[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, върху думите: и възкръсна в третия ден, според Писанията, и се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца; и също върху думите апостолски: Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих… че [Христос] бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията (1Кор. 15:1-4).]
1. Развеселете
се с Йерусалим и радвайте се за него всички, които го обичате! Възрадвайте се с
него радостно всички, които тъгувате за него (Ис. 66:10), като слушате за
дързостта и беззаконието на иудеите, защото Поруганият от тях сега възкръсна. И
както вестта за Кръста причиняваше известна скръб, така благата вест за
възкресението да възвесели предстоящите тук. Плачът да се обърне на веселие и
тъгата в радост, да се изпълнят устата ви с радост и веселие, защото
Възкръсналият рече: радвайте се! (Мт. 28:9). През изминалите дни
забелязвах тъга между обичащите Христа. Понеже когато в поучението се спрях на
смъртта и погребението, а не възвестих възкресението, то мисълта ви беше
устремена към това, да чуете желаното. И така, възкръсна този Мъртвец, хвърлен
между мъртвите (Пс. 87:6) и стана Освободител на мъртвите. Този, върху
Когото за поругание бе възложен по дълготърпението Му трънен венец, като
възкръсна сега, Се увенча с диадемата на победа над смъртта.
2.
Впрочем, също както за Неговия Кръст предложихме свидетелства, така и за
възкресението ще представим достоверни доказателства, понеже прочетеният сега
апостол рече: Той бе погребан и... на третия ден възкръсна, според Писанията
(1Кор. 15:4). Така че след като апостолът ни указа, че има свидетелство на
Писанието, трябва да научим за надеждата на нашето спасение и най-вече да проучим,
какво ни казва Божественото Писание за времето на Неговото възкресение, дали е
през лятото, или есента, или след зимата? Също така на какво място възкръсна
Спасителят? И с какво име е наречено у чудните пророци мястото на
възкресението? И дали жените, които Го търсеха и не Го намираха, се зарадваха като
Го намериха? Та при четене, разказите на Светото Евангелие да не бъдат смятани
нито за басни, нито за стихотворни повествования.
3. Че
Спасителят бе погребан, за това ясно чухте в предшестващата беседа думите на
Исаия: Неговото погребение ще бъде в мир (Ис. 57:2 – Септ.). Защото с
погребението Си Той примири небето със земята, като приведе грешниците към
Бога. Също така е писано, че праведникът се от зло изтръгва (Ис. 57:1) и
в мир ще е погребението Му (ср.
Ис. 57:2) и отредиха Му гроб със злодейци (Ис. 53:9). И пророчеството на
Иаков, намиращо се в Писанието, казва: Наведе се Той и легна като лъв
и лъвица: кой ще го вдигне? (ср. Бит. 49:9). И подобно на това в книга
Числа се казва: Прострял се е, лежи като лъв (Числ. 24:9). Също така
многократно сте слушали думите на псалома: и Ти ме сведе в смъртната пръст (Пс.
21:16). Мястото пък вече обозначихме, като приведохме тези думи: Погледнете
на скалата, от която сте изсечени (Ис. 51:1). Впрочем сега следва да
покажем свидетелства за самото Му възкресение.
4. И
така, първо, в единадесетия псалом Той рече: Заради страданията на
сиромасите и въздишките на бедните сега ще се вдигна - казва Господ (Пс.
11:6). Някои обаче смятат, че тези думи са многозначни, понеже Той многократно
се е дигал и за гняв и за отмъщение на враговете. Така че се обърни към
петнадесетия псалом, където ясно се казва: Запази ме, Господи, понеже на
Тебе се уповавам (Пс. 15:1); и после: аз няма да принеса техните кървави
възлияния и с устата си няма да помена техните имена (Пс. 15:4). Защото те
отхвърлиха Мене, своя Цар, а избраха за такъв кесаря. И малко по-нататък: Винаги
виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, та да се не
поколебая. (Пс. 15:8); и пак там: дори до среднощ сърцето ми ме кореше
(Пс. 15:7). След което доста ясно казва: защото Ти не ще оставиш душата ми в
ада, нито ще дадеш на Твоя Светия да види тление (Пс. 15:10). Не каза: не
ще дадеш на Твоя светия да види смърт, в такъв случай Той нямаше да умре, а
казва: „Аз няма да видя тление и няма да остана под властта на смъртта“. Ти
ми каза пътищата на живота (Пс. 15:11). Виж колко ясно се възвестява живота
след смъртта. Обърни се сега към двадесет и деветия псалом: Ще те
превъзнасям, Господи, задето ме вдигна и не остави враговете ми да
злорадствуват над мене. (Пс. 29:2). Какво ще да значи това? От врагове ли
си се избавил или от побой си се освободил? Самият Той съвсем ясно отговаря: Господи,
Ти извлече от ада душата ми (Пс. 29:4). Там казва пророчески: не ще Ме
оставиш, а тук като казва за бъдещето като за минало: въздигна Ме и
ме оживи, за да не сляза в гроба (Пс. 29:4). А в кое време е трябвало да се
сбъдне това? Вечерта донася плач, а утрото - радост. (Пс.29:6) Вечерта
за учениците бе плач, а на сутринта – радост от възкресението.
5.
Искаш ли да узнаеш и за мястото? Иисус казва в Песен на Песните, че Той е
слязъл в ореховата градина (виж Пес. 6:11). Защото там, където Той бе разпнат,
имаше градина. Макар сега това място да е доста украсено с царски дарове, преди
то е било градина и признаци за това се намират и досега. Заключен кладенец,
запечатан извор (Пес. 4:12), запечатан от юдеите, които рекоха [на
Пилат]: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе
казал: подир три дни ще възкръсна; затова заповядай да се запази гробът (Мат.
27:63-64). След което те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха
камъка (Мат. 27:66). Добре каза някой против тях: изпитваш го всеки миг
(Иов 7:18). И какъв е този запечатан извор? И какво значи: кладенец от жива
вода? (Пес. 4:15). Това е Самият Спасител, за Когото е писано: защото у
Тебе е изворът на живота (Пс. 35:10).
6. Но
какво казва на учениците от лицето Христово Софония? Готви се, ставай рано,
изтляха листата им (Соф. 3:7), т.е. на иудеите, на които не им остана нито
грозд спасение, нито даже малка чепка, защото се посича лозето им. Виж какво
рече Той на учениците: готви се, ставай рано, сутринта чакай възкресението. И
веднага след това, по реда си, както е писано, рече: И тъй, чакайте Ме,
казва Господ, до оня ден, когато ще се дигна за свидетелство [Мартирион] (срв. Соф. 3:8). Виждаш ли, че пророкът предвидя и мястото
на възкресението, наречено Мартирион? Защото поради каква причина това място на
Голгота не се нарича църква, както другите църкви, а Мартирион? Вероятно въз
основание на думите на пророка: до оня ден, когато ще се дигна за
свидетелство [в Мартирион].
7. И
кой е Той? Какъв е признакът на Него, Възкръсващия? Той ясно го казва пак там в
следващите думи на същото пророчество: Тогава
Аз пак ще дам на народите чисти уста (Соф. 3:9). Защото след възкресението,
когато бе пратен Светият Дух, бе даден дарът на езиците, та всички да призовават името на Господа и да Му служат единодушно
(Соф. 3:9). Какъв друг признак се намира в същото пророчество? От страните отвъд реката на Етиопия
поклонниците Ми — децата на Моите разпилени — ще Ми принесат дарове. (Соф. 3:10)
Знаеш, какво е писано в Деянията: етиопски царедворец дойде от отвъдречните
краища етиопски (виж Деян. 8:27). Така че, щом като Писанието говори и за
времето, и за особеностите на мястото, и за признаците на възкресението, убеди
се най-сетне във възкресението и никой да не те поколебае в изповядването на
Христа, Възкръсналия от мъртвите.
8.
Ето и друго свидетелство, намиращо се в осемдесет и седмия псалом, което
предлага Христос, казващ у пророка (защото Същият, Който говори тогава, после
се яви) така: Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе
(Пс. 87:2); и малко по-нататък: станах като човек без сила, хвърлен между
мъртвите (Пс. 87:5-6). Не рече „човек без сила“, но като човек без сила.
Понеже Той също тъй бе разпнат не поради безсилие, а доброволно и смъртта Му не
бе неотвратимо следствие на немощта. Аз се сравнявах с ония, които слизат в
гроб (Пс. 87:5). По какъв признак? Ти отдалечи от мене моите познати
(Пс. 87:9). Тъй като учениците се разбягаха. Нима над мъртви ще направиш
чудо? (Пс. 87:11). После след още няколко думи: Но аз викам към Тебе,
Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря (Пс. 87:14). Виждаш, как
са показани обстоятелствата и на времето, и на страданията, и на възкресението.
9. А
откъде е станал Спасителят? В Песен на Песните Той казва: стани, моя мила...
излез (Пес. 2:10), а после: под каменни заслони (Пес. 2:14). Каменен
покров Той нарече пещерата, намираща се тогава пред вратата на гроба на
Спасителя и изсечена в същия камък, както обикновено се прави по тези места с
гробовете. Сега тя не се вижда, понеже външната пещера е била изсечена заради
нуждите на тогавашното благоустройство. Защото преди още благоговейната царска
любов да беше украсила гроба, пред камъка имаше пещера. Но къде е камъкът, до
който бе пещерата? Сред града ли лежи или до стените в края на града, в стари
ли стени се намира или в ограда пред по-късно иззидани стени? За това Той казва
в Песните: в скални проломи, под каменни заслони (Пес.2:14).
