Из житието на светеца - 27 ноември (10 декември н.ст.)
Дойдоха от Атонска Света Гора в Търново някакви двама монаси - единият Лазар, а другият Кирил, с прякор Босота, които съборът на атонските свети отци беше изгонил заради тяхната месалианска, богомилска, адамитска и иконоборческа ерес, и които дойдоха тука и не можаха дълго да крият своята заблуда. Лазар започна да юродства (да се прави на луд) и обикаляше целия град съвсем гол, като носеше на срамните си членове кратуна, с която уж да се прикрива. Странно и грозно зрелище беше то за зрителите и обида за детеродните членове, които Бог е дал, за да се раждат деца. А Кирил Босота започна постепенно да изявява своята нечестива ерес: ту хулеше светите икони, ту тъпчеше светинята и животворящия кръст, освен това ядеше и пиеше по домовете, учеше, че сънните мечти са боговидения, а мъжете и жените учеше да отстъпват от законния си брак, и много други такива скверноти и хули. А си намери и ученик, подобен на неговото злонравие, поп Стефан, който с нищо не отстъпваше от неговото зло беснувание и беше строг пазител на неговата скверна ерес. След като това се разпространи много и злото стана известно на всички, тогавашният патриарх беше в недоумение. Затова повика божествения Теодосий, направи му достояние всичко това и се съвещаваха да бъде свикан събор, за да се разследва злото. Известиха и царя за това, та и той се съгласи да има събор. И ето, седна царят с патриарха и целият църковен причт с правителството, дойдоха и скверните сеячи на скверната ерес. На божествения Теодосий бе възложено да им задава въпроси и да отговаря.
Блаженият ги попита: “Какво е това ново и нецърковно учение, което чуваме да учите и говорите?”. Те отговориха: “Не е ново откритие, както ти казваш, нито е нецърковно, а са Господни думи и апостолски заповеди. Нали Господ казва: “Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва за живот вечен”, и още: “Блажени бедните духом”. Понеже следваме тези заповеди, затова сме прегърнали бедността, непрестанно се молим, не въставаме против естеството и други такива. И именно нас, бедните духом, Бог облажава. Затова и обикаляме целия свят, като пазим словото на живота”. Премъдрият Теодосий на това отговори: “Господ не е казал това за тленен хляб и храна, ами за Своите Божествени заповеди, а на нас е заповядал всеки час да се молим и да просим от Него насъщния си хляб. Подобно нещо и апостолът говори: “Тия мои ръце послужиха на мене и на ония, които бяха с мене”, а не да ходите по градове и села да пиянствате и преяждате, да се наричате свещеници и дякони и да учителствате без срам, като нямате от епископа ръкоположение и заповед за учителство. Кой ви е заповядал да учите народа да отстъпва от законния брак, да не работи с ръцете си и да отрязва детеродните си членове? Кой ви научи - кой пророк, кой апостол, коя евангелска книга - сънни мечти да ги правите божествени видения, когато Божественото Писание наставлява: “...Който прегръща сянка, или тича подир вятъра, такъв е и тоя, който вярва в сънища”? А за законните бракове апостолът е узаконил: “Бракът е нещо честно... и брачното легло - чисто, а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог”. Господ е рекъл: “Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва”, и дошъл на брака в Кана Галилейска, благословил го и превърнал водата във вино! Вие сте не бедни духом, а жилища на нечисти духове, които имате за свои учители и господари. Кой демон ви пришепна да давате простор на естествените страсти или да наричате “роб на демоните” нашето човешко естество? Бог нареди нашето естество да бъде свободно и самовластно, а не роб на демоните. Демоните са воини и противници, които се борят против нашето естество, но в нашата воля е всичко: ако се покорим на техния съвет, естествено ще бъдем в техните ръце; ако ли не - те ще бъдат посрамени, а ние ще бъдем сподобени с велики венци. Затова от нас зависи или да им се покорим, или да ги отблъснем. Откъде тази смелост да говорите за две начала: едното добро, а другото зло, и че Бог бил владеел доброто на земята, а противникът бил обладавал небесното? Ако това беше така, как Господ ни научи да казваме: “Отче наш, Който си в небесата... да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята”. Следователно Бог е Художникът и Създателят на земята и на цялото творение! Кой дявол ви научи да тъпчете светите икони и животворящия кръст и другите свещени утвари, а и със светите Тайни да дръзвате да се причащавате без страх като с прост хляб? Но и християнските храни и пития въобще осквернявате, и когато бъдете изобличени, кълнете се с различни клетви безстрашно и безсрамно. Затова вие сте наистина противници на закона, престъпници на Евангелието, оскърбители на вярата, заблудители и клетвопрестъпници, тъй като се кълнете и заклинате безсрамно, когато Господ е казал: “Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак”! И когато ви изобличат като еретици, тогава се отричате от месалианската вяра и я проклинате като лоша, и себе си препоръчвате със страшни заклинания, като мислите, че съвсем не грешите с това поради съществуващата опасност. Но щом получите някаква малка свобода, пак се връщате на вашата гнусна вяра, както кучетата на своята бълвотина”! Това като говореше преподобният Теодосий, еретиците стояха като безгласни. Като ги видя царят съвсем посрамени, много се зарадва, а с него и целият благочестив събор. И понеже лъжата беше изобличена и злославните ги обзе голям срам, то Лазар разбра своята заблуда и останалите дни от живота си прекара в покаяние. Но скверният Босота и единомисленият му ученик Стефан си останаха окаменели. Затова благочестивият цар заповяда да дамгосат лицата им с нажежени железа и да бъдат изгонени вън от пределите на неговото царство. Така завърши съборът, пожънал бляскава победа, и всеки се завърна у дома си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар