[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, за Божието единовластие (монархия), върху думите: Вярвам в единия Бог… и за ересите; също и върху думите на Исая: Млъкнете пред Мене, острови; Израил ще бъде спасен с вечно спасение от Господа; вие не ще бъдете посрамени и постидени во веки веков и т.н. (Ис. 41:1; 45:16-17).]
1. Благословен е Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос (2Кор.
1:3), благословен е и Неговият Единороден Син. Защото тогава, когато си
представяме Бога в ума си, трябва да си представяме и Отца, за да не се
извършва отделно прославянето на Отца и Сина със Светия Дух. Защото Отец
няма една слава, Синът - друга, а една и съща е славата Им, както и тази на Светия
Дух. Тъй като Синът е Единороден на Отца, когато Отец се прославя, Синът също приема
слава заедно с Него, защото славата на Сина извира от почитта, въздавана на
Неговия Отец; и пак, когато Синът е прославян, тогава и Отец на благия Син бива
величествено почитан.
2. Умът си представя нещата много бързо, но езикът има
нужда от думи и дълго обяснение на посреднически понятия. Окото мигновено
обхваща множество звезди, но ако някой иска да ги обясни поотделно - каква е деницата,
каква е вечерницата и каква е всяка друга звезда, ще му трябват много
думи. По същия начин умът в миг обгръща земята и морето и всички предели
на света, но това, което мигновено си представя, обяснява с много
думи. Наистина и този пример е важен, но все още е слаб и
недостатъчен. Защото ние не казваме всичко, което трябва да се каже за
Бога (защото само Той знае всичко), но доколкото е възможно за човешката
природа и доколкото нашата слабост може да понесе. Защото ние не обясняваме
какво е Бог, но искрено признаваме,
че нямаме съвършено познание за Него. Защото в Божествените неща велико е
знанието да осъзнаваш собственото си невежество. И така, величайте
Господа с мене, и възхвалим името Му заедно (Пс. 33:4), с общи сили всички,
(защото това е невъзможно за едного); дори и всички да се обединим, то и тогава
няма да го направим както трябва. Не говоря само за вас, които сте тук, но
дори и да се съберат заедно всички овчици на цялата Съборна Църква, сега
съществуваща и бъдеща, дори тогава те не биха могли достойно да възпеят своя
Пастир.
3. Авраам беше велик и достоен за почит, но велик сред
хората, а когато се яви пред Бога, тогава той открито разкри истината: Аз
съм пръст и пепел (Бит. 18:27). Като каза, че е земя, той
не спря дотам, за да не се нарече велика стихия, но добави, че е и пепел,
за да представи своята крехкост и слабост. Има ли нещо, казва той, по-нищожно
и незначително от пепелта? Сравни, казва той, пепелта с къщата, къщата с града,
града с областта, областта с римската държава, римската държава с цялата земя и
с всичките й предели и цялата земя с небето, което я вместява; тя има същото
отношение към небето, както главината към цялата обиколка на колелото; точно
това е отношението на земята към небето. Представи си и че това видимо първо
небе е по-малко от второто, а второто – от третото; Писанието назова толкова
небеса не защото са само толкова, а защото трябва да знаем за толкова от тях. И
дори да познаеш с ума си всички небеса, то те не биха могли да възхвалят
достатъчно Бога, дори и гласът им да е по-силен от гръм. Ако толкова обширни
небеса не могат достойно да възпеят Бога, то нима прахът и пепелта, най-малкото
и незначително нещо, ще може да принесе достойна песен на Бога или достойно да
каже за Бога: Той е Оня, Който седи над кръга на земята, и живеещите по
нея са като скакалци пред Него (Исая 40:22)?
4. Ако някой възнамерява да говори за Бога, нека първо
изследва пределите на земята. Ти живееш на земята и не знаеш края й – не
знаеш пределите на своя дом; как тогава ще можеш да познаеш напълно Създателя
му? Виждаш звездите, но не виждаш техния Създател. Изброй звездите, които виждаш,
и след това разкажи за Невидимия, който преброява множеството звезди и ги
назовава всичките (Пс. 146:4). Наскоро падналия проливен дъжд едва не ни
удави; преброй капките, паднали върху този град, дори да не говорим за
града, а само върху къщата ти, хайде, преброй капките, паднали само за един
час, ако ти е възможно! Но това е невъзможно; познай своята немощ и от това
познай Божията сила. Защото Той събира капките вода (Иов
36:27) из цялата вселена, не само тези, които сега се проливат, но и тези,
които винаги се проливат. Вярно е, че слънцето е велико Божие творение, но е
много малко спрямо цялото небе. Първо опитай да погледнеш слънцето с отворени
очи и след това разпитвай за неговия Господ. Не търси това, що е за
тебе извънредно трудно, и не изпитвай това, що е по-горе от твоите сили. Каквото
ти е заповядано, за него размисляй. (Сир. 3:21-22).
5. Но някой ще каже: ако същността Божия е непостижима,
тогава защо трябва да говориш за това? Но като не мога да изпия цялата река, нима
няма да взема вода от нея в умерени количества за моя полза? Или понеже очите
ми не могат да поберат цялото слънце, не трябва ли да го гледам и толкова,
колкото ми е необходимо? Нима защото, като вляза в някаква голяма градина, не
мога да изям всички й плодове, трябва да изляза от нея съвсем гладен? Възхвалявам
и прославям Този, Който ни е създал, защото има Божествена заповед за това: Всичко,
що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:6). Сега искам да прославям Господа, но
не и да изследвам Неговата същност. Знам, че не съм в състояние да Го прославя
достойно; впрочем смятам, че е благочестиво дело и това, ако се опитвам да го правя
възможно най-добре. Господ Иисус снизхожда към моята слабост, когато
казва: Бога никой никога не е видял. (Йоан 1:18)
6. Е, някой ще каже, нали е писано: Ангелите… на
небесата винаги гледат лицето на Моя Небесен Отец (Мат. 18:10). Ангелите
виждат Бога не такъв, какъвто е Сам по Себе Си, но дотолкова, колкото могат да вместят.
Защото Самият Иисус казва: Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен
Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца. (Йоан 6:46). И
така, Ангелите Го виждат, доколкото могат да вместят, и Архангелите, доколкото
е възможно за тях, и Престолите и Господствата също Го виждат, макар и повече
от първите, но по-малко от колкото е Той всъщност. Напълно вижда само Светият
Дух заедно със Сина: защото Той прониква във всичко, дори и в дълбините
Божии (1Кор. 2:10). Така Единородният Син напълно познава Отца, заедно със
Светия Дух. Защото никой не познава Отца, казва Той, освен
Сина, и на когото Синът иска да открие (Мат. 11:27); Той съзерцава
Бога пълно и Го разкрива заедно с Духа и чрез Духа, доколкото всеки може да вмести.
Тъй като Единородният Син, както и Светият Дух, имат обща Божественост с Отца,
то Този, Който е роден без изменение преди вечните времена, познава Родилия, и Родилият
познава Родения. И така, щом Ангелите не знаят (защото Единородният Син
заедно със Светия Дух и чрез Светия Дух, открива на всеки според възможностите
му), то никой от хората не трябва да се срамува да признае своето невежество. Аз
говоря сега, и всеки говори, но как говорим, не можем да кажем; как мога да изкажа
Този, Който е дал словото? Имам душа и не мога да обясня нейните
свойства; как мога да изразя Този, който е дал душата?
7. За благочестието ни е достатъчно да знаем само, че
има Бог: Единият, Съществуващият, Вечносъществуващият, винаги подобният на Себе
Си, Който няма Родител, от Когото няма по-могъщ, Когото никой наследник не
лишава от Царство, Бог с много имена, Всемогъщ и Един по Своята същност. И като
е наречен Благ и Справедлив, Вседържител и Саваот, това не означава, че е
различен и друг, но бидейки Един и Същ, така разкрива безбройните действия на
Божеството. Той не е повече в едно свойство, но по-малко в друго, но във всичко
е подобен на Себе Си. Той не е велик само по човеколюбието Си и малък в премъдростта,
но човеколюбието Му е равно на премъдростта Му. Той не вижда отчасти и не
може да вижда частично, но е изцяло Око, целият е Слух и целият е Ум. Не като
нас разбира и знае само отчасти. Тази мисъл е богохулна и недостойна за
Божественото Същество. Той има предзнание, Той е Свят и Вседържител, и
превъзхожда всички по благост, по-велик е от всички и е по-мъдър от
всички; не можем да схванем Неговото начало, нито Неговия образ или вид. Вие
ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели (Йоан 5:37), казва
Божественото Писание. Затова Моисей казва на израилтяните: Дръжте твърдо в
душите си, че вие не видяхте никакъв образ на планината (Втор. 4:15). Ако
е абсолютно невъзможно да си представим Неговото подобие, то може ли умът да
разбере Неговата Същност?
8. Мнозина си представяха много неща и всички се заблудиха. Някои
обожествяваха огъня, докато други смятаха, че Бог е като крилат човек, въз
основа на добре написаните, но зле разбрани от тях думи: покрий ме в
сянката на Твоите криле (Пс. 16:8). Те забравиха нашия Господ Иисус
Христос, Единородния, Който по подобен начин говори за Себе Си на Йерусалим: Колко
пъти съм искал да събера чедата ти, както птица събира пиленцата си под крилете
си, и не поискахте! (Мат. 23:37). Защото, без да разбират, че под
крила се има предвид Неговата съхраняваща сила, но като съдеха по човешки, те
си представяха непонятната сила в човешки образ. А други се осмелиха да
твърдят, че Той има седем очи, защото на друго място е писано: седем са
очите на Господа, които обхващат с поглед цяла земя (Зах.
4:10). Ако Той има само седем очи, тогава Неговото зрение ще бъде
частично, а не пълно. Но да се твърди така за Бога е богохулство. Защото трябва
да вярвате, че Бог е съвършен във всичко, според словата на Спасителя, Който
казва, че вашият Отец на небесата е съвършен (Мат. 5:48). Съвършен във виждането,
съвършен в силата, съвършен във величието, съвършен в предзнанието, съвършен в
добротата, съвършен в справедливостта, съвършен в човеколюбието, неограничен от
място, но Творец на пространството, намирайки Се във всяко кътче, но без да Се
ограничава в никое от тях. Негов престол е небето (Ис. 66:1), но Този, Който
седи на престола, е над него и земята е Негово подножие (Деян. 7:49), и силата
Му се простира до подземните места.
9. Един е Бог, Който е навсякъде, всичко вижда, всичко знае,
всичко твори чрез Христа. Защото всичко
чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало (Йоан
1:3) - най-великият и неизчерпаем Извор на всяко добро, Реката от добродетели,
вечната Светлина, непрестанно сияеща, непобедимата Сила, снизхождаща към нашите
немощи. Нашият слух не може да понесе дори името Му. Можеш ли ти с
изследване да намериш Бога? Можеш ли съвършено да постигнеш Вседържителя? - пита
Иов (11:7). Ако дори най-незначимите създания са непостижими, как може да бъде
разбран Този, Който е създал всичко? Око не е виждало, ухо не е чувало и
човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (Исая
64:4; 1Кор. 2:9). Ако това, което Бог е приготвил, не може да бъде
обхванато от нашите мисли, тогава възможно ли е да обхванем с ума си Този, Който
го е приготвил? О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко
са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища (Рим. 11:33),
казва апостолът. Ако съдбите и
пътищата Му са непостижими, то може ли Самият Той да бъде постигнат?
10. Толкова велик е Бог, и още по-велик (защото, дори и да
превърна цялото си същество в език, то пак няма да мога да говоря за Него както
трябва; дори ако всички ангели се съберат заедно, пак няма да Го изразят в
пълнота); Бог е толкова благ и велик, но човекът, след като издяла камък,
се осмели да каже на камъка: Ти си мой бог (Ис. 44:17). Велика
слепота е да се стигне от такова величие до такова унижение! Дърво, посадено от
Бога, напоено от дъжд и накрая, хвърлено да изгори в огъня, превръщайки се в
пепел, това същото дърво е публично обявено за бог, но истинският Бог е презрян!
Накрая, злото на идолопоклонството се засили и още: котката, кучето и вълкът
започнаха да се почитат вместо Бога, и на лъва, който поглъща хора, се
поклониха вместо на най-човеколюбивия Бог; поклониха се на змията и дракона, изобразяващи
онзи, който ни изгони от рая, а Този, който посади рая, стана презрян. Срам ме
е да говоря, но ще го кажа: някои дори боготворяха лука! Виното е дадено,
за да весели човешкото сърце (Пс. 103:15), но и то бе почитано вместо Бога.
Бог създаде житото чрез словото Си: да произведе земята злак, трева, що дава
семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята
плод (Бит. 1:11), така че хлябът да укрепява човешкото сърце (Пс.
103:15), но защо се поклониха на Церера? Огън и досега излиза при удрянето на два
камъка един в друг, а откъде се появи някакъв творец на огъня - Вулкан?
11. Откъде идва измамата на елинското многобожие? Бог е
безплътен, а защо тези, които наричат богове, са обвинявани в
прелюбодения? Премълчавам за превръщането на Юпитер в
лебед, срамувам се да говоря за превръщането му във вол, защото мученето е
недостойно за Бог - намерил се е бог прелюбодеец сред елините и те не се
срамуват. Ако той е прелюбодеец, не трябва да се нарича бог. Те говорят
за смъртта на своите богове, за бедствията им, за поразяването им от
мълния; виждаш ли от какво величие колко ниско паднаха? И така, Божият Син
напразно ли слезе от небето, за да излекува такава рана? Нима напразно дойде Синът,
за да бъде познат Отец? Виждаш ли какво подтикна Единородния да слезе от
престола отдясно на Отца? Отец бе презрян; стана нужно Синът да поправи тази
заблуда, защото Този, Който всичко сътвори трябваше да приведе всичко при
Господа на всичко и бе нужно да излекува раната. Защото какво по-лошо има от
тази болест - да се покланяш на камък вместо на Бога?
За
ересите
12. И не само сред езичниците дяволът се опита да
разпространи това, но мнозина дори сред лъжливо наричащите се християни,
недостойно носещи най-сладкото име Христово, дръзнаха нечестиво да отстранят
Бога от Неговото творение. Говоря за еретичните, нечестиви и безбожни чеда,
които се преструват, че обичат Христа, но истински Го мразят. Защото всеки,
който хули Отца на Христа, е враг на Сина. Те се осмелиха да твърдят, че има
две божества: едното добро, другото зло. Голяма слепота! Ако е Божество, то без
съмнение е добро. А ако не е добро, тогава защо да го наричаме Божество? Защото,
ако добротата принадлежи на Бога и свойствени Му са човеколюбието,
милосърдието, всемогъществото, тогава трябва да е едно от двете: или трябва да
бъде наричан както по име, така и по действие Бог, или щом искат да Го лишат от
божествени действия, то нека не Го наричат Бог даже и по име.
13. Еретиците се осмелиха да кажат, че има два бога и два
източника на доброто и злото и че те са неродени. Ако и двамата са неродени,
тогава без съмнение те са равни и двамата са равносилни; как се съчетава
тъмнината със светлината? Освен това заедно ли са или отделно? Те не могат да
бъдат заедно, защото какво общо има светлината с тъмнината? (2Кор.
6:14), казва апостолът. А ако са далеч един от друг, тогава без съмнение и
двамата имат особени места; ако са на отделни места, тогава, без съмнение,
на определено място ние сме притежание на единия Бог и на определено място, без
съмнение се покланяме на единия, дори ако сме се поддали на тяхното безумие. Нека
разгледаме какво казват те за добрия Бог. Силен ли е Той или безсилен? Ако
е силен, как тогава се е родило злото против волята Му? И как идва едно зло
същество, когато Той не го иска? Ако Той, знаейки това, не може да му попречи,
тогава Го обвиняват в безсилие. И ако може и не се намесва, тогава бива изобличен
в съгласие със злия бог. Виж тяхното безсмислие; понякога казват, че злият
бог не участва с добрия в управлението на света, понякога казват, че той владее
само четвърт част. Те също така казват, че добрият Бог е Отец на Христа, а
Христос наричат това (видимо) слънце. Така че, ако светът, според тях,
произлиза от зъл бог и слънцето е в света, тогава как може Синът на добрия Бог
да служи против волята Си във владение на злия бог? Оскверняваме се, като
казваме това; но го казваме, за да не би никой от присъстващите поради
незнание да изпадне в еретическата сквернота. Знам, че ще оскверня устата си и
ушите на слушателите си, но го правя за полза. Защото е много по-добре да чуеш
абсурдни неща при изобличаването им, отколкото да изпаднеш в тях поради
невежество; много по-добре е да познаваш сверното учение и да го ненавиждаш,
отколкото да попаднеш в него поради невежество. Учението на еретическото
безбожие е разнообразно. Защото, когато някой се отклони от единствената права
пътека, тогава най-често пропада в пропастта.
14. Изобретател на всички ереси е влъхвата Симон - споменатият
в книгата Деяния апостолски, който искаше да купи със сребро непродаваемата
благодат на Светия Дух, но чу следните слова: Ти нямаш дял, ни жребие в тоя
дар (Деян. 8:21) и т.н. За него е писано: Те излязоха от нас,
но не бяха наши (1Йоан. 2:19). Отхвърлен от апостолите, той отиде в
Рим, като водеше със себе си някоя си блудница Елена, и с богохулни уста пръв
се осмели да твърди за себе си, че се е явил на Синайската планина като Отец,
след което се явил у юдеите като Иисус Христос, но не в плът, а призрачно, и
след това, като Светия Дух, когото Христос обеща да изпрати като Утешител. Той така
измами град Рим, че чак Клавдий му издигна статуя с надпис на римски език: На
Симон, светия бог.
15. Когато измамата се разпространи, двама добри мъже,
Петър и Павел, старейшините на Църквата, които пристигнаха там, го разобличиха
и поразиха самовъзвеличилия се мним бог Симон с внезапна смърт. Защото
когато Симон обеща да се възнесе на небето и бе носен във въздуха на колесница
от зли духове, тогава Божиите служители, прекланяйки колене и проявявайки съгласието,
за което Иисус говореше: ако двама от вас се съгласят на земята да
попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено (Мат. 18:19),
чрез молитва те изстреляха стрелата на единомислието към магьосника и
го повалиха на земята. И това изобщо не е изненадващо, въпреки че, между
другото е дивно нещо. Защото Петър имаше у себе си ключовете на небето, което
не е за учудване, и Павел също бе човек, който бил грабнат до третото небе в
рая и чул неизказани думи, които човек не може да изговори. (2
Кор. 12:4) Те сринаха мнимия бог от въздуха на земята, и той бе свален в преизподнята.
Това беше първата змия на злото, но след отсичането на една глава, коренът на
злото се появи отново с много глави.
16. Керинт развращаваше Църквата, както направиха и Карпократ,
Евион и Маркион, безбожният език. Той проповядваше различни богове, един добър,
друг справедлив, противоречейки на Сина, Който каза: Отче
праведни! (Йоан 17:25). Нещо повече, той проповядваше друг Отец и
друг Създател на света, противно на тези думи на Сина: Бог облича тревата
на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ (Лука 12:28); Бог
също така оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд
на праведни и неправедни. (Мат. 5:45). Ето го значи този втори
изобретател на още злини – змията Маркион. Защото, бидейки осъден от
свидетелствата на Стария Завет, приведени и в Новия, той пръв дръзна да
опровергава тези свидетелства и да остави проповядваното учение на вярата без
свидетели, изоставяйки така истинния Бог; и искаше да отслаби вярата на
Църквата, сякаш тя няма свои вестители.
17. След него се надигна друг, Василид, безчестен
човек с лош морал, проповядващ разврат. Валентин, който проповядваше тридесет
богове, също се опита да разпространи това зло. Елините нямат толкова богове,
а този, който се нарича християнин, макар и да не е такъв, стигна до такова заблуждение,
че призна цели тридесет. Той каза, че Вит Бездната (подобаваше му, като бездна
на злото, да започне своето учение от бездната) е родил Сигена (мълчанието) и
от нея родил Логоса (словото). Вит е по-лош от елинския Зевс, който се смеси
със сестра си, а Сигена била дъщеря на Вит! Виждаш ли глупостта, прикрита
с маската на християнство? Изчакай малко и ще останеш поразен от неговото
безобразие. Защото той твърди, че от Вит са родени осем еона (епохи), а от
тези осем - десет, а от тези десет - дванадесет, мъжки и женски. Но къде
са доказателствата за тези неща? Виж им глупостта, личи по измислиците им. Къде
ще намериш доказателство за съществуването на тридесет еона? Той казва, че
било писано, че Иисус е кръстен, когато бил на тридесет години. И какво
доказват тези тридесет години, макар че Той наистина бе кръстен на толкова? Като
разчупи пет хляба за пет хиляди души, нима има петима богове заради това? Или
защото Той имаше дванадесет ученици, трябва ли да има и дванадесет богове?
18. И това дори е маловажно в сравнение с другите му
нечестиви учения. Той казва, че последното божество е мъжко и женско, и както
се осмелява да каже, това е София (премъдростта). О, безбожие! Защото Премъдростта
е Христос, Единородният Божи Син, а в своето учение той смята тази Премъдрост
за жена, тридесетата стихия и последна от рода на боговете. Защото той
казва, че София искала да види първия бог и, неспособна да понесе неговия
блясък, паднала от небето и била отхвърлена измежду тридесетте; тогава тя
започна да стене и в стенанията си родила дявола и плачейки над отпадането си, създала
морето. Виждаш ли нечестието? Как може дяволът да се роди от мъдростта, злото
от разума и тъмнината от светлината? Валентин продължава, че дяволът родил
други дяволи, от които някои създали този свят и казва, че Христос е слязъл, за
да отклони хората от Създателя на света.
19. И за да ги намразиш още повече, слушай какво казват
за Христа Иисуса. Те учат, че след падането на София, за да не се загуби
числото тридесет, всеки от двадесет и деветте еона, отнемайки най-малката си част,
произвели Христос и казват за Него, че Той е мъж и жена. Има ли нещо по-нечестиво
от тях? Има ли нещо по-нещастно от тях? Разказвам ти за техните заблуждения, за
да ги намразиш още повече. И тъй, бягай от нечестието и не поздравявай такъв
човек, за да не участваш в безплодните дела на тъмнината. Дори не бъди любопитен
към тях и не искай да встъпваш в разговор с тях.
20. Отвращавай се от всички еретици и особено от този,
който носи името Мани (маниак, луд) и
който се появи неотдавна по време на управлението на Пров (седемдесет години откак
започна тази заблуда). И днес все още има хора, които са го видели с очите си. Но
не защото е живял в последно време се отвръщай от него, а намрази злите му догмати,
отвращавай се от виновника на злото, хранилището на всяка нечистота, този,
който прие най-лошата от всички ереси. Защото той, стремейки се да стане
най-изтъкнат сред нечестивците, като събра всичко и образува една ерес, пълна с
богохулство и всяко беззаконие, развращава Църквата (и най-вече тези
извън Църквата), като ходи и поглъща като лъв. Не слушай техните ласкави думи
или въображаемото им смирение. Защото те са змии, рожби на ехидна. И Юда каза: Радвай
се, Рави! – и Го предаде. Не гледай целувките, но се пази от
отровата.
21. И за да не си помислиш, че напразно го изобличавам,
ще кажа накратко кой е този Мани и отчасти какво учи, тъй като всичките му мерзки
учения не могат да бъдат разказани както трябва дори за цял живот. Трябва да си
спомниш какво би ти помогнало в точния момент. Това, което казах преди, ще
го кажа и сега, така че тези, които не го знаят, да научат, а тези, които
знаят, да го запомнят. Мани не е християнин, не! И нито той, нито онези,
които учеха същото преди него, бяха изключени от Църквата като Симон. Защото
той е крадец на чужди злини, присвоил ги за себе си; как и по какъв начин,
трябва да чуем за това.
22. Имаше в Египет някой си Скитиан, сарацин по
произход; той нямаше нищо общо нито с евреите, нито с християните. След
като се установи в Александрия и следваше примера на Аристотел, той състави
четири книги: една, наречена Евангелие, която не съдържа
делата на Христос, но само носи такова име, друга, наречена Книга на главите, трета
- Тайнства, четвърта, която все още държат в ръцете си - Съкровища.
Той имаше ученик на име Теревинт, но когато гореспоменатият Скитиан дойде в
Юдея и започна да покварява тази земя, Господ, като го уби с болест, спря разпространението
на тази зараза.
23. Тогава ученикът на злия - Теревинт, наследи
златото, книгите и ереста му, и когато пристигна в Палестина и в Юдея започнаха
да го разпознават и изобличават, той реши да се премести в Персия. Но за
да не го познаят хората тук по името, той се нарече Будас. Но и тук той
имаше противници в лицето на жреците на Митра и след много словесни
спорове и съревнования беше осъден. Накрая, бидейки преследван, той намери убежище
при една вдовица. След това, като се качи на покрива на къщата, призова въздушните
духове, които манихеите все още призовават под проклетата смокиня, но бидейки поразен
от Бога, той падна от високо и издъхна. Така този втори звяр също бе унищожен.
24. Останаха обаче паметници на нечестието – книгите
му; вдовицата стана наследница както на неговите книги, така и на
имуществото му. Но като нямаше нито роднини, нито някой друг, тя реши да купи с
пари момче на име Кубрикус и, като го осинови, го научи на персийските науки и
наточи зъл меч срещу човечеството. А Кубрикус, безчестният роб, израснал сред
философите, след смъртта на вдовицата наследи и книгите, и парите й. Тогава, за
да не го опозори името на роб, вместо Кубрикус той се нарече Мани, което на
персийски означава „беседа“. Преструвайки се на някакъв майстор на словото,
той се нарече Мани, сякаш бе някакъв отличен събеседник. Но като реши да
си припише лъжлива слава чрез персийското понятие, Божието провидение, против
волята му, го принуди сам да стане свой обвинител: така, мислейки да се почете
с името си в Персия, пред елините се изобличи като взел името на бяс.
25. Той се осмели да нарече себе си утешител. Писано
е: но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки. (Марк
3:29) Той изрече това богохулство, наричайки себе си Свети Дух. Който
общува с такива хора, нека внимава с кого общува. Робът смути вселената,
защото от три неща се тресе земята, дори от четири, които не може да понесе:
първо, от роб, кога стане цар… (Притчи 30:21-22). И накрая, като излезе
открито, той обеща невъзможното за човека. Синът на персийския цар се разболя; имаше
много лекари и Мани обеща да го излекува чрез молитва, сякаш беше благочестив
човек. Лекарите спряха да го лекуват и момчето напусна този живот. Нечестието
на човека беше разкрито и вързан, този философ бе хвърлен в затвора. Не
защото изобличаваше царя, защитавайки истината, не защото смазваше идолите, а
защото обеща да излекува и измами, или, по-добре да се каже истината - защото
уби момчето. За този, който можеше да бъде изцелен чрез усилията на лекарите,
той, като отстрани лекарите, го уби чрез липсата на лечение.
26. Когато ви разказвам за многобройните му зверства,
спомнете си, първо, неговото богохулство и второ, робството. Робството не
е срамно, но лошото е, че докато бил в робство, той си въобразявал, че е
свободен. Трето, измамното му обещание; четвърто, убийството на
младежа; пето, обезчестяването му чрез заключването му в тъмница. И не
само безчестната тъмница, но и бягството му от затвора. Защото този, който се
наричаше утешител и подвижник на истината, избяга; той не беше приемник на Иисус,
който доброволно отиде на Кръста, но беше Негов противник, беглец. След това
персийският цар заповяда да убият пазачите на затвора. Гордостта на Мани стана
причина за смъртта на младежа, а бягството му причини смъртта на тъмничарите. Трябва
ли да се боготвори този, който е отговорен за смърт? Не трябваше ли той,
подражавайки на Иисус, да каже: ако Мене търсите, тях оставете да си
идат. (Йоан 18:8). Не трябваше ли да каже по примера на Йона: вземете
ме и ме хвърлете в морето, - и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради
мене ви постигна тая голяма буря. (Йона 1:12).
27. Мани избяга от затвора и отиде в Месопотамия, но
епископ Архелай го посрещна с оръжието на правдата. Той го изобличи пред философите
като пред съдии, свиквайки за слушатели и езичници, та да не би да се обвинят
християните в нечестен съд. Кажи ми, каза Архелай на Мани, какво
проповядваш? И той, с уста като отворен гроб, започна речта си първо с
хула срещу Създателя на всичко, като каза: „Богът на Стария Завет е
изобретателят на злото. Той казва за Себе Си: Аз съм огън пояждащ (Втор.
4:24).“ Но мъдрият Архелай опроверга
богохулството му с тези думи: „Ако старозаветният Бог, според тебе, нарича Себе
Си огън, то чий Син е Този, който казва за Себе Си: Огън дойдох да туря
на земята (Лука 12:49)? Ако порицаваш Този, Който казва: Господ
умъртвява и съживява (1Царе 2:6), тогава защо почиташ Петър, който
възкреси Тавита и умъртви Сапфира? Ако Го обвиняваш, задето Той е подготвил
огън, тогава защо не обвиниш и Този, Който казва: Махнете се от Мене,
проклети, в огън вечний (Мат. 25:41)? Ако обвиняваш Този, който
казва: Аз... правя мир и причинявам бедствие. (Ис. 45:7),
тогава обясни защо Иисус казва: Не дойдох да донеса мир, а меч (Мат.
10:34). Така че, когато и Двамата казват едно и също нещо, тогава трябва
да се избере едно от двете - или и Двамата Са добри, тъй като говорят в
съгласие, или ако Иисус не е достоен за порицание за думите Си, тогава защо
клеветиш и Оня, Който казва същото в Стария Завет?
28. Тогава Мани му отговори: А кой Бог заслепява? Павел
казва: на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги
не озари светлината на благовестието (2 Кор. 4:4). Архелай го
опроверга добре, като каза: Прочети и предишния стих: Ако е закрито
нашето благовестие, то е закрито за погиващите (2Кор. 4:3). Виждаш
ли, че е скрито само за тези, които загиват? Защото не трябва да се хвърля
светинята на псетата (Мат. 7:6). И после, нима само Бог в Стария завет
заслепи умовете на неверниците? Но не каза ли и Самият Исус: затова им
говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито
разбират (Мат. 13:13). Дали от омраза към тях Той искаше да не виждат,
или поради недостойнството им, защото бяха затворили очите си? (Мат.
13:15). Защото там, където има самопроизволно зло, там няма
благодат. На всеки, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова,
който няма, ще се отнеме и това, що има (Мат. 25:29).
29. Възможно е, както някои обясняват (обяснение, впрочем,
не лошо), да се каже и така: ако е заслепил умовете на неверниците, значи ги е заслепил
за добра цел, за да се обърнат към святи дела. Защото Той не каза: ослепи им
душите, а умовете на невярващите. Казаното означава следното: ослепи злите
мисли на прелюбодееца и човекът ще бъде спасен. Ослепи мислите на разбойника
за грабеж и кражба и човекът ще бъде спасен. Но ти не искаш да го разбираш
по този начин. Има и друго обяснение. Слънцето заслепява хората,
които имат притъпено зрение, а тези с болни очи ослепяват, когато са огрени от
светлината, не защото слънцето е склонно да ослепява, а защото очите не виждат
поради състоянието им. По същия начин тези, които страдат от неверие в сърцата,
не могат да съзерцават лъчите на Божественото. Той не каза: ослепи умовете
им, за да не чуят Евангелието, но за да ги не озари светлината на
благовестието за славата на Христа (2Кор. 4:4). Защото на всички е
позволено да чуят евангелието, но славата на евангелието е запазена само за
искрените служители Христови. Господ говореше с притчи на онези, които не
можеха да слушат, и обясняваше притчите на учениците насаме. Сиянието на
славата за просветените е слепота за невярващите. Сега Църквата разкрива
тези тайни на онези, които идват измежду оглашените; няма обичай те да се
разкриват на езичниците. Защото ние не разкриваме на езичниците тайните на Отца
и Сина и Светия Дух. Даже и пред оглашените не говорим открито за тайните, но в
повечето случаи говорим за много неща тайнствено, така че вярващите, които
знаят, да размишляват, а тези, които не знаят, да не получат вреда.
30. С такива и много други думи беше опровергавана змията. Така,
в спора Архелай побеждаваше Мани. Този, който избяга от затвора, избяга и
оттук, избяга от противника си, стигна до някакво неизвестно село, следвайки
примера на змията, която в рая, оставяйки Адам, пристъпи към Ева. Но
добрият пастир Архелай, който се грижеше за овцете, като чу за бягството му,
веднага подгони вълка и побърза да го намери. И Мани, като видя неочаквано
врага си, се скри и избяга; избяга за последен път. Защото войниците
на персийския цар, които го търсеха навсякъде, заловиха беглеца. И
присъдата, която трябваше да приеме пред Архелай, му я наложиха царските
войници. Те взеха Мани, когото учениците му боготворяха, и го отведоха при царя.
Той го обвини в измама и бягство, осмя робското му положение, отмъсти за смъртта
на младежа и го обвини и за смъртта на тъмничните стражи. Според персийския
закон той повели Мани да бъде одран, а останалото му тяло да бъде дадено за
изяждане от зверове. А вместилището на гнусни помисли, кожата, като торба, беше
окачена пред портите, защото, наричайки себе си утешител и заявявайки, че знае
бъдещето, той не разбра за бягството си и затова, че ще бъде заловен.
31. Мани имаше трима ученици: Тома, Вада и Ерм. Никой
не трябва да чете Евангелието от Тома, защото то не е писание на един от
дванадесетте апостоли, а на един от тримата зли ученици на Мани. Никой да не
общува с душегубците манихеи, които се представят за строги постници, като пият
отвари от плява; които обвиняват Създателя на храната, а поглъщат най-добрите
храни; които учат, че този, който изкорени трева, сам се превръща в нея. Ако
този, който бере билки или треви, се превръща в нещо, тогава в какви растения
трябва да се превръщат земеделците и градинарите? Градинарят като отсече
толкова много дървета, в кое от тях се превръща? Наистина нелепо и срамно учение,
достойно за осъждане! Един същ човек, като пастир на овце, коли овца и убива
вълк. В какво трябва да се превърне? Много от хората хващат птици и
риби. В кои от тях трябва да се превърнат?
32. Нека отговорят на това чедата на безделието,
манихеите, които сами не работят и ядат това, което се приготвя от трудещите се.
Те приемат тези, които им носят храна, с весел поглед и вместо да ги благословят
ги проклинат. Защото, когато някой глупак им донесе нещо, той казва (манихеят):
постой малко пред вратата и ще те благословя; а след това, вземайки хляба
в ръцете си (както признават онези, които ги напуснаха), манихеят казва на
хляба: „Не съм те създал“ и произнася проклятие на Всевишния и проклина
Създателя, и така яде създаденото. Ако мразите храната, тогава защо гледате
весело човека, който я е донесъл? Ако благодариш на този, който я е
донесъл, тогава защо хулиш Бога, Който е създал и приготвил
храната? Тогава той казва: „Не съм те посял, нека бъде посят този, който
те е посял. Не съм те жънал със сърп; нека бъде пожънат този, който те пожънал.
Не съм те пекъл на огън, нека се пече този, който те е пекъл.“ Хубаво
благодарност, няма що!
33. Тези им злодеяния са големи, но все пак са маловажни в
сравнение с други. Пред мъже и жени не смея да говоря за тяхното
кръщение; не смея да кажа какво раздават на клетите си причастници. Необходимо
е да се обясни това само с намеци. Нека мъжете си представят какво им се
случва насън, а жените какво се случва по време на месечното им очистване. Скверни
наистина са устните, които говорят това. Нима елините са по-достойни за
презрение? Нима самаряните са по-безбожни от тях? Нима иудеите са по-зли от
тях? Блудниците по-лоши ли са от тях? Блудникът за час извършва похотливото дело
и след като се оскверни, осъжда постъпката си и иска да се омие и осъзнава
мерзостта на стореното. А манихеят поставя тази сквернота в средата на олтара,
той почита и осквернява и езика, и устата си, и от такива устни, човече, ти
приемаш поучение?! Когато срещнеш такъв човек, прегръщаш го и го целуваш? Освен
другите им нечестия, не трябва ли да бягаш от сквернотата им, от хора, които са
по-лоши от най-разпътните, по-гнусни от всяко обикновено блудство?
34. Църквата възвестява и те учи за
това; тя се докосва до нечистотиите, за да не бъдеш осквернен ти. Тя
говори за язви, за да не бъдеш наранен ти. Достатъчно е само това да знаеш, но се
пази да не го научиш от опит. Бог гърми, ние всички треперим, а те
богохулстват. Бог праща мълния, всички падаме на земята, а те проклинат небето
с езика си. Иисус казва за Своя Отец, че Той оставя Своето слънце да
грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. (Мат. 5:45).
А те казват, че дъждовете идват от любовна лудост; осмеляват се да кажат, че в
рая има красива девойка и красив младеж и че като камили или вълци, те имат
срамно съвкупление; и че през зимата младежът тича бясно към девойката, а тя
бяга от него, и той я гони и затова се поти, а от потта му вали дъжд. Това е
написано в книгите на манихеите, ние четем това, без да вярваме на казаното от
тях. Именно за да ви предупредя, проучих тяхното разрушително учение.
35. Но да ни избави Господ от такава заблуда. Нека се събуди в
теб вражда срещу змията, та както те дебне да те ужили в петата, ти да тъпчеш главите
й. Спомни си казаното: какво съгласие може да има между тебе и тях? Какво
е общото между светлината и тъмнината? (2Кор. 6:14). Какво е
общото между чистотата на Църквата и манихейската сквернота? Тук има ред, тук е
благоприличие, тук е святост, тук е целомъдрие, тук дори поглеждането на жена с
пожелание се осъжда (Мат. 5:28), тук бракът е чист, тук е постоянно въздържание,
тук девствеността е в равно достойнство с ангелите, тук ядат храна с
благодарност, тук се благоговее пред Създателя на всичко, тук се покланяме на
Отца на Христа, тук учим на страх и трепет пред Този, който излива дъжд, тук въздигаме
славословия на Този, Който праща гръмотевици и мълнии.
36. Присъедини се към овците, бягай от вълците, не се
отделяй от Църквата, отвърни се дори от онези, които някога са били подозирани
в тези неща. И ако не се увериш, че се разкайват дълго време, то не бързай да
им се доверяваш. Истината за единовластието на Бога ти е предадена; разпознавай
учението като билките. Бъди умел търговец, дръж се здраво за доброто и
се въздържай от всякакви злини (1Сол. 5:21-22). И ако
някога го е имало това зло в тебе, то като осъзнаеш заблудата, отвърни се от
нея. Защото ще стъпиш в пътя на спасението, само ако повърнеш бълвочите им и
ако ги намразиш от сърце, ако се отречеш от тях не само с устните си, но и с
душата си, ако се покланяш на Отца на Христа - Бога на Закона и пророците, ако
знаеш, че има само един добър и справедлив Бог, Който да запази всички ви
свободни от заблуждения и изкушения и твърди във вярата, в Христа Иисуса, нашия
Господ; Нему слава во веки веков. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар