[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка - за покаянието, опрощението на греховете и за врага, върху думите на Йезекиил: Правдата на праведния при него си остава (Йезек. 18:20).]
1. Ужасно зло
е грехът, а най-жестоката болест на душата е престъплението на закона; то
напълно я лишава от сили и я хвърля във вечен огън; злото на самия човек е
дело на волята. А че наистина съгрешаваме според собствената си воля,
пророкът ясно говори за това някъде: Насадих те като благородна лоза...
как се превърна в дива клонка от чужда лоза? (Йер. 2:21). Насаждението
е добро, а плодът - лош: злото идва от волята. Насаждащият е невинен, но
гроздето ще изгори в огън. Защото беше насадено за добър плод, но от самосебе
си даде лош плод. Според Еклисиаст, Бог създаде човека прав, но
хората се отдадоха на много мъдрувания (Екл. 7:29). Защото ние сме
Негово творение, казва апостолът, създадени... за добри дела (Еф.
2:10). Създателят, бидейки добър, ни създаде за добри дела, но творението
се обърна към злото по собствена воля. И така, грехът, както беше
казано, е ужасно зло, но не и нелечимо. Ужасно за този, който го има, но лесно
лечимо за онзи, който го отхвърля чрез покаянието. Защото представете си, че
някой държи огън в ръката си. Докато държи въглена, той несъмнено ще го опари,
но ако го хвърли, изгарянето ще спре. Ако някой мисли, че не изгаря от греховете,
Писанието му казва: Може ли някой да си тури огън в пазвата, без да изгорят дрехите му? (Притчи
6:27). Така грехът изгаря силите на душата.
2. Но някой ще каже:
какво е грях ? Животно ли е? Ангел ли е? Зъл дух ли
е? Какво е това, което действа така? Това не е враг, който те атакува
отвън, човече, а негоден израстък, поникнал от теб. Гледай с прави очи и
няма да има похот у тебе; пази своето и не кради чуждото - и склонността
към кражба ще престане. Помни за съда - и нито блудството, нито
прелюбодейството, нито убийството ще се умножат у тебе. Когато забравяш Бога,
тогава именно започваш да мислиш зло и да вършиш беззаконни дела.
3. Но не само ти
самият си виновник за греха, има и един друг, който е най-злият подбудител –
дяволът. Той подбужда всички, но не побеждава онези, които не му се
подчиняват. Ето защо Еклисиаст казва: Ако гневът на началника пламне
против тебе, тогава не напускай мястото си (Екл. 10:4). Затвори
вратата си, дръж го далеч от себе си и той няма да те нарани. Ако хладнокръвно
допуснеш мисълта за похотта, тогава тя, обръщайки се към сърцето ти, ще пусне
корени в тебе, ще върже ума ти и ще те завлече в бездната на злините. Но може
би ще кажеш: „Аз съм верен и похотта няма да надделее над мен, дори ако често
се събужда в мислите ми.“ Нима не знаеш, че дори коренът се впива в
камъка, ако стои дълго върху него? Не приемай семето, иначе то ще потисне
вярата. Изкоренявай злото, преди да е разцъфнало, та да не би ако го пренебрегнеш
в началото, после да имаш нужда от брадва и огън. Когато започне очното
заболяване, лекувай се овреме, за да не търсиш после лекар, когато вече си ослепял.
4. Първият виновник
за греха и бащата на злото (Йоан 8:44) е дяволът. Господ го каза, не аз. Първо дяволът съгреши (1Йоан
3:8). Никой не беше съгрешил преди него. Той съгреши не защото по природа
получи необходима склонност към грях (защото тогава причината за греха би
паднала върху този, който го е създал такъв); но той, бидейки създаден добър,
по своя воля станал дявол, получавайки това име от действията си. Защото,
бидейки Архангел, по-късно, поради клеветата си, бе наречен дявол и, като добър
служител на Бога преди, сега получи характерното име сатана, тъй като „сатана“
означава противник. Това не е мое учение, а на духоносния пророк Йезекиил. Той,
оплаквайки го, казва: Ти бе печат на съвършенството, пълнота на
мъдростта и венец на красотата, ти беше... в Божията градина (вж. Йезек.
28:12-13). И малко по-нататък: Ти беше съвършен в пътищата си от
деня, когато бе сътворен, докато се намери в тебе беззаконие (Езек.
28:15). Много добре е казано: докато се намери в тебе, тъй като злото не
е влязло в теб отвън, но ти сам си го родил. След това той каза и причината за
това: Заради красотата ти сърцето ти се възгордя, поради тщеславието си
ти погуби мъдростта си; затова Аз ще те сваля наземи (Йезек. 28:17). В
съгласие с това Господ казва в Евангелието: Видях сатана как падна от небето
като светкавица (Лука 10:18). Виждате ли приликите между Стария и
Новия завет? Падайки, той увлече мнозина със себе си; той подбужда
страстите на онези, които му се подчиняват. От него идва прелюбодеянието,
блудството и всички други злини. Чрез него нашият праотец Адам беше
изгонен и вместо рая, който раждаше чудни плодове без обработка, той получи
земя, раждаща тръни.
5. Е, ще каже някой,
погинахме измамени и наистина ли няма спасение след това? Паднахме – наистина
ли е невъзможно да станем? Ослепяхме - наистина ли е невъзможно да прогледнем
отново? Окуцяхме - наистина ли няма да можем вече да ходим право? Накратко,
умряхме - и наистина ли няма начин да възкръснем? За Онзи, Който възкреси
Лазар на четвъртия ден, вече вонящ, невъзможно ли е, човече, да те възкреси
жив? Този, Който проля скъпоценната Си кръв за нас, ще ни освободи от греха. Да
не се отчайваме, братя, да не се хвърляме в безнадеждно състояние. Защото е
страшно да нямаш вяра и надежда за покаяние. Който не се надява да бъде
спасен, умножава без страх греховете си, а който се надява да получи изцеление,
без трудности се предпазва от тях. Разбойникът, ако не очаква прошка,
стига до огорчение, а ако се надява да получи прошка, често стига до
покаяние. И змията съблича кожата си; няма ли и ние да оставим
греха? И земята, която ражда тръни, добре обработена се превръща в
плодородна, та за нас ли спасението е непостижимо? И така, нашата природа може
да приеме спасение; изисква се само нашата воля.
6. Бог е човеколюбив и то
безгранично. Не казвай: блудствах, прелюбодействах, страшни грехове извърших, и
то не веднъж, а много пъти. Ще ми прости ли Той наистина? Наистина ли ще
ги предаде на забвение? Чуйте какво казва псалмопевецът: Колко много са
Твоите блага, Господи (Пс. 30:20). Всичките ти грехове взети заедно не могат да
надмогнат величието на Божествената милост. Твоите язви не превишават
опита на твоя Лекар. Само се предай на Него с вяра, кажи на Лекаря болестта си,
и кажи заедно с Давид: Казах: „Ще изповядам престъпленията си на
Господа“ и следващите думи ще се сбъднат върху теб: и Ти сне
от мене вината за моя грях (Пс. 31:5).
7. Искаш ли да
видиш Божието човеколюбие, ти, който наскоро започна да слушаш огласителните поучения? Искаш
ли да видиш Божието човеколюбие и велико търпение? Чуй какво се случи с Адам.
Първосъздаденият Адам не се подчини на Божията заповед; не можеше ли тогава
Бог да го предаде на смърт? Виж какво направи най-човеколюбивият
Господ! Вярно, изгони го от рая
(тъй като поради греха си той стана недостоен за това място); но го засели
точно срещу рая, за да може, като гледа откъде отпадна, от какво в какво
състояние се подхвърли, впоследствие да се спаси чрез покаяние. Първороденият
мъж Каин стана братоубиец, изобретател на злодеяния, виновник и началник на убиването
и първият човек, който изпита завист. Но след като уби брата си, на какво бе
осъден? Ще бъдеш изгнаник и скитник по земята (Бит. 4:12). Грехът
е голям – а наказанието леко.
8. Така Божията
любов към човечеството наистина се разкрива тук, но тя все още не е толкова
голяма, колкото ще видим по-късно. Представи си какво се е случило по
времето на Ной. Прегрешиха исполините, нечестието се разпространи надлъж по
земята, заради което трябваше да последва потоп. И в петстотната година от
живота на Ной, Бог разкри Своята заплаха; но чак през шестстотната година Той
напрати потоп на земята. Виждаш ли величието на Божието човеколюбие, което
продължава още сто години? Не можеше ли да направи веднага това, което
направи след век? Но Той съзнателно удължи времето, за да даде възможност за
покаяние. Виждаш ли Божията благост? Ако се бяха покаяли дори тогава, нямаше да
се лишат от човеколюбието Божие.
9. Нека разгледаме и
други, които са се спасили чрез покаяние. Може би и някоя от жените ще каже: „Блудствах,
прелюбодействах и оскверних тялото си с всякакво невъздържание – мога ли да се
спася?“. Жено, погледни Раав и се надявай на спасение. Защото, ако тя,
като явна и всенародна блудница, е била спасена чрез покаяние, то няма ли жена,
която веднъж е извършила прелюбодеяние преди да приеме благодатта, да бъде
спасена чрез покаяние и пост? Виж как бе спасена Раав. Тя каза
само: Вашият Бог е Бог горе на небето и долу на земята (Иисус Навин
2:11). Тя не посмя да Го нарече свой, осъзнавайки своята нечистота. И ако искаш
доказателство от Писанието, че тя е била спасена, тогава ще го намериш в
псалмите: Ще си спомня за онези, които Ме познават, за Раав и
Вавилон (Пс. 86:4). Велико е Божието човеколюбие! Бог си спомня дори блудниците
в Писанието! И освен това той не просто казва: ще спомена Раав и
Вавилон, но добавя: за онези, които Ме познават. И така,
спасението, което се придобива чрез покаяние, е еднакво възможно за мъжкия и
за женския пол.
10. И дори цял народ
да съгреши, човеколюбието Божие не бива победено. Народът израилски изля телец,
но Бог не остави човеколюбието Си. Хората се отрекоха от Бога, но Бог не
се отрече от Себе Си. Ето го твоят бог (златният телец), Израйлю (Изход
32:4), казаха те. Но Богът Израилев, както е свойствено за Него, отново стана
техен Спасител. Освен това не само народът съгреши, но и първосвещеникът Аарон.
Моисей свидетелства за това: И Господ се разгневи много на Аарон, но аз
се помолих за него, продължава
той, и Бог му прости (Втор. 9:20). И
така, ако Мойсей чрез ходатайството си за грешния първосвещеник умилостиви
Господа, то Иисус, Единородният Син Божи, няма ли да умилостиви Бога с
ходатайството Си за нас? И ако Бог не е забранил на Аарон, който съгреши,
да приеме първосвещеническото достойнство, наистина ли ще препречи входа на тебе,
който произлизаш от езичниците? Покай се по същия начин, о, човече, и
благодатта няма да ти се отнеме. В предстоящите дни изповядай безсрамния си начин
на живот. Защото Бог наистина е човеколюбив и никой не може достойно да опише
човеколюбието Му. И дори ако всички човешки народи се съберат, те не биха могли
дори частично да опишат Божието човеколюбие. Защото от Писанието ние възвестяваме
само известна част за Божията милост към хората, но все още не знаем какво
снизхождение е проявил Той към самите ангели. Той снизхожда и към тях,
тъй като само Един е безгрешният - Иисус, Който очиства нашите грехове. Но
стига за тях.
11. Ако искаш и други
примери да ти бъдат представени от мен, тогава погледни блажения Давид и го
вземи за пример на покаяние. Този велик човек падна, когато, станал от
следобеден сън, се разхождаше по покрива на своя дом. Погледна невнимателно и
се подложи на човешката слабост. Грехът бе сторен, но от това не се
премахна у него доброто разположение да признае падението си. Пророк Натан
веднага дойде да изобличи и излекува раната. Господ ти се разгневи, каза му той, защото съгреши (виж 2Царе 12). Така говореше един поданик на
царя, но облеченият в порфира цар не му се обиди. Защото той не гледаше към
този, който говореше, а към Този, Който го беше изпратил. Той не бе заслепен от
множеството воини, които го заобикаляха, защото си представяше в ума си войнството
на Господните ангели и се страхуваше от Невидимия, сякаш Го беше видял. Защото
той каза в отговор на дошлия при него, а в негово лице на Този, Който го бе
пратил: Съгреших пред Господа (2 Царе 12:13). Виждаш ли
смирението на царя, виждаш ли неговото признание? Не беше уличен от никого; малцина
знаеха за постъпката му. Делото бе извършено бързо, веднага. Пророкът се явява
за изобличение, а падналият признава престъплението си. И тъй като съзнанието
му бе искрено, той много скоро получи изцеление. Защото същият пророк Натан,
който го заплаши, веднага каза: и Господ сне от тебе твоя грях (2 Царе
12:13). Виждаш ли колко бързо човеколюбивият Бог прилага Своята
присъда? Междувременно пророкът казва: с това дело ти даде повод
на враговете на Господа да Го хулят (2 Царе 12:14). Ти имаше
много врагове поради своята праведност, но целомъдрието ти те пазеше. Когато
загуби това силно оръжие, враговете ти са готови да те нападнат. Така му
говореше пророкът.
12. Но блаженият
Давид, макар наистина чу думите: Господ сне от тебе греха ти, - обаче
не спря да се покайва, но вместо багреница се облече във вретище и вместо
позлатен престол царят седна в пепел на земята; и не само седна в пепел,
но и яде пепел като храна, както сам каза: Ям пепел като хляб (Пс.
101:10). Със сълзи той изсуши похотливото си око; обливам, казва
той, всяка нощ леглото си със сълзи (Пс. 6:7). Когато царедворците
го посъветваха да яде хляб, той не ги послуша, а продължи да пости цели седем
дни. Ако царят се покая по този начин, тогава ти, който си поданик, не си
ли длъжен да се покаеш? И по време на бунта на Авесалом, докато мнозина му
отваряха пътища за бягство, той искаше да избяга през Елеонската планина, сякаш
насочваше мислите си към Изкупителя, Който трябваше да Се възнесе от нея на
небето. И когато Семей гневно го злословеше, той каза: Оставете го (виж 2 Царе 16:10), защото
знаеше, че на този, който прощава, ще му бъде простено.
13. Виждаш ли, че
покаянието е добро дело. Виждаш ли, че онези, които се каят се спасяват. И
Соломон падна, но какво каза? Той обърна сърцето ми (Притчи
24:32). А самарийският цар Ахав бе най-беззаконен идолопоклонник, беззаконник, убиец
на пророци, чужд на благочестието, алчен за чужди ниви и лозя. Но след като
Навутей бе убит чрез Йезавел, когато пророк Илия дойде и изрече заплахи, той
разкъса дрехите си и се облече във вретище (виж 3Царе 21:27). Какво
казва човеколюбивият Бог на Илия? Виждаш ли как Ахаав се смири пред
Мене? (3 Царе 21:29). Той сякаш убеждава пророка, разпален от гняв, да
снизходи към каещия се. Няма да напращам беди, казва Той, в
неговите дни. И въпреки че след прошката той няма да остави своето
нечестие, Господ напълно му прощава; не защото не знае бъдещето, но дава прошка
в съответствие с настоящото време на покаяние. Защото справедливият Съдия съди всяко
дело така, както се е случило.
14. По същия
начин Йеровоам принесе идолска жертва на олтара (виж 3 Царе 13:4). Ръката
му изсъхна, когато заповяда да хванат пророка, който го изобличи. Но, като позна
от опит силата на този човек, той му каза: Умилостиви лицето на Господа
твоя Бог (3 Царе 13:6). И в резултат на тези думи ръката му отново оздравя. Ако
пророкът е излекувал Йеровоам, не може ли Христос да те излекува и освободи от
греха? Манасия също бе най-беззаконен човек; той разряза Исая с пила, оскверни
се с всякакви идолопоклонства и напълни Йерусалим с невинна кръв. Но след
като бе отведен в плен във Вавилон, той превърна претърпяното нещастие в
лечебно покаяние. Защото Писанието казва, че Манасия се смири пред лицето на Господа и
Му се помоли, и Бог склони към него... и го върна... на престола му (2Пар.
33:13). Ако този, който преряза пророка с пила, се спаси чрез покаяние,
наистина ли ти няма да се спасиш, като не си направил нищо подобно?
15. Внимавай да
не отхвърлиш без причина действията на покаянието. Искаш ли да знаеш колко
силно е покаянието? Искаш ли да познаеш силното оръжие на спасението и да
разбереш колко мощна е изповедта? Сто осемдесет и пет хиляди (4
Царе 19:35) неприятели Езекия обърна в бягство чрез изповедта си. Това дело бе
наистина велико, но все още е незначително спрямо това, което още ще се каже. Той
спря изреченото Божествено постановление с покаянието си. По време на болестта му,
Исая му каза: Направи завещание за своя дом, защото ще умреш и няма да
оздравееш (4 Царе 20:1; Исая 38:1). Може ли след това да очаква, може
ли да се надява на изцеление, когато пророкът казва: ти умираш? Но Езекия
не изостави покаянието, но, като си спомни думите на Писанието: ако
беше останал на място и в мир, щеше да се спасиш (Ис. 30:15), той се
обърна към стената и от леглото си, простирайки мислите си към небето (защото
непроницаемостта на стените не спира молитвите, изпратени с благочестие), каза:
„Господи, помени ме (виж 4 Царе 20:3). Защото, за да бъда изцелен,
достатъчно е Ти да Си спомниш за мене. Ти не Си подвластен на времето, но Сам Си
Законодателят на живота. Нашият живот не зависи от разположението на
звездите, както някои говорят празни приказки, но Ти Сам и по Своя воля решаваш
кой и кога да живее.“ И на този, който според думите на пророка нямаше
надежда да живее повече, се добавиха още петнадесет години живот, в знак на
което слънцето обърна своя ход. Тогава за Езекия слънцето се върна назад, а за
Христа то помръкна. Не се върна, а помръкна и чрез това показа разликата между
единия и другия, тоест между Езекия и Иисус. Единият успя да отклони
Божественото определение, а Иисус не дава ли опрощение на греховете? Обърни се
и заплачи за себе си, затвори вратата и се моли Той да ти опрости и да те
освободи от горящия пламък. Защото изповедта е мощна да угаси огъня и лъвове да
укроти.
16. Ако още не вярваш,
представи си какво се случи с Анания и тези, които бяха с него в пещта, какви
извори изляха! Каква мярка вода би могла да угаси пламъка, който се
издигна до четиридесет и девет лакти? Но където пламъкът се издигаше
прекомерно, там като река се изля вяра, там се съпротивиха на злото с такъв
глас: Ти Си праведен във всичко, което стори с нас... Защото съгрешихме
и постъпихме беззаконно (Дан. 3:27,29). И покаянието угаси пламъка. Ако
не вярвате, че покаянието може да угаси огъня на геената, тогава научете това
от случилото се с Анания. Но някой от внимателните слушатели ще каже: Бог ги
запази тогава за тяхната праведност, тъй като те не искаха да се поклонят на
идола, Бог им даде такава сила. И понеже е така, то ще представя друг
пример за покаяние.
17. Какво мислиш за
Навуходоносор? Не си ли чувал от Писанието, че той бе кръвожаден, свиреп човек,
със зверски нрав? Не си ли чувал, че е изхвърлил костите от царските
гробници? Не си ли чувал, че е отвел цял народ в плен? Не си ли чувал, че ослепил
царя, след като видял как убиват децата му? Не си ли чувал, че той строши
херувимите? Не говоря за духовните херувими, не, не мисли така, човече! Но
изваяните херувими в светилището, посред които Бог говореше на глас. Той стъпка
завесата на светилището, взе кадилницата и я премести в идолското капище, взе
всички дарове и изгори храма до основи. Какво наказание заслужаваше той за
убийството на царе, за опожаряването на светилището, за пленяването на народа,
за посвещаването на свещените съдове на идолите? Не беше ли достоен хиляди
пъти да умре?!
18. Ти видя величието на
злото, сега виж и Божието човеколюбие. Той бе превърнат в звяр, заживя в
пустинята и беше бит, за да може да се спаси. Имаше нокти като лъв, защото беше
хищник, похитил светинята. Имаше косми на лъв, защото беше хищен и ревящ лъв. Ядеше
тревата като вол, защото беше скот, който не познаваше Този, Който му бе
дал царството. Тялото му се мокреше от росата, защото, като видя огъня, угасен
от росата, той не повярва. Е, и какво стана? Аз, Навуходоносор,
повдигнах очите си към небето... и благослових Всевишния, възхвалих и прославих
Вечносъществуващия (Дан. 4:31). И така, когато той позна Всевишния и
издигна благодарствен глас към Бога, когато се разкая за извършвания грях и позна
своята немощ, тогава Бог му върна царската чест.
19. Е, какво? На
Навуходоносор, който извърши толкова много зло и после се разкая, Бог даде
прошка и царство, а на тебе, каещия се, няма ли да даде опрощаване на греховете
и Царството небесно, ако живееш както подобава? Господ е човеколюбив, бързо
прощава, но се бави да наказва. Затова нека никой не губи надежда за своето
спасение. Петър, върховният и най-първият от апостолите, се отрече от
Господа три пъти пред една слугиня, но, разкайвайки се, плака горко (Матей
26:75). А плачът изразява сърдечно покаяние. И затова той не само получи
прошка за своето отречение, но и запази неотменно апостолското си
достойнство. И тъй, братя, като виждате много примери на съгрешили,
покаяли се и спасени, побързайте сами да се покаете пред Господа, за да
получите прошка за греховете си и да бъдете достойни за Царството небесно и да
наследите дара небесен заедно с всички светии в Христа Иисуса. Нему слава во
веки веков. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар