Неделя на митаря и фарисея

Евангелие от Лука, 18:10-14:

На ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, Иисус каза следната притча: двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. 

В името на Отца и Сина и Светия Дух,

Първата неделя на Триода е Неделята на митаря и фарисея. Ние започваме нашия поход към светата Пасха, припомняйки си гордостта, която повали фарисея, и смирението, които възвиси митаря към спасението.  Основният урок, който ни се преподава в тази притча е, че придобиването на добродетели, без значение колко високо можем да се изкачим, няма да ни бъде от полза без смирението. Без смирение е невъзможно да се спасим, без значение колко добри дела бихме могли да направим. И по-нататък, дори и да не притежаваме никоя друга добродетел, ако само се смирим, Бог никога не ще ни изостави: накрая ще намерим спасение.

Когато нашият Спасител ни казва да вземем Неговото иго върху себе си и да се научим от Него, какво е това иго? Това е игото на смирението. Да седнем в нозете на Христа и да чуем Неговото учение, както стори Мария, е живот, който носи мир и пълнота за душата, с които никое друго занятие не може да се сравни. Дяволът ни заблуждава да мислим, че послушанието е болезнен път и че ще бъдем нещастни, ако живеем в послушание. Такъв съвет идва само от бащата на лъжата, който желае от нас да следваме неговите разрушителни за душата стъпки. Но нашият Господ ни дава път, който води към вечния живот с Него. Той ни приканва да участваме в този живот с Него свободно, без принуда, така че ясно да видим ползата от постъпването в съгласие с Неговата мъдрост.

Нека сега се обърнем към предстоящите месеци и да не изпускаме от внимание целта: а тя е Пасха. Припомняйки си предишните години, в които сме участвали в радостта на възкръсналия Христос, нека се подготвим да заживеем изцяло в съгласие с нашата съвест, да се покаем и за най-малките грехове, постоянно да насочваме духовните си  очи към нашия Спасител. Ние трябва да започнем това пътуване, подражавайки на митаря, като паднем пред Бога със сълзи, молейки за Неговата милост и помощ да завършим течението на Великия пост.

Молитвата е велико дело. По природа, тя е общение на Бога с човека. За човек, който наистина се моли, той стои пред Бога като пред Съдия, насочвайки цялото си същество към Този, към Когото пристъпва. Молитвата е огледало на нашия напредък, ние виждаме нашето духовно състояние, когато съсредоточим вниманието си в сърцето. Външния свят излива водата на тщеславието върху нас, но в молитвата Бог ни разкрива истинската ни същност. Молитвата е майка на всяка добродетел, фонтан, изливащ реката на вечния живот. Молитвата е търсач на сърцето, който ни разкрива с какво земно нещо все още сме обвързани - за него обикновено започваме да мислим по време на молитва и така се разсейваме. Това знание е неизразимо благословение за нас, защото ни разкрива кои неща трябва да отрежем от душата си. Когато човек е привързан към Бога, той не ще отвлича вниманието си по време на молитва, но ще бъде изцяло насочен към Този, с Когото разговаря, молейки за Неговата милост.

Човек, който се моли с потоци сълзи и лесно ги пролива, не превъзхожда непременно онзи, който се бори, за да отрони само една капка от очите си. Бог е Този, Който измерва степента на нашия напредък, усилията, които полагаме, за да Му угодим. Ето защо, никога не трябва да презираме човеците. Можем да ги видим да падат в грях, но ние не виждаме борбата, през която са преминали, за да се противопоставят на греха, нито дълбокото покаяние, което са принесли след това. В действителност, тези други фактори може да направят техният грях да изглежда толкова незначителен пред Божия Съд, че дори да не се вземе предвид, докато нашата жестока преценка за човека и последвалото му осъждане да бъдат далеч по-сериозни грехове от падението на нашия брат. Нека Бог ни даде мъдрост във всички неща! Амин.

Синаксар за неделята - тук