В този ден празнуваме Акатиста (неседалната песен) към нашата Владичица
Богородица поради следната причина: когато над ромеите властваше самодържецът
Ираклий (610 - 641 г.), персийският цар Хозрой, виждайки,
че ромейските сили са изтощени до крайност от предишния император Фока Тиранина
(602 - 610 г.), изпрати един от своите вождове, на име Сарвар, с многохилядна
войска да покори целия Изток. Преди това Хозрой успя да унищожи и около сто
хиляди християни, които бе пленил и някои от които продаваше на евреите, за да
ги умъртвяват.
И тъй, главният сатрап Сарвар, като
завладя целия Изток, стигна до самия Хризополис, днешният Юскюдар, предградие на Цариград. Тогава император Ираклий, изпитвайки недоимък на държавни средства, претопи
свещените съсъди в монети, с намерението да върне впоследствие на Църквата
взетото умножено и още по-прекрасно. И нахлу през Черно море в пределите на
Персия и я опустоши, а Хозрой с останалите си войски претърпя от него пълно
поражение. След известно време Сирой, син Хозроев, като се разбунтува срещу
баща си, го уби и завзе властта, сключвайки мир с цар Ираклий. В това време,
хаганът на аварите, като узна, че императорът по море е
отишъл срещу персите, наруши мирния си договор с ромеите и като вдигна многохилядна
войска от запад срещу Константинопол, нападна го, изричайки хулни слова против
Бога. И ето, морето внезапно се напълни с кораби, а сушата – с пехота и конници
безброй.
А Константинополският патриарх Сергий много утешаваше народа и го увещаваше
да не отстъпва и да не пада духом, а цялото си упование от душа да възложи на
Бога и на Неговата Майка, Пречистата Богородица. Също така и патрицият Вонос, който
тогава управляваше Града, правеше всичко възможно за отблъскването на врага, понеже
редно е и ние да правим когато каквото е необходимо, подпомагани свише. Носейки
светите икони на Богомайката, патриархът с цялото множество народ обикаляше по
стените на града и така им осигуряваше защита. Когато пък Сарвар от изток, а хаганът
от запад започнаха да опожаряват градските околности, патриархът извършваше
кръстен ход с Неръкотворния образ на Христа, с Честния Животворящ Кръст и с всепочитаната
Риза на Богомайката. И ето, скитският хаган нападна стените на Константинопол по
суша с неизброимо множество отлично въоръжени воини, така че един ромей се
сражаваше с десетима скити. Но Непреборимата Поборница, чрез ръцете на съвсем
малък брой воини, които се оказаха в Нейния храм Животворен Източник, изтреби
огромно множество неприятели. И от тогава ободрени и възрадвани ромеите, под водителството
на Непобедимата Воевода, Майката Божия, винаги ги разбиваха докрай. Но макар да
желаеха мир, гражданите на Константинопол не можаха да го постигнат, защото
хаганът им рече: „Не се надявайте напразно на Бога, в Когото вярвате, защото
още утре непременно ще завладея вашия град!“. Като чуха това, жителите на
столицата простираха ръце към Бога.
И така, съюзявайки се помежду си каганът и
Сарвар отново настъпиха по суша и море, опитвайки се да превземат Града с помощта
на обсадни оръдия, но претърпяха такова поражение от ромеите, че оцелелите не
смогваха да изгорят своите мъртви. Лодките им, пълни с тежковъоръжени
войници, които през залива наречен Златен рог, се насочиха към храма на Божията
Майка във Влахерна, пък бяха унищожени заедно със всички вражески кораби от силна
буря, която внезапно връхлетя от морето и го раздели на две. И за всеки бе
ясно, че това е преславно и превъзходно дело на Пречистата Богомайка, защото
така Тя изхвърли на брега край Влахерна нападателите, а народът, като отвори
бързо градските порти, поголовно ги изби, и даже децата и жените проявиха своето
мъжество срещу тях. Предводителите им пък се върнаха със срам, плачейки и
ридаейки.
Тогава боголюбивият народ на Константиновия Град, въздавайки благодарение на
Божията Майка, запя всенощна и неседална песен и Я възпя като незаспиваща
Закрилница, Която със свръхестествена сила им дарува победа над неприятелите. Оттогава
и до днес за спомен на това толкова велико и свръхестествено чудо, Църквата
възприе обичая, при настъпването на деня, когато чрез Божията Майка бе одържана
тази победа, да Й се посвещава този особен празник. А „неседално“ или акатистно
нарекли това пение затова, щото именно така го изпълнило тогава градското
духовенство заедно с целия народ.
Като минаха 36 години, при царуването на
император Константин Погонат (668-685 г.), агаряните
с безчислена войска отново нападнаха Константинопол и го обсаждаха в
продълженвие на седем години. И като ги хвана зимата в пределите Кизически,
немалко от собствените им воини погинаха. Когато пък тръгнаха да се връщат обезсилени
с флота си назад и достигнаха Силея, то отново, чрез застъпничеството на Пречистата
Богомайка, бяха потопени в морето.
И за трети път, вече при император Лъв Исавър (717–741 г.), неизброимо множество араби-мюсюлмани разори първо Персийското царство, после Египет с Ливия, и
като нападна също земите на Индия, Етиопия и Испания, тръгна накрая и срещу
самия царствен Град, заедно с флотилия от 1800 кораба. И като обкръжиха столицата,
останаха там, очаквайки скоро да я разграбят. Градското духовенство обхождаше стените,
носейки светото Дърво на Честния и Животворящ Кръст със светата икона на
Божията Майка Одигитрия и със сълзи умилостивяваше Бога.
В това време агаряните намислиха да се
разделят на две части и едните се отправиха да воюват срещу българите, като там
паднаха повече от 20 хиляди, а другите останаха, за да превземат Града, но удържани
от веригата, която се простира от Галата до градските
врати, отплуваха на разстояние и попаднаха на мястото, наречено Состен. А там ги
налетя северен вятър и много от корабите им претърпяха крушение и потънаха. Оцелелите
войници пък така страдаха от глад, че стигнаха до там да ядат човешка плът,
смесена с нечистотии. А когато побягнаха оттам и достигнаха до Егейското море, те
потънаха заедно с всичките им останали съдове в дълбината, защото от небето
падна силен град, от който морето закипя, та чак корабната смола се разтопи.
Така погина безчисленият флот и само три кораба се спасиха, за да разказват за
това.
Заради всички тези свръхестествени чудеса
на Пречистата Богородица празнуваме настоящия празник, който се нарича Акатистна
(Неседална) събота, защото в онази нощ
целият народ възпя песен на Майката на Словото, стоейки прав без да сяда. И ако
при всички други служби сядането е позволено, то на тази,
посветена на Богомайката, се молим винаги
изправени.
По молитвите на всепобеждаващата и непобедима Твоя Майка, Христе Боже,
избави и нас от обкръжаващите ни напасти и ни помилвай, защото само Ти Си Човеколюбец.
Няма коментари:
Публикуване на коментар