Синаксар за Възнесение Господне

Стихове: Ти седна отдясно на Отца, Слове, 

И преподаде на учениците най-твърда вяра.

В този ден, четвъртък на шестата седмица след Пасха, празнуваме Възнесението на Господа, Бога и Спасителя наш Иисус Христос. 

Още преди Своите страдания, Господ обещал на учениците Си идването на Всесветия Дух, като казал: „За вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не си замина, Утешителят няма да дойде при вас“ (Йоан 16:7), и пак: „Когато Той дойде... ще ви упъти на всяка истина“ (Йоан 16:13). А след като възкръснал от мъртвите, Той им Се явявал в продължение на четиридесет дни, не постоянно, а от време на време, споделяйки храна и питие с тях, уверявайки ги във възкресението като най-достоверно дело. Накрая, възвестявайки им тайните на Царството Божие, Той им заповядал да не напускат Йерусалим, но пребивавайки там, да чакат идването на Всесветия Дух, за да бъдат кръстени от Него, тъй като преди това били кръстени само с вода от Йоан Кръстител, въпреки че по-късно Епифаний Кипърски казва, че Йоан Богослов е кръстил Божията Майка, а Петър и същият Йоан са кръстили другите апостоли.

Господ заповядал на апостолите да останат в Йерусалим, та проповядването на Евангелието първо да се утвърди именно там, а не като се оттеглят на други места, да дадат лесно повод да бъдат наклеветени като лъжци. Но това било необходимо за тях и защото, подобно на войници тук да се подготвят с оръжията на Духа и след това да влязат в битка с враговете на Христа. Но когато настъпило времето на Възнесението, Той ги извел на Елеонската планина, която се нарича така, защото там са засадени много маслинови дървета, и беседвал с тях за проповядването на Евангелието по всички земни краища и за Своето непостижимо вечно Царство в бъдещия век. И като видял, че в присъствието на Неговата Пречиста Майка те щели да Го попитат какво да правят, Той насочил вниманието им към ангелите, които да им обяснят Неговото възнесение на Небето.

И пред очите на учениците Той бил взет от тях, и облак Го закрил. Придружаван от ангели, които, чудейки се на обагреното Му с кръв тяло (вж. Исая 63:2), си заповядвали един на друг да повдигнат небесните порти (вж. Пс. 23:7), Той Се възнесъл на небето и седнал отдясно на Отца, обожвайки самата Си плът и, осмелявам се да кажа, правейки я богоподобна. Защото чрез плътта Му се премахна древната вражда и ние се помирихме с Бога.

Ангелите, приближавайки се в човешки образ към апостолите, казали: “Мъже галилейци! Защо стоите и учудено гледате към небето? Този, Когото виждате в плът, Бог Иисус, ще дойде пак така, тоест в плът, но не по същия начин, в бедност и тишина, а в голяма слава и придружен от ангели, както Го виждате сега.” (вж. Деяния 1:11). Тогава апостолите, като престанали да се взират към небето, се върнали от Елеонската планина, защото тя е много близо до Йерусалим – на две хиляди и четиридесет крачки, които съставляват съботния път. Тъй било законодателно постановено при Моисей - толкова крачки да могат да се извървяват в събота, тъй като скинията на свидетелството била на същото разстояние от еврейския лагер. Било позволено на поклонниците да ходят там в събота, но не и да удължават прехода си повече, поради което този път е наречен „съботен“. Затова някои смятат, че Възнесение Христово също е станало в събота, но по-скоро това е неправдоподобно.

След като се върнали, апостолите се качили в горницата, където останали с жените мироносици и Майката на Словото, като посветили цялото време на пост, молитви и моления и очаквали, според обещанието, идването на Светия Дух (Деяния 1:14).

Възнесъл Се в слава, Христе Боже наш, помилуй ни. Амин.