Синаксар за четвъртък на петата седмица от Великия Пост, „Мариино стояние“

Велик покаен канон на св. Андрей Критски - на български език

Стих: Христе мой, дай начини на умиление на тези, които сега Ти пеят Великия канон.

На този ден, според древния обичай, се пее последованието на Великия канон.

Този, наистина най-велик от всички канони, състави и написа с отлично умение нашият свети отец Андрей, архиепископ Критски, който се нарича и Йерусалимски († ок. 725 г., паметта му се чества на 4/17 юли). Роден в Дамаск, на четиринадесетата си година постъпва в граматическа школа, а след като завършва пълното си обучение, отива в Йерусалим, където започва богоугоден монашески живот в безмълвие и смирение.

Той оставя на Божията Църква и много други полезни съчинения, включително поучения и канони - за възкресението на Лазар, за Неделята на жените мироносици, Петдесетница, Рождество Богородично, Зачатие на св. Йоан Предтеча и много други, бидейки най-умел в похвалните слова. Наред с другите си богослужебни текстове св. Андрей съставя и изключително трогателния и затрогващ Велик покаен канон, като изтъкава този химн, съчетавайки старозаветните и новозаветните разкази за събитията от Адам до Възнесението на Христа, както и апостолската проповед. По този начин той наистина кара всяка душа да съпреживява и подражава на всичко добро в тези разкази, но и да се отвръща от всичко зло и винаги да се обръща към Бога с покаяние, плач, изповед и други угодни Нему неща.

Този канон е толкова обширен, добре подреден и сладкогласен, че е в състояние да смекчи и най-закоравелите души и да ги издигне към поправяне, ако се пее със съкрушено сърце и нужното внимание.

Свети Андрей го създава по същото време, когато великият Софроний, патриарх Йерусалимски, пише житието на света Мария Египетска. Това житие също предизвиква най-дълбоко разкаяние за греховете, но в същото време предлага изобилна утеха на онези, които са се заблудили и съгрешили, стига само да пожелаят да отстъпят от лошите си дела.

Определи се на този ден да се пее Канонът и да се чете житието на св. Мария и по следната причина – да не би с наближаването на края на Светата Четиридесетница, хората, бидейки лениви, да станат небрежни към духовните подвизи и съвсем да се отклонят от целомъдрието. Великият Андрей, както подобава на учител, говори в песнопенията на своя канон за добродетелта на славните мъже и за отклонението от нея на злите човеци, и така насърчава подвизаващите се в поста да бъдат благоразумни и мъжествено да продължат в подвига. А светейшият Софроний с дивното си слово ги прави целомъдрени и същевременно ги въздига към Бога, за да не пада никой духом и да не се отчайва, макар и да е изпаднал в някакви прегрешения. Защото историята на Мария Египетска показва колко голямо е човеколюбието и състраданието на Бога към онези, които с цялата си душа решават да се откажат от предишните си грехове.

Може да се каже, че този канон е наречен Велик заради самите мисли и възпоменания, които съдържа, тъй като наистина плодовит е създателят му, който ги е съчетал по един прекрасен начин. Той се нарича Велик и защото в сравнение с другите канони, всеки от които съдържа по тридесет или малко повече тропари, този достига двеста и петдесет и всеки от тях източва неизказана сладост. Затова подходящо и справедливо е Великият канон, притежаващ толкова умилително въздействие, да се чете през Великата Четиридесетница.

Този прекрасен и Велик канон, заедно с разказа за преподобната Мария, за пръв път е донесен в Константинопол от нашия отец Андрей, когато е изпратен от Йерусалимския патриарх Теодор в помощ на Шестия вселенски събор. Защото тогава той с най-голяма храброст се бори срещу монотелитите и, бидейки в монашески чин, е причислен към клира на Константинополската църква - поставен е в нея за дякон и надзорник на сиропиталища, а малко по-късно – и за архиепископ на Крит. След това, като прекарва достатъчно време на катедрата си, той отива в Митилин на остров Лесбос, където и почива в Господа близо до мястото, наречено Иерис.

По неговите молитви , Боже, помилвай ни.