10. В
какъв сезон възкръсва Спасителят? По лятно или друго време? В същите
гореспоменати Песни Той непосредствено говори: зимата се вече мина, дъждът
преваля, престана; цветя се показаха по земята; настана време за песни
(Пес. 2:11-12). Не сега ли земята се покрива с цветя и се режат лозите? Виждаш
ли, колко ясно рече, че зимата вече е минала? Защото с настъпването на месеца
ксантик започва пролетта. А това време е и онзи първи месец у евреите, в който
се празнува Пасхата, по-рано предобразна, а сега истинна. Това е и времето на
сътворението на света. Понеже тогава Бог рече: да произведе земята злак... и
плодно дърво, що дава според рода си на земята плод (Бит. 1:11). И сега,
както виждаш, всяка трева вече дава семе. И както тогава Бог, като сътвори слънцето
и луната, установи за тях равноденствие, също така и за няколко дни по-рано
беше време на равноденствие. После Бог рече: да сътворим човек по Наш образ,
(и) по Наше подобие (Бит. 1:26). Що се отнася до образа, човекът
това удържа, а каквото се отнася до подобието, това той изврати с
непослушанието си. Така че в същото време, в което той го загуби, последва и
изправянето. Когато сътвореният човек за непослушание бе изгонен от рая, по
същото време повярвалият бе въведен в него за послушание. Така че спасението се
извърши по същото време, в което се случи отпадането, т.е. когато цветя се
показаха по земята и настана време за песни (Пес. 2:12).
11.
Мястото на погребението беше градина, в която бяха засадени лози. А Иисус
казва: Аз съм... лоза (Йоан 15:1). Тъй че Той бе засаден на земята, за
да изкорени проклятието, което навлече Адам. Земята беше осъдена да произвежда
тръни и бодили. От земята произлезе лозата, за да се изпълни писаното: истината
от земята възсия и правдата от небето погледна. (Пс. 84:12). А какво ще
говори погребваният в градината? Обрах си смирната с моите аромати (Пес.
5:1) и после: смирна и алой с всякакви най-хубави аромати (Пес. 4:14).
Тези неща са знак за погребение. И в Евангелието е речено: дойдоха жените носейки
приготвените благовония (Лк. 24:1). Дойде също и Никодим... и донесе...
смес от смирна и алой (Йоан 19:39). След това е писано: ядох си медените
пити с Моя мед (Пес. 5:1): вкусвах горчивото по време на страданията и
сладкото след възкресението. След като възкръсна, Той влезе през заключените
врати; учениците не вярваха, тъй като помислиха, че виждат дух (Лк. 24:37).
А Той по този повод им рече: попипайте Ме и вижте (Лк. 24:39), вложете
си пръстите в раните от гвоздеите, както ще стори Тома. А понеже те от
радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?
(Лк. 24:41). Те му дадоха... вощен мед (Лк. 24:42). Виждаш ли, как се
изпълниха тези думи: ядох си медените пити с Моя мед (Пес. 5:1).
12.
Но преди още да влезе Той тогава през заключените двери, добрите и мъжествени
жени търсеха Жениха и Лекаря на душите. Дойдоха блажените жени при гроба и
търсеха Този, Който възкръсна. И сълзи текоха от очите им, когато трябваше да
се радват и веселят за Възкръсналия. Дохожда Мария, търси, както казва
Евангелието, и не намира. После чува вест от Ангелите и накрая вижда Христа. Не
е ли писано и за това? В песен на Песните е казано: Нощес на леглото си
търсих оногова, когото обича душата ми (Пес. 3:1). По кое време? Нощес
на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми (Мария, както
казва Евангелието, дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно – Йоан 20:1)
Нощес на леглото си търсих... търсих го и го не намерих (Пес. 3:1). И в
Евангелието Мария казва: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го
турили (Йоан 20:2). Обаче Ангелите, които бяха там, я извеждат от
неведението. Те казват: защо търсите Живия между мъртвите? (Лк. 24:5). И
не само Той възкръсна, но и мъртвите заедно с Него. Мария не знаеше, затова от
нейно лице в Песен на Песните е казано на Ангелите: не видяхте ли Този, Когото
обича душата ми? Но едва ги отмина, т.е. двата Ангела, намерих
оногова, когото обича душата ми, хванах се за Него и Го не пуснах (Пес. 3:3-4).
13.
Защото след явяването на Ангелите Сам Иисус дойде да възвести Себе си, както
казва Евангелието: ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се
приближиха, хванаха се за нозете Му (Мат. 28:9). Хванаха се за Него, за да
се изпълнят думите, че не са Го пуснали (виж Пес. 3:4). Макар че тялото на
жената е слабо, но духът е мъжествен: Големи води не могат угаси любовта, и
реки не ще я залеят (Пес. 3:4). Мъртъв беше Този, Когото търсеха, но не
беше угаснала надеждата във възкресението Му. И Ангелът за втори път рече на
жените: „не бойте се вие (Мат. 28:10); не на войните казвам: не бойте
се, а на вас. Те нека се боят, за да може като узнаят от опит, да
засвидетелстват и да кажат: наистина Божий Син е бил Тоя Човек! (Мат. 27:54),
вие обаче няма нужда да се боите. Защото съвършената любов пропъжда страха
(1Йоан. 4:18). Идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от
мъртвите и прочее (Мат.28:7)“. И те отидоха с радостен страх. Не е ли
писано за това? Вторият псалом, който възвестява Христовото страдание, казва: Служете
Господу със страх и радвайте се [пред Него] в трепет (Пс. 2:11). Радвайте
се, защото възкръсна Господ, но радвайте се в трепет поради
земетресението и явяването на Ангела във вид на мълния.
14. И
така, макар първосвещениците и фарисеите, по волята на Пилат и да запечатаха
гроба, но жените съзряха Възкръсналия. И Исаия, който предвидя както напразните
усилия на първосвещениците, така и твърдата вяра на жените, рече: жени ще
дойдат и ще ги изгорят. Понеже тоя народ е безразсъден. (Ис. 27:11) Първосвещениците
не разбират, а жените със собствените си очи виждат. Когато стражите се върнаха
в града при първосвещениците и ги известиха за всичко случило се, те им казаха:
кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме.
(Мат. 28:13) Добре и вярно рече и за това Исаия като че от тяхно име: не ни
пророкувайте правда, говорете ни ласкателно. (Ис. 30:10) Стана
Възкръсналият, а със сребърни дарове прелъстяват воините, но няма да прелъстят
царуващите сега. Понеже тогава воините за сребро продадоха истината, но
сегашните царе, подтикнати от благочестие, създадоха тази украсена със сребро и
злато свята Църква на Възкресението на Спасителя, в която се намираме и я
обогатиха със скъпоценна сребърна и златна утвар. И ако за това стигне слух
до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи. (Мат. 28:14)
Вярно, убедихте воините, но не убедихте вселената. Защо, когато Петър излезе от
тъмницата, стражите бяха осъдени, а тези, които пазеха Христос, не бяха
осъдени? Онези бяха наказани от Ирод, понеже по незнанието си не можеха да се
защитят, а тези, като казаха истината, но се съгласиха за сребро да я скрият,
бяха избавени от наказание от първосвещениците. Впрочем, макар че мнозина от иудеите
тогава не повярваха, но светът се покори. Които потулиха истината, бяха
потулени, а приелите истината бяха приети в светлината по силата на Спасителя,
Който не само Сам възкръсна от мъртвите, но възкреси със Себе си и мъртвите, от
лицето на които ясно говори пророк Осия: ще ни оживи в два дни, в третия ден
ще ни издигне, и ние ще живеем пред лицето Му. (Ос. 6:2)
15.
Тъй като непокорните иудеи не се убеждават от Божественото Писание, но като
забравят всичко писано, противоречат на възкресението на Иисус, то ще е добре
да им се възрази така: защо вие, като признавате, че Елисей и Илия възкресяваха
мъртви, противоречите на възкресението на нашия Спасител? Затова ли, че сега не
са сред живите тогавашните свидетели на тези думи? И вие представете свидетели
за случилото се тогава. Но за това е написано, ще кажете. Обаче и за онова е
написано. Така че защо приемате едното, а отхвърляте другото? За онова писаха
евреи, но и всичките апостоли бяха евреи. Защо да не вярвате на иудеи? Матей,
който написа Евангелие, го написа на еврейски език, а пък проповедникът Павел е
евреин от евреите (Фил. 3:5); и всичките дванадесет апостоли са от евреите.
Освен това и петнадесетте иерусалимски епископи бяха приемствено издигани от
евреите. Така че по каква причина приемате вашето собствено, а нашето
отхвърляте, докато и то е написано от ваши евреи?
16.
Но ще каже някой: невъзможно е да се възкресяват мъртви. Обаче Елисей на два
пъти възкресява, и по време на живота си и след това. Ние вярваме, че мъртвият
докоснал се до мъртвия Елисей, възкръсна. Нима и Христос не може да възкръсне
от мъртвите? Впрочем тогава макар докосналият Елисей мъртвец възкръсна, обаче
възкресилият го си остана мъртъв, а тук, напротив, и Самият наш Мъртвец
възкръсна и мнозина мъртви без да се докоснат до Него възкръснаха. И много
тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир
възкресението Му, влязоха в светия град (Мат. 27:52-53) (очевидно в същия
този град, в който се намираме сега). Елисей възкреси мъртвия, но не покори
вселената; Илия възкреси мъртвия, но не с името на Илия се изгонват бесовете.
Като говорим така, ние не умаляваме пророците, но още повече възхваляваме
техния Владика. Не осъждаме това, което имат те, когато възхваляваме нашето,
понеже и онова е наше. И с онова, което е у тях, утвърждаваме нашето.
17. Иудеите
обаче пак казват, че мъртвият (Иисус) като наскоро починал се е съживил, защото
в Него бил останал още живот. Покажете ни, че може да възкръсне тридневен
мъртвец, че може вече погребан човек да възкръсне след три дни. Като търсим
свидетелства за това, дава ни го Сам Господ Иисус в Евангелието като казва: както
Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в
сърцето на земята три дни и три нощи (Мат. 12:40). Като разглеждаме
повествованието за Иона, намираме в него доста осезателно сходство: Иисус бе
пратен да проповядва покаяние; и Иона
беше пратен за същото. Но Иона побягна, като не предвидя бъдещето, докато Иисус
доброволно идва да проповядва спасително покаяние. Иона спа в кораба и хъркаше
по време на морската буря; а когато Иисус спа, по Божествена воля морето се
вълнуваше, за да бъде после позната силата на Спящия. На Иона бе казано: защо
спиш? стани, извикай към твоя Бог; може би... не ще загинем (Иона 1:6); а
тук се казва на Владиката: Господи, спаси ни; загиваме! (Мат. 8:25) Там
бе казано: моли твоя Бог, а тук: спаси ни. Там той казва: вземете
ме и ме хвърлете в морето, - и морето ще утихне за вас (Иона 1:12), а тук
Сам Иисус запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина (Мат.
8:26). Онзи бе хвърлен в пастта на кита, а Този доброволно слезе там, където е духовният
кит на смъртта. Той слезе доброволно, за да може смъртта да повърне погълнатите
от нея, както е писано: От властта на ада ще ги изкупя, от смърт ще ги
избавя. (Ос. 13:14)
18.
След като стана дума за това, да разгледаме, кое е по-трудно: дали за погребан
човек да стане от земята или да остане неизтлял човек, намиращ се в утробата на
кита, при толкова силната горещина на животното? Кой от людете не знае, че в
утробите има толкова силна горещина, че дори изядените кости изтляват в тях?
Как тогава Иона, който е бил в утробата на кита три дни, не е изтлял? Когато
природата на всички хора е такава, че като не дишат въздух, те не могат да
живеят, как тогава той в продължение на три дни без да е дишал въздух е останал
жив? Иудеите като отговарят на това, казват: върху Иона, вълнуван в ада, е
слязла силата Божия. Та Господ, Който давайки сила, дарува живот на раба Си,
нима не е могъл Сам на Себе си да я дари? Ако е вярно едното, вярно е и
другото; ако пък едното е невероятно, то и другото е невероятно. А за мен и
едното и другото са еднакво верни. Вярвам, че Иона е бил опазен, защото за
Бога всичко е възможно (Мат. 19:26). Вярвам, че и Христос възкръсна от
мъртвите. Понеже за това намирам много свидетелства както в Божественото
Писание, така и в силата на Възкръсналия, и досега проявяваща се, Който слезе в
ада един, а излезе заедно с мнозина. Той слезе в смъртта и чрез Него много
тела на починали светии възкръснаха (Мат. 27:52).
19.
Смъртта се уплаши, като видя един Нов дошъл в ада, Който не е бил свързан с
веригите му. Защо вие, привратници на ада, като Го видяхте, се ужасихте? Какъв
необичаен страх ви овладя? Смъртта побягна и това бягство разкри уплахата й. Стекоха се светите
пророци и законодателят Моисей, и Авраам, и Исаак, и Иаков, Давид и Самуил, и
Исаия, и Кръстителят Йоан, който свидетелствайки рече: Ти ли си Оня, Който
има да дойде, или другиго да чакаме? (Мат. 11:3). Изкупени са всички
праведници, погълнати от смъртта. Понеже предвъзвестеният Цар трябваше да бъде
Изкупител на добрите предвъзвестители. Тогава всеки от праведните говореше: Де
ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата? (1Кор. 15:55). Защото нас ни
изкупи Победоносецът.
20.
Образа на този Спасител представи пророк Иона, молещ се в утробата на кита,
казвайки: към Господа извиках и прочее, извиках из утробата на преизподнята
(Иона 2:3). Той се намираше в кита, но намирайки се там, казва за себе си, че
се намира в ада. Защото той бе предобраз на Христа, който трябваше да слезе в
ада. И след някое време говори от лицето Христово, пророчествайки доста ясно: До
планинските основи слязох (Иона 2:7). Но той нали бе в утробата на кита:
какви планини са те заключили, пророче? „Знам аз, - казва той – че съм
предобраз на Този, Който ще бъде положен в гроб изсечен в камък“. Иона,
намирайки се в морето казва: земята... ме... затвори (Иона 2:7). Защото
той е бил предобраз на Христа, Който слезе в сърцето на земята. И като
предвидя, че иудеите ще скланят воините към лъжа с думите: кажете, че... Го
откраднаха (Мат. 28:13), рече: Ония, които почитат суетни и лъжовни
богове, оставиха своя Милосърден (Иона 2:9). Защото дойде Милосърдстващият
за тях, но бе разпнат и възкръсна, като даде Своята честна кръв за иудеите и
езичниците. Но те казват: кажете, че... Го откраднаха (Мат. 28:13),
[те], които почитат суетни и лъжовни богове (Иона 2:9). Пак за Неговото
възкресение говори и Исаия: Оня, Който ги изведе от морето с пастира на
Своите овци (Ис. 63:11), като добави величествен, за да не Го
сметнат за имащ равно достойнство с предишните пастири.
21.
Така че, като имаме пророчествата, да пребъдем във вярата. Нека падат падащите
от неверие, доколкото желаят това. Ти пък стой на камъка на вярата относно
възкресението, та да не би някакъв еретик да те склони да обезславяш
възкресението. Защото манихеите и досега говорят, че възкресението на Спасителя
било призрачно, а не истинско, като не слушат Павел, който написа: роден по
плът от Давидово семе (Рим. 1:3) и веднага добави: чрез възкресението от
мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего (Рим. 1:4). А на друго място, като
се обръща към тях, казва: „да не речеш в сърцето си“ и т.н. „кой ще
слезе в бездната?“ сиреч, да изведе Христа от мъртвите (Рим. 10:6-7). По
подобен начин за утвърждение другаде написа: Помни Господа Иисуса Христа...
Който възкръсна от мъртвите (2Тим. 2:8). И пак: ако пък Христос не е възкръснал,
то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. При това, ако наистина
мъртви не възкръсват, ние излизаме лъжесвидетели Божии, понеже
свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресявал
(1Кор. 15:14-15). Но после рече: Христос възкръсна от мъртви и за умрелите
стана начатък (1Кор. 15:20); и се яви на Кифа и след това на дванайсетте
(1Кор. 15:5). Ако пък не вярваш на този свидетел, имаш дванадесет свидетели. После
се яви на повече от петстотин братя (1Кор. 15:6). Ако не вярват на
дванадесетте, да приемат свидетелството на петстотинте. После се яви на
Иакова (1Кор. 15:7), Своя брат, първия епископ на това паство. Така че ако
този епископ видя възкръсналия Иисус Христос в Неговия първи образ, то ти,
Неговият ученик, не бива да бъдеш в неверие. Но ще кажеш, че Иаков, бидейки
брат, е свидетелствал поради привързаност. Обаче най-после от всички яви се
и на мене (1Кор. 15:7), на Павел, Своя враг. А какво свидетелство, дадено
от враг, бива под съмнение? По-рано бях гонител, а сега благовестя
възкресението.
22.
Много са свидетелите за възкресението на Спасителя: нощта и светлината на
пълната луна (понеже това бе шестнадесетата нощ); гробният камък, който Го
вмести – и камъкът ще застане срещу лицето на иудеите, защото и той видя Господа.
И отместеният камък, който и досега лежи там, ще свидетелства за възкресението.
Ангелите Божи, които бяха там, ще засвидетелстват възкресението на Единородния.
Петър, Йоан и Тома и всички останали апостоли, от които едни, като се притекоха
към гроба, видяха погребалните пелени, с които Той по-рано бе повит, да лежат
там след възкресението; а други докоснаха ръцете и нозете Му и видяха раните от
гвоздеите. А всички заедно възприеха спасителното духване и се удостоиха с
властта да прощават грехове със силата на Светия Дух. И жените, които се
държаха за нозете Му и видяха силното земетресение и светлината на намиращия се
там Ангел; онези пелени, с които Той бе повит и които, като възкръсна, остави;
воините и даденото им сребро; самото онова място и, което и досега може да се
види; и този дом на светата църква, въздигнат с христолюбивата ревност на
приснопаметния цар Константин и така както виждаш сега украсен, [всички те
свидетелстват].
23.
Свидетелства за възкресението на Иисус и Тавита, която бе възкресена от
мъртвите с Неговото име. Как да не се вярва на възкресението на Христа, когато
даже Неговото име възкреси мъртви? За възкресението Иисусово и морето
свидетелства, както чу вече по-рано; свидетелства и уловът на риба и жаравата и
рибата сложена на нея. Свидетелства и Петър, по-рано три пъти отрекъл се от
Него, а после три пъти Го изповядал и приел повелята да пасе духовните овце. И
досега стои Елеон, като че показващ за очите на верните Възнеслия се на облак,
както и небесните порти, в които Той влезе. Защото във Витлеем Той слезе от
небесата, а от планината Елеон се възнесе на небесата. Там той начена Своите
подвизи, а тук бе увенчан за подвизите. Така че много свидетели имаш. Имаш за
свидетел и това място на възкресението и мястото на възнесението, разположено
на изток от нас. Имаш за свидетели свидетелствалите там Ангели и оня облак, на
който Той се възнесе и учениците слезли от планината.
24.
Редът на учението на вярата изискваше да говоря и за възнесението, но
благодатта Божия устрои, че ти по усмотрението на тази Божествена благодат,
съвсем достатъчно, доколкото позволява нашата немощ, чу за това вчера в деня на
възкресението Господне в събранието при прочетеното по реда си, където се
съдържа всичко за възнесението на Спасителя на небесата. Предложеното тогава,
макар да беше говорено за всички, обаче особено се отнася към тебе, готвещия се
за просвещение! Но пита се, дали вникна в казаното? Знаеш че порядъкът на
Символа на вярата те учи да вярваш в Него, Който възкръсна в третия ден и се
възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца. Въпреки че мисля, че
помниш моето обяснение, сега пак мимоходом ще ти напомня за казаното. Спомни
си, че ясно е написано в Псалмите: Бог възлезе при възклицания (Пс. 46:6);
спомни си, какво си казваха един другиму божествените сили: Подигнете,
порти, горнището си и така нататък (Пс. 23:7); спомни си и думите на
псалома: като се възкачи на височината, плени плен (Еф. 4:8); спомни си
и думите на пророка: Той съгради горните Си чертози на небесата (Ам. 9:6)
и всичко останало, което беше казано вчера против противящите се иудеи.
25.
Тъй като те възразяват против възнесението на Спасителя, като че то е нещо
невъзможно, то спомни си казаното за пренасянето на Авакум. Защото ако Авакум е
бил пренесен от Ангела, като е бил взет за косите на главата си, още повече
Владиката и на пророците и на Ангелите, възнесъл се на облак от планината
Елеон, е могъл със собствената си сила да се възкачи на небесата. Спомни си и
тези подобни чудеса, но като не забравяш преимуществото на творящия чудесата
Владика. Понеже ако онези са били носени, то Този носи всичко. Спомни си и за
това, че Енох изчезна (Бит. 5:24), но Иисус се възнесе. Спомни си и
каквото беше казано вчера за Илия: Илия беше взет на огнена колесница, а
Христовите колесници са безброй - хиляди хиляди (Пс. 67:18). Илия беше
въздигнат към източната страна на Иордан, а Христос се възнесе към източната
страна на потока Кедрон; онзи като че към небето (виж 4Цар. 2:11), а Иисус –
направо на небето; онзи рече, че ще бъдат дадени на ученика двойни дарове от
Духа Свети, а Христос в такова изобилие дарува на учениците благодатта на
Светия Дух, че те не само Го имат върху си, но и го преподаваха на вярващите
чрез възлагане на ръцете си.
26. Когато
по този начин се сражаваме с иудеите и ги победим, тогава се обърни към
превъзходството на славата на Спасителя, тъй като те са роби, а Той е Син Божи.
Това превъзходство ще си спомниш и като размислиш, че Павел, рабът Христов, беше
грабнат и отнесен до трето небе (2Кор. 12:2). Понеже ако Илия достигна само
до първото небе, а Павел - до третото, то разбира се той е удостоен с по-голяма
чест. Не се срамувай от апостолите си. Те не са по-малки от Моисей, не са
по-низко от пророците; те са добри сред добрите и още по-добри от добрите.
Защото ако Илия и да е взет на небето, но Петър има ключовете от Царството
Небесно и чу тези думи: каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на
небесата (Мат. 16:19). Илия бе взет само на небето, а Павел и на небето и в
рая (защото на учениците Иисусови надлежеше да получат много по-голяма
благодат) и чу неизказани думи, които човек не може да изговори (2Кор. 12:4).
Павел слезе обратно от високото не защото е бил недостоен да пребивава на
третото небе, а затова, за да може след като се наслади на това, което
превъзхожда човешкото разбиране, и като слезе със слава, та след проповядване
на Христа и приемане на смърт заради Него да получи мъченически венец.
Пропускам всичко останало отнасящо се към този предмет, което беше казано вчера
във възкресното четене. Защото за разсъдителни слушатели е достатъчно само да
се напомни, за да се вразумят.
27.
Помни и това, което многократно казвах за седенето на Сина отдясно на Отца, за
Когото се и говори по реда му в Символа на вярата: и се възнесе на небесата, и
седи отдясно на Отца. Няма да любопитстваме много за природата на Престола,
защото това е непостижимо. Нито пък ще слушаме злонамерено говорещите, че Синът
бил започнал да седи отдясно на Отца чак след разпятието, възкресението и
възнесението на небесата. Тъй като Той не получи престола впоследствие, във
времето, а от начало, както и съществува изначално. Той винаги пребивава роден
Син и седи с Отца. И като съзерцаваше този престол преди пришествието на
Спасителя в плът, Исаия рече: видях Господа, седнал на престол висок и
издигнат и прочее (Ис. 6:1). Понеже Отца никой никога не е видял. А пък
Този, Който Се яви тогава на пророка, бе Синът. И псалмопевецът казва: Твоят
престол е утвърден открай време: Ти Си отвека (Пс. 92:2). Тъй като много са
свидетелствата за това, то за краткост ще се задоволим с тези.
28. А
сега следва да ти опресня малко паметта от онова, което беше пространно
изложено относно седенето на Сина отдясно на Отца. Сто и деветият псалом ясно
говори: Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря
Твоите врагове подножие на нозете Ти (Пс. 109:1). Спасителят, като
потвърждава казаното в Евангелието, казва, че Давид не сам от себе си, а по
вдъхновение на Светия Дух го изрече: как тогава Давид по вдъхновение Го
нарича Господ, казвайки: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна
и тъй нататък (Мат. 22:43-44), а пък в Деянията на Апостолите е казано, че в
деня Петдесетница Петър, като стана заедно с единадесетте апостоли да беседва с
израилтяните, спомена това свидетелство със същите думи, намиращи се в сто и
девети псалом.
29.
Трябва да ви напомня и някои други подобни свидетелства досежно седенето на
Сина отдясно на Отца. В Евангелието от Матея е написано: казвам ви обаче:
отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните
облаци и прочее (Мат. 26:64). Съгласно с това и апостол Петър казва в
своето Послание: [спасяваме се] чрез възкресението на Иисуса Христа, Който,
като се възнесе на небето, е отдясно Богу (1Пет. 3:21-22). И апостол Павел,
като пише до римляните, рече: Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна,
Който е и отдясно на Бога (Рим. 8:34). В Посланието до Ефесяни пък рече: колко
е безмерно величието на Неговата мощ в нас, които вярваме чрез действието на
крепката Му сила. С тая сила Той действува в Христа, като Го възкреси от
мъртвите и постави от дясната Си страна и прочее. (Еф. 1:19-20) А
колосяните учи тъй: ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е
горе, дето Христос седи отдясно на Бога. (Кол.3:1) В Посланието до Евреите
казва: след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола
на величието във висините (Евр. 1:3), и после: А кому от Ангелите някога
Бог е казал: „седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на
нозете Ти“? (Евр. 1:13) И още: Той, като принесе само една жертва за
грехове, завинаги седна отдясно Богу, очаквайки по-нататък, докле враговете Му
бъдат турени подножие на нозете Му (Евр. 10:12-13), а по-нататък: имайки
пред очи началника и завършителя на вярата — Иисуса, Който, заради предстоящата
Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола
Божий. (Евр. 12:2)
30.
Има и други свидетелства за седенето на Единородния отдясно на Отца, но засега
ще се задоволим и с тези, като пак ви напомня все същото, че не след
пришествието Си в плът Той получи честта на това седене, а Еднородният Син
Божи, Господ наш Иисус Христос преди всички векове винаги има престол отдясно
на Отца. А пък Самият Бог на всичко, Отец на Христа и нашият Господ Иисус
Христос, Който слезе, и възлезе, и седи отдясно на Отца, да пази вашите души и
да съхрани непоколебима и твърда вашата надежда във Възкръсналия; да ви
възкреси от вашите смъртоносни грехове и да ви сподоби с пренебесния Свой дар;
да ви удостои да бъдете грабнати на облаци, за да срещнем Господа във
въздуха (1Сол. 4:17) във време благоприятно; и докле не настъпи времето на
предустановеното и славно Негово Второ пришествие, на запише имената на всички
вас в книгата на живите и като ги запише, никога да не ги изличи (защото на
мнозина, които отпадат, им се заличават имената); да сподоби всички вас да
повярвате във Възкръсналия и да приемете Възнеслия Се, Който пак ще дойде, но
не от земята ще дойде (предпазвай, човече, себе си от прелъстителите, които
предстои да дойдат), Който седи във висините и едновременно Се намира тук с
нас, Който вижда образа и твърдостта на вярата във всекиго. Поради това, че Той
отсъства сега тук по плът, да не помислиш, че не присъства с Дух. Той е тук
посред нас; Той чува, какво говорим за Него, вижда твоите помисли и изпитва
сърца и утроби. Той и сега е готов всички вас, пристъпващите към Кръщение, да
представи на Отца в Светия Дух и да рече: ето Ме Мене и децата, които Бог Ми
даде (Евр. 2:13). Нему да бъде слава вовеки. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар