Светият преподобномъченик Нектарий се родил в края на 18 век от бедни, но благочестиви родители в село Вриули, в Мала Азия, в Ефеската епархия. При светото Кръщение получил името Николай. След смъртта на баща си останал сирак на седемнадесетгодишна възраст и, изпаднал в крайна бедност, за да издържа майка си и себе си, постъпил като овчар при богатия Хюсеин ага, за да пасе камилите му.
По това време върлувала чума, от която измрели цели села. За да се предпазят от заразата, хората напускали домовете си, отивали по полетата и живеели там като номади. Така постъпил и господарят на Николай: заедно със семейството си и със слугите си, между които освен Николай имало още шест гръцки момчета, той се преселил извън селото.
Желаейки да ги отвърне от християнската вяра и да ги направи мюсюлмани, господарят започнал да им говори, че всички християни измрели от чумата, а останали живи само мюсюлманите. Преструвайки се, че ги съжалява, им казал:
- Ако не искате да умрете от глад и искате да си осигурите живота занапред, трябва да приемете мюсюлманската вяра.
Нещастните момчета, виждайки безизходното си положение, поради детската си неразумност се съгласили да се отрекат от християнската вяра и да приемат исляма.
Когато чумата престанала, жителите започнали да се връщат по домовете си. Върнал се и господарят на Николай със семейството и слугите си. Междувременно Николай научил, че майка му не е умряла и се намира в същото село. Зарадван, той веднага отишъл при нея. Но благочестивата майка, щом видяла Николай облечен в турски дрехи, укорително и гневно му казала:
- Махни се от мене! Не те познавам. Кой си ти?
Младежът, виждайки, че е отхвърлен от собствената си майка, с болка в сърцето започнал да ѝ разказва как чрез измама станал мюсюлманин. Но истински благочестивата християнка не го признала за свой син и с още по-голям гняв му рекла:
- Махни се оттук! Аз те родих като християнин, а не като турчин! Веднага се махни оттук, за да не те виждат очите ми!
Тези строги думи на добрата майка дълбоко разтърсили душата на нещастния отстъпник от Христа и като нажежени стрели пронизали сърцето му. Срам, разкаяние и съзнание за падението му силно го обзели. Измъчван от угризения на съвестта, той вече не можел да гледа майка си в очите и с дълбока скръб се отдалечил от нея.
След като излязъл от дома ѝ, той вече не се върнал при Хюсеин ага, а заминал за Смирна. Там намерил своя чичо и му разказал за своето нещастие. Чичо му го преоблякъл в европейски дрехи и го посъветвал да замине за Цариград, а оттам да отиде в Русия, където да се покае за великия си грях.
Николай послушал съвета му, отпътувал за Цариград, а оттам за Влашко. Но поради някаква причина не пожелал да продължи по-нататък и се върнал обратно в Смирна. Там отново отишъл при чичо си, но този път той не го приел, а го отпратил, защото не изпълнил съвета му. Всички тези изпитания сполетели Николай по Божия промисъл, за да разбере, че за очистването от своя грях трябва да се подвизава не в света, а в пустинята сред опитни и свети мъже.
По това време в Смирна се намирал един духовник от Света гора Атон – благочестив и духовно опитен човек. Някои добродетелни смирненски християни довели при него Николай и го помолили да му даде духовно лекарство. След като изслушал изповедта на отстъпника от Христа, духовникът му дал необходимите наставления, а след това го посъветвал да замине за Света гора и там да изгради своето спасение. Николай с радост приел този съвет и скоро отпътувал от Смирна, благополучно достигайки Света гора.
На Света гора той намерил един свой земляк, който се подвизавал в уединена килия. Благочестивият монах го приютил с братска любов. След това го представил на опитен духовник, който най-напред го подготвил, а след това отново го присъединил към Православната църква.
Така Николай прекарал известно време в килията на своя земляк, водейки подвижнически живот. Сърцето му скоро се разпалило от божествена любов, която постепенно все повече възпламенявала младата му душа. Затова Николай решил от любов към Господа Иисуса Христа и заради своето отричане от Него да пролее кръвта си и да приеме мъченическа смърт. Но духовникът го посъветвал да не поема върху себе си такъв велик подвиг, като му представил ужаса на мъченията и опасността поради страх отново да се отрече от християнската вяра.
Макар Николай да приел съвета на духовника, сърцето му не намерило покой. Затова, за да изпита още по-добре себе си в духовните подвизи, пожелал да води безмълвен живот – живот на молитвено уединение и исихия. Поради това се преселил в скита „Света Анна“, където се подвизавал и неговият земляк Стефан в килията на Света Троица. Стефан с радост приел младия подвижник сред своите ученици и скоро го постригал за монах с името Нектарий.
След приемането на монашеството Нектарий започнал да прибавя подвиг към подвиг, прекарвайки нощите си в бдение, молитва и коленопреклонение. Храната му била само хляб и вода. Като виждал как младият подвижник преуспява в добродетелта и желаейки да го отслаби, дяволът започнал да смущава братята, които живеели с него. Поддавайки се на тайното му влияние, те дотолкова намразили Нектарий, че започнали да молят Стефан да го отстрани от тяхното братство. Но благоразумният Стефан, виждайки в това раздорничество клопката на древния злобен враг, не се съгласил с молбата им, а ги посъветвал да оставят гнева, защото той не подобава на Божиите служители. Освен това им казал, че трябва да се смятат за щастливи и да благодарят на Бога, задето ги е удостоил да живеят заедно с бъдещ Христов мъченик. Тези думи разсеяли цялата дяволска тъмнина и коварство и оттогава братята променили отношението си към Нектарий и започнали да се отнасят към него с любов.
Междувременно времето за мъченическия подвиг на Нектарий вече наближавало. Сърцето му, горящо от божествена любов, вече не можело да понася този силен огън и той започнал да моли стареца Стефан да го благослови за мъченичество. Опитният старец не се съгласявал с намерението му, смятайки, че Нектарий е твърде млад за такъв подвиг. Но Нектарий не отстъпвал от решението си и още по-настойчиво молел Стефан да го пусне да пострада за Христа.
Не желаейки сам да решава толкова важен въпрос, Стефан се посъветвал с други духовници. И те се опитвали да разубедят Нектарий, виждайки младостта му и страхувайки се от неизвестния край. Но тези увещания останали напразни. Нектарий смирено им отговарял, че от него се изисква само началото, а останалото ще довърши Божията сила; че има непоколебима надежда в помощта на Господ Иисус Христос, за Когото желае да пролее кръвта си, и в закрилата на Преблагословената Дева Богородица, към Която храни непоколебима вяра и любов.
Като видели непоколебимото му намерение, светите отци благословили Нектарий за страдалческия подвиг, а старецът Стефан пожелал да го придружи, за да му бъде духовна утеха. Така, след като се приготвили за път и получили благословението на светите отци, те отпътували и благополучно стигнали в родното място на Нектарий, защото блаженият желаел да пострада за Христа именно там, където поради своето неразумие се бил отрекъл от Него.
След като пристигнал във Вриули, Нектарий свалил монашеските си дрехи и се облякъл в турско облекло. Така останал там до мюсюлманския празник Байрам и през цялото това време се преструвал, че е мюсюлманин.
Но след три дни той безстрашно се явил пред съдията и след обичайния поздрав му казал:
— Господин съдия, като ме виждаш облечен в турски дрехи, сигурно смяташ, че съм мюсюлманин. Но не е така. Роден съм като християнин и сега съм истински християнин, вярващ в моя Изкупител Иисус Христос. Когато бях още малолетен и не можех да различавам дясното от лявото, местният Хюсеин ага ме измами, обещавайки ми различни блага, ако само се отрека от християнската вяра. Аз сторих това. Но когато пораснах, разбрах, че той е използвал тези обещания, за да ме измами и съблазни. И като познах, че мюсюлманската вяра е лъжа и измама, напуснах го и заминах за Алжир. А сега дойдох тук, за да изповядам публично Онзи, от Когото се отрекох, и за своето горчиво падение да приема от вас, враговете на моя Христос, мъчения, та чрез проливането на кръвта си очистен да вляза в небесните обители.
Като казал това, той свалил от главата си феса и зелената чалма и с презрение ги хвърлил на земята. Съдията се удивил на смелостта, с която говорел Нектарий. Виждайки младостта и красотата му, започнал ласкаво да го убеждава да се откаже от своето „заблуждение“. След много примамливи обещания накрая тихо казал на мъченика:
— Сине мой, виждам, че си твърде млад и незрял. Затова мисля, че не говориш от себе си, а някой те е научил. Помисли добре, защото отстъпването ти от мюсюлманската вяра ще ти донесе страшни мъчения.
Мъченикът с кротка усмивка отвърнал:
— Напразно, съдия, мислиш така за мен и за младостта ми. Само заповядай да ме измъчват и ще видиш как ще понеса всички мъчения, укрепяван от силата на моя Бог, Чиято сила се проявява не в мощ, а в немощ (срв. 2 Кор. 12:9–10). Отдавна съм обмислил всички тези страдания, иначе не бих дошъл тук да изповядам моя Господ Иисус Христос. А вашия пророк Мохамед проклинам като лъжец и син на дявола.
Но съдията, желаейки все пак да пощади светия мъченик, не му сторил нищо, а само му заповядал да се отдалечи и още веднъж да размисли. На следващия ден Христовият мъченик отново дошъл при съдията и с радостно лице казал:
— Господин съдия, вчера ми каза добре да помисля за своето положение. Ето, цяла нощ размишлявах и както вчера, така и днес оставам при своето убеждение. Нещо повече — обзела ме е още по-голяма скръб за моя грях и аз го оплаквам, а вашата мюсюлманска вяра презирам като гибелна и омразна на Бога.
Накрая, изгубил търпение, съдията заповядал да го отведат при управителя на областта. Това означавало, че го предава на по-висша власт, която имала право да измъчва и да осъжда на смърт. Но понеже по това време управителят не бил у дома, светият мъченик бил хвърлен в тъмница. Краката му били поставени в клада, а на шията му сложили тежки вериги.
Докато бил в тъмницата, при него идвали видни и богати мюсюлмани с намерение да го отклонят от християнската вяра. Обещавали му почести и богатство, само да се отрече от Иисуса Христа. Но светият страдалец твърдо устоявал на всички изкушения, като не ценял нито обещанията, нито богатствата им. Божествената любов, която царувала в сърцето му, надделявала над всичко и той желаел не богатството и славата на този преходен свят, а колкото се може по-скоро да се освободи от тялото и да се яви пред лицето на живия Бог.
След пет дни пристигнал управителят и заповядал да доведат мъченика пред него. Щом бил изправен пред него, управителят попитал:
— Ти ли си този, който лежи в тъмницата, защото се е отрекъл от нашата вяра, която доброволно е приел?
— Да, аз съм — спокойно отговорил светецът.
— И кой ти внуши тази глупост, че заради дързостта си ще станеш светец?
Мъченикът отвърнал:
— Не глупостта, а истината, обещана от нашия Господ Иисус Христос, ме доведе до това. Той ще се смили над мен заради изповядването на Неговото свято име, а чрез пролятата ми кръв ще ме очисти от отвратителното обрязване, което мюсюлманите извършиха над мен.
— Нима сам Бог е слязъл при теб и те е уверил в това?
— Да — отговорил мъченикът, — Сам Бог, Който чрез Светото Писание се открива на онези, които вярват в Него.
Виждайки неговата смелост, управителят започнал ласкаво да му говори:
— Приятелю мой! Вразуми се, пожали младостта и красотата си. Остани в нашата вяра и аз ще те направя свой син, ще те обсипя с богатства и ще те поставя над всички мои приближени. Ако ли не, ще заповядам да те измъчват, а после да те убият като най-големия злодей.
Мъченикът му отговорил:
— Богатството ти, почестите и славата ти нека бъдат за твоя погибел! От мъченията и позорната смърт не се боя, защото именно заради тях дойдох тук. Затова прави с мен каквото искаш — аз никога няма да се отрека от Господа Христа.
Виждайки, че е посрамен, управителят заповядал отново да хвърлят мъченика в тъмницата, да му сложат на шията още по-тежка верига и да оковат краката му в букаи. Но блаженият изповедник понасял всичко с търпение, защото любовта към Господа Христа заглушавала телесните му болки. През това време старецът Стефан и други благочестиви християни възнасяли молитви към Всевишния Бог да укрепи светия мъченик в подвига му. Някои по-смели християни успели да проникнат в тъмницата и му донесли Светите Тайни, изпратени от Стефан. След като се причастил, светецът още повече се укрепил духом.
Но и управителят, под тайното въздействие на древния враг на човешкия род — дявола, не желаел да изпусне жертвата си и продължавал чрез видни граждани да се опитва да отвърне мъченика от Христа. Когато обаче видял, че той остава непоколебим във вярата си, заповядал да го подложат на мъчения.
Палачите безмилостно измъчвали светеца: биели го с тояги, а след това поставяли върху главата му нажежени железни съдове. След такива жестоки изтезания, повтаряни многократно, светецът губел съзнание и тогава го хвърляли обратно в тъмницата. Но на следващия ден го намирали здрав и невредим, защото невидимата Божия сила го изцелявала.
Като виждали това, мюсюлманите изпадали в недоумение и същевременно осъзнавали своето безсилие. Затова управителят заповядал да отсекат главата на мъченика. Това станало на площада Малказа на 11 юли 1820 година, когато мъченикът бил едва двадесет и една годишен. И чистата душа на светия мъченик отлетяла в небесните обители.
Безумният мъчител наредил тялото му да бъде хвърлено в сух кладенец, а после да бъде засипано с пръст и камъни. Заповедта била изпълнена. Но след няколко дни благочестиви християни успели тайно да извадят светите му мощи и ги разделили помежду си за благословение. Една част взел старецът на преподобномъченик Нектарий — Стефан, и я пренесъл на Света гора Атон; друга част взела майката на мъченика, а третата останала при местните християни.
По молитвите на светия преподобномъченик Нектарий, Христе Боже, удостой и нас да завършим живота си в мир и да получим Небесното царство. Амин.
Описът на страданието и Службата на този свети Нектарий се съхраняват в светогорския манастир „Св. великомъченик Пантелеймон“, в ръкопис № 6374 (867), датиран от 1861–1863 година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар