[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, за вярата, върху словата от Посланието до евреите: вяра е жива представа на онова, за което се надяваме и т.н. (Евр. 11:1).]
1. Какво достойнство ви дава Господ, като ви превежда от
състоянието на оглашени в състоянието на верни, апостол Павел разяснява така: Верен
е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа
нашего. (1Кор. 1:9). Ако Бог се нарича верен, а и вие
получавате същото име, тогава значи получавате велико достойнство. Защото както
Бог Се нарича Благ, Справедлив, Всемогъщ и Творец на всичко, така се нарича и Верен. Прецени
до каква степен на достойнство ще се издигнеш и ти, ставайки участник в едно от
имената на Бога.
2. И така, постарайте се сега да намерите у вас човек, верен
по съвест, защото велико нещо е да се намери човек верен (Прит.
20:6). Не пред мен трябва да разкриеш съвестта си (защото няма да бъдеш
съден от човешки съд), но трябва да покажеш чистотата на своята вяра пред Бога,
Който изпитва сърца и утроби и знае човешките помисли – верен човек е нещо
велико, той е по-богат от всеки богаташ: За верния целият свят е
богатство (Прит. 17:6), което той презира и потъпква. Тези, които
богатеят с видими блага и са придобили много от тях, те са бедни по душа. Защото
колкото повече събират, толкова повече ги измъчва желанието за блага, които
нямат. И верният човек, (което е особено удивително) е богат и в бедността. Защото,
знаейки, че се нуждае само от облекло и храна и се задоволява с това (1Тим. 6:8),
той презира богатството.
3. И не само сред нас, които носим Христовото име,
вярата и верността се почита като нещо
велико, но и всичко, което се прави в света, дори и от хора, чужди на Църквата,
се извършва чрез вяра: чрез вяра брачните закони съединяват лица, отдалечени едно
от друго, и чуждият човек, чрез верността в брака, става участник в собствеността
на чужди роби и богатства. Земеделието също се основава на вяра, защото който
не вярва, че ще пожъне плодовете, няма да понесе трудовете. Мореплавателите
също се ръководят от вярата, когато, поверили съдбата си на малко дърво и
предпочитайки непостоянния устрем на вълните пред най-твърдата стихия - земята,
предават се на непознати надежди и носят със себе си само вярата, която за тях
е по-надеждна отколкото всяка котва. И така, много човешки дела се
основават на вяра и не само ние вярваме в това, но вярват и тези извън
Църквата, както казах по-горе. Те, макар и не приемайки Светото Писание, се
ръководят от собствените си учения, но също така ги приемат на вяра.
4. Днешното четиво също ви призовава към истинска вяра,
показвайки ви начина, по който трябва да благоугодите Богу. Защото апостолът
казва, че без вяра е невъзможно да се угоди на Бога (Евр. 11:6). Защото
ще се съгласи ли човек да служи на Бога, ако не вярва, че Той ще го възнагради
за това? Ще запази ли една млада жена девствеността си или ще живее
целомъдрено един юноша, ако не вярва, че чистотата се увенчава с неувяхващ
венец? Вярата е окото, което осветява всяка съвест; тя дава знание на
човека. Защото пророкът казва: Ако не вярвате, това е, защото не
сте удостоверени (Ис. 7:9). Вярата затваря устата на лъвовете,
както стана с Данаил. Писанието казва за него: и извадиха Даниила из
ямата, и никаква повреда не се намери по него, защото той вярваше в своя Бог. (Дан.6:23). Има
ли нещо по-страшно от дявола? И срещу него нямаме друго оръжие освен вярата,
този невеществен щит срещу невидимия враг. Защото той хвърля различни стрели и поразява
в тъмнината онези, които не бодърстват. Но понеже нашият враг е невидим, ние
имаме силна защита - вярата, по думите на апостола: щита на вярата, с който
ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия (Еф. 6:16). Дяволът
често изстрелва горящата стрела на похотта към срамното удоволствие, но вярата,
като произнесе присъда и охлади мисълта, гаси стрелата.
5. Много може да се говори за вярата, така че и цял ден
да не стигне да разсъждаваме за нея. Нека се задоволим с още един старозаветен
пример – този на Авраам, тъй като станахме негови синове чрез вярата; той бе
оправдан не само чрез дела, но и чрез вяра. Наистина, той направи много, но не
преди да бъде наречен приятел на Бога, когато повярва и всяко негово дело бе извършено
с вяра. С вяра той напусна родителите си. С вяра напусна отечеството си,
страната си и дома си. Затова, както той бе оправдан, така и ти се старай да бъдеш
оправдан. Той вече имаше мъртво тяло за раждане, тъй като самият той беше стар,
а и жена му Сарра беше стара и нямаше надежда за раждане. Но Бог обеща на
стареца да му даде син. И Авраам не отслабна във вярата; той виждаше, че
тялото му вече е мъртво, но не гледаше на слабостта на тялото, а на силата на
Обещаващия, защото знаеше, че Обещалият е верен (Евр. 11:11), и от тела с
вече умъртвени членове по чуден начин придоби син. След като го придоби, когато
му беше заповядано да пожертва сина си, въпреки че бе чул думите: от Исаака
потомство ще се назове с твое име (Бит. 21:12), той принесе своя
единствен син на Бога с увереността, че Бог е силен да го възкреси от
мъртвите (Евр. 11:19). Като върза сина си и го положил върху
дървата, той го принесе в жертва по своя воля, но по благостта на Бога, Който
му даде агне вместо чедото му, той отново получи сина си жив. Бидейки верен и в
други случаи, Авраам бе запечатан като човек праведен и получи обрязването като
печат на вярата, която имаше преди обрязването си (Рим. 4:11),
и обещанието, че ще бъде баща на много народи.
6. Нека разгледаме защо Авраам е баща на много народи. Той
несъмнено е баща на евреите по плът. Но ако гледаме само плътското приемство,
ще бъдем принудени да признаем Божието слово за невярно. Защото по плът той в
никакъв случай не е баща на всички ни, но примерът на неговата вяра ни прави
синове на Авраам. Точно както за хората е невероятно някой да възкръсне от
мъртвите, така за тях е невероятно децата да се раждат от старци с умъртвени
членове. Но ние вярваме, когато проповядват за Христос, че Той е бил разпнат на
дървото, умрял е и е възкръснал. Следователно, според подобието на нашата вяра
на вярата на Авраам, ние ставаме негови синове и тогава с вяра получаваме, като
него, духовно запечатване, бидейки обрязани от Светия Дух в кръщението, не чрез
обрязване на плътта, а чрез обрязване на сърцето, както казва Йеремия: Обрежете
се за Господа и снемете крайната плът от сърцето си (Йер. 4:4); и както
казва апостолът: обрязани чрез неръкотворно обрязване... чрез
Христовото обрязване и т.н. (Кол. 2:11-12).
7. Ако съхраним такава вяра, то ще бъдем невинни пред
Бога и ще се украсим с всякакви добродетели. Защото вярата е толкова силна, че дава
на човеците сила и по вода да ходят. Петър беше човек като нас, имайки плът и
кръв и ядеше храна, подобна на нашата, но когато Иисус му каза: Ела (Мат.
14:31), той тръгна по водите с вяра; вярата беше по-надеждна за него във
водата от всяка твърда пътека и тежестта на тялото се повдигаше от лекотата на
вярата. Докато вярваше, той вървеше безопасно по водата. Щом се
усъмни, започна да потъва. Защото, щом вярата започна да отслабва малко по
малко, и тялото започна да натежава. Като узна този недъг, Лекарят на душевните
недъзи рече: Маловерецо! Защо се усъмни? (Мат. 14:31). Петър, укрепен от
Иисус Христос, Който го хвана за ръка, след като отново повярва, под
ръководството на Господа, пак тръгна по водата по същия начин. Евангелието
веднага споменава за това така: и пак влезе в кораба (Марк
8:13); не се казва, че Петър, след като преплувал, се качил на кораба, но дава
да се разбере, че е изминал известно разстояние до Иисус, което преминал и на
връщане, преди отново да се качи на кораба.
8. Вярата има такава сила, че не само вярващият се спасява, но
някои се спасяват и поради вярата на други. Разслабеният в Капернаум не беше
вярващ, но тези, които го доведоха и го спуснаха през покрива, имаха
вяра. А у болния заедно с тялото боледувала и душата му. И не мисли, че го
осъждам; самото Евангелие казва: Иисус като видя вярата, не неговата,
а тяхната, той каза на разслабения: стани! (Мат. 9:2).
Донеслите го вярваха, а разслабеният получи изцеление.
9. В следващия пример ще видиш още по-ясно как едни се
спасяват чрез вярата на други. Лазар умря. Минаха ден, два, три, вените му
се разкъсваха и тлението разрушаваше тялото му. Как може един четиридневен
мъртвец да повярва и да моли за себе си Изкупителя? Но това, което липсваше на
починалия, бе възпълнено от собствените му сестри. Когато Господ дойде,
сестрата падна в нозете Му и на въпроса къде са го положили, тя
отговори: Господи, мирише вече, защото от четири дни е в гроба; тогава
Господ й каза: ако вярваш, ще видиш Божията слава (Йоан 11:34,
39-40); сякаш й казваше: ти възпълни липсата на вяра у мъртвия. И вярата на
сестрите бе толкова силна, че извика мъртвеца от портите на ада. И така, щом някои
чрез вярата си можаха да възкресят други от мъртвите, то ти, ако искрено вярваш,
няма ли да сториш и повече? Да, дори да си невярващ или маловерец, но Господ е
човеколюбив. Той милостиво ще приеме теб, каещия се, само кажи искрено: Вярвам,
Господи, помогни на неверието ми (Марк 9:24). Ако се съзнаваш за
верен, но нямаш пълнотата на вярата, тогава и ти трябва да Му кажеш заедно с
апостолите: Господи, усили у нас вярата! (Лука 17:5). Защото, ако имаш
нещо сам по себе си, ще го получиш от Него в още по-голяма степен.
10. Думата вяра, макар и една по формата
на изричането си, има два смисъла. Първият е вярата, преподавана като учение, която
включва съгласие на душата по даден въпрос. И това е добро за душата, както
казва Господ: който слуша словото Ми и вярва в Този, Който Ме е пратил,
има живот вечен и на съд не дохожда (Йоан 5:24); и на друго
място: Който вярва в Него (Сина), не бива съден и има
вечен живот (Йоан 3:18,36). Велико е Божието човеколюбие! Праведните
можеха да угодят на Бога само след много години, но това, което придобиваха
чрез подвизи в течение на много години, сега Иисус Христос дава в един миг. Защото,
ако повярваш, че Иисус Христос е Господ и Бог Го възкреси от мъртвите,
тогава ще се спасиш (Рим. 10:9) и ще бъдеш поселен в рая от Онзи,
който въведе там разбойника. И не се съмнявай във възможността за това. Защото Същият,
който на тази свята Голгота спаси разбойника, повярвал в един миг, ще спаси и теб,
ако повярваш.
11. Другият вид вяра е тази, която се дава по благодат от Христа.
Едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму - слово на знание чрез
същия Дух; едному - вяра чрез същия Дух; другиму - дарби за лекуване чрез същия
Дух. (1 Кор. 12:8-9). И така, тази вяра, дарявана по благодат от
Светия Дух, не само се преподава като учение, но и действа свръх човешките
сили. Защото всеки, който има тази вяра, ще
каже на тази планина: „Премести се оттук там“ и тя ще се премести (Мат.
17:20). Ако някой каже това с вяра, като е уверен, че ще стане така, и не
се усъмни в сърцето си (Марк 11:23), той ще получи благодат. За тази вяра
се казва: ако имате вяра колкото синапено зърно (Матей 17:20). Защото,
както едно синапено зърно, малко по размер, е мощно по своето действие и,
посято на малко място, пуска много клони, и когато порасне, може да приюти и птици,
така и вярата в душата много бързо започва да твори най-велики дела. Защото
душата се възнася към Бога с мисъл и, озарена от вярата в Него, доколкото й е
възможно, съзерцава, обикаля пределите на света и преди края на този век вече
вижда съда и обещаната награда. Така че, от твоя страна имай вяра в Него, така
че от Него и ти да получиш вяра, която действа свръх човешките сили.
12. Старай се да имаш и държиш само тази вяра, както в
учението, така и в изповеданието, която сега ти се преподава от Църквата и
която е потвърдена от цялото Писание. Тъй като не всеки може да чете Писанията,
но едни поради неумение, а други поради някакви занятия са възпрепятствани да се
запознаят с тях, за да не се погубят души поради невежество, ние затваряме в
няколко стиха цялото учение на вярата, и е препоръчително да го запомните,
докато го четете, и вие сами да го повтаряте с цялото си внимание, като не го изписвате
на хартия, а го запечатвате със спомен в сърцето си и, когато го изучавате,
внимавате оглашените да не чуят по никакъв начин това, което се съобщава на вас.
Желателно е да имате това учение като ръководство през целия си живот и да не
приемате нищо друго освен него, дори ако ние самите, променяйки се, започнем да
говорим обратното на това, което сега преподаваме, или ако враждебен ангел, като
се преобрази в Ангел на Светлината, пожелае да ви съблазни. Дори ако ние или
ангел от небето ви проповядва евангелие, различно от това, което сега получихте, да
бъде анатема (Гал. 1:8-9). Засега, от това четене, запиши в паметта си
истините на вярата и своевременно извлечи доказателства за всяка от тях от
Божественото Писание, тъй като истините на вярата не са съставени по човешки
критерии, но най-приличните пасажи, събрани от цялото Свето Писание,
съставляват учението на вярата. И както синапеното семе от едно малко зрънце
произвежда много клони, така и тези истини на вярата в кратки думи съдържат
цялото знание за благочестието, съдържащо се в Стария и Новия Завет. Затова,
гледайте, братя, да държите здраво преданията, които сега получавате, и ги запишете
в сърцата си.
13. Пазете ги с благоговение, за да не ги открадне
врагът, когато някой от вас стане слаб, за да не изврати някой еретик онова,
което ни е поверено. Дело на вярата е да поставим среброто на масата, което
направихме сега. И Бог ще поиска сметка от вас за този залог. Заклевам
те, както казва апостолът, пред Бога, Който всичко животвори, и
пред Христа Иисуса, Който засвидетелства доброто изповедание пред Понтия
Пилата, да спазиш заповедта чиста, безукорна, дори до явяването на Господа
нашего Иисуса Христа (1 Тим. 5:21; 6:13-14). Сега ти е предадено Съкровището
на живота; при Своето явяване Господ ще изиска Своя залог, който кога
му дойде време, ще открие блажения и едничък Властител, Цар на царете и
Господар на господаруващите, Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна
светлина, Когото никой от човеците не е видял, нито може да види. Нему слава, чест
и владичество вовеки. Амин. (1 Тим. 6:15–16).
Няма коментари:
Публикуване на коментар