Светият преподобномъченик Никодим се родил в Елбасан, Албания през втората половина на 17 век. Родителите му били благочестиви и когато Никодим достигнал пълнолетие, го оженили. В брака му се родили деца. Но познанствата и връзките му с турците помрачили душата му и, подмамен от плътския живот на мохамеданството, той се отрекъл от Христовата вяра. Без да обръща внимание на сълзите на домашните си, той насила обърнал и децата си към исляма, с изключение на един син, който избягал на Света гора и приел монашество. Като узнал, че синът му се намира на Света гора, Никодим, обзет от фанатизъм, се отправил натам с намерение да го върне и да му отмъсти. Но човеколюбивият Бог, Който желае спасението на всеки човек, устроил нещата по друг начин.
Когато Никодим пристигнал на Света гора, започнал да търси сина си. Но пустинническите подвизи на отшелниците, тяхната молитва, доброта, кротост, безмълвие и кроткото им отношение към всеки човек го разтърсили до дъното на душата му. Той си спомнил своето минало, когато и неговото сърце не било чуждо на надеждата за вечно духовно блаженство. Започнал да сравнява рая на Мохамед с рая Христов и разбрал колко отвратителен и нечист е първият, а колко светъл и благоуханен е вторият. Сравнявал и живота на християнските пустинници с живота на мохамеданите и видял, че както първите са кротки, добри, милостиви и готови на всяка жертва за ближния, така вторите са диви, необуздани, горделиви и своеволни. Спомнил си Никодим и това, че Христос, Синът Божий, е единствената надежда за спасение на грешниците, каквито са всички хора. А какво очаква него, нещастния, който се е отрекъл от Христос? И Никодим горчиво заплакал за себе си и за своето падение. Той се върнал към християнството, като се отрекъл от Мохамед, и останал на Света гора, където приел монашество.
Три години монах Никодим денем и нощем оплаквал своето отпадане от Бога, изнурявайки се с пост и други подвизи. А когато чул от някои отци, че за онзи, който се е отрекъл от Христа пред хората, е много полезно отново да Го изповяда пред тях, решил да поеме по пътя на мъченичеството. Но за да узнае дали това негово желание е угодно Богу, потърсил съвет от блажения старец Акакий, който се подвизавал в Капсокаливийския скит.
Дълго Никодим плакал при нозете на стареца Акакий, молейки го за молитва и наставление какво да прави, след като душата му жадува за мъченически подвиг. Преподобният старец, който на Света гора се ползвал с всеобщо уважение и пълно доверие като истински свят подвижник, с любов го изправил, отдалечил се малко от него и започнал да се моли на Бога за него. След като завършил молитвата, тихо казал нещо на Никодим и му дал своя старчески жезъл с думите:
- Върви с Бога! Бог да ти бъде помощник! Подвига ще извършиш и венец ще получиш.
Така изпратен с молитвите и благословението на преподобния старец, Никодим, едва движещ се от изтощението на постническия живот, тръгнал на път. При излизането си от Света гора Господ го укрепил за великия подвиг чрез видение: открил му и мъките, които ще претърпи заради Неговото име, и самото място, където главата му ще бъде отсечена. Утешен и укрепен от това Господне благоволение, Никодим с радост тръгнал към своето мъченичество.
От Света гора той дошъл направо в Албания, в родния си край, и там пред турците, които го познавали, открито изповядал, че Христос е истинският Бог, а Мохамед е лъжец и измамник. Турците веднага го отвели при пашата. И пред пашата блаженият Никодим повторил своето изповедание на вярата, като открито порицал мохамеданството.
Разярен от това, пашата заповядал да го хвърлят от високата тераса на дома му, мислейки, че християнинът ще се разбие при падането на земята. Но по Божия благодат Никодим останал невредим и отново се явил пред пашата. Пашата потреперил, мислейки, че пред него стои привидение. Междувременно тълпа фанатици с викове настоявала за смъртта на онзи, който бил унизил великия пророк Мохамед.
Тогава пашата предал Никодим на волята на разярената тълпа. Обезумелите фанатици три дни го подлагали на всевъзможни мъчения, принуждавайки го да се отрече от Христа. Когато накрая разбрали, че не могат да сломят непоколебимия Христов изповедник, отсекли главата му именно на мястото, което Господ му бил показал във видението.
Така завършил своя мъченически подвиг, блаженият Никодим се удостоил с венеца на небесната слава. Светите му мощи и до днес почиват нетленни, разнасяйки благоухание и дарувайки изцеление на всички, които пристъпват към тях с молитва и вяра.
По молитвите на светия преподобномъченик Никодим и ние да се удостоим с Небесното царство. Амин.
Светият преподобномъченик Никодим пострадал на 11 юли 1722 година в Елбасан (наричан още Велиград или Вератей). Службата в негова чест била съставена от йеромонах Григорий Мосхополит.
По други сведения свети Никодим пострадал през 1709 или 1714 година. Неговото житие и мъченичество са записани във Ватопедския ръкопис № 758 и в „Новия мартирологион“, а също така са отпечатани във Венеция през 1781 година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар