, сред тях е невъзможно да намеря покой.

Князът и вождът там са равни, богатият и безславният, големият заедно с малкият еднакво ще отговарят; горко тогава на всеки, който не е готов!

Отпусни, Господи, и прости, каквото пред Тебе съгреших, и не ме явявай там - пред ангелите, осъден на огън и на безконечен срам.

Пощади, пощади, Господи, Твоето създание. Съгреших, прости ми, защото по природа само Ти единствен Си чист и никой друг не е лишен от нечистота.

Слава: Възпявам Те, Троице, като Единица по естество, безначално, непостижимо, началствено, царствено, свръх-съвършено Единство, Бог и Светлина и Живот, и Създател на света.

И ныне: В Твоето свръхестествено Детерождение, Пречиста, природните закони се отменят, защото Ти безсеменно раждаш предвечния Бог, Който е роден от Отца.

Песен 6

Ирмос: От цялото си сърце призовах милосърдния Бог и Той ме чу как викам от преизподния ад и изведе от тлението моя живот.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

При Твоето страшно пришествие, Христе, когато Се явиш от небесата, поставят се престолите и се разтворят книгите, пощади, пощади тогава Спасителю, Твоето създание.

Нищо не ще помогне там, където Бог явява Се като Съдия: ни старанието, ни хитростта, ни славата, ни дружбата, освен силата на собствените ти дела, о душо моя!

Там заедно ще бъдат княз и вожд, беден и богат, о душо; ни баща, ни майка ще може да помогне, нито брат ще те избави от осъждането.

Размисляйки за страшното изпитание от Съдията, ужаси се от това, о душо, и се подготви да отговаряш, за да не бъдеш осъдена на вечни вериги.

Нека не чуя, Господи, че ме отхвърляш с думите: „Получи заслуженото за делата си!”, нито словата: „Върви в огъня с проклетите!”, но да чуя многожелания Ти глас, благославящ праведните.

От дверите на ада избави ме, Господи, от бездната и тъмнината, дето няма светлина, от преизподнята и неугасимия огън и от всяко друго вечно наказание.

Слава: Троичното единство на Божеството аз възпявам: Отца, и Сина, и Божествения Дух, Властта на едното Начало, съ-разделяемо в три Лица.

И ныне: Ти си Двер, през която премина Единственият, Който влезе и излезе, без да разкъса ключалките на девството, Пречиста - Иисус, Творецът на Адам и Твоят Син.

Кондак, глас 1: 

Кога дойдеш със слава на земята, Боже, целият свят ще затрепери; река огнена тече пред Съдилището, книги се отварят и тайни се разкриват. Тогава избави ме от неугасимия огън и ме удостой да застана отдясно на Тебе, о най-праведен Съдия!

Икос: Като размишлявам за страшния Ти съд, преблаги Господи, и за съдния ден, ужасявам се и се боя, изобличаван от съвестта си! Кога седнеш на Твоя престол и започнеш изпитанието, тогава никой не ще може да се отрече от греховете си, изобличен от истината и обхванат от страх; силно ще зашуми геенският огън, грешниците със зъби ще заскърцат! Затова помилуй ме преди края и пощади ме, о най-праведен Съдия!

Синаксар

Песен 7

Ирмос: Съгрешихме, постъпвахме беззаконно и неправедно пред Тебе, нито опазихме, нито вършихме това, което Си ни заповядал; но не ни оставяй до край, Боже на нашите отци.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Да паднем и заплачем, верни, преди съда, когато небесата ще погинат, звездите ще паднат и цялата земя ще се разтърси, та накрая да придобием милост от Бога на нашите отци.

Безпристрастно е разследването и страшен е съдът там, където Съдия е Този, за Когото няма тайни и Който не се склонява с дарове към лицеприятие; тогава пощади ме, Владико, и избави ме от Твоя страшен гняв.

Господ идва, за да съди, кой ще понесе Неговия вид? Трепери, окаяна моя душо, трепери и приготви делата си за края, та да придобиеш милост и милосърдие от благословения Бог на нашите отци.

Неугасимият огън ме смущава и горчивият червей ме яде, душепагубният ад ме плаши, но съвсем не идвам в благоумиление. Но, Господи, Господи, преди края утвърди ме в Твоя страх.

Падам пред Тебе и Ти принасям като сълзи моите слова: „Съгреших така, както и блудницата не е съгрешавала и извърших беззаконие както никой друг на земята, но смили се, Владико, над Твоето създание и ме призови!”.

Обърни се, покай се, открий тайните си, кажи на всезнаещия Бог: „Ти знаеш моите тайни, Едничък Спасителю; но Сам ме помилвай, както пее Давид, по Твоята милост!”.

Слава: Трима в едно Естество и Един в три Лица така възпявам: „Отец, Син, и Свети Дух - една сила, воля и действие. Един трисвят Бог, едно единоначално Царство!”.

И ныне: Най-прекрасният излиза от чертога на Твоята утроба като Цар, облечен в богоизтъкана багреница, обагрена тайнствено с пречистата Ти кръв, непознала брак Невесто, и царува над земята.

Песен 8

Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Като помисля за срещата с Твоето страшно Второ пришествие, Господи, треперя от Твоето наказание, боя се от Твоя гняв и викам: „От тоя час навеки ме спаси!”.

Кой от пребъдващите в страсти земнородни ще може да понесе Тебе - Бога и Съдията на всички, когато ще приеме вечно осъждане в неугасим огън?

Когато призовеш всяко дихание заедно на Твоя съд, Христе, голям ще е страхът тогава, велика скръб, и само делата ще ни помогнат навеки.

Съдия на всички, Боже мой и Господи, нека чуя тогава Твоя глас многожелан, да видя великата Ти светлина, да съзра селенията Ти и да видя славата Ти, радвайки се во веки.

Правосъден Спасителю, помилуй и избави ме от огъня и наказанието, което ми предстои справедливо да изпитам на Съда, дай ми облекчение преди края, заради добродетелта и покаянието.

Когато седнеш като добросърдечен Съдия и покажеш страшната Си слава, Христе, о какъв страх ще бъде тогава от горящата пещ и всички ще се боят от непоносимото Твое Съдилище!

Благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.

Почитам Бога, Един по естество, възпявам трите Ипостаси, различавайки Ги именно по свойства, но не и по природа, защото едно е Божеството и в трите Лица: Отец, Син и Божественият Дух.

И ныне: От най-светлите Твои недра излезе Христос, като Жених от брачен чертог, възсиявайки като велика Светлина за пребъдващите в тъмнина. И ето, Той – Слънцето на Правдата заблестя, просветявайки света, Пречиста.

Песен 9

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на непозналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове Теб, като Богоневеста и Майка, православно величаем.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Господ идва да накаже грешниците, а праведните да спаси; да заплачем, заридаем и да си представим мислено оня Ден, в който откривайки скритото и тайното, Той ще въздаде на човеците заслуженото.

В страх и трепет изпадна Мойсей, съзирайки Те в гръб; а аз, окаяният, как ще устоя тогава, гледайки лицето Ти, когато дойдеш от небето? Но пощади ме, Милосърдни, с милостивия Си поглед.

Даниил се уплаши от часа на изпитанието, а аз, окаяният, как ще претърпя в оня страшен ден, Господи? Но дай ми преди края да Ти послужа благоугодно и да получа Твоето Царство.

Огънят се подготвя, червеят е готов; а също – веселието, славата, отрадата, незалязващата светлина, радостта на праведниците; и кой е тъй блажен, че да избегне наказанията, а да получи дял в блаженствата?

Нека не ме отстрани от Твоето лице, Господи, Твоят яростен гняв и нека не чуя слова на проклятие, изпращащи ме в огъня, но да вляза и аз тогава в радостта на Твоя нетленен брачен чертог заедно с Твоите светии.

Умът се израни, тялото се покри със струпеи, боледува духът, словото изнемогна, животът се умъртви, краят е близо. И тъй, окаяна душо, какво ще сториш, когато дойде Съдията да изпита твоите дела?

Слава: Единствен Отче, Който единствен Си родил Сина Единороден; и Единствена Светлино, Сияние от Единствената Светлина; и Единствен Свети Душе на Единия Бог, истински Господи, о Троице, свята Единице! Спаси мене, който богословствам за Тебе!

И ныне: Чудото на Твоето Детерождение ме удивява, Всенепорочна, как зачеваш безсеменно Непостижимия? Кажи как Дева оставаш, раждайки като Майка? Приемаме с вяра свръх-естественото и се покланяме на Родения, защото Той върши, каквото поиска! 

Светилни: 

Размисляйки за страшния ден на Съда и за Твоята неизречена Слава, аз цял треперя и със страх зова: "Кога дойдеш със слава на земята да съдиш целия свят, Христе Боже, тогава ме избави, окаяния, от всяко наказание и ме удостой, Владико, да застана Тебе отдясно.”

Слава: Ето, настъпва Денят на Господа Вседържителя и кой ще понесе страха от Неговото пришествие? Защото това е денят на гнева и е подобен на запалена пещ, когато Съдията ще седне да въздаде на всекиго заслуженото според делата му.

И ныне: За часа на изпитанието и страшното пришествие на човеколюбивия Владика размислям и цял треперя и скръбно зова към Тебе: "Съдия мой най-праведен и единствен многомилостив, приеми мене каещия се, по молитвите на Богородица!”.

Хвалитни стихири, глас 6: 

Размишлявам за този ден и час, когато всички ще застанем голи и като осъдени пред неподкупния Съдия. Тогава ще загърми тръбата силно и ще се разклатят земните основи и мъртвите от гробовете ще възкръснат, и на една възраст ще бъдат всички, и тайните им явно ще застанат пред Тебе; ще се разридаят и разплачат и във външния огън ще отидат тези, които никога не са се каяли, а в радост и веселие ще влезе жребият на праведните - в чертога небесен.

О, какъв страшен час и ден ще бъде тогава, когато седне Съдията на страшния престол! Книги се разтварят и делата се изобличават, тъмните тайни стават явни; ангели бързат от всички страни и събират всички народи. Елате и чуйте, царе и князе, роби и свободни, грешници и праведници, богати и бедни, че идва Съдията да съди цялата вселена. И кой ще устои пред лицето Му, когато ангели застанат, изобличавайки дела, намерения и помисли, станали денем и нощем. О, какъв страх ще бъде тогава! Но преди да настъпи краят, погрижи се, душо, и призови: "Боже, обърни ме и ме спаси, като Единствен милосърден!"

Глас 8: Пророкът Даниил, бидейки мъж ревностен, видя Божието владичество и викна: "Съдията седна и книги се разтвориха". Гледай, душо моя, като постиш, да не презреш своя ближен. Като се въздържаш от храна, не осъждай своя брат, та да не бъдеш хвърлена в огън и да изгориш като восък, но безпрепятствено да те въведе Христос в Своето Царство.

Глас 1: Нека отнапред да се очистим, братя, с царицата на добродетелите – (поста), защото ето тя дойде, подавайки ни богатство от блага: успокоява бурите на страстите и при Владиката довежда падналите. Затова с радост нека я приемем, викайки към Христа Бога: "Възкръснал от мъртвите, запази ни неосъдени, славословещи Теб, единия безгрешен!".